О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
1416/11.6.2020г.
Шуменският районен съд десети
състав
На
единадесети юни две хиляди и двадесета година
В
закрито заседание Председател:
Жанет Марчева
Като
разгледа докладваното от съдията-докладчик
Гр.д. № 906 по описа за 2020
год.
За
да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.118 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по повод депозирана Искова молба
от “Пътинженеринг” АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.Русе, ул.“Олимпи Панов“ № 14, комплекс „ЕВАС“, вх.Б, ет.4, представлявано от
Петко Йорданов Николов, чрез адв. Виктория Стойчева със съдебен адрес гр.Русе,
ул.“Муткурова“ № 36, вх.А-3, ет.2, офис 14 срещу „Автомагистрали Черно море“ АД
с ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул.“Алеко
Константинов“ № 8, представлявано от Димо Христов Димов. Първоначално
производството е било образувано като гр.д. № 703/2020г. по описа на Районен
съд-Русе. Ответника направил в срок изявление за промяна на местната подсъдност
на производството, основана на чл.105 от ГПК, а именно, че седалището му е в
съдебен район на ШРС, като производството пред РС - Русе било прекратено с
Определение № 1840/27.04.2020г. и делото е изпратено по компетентност на
РС-Шумен.
Съдът при запознаване с изложените твърдения в
исковата молба, намира следното: В
обстоятелствената част на исковата молба се излагат факти за предварителна
договорка между страните за производството
на асфалтобетон от ищеца „Пътинженеринг“ АД и съответно доставян на ответника
„Автомагистрали Черно море“ АД. Представени са фактури, издадени в периода март
2019г. – ноември 2019г., общата стойност
на които била в размер на общо 56 500.44 лв., като всяка отделна фактура не превишавала 25 000 лв. По
първата фактура били извършени прихващания, като остатъка по нея, както и
задълженията по останалите фактури не били платени от ответника към момента.
Това породило и правния интерес от водене на настоящото производство, като
наред с главния иск се предявявал и акцесорен иск за лихвите за забавата. В
заключение ищеца формулирал искане пред съда за осъждането на ответника да му
заплати сумата от 64 269.18 лв., представляваща неплатена главница от
56 500.44 лв. и лихва за забава в общ размер на 7 768.74 лв., ведно
със законната лихва от момента на предявяване на исковата молба до
окончателното плащане, както присъждане на разноските в настоящото производство
и в обезпечителното такова.
Като доказателство към представения от ответника в
срок писмен отговор, бил приложен Договор за продажба на строителни материали
от 12.03.2019г., сключен между „Автомагистрали Черно море“ АД, в качеството му
на купувач и „Пътинженеринг“ АД, в качеството му на продавач. Предмета на
договора бил производството и доставката на материали, произведени в асфалтовите
бази на „Пътинженеринг“ АД по предварителен график. С договора страните
постигнали съгласие за цените и начина на плащане, срокът на същия, както и
правата и задълженията на всяка от страните по него. По делото са представени
фактурите и протокол за завършване и заплащане по всяка отделна доставка, както
и други счетоводни документи.
Съдът намира, че е налице един рамков договор между
страните, сключен преди първата доставка по него, като в последствие е имало
няколко такива. Или се касае за един договор с множество издадени фактури за дължими
плащания по него. Самия ищец формулира петитум, като предявява един главен иск
в общ размер на доставките по договора
(по които са издадени фактурите), както и един акцесорен иск с една обща цена,
а не отделни искови претенции, основани на отделни продажбени правоотношения.
При обективно съединени искове ищецът следва да заяви толкова петитума, колкото
е броят на правните последици, за които се търси правна защита, като те могат
да произтичат от един и същ или различни фактически състави. В случая обаче
съдът намира, че е налице едно правоотношение между страните, произтичащо от
един и същ юридически факт – сключен договор, имащ характеристиките на
търговска сделка, по която ищецът твърди, че е изправна страна. Всяка отделна доставка
по договора обаче, не представлява
самостоятелна правна претенция и не реализира самостоятелен фактически състав
на отговорността по неизпълнението. Различен би бил извода, ако процесните
фактури обективират отделни търговски продажби сключени между страните по спора
през процесния период и ако параметрите по всяка сделка е била уговаряна
отделно. По делото обаче липсват такива твърдения.
Съгласно разпоредбата на чл.104, т.4 от ГПК исковете
по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лева са подсъдни на Окръжния съд като първа
инстанция. Предвид характера на възникналия спор и цената на предявения главен иск,
то родово компетентен като първа инстанция е Окръжен съд – Шумен.
Въпросът за родовата подсъдност е абсолютна
процесуална предпоставка, от категорията на положителните, за която съдът следи
служебно. Изясняването на този въпрос е от особено значение, тъй като когато
районния съд, разгледа спор, който е подсъден на окръжен съд като първа
инстанция, то постановеното от него решение е недопустимо и подлежи на
обезсилване. Поради това настоящия състав намира, че съдебното производство по гр.д. № 906/2020
год. по описа на ШРС следва да бъде прекратено, а делото следва да бъде
изпратено на ОС – гр.Шумен.
Поради изложеното и на основание на основание чл.119,
ал.1 от ГПК, във вр. с чл.118, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.104, т.4 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство
по гр.д. № 906/2020 год. по описа на Шуменски районен съд и ИЗПРАЩА делото на Окръжен съд – гр.Шумен
по компетентност.
На основание чл.121 от ГПК определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред ШОС в едноседмичен срок от съобщаване на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: