Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 17.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав, в закрито заседание на седемнадесети
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина
Славчева
ЧЛЕНОВЕ: Ивайло Георгиев
Ваня Иванова
разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 827 по описа за 2019 г. на Софийски окръжен
съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 435 – 438 ГПК.
Образувано
е по жалба на взискателя „Ф.И.А.“ ЕООД ***, чрез
пълномощника адв. С.А., срещу постановление от
13.09.2019 г. на ЧСИ М. Стоянова, рег. № 928 на КЧСИ и район на действие
Софийски окръжен съд, с което е констатирано прекратяване на производството по изп. дело № 20169280401625 по отношение на солидарния
длъжник М.М.Г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК
и е отказано извършване на изпълнителни действия по отношение на друг солидарен
длъжник (И.Х.Н.), изразяващи се в опис, оценка и публична продан на притежавани
от последния идеални части от поземлени имоти. Жалбоподателят поддържа становище
за незаконосъобразност на обжалвания акт, с оглед предмета на изпълнение –
парични вземания, които се дължат от трима длъжници
при условията на пасивна солидарност. Заявява, че срокът по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК тече общо, а не самостоятелно, за всеки един от солидарните длъжници, като аргумент в подкрепа на това извлича от
разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от ЗЗД. Твърди, че съдебният изпълнител не го е уведомил
по надлежния ред за прекратяване на постъпленията от наложения върху трудовото
възнаграждение запор на длъжника Г., по отношение на когото е прекратил
производството. Във връзка с отказа на съдебния изпълнител да извърши
изпълнителни действия, заявява, че не става ясно, как е определена
притежаваната от солидарния длъжник част от съсобствеността върху недвижимите
имоти, върху които е поискал налагане на възбрана, както и как съдебният
изпълнител е стигнал до извод, че това действие ще увеличи разноските по делото
без да бъде събрана сума за погасяване на дълга. Позовава се на част от
измененията в ГПК от 2017 г. – чл. 442а и чл. 73а от ГПК. Моли съда да отмени
обжалваното постановление и да даде указания на съдебния изпълнител да продължи
изпълнителното производство.
Ответниците по жалбата (длъжници в
изпълнителното производство), в предоставения им срок за писмени възражения, не
са депозирали такива и не изразяват становище.
Жалбата
е постъпила в съда с копие от изпълнителното дело и мотиви на съдебния
изпълнител по чл. 436, ал. 3 от ГПК, който изразява становище за
неоснователност на същата. Описва в хронологичен ред събитията по делото и
изтъква, че по отношение на длъжника М.М.Г. на
18.08.2015 г. взискателят последно е поискал налагане
на запор върху трудовото му възнаграждение, наложен на 15.10.2015 г. и в
периода от м. 10.2015 г. до м. 03.2016 г. са постъпвали суми от същия. Последното
постъпление е на 09.03.2016 г., т.е. е изминал период повече от две години, в
който взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия по отношение на този длъжник, с оглед на което била налице
хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
По
отношение отказа за извършване на изпълнителни действия - насрочване на опис,
оценка и публична продан на възбранени недвижими
имоти, собственост на длъжника И.Н., заявява, че това изпълнително действие би
увеличило разноските по делото, като в същото време няма да бъде събрана сума
за погасяване на дълга по изпълнителния лист. Касаело се за четири недвижими
имота – горски ливади, от които длъжникът И.Х. притежавал по 1/15 ид. ч. Във връзка с това, съдебният изпълнител посочва и
анализира вида и размера на разноските, свързани с извършването на поисканите
действия по изпълнението.
Въз
основа на доказателствата по делото, Софийският окръжен съд намира за
установено следното от фактическа страна:
Изпълнителното
производство е образувано по молба от 27.09.2011 г. на взискателя
„Ц. к. б.” АД до ЧСИ Янко Стоянов, рег. № 794 в КЧСИ и район на действие - СОС,
по която е образувано изп. д. № 20117940400344 срещу солидарните
длъжници М.М.Г., И.Н.Х. и М.А.Д.
- Г., въз основа на изпълнителен лист от 16.06.2011 г., издаден на основание
чл. 418 от ГПК по ч. гр. д. № 970/2011 г. на Ботевградски районен съд, за
сумата 5 770,33 лева – главница по договор за потребителски кредит, ведно
със законната лихва от 15.06.2011 г. до изплащане на вземането; сумата 704,39
лева – договорна лихва за периода от 23.08.2010 г. до 14. 06. 2011 г.; сумата
6,47 лева – наказателна лихва за периода от 20.05.2011 г. до 14.06.2011 г.;
сумата 129,62 лева – разноски по делото.
До длъжниците са изпратени покани за доброволно изпълнение,
връчени им лично. Изискани са справки за трудовите им договори, както и за
притежавано от тях движимо и недвижимо имущество. Наложени са запори върху
трудовите им възнаграждения, както и върху банковите им сметки.
С молба
от 25.06.2012 г. от „Ф.И.А.“ ЕООД е представен договор за прехвърляне на
вземания (цесия) от 28.12.2011 г., сключен между дружеството и „ЦКБ“ АД, по силата
на който молителят е придобил вземането срещу солидарните длъжници
М.Г. и И.Х.. С молбата е поискано налагане на запор върху възнагражденията на длъжниците, а със следваща молба от 23.01.2013 г. е
поискано насрочване на опис на движими вещи в дома на длъжниците
М.Г. и М.Д. – Г..
Изпълнителното
дело е прехвърлено на ЧСИ М. Стоянова с рег. № 928 в КЧСИ и е продължило под
нов № 2016928041625, като по него са извършени справки за имущественото
състояние на длъжниците.
С молба
от 01.06.2018 г. взискателят е поискал от съдебният
изпълнител да бъдат извършени справки за открити банкови сметки на името на
тримата длъжници, както и данни за имущественото им
състояние и трудови доходи.
С молба
от 02.08.2019 г. взискателят е поискал да бъде
насрочена дата за извършване на опис, оценка и продан на недвижимите имоти,
собственост на длъжника И.Х.Н., както и да се наложи запор върху всички
вземания на длъжника М.М.Г. от посочено търговско
дружество, а с молба от 06.08.2019 г. е поискал, съдебният изпълнител да наложи
възбрана върху съответните идеални части от недвижими имоти, собственост на И.Х..
С
постановление от 19.09.2019 г. е наложена възбрана върху 1/15 ид. ч. от недвижимите имоти, посочени от взискателя (л. 425 от изп.д.).
Съдебният
изпълнител е изискал съответните справки, а с постановление от 13.09.2019 г.,
преценявайки, че по отношение на длъжника М.М.Г. е
налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, е констатирал прекратяването
на изпълнителното производство спрямо него, тъй като от датата на последното
постъпление на сума по делото от запор върху трудовото възнаграждение на този
длъжник – 09.03.2016 г., са изминали повече от две години, през които взискателят не е поискал предприемане на изпълнителни
действия. Със същото постановление органът по принудително изпълнение е отказал
насрочването на изпълнителни действия върху идеални части от възбранени по делото четири недвижими имота – горски ливади,
собственост на длъжника И.Х.Н. (преценени въз основа на приложено по делото
удостоверение за наследници № 8 от 23.08.2018 г. в размер на 1/15 ид. ч. от тях), като е обосновал отказа си с тяхната ниска стойност,
която не би покрила разноските по продажбата им, т.е. изпълнението върху тези
имоти не би намалило задължението по делото.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в
едноседмичния (към момента на подаването й) срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от
легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично
основателна, по следните съображения:
Основанията, осуетяващи реализацията
на правото на взискателя, са изрично уредени в
разпоредбата на чл. 433, ал. 1 от ГПК. Съгласно т. 8 от посочената разпоредба,
когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се
прекратява. Прекратяването поради т.нар. „перемпция“
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Срокът, установен в горепосочената
норма, е преклузивен, а не давностен,
и започва от тече от последното изпълнително действие, извършено по
изпълнителното дело. Изтичането на този срок води до прекратяване на
започналото изпълнително производство, но не погасява материалното право, т.е.
няма пречка, и след срока да започне ново изпълнително производство за неговото
принудително удовлетворяване. Същевременно, когато длъжниците
са повече от един, какъвто е настоящият случай, следва да се има предвид, че, с
оглед различните изпълнителни правоотношения в рамките на едно и също
изпълнително производство, по които отделните солидарни длъжници
са страни, срокът по този нормативен текст се брои от различен начален момент
по отношение на всеки длъжник, а именно - от последното поискване на валидно
изпълнително действие спрямо всекиго от длъжниците.
При изтичане на този срок за някого от длъжниците,
изпълнителното производство се прекратява по силата на закона (арг. от т. 10 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК), но само по
отношение на него, без този факт да обуславя прекратяване на производството по
отношение на тези длъжници, за които срокът не е
изтекъл. Следователно, нито предприемането на изпълнители действия спрямо
един от солидарните длъжници препятства изтичане на
срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК по отношение на друг солидарен длъжник,
нито прекратяването на изпълнителното производство по отношение на последния
обуславя прекратяване и по отношение на останалите длъжници,
за които срокът не е изтекъл. В този смисъл е трайната съдебна практика, обективирана напр. в Решение № 83 от 11.04.2018 г. на ВКС
по гр. д. № 1667/2017 г., IV г. о., ГК,
Решение № 48/14.07.2016 г. по търг. дело № 404/2015 г. на II т. о. на
ВКС, Решение № 2834 от 18.04.2019 г. на
СГС по в. гр. д. № 965/2018 г., ГО, ІV-В състав, Решение № 379 от 11.11.2019 г. на ОС -
София по в. гр. д. № 697/2019 г.
В
разглеждания случай са налице установените в чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК предпоставки за прекратяване на изпълнителното
производство по отношение на длъжника М.М.Г., тъй
като по отношение на него взискателят е бездействал в
продължение на 2 години, считано от 09.03.2016 г., когато за последен път е
постъпила сума от запор върху трудовото му възнаграждение. Следователно,
считано от 10.03.2018 г., изпълнителното производство по отношение на този
солидарен длъжник е прекратено по силата на закона.
С оглед гореизложеното, съдът намира,
че съдебният изпълнител правилно е констатирал прекратяването на изпълнителното
производство по изп. дело № 20169280401625 по отношение на
солидарния длъжник М.М.Г. на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК, а жалбата срещу това действие е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
По отношение отказа на съдебния
изпълнител да извърши поискани от взискателя
изпълнителни действия, чрез насрочване на опис и публична продан на възбранени недвижими имоти, собственост на длъжника И.Х.,
съдът намира следното:
Касае се за четири недвижими имота,
представляващи горски ливади, с площ от 2,5 дка. до 5 дка., собствеността върху
които и квотата на длъжника в съсобствеността (1/15 ид.ч.)
се установяват от приложените към изпълнителното дело решение № 8000-А от
01.10.2015 г. на ОСЗ – С.(л. 381 от изп.д.) и
удостоверение за наследници от 23.08.2018 г. (л. 410-412 от изп.д.).
Освен възбраната върху тези имоти, по
отношение на тях не са предприемани други изпълнителни действия.
За да откаже извършване на поискани
от взискателя изпълнителни действия спрямо тези имоти
(опис, оценка и публична продан), съдебният изпълнител е изложил съображения,
че разходите за тяхното извършване едва ли биха се покрили от цената, която ще
бъде получена при продажбата им.
При тези данни, съдът намира, че
отказът е неоснователен поради следните съображения.
1. Инициативата за провеждане на изпълнителното
производство е на взискателя. Същият е легитимиран да
инициира изпълнителния процес, да иска прилагане на конкретни изпълнителни
способи и изпълнителни действия, както и да възлага на частния съдебен
изпълнител да извършва определени действия (чл. 18 от ЗЧСИ). При това, съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 3
от ЗЧСИ, частният съдебен изпълнител не може да отказва да извърши валидно и
законосъобразно поискано изпълнително действие, освен в случаите на чл. 22 от ГПК. В настоящия случай не е налице хипотеза по този нормативен текст. Вместо
това, отказът е мотивиран със съображения по целесъобразност, чиято преценка е
извън правомощията на съдебния изпълнител, поради което е неправилен дори само
на това основание. Наистина, изложените от ЧСИ Стоянова съображения са житейски
логични и разумни, но те не могат да преодолеят волята на взискателя,
ако последният не ги споделя.
2. Отделно от това, в случая преценката на съдебния
изпълнител за нецелесъобразност на извършване на тези действия е основана единствено
на предположения и хипотези, тъй като към настоящия момент няма изготвена
оценка на имотите, нито постъпили наддавателни
предложения за тях. Поради това липсва база за сравнение между детайлно
посочените от съдебния изпълнител разходи по изпълнението от една страна, и
очакваните постъпления от публичната продан на имотите – от друга страна.
3. На последно място, разпоредбата на чл. 73а от ГПК
предвижда граници, над които таксите по изпълнението остават в тежест на взискателя. Това означава, че, ако предположенията на
съдебния изпълнител са верни, разноските за извършване на така поисканите
изпълнителни действия биха довели до по- бързо достигане на съответната граница,
а всички последващи действия биха били за сметка на взискателя. След като въпреки това последният желае
провеждане на съответните изпълнителни действия, предполагаемо неблагоприятното
съотношение между разноски и постъпления от тях не е основание да се откаже
извършването им.
С
оглед гореизложеното, обжалваното постановление е частично незаконосъобразно и
следва да бъде отменено в частта му, касаеща отказа
на съдебния изпълнител да извърши изпълнителни действия по отношение на идеални
части от имоти, принадлежащи на длъжника И.Х.Н..
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление
от 13.09.2019г. по изп. д. № 20169280401625 по описа
на ЧСИ М. Стоянова, В ЧАСТТА МУ, с
която съдебният изпълнител е отказал извършване на изпълнителни действия (опис,
оценка, публична продан) по отношение на притежаваните от длъжника И.Х.Н. идеални
части от поземлени имоти – горски ливади в землището на с. Я., общ. С..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Ф.И.А.“ ЕООД срещу постановление от
13.09.2019 г. по изп. д. № 20169280401625 по описа на
ЧСИ М. Стоянова, В ЧАСТТА МУ, с
която производството по делото е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, по отношение на солидарния длъжник М.М.Г..
Решението не подлежи на
обжалване, на основание чл. 437, ал. 4, изречение второ от ГПК.
Делото да
се върне на ЧСИ М. Стоянова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.