№ 8182
гр. С, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Т. КРУМОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20211110126112 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „ТС“ ЕАД Производството е образувано
по искова молба от „ТС“ ЕАД, ЕИК ***, представляван от АСА, с адрес ГР.С, УЛ.Я, №23Б
срещу П. Б. К., ЕГН **********, с адрес гр.С, жк С, бл. 107, вх. а, ет. 5, ап. 24, с която са
предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр.
1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземане за сумата от
23,35 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за недвижим имот гараж
№ 4, находящ се в гр. С, ж.к. „С“, бл. 107, вх. В, с абонатен № **********/96526, за периода
от 1.9.2017 г. до 30.4.2019 г. ведно със законна лихва от 16.10.2020 г. до изплащане на
вземането, както и мораторна лихва в размер на 4,59 лв. за периода от 31.10.2017 г. до
7.10.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда
на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 50219/2020 г. по описа на СРС, 118 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150
ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Претендира
ответникът да е клиент на топлинна енергия на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Посочва, че на
основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребители в сграда -
етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на
договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Твърди, че в рамките на
процесния период дяловото разпределение за сградата, в която се намира топлоснабдения
1
имот, се е извършвало от „ТС“ ЕООД. Поддържа, че съгласно общите условия за ответника
е налице задължение за заплащане на ищеца на стойността на услугата дялово
разпределение, дължимата цена за която не е била заплатена. Предвид липсата на
изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата, представляваща
стойност на извършена услуга дялово разпределение, претендира заплащане на обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който се
твърди, че предявените искове са недопустими поради това, че ищецът бил предявил чуждо
право. Счита предявените искове за недоказани по основание и по размер. Твърди, че не е
доказано за него да е възникнало задължение за заплащане на такса за услугата дялово
разпределение, както и да е поставен в забава. Сочи, че липсвали доказателства за начина на
формиране на претендираната стойност за дялово разпределение. Моли за отхвърляне на
исковете и присъждане в негова полза на сторените в хода на производството разноски.
Третото лице помагач „ТС“ ЕООД, ЕИК *** не взема становище.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за
установяване съществуването на вземане за цена на услугата дялово разпределение и за
мораторна лихва.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
от Закона за енергетиката, в редакцията приложима в рамките на процесния период, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Продажбата на
топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна
енергия за битови нужди съгласно чл. 150 ЗЕ се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие.
Ищецът претендира, че ответникът е клиент на топлинна енергия, тъй като е собственик на
процесния топлоснабден имот. Ответникът оспорва да е едноличен собственик на имота,
като твърди да е собственик на ½ от него, тъй като го е придобил по време на брака си с
трето за производството лице.
Видно от представения от ищеца нотариален акт за собственост върху жилище, построено
върху държавно място от ЖСК ТВ от 19.12.1989 г. при първи нотариус при Софийска
нотариална служба, ответникът е придобил собствеността върху описани в акта недвижими
имоти, включително и гараж № 4, находящ се в сграда ЖСК ТВ – блок 107 в гр. С, ж.к.
„С“, ул. ТВ. Не се установява твърдяното от ответника придобиване на имота повреме на
брак с трето лице и прекратяване на брака преди процесния период, за да се приеме, че
2
ответникът е собственик на ½ идеална част от него. Не променя тези изводи и
представеното искане за вписване на възбрана, тъй като същото не съставлява доказателство
за притежаване правото на собственост на длъжника, спрямо когото е водено принудително
изпълнение. Представеното от ответника решение по друго дело не ангажира съда с
формираните изводи, тъй като касае иск за цена на топлинна енергия за друг имот
/апартамент, а не гараж в сградта/ за друг период, а освен това мотивите относно
собствеността не се позлват в случая със СПН.
С оглед установеното притежание правото на собственост и при липса на спор между
страните, че сградата е топлоснабдена, доказано в производството е, че ответникът има
качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ЗЕ и между страните е
възникнало правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия по отношение имот, представляващ гараж №4 с адрес гр.С, жк С, бл. 107.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, а начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и Наредба
№ 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.). Съгласно
чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, дяловото
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна собственост,
се извършва възмездно от топлопреносното предприятие или от доставчика на топлинна
енергия - самостоятелно, или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл.
139а ЗЕ и избрано от потребителите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване
изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл. 22, ал. 2 от Общите условия на ищеца, които са задължителни в отношенията с
клиенти на ТЕ, клиентите заплащат на Продавача стойността на услугата “дялово
разпределение”, извършвана от избрания от тях Търговец. Съгласно разпоредбите на чл. 36
от Общите условия клиентите заплащат цена за услугата “дялово разпределение”,
извършвана от избран от клиентите търговец, като стойността й се формира от:1. цена за
обслужване на партидата на Клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2. цена
за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента. 3.
допълнителна цена по ценоразпис, определен от Продавача, за отчитане на уредите за
дялово разпределение, извън обявените от Търговеца дати.
От посочените разпоредби се налага извод, че таксите за извършена услуга по дялово
разпределение се понасят от потребителите на топлинна енергия и се заплащат от тях на
ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение. Задължението на клиентите е пряко към продавача и
произтича от приложимите в отношенията между тях общи условия. Следователно ищецът
се легитимира като субект, който е активно материално-правно легитимиран да получи от
клиента цената на извършваната услуга дялово разпределение, поради което искът за
стойността на услугата дялово разпределение не е недопустим в каквато насока са
възраженията в отговора на исковата молба.
3
Претенцията обаче в случая остава недоказана, тъй като не се установява конкретно
предоставената услуга и нейната цена. Видно от представените от третото лице помагач
справки за процесния имот липсват отбелязани уреди за дялово разпределение за процесния
имот – гараж, като за същия не са представени и протоколи за отчет. Поради това съгласно
компонентите на цената на услугата по чл. 36 ОУ клиентът следва да дължи само цена за
обслужване на партидата, включваща изготвяне на изравнителна сметка /чл. 36, т.1/. В
случая обаче не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че претендираната
от ищеца сума съставлява дължима стойност на тази услуга, тъй като представения договор
с третото лице помагач касае различен от исковия период и не съдържа ценоразпис, от една
страна, а от друга страна ценоразпис не се твърди и не се установява и да е публично
оповестен за потребителите.
Неоснователна се явява и акцесорната претенция за мораторна лихва за главницата за дялово
разпределение с оглед изводите за недоказване възникването на последното.
Следователно иска за главница за стойност на услугата дялово разпределение и за
мораторна лихва върху тази стойност се явяват неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските
Предвид изход на спора на основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски, но
от представените доказателства не се установява да е извършил такива. Същият е
представляван в заповедното и в исковото от адв. Р.Р. съгласно нарочни пълномощни.
Представени са договори за правна защита и съдействие с адв, Валентин Тодоров, за
оказване на безплатна адвокатска защита по делото, но този адвокат не е реализирал защита
на ответника , поради което и не му се дължи възнаграждение за настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „ТС” ЕАД,
ЕИК *** срещу П. Б. К., ЕГН **********, с адрес гр.С, жк С, бл. 107, вх. а, ет. 5, ап. 24,
искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване
съществуването на вземане за сумата от 23,35 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за недвижим имот гараж № 4, находящ се в гр. С, ж.к. „С“, бл. 107, вх. В, с
абонатен № **********/96526, за периода от 1.9.2017 г. до 30.4.2019 г. ведно със законна
лихва от 16.10.2020 г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва в размер на 4,59
лв. за периода от 31.10.2017 г. до 7.10.2020 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 50219/2020 г. по
описа на СРС, 118 състав.
Решението е постановено при участието на „ТС“ ЕООД, ЕИК *** като трето лице помагач
на страната на ищеца.
4
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5