Р Е Ш
Е Н И Е № 9
Гр.Самоков, 19.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Самоковският районен съд, втори състав
в публично заседание на двадесет
и трети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ :МАРИНА
ТРИФОНОВА
при секретаря Параскева Георгиева ,като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 229/2020 год. по описа на Самоковски районен
съд ,за да се произнесе взе предвид следното :
И.К.К. ***, като майка и законен представител на малолетното дете Иво Христов К. ,ЕГН:**********,роден на *** год.,чрез пълномощника си адв.С. е предявила срещу Х.Д.К. *** иск за изменение на издръжката ,която ответникът е осъден да заплаща на детето,чрез нейното увеличение от 127,50 лева месечно на 200 лева месечно, считано от предявяване на иска на 11.03.2020 год. до настъпване на основание за изменение или прекратяване на задължението за издръжка ,ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
В исковата молба се сочи ,че ответникът Х.Д.К. е баща на малолетното дете Иво Христов К. ,роден на *** год., ЕГН:**********. Родителските права по отношение на детето са предоставени на майката И.К.К. ,а бащата е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на127,50 лева.Сочи се ,че към момента на постановяване на издръжката -07.12.2017 год. детето е било на една година ,към момента той е на три години и девет месеца и посещава детска градина в гр.Самоков.През посочения период нуждите на детето силно са нараснали –нужда от дрехи ,обувки ,както и разходи ,свързани с организираните мероприятия в детската градина ,медицински разходи ,свързани с посещение при стоматолог,закупуването на имуноподпомагащи медикаменти.Детето има нужда от закупуването на интерактивни игри ,които да способстват за неговото интелектуално развитие, има талант да рисува.Твърди се ,че бащата Х.К. не полага никакви грижи за детето и не заплаща определената от съда издръжка ,не се интересува от нуждите на детето.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е отговорил на исковата молба ,като е изразил становище ,че оспорва иска за увеличение на издръжката.Счита ,че определеният от съда размер на издръжката от 127,50 лева с решение по гр.д.№ 1019/2017 год. на РС-Самоков е напълно достатъчна за покриване на елементарните нужди на детето.Твърди ,че не е в състояние да плаща по-голям размер от определения на месечната издръжка ,тъй като е безработен.Оспорва твърденията в исковата молба ,че не полага грижи за детето.
В срока за отговор ответникът е предявил насрещен иск за изменение на определения режим на лични контакти на бащата с детето с решение № 186/07.12.2017 год. по гр.д.№ 1019/2017год. на РС-Самоков.
В с.з. ищцата лично и с пълномощника адв.С. изразява становище ,че поддържа предявения иск с правно основание чл.150 от СК.Оспорва предявения от ответника насрещен иск.
Ответникът Х.Д.К. оспорва предявения иск относно размера.Поддържа насрещния иск.
Самоковският районен съд, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното :
Установи се от представеното по делото удостоверение за раждане от Община Самоков ,издадено въз основа на акт за раждане № 0107 от 24.05.2016 год. ,че детето Иво Христов К. ,ЕГН:**********, е роден на *** год.Родители на детето са И.К.К. и Х.Д.К..
С влязло в сила съдебно решение № 186 от 07.12.2017 год. по гр.д.№ 1019/2017 год. на РС- Самоков упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете са предоставени на майката, а на бащата е определен режим на лични отношения с детето –всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 до 14.00 часа ,в присъствие на майката и същият бил осъден да заплаща на детето издръжка в размер на 127,50 лева месечно, както и издръжка за минало време в размер на 1380 лева ,за времето от 21.08.2016 год. до 21.08.2017 год.
По делото са представени: декларация от ответника Х.Д.К. ,в която декларира ,че не работи ,не се самоосигурява ,няма трудово правоотношение с фирма;вносни бележки за платена издръжка .
По делото е представен социален доклад за детето Иво Христов К. от Дирекция „Социално подпомагане” –Самоков.
По делото е разпитана свидетелката Силвана К.К. –сестра на ищцата ,от показанията на която се установява ,че с И.К. и детето Иво,както и баща им живеят в едно домакинство в къща в гр.Самоков .Основните грижи за детето се полагат от майката,подпомагана от свидетелката и баща й.Детето посещава детска градина от две годишна възраст.Сочи ,че детето е много будно и любознателно има нужда да посещава допълнителни занимания.Записано е на спорт в детската градина и това изисква допълнително заплащане.За това обстоятелство знае от нейни познати ,чиито деца посещават детска градина.И. купува дрехи и обувки на детето.Заявява ,че доколкото й е известно ,ответникът се занимава със строителна дейност, както и че има казан за варене на ракия в с.Продановци за обществено ползване ,от където получава доходи.Твърди ,че не й е известно бащата да дава издръжка .
По делото е разпитан свидетелят Християн Христов К. –син на ответника,от показанията на когото се установява ,че майката И.К. препятства контактите на детето с бащата –не му позволява да го вижда.Твърди ,че ответникът не го е виждал от около 5 месеца.Майката не позволявала и другите членове от домакинството да виждат детето.Детето не е идвало в дома на ответника от 5 месеца.Преди това то е идвало в дома на баща си за час ,два ,три .Оставало е оставало с бащата само без майката с преспиване .Свидетелят заявява ,че е ходил няколко пъти заедно с баща си да вземат детето от дома на майката.Според свидетеля влошените отношения между родителите са причина майката да препятства контактите на детето с бащата.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:
Предявен е иск по чл.150 от СК.
Искът по същество е частично основателен.
Съгласно разпоредбата на чл.143,ал.2 от СК ,родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца ,независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.Текстът на чл.150 от СК предвижда ,че при изменение на обстоятелствата ,присъдената издръжка може да се измени.Основание за това ,е изменение на обстоятелствата ,въз основа на които е била определена издръжката.Изменение на обстоятелствата по смисъла на цитираната разпоредба е налице при трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна на възможностите на задържаното лице.Не е необходимо двете предпоставки да са налице кумулативно, достатъчно е да се е осъществила само едната от тях.Размерът на издръжката се определя от съотношението на нуждата от издръжка и възможностите за нейното плащане.
Не е спорно по делото, а и се установява от представеното по делото удостоверение за раждане ,че родители на детето Иво Христов К. са И.К.К. и Х.Д.К..Установи се ,че с влязло в сила съдебно решение № 186 от 07.12.2017 год. по гр.д.№ 1019/2017 год. на РС- Самоков ответникът е осъден да заплаща на детето Иво Христов К. ,чрез неговата майка и законен представител И.К.К. месечна издръжка в размер на 127,50 лева, който размер е под предвидения към настоящия момент законов минимум.В конкретния случай ответникът дължи парична издръжка на малолетното си дете Иво Христов К., с оглед непроменено от влизането в сила на съдебното решение по гр.д.№ 1019/2017 год. на Самоковския районен съд безспорно обстоятелство, че за отглеждането и възпитанието на детето продължава да се грижи неговата майка.
По делото безспорно се установи ,че е настъпило изменение на обстоятелствата, при които е определен предходния размер на издръжката на детето.В случая се касае до малолетно дете, чиито нужди са се изменили съществено от определяне на издръжката му със съдебното решение от 07.12.2017 год. по гр.д.№ 1019/2017 год. на РС-Самоков Потребностите на детето са нараснали с и оглед по-голямата му възраст-при определяне на издръжката е било на 1 година, а понастоящем е на 4 години.Децата на такава възраст бързо растат.При установените по делото обстоятелства ,съдът намира, че са настанали изменения в обстоятелствата ,при които е била определена първоначалната издръжка с горецитираното решение, обосноваващи необходимостта от изменение на размера й.Това е така ,тъй като от една страна от момента на определяне на размера на първоначалната издръжка детето е пораснало ,нараснали са потребностите му от средства за отглеждането и възпитанието му.Детето посещава детска градина в гр.Самоков.През посочения период нуждите на детето силно са нараснали –нужда от дрехи ,обувки ,както и разходи ,свързани с организираните мероприятия в детската градина ,медицински разходи и др.
Ето защо съдът приема, че са налице условията на чл.150 СК за увеличение на издръжката.
Увеличените нужди на детето обосновават и по-голям размер на необходимата издръжка.Предвид разпоредбите на чл.142,ал.1 и ал.2 СК,размерът на издръжката, която родителят дължи на ненавършилото пълнолетие свое дете ,се определя според нуждите на детето и възможностите на родителя ,но не може да бъде по-малък от ¼ от минималната работна заплата ,която понастоящем е 650 лева –ПМС № 331 от 26.11.2020 год. ,т.е. минималният законоустановен размер на издръжката понастоящем е 162,5 лева.
При определяне на общата сума ,необходима за месечна издръжка на детето, която да осигурява условия на живот ,необходими за правилното му развитие ,с оглед разпоредбата на чл.143,ал.1 от СК съдът изхожда не само от нуждите на детето ,но и от възможностите на двамата родители.
Предвид горното съдът намира ,че са настанали съществени изменения в обстоятелствата ,при които е определена първоначалната издръжка ,които да доведат до изменение в размера й .Минималния размер на издръжката съгласно разпоредбата на чл.142,ал.2 от СК е в размер на 162,5 лева ,считано от 01.01.2021 год.Този минимален размер е за издръжка от един родител на дете с минимална възраст и минимални потребности.В настоящия случай ,като взе предвид възрастта на детето –на 4 години и седем месеца, ангажираността му в образование /посещава детска градина/и специфичните потребности свързани с тази възраст и като съобрази индивидуалните личностни особености ,характерни за дете на посочената възраст,съдът достига до извод,че месечно за детето са нужни 200 лева, като от така определената сума ответникът ще следва да доставя сумата от 185 лева, като разликата ще се покрива от майката.Този размер е според възможностите на ответника.Същият е в работоспособна възраст и не се установи да издържа други свои низходящи.Определеният от съда размер ,който ответникът следва да заплаща няма да представлява особено затруднение за него.Задължението на родителя за заплащане на издръжка на ненавършилите пълнолетие деца е безусловно по своя характер.Издръжката се дължи независимо дали родителят може да се издържа от своето имущество или не, както и независимо от това дали упражнява родителските права върху детето или не.Майката следва да поеме издръжката на детето до необходимия размер ,тъй като тя също е в работоспособна възраст, осъществява ежедневните грижи и възпитанието на детето.
При изложените съображения ,съдът намира ,че предявения иск следва да бъде частично уважен.
Ответникът Х.Д.К. следва да заплаща определения размер на месечната издръжка от 185 лева на детето ,чрез неговата майка и законен представител И.К.К. ,считано от 11.03.2020 г./дата на подаване на исковата молба/ до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване ,ведно със законната лихва за забава за всеки просрочен месец до окончателното изплащане.
По насрещния иск с правно основание чл.59,ал.9 от СК.
Съгласно
разпоредбата на чл.59, ал.9 СК, ако се изменят обстоятелствата, при които са
определени мерките относно личните отношения между децата и родителите, по
молба на единия от родителите съдът може да измени постановените по-рано мерки
и да определи нови. Важна
предпоставка, обуславяща основателност на иска за промяна на мерките относно
режима на лични отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено
упражняването на родителските права, е
изменение на обстоятелствата, при които тези мерки са бири постановени и които съществено засягат интересите на
детето, т.е. наличие на новосъздадена обстановка, при която интересите на
детето да изискват ревизия на постановените мерки, като съдът във всички случаи следва да изхожда само и
единствено от интересите на детето. Съгласно
разясненията,
дадени в ППВС № 1/1974 год., под “интереси на децата” следва да се разбират
всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане, възпитание и развитие,
създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за обществено полезен труд
и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин. При
това, изменение на обстоятелствата по смисъла на закона е наличието както на
нови обстоятелства, които влошават
положението на детето, така и на обстоятелства, с които би се подобрило положението
му при евентуално ново разрешение или такива, засягащи ефикасността на взетите
по-рано мерки.
Личните отношения
между дете и родител са в интерес и на двете страни.При определяне на мерките
относно личните контакти на детето и родителя, на когото не се предоставя
упражняването на родителските права, съдът изхождайки от обстоятелствата по
конкретния случай, трябва да определи режим на лични отношения по такъв начин,
че да създаде нормална обстановка за тяхното поддържане. Необходимо е
определените с решението мерки да не стават допълнителен източник на спорове
между родителите.Семейният кодекс не определя интензитета на личните отношения
и контакти, въпреки че в разпоредбата на чл.59, ал.3 от СК примерно е посочил
периоди, през които следва да се определи такъв режим. В това отношение е
дадена свобода на съда да преценява конкретните обстоятелства, разбира се,
ръководейки се изцяло от интереса на детето.Чрез режима на лични отношения
трябва да се постигне възможност детето да расте и да се развива под грижата и
с подкрепата и на двамата родители.Право на всяко дете, а и негова естествена
потребност, е да общува и с двамата си родители.По тази причина, по принцип
мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да
предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни
отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на
родителските права.
Поддържането
на лични отношения между детето и бащата, на когото не е предоставено
упражняването на родителските права, се налага както в интерес на детето, така
и в интерес на родителя, като съдържанието на тези мерки зависи от конкретните
обстоятелства.В случая, от доказателствата по делото не установява бащата да създава с поведението си
предпоставки за увреждане на интересите на детето.Установи се ,че майката
безпричинно препятства личните контакти на бащата с детето.Не му позволява да
го вижда.Влошените отношения, неразбирателството, липсата на диалог между
родителите водят до негативни последици за детето независимо от възрастта му ,в
общуването му с единия родител и до родителско отчуждение.
От
доказателствата по делото се установи ,че бащата иска да вижда и да контактува
с детето и да прекарва повече време с него.Между детето и баща му съществува
силна връзка и съдът счита, че за
нормалното психическо и емоционално развитие на детето е нужно то да поддържа по-интензивни контакти с баща си,
за да не се изгуби връзката родител-дете.
От
друга страна, обаче, събраните по делото доказателства установяват, че е налице
новосъздадена обстановка, която налага ревизия по отношение на режима на лични
контакти на детето с неговия баща. В случая, от постановяването на решение № 186 от 07.12.2017 год.
по гр.д.№ 1019/2017 год. на РС- Самоков до
настоящия момент е изминал период от време, през който детето
несъмнено е пораснало – Иво К. е на 4 години и 7 месеца, посещава детска
градина.Детето има нужда от по-интензивен контакт с бащата.Възрастта на детето
позволява то да остава в дома на баща си с преспиване ,без присъствието на
майката ,какъвто е режима ,определен със съдебното решение.Обстановката в дома
на баща му не му непозната.От данните от социалния доклад се установява ,че
детето има изградена емоционална връзка с бабата по бащина линия.Бащата
безспорно следва да има по-разширен режим на лични контакти с детето,което
създава възможност за него да
изразява своята обич и привързаност, а също и детето да развива чувствата си
към него,
тъй като то ще израства не само под
грижите и обичта на майка си, но и
при подкрепата и бащината обич, след раздялата на родителите.
С
оглед изложените съображения, съдът намира, че следва да определи следния режим
на лични контакти на бащата Х.Д.К. с детето Иво Христов К. – всяка първа и
трета седмица от месеца от 09 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с
преспиване при бащата, като бащата взема детето от дома на майката и го връща
обратно там; един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен
отпуск на майката;
по коледните празници /24-26 декември/ на всяка нечетна година от 09,00 часа на
първия ден до 18,00 часа на последния ден; новогодишните празници /31 декември
– 01 януари/ през всяка четна година от 09,00 часа на първия ден до 18,00 часа
на последния ден; първите два дни от великденските празници /Велики петък и
Велика събота/ всяка година от 09,00 часа на първия ден до 18,00 часа на
последния ден, както и по всяко друго време след предварителна уговорка
между родителите/ включваща празнуване на рождени дни на детето и на
родителите/.
Следва да се отбележи, че детето има двама родители, които имат правото и задължението да полагат грижи за него, като конфликтните отношения не следва да се пренасят върху детето и да рефлектират на контактите му с родителя, при когото то не живее.
С оглед изхода на делото съдът следва да осъди ответника да заплати държавна такса в размер на 72.00 лева върху увеличения размер на издръжката в полза на РС-Самоков .
С оглед
изхода на делото и направеното искане за разноски ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата сумата в размер на 370 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение съобразно уважената част от иска и 25.00 лева държавна такса.
На основание чл.242,ал.1 от ГПК съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението в частта му за издръжката.
Воден от горното ,съдът
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ определената с решение на РС-Самоков по гр.д.№ 1019/2017 год. издръжка за детето Иво Христов К. ,ЕГН:**********,роден на *** год., като осъжда Х.Д.К., ЕГН:********** *** да заплаща на детето си Иво Христов К. ,ЕГН:**********, малолетен, представляван от своята майка и законен представител И.К.К., ЕГН:********** *** ,месечна издръжка в размер на 185.00 лева ,считано от 11.03.2020 год./дата на подаване на исковата молба/до настъпване на основания за изменение или отмяна на издръжката ,ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска ,като отхвърля иска за разликата над 185 до предявения размер от 200 лева като неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл.242,ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА Х.Д.К., ЕГН:********** *** да заплати държавна такса в размер на 72.00 лева върху увеличения размер на издръжката в полза на РС-Самоков .
ОСЪЖДА Х.Д.К., ЕГН:********** *** да заплати на И.К.К., ЕГН:********** *** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 370.00 лева, съобразно уважената част от иска и 25.00 лв. за държавна такса.
Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: