№ 1068
гр. София, 16.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Галя Г.ева
Членове:Даниела Росенова
Красимира Райчева
като разгледа докладваното от Даниела Росенова Въззивно частно
наказателно дело № 20221000601214 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.345 НПК.
Постъпил е протест против определение от 12.10.2022 г., по н.о.х.д 2528/2022г., по описа
на СГС, 10 състав. Определението е постановено в разпоредително заседание , като съдът е
приел, че са налице основанията на чл. 248 ал.1т.3 НПК за прекратяване на съдебното
производство.
В протеста се излага несъгласие с посочените в определението отстраними ,съществени
процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт ,с който е внесено обвинение
срещу обв.С. И. Ч. за престъпление по чл. 219 ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК. Несъгласието на
прокурора е по отношение на следните констатации : противоречия относно съставомерни
обстоятелства посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт и отделните
пунктове по обвинението,които са довели до ограничаване на правото на защита на
обвиняемото лице.Просторни съображения се развиват с позоваване на обстоятелствата от
обстоятелствената част на обвинителния акт.Посочва се ,че обвинителния акт съдържа
необходимите реквизити съгласно изискванията на чл.246 НПК и изискванията заложени в
ТР №2/2002 г. на ОСНК на ВКС. Държавното обвинение поддържа ,че в обстоятелствената
и диспозитивна част са изписани конкретните съставомерни факти ,необходими за
гарантиране правото на защита,които са в съответствие с изискването на чл. 246 ал.2 НПК.
Изрично се подчертава какво е главното предназначение на обвинителния акт , като се сочи
,че доколкото има пропуски в него те се дължат на технически грешки и могат да бъдат
отстранени по реда на чл. 248а НПК . Предлага се поради изложените съображения
определението на съда да бъде отменено .
Подсъдимият и неговия защитник са уведомени за протеста , но възражения не са
постъпили в законовия седмодневен срок.
Апелативният съд – София след като се запозна с протеста и провери изцяло съдебния
акт , намери за установено следното:
Протестът е неоснователен. Определението на първостепенния съд по отношение на
въпросите предмет на обсъждане в разпоредително заседание по чл. 248 ал.1 т.3 НПК е
обосновано и правилно.
1
Изложените съображения в протеста на л.2 и л.3 не опровергават правилните изводи на
съда относно това ,че в посочените пунктове има допуснати толкова много неясните и
вътрешни противоречия ,че не става ясно кога са осъществени инкриминираните деяния
,тяхното съдържание , какво не е извършил обвиняемия и какво е следвало да стори , което
му е било вменено и по силата на кой акт. Не е необходимо въззивния съд да преповтаря
правилните констатации на първоинстанционният съд.Необходимо е да се отбележи ,че
съществуващите слабости на обвинителния акт са посочени за втори път в атакуваното
определение и преди това в съдебен акт от 18.01.2022 г. ,като въпреки това те не са били
отстранени.След като съдебното производство е било прекратено единствено е предявено
ново обвинение по чл. 219 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК. Извън вниманието на държавното
обвинение е останало и това обстоятелството тъй като в уводната част на протеста е
посочено ,че е внесен обвинителен акт срещу обв. С. И. Ч. за престъпление по чл.219 ал.1
вр.чл.26 ал.1 НК,а всъщност е по обвинение за престъпление по чл. чл. 219 ал.3 вр.ал.1
вр.чл.26 ал.1 НК. Въззивният съд приема ,че е допусната техническа грешка при изготвяне
на протеста като същия е против атакувания съдебен акт от 12.10.2022 г.
Въззивният съд споделя изцяло като правилни съдържателните констатации на съдията
докладчик за посочените пропуски и неясноти в обстоятелствената част на обвинителния
акт , относно деянията по отделните пунктове,периода на вменената престъпна дейност
л.53- л.54, непълнотата и неяснотата по отношение конкретното изпълнително деяние
съгласно ал.1 на чл.219 НК.
Отделно от това въззивния съд установи,че в обвинителния акт непълно ,неточно и почти
нехайно са описани фактите и обстоятелства относно субекта на престъплението и неговите
служебни задължения.При престъплението по чл.219 НК субект на престъплението е
длъжностно лице по смисъла на чл.93 НК Единствено в диспозитива на обвинителния акт е
посочено ,че обв.Ч. е бил длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б.“Б“ НК.В
обстоятелствената част на процесуалния документ на държавното обвинение на л.2 кратко
са споменати двата акта,които регламентират правомощията на Изпълнителния Директор на
ДП „Фонд затворно дело“. Това са чл.18 ал.1 на Правилник за устройство и дейността на
ДП „Затворно дело“ и чл.26 ал.1 на Правилник за устройство и дейността на ДП „Фонд
затворно дело“. Не са посочени правомощията произтичащи от тях . По надолу в
обвинителния акт е посочен чл.36 от Правилник за устройство и дейността на ДП „Фонд
затворно дело“.На л.6 са изброени заповеди за назначаване и договори за възлагане на
управление с Министерство за правосъдието , като не е посочено с тях какво е възложено на
обвиняемото лице и произтичащи от тези актове – заповед и договори , длъжностни
задължения.По начина на изписване в обвинителния акт изобщо не се разбира кои от
изброените документи , които се намират в т. 83 са заповеди и кои от тях договори .
Отсъства информация относно това кога е прекратен трудовия договор на обв. Ч.. От
съдържанието на тези заповеди и длъжностни характеристики ,за които нищо не се посочва
, следват обстоятелства, които биха дали яснота относно служебните задължения на обв.
Ч.,съответно тяхното изпълнение или неизпълнение.С оглед повдигнатото обвинение и
инкриминирания период е от съществено значение, кога е прекратено трудовото отношение
с обвиняемото лице.Без изясняване на този факт обвинението е неясно.В този смисъл са
констатациите в атакуваното определение л.55 – л.56 последен абзац, относно
изпълнителното деяние „не положил достатъчно грижи“ и коя конкретно от трите
предвидени хипотези в ал.1 на чл.219 НК се инкриминира ,поради което и няма яснота как
е осъществено изпълнителното деяние.
Във втория абзац на същия лист л.3 отново са описани изключително оскъдни обстоятелства
относно правомощията на обв. Ч. свързани с договорите за продажба на сурово прясно
мляко.Установява се изключително непълно описание на фактите и обстоятелствата,при
които са проведени процедури за избор на търговски фирми , съдържание на докладите
изготвени от комисията , кое лице и съобразно кой акт е имало задължение да сключи
договор за продажба на прясно мляко произвеждано от ТП на ДП „ФЗД „ гр. Белене .От
конкретно посочената заповед, която е издадена от обв. Ч. не става ясно какво е възложено
2
на св.З. З., само да представлява ДП „Фонд затворно дело“ на териториално ниво като
сключва договори или да следи тяхното изпълнение. Липсват фактически и правни
констатации от къде следва ,че това са били задължения на обвиняемото лице.Непълнота
съществува и при описанието в обвинителния акт на договорите .
Посочените пропуски потвърждават като правилно заключението на съдията – докладчик
,че „едва при наличие на конкретика може да се очертае ..ясно предмета на доказване .. и
причинно – следствената връзка между нарушението или неизпълнението на ..служебно
задължение и разпиляване на имущество по смисъла на чл.219 НК“
При тези констатации въззивния съд счита , че обвинителния акт не отговаря на
изискванията на чл. 246 ал.2 НПК, практика на ВКС на Република България залегнала в ТР
№ 1/2002 г и константната такава на върховната инстанция по този въпрос.
При обсъждането на изискванията към обвинителния акт следва да се съобразят
поставените стандарти към процесуалния документ на държавното обвинение като
средство за формулиране на обвинението. Изискванията към обвиненията са да бъдат ясно
и точно формулирани за да знае обвиняемия в какво се състой обвинението и да може да
организира защитата си. В Р- 493-2008-III – НО ВКС се приема „ правата на обвиненото
лице се свързват само с годността на обвинителния акт да формулира ясно и
недвусмислено обвинението чрез посочване на обстоятелствата,обуславящи съставомерни
признаци на деянието и на неговите правни рамки.“ В ал.2 на чл.246 НПК и ТР 2/2002 г на
ВКС на Р.Б се поставят изисквания към съдържанието на процесуалния документ на
прокуратурата, а именно да се посочват фактите и обстоятелствата, които подкрепят
обвинението. В този случай това не е постигнато , защото отсъстват конкретни факти
относно субекта на престъплението - неговите задължения и причинно – следствената
връзка между тях и настъпилата щета,размера на щетата и времето на настъпване.
Наличието на противоречия между обстоятелствената и диспозитивна част на обвинителния
акт са правилно посочени в атакувания съдебен акт.Въззивният съд приема тези
констатации и не намира за необходимо да ги преповтаря.
Посочените нарушения при изготвяне на обвинителния акт по отделно и в съвкупност са
съществени процесуални нарушения,защото нарушават правото на обвиняемото лице да
разбере обвинението и да организира защитата си. Допуснати нарушения са съществени, но
и отстраними. Тъй като посочените нарушения правят обвинителния акт негоден да
изпълни своето процесуално значение и да постави началото на съдебното производство
следва да бъдат отстранени чрез изготвяне на нов обвинителен акт. В него трябва да намерят
място относимите и съществени факти , и обстоятелства , които характеризират т
инкриминираните деяния, да се посочи необходима конкретика относима към елементи от
състава на престъплението,защото непълнота по отношение на посочените обстоятелства
неминуемо водят до ограничаване на правото на защита на обвиняемото лице.
Посочени по – горе изисквания към обвинителния акт, както в НПК ,а така също и
практиката на върховната инстанция, не дават възможност на съда да указва на държавното
обвинение по какъв начин да изложи обстоятелствата и фактите предмет на
доказване.Отсъствието на посочените в проверяваното определение, факти и обстоятелства,
допълнени във въззивното производство , са необходими, за да може съдът всестранно ,
пълно и обективно да изясни обстоятелствата по обвинение,които са са включени в
предмета на доказване съгласно чл. 102 НПК. Практиката на върховната инстанция е
последователно по този въпрос , като например в Р № 382 от 8.10.2013 г.по н.д. 1064/2013
г.НК,III Н.О. на ВКС се посочва: „ Предметът на доказване , очертан в чл.102 НПК и сочещ
на фактите за извършено престъпление и авторство, следва да бъде обективно и всестранно
изследван, чрез използване на предвидените в процесуалния кодекс способи за събиране и
проверка на доказателствата,и на визираните гласни, писмени и веществени
доказателствени средства.След приобщаване и анализ на допустимия, относим и необходим
доказателствен материал, решаващият орган изгражда фактическите си констатации и
правни изводи по повдигнатото от прокурора обвинение.„.Тази дейност съдът осъществява
въз основа на фактите и обстоятелствата, които са залегнали в обстоятелствената част на
3
обвинителния акт.
По изложените съображение въззивната инстанция намира ,че определението като
правилно и обосновано следва да бъде потвърдено.
Предвид изложеното Апелативен Съд София , девети въззивен състав, на основание чл. 345
ал.1 НПК
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава определение от 12.10.2022г., по н.о.х.д.2528/2022г.,по описа на СГС,10
състав за връщане на делото за отстраняване на допуснати отстраними, съществени
процесуални нарушения на досъдебното производство.
Определението е окончателно .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4