Определение по дело №18322/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 32934
Дата: 20 септември 2023 г.
Съдия: Ивета Венциславова Иванова
Дело: 20221110118322
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 април 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 32934
гр. София, 20.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20221110118322 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 200973/13.07.2023 г., допълнена с молба с вх. №
202142/14.07.2023 г., подадени от адв. Е. Г. – процесуален представител по пълномощие на
ищцата по делото К. А. с искане за изменение на основание чл. 248, ал. 1 ГПК на
постановеното по делото решение № 10732 от 21.06.2023 г. в частта за разноските, чрез
увеличаване размера на присъденото в полза на адв. Г. адвокатско възнаграждене за
оказаната безплатна адвокатска защита на ищцата по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв и
присъждане на пълния претендиран размер от 2 715,28 лева. В молбата се посочва, че
дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъе определено съгласно редакцията на
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения към момента на
постановяване на крайния съдебен акт, тъй като се касае не за договорено между страните
възнаграждение, а за хипотеза на оказана безплатна правна помощ. Изтъква се, че за всеки
един от предявените искове – в случая три иска, следва да бъде определено отделно
възнаграждение. Наред с това се поддържа, че следва да бъдат съобразени извършените
множество процесуални действия от пълномощника на ищцата, изразяващи се в срещи с
доверителката, множество уточнителни молби във връзка с дадени от съда указания,
допълнителни искания – по реда на чл. 192 и чл. 83, ал. 2 ГПК, наличието на усложнение по
делото – отклонение от предмета му чрез изменение на част от предявените искове,
изслушването на експертиза, към която са формулирани конкретни въпроси и е взето
становище по приемането й. В молбата адв. Г. посочва, че определеното с решението
възнаграждение не е съобразено с измененията в икономическите условия в страната,
поради което се явява несправедливо и несъразмерно с действително дължимото. С тези
съображения се отправя искане за уважаване на молбата.
В депозирания в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК писмен отговор насрещната страна
„.................“ АД, чрез пълномощника си адв. Х. М., оспорва молбата за изменение на
разноските като неоснователна, считайки, че с решението правилно и законосъобразно – в
съответствие с действащата нормативна уредба, е определено адвокатското възнаграждение,
следващо се на процесуалния представител на ищцата. Намира, че доколкото
възнаграждението произтича от договорно правоотношение, то релевантно при
определянето му е материалното право към момента на договаряне. С тези доводи отправя
искане за отхвърляне на молбата като недоказана и неоснователна.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и материалите по делото, намира
следното от фактическа и правна страна:
Процесното искане с правно основание чл. 248 ГПК е редовно и процесуално
допустимо, като релевирано в законоустановения двуседмичен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК
оглед депозирането му на 12.07.2023 г. по електронната поща, при получен препис от акта,
чието изменение се иска от молителя на 28.06.2023 г. – л. 154 от делото/, от легитимирана
страна с правен интерес – пълномощника на ищцата по делото във връзка с присъдени
разноски за оказана безплатна адвокатска защита.
Разгледано по същество същото се явява неоснователно, предвид следните
съображения:
С постановеното по настоящото дело Решение № 10732/21.06.2023 г. е уважен
предявеният от К. Г. А., с ЕГН: ********** против „.................“ АД, с ЕИК: ................
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, като
е признато за установено, че К. Г. А. не дължи на „.................“ АД сумата от 11 613,83 лева,
представляваща непогасена главница по договор за кредит № 289-34/03.11.2009 г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 05.04.2022 г. до окончателното изплащане, сумата от 10 336,40 лева,
представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от 28.06.2013 г. (датата
на подаване на заявлението в съда) до 04.04.2022 г. (датата, предхождаща подаването на
исковата молба) и сумата от 1 601,50 лева, представляваща непогасен остатък от просрочени
лихви (неолихвяеми вземания), за които суми по ч. гр. дело № 27994/2013 г. по описа на
Софийски районен съд, Гражданско отделение, 48-ми състав е издаден изпълнителен лист
от 17.07.2013 г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № 2690/2013 г. по
описа на ЧСИ С.Х. с рег. № ... на КЧСИ и с район на действие Софийски градски съд,
поради новонастъпило обстоятелство – погасяване по давност на правото на принудително
изпълнение на вземанията.
С решението, с оглед изхода на делото, ответната страна „.................“ АД е осъдена за
заплати на адв. Е. М. Г., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, предл. 3, т.
2 и т. 3 ЗАдв, сумата от 1 400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна адвокатска защита по делото в полза на ищцата. В мотивите на съдебния акт
съдът е изложил съображения относно обстоятелствата, взети предвид при определяне на
конкретния размер на следващото се на адв. Г. възнаграждение за оказаната безплатна
адвокатска защита в полза на ищцата, а именно: конкретната фактическа и правна сложност
на делото, обусловена от предявена една искова претенция, без събиране на множество и
разнородни доказателства, неговата обичайна продължителност, както и конкретно
извършените действия от пълномощника на ищцата, изразяващи се в депозиране на искова и
уточнителни молби и участие в проведеното първо открито съдебно заседание,
съобразявайки минималният размер, следващ от разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в
приложимата редакция), определяйки размер над минималния такъв и приемайки, че
претендирания от адв. Г. от 1 900 лева (съгласно посоченото в договора за правна защита –
л. 313 от делото) е прекомерен такъв.
В производството по настоящото дело ищцата К. Г. А. е представлявана от адв. Е. Г. на
основание договор за правна защита от 01.04.2022 г. (л. 313 от делото), в който страните
изрично са уговорили, че последната ще бъде предоставена от адвоката на основание чл. 38,
ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗАдв.
Съгласно посочените разпоредби адвокатът може да оказва безплатно адвокатска
помощ и съдействие на материално затруднени лица и на роднини, близки или на друг
юрист, в който случай, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер
2
не по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (Наредбата по чл. 36, ал. 2 от закона), като осъжда другата
страна да го заплати.
В случая, с оглед изхода на делото по същество – уважаване на предявения
установителен иск и с оглед вписаното в представения договор за правна защита безспорно
на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗАдв на процесуалния
представител на ищцата – адв. Е. Г. се следват разноски за безплатно оказаните от нея
помощ и съдействие по делото, което обстоятелство не е оспорено от насрещната страна.
При определяне на размера му на първо място съдът съобрази, че предмет на
разглеждане по делото е една искова претенция с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. чл.
124, ал. 1 ГПК, а не три иска, както е посочено в молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК.
Както е изложено и в мотивите на съдебното решение, по своята правна същност искът
по чл. 439, ал. 1 ГПК е отрицателен установителен иск и е проявна форма на защита на
длъжника в производството по индивидуално принудително изпълнение срещу
материалноправната му незаконосъобразност. Последният има за предмет оспорване на
вземането, материализирано в изпълнителния лист и може да бъде основан единствено на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание и водещи до погасяване на възникналото и
претендирано право на взискателя или на отговорността на длъжника – арг. ал. 2 на същия
законов текст. В случая се отричат вземанията, удостоверени в един общ титул –
изпълнителен лист от 17.07.2013 г. в тяхната цялост, а не се касае за предявени
самостоятелни претенции, имащи за предмет отделни вземания – за главница, за лихва за
забава, за просрочени лихви. Ето защо, разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. съгласно която за процесуално представителство, защита и съдействие по
граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените
искове, за всеки един от тях поотделно, в настоящия случай е неприложима, поради което на
адв. Г. се следва едно адвокатско възнаграждение за защитата по единствената искова
претенция, предмет на делото.
При определяне на размера му следва да бъде съобразен минималния такъв, следващ
от разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата – с оглед общия материален интерес по
делото в размер от 23 551,73 лева, и възлизащ на сумата от 1 236,55 лева. В тази връзка и с
оглед изричните доводи, изложени в молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът намира за
необходимо да отбележи, че релевантен при определяне на възнаграждението и на
приложимата редакция на Наредбата е именно моментът на сключване на договора за
правна помощ между ищцата и пълномощника й, а именно 01.04.2022 г., доколкото именно
с този договор и към този момент страните по него са обективирали съгласието си
процесуалното представителство да бъде осъществявано безплатно.
С решението по делото в полза на адв. Г. е присъдено адвокатско възнаграждение в
размер по-висок от минималния такъв, при съобразяване от една страна на извършените
процесуални действия в хода на производството чрез депозиране на искова и допълнителни
молби, в т.ч. по чл. 83, ал. 2 ГПК, на доказателствено искане за назначаване на експертиза, и
явяване в първото от три открити съдебни заседания. От друга страна, съдът е съобразил, че
делото е с обичайна продължителност, има за предмет една искова претенция и не се
отличава с особена фактическа и правна сложност - без събиране на множество и
разнородни доказателства. В тази връзка и с оглед изричните доводи в молбата по чл. 248,
ал. 1 ГПК следва да се посочи, че подаването на уточнителни молби от процесуалния
представител на ищцата не е от естество да рефлектира върху извод за по-голяма сложност
на делото, тъй като депозирането им е поради допуснати нередовности в сезиращата съда
молба, като съгласно чл. 129 ГПК именно ищецът следва да отстрани констатирани
нередовности, като предпоставка за редовност на исковата молба и на производството по
3
делото. Не представлява такова основание и изменението на исковата претенция, чрез
промяна в размера на част от вземанията, тъй като последното е предприето вследствие от
изводите на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза и не е обусловило
извършването на последващи процесуални действия, в частност събиране на допълнителни
доказателства.
Предвид всичко изложено дотук, съдът намира, че присъденото в полза на адв. Е. Г.,
като пълномощник на ищцата К. А., адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
адвокатска защита в настоящото производство в размер от 1 400 лева (над минималния
такъв) не следва да бъде увеличавано до претендирания размер от 2 715,28 лева поради
липсата на основание за това, което обуславя извода за неоснователност на молбата по чл.
248, ал. 1 ГПК и оставянето й без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Е. Г. – процесуален представител по
пълномощие на ищцата по делото К. А., обектиривано в молба с вх. № 200973/13.07.2023 г.,
допълнена с молба с вх. № 202142/14.07.2023 г., за изменение на основание чл. 248, ал. 1
ГПК на постановеното по делото решение № 10732 от 21.06.2023 г. в частта за разноските,
присъдени в полза на адв. Г. по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 ЗАдв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
съд, в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от определението да се връчи на молителя и на насрещната страна.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4