Р Е Ш
Е Н И Е
№ … …
град Кърджали, 20.01.2020 год.
Административен съд - Кърджали,………………………...… в открито .................
съдебно
заседание на седемнадесети януари …….…….…........................………...…....…
през 2020/две хиляди и двадесета/ година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря
………………………….… Мариана Кадиева….……....…..…….…….…
с участието на
Росица Георгиева - прокурор при Окръжна прокуратура - Кърджали, ….
разгледа
докладваното от …………..…… съдията Виктор Атанасов …......…..…………
административно дело …….. №422
……. по описа за ......... 2019 год. …….………..........
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.203 и следв. от АПК, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и е образувано по искова молба от Ю.Р.Ю. от ***, подадена чрез пълномощник – адв.Н.М. от АК-***,
със съдебен адрес за призоваване и връчване на книжа – ***, срещу Областна
дирекция на МВР/ОДМВР/ - Кърджали, ***, с посочена цена на иска, в размер на
480.00/четиристотин и осемдесет/ лева, представляваща обезщетение за
причинените на ищеца имуществени вреди, изразяващи се в направени от него
разноски - платен в брой адвокатски хонорар, за процесуално представителство и
защита по АНД №61/2019 год. по описа на Районен съд - Крумовград, с
постановеното по което дело и влязло в сила решение, било отменено наказателно
постановление №19-0289-000164 от 01.08.2019 год., издадено от началника на РУ –
Крумовград към ОДМВР – Кърджали и с което, на основание чл.175, ал.3,
предл.І/първо/ от ЗДвП, на ищеца Ю.Р.Ю. било наложено наказание „глоба”, в
размер на 200.00/двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок
от 6/шест/ месеца, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до
нейното окончателно заплащане, като с исковата молба се иска присъждане и на
направените по настоящото дело разноски.
Ищецът твърди в исковата молба, че с наказателно
постановление №19-0289-000164 от 01.08.2019 год., издадено от началника на РУ –
Крумовград към ОДМВР – Кърджали, на основание чл.175,
ал.3, предл.І/първо/ от ЗДвП,
му било наложено наказание „глоба”,
в размер на 200.00 лева и „лишаване
от право да управлява МПС”, за срок от 6/шест/
месеца, за това, че на 18.06.2019
год., в 19.30 часа, в ***, на път *** клас №*** – ***, е управлявал лек
автомобил, марка „БМВ”,
модел „316”, с
рег.№***, собственост на Е. Д. А., с ЕГН **********, със служебно прекратена
регистрация, на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. Твърди, че по повод на
подадена от него жалба срещу посоченото наказателно постановление било
образувано АНД №61/2019 год.
по описа на Районен съд – Крумовград,
който, с влязло в сила решение,
постановено по това АНД, отменил атакуваното
наказателно постановлление, като незаконосъобразно. Ищецът твърди, че в
производството пред Pайонен съд - Кърджали
бил представляван от адвокат Н.М. от АК-***,
съгласно сключения и приложен по делото договор за
правна защита и съдействие, за което заплатил в брой адвокатско възнаграждение,
в размер на 480.00 лева с ДДС. В исковата молба сочи, че съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,
държавата отговаря за вредите, причинени на граждани
и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност и че в конкретния случай, от незаконосъобразното
наказателно постановление, издадено
от длъжностно лице от ОДМВР – Кърджали: началника на РУ
– Крумовград към ОДМВР – Кърджали, отменено с
влязло в законна сила съдебно решение, му била
причинена имуществена вреда, в размер на 480.00
лева, представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред Районен съд - Крумовград по
АНД №61/2019 година. На следващо място сочи, че делата по искове за вреди от
незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане
на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в
производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища и се
разглеждат по реда на Глава единадесета от АПК, видно от чл.1, ал.2 от ЗОДОВ,
във връзка с чл.203 и сл. от АПК и че съгласно
чл.37, ал.2 от ЗМВР, Областните дирекции на МВР са
юридически лица, поради което ОД на МВР - Кърджали е процесуално легитимирана по
силата на чл.205 от АПК, да отговаря за причинени вреди от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на свои административни
органи и длъжностни лица, каквото представлявало и отмененото
като незаконосъобразно НП №19-0289-000164 от 01.08.2019 год., издадено от
началника на РУ – Крумовград към ОДМВР – Кърджали. Ищецът счита, че по отношение на него са
налице кумулативно предвидените предпоставки за основателността на иска с
правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен административен акт,
постановен при или по повод изпълнение на административна дейност, който да е
отменен по съответния ред;
- причинена реална и непосредствена
вреда; - причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилата
вреда. Сочи, че отмененото наказателно постановление е издаден на основание ЗДвП,
т.е. издаването му било
последица от изпълнение на нормативно възложени задължения и упражнена
административнонаказателна компетентност, законово предоставена
на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето
съдържание представлявало изпълнение на административна дейност. Предвид факта, че атакуваното
наказателно постановление било
отменено като незаконосъобразно
от Pайонен съд - Крумовград с влязло в сила съдебно решение, ищецът счита
за доказана първата от визираните по-горе предпоставки за отговорността по
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно - отменен като
незаконосъобразен административен акт. Счита, също
така,
че е налице и втората предпоставка - причинена реална и непосредствена
вреда, тъй като е налице плащане в брой на възнаграждение за адвокат,
осъществил процесуално представителство пред Районен съд –
Крумовград по
АНД №61/2019
год., отразено изрично в приложения договор за правна
защита и съдействие, което само по себе си представлявало
достатъчно доказателство за това, че разходът е направен, съгласно т.1 от
Тълкувателно решение №6/06.11.2013 год., постановено по Тълк.дело
№6/2012 год. на ОС на ГК и ТК на ВКС. Ищецът сочи, че в производството по обжалване на
наказателни постановления по реда на ЗАНН липсва процесуална възможност да се
упражни претенцията за разноски в административно-наказателното
производство от лицето, санкционирано неоправдано с административно наказание,
поради което плащането за защита в това производство представлявало
намаление на имуществото на жалбодателя и за него то се явявало
имуществена вреда. На следващо място ищецът твърди, че посочената
по-горе имуществена вреда е в пряка причинно-следствена
връзка с отмененото незаконосъобразно наказателно постановление, тъй като той е единственото фактическо
основание за сключването на този договор и срещу него наказаното лице би могло
да се защити единствено като го обжалва пред съда и упражни конституционното си
право на защита, включително и чрез съдействие на процесуален представител –
адвокат и че договорът за правна защита и съдействие е
в пряка и непосредствена връзка именно и само с делото, в което е оспорен
процесното наказателно постановление, като сочи, че в същия
смисъл била и постоянната съдебна практика при
отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. С исковата
молба ищецът моли да бъде призован
на съд и след като докаже твърденията си, да бъде постановено
решение, с което да бъде осъдена Областна дирекция на МВР/ОДМВР/ - Кърджали, ***, да му заплати сумата в размер на 480.00
лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди,
изразяващи се в направените от него разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение по АНД №61/2019 год.
по описа на Районен съд - Крумовград, по
което дело било отменено, като
незаконосъобразно, наказателно постановление №19-0289-000164
от 01.08.2019 год., издадено от началника на РУ – Крумовград към ОДМВР –
Кърджали, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на исковата молба, до нейното окончателно изплащане, както
и моли да му бъдат присъдени
и направените по настоящото дело съдебни разноски. В исковата молба е посочил и банкова сметка, по която да му бъдат
преведени евентуално присъдените суми.
Редовно призован за насроченото съдебно заседание, ищецът
Ю.Р.Ю. от
***, не се явява и не се
представлява. От упълномощения му процесуален представител – адв.Н.М. от АК-***, преди съдебното заседание е постъпила молба, в която заявява, че поддържа
депозираната искова молба, по
изложените в нея подробни съображения. В същата отново
моли, съдът да постанови решение, с което да осъди Областна
дирекция на МВР/ОДМВР/ - Кърджали, ***, да
заплати на Ю.Р.Ю. от ***, сумата
в размер на 480.00 лева, представляваща обезщетение за
причинените му имуществени вреди, изразяващи се в направените от него разноски
- платен в брой адвокатски хонорар, за процесуално представителство и защита по
АНД №61/2019 год. по описа на Районен съд - Крумовград,
с постановеното по което дело и влязло в сила решение, е
отменено наказателно постановление №19-0289-000164 от 01.08.2019 год., издадено
от началника на РУ – Крумовград към ОДМВР – Кърджали,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на
исковата молба, до нейното окончателно изплащане, както
и моли да му бъдат присъдени
и направените по настоящото дело съдебни разноски,
съгласно приложения към молбата списък на разноските.
Ответникът по иска, редовно призован – Областна
дирекция на МВР/ОДМВР/ - град Кърджали, не се
представлява. От процесуалния му представител – гл.юрк.М. П., преди съдебното
заседание е постъпила молба, в която заявява, че оспорва предявения иск и го
намира за неоснователен.
Счита в молбата, че въпреки, че е
налице фактическият състав на чл.1 от ЗОДОВ,
исковата претенция е неоснователна, тъй като в случая претендираните вреди са в
резултат изцяло от действията на ищеца. Сочи, че видно от
решението на първоинстанционния съд, което е приложено по делото,
жалбодателят/ищец в настоящото производство/ безспорно бил
извършил нарушението, за което е бил санкциониран, а наказателното постановление било отменено
от съда заради допуснато процесуално нарушение, както и че
с поведението
си ищецът е провокирал започналото административно производство и било
недопустимо същият да черпи права от собственото си виновно поведение. Намира, че ищецът виновно е допринесъл за
увреждането, поради което счита, че на
основание чл.5 от ЗОДОВ, обезщетение не му се
дължи, като моли за решение в този смисъл. При условията на
евентуалност прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение в производството пред Районен съд –
Крумовград и в настоящото производство.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Кърджали намира предявената
искова молба от Ю.Р.Ю. от ***, чрез процесуалния му представител адв. М., за процесуално допустима, а исковата претенция за
основателна и доказана. Счита, че събраните доказателства по делото сочат,
че са налице кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране на
отговорността на ответника по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като сочи, че ищецът претендира обезщетение за
претърпени имуществени вреди, в размер на 480 лева, които са настъпили в
резултат на незаконосъобразен административен акт, издаден от ОДМВР – Кърджали,
свързан с нарушение на ЗДвП и че наказателното
постановление е отменено по надлежния ред, с решение на Районен съд –
Крумовград, което е влязло в сила. Сочи също, че ищецът
твърди, че в резултат на това незаконосъобразно НП, което е било отменено, е
претърпял имуществени вреди, като е заплатил адвокатско възнаграждение за
защита в съдебното производство по оспорване на този акт и че съгласно
разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ, обезщетение се дължи за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от уврежданията,
независимо дали са причинени от виновно длъжностно лице. Счита, че в конкретния случай е налице тази причинно-следствена
връзка между незаконосъобразния акт и настъпилия вредоносен резултат за ищеца, т.к. същият
не би ангажирал адвокатска защита и не би заплатил това възнаграждение, ако не е било
издадено това незаконосъобразно НП, за което е водено делото пред Районен съд
- Крумовград. Поради това счита, че предявеният иск е
обоснован, основателен и доказан и следва да бъде уважен, а по
отношение на искането за заплащане на лихви и разноски намира,
че при определянето им следва да се вземат
предвид приложените доказателства по делото за платен адвокатски хонорар и
деловодни разноски по настоящото производство.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и
след като взе предвид становищата на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а се
установява и от приетите доказателства по изисканото и приложено към настоящото
дело, АНД
№61/2019 год. по описа на Районен съд - Крумовград, че с наказателно постановление
№19-0289-000164 от 01.08.2019 год., издадено от началника на РУ – Крумовград
към ОДМВР – Кърджали, на ищеца Ю.Р.Ю.,
на основание чл.175, ал.3, предл.І/първо/ от
ЗДвП, е било наложено наказание „глоба”, в размер на 200.00/двеста/
лева и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 6/шест/
месеца. Няма спор, че против това НП е била подадена в срок
жалба до Районен съд – Крумовград, по повод
която, е било образувано и АНД №61/2019
год. по описа на същия съд, както и че по това АНД са били
проведени две открити съдебни заседания - на 04.09.2019 год. и на 25.09.2019
год., като в последното е бил даден и ход по същество. Няма спор също, че с Решение №37 от 25.09.2019 год., постановено по това
АНД
№61/2019 год. по
описа на Районен съд - Крумовград, е
било отменено, като незаконосъобразно, наказателно
постановление №19-0289-000164 от 01.08.2019 год., издадено от началника на РУ –
Крумовград към ОДМВР – Кърджали.
С отмененото от Районен съд – Крумовград, като незаконосъобразно, наказателно
постановление №19-0289-000164 от 01.08.2019 год., издадено
от началника на РУ – Крумовград към ОДМВР – Кърджали /на л.7 от АНД
№61/2019 год. по описа на Районен
съд - Крумовград /, на
ищеца Ю.Р.Ю. от ***, на основание чл.175,
ал.3, предл.І/първо/ от ЗДвП, е било
наложено наказание „глоба”, в размер на 200.00/двеста/
лева и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 6/шест/
месеца, за това, че на 18.06.2019 год., в ***
часа, в ***, на път *** клас №*** – ***, е управлявал лек автомобил,
марка „БМВ”,
модел „316”, с
рег.№***, собственост на Е. Д. А., с ЕГН **********, със служебно прекратена
регистрация, на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. Преди това, на ищеца Ю.Р.Ю.
от ***, на датата 18.06.2019 год., за
това нарушение, е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение
№***, с бл.№***, в който е посочено, че с описаното деяние същият е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП. Този АУАН му е бил връчен
на същата дата - 18.06.2019 год./на л.6 от АНД №61/2019 год. по описа на Районен
съд - Крумовград/, а въз основа на него, началникът на РУ -
Крумовград към ОДМВР – Кърджали е издал
процесното наказателно постановление, с което, на основание чл.175, ал.3,
предл.І/първо/ от ЗДвП, на ищеца са били наложени посочените наказания.
Както бе упоменато и по-горе, от изисканото и
приложено към настоящото дело АНД №61/2019
год. по описа на Районен съд - Крумовград се установява, че против така
издаденото наказателно постановление, е
била подадена в срок жалба/л.3-л.4/, изпратена в Районен съд – Крумовград със съпроводително становище с Рег.№***
от *** год. на ОДМВР – Кърджали/л.2/, постъпило в съда на 14.08.2019 год., с Вх.№***/л.3 от делото/, като на същата дата -
14.08.2019 год., е било образувано и самото АНД №61/2019
год. По това АНД са били проведени
две открити съдебни заседания, в които са събирани доказателства, изслушвани са
свидетели, като второто от тях е проведено на 25.09.2019 год. и в същото е бил
даден и ход по същество. От протоколите от съдебните заседания, проведени на
04.09.2019 год., и на 25.09.2019 год./на л.28 и л.34 от делото/ е видно, че ищецът – жалбодател в производството
по АНД
№61/2019 год. по
описа на Районен съд - Крумовград, при
второто съдебно заседание е бил представляван от надлежно упълномощен
процесуален представител – адвокат Н.М. от АК-***, който е поддържал жалбата,
правил е относими доказателствени искания и е изложил доводи и аргументи
относно нейната основателност в хода по същество.
Тук следва задължително да се посочи, че по същото АНД №61/2019
год. по описа на Районен съд - Крумовград е приложен Договор за правна
защита и съдействие №*** от *** год., ведно с подписано пълномощно от същата
дата към него/на л.23 от АНД №61/2019 год. по описа на Районен
съд - Крумовград/, в който договор е посочено, че ищецът по
настоящото дело – Ю.Р.Ю. от ***, упълномощава
адвокат Н.М. от АК-***, да му окаже правна защита и съдействие по образуваното
АНД, като в Договора за правна защита и съдействие от 12.08.2019 год., за
извършването на тези услуги е вписано, че е договорено адвокатско
възнаграждение, в размер на 480.00 лева с ДДС/изписано цифром и словом/ и
съответно е вписано, също цифром и словом, т.е. удостоверено е, като платено в
брой, адвокатско възнаграждение, също в размер на 480.00 лева с ДДС.
Както бе упоменато и по-горе, с постановеното по
това АНД
№61/2019 год. по описа на Районен съд - Крумовград Решение №37 от 25.09.2019 год./на л.36-л.37 от делото/, е било отменено, като незаконосъобразно, наказателно
постановление №19-0289-000164 от 01.08.2019 год., издадено от началника на РУ –
Крумовград към ОДМВР – Кърджали, с което, на
ищеца Ю.Р.Ю. от *** на основание чл.175, ал.3, предл.І/първо/ от ЗДвП, му е било наложено наказание
„глоба”, в размер на 200.00/двеста/
лева и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 6/шест/
месеца, като това съдебно решение не е било обжалвано и е
влязло в законна сила на 15.10.2019
година, според положената от съда заверка на същото.
Така, ищецът в настоящото
производство претендира да бъде обезщетен от ответника за имуществените вреди,
представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение, в размер на 480.00 лева с
ДДС, по АНД
№61/2019 год. по описа на Районен съд - Крумовград, с решението по което дело е
отменено, като незаконосъобразно, наказателно постановление
№19-0289-000164 от 01.08.2019 год., издадено от началника на РУ – Крумовград
към ОДМВР – Кърджали, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на
исковата молба, до нейното окончателно изплащане.
При така приетото за установено
от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
При проверка на допустимостта на
иска, съдът намира, че са налице положителните процесуални предпоставки,
обуславящи правото на ищеца да иска от съда да се произнесе по предявените
претенции, с които е сезиран. Допустимостта на иска се извежда от наведените от
ищеца обстоятелства в исковата молба, че е неблагоприятно засегнат от
действието на отменено по съдебен ред, като незаконосъобразно, наказателно
постановление, издадено от началника на РУ – Крумовград към ОДМВР –
Кърджали. Искът е допустим за разглеждане
в производството пред Административен съд – Кърджали, по реда на Глава ХІ от
АПК/чл.203 и следв./, като предявен пред съда по постоянния адрес на ищеца.
Исковият процес започва с
твърденията, съдържащи се в исковата молба, че спорното право съществува и е
породено от отмененото, като незаконосъобразно, наказателно постановление,
издадено от началника
на РУ – Крумовград към ОДМВР – Кърджали. Процесуалната легитимация на страните в исковото производство следва
единствено от тези твърдения, изложени в исковата молба относно наличието на
претендираното право и доколкото в конкретния случай ищецът твърди, че
настъпването на вредите, за които се претендира да бъдат обезщетени, е резултат
именно от издаването на незаконосъобразно наказателно постановление от началника
на РУ – Крумовград към ОДМВР – Кърджали, то пасивната процесуална легитимация е правилно определена, като искът е
насочен срещу юридическото лице по смисъла на чл.37, ал.2 от ЗМВР, т.е. срещу
ОД на МВР – Кърджали, т.к. наказващият орган, издал отмененото наказателно
постановление, е длъжностно лице в структурата именно на Областна дирекция на
МВР – Кърджали. В рамките на исковото производство пасивно легитимираната
страна се определя от ищеца и съдът няма процесуално задължение да го
конституира служебно, нито пък да дава указания
на ищеца, кой според съда би бил надлежният ответник в конкретното
производство. Основателна ли е претенцията е въпрос по съществото на спора, но
надлежните страни в производството - както активно процесуално легитимираните,
така и пасивно процесуално легитимираните - се определят от твърденията на
ищеца, с оглед диспозитивното начало на иска с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. С оглед наведените фактически твърдения от ищеца, настоящият съдебен
състав счита, че е налице изискуемата се абсолютна процесуална предпоставка -
надлежна пасивно легитимирана страна – Областна дирекция на МВР - Кърджали. Ето
защо, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск е допустим и следва
да бъде разгледан по същество, като съдът се произнесе, дали са налице
кумулативните елементи от сложния фактически състав за ангажиране отговорността
на Областна дирекция на МВР – Кърджали, за имуществени вреди, причинени на
ищеца Ю.Р.Ю.
от ***, като доказателствената тежест за
установяване на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника лежи
изцяло върху ищеца.
За да се ангажира отговорността
по реда на чл.1 от ЗОДОВ, следва да е налице преди всичко отменен като незаконосъобразен
административен акт и след това причинени вреди - щети или пропуснати ползи,
които следва да се намират в причинно-следствена връзка с отменения
незаконосъобразен акт. Отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е
обективна, т.е. държавата отговаря за вредите, причинени от незаконосъобразни
бездействия на нейни органи и длъжностни лица в качеството им на
административни органи при или по повод изпълнение на административна дейност,
независимо дали длъжностното лице е действало виновно, като първото условие е
актът да е в изпълнение на административна дейност.
В мотивите към т.1 от ТП
№2/19.05.2015 год. на ВАС, съдът приема, че издаването на наказателни
постановления и съответно налагането на административни наказания за извършени
административни нарушения, е последица от изпълнение на нормативно възложени
задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово
предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност,
което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност и
в този смисъл същото представлява властнически акт, издаден от административен
орган и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от
санкционираща административна дейност. Независимо, че
наказателното постановление не е административен акт по смисъла на нормата на чл.21, ал.1 от АПК, определящото
обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от
незаконосъобразните наказателни постановления, като
такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е, че те са
издадени от административен орган и представляват
властнически акт на органите на администрацията, въпреки че поражда
наказателноправни последици. Тяхното издаване
е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването
на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява
изпълнение на административна дейност, а административната
дейност е изпълнителна дейност и наред със съдебната и законодателната дейности,
е основна проява на държавната власт. Дейността по налагане на
административните наказания, свързана с издаване на наказателно постановление,
както и извършените в нейните рамки действия или бездействия, се отличава от
правозащитната дейност, вредите от която
подлежат на обезщетение по чл.2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от
административните органи в този конкретен случай изпълнителна (административна) функция в рамките на
държавната власт. Административният характер на дейността по издаване на
наказателните постановления, както и на действията или бездействията по
налагане на административните наказания, при или по повод на която са причинени
вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска
за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления, действия или
бездействия, като такова по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В случая не е спорно, че е налице
конкретно наказателно постановление, издадено от началника на РУ
– Крумовград към ОДМВР – Кърджали, което е отменено по съдебен ред от първоинстанционния съд, с влязло в
сила съдебно решение, като незаконосъобразно. Ето защо, съдът намира за доказана
първата група от визираните по-горе предпоставки - отменен като
незаконосъобразен административен акт - наказателно постановление.
По отношение на заявените
имуществени вреди, представляващи платено адвокатско възнаграждение, съдът
намира следното:
Ясно е и съответно няма спор по
въпроса, че към периода на разглеждане на делото от районния съд, в
производството пред районния съд при разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления, по реда на ЗАНН, при субсидиарно прилагане на НПК, когато
наказателното постановление бъде отменено, не са се присъждали разноски в полза
на жалбодателя, както когато подсъдимият бъде оправдан в наказателното
производство, не се присъждат разноски срещу държавата. Същото Тълкувателно
постановление №2 от 19.05.2015 г. на ВАС и ОС на ГК и ТК на ВКС е категорично,
че „законодателят не предвижда ред за
присъждане на разноски в производствата по ЗАНН, а доколкото искът по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно
наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно
наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в
производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред.”. В този
смисъл, това Тълкувателно постановление №2 изрично квалифицира иска за
обезщетяване на направени разноски като производство по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, именно защото няма процесуален ред по ЗАНН за възстановяване на
разноските при отмяна на наказателно постановление и защото същият, с това
правно основание, се определя като подсъден на настоящия съд като
административен.
В настоящия случай е налице
приложен, надлежно попълнен и подписан от ищеца, Договор за правна защита и
съдействие №*** от *** год., ведно с надлежно попълнено и подписано пълномощно
от същата дата към него, по образуваното пред Районен съд – Крумовград АНД №61/2019 год. по описа на
същия съд, които са били основание за осъществяване на процесуално
представителство и защита по това АНД и според който договор, е налице плащане,
в брой, на възнаграждение, в размер на 480.00/четиристотин и осемдесет/ лева с ДДС,
за един адвокат, осъществил процесуалното представителство и защита по това
дело. В този договор ясно е посочено, че договореното възнаграждение е именно
480.00 лева с ДДС, изписано цифром и словом, както и ясно е посочено/също
изписано цифром и словом/, че това възнаграждение, в размер на 480.00 лева с
ДДС, е платено изцяло и че цялото е платено в брой. В тази връзка съдът намира,
че този договор за правна защита и съдействие следва да е и той е достатъчно
доказателство за това, че разходът е сторен от ищеца в това
административнонаказателно производство и съответно това плащане, след като е предизвикало имуществено разместване в отрицателна
посока за ищеца, представлява имуществена вреда за него.
Така всъщност, реално спорен по
настоящото дело остава въпросът, дали така извършените, според посочения
договор за правна защита и съдействие, разноски за платено адвокатско
възнаграждение по АНД №61/2019 год. по описа на
Районен съд - Крумовград, с решението по което е отменено издаденото срещу
ищеца наказателно постановление, представляват имуществена вреда за жалбодателя
в административно-наказателното производство, съответно ищец в настоящото,
намираща се в пряка и непосредствена причинна връзка с отмененото наказателно
постановление, т.к. съгласно чл.4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени
виновно от длъжностното лице. Категоричен и ясен отговор на този въпрос е даден
в Тълкувателно решение №1 от 15.03.2017 год. по Тълкувателно дело №2/2016 год.
на ОСС от I и II колегия на Върховният административен съд на Република България, съгласно което, при предявени
пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени
вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им, представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ. От това следва
категоричния извод, че и по настоящия спор е налице пряка причинно-следствена
връзка между изплатената сума за адвокатско възнаграждение и отмененото, като
незаконосъобразно, наказателно постановление, издадено от началника на РУ –
Крумовград към ОДМВР – Кърджали, а както бе упоменато и по-горе, по делото е
безспорно доказано, че договореното адвокатско възнаграждение е изплатено в
пълен размер, в брой, от ищеца, при сключване на този договор за правна защита
и съдействие.
Размерът на договореното възнаграждение по този договор
за правна защита и съдействие е много близък до минималния предвиден размер за
адвокатско възнаграждение към момента на сключването му, като следва да се
упомене, че минималният размер на адвокатското възнаграждение за правна защита
и процесуално представителство по дела от администривнонаказателен характер е
регламентиран в Наредба №1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в приложимата й в случая редакция и по-конкретно в
нормата на чл.18, ал.2 (Изм.
и доп., ДВ, бр.28 от 28.03.2014 год.) от
същата Наредба, съгласно която, „За
процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни
постановления, в които административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението
се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението, но не по-малко от 300 лева.”. В случая, заплатеното в брой
адвокатско възнаграждение възлиза в размер на 400.00 лева без ДДС или 480.00
лева с ДДС, от което следва, че възнаграждението, всъщност, е договорено и
заплатено в размер, близък до минималния, предвиден в тази Наредба размер, като
в него е включен и дължимия ДДС. Освен това, в случая с отмененото от Районен
съд – Крумовград наказателно постановление, на ищеца е било наложено не само
наказание „глоба”, в размер на 200/двеста/ лева, но и наказание „лишаване от
право да управлява МПС”, за срок от 6/шест/ месеца. Съдът намира, при това положение,
че размерът на договореното и заплатено по АНД
№61/2019 год. по описа на Районен съд – Крумовград адвокатско възнаграждение не
може и не следва да се обвързва единствено и само с размера на наложеното
наказание „глоба”, а следва да се има предвид и другото наложено
административно наказание с отмененото, като незаконосъобразно, наказателно
постановление. Предвид това, не може да се счете за необоснован или
несправедлив размерът от 480.00 лева с ДДС на заплатеното в случая адвокатско
възнаграждение, като съдът намира, че същият е съразмерен на извършената от
ангажирания адвокат правна защита и съдействие и на ищеца следва да се присъди
обезщетение за понесените вреди, в пълния размер на така заплатеното от него
възнаграждение, като предвид това, се явява неоснователно възражението за
прекомерност на това адвокатско възнаграждение, направено в представената от
процесуалния представител на ответника молба.
Така, по изложените съображения,
съдът счита, че са доказани предпоставките за ангажиране на отговорността на
ответника, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за обезщетяване на претърпените от
ищеца имуществени вреди, в размер на 480.00/четиристотин и осемдесет/ лева,
ведно с дължимата законна лихва върху тази сума, представляващи платеното от
него възнаграждение за един адвокат по АНД №61/2019
год. по описа на Районен съд - Крумовград, с влязлото в законна сила решение по което, е
отменено като незаконосъобразно наказателно постановление №19-0289-000164
от 01.08.2019 год., издадено от началника на РУ – Крумовград към ОДМВР –
Кърджали и което адвокатско възнаграждение, в размер на 480.00 лева
с ДДС, се явява имуществена вреда за него, като жалбодател в
административнонаказателното производство и която имуществена вреда се намира в
пряка и непосредствена причинна връзка с отмененото в това производство
незаконосъобразно наказателно постановление. Предвид това, съдът в настоящия
състав намира, че предявеният иск против Областна дирекция на МВР – Кърджали, с
правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, в случая се явява основателен и доказан
до пълния му предявен размер от 480.00 лева, поради което и следва, с решението
по делото ответникът ОДМВР – Кърджали, да бъде осъден да заплати на ищеца Ю.Р.Ю.
от ***, сумата в размер на 480.00 лева,
представляваща обезщетение за причинени му имуществени вреди - изплатено в брой
адвокатско възнаграждение за един адвокат, за осъществена правна защита и
съдействие в хода на съдебното производство по АНД №61/2019
год. по описа на Районен съд - Крумовград, по обжалване на наказателно
постановление №19-0289-000164 от 01.08.2019 год., издадено от началника на РУ –
Крумовград към ОДМВР – Кърджали, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане
на исковата молба – 21.11.2019 год., до окончателното й изплащане.
При този изход на
спора по настоящото дело, по отношение претендираните с исковата молба и с
представената писмена молба от адв.Н.М. *** - процесуален представител на
ищеца, деловодни разноски в настоящото производство, съдът намира следното:
Предвид нормата на чл.10,
ал.3 от ЗОДОВ, съгласно която, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът
осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на
ищеца внесената държавна такса, а освен това, съдът осъжда ответника да заплати
на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с
уважената част от иска, то на ищеца Ю.Р.Ю. от ***, следва да бъдат
присъдени и претендираните деловодни разноски по настоящото производство. В
случая, при предявен иск в размер на 480.00/четиристотин и осемдесет/ лева,
който, както бе обосновано и по-горе, съдът намира, че следва да бъде уважен в
пълния му предявен размер, то на ищеца следва да бъдат присъдени и всички
сторени от него деловодни разноски в настоящото производство. Така, съдът
намира, че с решението по делото следва да присъди в полза на ищеца Ю.Р.Ю.
от ***, разноските за
заплатеното адвокатско възнаграждение по настоящото дело, в размер на
360.00/триста и шестдесет/ лева с ДДС, съгласно представения и приложен по
делото договор за правна защита и съдействие №*** от *** год., ведно с
попълнено и подписано пълномощно към него от същата дата/л.4/, като на ищеца следва да бъде присъдена и внесената
по сметка на АдмС–Кърджали държавна такса, в размер на 10.00/десет/ лева, видно
от приложената по делото разписка за превод на сума чрез ПОС – терминал в
Административен съд – Кърджали/л.5/, от датата 21.11.2019 год. (терминал: ***, транзакция ***, авторизационен код ***) или, на ищеца Ю.Р.Ю.
от ***, с решението по
настоящото дело следва да бъдат присъдени деловодни разноски, възлизащи в
размер общо на 370.00/триста и седемдесет/ лева. За пълнота
на изложението съдът намира за нужно да посочи, че в конкретния случай,
заплатеното от страната възнаграждение за ангажирания адвокат е съобразено и
определено в съответствие с действащата понастоящем разпоредба на чл.8, ал.1,
т.1 от Наредба №1 от 9 юли
2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена на
основание
чл.121, ал.1, във
връзка с чл.36 и чл.38 от Закона за адвокатурата, която разпоредба регламентира, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела,
с определен материален интерес до 1000 лева, каквото е и
настоящото административно дело, минималният размер на адвокатското
възнаграждение е в размер на 300.00/триста/ лева или пределно ясно е, че
договореното и заплатено по настоящото административно дело адвокатско
възнаграждение за един адвокат, е в предвидения в тази норма минимален размер,
с начислен и съответно заплатен от ищеца ДДС, в размер на 20% върху този размер
или още 60.00 лева, съобразно разпоредбата на §2, предл.ІІ/второ/ от ДР на Наредба
№1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и така, общият размер на
договореното и платено възнаграждение е формиран в размер на 360.00 лева. Предвид
това е неоснователно възражението, направено в представената от процесуалния
представител на ответника молба, за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
заплатено по настоящото производство, направено в представената от процесуалния
представител на ответника молба.
Мотивиран от изложените съображения и на
основание чл.203 и следващите от АПК, във връзка с чл.1, ал.2, чл.4 и чл.10,
ал.3 от ЗОДОВ, Административен съд – Кърджали
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на
МВР – град Кърджали, ***, с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на Ю.Р.Ю.
от ***,
с ЕГН **********, сумата в размер на 480.00/четиристотин
и осемдесет/ лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди - изплатено в брой адвокатско
възнаграждение с ДДС, за осъществена правна защита, съдействие и процесуално
представителство по АНД №61/2019 год. по описа на
Районен съд – Крумовград, с постановеното по което дело и влязло в сила на 16.10.2019
год. Решение №37 от 25.09.2019 год., е отменено, като незаконосъобразно, наказателно постановление №19-0289-000164 от 01.08.2019 год., издадено от началника на РУ – Крумовград към ОДМВР –
Кърджали, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 21.11.2019 год., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР –
Кърджали, ***, с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на Ю.Р.Ю.
от ***,
с ЕГН **********, сумата в размер общо на 370.00/триста и седемдесет/ лева, представляваща направени от
него деловодни разноски в настоящото производство.
Препис от решението, на основание
чл.138, ал.3, във връзка с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на
страните по делото и на Окръжна прокуратура - Кърджали.
Решението подлежи на касационно
обжалване, чрез Административен съд – Кърджали, пред Върховния административен
съд на РБ, в 14/четиринадесет/ - дневен срок, от съобщаването или връчването му
на страните.
С Ъ
Д И Я: