№ 3546
гр. Варна, 11.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Виолета Кожухарова
при участието на секретаря Г. Д. Найденова
като разгледа докладваното от Виолета Кожухарова Гражданско дело №
20243110102588 по описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на искова молба от Г. М. Д.,
ЕГН **********, адрес: град В., ул. „Ц. К.“ № **, ет.*, ап.* срещу „К." ЕООД,
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Ц. ш." № *** *,
ет. *, с искане до съда, да: 1. Приеме за, че клаузата на чл. 3, ал. 2, т. 9 от
Договор за паричен заем №911437/14.08.2023г., е нищожна, на основание чл.
26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, поради противоречие със закона, а в условия на
евентуалност - за установяване, че клаузата на чл. 3, ал. 2, т. 9 от Договор за
паричен заем №911437/14.08.2023г., е нищожна, на основание чл. 26, ал. 1,
предл трето от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави; 2. Осъди ответника
да заплати на ищеца сумата в размер на 32.89 лева, представляваща „Такса за
експресно разглеждане", с която ответникът се е обогатил неоснователно,
ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното заплащане на дължимата сума.
В исковата молба се твърди, че на дата 14.08.2023 г. между страните е
сключен Договор за паричен заем № 911437 („Договора"). По силата на
договора е предоставена на кредитополучателя главница в размер на 200 лева.
Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 9 от Договора, заемателят дължи „Такса за експресно
разглеждане" („Таксата") в размер на 32.89 лева. Противоречието с чл. 10а, ал.
1 и 2 от ЗПК, според ищцовата страна, води до нищожност на таксата съгласно
чл. 21, ал. 1 от ЗПК във връзка с чл.26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД. Настоява се, че
клаузата е нищожна и като неравноправна клауза по смисъла на ЗЗП, на
основание чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради
противоречие с императивни норми на закона. Сочи се, ме ако таксата е била
включена от кредитора в ГПР, то нормативно установения в чл. 19, ал. 4 от
1
ЗПК максимален размер на ГПР ще бъде надвишен.
В условията на евентуалност, се счита, че процесната клауза е нищожна,
поради противоречие с добрите нрави. Възлагането на потребител да заплаща
задължения, които следва да изпълнява кредитор са в изключителен интерес
само на търговеца и във вреда на потребителя като по-слаба икономически
страна.
С оглед на нищожността на горепосочената клауза, кредиторът се е
обогатил неоснователно, събирайки таксата, съответно се настоява, че поради
това дължи нейното връщане на кредитополучателя на основание чл. 55, ал. 1
от Закона за задълженията на договорите /ЗЗД/.
В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор на исковата молба от
ответникът , с който изразява становище, че настоящото производство,
разглеждано самостоятелно, е недопустимо, поради това, че правото на иск е
упражнено при условията на злоупотреба с право. В рамките на няколко
месеца от ищеца са подадени 4 /четири/ искови молби срещу финансови
институции от групата на Е.В. Ф., ЕИК/ПИК ***, чиято собственост са „С.К."
ООД, ЕИК *** и „К." ЕООД, ЕИК ***.
По същество се настоява, че претенциите на ищеца за обявяване
недействителността на клаузата на чл. 3, ал. 2, т. 9 от процесния договор за
потребителски кредит, поради противоречие с императивните изисквания на
Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, са
неоснователни. Сочи, че действителността на клаузите на процесния договор
за потребителски кредит, е обусловена от това, че са покрити всички
изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и
ал. 2 ЗПК, както и на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние (ЗПФУР) по реда на който е сключен договора.
Оспорената клауза за такса за експресно разглеждане се сочи, че е
възможност за потребителите на продукта да получат разглеждане на
отправеното искане за сключване на договор за кредит в много по-кратък
период от време от стандартния. Тази допълнителна услуга не е задължителна,
съответно за включването й в предмета на услугата предоставяне на кредит
ищецът е изразил изрично желанието си, за което свидетелства позиция 14 от
Лог файла. Кредитополучателят е имал възможността да сключи договор и да
получи искания от него кредит и без услугата за експресно разглеждане, но
осъзнато е избрал краткия срок за разглеждане на искането си. Същото е
подадено в информационната система на "К." ЕООД, ЕИК *** в 15:34:03 ч. на
14.08.23 г., договорът за кредит е изпратен на ищеца в 15:37:34 и сумата е
преведена по сметка на ищеца в същия ден в 17:25:07. От това, според
ответната страна, се вижда, че ищецът е получил експресно обслужване -
подал е искането си за кредит и в рамките по-малко от два часа е получил
заемната сума. Ответното дружество се сочи, че е изпълнило точно в
количествено и качествено отношение поетото задължение за бързо
разглеждане на искането за кредит, за което е получило предварително
определената и одобрена от кредитополучателя такса в размер на 32,89 лв.,
2
която в съотношение с предоставения заем, бързото му администриране и
незначителната по размер възнаградителна лихва /3.75 лв./, не следва по
никакъв начин да е представлявала такова затруднение за ищеца, което да го
поставя в неравноправно положение, оправдаващо иницииране на настоящото
производство. Видно от т. 4.3 от Стандартния европейски формуляр още
преди сключването на процесния договор ищцецът се е запознал с цената на
услугата за експресно разглеждане, която е избрал по свое собствено желание,
и е бил напълно наясно, че дължи заплащане за предоставянето му от страна
на „К." ЕООД. Освен това, настоящият договор се сочи, че е десети по ред от
общо петнадесет договора на ищеца за същия кредитен продукт, за доказване
на което ответника представя като доказателство искания за кредит за
останалите 14 договора. От последното става ясно, че към датата на
сключване на настоящия договор, г-жа Д. е била наясно с дължимата такса за
процесната услуга, тъй като вече е ползвала такава в предходен момент. Нещо
повече, от представеното платежно се вижда, че ищецът е погасил цялото си
задължение към кредитора доброволно и предсрочно само 9 дни след
усвояване на сумата по кредита. От това на пръв поглед нелогично действие,
доколкото в настоящото производство, както и по останалите три, се оспорва
действителността на клаузата, предвиждаща такса за експресно разглеждане,
всъщност ответника сочи, че става ясно, че единственото намерение на ищеца
е било да образува несъстоятелни производства, от които да се обогатява с
присъдените разноски. Отправя се искане за отхвърляне на исковете и за
присъждане на сторените разноски.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства,
приема за установено следното от следното от фактическа страна:
На 14.08.2023 г. между Г. М. Д., ЕГН ********** и „К.“ ЕООД е сключен
договор за кредит № 911437, по силата на който на ищцата е предоставен
паричен заем в размер на 200 лева. Уговорен е фиксиран лихвен процент в
размер на 45 %, ГПР е 57.15 %. Размерът на погасителната вноска е в размер
на 236.64 лева, в която се включват дължимата главница, лихва и такса бързо
разглеждане от 32.89 лв. Падежът на задължението е 29.08.2023 г.
Видно от приобщеното на л. 187 преводно нареждане от 22.08.2023 г.
заетата сума, ведно с таксата на експресно разглеждане, е заплатена от на Г.
М. Д. в полза на „К.“ ЕООД. Плащането е за сумата от 236.64 лева, в което
като основание е посочено „погасяване на договор № 911437“.
Така установената фактическа обстановка, налага следните правни
изводи:
Безспорно по делото се установява, че облигационната обвързаност
между „К.“ ЕООД и Г. М. Д. по силата на сключен договор за паричен заем №
911437/ 14.08.2023 г., по силата на който уговорено връщане на сумата от
236.64 лв. включваща главница, лихва и такса за бързо разглеждане,
посредством едно плащане. Установява се, въз основан на писмените
доказателства по делото, че дължимата сума по кредита в размер на 236.64
лева е заплатена на 22.08.2023 г. чрез банков превод.
3
Процесният договор за кредит е потребителски, поради което същият
попада в определението на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Сключен
е при действието на ЗПК, с оглед на което нормите му следва да бъдат
съобразени служебно от съда. Разпоредбите на ЗЗП, уреждащи материята за
неравноправния характер на клаузите в потребителките кредити, са
повелителни, поради което тяхното приложение съдът следи служебно. В този
смисъл са и постановките на ТР № 1/2013г. ОСГТК на ВКС. По отношение
договореното между страните, в сключения между тях договор от 14.08.2023 г.
относно дължимата такса за бързо разглеждане, съдът намира от правна
страна следното: Уговорката за такса за разглеждане не отговаря на
изискванията на чл. 10а, ал. 4 ЗПК. Според тази разпоредба видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и
точно определени в договора за потребителски кредит. Според подписания
между страните договор клауза за таксата е еднократна, дължима в деня на
подписване на договора за кредит, финансира се от кредитора и се
възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно
погасителния план. Разглежданата уговорка не отговаря на разпоредбата на
чл. 10а, ал. 4 ЗПК. Посредством тази клауза реално се въвежда допълнителна
такса за услуга, свързана с усвояване на кредита, каквато е дейността на
небанковата институция по разглеждане на документите и оценяване на
платежоспособността, която дейност при това е присъща на дейността й и е
свързана с кредитния риск. Съдът намира за неоснователно твърдението на
ответника, че бързото разглеждане на документи е допълнителна, доброволно
избрана услуга за кредитополучателя и таксата по нея не следва да бъде
включена в ГПР по кредита. Не се установи по какъв начин е "избрана" тази
услуга и как е формиран нейният размер. С тази такса кредиторът цели да си
набави допълнителни плащания, извън предвидените в ЗПК. Не става ясно въз
основа на какви критерии е формиран този необосновано висок размер на
същата, което е допълнително основание да се приеме, че по същество тази
уговорена "такса" оскъпява по скрит начин кредита. В насока на извода за
оскъпяване на кредита е и фактът, че тази такса не се внася предварително от
потребителя, за да получи въпросната услуга (бързо разглеждане на искане за
кредит), нито се приспада от получената сума по кредита, а се дължи наред с
нея на крайния падеж по договора. Предвид изложеното предвидената
клаузата на сключения между тях договор за кредит № 911437/ 14.08.2023 г.,
установяваща задължение за заплащане на такса за бързо разглеждане, е
нищожна поради противоречието й със закона, поради което предявеният иск
за прогласяване нищожността й, се явява основателен и следва да бъде
уважен. Когато твърдението за нищожност се релевира с предявяване на иск,
тогава съдът дължи произнасяне по иска и в резултативната част на
решението. В този смисъл решение № 788 от 4.01.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1741/2009 г., I г. о., ГК. Съдът не следва да излага допълнителни мотиви
относно твърдението, че клаузата относно процесната такса е нищожна и
поради нарушаване на добрите нрави, доколкото тази искова претенция е
4
предявена в условията на евентуалност. (така решение № 198/10.08.2015 г.,
Четвърто гражданско отделение, гр.д. № 5252 по описа за 2014 година на
ВКС).
От гореизложеното следва, че процесната клауза относно дължимостта
на сумата от 32.89 лева не поражда права и задължения за страните, поради
което сумата, заплатена от настоящия ищец в изпълнение на задълженията за
заплащане на такса за бързо разглеждане, са били недължимо платени от
страна на ищеца като престирани при начална липса на основание. С оглед
гореизложените мотиви и предвид доказването на факта, че ищцата е
заплатила в цялост дължимата такса за бързо разглеждане, следва изводът, че
същата подлежи на връщане, тъй като е заплатена при изначална липса на
основание, поради което и вторият предявен иск с правно основание чл. 55
ЗЗД, се явява основателен и подлежи на уважаване.
По отношение на разноските: Претенция за присъждане на сторените в
производството разноски е отправила ищцовата страна, която претендира
заплащането на сумата от 85 лева, представляваща дължима държавна такса
за исковото производство по предявените искове; 480 лева, представляваща
дължимо адвокатско възнаграждение за исковото производство. Направено е
възражение за прекомерност от страна на ответника за претендирано
възнаграждение, релевирано още с отговора на исковата молба. Съобразно
нормата на чл. 7, ал.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения следва, че дължимото възнаграждение е в
размер на 400 лева по всеки от предявените искове. Съдът намира, че макар и
да претендира едно общо възнаграждение по двата предявени иска,
претендираното такова в размер на 480 лева отново е прекомерно, поради
което следва да се редуцира. Производството пред настоящата инстанция има
за предмет установителен иск за прогласяване нищожност на договорна клауза
и обусловен от това иск за връщане на получената без основание сума. Делото
не се характеризира с фактическа и правна сложност, не са предприети редица
процесуални действия за доказване на правно релевантните факти, а
единствено са представени писмени доказателства, които са приети. 4
Проведено е едно съдебно заседание, а спорът макар и потребителски такъв се
характеризира с типичните възражения, по отношения на които има
многобройна, константна съдебна практика. Следва да бъде съобразено и
Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С–438/22, което има задължителен
характер, и съгласно което съдът не е обвързан императивно с фиксираните в
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения досежно дължимото адвокатско възнаграждение. В този
смисъл са и определение № 50021/5.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 1944/2022 г.,
II т. о., ТК и определение № 959/05.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5106/2023
г., III г. о., ГК. Въведеният с разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК праг на
разноските за адвокатско възнаграждение - в размер не по-нисък от
минималния, определен в Наредбата, следва да се счита за ограничение на
конкуренцията с оглед на целта му по смисъла на чл.101, пар.1 ДФЕС. Съдът
5
разполага с възможност да определи размера на разноските като отчете
правната и фактическа сложност на конкретното дело, без да е обвързан нито
от уговорения от заявителя и процесуалния му представител размер на
адвокатското възнаграждение, нито и от минималния размер на адвокатските
възнаграждения, предвиден в Наредбата. Само от този ищец, чрез адв. Д. има
подадени множество искови молби, с идентично съдържание, видно от
извършената служебна справка в ЕИСС. Подаването им не съставлява
фактическа и правна сложност, която да оправдава присъждането на
адвокатско възнаграждение в претендирания от ищеца размер от 400 лева,
макар и по двата предявени иска, надхвърлящ размера на претендираното
вземане от 29,45 лв. Касае се за множество еднотипни дела, които предполагат
почти идентична предварителна подготовка. Образуването на множество
отделни производства между едни и същи страни, произтичащи от един и същ
правопораждащ факт неминуемо сочи на стремеж за генериране на разноски,
което не съответства както на целта на съдебната защита, така и на
изискването за добросъвестно упражняване на процесуални права. В този
смисъл са мотивите, обективирани в определение № 3478/16.08.2024 г. по
в.ч.гр.д. № 1599/2024 г. по описа на Окръжен съд – град Варна. Във връзка с
изложеното, съдът намира, че възражението за прекомерност се явява
основателно и следва да бъде уважено като се присъдят разноски в размер на
200 лева. С оглед гореизложените мотиви в полза на ищеца следва да се
възложат разноски в размер на 285 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Г. М. Д., ЕГН
**********, адрес: град В., ул. „Ц. К.“ № **, ет.*, ап.* и „К." ЕООД, с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Ц. ш." № *** *, ет. *, че
клаузата на чл. 3, ал. 2, т. 9 от Договор за паричен заем №911437/14.08.2023г.,
установяваща задължение за заплащане на такса за бързо разглеждане е
нищожна, поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал. 1, предл.
първо от ЗЗД.
ОСЪЖДА „К." ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в
гр. С., бул. „Ц. ш." № *** *, ет. * да заплати на Г. М. Д., ЕГН **********,
адрес: град В., ул. „Ц. К.“ № **, ет.*, ап.* сумата от 32.89 лв. (тридесет и два
лева и осемдесет и девет стотинки), представляваща платена без основание
от страна на Г. М. Д., ЕГН **********, адрес: град В., ул. „Ц. К.“ № **, ет.*,
ап.* сума за такса бързо разглеждане по договор за кредит № 911437/
14.08.2023 г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.03.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД.
6
ОСЪЖДА „К." ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в
гр. С., бул. „Ц. ш." № *** *, ет. * да заплати на Г. М. Д., ЕГН **********,
адрес: град В., ул. „Ц. К.“ № **, ет.*, ап.* сумата от 285 (двеста осемдесет и
пет) лева, представляваща сторени в производството разноски за заплатена
държавна такси и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78 ГПК.
УКАЗВА на „К." ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
в гр. С., бул. „Ц. ш." № *** *, ет. *, че може да заплати присъдените в полза на
Г. М. Д., ЕГН **********, адрес: град В., ул. „Ц. К.“ № **, ет.*, ап.* суми по
нейна банкова сметка – ***.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд - град Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7