Р Е Ш Е Н И Е
№ 54
гр. Габрово, 06.03.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на седми февруари, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: БОЯН КОСЕВ
при
секретаря ИНА ГЕОРГИЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 1685 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано
е по искова молба вх. №
7380/24.08.2018 г. на В.Д.П., ЕГН **********, предявена срещу Д.Ц.Н., ЕГН **********
и Р.Р.Н., ЕГН **********.
Ищецът в
исковата и уточнителна молба твърди, че е собственик на недвижим имот: земеделска земя с площ от 500 кв. м., десета категория, находяща
се в м. „Под Шановото", кв. Шенини, гр. Габрово, при граници и съседи:
изток: И.С., запад: частен имот, север: Д.Х., юг: път, като по сега действащата
КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-64/26.10.2007 г. на ИД на АГКК имотът
представлява част от: поземлен имот
с идентификатор № 14218.146.6, находящ се в м. Шенини, вид територия:
земеделска, НТП нива, с площ от 797 кв. м., стар идентификатор 350077, от кв.
0, гр. Габрово, при граници и съседи: 14218.146.10; 14218.146.3; 14218.146.4;
14218.146.5; 14218.146.7; 14218.428.21.
Твърди, че в периода от 26.12.1979 г. до 09.11.1995 г. описаната
земеделска земя е предоставена на наследодателя й Д.Т.П. за ползване по реда на
Постановление № 76/1977 г. на МС на НРБ и въз основа на Решение №
183/26.12.1979 г. на ОбНС - Габрово, за производство на селскостопанска
продукция. Сочи, че впоследствие Д.Т.П. изградил в имота постройка - дървено
бунгало със стопанско предназначение с площ от 11.50 кв. м., като същото било
узаконено с Акт за узаконяване № 62а от 25.10.1988 г. на ОбНС Габрово и към
настоящия момент се намирало в процесния имот. Излага, че на 08.08.1994 г. в
качеството си на правоимащ и на основание §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и §5 от ПРЗ на
ППЗСПЗЗ Д.Т.П. депозирал молба до община Габрово за изкупуване на имота. На
20.09.1994 г. Комисия, назначена със Заповед № 1538/22.10.1993 г. на Кмета на
община Габрово на основание §5 от ППЗСПЗЗ и § 4а. §4б от ПРЗ на ЗСПЗЗ изготвила
оценителен протокол, като определила оценка на предоставения за ползване
недвижим имот в размер на 24000 лева. Излага, че след заплащането на така
определената цена по сметка на община Габрово, Д.Т.П. представил необходимите
документи пред нотариус при Габровски районен съд и след като последният
намерил, че са изпълнени изискванията на §5, ал. 3 и 4 от ППЗСПЗЗ във вр. с §4
от ЗСПЗЗ, на основание чл. 483 ГПК (отм.), съставил констативен НА № 30, том V.
дело № 2282/09.11.1995 г., с който признал Д.Т.П. за собственик на процесния
имот. Сочи, че заплащането на цената на имота било извършено по време на брака
му с Е.Й. П. - майка на ищцата. Излага, че след смъртта на Д.Т.П. на 01.07.2000
г. и Е.Й. П. на 03.12.2010 г. същите
оставили ищцата за свой единствен наследник по закон.
Твърди, че от датата на предоставянето на ползването на имота до
09.11.1995 г. наследодателите на ищцата ползвали имота на гореописаното правно
основание – заградили го с оградна мрежа, засявали селскостопанска продукция,
обработвали го, поддържали го, изградили в него помощно дървено бунгало, което
узаконили. Сочи, че след 09.11.1995 г. до настоящия момент наследодателите й
били владелци и собственици на имота въз основа на извършеното изкупуване и
съставянето на констативния нотариален акт, а след тяхната смърт владението и
собствеността на имота преминали към тяхната дъщеря - ищцата, която до
настоящия момент владеела и ползвала имота. Ищцата сочи, че от придобиването на
собствеността, имотът е деклариран в МДТ при община Габрово и за него ежегодно
са заплащани всички дължими данъци и такси от родителите на ищцата, а
впоследствие от нея.
Излага, че през 2015 г. при подготовката на необходимите документи за
продажба на имота разбрала, че в КК и КР на гр. Габрово, водени от СГКК
Габрово, за собственик на имота е записана община Габрово въз основа на АОС,
вписан в Служба по вписванията Габрово под № 20, том XI, per. № 3256/26.10.2013 г.. Освен това планоснетият като един цял поземлен имот с идентификатор №
14218.146.6 по КК на гр. Габрово включвал както имота на ищцата с площ от 500
кв. м., намиращ се в западната част, така и части от съседни имоти с площ от
298 кв. м. Сочи, че за мястото като кадастрално описание е посочено, че било
стопанисвано от общината, което категорично не отговаряло на истината. След
справка в службата по вписванията - гр. Габрово, ищцата установила, че поземлен
имот с идентификатор № 14218.146.6 е продаден от община Габрово на П.Н.С. с
договор № 170-ОССД-14/08.04.2014 г., вписан в Служба по вписванията - Габрово
под № 27, том IV. per.
№
1089/29.04.2014 г.. Ищцата депозирала молба вх. № ОССД-02-01-404/20.11.2015 г. съдържаща запитване
до община Габрово, на което й било отговорено с писмо изх. №
ОССД-02-01-404/14.03.2016 г., че праводателят й Д.Т.П. не е бил вписан като
собственик на закупената от него земеделска земя, както и че имотът попадал в
територията на имоти по §4 от ПРЗ на ЗСПЗЗ в землището на гр. Габрово, м.
Шенини, за които няма изработен и одобрен план на новообразуваните имоти.
Впоследствие с НА № 111, том I. дело № 94/23.02.2018 г. на нотариус Св. В. ***
действие – РС Габрово, П.Н.С. продала процесния недвижим имот на ответниците.
Сочи, че в КК и КР на мястото, където се намирал нейният имот е нанесен имоът
съгласно нотариалния акт на ответниците, по силата на който последните се
легитимират като собственици, като нейният имот изобщо не бил нанесен. Излага,
че при изготвянето на КК правото й на собственост не е съобразено, а е отразено
като част от собствения на ответниците недвижим имот, целият с площ 798 кв. м.,
без последните да имат право на собственост върху погрешно заснетата и отразена
към чуждата териториална единица площ, която в случая се равнявала на 500 кв.м..
Излага още, че самото заснемане в кадастралната карта на собствения имот като
част от имота на ответниците или незаснемането му като самостоятелен имот
формира наличието на правен интерес от предявения иск, тъй като създава
привидност, че тази част действително е собственост на ответниците.
Ищецът твърди, че не е загубвала владението върху имота, присъединено
към владението на нейните родители и никой до момента не е предявявал претенции
спрямо този имот, като ищцата лично или чрез възлагане на мандат на трето лице
ползва, почиства, поддържа и който бил ограден от около 40 години. На следващо
място сочи, че след като община Габрово е продала на родителите на ищцата процесният
имот и считано от 1995 г. вече не е била негов собственик, то на проведения
търг и след заплащане на цената, купувачът П.Н.С. не е придобила правото на
собственост, което община Габрово не е притежавала към датата на продажбата -
08.04.2014 г.. Следователно, въпреки че ответниците са закупили от П.Н.С.
процесния имот, те също не били станали негови собственици, поради факта, че и
тяхната праводателка не е притежавала никакви вещни права върху имота. С оглед
изложеното моли съда да се постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на процесния недвижим имот
на основание наследяване, а при условията на евентуалност - по силата на
давностно владение с начална дата 09.11.1995 г., като към периода на нейното
владение присъединява това на нейните родители, съответно че е налице непълнота
и грешка в кадастралната карта.
В срока по чл. 131 ГПК от ответниците е
депозиран отговор на исковата молба, в който оспорват предявения
иск. Излагат подробни съображения, че за наследодателя на
ищцата - Д.Т.П., не са били налице предпоставките по
пар. 4а ПЗР на ЗСПЗЗ за изкупуване на имота, както и че не са настъпили
последиците на десетгодишната придобивна давност нито в полза на някой от
наследодателите на ищцата, нито в нейна полза. Сочат, че след смъртта на бащата
на ищцата владението върху процесния имот било прекъснато за повече от шест
месеца, като през 2014 г. П.Н.С. установила фактическа власт върху имота, а
след закупуването му през м. февруари 2018 г. - владението било предадено на
ответниците.
Излагат, че за Д.П. не е
възникнало правото да изкупи ползвания от него земеделски имот и последният е
подлежал на възстановяване на бившия му собственик по реда на ЗСПЗЗ, но не било
подадено заявление за това, съответно община Габрово е станала собственик на
процесния имот считано от 13.02.2007 г., на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОС
във връзка с чл. 19 ЗСПЗЗ, а общинска собственост не можела да се придобие
по давност – чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ и & 1
ЗИДЗС. Алтернативно
считат, че община Габрово е станала собственик на имота на основание чл. 25,
ал. 1, изр първо, ЗСПЗЗ. Излагат, че договорът сключен през 2014 г. между
община Габрово и П.Н.С. имал вещно-прехвърлително действие и съответно
договорът за покупко-продажба сключен през 2018 г. между ответниците по делото
и П.Н.С. е прехвърлил в патримониума на последните правото на собственост по
отношение на ПИ 14218.146.6.
Считат иска за установяване на непълнота или
грешка в кадастралната карта за недопустим, тъй като процесният имот не
представлявал урбанизирана територия по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗУТ, евентуално
считат същия за неоснователен доколкото ищцата не е придобила правото на
собственост на сочените от нея основания.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:
Видно от
удостоверение 10а от 26.07.1988 г. на Общински народен съвет-Габрово в
приложение на постановление 76/1977 г. на МС и решение 183 от 26.12.1979 г. на Д.Т.П.
от гр. Габрово е предоставено правото на ползване на земя от 0.5 дка, намираща
се в гр. Габрово, окръг Шенени, местност Под Шановото при граници изток: И.С., К.С.,
север: Д. Х., юг: път, запад: частен имот.
От акт за узаконяване № 62 от 25.10.1988 г. на Общински народен съвет Габрово
се установява, че е узаконена постройка дървено бунгало за стопански нужди със
застроена площ 11.50 кв. м., построена от Д.Т.П..
С молба от
08.08.1994 г. Д.Т.П. поискал от община Габрово на основание пар.4 ПЗР на ЗСПЗЗ
и пар. 5 ППЗСПЗЗ да бъде направена
оценка на ползвания от него имот в местността Шановото с оглед закупуването му,
като с оценителен протокол от 20.09.1994 г. на комисия назначена със заповед
1538 от 22.10.1993 г. на Кмета на община Габрово, действаща на основание § 5,
ал. 3 ППЗСПЗЗ и § 4а, ал. 1 и 2, § 4б, ал. 1 и 2 ЗСПЗЗ по искането на Д.Т.П., в
молба, вх. № 94-Д-285 от 10.08.1994 г. е определена оценка предоставения му за
ползване имот в размер на 24000 лева. Посочено е, че сумата следва да се внесе
по сметка на община Габрово № 141-100-041-5 в „ОББ” АД, клон
Габрово.
Видно от
удостоверение № 96-00-2115 от 29.09.1995 г. на община Габрово сумата от 24000
лева по пар. 4 ЗСПЗЗ постъпила по сметка на общината, като удостоверението е
издадено, за да послужи за снабдяване с констативен нотариален акт.
С
нотариален акт за собственост върху недвижим имот, констативен акт по пар. 4
ЗСПЗЗ № 30, том V, дело № 2282/1995 г. на нотариус при ГРС Д.Т.П. е признат за
собственик на недвижим имот - земеделска земя от 500 кв. м., десета категория,
намираща се в местността „Под Шановото”, кв. Шенини – гр. Габрово, при съседи:
изток – И.С., запад – частен имот, север Д.Х. и юг - път.
Не е
спорно и от удостоверение за наследници № 4374/13.11.2015 г. на община Габрово,
се установява, че Д.Т.П., починал на 01.07.2000 г. е оставил за свои наследници
по закон ищцата В.Д.П. - дъщеря и Е.Й. П. – съпруга, която след смъртта си,
настъпила на 03.12.2010 г. оставила за свой наследник по закон ищцата.
За
поземлен имот с идентификатор 14218.146.6 по КККР на гр. Габрово, представляващ
земеделска земя с площ 798 кв. м., находящ се в местност Шенини, при граници:
имоти 14218.146.2; 14218.146.3,
14218.146.4,14218.146.5,14218.146.7,14218.428.21, е съставен АОС № 170/23.10.2013 г., на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОС,
Протоколно решение 1 от 29.12.20108 г на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ,
одобрено със Заповед № РД – ЗА-54/30.12.2008 г. на Директора на ОС „Земеделие”,
гр. Габрово и скица № 6518/20.09.2013 г. на Службата по геодезия, картография и
кадастър гр. Габрово. В т.11 от акта е посочено, че с договор №
170-ОССД-14/08.04.2014 г. имотът е продаден, като със Заповед № 882/20.05.2014 г. на кмета на община Габрово, имотът
е отписан като общинска собственост.
Видно от
договор № 170-ОССД-14 за продажба на имот – частна общинска собственост,
сключен на 08.04.2014 г. община Габрово се разпоредила в полза на П.Н.С. с
правото на собственост върху недвижим имот, частна общинска собственост,
актуван с АОС № 17770 от 23.10.2013 г..
С договор
за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №
111, том I, рег. № 2025, дело № 94/2018 г. на нотариус Светосла В., № 093 в
регистъра на Нотариалната камара, сключен на 23.02.2018 г. П.Н.С. се
разпоредила в полза на ответниците с правото на собственост върху поземлен имот
с идентификатор 14218.146.6, актуван с АОС № 17770
от 23.10.2013 г..
В
производството е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвено
от вещо лице С.Х.Б., което съдът кредитира като компетентно и съответно на
събраните в производството доказателства. Въз основа на заключението съдът
приема, че в кадастралния план на гр. Габрово от 1987 год. процесният имот е
нанесен като двор с планоснимачен № 147. Имотът се намира извън границите на
регулационния план на града. В разписния лист към кадастралния план за
собственик на имота е посочен К.С.Г., без да е посочен документ, удостоверяващ
правото му на собственост. Съгласно заключението имотът придобит от родителите
на ищцата е част от ПИ с идентификатор 14218.146.6 по КККР на землището на гр.
Габрово. Вещото лице е посочило, че при посещението на процесния имот на
08.12.2018 г. е установило, че същият е заграден с ограда от бетонови колове и
мрежа. Оградата не е разположена по границите на ПИ 14218.146.6 по КК на гр.
Габрово, а огражда западната му част с площ 535 кв.м. В южната част на
заградения участък се намира стопанска постройка, барака с покрив изпълнен от
ламарина, стени от ламарина и винкел прихванат към бетонова плоча, служеща за
под. Сградата е предназначена предимно за съхраняване на селскостопански инвентар
и продукция. Същата е отразена в кадастралния план на гр. Габрово от 1987 год.
В имота има няколко овощни дръвчета и бор на значителна възраст. От сканираното
и мащабирано изображение на част от кадастралния план от 1987 г., резултатите
от геодезическите измервания направени на 08.12.2018 и извадка от КК в цифров
вид, вещото е съставило комбинирана скица. При посещението в ОбС
„Земеделие", гр. Габрово на 06.12.2018 год. вещото лице установило, че там
се съхранява оригинала на плана за земеразделяне на землището на гр. Габрово,
изработен и приет по реда на ЗСПЗЗ, в сила от 24.03.1998 г.. Коригираният план
за земеразделяне за землището на гр. Габрово е обявен в ДВ бр. 27/10.03.1998
год. Процесният имот с номер 77 попада в масив 35. Вещото лице сочи, че планът
на имотите със съществуващи или възстановими граници в землището на гр. Габрово
е приет по реда на ЗСПЗЗ с Протокол от 6.05.1997 год. Приетият план е обявен по
реда на чл. 18д, ал.7 от ППЗСПЗЗ в ДВ бр. 52/8.05.1998 год. С плана са
установени местоположението и границите на процесния имот, но не е установено,
чия собственост е бил той. От материалите, които се съхраняват в архива на ОбС
„Земеделие" гр. Габрово вещото лице не е установило дали има подадено
заявление за възстановяване правото на собственост върху имота, както и дали
след обявяването на плана в реални граници е имало постъпило възражение,
касаещо процесния имот.
След
направените справки в община Габрово, която поддържа плана на новообразуваните
имоти и в Областна управа Габрово-възложител на изработването на ПНИ, вещото
лице счита, че процесният имот не попада в обхвата на одобрения план на
новообразуваните имоти за територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за м. „Шенини",
община Габрово.
В
производството са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на
свидетелите Л.К.Г., В.Ц.Т., В.Р.Р., и И.В.С.. Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелите Л.К.Г. и В.Ц.Т., които дават показания, основани на
непосредствените им впечатления. Техните показания еднопосочно, безпротиворечиво и пълно описват
имота, за който възпроизвеждат възприятия по начин, позволяващ идентифицирането
му. Ето защо, въз основа на показанията
на свидетелите съдът намира за установено, че фактическа власт върху имота след
1995 г. се е упражнявала от наследодателите на ищцата, а след тяхната смърт от
самата ищца.
Съдът не
кредитира показанията на В.Р.Р. и И.В.С.. Тези свидетели не дават подробни
показания относно топографските характеристики на имота. Св. Р. посочва, че в
момента няма вътрешна ограда в имота на ответника Д.Н., който според свидетеля
закупил всички имоти в околността, както и че няма бор в
имота и които показания противоречат на показанията на останалите
свидетели и най-вече на заключение на СТЕ, което означава, че свидетелят не
дава достоверни показания за процесния имот. Вещото лице изрично посочва, че
при посещението в процесния имот е установило, че същият е заграден с ограда от
бетонови колове и мрежа, като оградата не е разположена по границите на ПИ
14218.146.6 по КК на гр. Габрово, а огражда западната му част с площ 535 кв. м,
както и че има бор. Св. С. посочва, че в
имота не е имало ограда, което по вече изложените съображения противоречи на
доказателствата по делото. Обстоятелството, че свидетелите Р. и С. не са
възприели конкретни действия, извършвани в имота от наследодателите на ищеца,
не опровергава установените от другите свидетели положителни факти на извършвани
такива действия, а принципно на установяване подлежат положителните факти,
съответно липсата на възприятия за такива не означава, че такива не са реално
осъществени.
Други
доказателства от значение за спора не са представени, а необсъдените такива,
съдът намира за неотносими.
Относно пасивно субективно съединените искове, с
правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК.
За
уважаване на иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, ищецът носи
доказателствената тежест да установи чрез пълно и главно доказване
правопораждащите правото му на собственост върху процесния имот факти, в
рамките на очертаните в исковата молба основания – придобиване по пар. 4 ЗСПЗЗ,
наследяване и придобивна давност, текла от 09.11.1995 г. до предявяване на
исковата молба.
Предмет на
властническо установяване в производство е съществуването на абсолютно
субективно право на собственост, породено за В.Д.П., ЕГН **********, което има
за материален обект индивидуализиран недвижим имот – земеделска
земя с площ от
500 кв. м., десета категория, находяща се в м. „Под Шановото". кв. Шенини,
гр. Габрово, който се представлява част
от поземлен имот с идентификатор № 14218.146.6 по сега действащата КККР.
Предявяването
на положителен установителен иск, по аргумент от чл.154, ал.1 ГПК очертава
разпределението на доказателствената тежест – ищецът следва да докаже
осъществен правопораждащ субективното им право на собственост факт/фактически
състав, като ответниците по иска, в случай че противопоставят правоизключващи
възражения за притежавани права върху процесния недвижим имот, носят тежестта
да ги докажат, като възраженията са винаги евентуални и процесуална
предпоставка за разглеждането им е възприет извод за основателност на
предявения иск.
Относно предпоставките за придобиване право на
собственост по реда на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ.
В производството по отношение на това придобивно основание ищецът трябва да докаже, че
наследодателят му е трансформирал
правото на ползване в право на собственост по реда на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, за
което следва да установи, че към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ, наследодателят му е бил ползувател на имота на
основание акт на МС, застроил го е по начин, ограничаващ реституирането му и
това е породило право да закупи терена на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Дори
в полза на бившия ползувател да е бил съставен констативен нотариален акт по
реда на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, това обстоятелство не освобождава ищеца от задължението да установи наличието на
предпоставките за трансформиране на прекратеното право на ползуване в право на
собственост при направеното оспорване от
страна на ответниците.
Следва да
се посочи, че с оглед твърденията на ищцата в исковата молба за предоставена на
наследодателя й земеделска земя, върху която същият изградил постройка –
дървено бунгало със стопанско предназначение, което било узаконено, като в
последствие имотът бил изкупен от наследодателя й то твърдяното придобивно
основание е именно § 4а ПЗР ЗСПЗЗ,
а не §
4б ПЗР ЗСПЗЗ, каквито доводи навежда ищцата едва в депозираните
бележки по съществото на спора. Правната квалификация се извършва от съда с
оглед наведените в исковата молба твърдения, а не от страните по делото или
представените доказателства.
Съгласно § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, редакция към
твърдяното от ищеца придобиване на правото на собственост, възстановява се
правото на собственост на гражданите върху незастроени земеделски земи, върху
които е предоставено право на ползуване съгласно актовете, посочени в § 4,
освен ако те представляват лозе, овощни градини или са засети с етеричномаслени
култури или ако земеделската земя е единствена на семейството на ползувателя,
който живее постоянно в населеното място, в чието землище е имотът. Твърдения
за факти от този придобивен фактически състав ищецът не е излагала в хода на
производството. Очевидно се касае до напълно различни предпоставки (фактически
състави) за придобиване правото на собственост от ползвателя на земята, които
не са твърдяни от ищеца в исковата молба и съответно не са събрани
доказателства в тази насока. Ищецът е имала възможност в първо съдебно
заседание да поясни и допълни исковата молба съобразно разпоредбата на чл. 143,
ал. 1 ГПК, да измени основанието на предявения иск, съгласно разпоредбата на
чл. 214 ГПК, а не в представените бележки да посочва за първи път, че е придобила
имота по § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ. Вярно
е, че правната квалификация е задължение на съда, но за да бъде дадена такава е
необходимо да са обективирани фактически твърдения, сочещи на придобивен
състав, който да бъде квалифициран по § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ.
Не е
спорно, че ищецът е наследник по закон на Д.Т.П. и Е.Й. П., съответно в това й
качество е носител на правата и задълженията на наследодателите си, включително
и правото на собственост върху недвижими имоти.
От
събраните по делото доказателства безспорно се установи, че на наследодателя й
- Д.Т.П., е предоставено правото на ползване на земя от 0.5 дка, намираща се в гр. Габрово, кв.
Шенени, местност „Под Шановото“, попадащ
в ПИ с идентификатор 14218.146.6 по КККР, съгласно ПМС № 76/1977 г. и Решение №
183 от 26.12.1979 г.. Не е спорно и че същият имот, като част от ПИ с идентификатор 14218.146.6 е придобит от
ответниците на основание сключен договор за продажба, като продавачът е
придобил правото на собственост от община Габрово.
Така
основният спорен въпрос между страните е осъществен ли е
фактическият състав на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗЗ, т.е. дали така
предоставеното право на ползване в полза
на Първов се е трансформирало в право на собственост. Приложимата към 09.11.1995 г. редакция на
посочената разпоредба предвижда гражданите, на които е предоставено право на
ползване върху земи по § 4, при спазване изискванията на актовете на
държавните органи, посочени в него, да придобиват право на собственост върху
тях, когато са построили сграда върху земята до 1 март 1991 г. и заплатят
земята на собственика чрез общината по цени, определени от Министерския съвет,
съгласно чл. 36, ал. 2 в тримесечен срок от влизането в сила на
оценката.
Неоснователно е възражението на ответниците,
че липсват доказателства за заплащане на цената на имота. Видно от
приложените копие на вносна бележка и удостоверение от община Габрово Д.Т.П. е внесъл по
сметка Община Габрово, дължимата сума от 24000 лева, съгласно
оценителния протокол.
Основателно е обаче възражението, че
построеното в имота бунгало не представлява сграда по смисъла на закона. За наличието на трансформация, следва да се прецени,
дали към 01.03.1991 г., при влизане в
сила на ЗСПЗЗ, в процесния имот е била построена
сграда. Видно от описаното в съставения на 25.10.1988 г. акт за узаконяване в процесния
имот е построено дървено бунгало със застроена площ 11.50 кв. м. за стопански
нужди, което бунгало съществува и към настоящия момент съгласно показанията на
разпитаните свидетели и заключението на
съдебно-техническата експертиза, в което е посочено, че понастоящем
изградената постройка представлява стопанска
постройка, барака с покрив изпълнен от ламарина, стени от ламарина и винкел
прихванат към бетонова плоча, служеща за под, като сградата е предназначена
предимно за съхраняване на селскостопански инвентар и продукция. Съгласно
показанията на св. Гогов постройката
представлява бунгало с алуминиева обшивка, отгоре гофрирани ламарини. Бунгалото
представлявало едно помещение, в което се съхранявали буркани и центрофуга за
производство на пчелен мед.
Съгласно ТР №
2/2011 г. на ОСГК на ВКС, за да се приеме, че в полза на ползвателите е
възникнало право да придобият собствеността по реда на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, е
достатъчно сградата, отговаряща на изискването за постройка, отразено в
тълкувателната норма на § 1в, ал. 3 ДР ППЗСПЗЗ да е трайно прикрепена към
терена, без да е необходимо същата да отговаря и на изискванията на
строителните правила и норми, установени в действащите към момента на
построяването нормативни актове. Поради това и релевантно за спорния въпрос е
единствено приложението на разпоредбата на § 1в, ал. 3 ДР на ППЗСПЗЗ,
предвиждаща изключенията, при които построеното в такъв терен не представлява
сграда, а сред тях фигурират изградените
стопански постройки за подслон и съхраняване на инвентар и селскостопанска
продукция, независимо от площта им и вида на конструкцията - т. 1. При това положение, с оглед
установеното по делото че към 01.03.1991 г. в процесния имот е било изградено
дървено бунгало, което не представлява
"сграда" по смисъла на закона, то
следва да се приеме, че не е налице материалноправната предпоставка за трансформиране на правото на ползване, предоставено на
наследодателя на ищеца в право на
собственост, тъй като не са били налице изискванията на § 4а, ал. 1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ.
При извод
за ненастъпила трансформация на правото на ползване на процесния имот в право на собственост в полза на наследодателите на
ищеца П., правото на собственост върху същия няма как да е придобито в
индивидуална собственост от нея въз основа на наследяване, тъй като при наследяването
е необходимо вещното право да е било притежавано от наследодателя/лите, а се
установи, че това не е така.
Процесният
имот обаче е обект на право на собственост, елемент от правната сфера на ищеца
въз основа на оригинерно придобивно основание – давностно владение.
В решение
№ 125 от 27.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 114/2014 г., I г. о., ГК, е
разяснено, че придобивната давност е един от способите за придобиване на право на
собственост върху вещи и на вещни права върху недвижими имоти, предвидени в обективното
ни материално право (чл. 77 и чл. 85 ЗС). Единствено по законодателен ред е
допустимо да бъде изключено неговото осъществяване. Такова изключение има за
вещите, които са публична държавна и общинска собственост (чл. 86 ЗС и чл. 7,
ал. 1 З.). То е проекция на чл. 17, ал. 4 от Конституцията на Република
България, която предвижда, че режимът на обектите на държавната и общинската
собственост се определя със закон. Конституционно обосновано е и правомощието
на обикновения законодател, уреждайки този режим, да изключи възможността за
осъществяване на всеки придобивен способ за имотите, публична държавна или
общинска собственост, включително и придобивната давност. Обикновеният
законодател не предвижда други изключения, които да препятстват давностното владение
като един от способите за придобиване на вещни права. Вярно е, че режимът на
придобивната давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по
ЗСПЗЗ, разкрива специфика. Една от проявите на специалния режим е чл. 5, ал. 2
ЗВСОНИ, съгласно който изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността
върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от деня на
влизане на разпоредбата в сила, а именно след 22.11.1997 г.. С ТР № 10/05.12.2012 г. по тълк. д. № 10/2012 г.
ОСГК на ВКС чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ бе подложен на нормативно тълкуване относно
вида на владението за имотите, собствеността върху които се възстановява в
приложението именно на ЗСПЗЗ. Следователно в своята дейност по нормативно
тълкуване на ЗСПЗЗ ВКС не отрича възможността чрез давностно владение да се
придобие имот, собствеността върху който се възстановява по този реституционен
закон. Обратният извод не намира подкрепа в обективното ни материално право.
Съответно и ТР № 9/07.11.2012 г. по тълк. д. № 9/2012 г. ОСГК на ВКС не
изключва оригинерния способ на чл. 79 ЗС за ползвателите по § 4а и § 4б ПЗР на
ЗСПЗЗ.
Владението
като фактическо състояние е несмущавано и явно упражняване съдържанието на
вещно право, в случая това на собственост, през определен период от време (5
или 10 години), което състояние включва обективен елемент – фактическа власт и
субективен – намерение за своене на обекта. Субективният елемент се презюмира
от закона – чл. 69 ЗС, поради което при липсата на проведено обратно доказване
от страна на ответниците, презумпцията е необорена и приложима.
В случая не може да се приложи петгодишния срок по
чл. 79, ал. 2 ЗС, защото не са налице предпоставките на добросъвестното
владение - липсва основание на
упражняваната фактическа власт, годно да направи владелците собственици по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС.
При извода
за ненастъпила трансформация на правото на ползване на процесния имот в право на собственост по реда на § 4а от ПЗР на
ЗСПЗЗ и при липсата на доказателства правото на
собственост да е реституирано по реда на ЗСПЗЗ, то съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗСПЗЗ поземленият имот е общинска собственост - земеделската земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или
държавата, е общинска собственост. В случая няма
спор, че ПИ представлява земеделска земя, по отношение на която реституционни
претенции не са заявени, съответно липсва и придобиване по силата на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, затова по силата на посочената разпоредба и
разпоредбата на чл. 19 ЗСПЗЗ, същата принадлежи на община Габрово.
Ищецът е въвела изрично твърдение за началния момент на
упражняваното от нейния наследодател
владение върху имота – 09.11.1995 г., към който
момент същият е бил снабден с констативен нотариален акт. Към този момент
обаче в сила е разпоредбата на чл.
86 ЗС (ДВ, бр. 31 от 1990 г. г.), която предвижда, че не може да се придобие по
давност вещ, която е държавна или общинска собственост.
Съгласно изменението на чл. 86 ЗС с ДВ бр. 33/1996
г., в сила от 01.06.1996 г., не могат да се
придобиват по давност само имоти, публична общинска собственост, или по
аргумент на противното - могат да се придобиват по давност имоти, частна
общинска собственост, какъвто е процесният,
но след 22.11.1997 г., предвид чл. 5,
ал. 2 ЗВСОНИ.
Според решение №127/25.11.2014 г. по гр. д. № 3190/2014г., ІІ
г.о. с изменението на чл.86 от ДВ бр.33 от 1996 г., в сила от
01.06.1996 г., давността е изключена като придобивен способ само за вещите, които са публична
държавна или общинска
собственост. Следователно за вещите частна държавна или общинска собственост, които
са завладени преди влизане в сила на изменението на чл. 86 ЗС от ДВ
бр.33 от 1996 г., давностният срок започва да тече от 01.06.1996 г.. Десетгодишният
срок на недобросъвестното
владение изтича на 31.05.2006 г.. На тази дата
обаче течението на
давностния срок е спряно с § 1 ДР ЗС за срок от седем месеца, като с последващите изменения на правната
норма спирането течението на
давностния срок е продължено до 31.12.2022 г. (Давността за придобиване на имоти - частна държавна или
общинска собственост спира да тече до 31 декември 2022 г.). Оттук следва, че вещно право
върху имот частна държавна или общинска собственост не може да се придобие чрез десетгодишно
давностно владение от
трето лице, тъй като течението на давностния срок е започнало на 01.06.1996 г., но е спряно в последния
ден от срока – 31.05.2006 г. с
§ 1 ДР ЗС за определен период от време, удължен до 31.12.2022 г.. Изтеклият до спирането (31.05.2006 г.) период на
владение не губи значението си, затова с извършеното от община Габрово на 08.04.2014
г. разпореждане в полза на П.Н.С., е отпаднала забраната за дисквалифициране на
придобивната давност като придобивен способ и до предявяването на исковата
молба – 24.08.2018 г. са изтекли допълнително 4 години, които следва да се присъединят
към владението на общинския имот (след 22.11.1997 г.) и така да се изпълни изискуемия от закона срок от
10 години, обуславящ придобиването на собствеността.
Следователно от 23.11.1997 г., когато е било възможно да се придобиват имоти, подлежащи на
реституция, върху имота фактическата власт е упражнявана от наследодателите на ищеца, без данни да е прекъсвана и
при явното намерение за своене, до
24.08.2018 г., което означава в полза на П.
да е изтекъл
период от време, по-продължителен от 10-годишният
давностен срок, който обуславя
придобиването на собствеността.
Обстоятелството,
че ищецът живее в чужбина и не е непрекъснато в имота, не означава прекъсване
на фактическата й власт, тъй като свидетелите Гогов и Тинчев установяват, че
същата всяка година посещава имота пролетта и лятото, остава за по един месец,
което е достатъчно, с оглед характера на имота – извънградски със
селскостопанско предназначение за извод да е упражнявано спокойно и
непрекъснато владение.
Следователно
и при установения факт на упражнявана от ищеца и праводателите й фактическа
власт върху имота, с намерение за своенето му, продължила повече от 10 години,
независимо от спирането й за периода 31.05.2006 г. – 08.04.2014 г., то е
осъществен фактическия състав на оригинерното придобивно основание и П. е
придобила собствеността с обект процесния недвижим имот.
Казаното
обуславя извод за уважаване на пасивно субективно съединените искове за
установяване, че ищецът П. е носител на правото на собственост върху процесния
недвижим имот.
Съдът намира възражението за недопустимост на иска по
чл. 54, ал. 2 ЗКИР за неоснователно. Съдът, като съобрази фактическите
твърдения и искане на ищцата изложени в
исковата и уточнителна молба, както и разясненията дадени в Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. на
ВКС по тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК на ВКС, намира, че в случая е предявен
единствено иск по чл. 124, ал. 1 ГПК,
доколкото предметът на исковете по чл. 124, ал. 1 и чл. 54, ал. 2 ЗКИР в
установителната им част е идентичен - установяване правото на собственост на
ищцата. И двата иска по същността си представляват положителен установителен иск, като в случая
искът по чл. 124, ал. 1 ГПК поглъща този по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, тъй като в производството по установителния иск за
собственост съдът изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената
кадастрална карта. В подобна хипотеза,
както е прието в т. 4 и т. 5 на ТР № 8/2014 от
23.02.2016 г. по тълк. д.№ 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, спорното право
следва да се установява към момента на предявяване на иска, респективно - към
момента на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, при
условията на чл. 235, ал. 3 ГПК. При непълнота или грешка в кадастралната карта
и в изработения въз основа на нея подробен устройствен план, действителният
собственик не губи правото си на собственост върху частта от имота, която
неправилно е заснета към друг имот, тъй като притежаваната от ищеца съобразно
акта за собственост вещ е самостоятелен недвижим имот, независимо дали е
заснета като такава. При произнасянето по предявен иск за собственост съдът
следва да вземе предвид всички факти, настъпили до приключване на съдебното
дирене в инстанцията по същество, които пораждат, изменят или прекратяват
правото на собственост. Заснемането на имотите в кадастралната карта не според
границите на правото на собственост няма за последица промени в правото на
собственост. Затова, ако в производството по иск за собственост се констатира
непълнота или грешка в кадастралната карта, те следва да се съобразят при
произнасянето на съда. При уважен иск за собственост на недвижим имот, в
диспозитива на съдебния акт следва да се установи правото на собственост, а
когато правният интерес за предявяване на иска произтича от допусната в
кадастралната карта непълнота или грешка - да се посочи и в какво се състои
същата. Съдебното решение, придружено от скица - проект, ще бъде основание за
изменение на кадастралната карта от органите по кадастъра, както и за записване
в кадастралния регистър на действителния собственик по реда на чл. 54, ал. 4 ЗКИР.
С оглед
изложеното и изхода на спора по установителния иск за собственост то е налице грешка в одобрената кадастрална карта, тъй като процесният имот неправилно е бил заснет
като част от ПИ 14218.146.6, вместо да бъде заснет като самостоятелен имот.
При този
изход на спора право на разноски се поражда за ищеца, която е доказала
извършени такива в размер на 814.26 лева, представляващи заплатена държавна
такса, внесен депозит за възнаграждение на вещо лице и заплатено адвокатско
възнаграждение, които следва да се възложат в тежест на ответниците, в
приложение на чл. 78, ал. 1 ГПК.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените от В.Д.П., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Д.Ц.Н.,
ЕГН ********** и Р.Р.Н., ЕГН **********, двамата с адрес: *** пасивно
субективно съединени искове, с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, че
ищецът е собственик на основание
давностно владение, осъществявано лично и от праводателите й Д.Т.П. и Е.Й. П. на следния
недвижим имот - реална част от поземлен
имот с идентификатор № 14218.146.6 по кадастралната
карта на гр. Габрово, с площ на
реалната част от 535 кв. м., отразена
с тъмно зелен цвят на комбинираната
скица на вещото лице С.Б. намираща се на лист 83 по гр. д. № 1685/2018 г. на Габровския районен съд, приподписана от съда и съставляваща неразделна част от настоящото решение, като при изработването на кадастралната карта тази
реална част погрешно е заснета като част
от
ПИ 14218.146.6, вместо като самостоятелен имот.
ОСЪЖДА Д.Ц.Н.,
ЕГН ********** и Р.Р.Н., ЕГН **********, двамата с адрес: *** да заплатят на В.Д.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 814.26
(осемстотин и четиринадесет лева и двадесет и шест стотинки) лева – разноски за
производството.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред Габровския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: