Решение по дело №18636/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 5698
Дата: 12 декември 2019 г. (в сила от 20 март 2021 г.)
Съдия: Румяна Димова Христова
Дело: 20183110118636
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 декември 2018 г.

Съдържание на акта

                                            Р Е Ш Е Н И Е

№ 5698

гр.Варна,12.12.2019г.

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ШЕСТНАДЕСЕТИ състав, в публично съдебно заседание проведено на тридесети октомври през две хиляди и деветнадесета    година, в състав:

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:РУМЯНА ХРИСТОВА

 

при секретаря Галя Дамянова   , като разгледа докладваното от съдията гр.дело №18636  по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от Д.М.П., ЕГН **********, с  адрес: *** и Т.М.П., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез мл. адв. Р.Е. ***, съдебен адрес:*** сл.тел: 052/611 111 срещу Ф.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***.

Исковете, предявени с исковата молба, намират своето правно основание в разпоредбите на чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД.

Ищците претендират от съда да постанови решение, с което да  признае по отношение на ответницата Ф.Г.Г., ЕГН **********, че ищците Д.М.П., ********** и Т.М.П., ********** са собственици на недвижим имот, находящ се в *, представляващ лозе с площ от 955,16 кв.м., ведно с построената в него сграда с площ 19,30 кв.м., съставляващ имот с пл. № * по КП от 1983, при граници: дере и имоти с пл. № № *,*, *,*,*, а по кадастрална карта и регистри, одобрени със Заповед РД-18-64/16.05.2008 г. поземлен имот с идентификатор *, с адрес: *, с площ по скица 955 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м.), както и на построената в имота едноетажна жилищна сграда с полуподземен етаж и тавански етаж с надзид до 1,50 м. със застроена площ 55,0 кв.м. и разгъната застроена площ 165,0 кв.м., съгласно Удостоверение за търпимост № 18/02.11.2011 г. с идентификатор * по кадастрална карта и регистри, и да ОСЪДИ ответницата да предаде владението на горепосочените имоти на ищците, както и да ОСЪДИ  ответницата Ф.Г. да заплати сума в размер на 4 632,00 лева, представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване на ищците за периода 11.12.2013 г. до 11.12.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба -11.12.2018 г. до окончателното й изплащане.

Молят, при уважаване на исковата претенция присъдените суми да бъдат преведени по следната банкова сметка: ***: ***, BIC ***, Б. ДСК - ЕАД, титуляр Д.М.П..

Молят за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:   С Решение № 540 от 27.02.2009 г. по гр.д. № 7830/2007 г. по описа на ВРС, XIX състав, баща им придобива собствеността на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, местност „*", представляващ лозе с площ от 955,16 кв.м., ведно с построената в него сграда с площ 19,30 кв.м.,съставляващ имот с пл. № * по КП от 1983, при граници: дере и имоти с пл. № № *,*, *,*,*, а по кадастрална карта и регистри,одобрени със Заповед РД-18-64/16.05.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, поземлен имот с идентификатор *, с адрес: *, с площ по скица 955 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м.).

Във връзка със заявление от М. И. П., с Удостоверение за търпимост № 18/02.11.2011 г. е установено, че в собствения на баща им имот през 1986 г. е изградена едноетажна жилищна сграда с полуподземен етаж и тавански етаж с надзид до 1,50 м. със застроена площ 55,0 кв.м. и разгъната застроена площ 165,00 кв.м., с идентификатор * по кадастрална карта и регистри, одобрени със Заповед РД-18-64/16.05.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК.

 До смъртта си баща им  живее в гореописания имот с ответницата. След като почива баща им Ф.Г.Г. ги моли да остане да живее в имота, докато мине зимата. Оставят я да живее там, тъй като твърди, че имотът, в който е щяла да се мести, не бил готов.

През м. юли 2012 г. отиват да поговорят  с ответницата и да разберат кога ще освободи собствения им имот. При посещението Ф.К. започва да крещи да се махат от имота и заявява, че няма да им даде имота. Същата ги изгонва, като заключва вратата.

Няколко дни по-късно отново правят опит да уредят отношенията си с ответницата като възрастни хора, но същата отново ги гони.

С нотариална покана от 06.08.2012 г. канят  Ф.Г.Г. да напусне имота и да им предаде владението му, като им предаде ключовете на ползвания от нея без правно основание имот. Поканата е връчена лично на ответницата на 20.08.2012 г. срещу разписка. До настоящия момент Ф.Г. не е предала ключовете за имота и продължава да не им осигурява достъп до същия.

  На 03.12.2012 г. завеждат  иск срещу ответницата за опразване на процесния имот. С Решение № 2577/28.05.2013 г. по гр.д. № 17876/2012 г. по описа на ВРС, XIV-ти състав, потвърдено с Решение № 1764 от 06.08.2013 г. по в.гр.д. № 2102/2013 г. по описа на ВОС, исковата молба  е  отхвърлена като неоснователна, тъй като в производството по делото не са доказали наличие на наемно правоотношение.

 След приключването на съдебното производство по гр.д. № 17876/2012 г. по описа на ВРС са опитвали многократно да се разберат с ответницата доброволно, но същата отказва да проведе нормален разговор с тях. По този начин са лишени както от възможността да ползват собствения им имот, така  и да събират граждански плодове от него.

С Решение № 540 от 27.02.2009 г. по гр.д. № 7830/2007 г. по описа на ВРС, XIX състав, баща им е придобил собствеността върху процесния недвижим имот - поземлен имот и изградената в него постройка. Видно от Удостоверение за търпимост № 18/02.11.2011 г. в собствения на баща им имот през 1986 г. е изградена едноетажна жилищна сграда с полуподземен етаж и тавански етаж с надзид до 1,50 м. със застроена площ 55,0 кв.м. и разгъната застроена площ 165,0 кв.м. Считат, че същата е станала собственост на техния  наследодател по силата на чл. 92 от Закон за собствеността.

След неговата смърт те наследяват неговото имущество, съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗН, включително и процесните имоти.

От 06.08.2012 г. - деня на отправяне на нотариалната покана до ответницата до момента, Ф.Г. владее собственият им поземлен имот, заедно с изградената в него едноетажна жилищна сграда.

 Ф.Г. владее собствения им имот без да има правно основание за това.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК, ответницата депозира отговор. Намира исковете за неоснователни. Изложените в исковата молба факти и обстоятелства, счита, че не отговарят на реално случилите се събития, поради което и не отговарят на истината.

Навежда следната фактическа обстановка в защитната си теза за неоснователност на исковете.

 М. П. е закупил с предварителен договор място в м-ст „*", в което има дървена нестабилна и негодна за ползване барака с площ около 20 кв.м. Имотът не е  ограден. Твърдението, че през 1986 г. в имота е изградена едноетажна жилищна сграда с полуподземен етаж и тавански етаж с надзид до 1,50 м. със застроена площ 55,0кв.м. и разгъната застроена площ 165,00 кв.м. не отговарят на истината. През 2007 г. започват  да строят  къщата. Строят в имота в продължение на около 3 години от 2007 г. до 2010 г.Строителството на къщата е извършено изцяло със  нейни средства, набавени от продажбата на нейни имоти.Общата сума която е вложила в това строителство е около 100 000 лева. М. не разполага със средства и разчита само и единствено на парите, които тя му дава, за да организира строителството. През м. май 2010 г. двамата с М. се нанасят да живеят там. В последствие, тъй като къщата е построена незаконно, без каквито и да било строителни книжа и разрешителни за строеж, един от съседите им се заяжда с тях и започва да пуска жалби до кметството за незаконно строителство. Поради тази причина през 2011 г. започват да узаконяват къщата и изваждат  всички необходими документи - скици, кадастрално заснемане на имота, удостоверение за търпимост. Къщата, която заедно с Михаил построяват е нова двуетажна сграда със застроена площ от 165 кв.м.Договорката им със М. е че след приключване на узаконяването, той ще  й  прехвърли, заради дадените за строителството на къщата нейни лични средства, цялата къща.Това обаче не  се осъществява,тъй като той почива внезапно на 13.12.2011 година, докато подготвят  документи за прехвърлянето на имота. Писмен договор не са съставяли, тъй като си имат доверие.

От 2010 година до настоящия момент тя живее в къщата, която винаги  е считала за своя, с оглед на вложените в нея пари. Това, че тя е построена с нейни  пари  е известен факт на ищците още преди смъртта на баща им. По тази причина  тя  винаги е мислила имота за  неин придобит по давност.

С ищцата Д.М.П. се виждат и запознават на погребението на М. Никога преди това не са я виждали и познавали. Баща й не поддържа връзка с нея докато е жив, в много лоши отношения са и дори той въобще не иска да говори за нея. Няколко пъти след погребението Д. я посещавала, но си говорят като нормални хора. Дори тя я успокоява, че не оспорва участието й в строителството и никой няма да я  изгони от имота и въобще да не се притеснява за това.

С другия ищец Т.П. се е виждала няколко пъти преди да почине М., тъй като няколко пъти е ходил при тях. На два пъти е  във видимо неадекватно състояние, тъй като същия употребява наркотични вещества. Дори в един от случаите, когато отива ги заплашва, че ще ги убие. Поради заплахите, които Т. им  отправя, баща му М. му забранява да ги посещава и да ги притеснява.

След заведеното дело от тяхна страна през 2013 г., по което съдът отхвърля предявения от тях иск, не е комуникирала с тях. Не са се опитвали да осъществят какъвто и да било контакт с нея и да се разберат като зрели хора. Намерението им е да я изгонят от имота, въпреки че тя е вложила пари в строежа на къщата.

Невярно е и не отговаря на истината твърдението в ИМ, че построената върху дворното място постройка е направена през 1986 година, тъй като сградата е построена за времето от 2007 - 2010 година. Подписаната декларация е с невярна дата, за да бъде допустимо издаването на постановление за търпимост на сградата.

Не отговарят на истината и твърденията в ИМ, че е била оставена да живее само за зимата на 2011 година. Ищците знаят за вложените от нея средства за построяването на сградата, както и претенциите, които има по нейното придобиване съобразно договорката с баща им.

С оглед изложеното, моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

          В съдебно заседание  ищците , чрез процесуален представител адв. Е., поддържат исковете, като претендират за тяхното уважаване и  присъждане и сторените по делото разноски . Проц.представител на ищците депозира писмени бележки.  

В съдебно заседание ответницата лично  и с адв.Б., поддържат отговора на исковата. В хода по същество на делото моли за отхвърляне на исковете и присъждане на сторените по делото разноски. Процесуалния представител на ответницата представя писмени бележки.

          ост молат и съставения по реда на ез реституция по реда на ЗСПЗЗ, постановена с РешениеСЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

           С решение №540 от 27.02.2009год. , постановено по гр.дело №7830/2007год. на ВРС е обявен на основание чл.19,ал.3 от ЗЗД за окончателен, сключеният на 10.09.2003год. предварителен договор за покупко-продажба , по силата на който продавачите ……..са се задължили да прехвърлят в полза на М. И. П., ЕГН: **********, в качеството на купувач, собствеността върху недвижим имот, находящ се в град Варна, местността „С.“, представляващ лозе с площ от 955.16кв.м., ведно с построената в него сграда с площ от 19.30кв.м., съставляващ имот с пл.№* по КП от 1983год., при граници……………срещу продажна цена от 3000евро, платена изцяло от купувача на продавачите.

            Съгласно удостоверение за търпимост №18/02.11.2011год., издадено от архитекта на Община Варна, във връзка със заявление с вх.№АГ-04-94.М/1/06.10.2011год. от М. И. П. с адрес: *, собственик на поземлен имот №498 по плана на СО „*“ град Варна, съгласно решение вписано под №127, том IV, вх.рег.№ 11608/2758 от 19.06.2009год. след направена справка по документи и замерване на място е установено, че едноетажна жилищна сграда с полуподземен етаж и тавански етаж с надзид до 1.50м. със застроена площ 55кв.м. и  разгъната застроена площ 165кв.м. е изградена в горепосочения имот през 1986год. , преди  07.04.1987год., съгласно нотариално заверена декларация  на 05.10.2011год. от М. И. П., собственик на поземлен имот 498 по плана на СО „Сълзица“. Строежът съответства на разпоредбите, правилата и нормативите на Закона за устройство на територията и са налице условията за приложимост на параграф 16,ал.1 от ЗУТ. Строежът не подлежи на премахване и забрана за ползване и може да бъде предмет на прехвърлителни  сделки.

            По делото е прието удостоверение за наследници на М. И. П.,***. Видно от същото , лицето М. И. П. е починал на 13.12.2011год. и след своята смърт е оставил за законни наследници , следните лица: Д.  М.П.-дъщеря и Т.М.  П.-син.

            Приобщена по делото е нот.покана от ищците, с която ответницата е поканена да освободи имота и предаде ключовете от същия.

            С решение №2577/28.05.2013год.на ВРС по гр.дело №17876/2012год. е отхвърлен предявеният от Д.М.П. и  Т.М.П. против  Ф.  Г.  К. иск за опразване и връщане на наети от ответницата недвижими имоти, находящи се в * , СО „*“, представляващи поземлен имот  с идентификатор * с площ от 955кв.м.  и изградената в същия имот двуетажна нова сграда с идентификатор *, на основание чл.233 от ЗЗД.

            Приобщена към доказателствата по делото е разписка  от 09.11.2006год. с което срещу подпис М. И. П. е удостоверил, че е получил от  Ф.  Г.  К. и  С. Г. Г., сумата от 20 000лв. евро.В разписката е вписано, че се задължава да използва парите единствено за строеж на къща в мястото си в м. * и да върне заема в срок от пет години.

            Приет по делото е нот.акт №*, том *, рег.№*, дело  * / 2006год., видно от който на 24.10.2006год. Ф.Г.К., С. Г. Г.и Л.С. Г., чрез пълномощник М. И. П. продават на А.  М.  Г. и П.  Г. Г. недвижим имот за сумата от 9 279лв.

            Приобщено към доказателствата по делото е нареждане за превод във валута с наредител А. М. Г. и получател  М.  И. П. за сумата от 25 000евро.

            Приета по делото е нот.покана от ответницата и С. Г. Г. до ищците за връщане на сумата от 20000евро , заем предоставен на бащата на ищците.

            Съгласно нот.акт /л.77-78/ Ф.Г.К.  и  К. И. К. продават на М. И.П. недвижим имот за сумата от 21 101.60лв., която имот впоследствие М. И. П. продава на Г. И. Г. за сумата от 32 000евро/л.81-л.83 /.

            От заключението на ВЛ по СТЕ, което съдът цени като обективно и компетентно дадено се установява, наема за обект: ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор *, изградена в имот с идентификатор *, местност „*", община Варна, за периода от 11.12.2013 год. до 11.12.2018 год.  е  в  размер  на

4 632 лв./четири хиляди шестстотин тридесет и два лева/.

            За установяване възражението на ответницата, че е придобила имота по давност са ангажирани гласни доказателства, чрез показанията на свидетели И. Б. Б.-свако на ищците и без дела със страните и  А.  Б.  Р.-без родство и дела със страните.

            От показанията на св. И. Б.Б. се установява следното:

              Познава М. И. П. от 1983г., когато сключва брак със сестра му. Познава ответницата Ф.Г.. Познава я, след като покойният М. се развежда и се запознава с Ф. и заживяват заедно на семейни начала. Първо заживяват при нея. Той преди това се е развел и не го допускат, наплаща на бившата си съпруга половината апартамент, или те му наплащат. Ф. има някакво жилище в Гръцката махала от майка й и баща й. След това продават това жилище и купуват до ВиК един апартамент. Тя го купува и живеят до ВиК. След това чрез един негов  познат  го урежда и купува  мястото във „Възраждане“, където построяват вила. Мястото се намира във „В.“, горе, където е завоят над газостанцията, местността „*“. Не си спомня коя година закупува мястото.Ако върне годините назад, горе-долу го закупуват преди петнадесетина години.  Закупува лозе с една барака. След това събарят бараката, изкореняват лозето и започват да строят. Той си прави един гараж, тъй като е пенсионер от военните и се занимава с железария. Там прави огради, врати. М. закупува това място с Ф.. М. почива преди десетина, единадесет години. Разбира, че внезапно е починал. От сестра му разбира, че сутринта е станал, пили кафе, казал „лошо ми е“ и е получил инфаркт. Починал е внезапно.

            На погребението му не е ходил, защото е на работа тогава. Работи извън града. С М. и с Ф. са в много добри отношения. Освен гаража построяват като вила на два или три етажа. Те не я завършват. На първия етаж се нанасят, но не е измазана, а гаражът е готов. Той е пенсионер от военните. Като се установяват постоянно живят в тази къща. Апартамента до ВиК Ф. го продава. Знае, защото те са им  идвали на гости, те са ходили на гости до ВиК. Знае, че той постоянно я кара да продаде апартамента до ВиК. Има голям мерак да си купи място и да си направи къща, да си направи цех и да си работи там. Предполага, че с тези пари е закупил мястото, тъй като той няма доходи. Той е получил пари за уравнение от бившата си съпруга, но тези пари дали ги е дал или не за мястото, не знае къде ги е дал. Не знае колко пари е получил от бившата си съпруга. Има апартамент във *, те го изгонват като куче. Докато съпругата му е жива (беше служител в полицията, преди година и половина почина) казва

на децата на М. да не закачат ., че много добре знаят, че всичките пари са нейни. Докато съпругата му е  жива те не я закачат.

             Децата на М. са Д. и Т..  Докато е жив баща им не го виждат повече от 10 години. Той има внучка от дъщеря си и когато почива не е виждал внучката си. Дори не му се обаждат. Когато почива на М.майка му и неговата  покойна съпруга остава с баща си строят кооперация. Когато почина и дядото те тръгват да искат дял и от баба си. Неговата  съпруга им наплаща  10000 лв. да се откажат, дава на двамата по 5000 лв. Твърдят, че имали някакъв дял от страна на баща си и на баба си, въпреки, че баба си и дядо си не са виждали от десет години и повече.

            Откакто купуват мястото до смъртта на М. Ф. живее в този имот. След неговата смърт и до настоящия момент тя продължава да живее там. Разбира, че  са й казали да стои там, че няма да я закачат. В последствие разбра, че са й спрели тока. Неговата съпруга има имот на ул.Капитан Райчо и я завежда  да живее там, защото е грехота жив човек да стои без ток в жилището. М. има джип, мотори. После те ходили там и всичко взели, разпродали. Тя друг имот няма. Доколкото знае тя си разпродава всичко. Той я кара да продаде едното място и на другото място. Постоянно се кара с майка си и баща си. Де факто средства няма той. Ф. не е работила, откакто се събраха с М. Той си я издържа, тя си гледаше домакинството.

             Знае, че е имало разговор между Д. и Т. след смъртта на баща им във връзка с това, че имотът е построен с парите на Ф., че тя остава там, че тя ще продължи да живее в имота. Това го знае от неговата съпруга, че така се били разбрали и са й казали, че няма да я закачат. На тях им е ясно, че те една стотинка не са дали там, нито баща им. Те в последствие разбраха, след като баща им почина, че е теглил кредит. Не знае кой е погасил кредита. Те повече от десет години нямат връзка с баща си. Даже се възмущават, че баща им е теглил кредит и после банката ги „дърпала“ тях да изплащат кредита. Разбира от Ф., че децата на М. са ходили в имота и са продавали имущество, че са взели коли, мотори, каквото имало, инструменти. Той е направил цял цех. Ходи остъклява тераси, врати, отдава му се това нещо. Печели от това и отделно има пенсията от военните. Но знае,че го изгонват като куче и повече от десет години не му се обаждали, нито ги е виждал.

             След като почива съпругата ми 2018г. те решават, че искат този имот да им бъде върнат. До тогава не съм чул те да имат някакви претенции. Съпругата ми им е казала да не пипат Ф. въобще, че знаят какво е положението. Тях ги е страх от леля им.Не знае да са водили 2013г. дело за този имот. Спомня си, че М. и Ф. го строят и си спомням, че на М. баща му и майка му ходят и помагат. Той също му давал материали, уреждал го като му трябват за нещо, там за имота.

            От показанията на св. А. Б. Р. се установява следното:Ф.Г. я познава от 2005 – 2006г.  Семейни приятели са с мъжа, с който живее на съпружески начала М. С М.живеят на семейни начала, докато той почине - 2009г. Знае, че докато са живели на семейни начала са купили дворно място. Това го знае, понеже неговите тъст и тъща живеят срещу тях и там се запознават. Води се „*“ и се намира от обръщача на тролея нагоре. Многократно е ставало дума, че това място е закупено с парите на Ф., които е придобила от продажба на имоти.

             Доколкото знае Ф. е продала някакво място на „*“ и апартамент в града. Не знае на каква цена са закупили това място в „*“, където в момента Ф. живее, тъстът му и тъщата му живеят срещу тях на 50 м. и са се събирали многократно. В периода около 2005 – 2006г. те закупуват имота. Строежът  около 2007г., вече е на груб строеж, той така си и остана, след като почива М. Когато закупуват имота той представлява една барака на един баир. Няма нищо. В момента е незавършена сградата, но на приземен етаж, втори и тавански. Има построен гараж, който в последствие поради някакви причини го събарят. Явно незаконен ли е бил, какво точно е … М. си има проблем с алкохола, обича си чашката. В тях си работи, докато съборят гаража. Като му събарят гаража спира да работи. Ф. мисли, че не работи. Издържаха се вероятно с парите на Ф., не знае, при положение, че М. няма. Той има проблем с хазарта и алкохола.  От 2005г. до смъртта на М. живеят двамата с Ф. в тази къща на „*“. Знае, че след смъртта на М. има някаква уговорка с неговите наследници, че понеже знаят, че Ф. е дала парите и я оставят да живее там.

             Никога не ги е виждал те да идват, не ги познава. Само веднъж неговият  тъст ми казва, че синът на М. е дошъл дрогиран да притеснява Ф.. Имотът го закупуват на името на М. Ставало е въпрос защо е на името на М., след като парите са на Ф.. Многократно са се събирали, знае им историята. Понеже Ф. е била гарант на някаква жена, която впоследствие си е изплатила кредита и от тази гледна точка са го купили на името на Михаил.

             Ф. и М. направиха масивно строителство. Сградата е с около 70 – 80 кв.м. на етаж, 200 кв.м. може би е РЗП. Редовно е ходил при тъста и тъщата си, защото докато почине, тъщата му гледа малкия му син, който е с аутизъм. Така че е в течение на нещата.

             Ф. е там сега. Поддържа имота, но живее без ток от три, четири години, две, три години, след като почива М. Ф. живее на приземния етаж. Влизал е на приземния етаж. На циментова мазилка е, има готварска печка, газов котлон, легло, маса. Къде спи не знае, дали е на приземния етаж, защото има и второ помещение, което е вътре, но не е влизал, то е нещо като хол. На горния етаж не е ходил, нито на таванския. Те са незавършени, на тухла. За последно е влизал преди два, три месеца.

            Районът там граничи с околовръстния път за *, където минават тролеите, а иначе нагоре до самото място е около километър и сто, двеста метра. Пътят е черен. Има някои, които са си бетонирали частично, но като цяло е смесен – бетон и черен път. Няма автобус да се качва до мястото, няма училище, няма магазин наблизо. На самия булевард, където минават тролеите, там вече има транспорт, но пеша е около километър и нещо. Около триста метра нагоре е пътят за Каменар над мястото, само че няма пряк път до там.  Дворът го поддържа Ф., доколкото може една жена. В гаража М. нещо работи, железария, не знае точно с какво се занимава. Дали е за хоби или за работа не знае. След като се е развел М. не е поддържал връзка с жена си.

            За опровергаване на обстоятелствата за придобиване на имота по давност в полза на ищцовата страна са ангажирани гласни доказателства, чрез показанията на св. В. Д. К.-без родство и дела със страните  и Н. Й. Д.- майка на ищците и без дела със страните.

            От показанията на св.В. Д. К. се установява следното: Познава М. от 1986г. съседи са от кв.*, живеят един над друг и са семейни приятели. Тогава е женен с две деца. С Ф. го запознава М. Загубва му следите, след като излиза на пенсия 1999г. Тогава не е разведен със съпругата си. Живее във *, там са ходили на гости. В * са до 1994г., когато  продават апартаментите. Той  си продава апартамента и строи в Левски, а М. си продава апартамента и купува във *. Поддържат връзка. Не си спомня той кога се развежда. Към момента на развода живее във *. С Ф. го запознава у тях. Те се срещат с него. Дълго време не са се виждали – 4, 5 години. Срещат се и му казва, че си купил място и си строи къща и казва да отиде да го види. Точно по кое време е било не може да каже.

             След този разговор отидох да го видя, където е *, горе на завоя има пункт за вторични суровини.   До тогава Ф.  не я познава. Казва му да мине покрай вторичните суровини, че има баир и се „блъска“ направо в мястото му. Това е било преди 15 години. Още работи в Бърза помощ. Отива,  долу в гаража са – работилница. Къщата е на около 30 метра зад работилницата. На втория път може би, когато отива той вика Ф. да ги запознае . След това те може би ходят два пъти у тях на гости и те са ходили у тях. Казва, че оставил имота във Владиславово на Н. – бившата му съпруга и на децата. Имотът, който е закупил с Ф. не знае с какви средства го е купил. Тогава работи, има работилница и е много добър железар. М. няма проблеми с алкохола, колкото има свидетеля и той има. С бившата му съпруга и децата му не му е известно какви са му били отношенията. Когато се виждат на улицата казва, че си е купил място и строи къща. Това са думите му.Не му е споделил с какви средства го е закупил, как го е закупил. През този период Ф. не е работила.  Като е ходил в имота той представлява последното място като се качваш нагоре, отпред има гараж във вид на работилница и отзад е къщата. Къщата е на два етажа, долу една голяма стая само измазана, небоядисана. Има маса, там са влизали, там ги е посрещал. Той казва, че той е построил къщата. Точните му думи са: „Купих си място, строя къща“. Нас ни посрещаха долу в стаята. Може би вече след две години горе е направена банята и като са долу казва: „Ела да видиш какви плочки съм сложил“. Преди смъртта на М. кметството събаря покрива на гаража по жалба на съседите, че бил незаконен. Това са думите на М. След това се събират и той се хвали, че е теглил заем и е узаконил къщата, повикал геодезисти, набили колчета и вече е точно. Не знае дали има брак с Ф.. След смъртта му не е ходил в имота.Мисли, че няма тавански помещения, защото стълбите са външни. Само един път се е качвал на втория етаж, заради банята. М. казва, че след банята е спалнята. Когато ходи в имота има електричество,нормален имот, на работилницата има електричество, всякакъв вид техника, защото  работи. Това е Ф.. За пръв път, когато отиват у свидетеля, никога  няма да го забрави, М. е купил ребра от Лидл, които пекат на скарата и са като пластмаса и се възмущават на качеството. Познава М.от 1986г. Съседи са в * в бл.150. С комшиите над него  са  три приятелски семейства. Те си продават апартамента, свидетелят продава техния и после М. го продава след тях. Понеже той  има място в * и иска да строят тримата, те не искат. Той продава апартамента в М., за да отиде във *, защото му е тясно. Това е 1994г. След това са ходили в дома му във *. Има две деца. Бившата му жена я познава. Докато се разведат са си ходили на гости. Не помни кога М. се развежда и напуска *. Не си спомня коя година го среща случайно на пътя. Спомня си, че работи в Бърза помощ, когато вече се срещат. Това ще рече в периода между 2007г. и 2010г., някъде там. Когато напуска, може би месец или два, защото пита кой екип е ходил да го спасява. Те три или четири години преди да почине не са се виждали. Не си спомня последно кога преди да почине  го е виждал. На смъртта му е.  Знае, че почива преди да навърши 50г. Те с него са пенсионери от Флота, първа категория и се пенсионират по-рано. В Бърза помощ работи до 2010г. Той работи във Флота като старшина. Не вижда кога е съборен гаража, но е там, когато вече покрива го няма и той работи под един чадър, защото има поръчка и вали сняг лекичко. Не е ставало дума тази къща как е построена, имало ли е разрешение. Когато го среща той вече се е установил в това място, там го кани. Когато говорят с него не е ставало дума за това, след като е напуснал * къде е живял. Не е ставало дума за строежа, от къде е взел пари, как е построено. Освен тази стая на първи етаж още като влезеш в ляво е тоалетната, след това е масата, която са ползвали и тук има една колона. Може и да излъже, но това си спомня. Отстрани по стълбите нагоре се качваш. Ф. не се занимава с нещо, не работети. По неговите думи никога не е ставало дума, че работи някъде. Той казва, че Ф. не работи. Има спомен, че е взел двадесет хиляди заем, които е използвал за узаконяване на къщата. Каза за узаконяване, за къщата и за двора, за всичко, за мястото. Той е споделил, че има проблеми с мястото, с реалните му граници.Не знае кой сега живее в тази къща, не е ходил. На погребението не знае дали е била Ф., но в къщата я вижда.  От нея къща го изнасят, там я вижда. Не си спомня на самото погребение дали  я видял. Когато си тръгват срещат Н., Т. и за Д. няма спомен. Дали са били на погребението, дали не са били не знае, когато ги вижда  те  си тръгват. След като се развежда с жена си, не знае дали М. е имал контакт с бившата си жена и децата си. След като се развежда четири или пет години не  го е виждал. Не са били десетина години, защото го среща 2007г. Поне две години най-малко са ходили.

            В показанията си пред съда св. Н. Й. Д. заявява, че с М.се разделят в края на 2003г. Тогава е бракоразводното дело и 2004г. разделят имуществото и приключват. Не може да каже точната година откогато познава Ф., но от далече ги вижда двамата, около три години и нещо след развода. Пазаруват заедно, би трябвало и съвместно да живеят. М. й се похвалва, че е капарирал имот и след като взема парите от частта си от семейното жилище казва, че ще го изплати.От семейното жилище М. взема около 9000 евро. Към него момент е пенсионер. Пенсията му не е голяма - около 200 лв. Неговата мечта е да си построи къща. Ходили са на много места, но поради липса на достатъчно средства тя не се съгласява. Вижда имота, когато го купува, той я завежда там. Все пак имат  що-годе нормални отношения, защото имат две деца. Имотът се намира във *, големият завой, като тръгнеш нагоре в местността „*“. Като вървиш, вървиш нагоре пътят спира на мястото. На имота я завежда около две години и нещо, след като се разделят. Там има дървена барачка и той казва, че ще си построи къща. Някъде около 2007г. – 2008г. синът му първо се похвалва - понеже той ходи при баща си, а тя е малко против, но в крайна сметка синовете са привързани към бащите си – синът й се похвалва, че баща му започва да строи и даже ходи да му помага за основите заедно с дядо си, бащата на М. Хвали се, че баща му е щастлив, че изливат основите на къщата. Синът й не е споделял с какви средства е започнал строежа на тази къща. С Ф. се запознава на смъртта на М. Преди това са се виждали в магазина като пазаруват двамата. Докато почине М, само синът им поддържа връзка с него. Синът им ходи и му помага. М. си има едно като хале, като голям гараж. Синът им ходи при него и му помага, защото М. взема големи поръчки и той си му плаща. Прави метални врати, метални парапети, много хубаво рисува. М. почива 2011г. След смъртта на М., в началото децата им имат  що-годе добри отношения с Ф.. Разбрат се тя да остане за в момента там, след което тя има претенции, че къщата е само нейна и се получават едни такива неща и се приключват нещата между тях.

            Отношенията им се развалят тогава, когато един път  отишли, защото те нямат достъп, тя не им дава никакъв достъп до къщата и тя била там, излязла и ключовете й били на вратата. Синът й ги взел и казал, че и той има право. Тя се обадила на полицията. Полицията е отишла и го е заставила да върне ключовете. Оттам насетне той отива и си посеажда три лозички, след което отива да ги полее, а тя ги е изкоренила. Едни такива дребни неща.

             От 1981г. са  женени с М. Първоначално живеят в кв.*, сега кв.* в бл.*. Продават го 1992г. и се преместват във * в бл.403. Фактически разделени са от април 2003г. Веднага след неговото напускане, седмица след това подават молба за развод. Разводът приключва октомври 2003г. Освен апартамента във * като семейно имущество имат и една кола. Апартамента във * продават 2004г., пролетта. Те се развеждат  и си говорят. Казва му, че има две деца и трябва да имат някакви добри отношения. Той казва, че трябва да продадат апартамента, защото си иска дела. Казва му да изчака да мине зимата и напролет ще го пуснат за продажба.

            След като се развеждат изкарват зимата в апартамента и пролетта го продават. Той участва в сделката като съсобственик и си разделят парите поравно. След това закупува друго жилище пак във *. Налага  се да продадат апартамента и да купят друг, защото ходят в банката и не му отпускат заем. М. казва, че си иска парите. После взема по-малко и по-нагоре, по-евтино жилище. Свидетелката показва на съда нотариалния акт. В нот. акт  за покупко-продажба е видна цена в размер от  15930,30 лв. В нотариалния акт е посочена  данъчната оценка. Действителната стойност на продажбата  17500 евро. Разделят си парите. После събират малко и си купуват по-нагоре, по-малко жилище да си прибере децата.

            Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

 

Основателното провеждане на ревандикационния иск е обусловено от установяване по пътя на пълното и главно доказване на елементите от фактическия състав на приложимата разпоредба на чл. 108 от ЗС, а именно: право на собственост на ищцовата страна, придобито на твърдяното основание, упражнявана фактическа власт от ответната страна върху имота  и липса на правно основание за това.

За да легитимират правото си на собственост върху процесния имот , ищците  се позовават  на наследствено правоприемство от  М. И. П., ЕГН:**********. Това обстоятелство не е оспорено от ответницата , а и от приетото по делото удостоверение за наследници на М. И. П. се установява, че ищците са негови деца-дъщеря и син.  В качеството си на наследници на М. И. П. след негова смърт, ищците придобиват по наследство, правото му на собственост върху имота, доказано с приетото по делото Решение № 540 от 27.02.2009 г. по гр.д. № 7830/2007 г. по описа на ВРС, XIX състав, видно от което баща им е придобил собствеността върху процесния недвижим имот - поземлен имот и изградената в него постройка. Това съдебно решение притежава конститутивен характер – ползва се освен със сила на пресъдено нещо – потвърждава съществуването на спорното право, но и с конститутивно действие – предизвиква търсената от ищеца правна промяна в правната сфера на ответника. В настоящия случай , касаещ придобиване на вещно право, най-важната правна последица за ищеца от уважената претенция по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е, че той по силата на съдебния акт придобива претендираното от него вещно право. Узаконяването на изградената в имота постройка, извършено с удостоверение за търпимост №18/02.11.2011год., издадено от архитекта на Община Варна и осъществените в имота подобрения по силата на приращението са станали, изцяло собственост на наследодателя на ищците.

Възраженията  на  ответницата , че е участвала с парични средства при закупуване на имота и впоследствие в неговото подобряване не се отразяват по никакъв начин върху правото на собственост, придобито от наследодателя на ищците. Произходът на средствата за закупуването на имота,впоследствие за неговото узаконяване и подобряване, не пораждат самостоятелно или в съвкупност право на собственост върху имота,а имат облигационно-правен характер и биха могли да бъдат претендирани в друго производство.

Не е спорно между страните , че ответницата владее процесния имот, това обстоятелство се установява и от приетите по делото писмени доказателства - нот.покани и гласни доказателства.

  По отношение на направеното възражение от ответната страна , че владее имота на правно основание – давност , тъй като от 2010год. до настоящият момент е живяла в къщата, построена в процесния имот, като винаги е считала за своя , с оглед вложените пари и в с.з. уточнен давностния период -  от 2004год.  до  настоящия момент .

 

По така направеното възражение съдът намира следното:Институтът на придобивната давност, като оригинерен способ за придобиване право на собственост, уреден с разпоредбите на чл. 79 ЗС е предмет на задължителните разяснения по ТР 4/2012 г. на ОСГК на ВКС. С посоченото тълкувателно решение дадените задължителни разяснения са в насока, че "законодателят е уредил придобивната давност като способ за придобиване на вещни права в чл. 79 ЗС и е използвал законодателната техника на препращането в чл. 84 ЗС, изрично предвиждащ съответно прилагане на съществуващите в ЗЗД норми на чл. 113, чл. 115, чл. 116, чл. 117 и чл. 120. Разпоредбата на чл. 120 ЗЗД съдържа единственото правило, че давността не се прилага служебно. Защитата на правата на владелеца при изтекъл срок по чл. 79 ЗС може да се осъществи чрез предявяване на иск за собственост, възражение по предявен против него иск за собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка. "

 

В настоящия случай ответницата прави възражение по предявен срещу нея иск за собственост. Така наведеното възражение по своята правна същност представлява първично /оригинерно/придобиване на право на собственост, посредством фактическото упражняване съдържанието на това право пред определен период от време.

С оглед ангажираните по делото доказателства, настоящият съдебен състав счита, че не може да бъде изведен извод, за придобиване на имота по давност от ответницата в сочения период от време. Това е така, тъй като всички доводи за владение от страна на ответницата се обосновават най-вече с наведените твърдения за влагане на парични средства в строежа на къщата и покупната цена на имота. Наведените твърдения и доказателства за субективното намерение към имота на ответницата в сочения период от време не се събраха.

 

Действително по делото се установи, че ответницата е живяла в

имота  на  фактически съпружески начала с  наследодателя на ищците до неговата смърт. В тази насока са гласните доказателства, черпени от показанията на разпитаните в полза на двете страни свидетели. До датата на смъртта на М. И. П., обаче ответницата не е упражнявала владение, а  "търпими действия". Това е така , тъй като действията които тя е извършвала са били с изричното или предполагаемо съгласие на М.П. и за които може да се допусне, че той би търпял да се извършват, по силата на лични отношения и поради това да се смятат за извършени с неговото съгласие. Като такива тези действия не могат да послужат на ответницата да придобие имота по давност, тъй като същите не представляват фактическа власт и по това се различават от държането и владението/Решение № 483 от 11.12.2012год. на ВКС по гр.д. №493/2012год. на ВКС, I г.о./.

В решение № 291/9.08.2010 г. по гр. д. № е прието, че за да промени държането във владение държателят трябва да демонстрира промяна в намерението за своене на имота, която открито да демонстрира спрямо собственика. Това се отнася и за търпимите действия - лицето, което ги осъществява, следва да демонстрира по отношение на собственика настъпилата промяна - че започва да осъществява фактическа власт с намерение за своене на имота.

В  хода  на производството по делото не се събраха доказателства, че в периода от 2004-2011год., владението на М.П. е било отблъснато по смисъла на ТР №1/2012год.на ОСГК на ВКС, чрез изразени явни и недвусмислени действия от страна на ответницата, демонстрирани пред собственика М.П.. Предвид на това не може да се изведе правния извод за трансформиране на търпите действия , осъществявани от ответницата във владение. 

Едва след отказа на ответницата да освободи доброволно имота през 2012 г. тя е демонстрирала спрямо ищците намерението си да владее за себе си собствения им имот. Ирелевантно по настоящото дело е какви са били отношенията между баща и деца до смъртта на наследодателя.

В случая не са налице  характеристиките на  фактическия състав на придобивната давност- обективния признак на владението - явно манифестиране на фактическата власт и субективния - намерението да се придобие право на собственост върху процесния имот спрямо собственика , а  не спрямо децата.

 

Тоест липсва владение по смисъла на  чл.68 от ЗС и фактическият състав на чл. 79 от ЗС не е изпълнен - Ф.Г. не може да се придобие право на собственост след изтичане на десетгодишна придобивна давност, тъй като едва след 2012 г. същата е манифестирала спрямо собствениците намерение за своене .

 

Приложените с отговора писмени доказателства сочат, че сума в размер на 20 000 евро е предадена на наследодателя на ищците като заем. Ответницата предяви осъдителен иск срещу ищците за връщане на заетата сума, който беше разделен от настоящото производство  и по тази претенция е образувано гражданско дело в Окръжен съд - Варна. Както твърденията, така и събраните доказателства, сочат че отношенията между М. П. и Ф.Г. във връзка с имота са били облигационни.

 

Това установяват и събраните по делото свидетелски показания. Свидетелят Близнаков твърди, че М.  е имал голям мерак да си купи място и да си направи къща, цех и да работи там. Чрез един познат свид. Близнаков е уредил М. П. да закупи процесното място. Ф. е живеела в имота, като не е работила, а си е гледала домакинството: „Той си я издържаше, тя си гледаше домакинството." М. е остъклявал тераси, врати, печелел е от това, а отделно е имал и пенсия от военните. Докато лелята на ищците е била жива /служител на полицията/, същата е казала на  ищците да не закачат Ф., тъй като е вложила пари в строежа. По думите на свидетелят Д. и Т. са имали страх от леля си.

 

Доведените от ищцовата страна свидетели потвърдиха, че до смъртта на М. същият е бил пълноправен собственик и владелец на процесния имот. Едва след смъртта му ответницата е изразила своите собственически намерения. Мечтата на наследодателя на ищците е било да си построи къща. След като е закупил имот на свое име, същият е изградил сграда, която впоследствие е узаконил, като е теглил кредит за това. Всички приложени по делото документи сочат,че собственик на имота е  М. П..

 

Ответницата не фигурира като страна по сделката , въз основа на която М.П. е придобил имота. Предвид на това и твърденията , че е участвала по някакъв начин в покупната цена и впоследствие при узаконяване, подобряване и строеж на къщата нямат отношение към правото на собственост на М.П. , а са такива от облигационно правен характер.

 

Ответницата твърди, че М.П. е обещал да и прехвърли имота. Липсват доказателства за сключен предварителен договор в предвидената в чл. 19 от ЗЗД . Няма представено завещание , нито сключване на брак между Ф. и М.Напротив твърдението й за наличие на  обещание за продажба, опровергава намерението й за своене на имота, тъй като тя е живяла в имота с очакване , че ще придобие собствеността в бъдеще, т.е. осъзнавала е , че към него момент веща не й принадлежи, а все още принадлежи на лицето, което е обещало да й прехвърли собствеността. В същото време обещавайки да прехвърли собствеността в един бъдещ момент собственикът не променя собственото си отношение към вещта, нито предполага , че държателят ще промени своето/Решение №159/14.06.2013год. по гр.дело №1492/2013год. IIг.о. на ВКС/. Т.е. Ф.Г. е държала вещта като чужда и именно за това е  имала желание къщата да й бъде приписана и след смъртта на М.П. е останала да живее там със съгласието на наследниците му.

           

С оглед горното следва да се приеме възражението на ответницата за придобиване на имота по давност за неоснователно и недоказано и ответницата бъде осъдена да предаде владението на ищците.

          Тъй като ищците установиха фактическия състав на приложимата разпоредба на чл. 108 от ЗС, съдът постановява решение, с което уважа иска.

         

По иска с правно основание чл.59 от ЗЗД.

 

Налице е имуществено разместване, причинило обедняване на ищците и обогатяване на ответника и липса на основание за това имуществено разместване. В настоящото производство се доказа, че правото на собственост върху недвижимия имот принадлежи на ищците, както и че имотът се владее от ответника без основание. Поради това, съдът намира за доказано, че ищците са понесли имуществени вреди, в резултат на създадена от ответницата  невъзможност да упражнява правомощието си ползване, изключено от ползването от последния на имота, без да е носител на вещно или облигационно право по отношение на същия имот. Поради това, за времето през което ответницата  е  препятствала  ищците  да упражняват правата си, им дължи обезщетение в размер на пазарната наемна цена за този вид имоти.

Предвид гореизложеното, съдът приема, че искът се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло, като ответницата бъде осъдена да заплати на ищеца сумата  4 632 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на собствения им недвижим имот за времето от 11.12.2013 г. – 11.12.2018 г.

 

С оглед изхода от делото пред настоящата инстанция на ищците следва да се присъдят разноски, съгласно списък на разноските по делото. Същите възлизат в размер от 2 762.55лв. и се изразяват в следното: 486лв. държавна такса за иска по чл.108 от ЗС , 192лв. държавна такса по иска с правно основание чл.59 от ЗЗД, 48.55лв.държавна такса за вписване на искова молба, 200лв. депозит за ВЛ и 1800лв. адв.възнаграждение.

 

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

                              

 

                               Р  Е  Ш  И :

                                                         

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Д.М.П., ЕГН **********, с  адрес: *** и Т.М.П., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез мл. адв. Р.Е. ***, съдебен адрес:*** сл.тел: *  от една страна и  Ф.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: *** от друга страна, че ищците Д.М.П., ЕГН ********** и Т.М.П., ЕГН **********, с адрес: *** са собственици на следния недвижим имот, находящ се в *, представляващ лозе с площ от 955,16 кв.м., ведно с построената в него сграда с площ 19,30 кв.м., съставляващ имот с пл. № * по КП от 1983, при граници: дере и имоти с пл. № № *,*, *,*,*, а по кадастрална карта и регистри, одобрени със Заповед РД-18-64/16.05.2008 г. поземлен имот с идентификатор *, с адрес: *, с площ по скица 955 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м.), както и на построената в имота едноетажна жилищна сграда с полуподземен етаж и тавански етаж с надзид до 1,50 м. със застроена площ 55,0 кв.м. и разгъната застроена площ 165,0 кв.м., съгласно Удостоверение за търпимост № 18/02.11.2011 г. с идентификатор * по кадастрална карта и регистри, и ОСЪЖДА  ответницата Ф.Г.Г., ЕГН ********** да предаде на  ищците владението на горепосочения имот, на основание чл.108 от ЗС.

 

ОСЪЖДА  Ф.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***  ДА ЗАПЛАТИ на Д.М.П., ЕГН **********, с  адрес: *** и Т.М.П., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез мл. адв. Р.Е. ***, съдебен адрес:*** сл.тел: *, сумата  4 632 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на собствения им недвижим имот за времето от 11.12.2013 г. – 11.12.2018 г., на основание чл.59 от ЗЗД.

 

ОСЪЖДА   Ф.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***  ДА ЗАПЛАТИ на Д.М.П., ЕГН **********, с  адрес: *** и Т.М.П., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез мл. адв. Р.Е. ***, съдебен адрес:*** сл.тел: 052/611 11, сумата от  2 762.55лв. за направени по делото разноски, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен  срок от съобщението на страните , ведно с препис от решението.

 

                             

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: