Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 55
гр. Севлиево, 10.03.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в открито съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ
при секретаря Виктория Драголова, като разгледа докладваното от
съдията Христов гражданско дело № 948/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК.
Постъпила е искова
молба от „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, ж. к. "Славейков" бл. 161, партер,
представлявано от управителя П.С.С.срещу Д.К.Д., с ЕГН **********,***.
Ищеца твърди, че е търговец, който осъществява гаранционни
услуги /поръчителство/ в полза на „ФРЕШ КРЕДИТ" ЕООД, с ЕИК *********,
което е регистрирано като финансова институция по ЗКИ, с издаден лиценз от БНБ
за същата дейност, и предоставя потребителски кредити и свързани с тях
допълнителни услуги. Между „ФРЕШ КРЕДИТ" ЕООД и ответника - длъжник били
сключени Договор за потребителски кредит № 0003084 от 27.04.2018 г. и
свързаният с него Договор за допълнителни услуги от 27.04.2018 г., ведно с Общи
условия към тях. Между длъжника, кредитодателя „ФРЕШ КРЕДИТ" ЕООД и трето
лице - „Гаранционен фонд България" ЕООД, с ЕИК *********, като поръчител,
бил сключен Договор от 27.04.2018 г. за гаранционна сделка (поръчителство) за
задълженията на длъжника към „ФРЕШ КРЕДИТ" ЕООД по горепосочените договори
(Договор за потребителски кредит и Договор за допълнителни услуги). Съответно,
на датата на подписване на посочените договори на длъжника била предоставена
заемната сума в размер на 200 лв.. Предвид това, длъжникът се задължил да
погасява разсрочено с краен падеж 30.07.2018 г., съгласно подписаните от него
погасителен план и график на плащанията, дължимите по двата договора суми (по
кредита - главница и възнаградителна лихва, и допълнителната услуга по т. 1 от
Договора за допълнителни услуги - финансиране на възнаграждението от 74,10 лв.
на трето лице-поръчител „Гаранционен фонд България" ЕООД, с ЕИК
*********), при съответните падежи, ведно с другите допълнителни услуги по т. II от Договора за допълнителни услуги (претендират се такива за „СМС
известяване"). По двата договора длъжникът извършвал следните плащания към
09.05.2019 г.: 23,75 лв. главница; 1,40 лв. договорна лихва по договора за
кредит; 24,70 лв. по договора за допълнителни услуги; 0,15 лв. лихва за забава
по Договора за потребителски кредит. След 09.05.2019 г. нямало други плащания.
Съгласно чл. 3, ал. 2 от ДПК - „Обезпечения/гаранции" - в случаите, когато
кредитополучателя не осигурял обезпечения на кредита, изразяващо се или в двама
поръчители, отговарящи на определени изисквания, или банкова гаранция, се сключвал
договор за поръчителство с одобрено от кредитодателя трето лице – дружество
поръчител (ищецът „Гаранционен фонд България" ЕООД). Поемането от третото
лице на поръчителството било срещу възнаграждение в полза на поръчителя, което
било посочено като размер в чл. 3, ал. 2 ДПК и което кредитополучателя се
съгласявал да изплаща на равни месечни вноски за негово удобство. Сключен бил
договор за поръчителство (приложен към исковата молба) между кредитодателят,
кредитополучателя и третото лице дружество-поръчител - ищецът „Гаранционен фонд
България" ЕООД - с който третото лице се задължавало, срещу посоченото
възнаграждение, солидарно за задълженията на кредитополучателя към кредитора по
ДПК и по ДДУ. Кредитополучателят заявил желанието си (чл. 4 от ДПК) да ползва
предоставена от кредитодателя „Фреш кредит" ЕООД допълнителна услуга по
договор (ДДУ), изразяваща се във финансиране на възнаграждението на поръчителя
на разсрочено плащане. Ползването на допълнителната услуга не било условие за
предоставяне на кредита (чл. 4 накрая от ДПК),
съответно извършването на разходите по тях не били задължителни за приемане и
ползване от кредитополучателя и в този смисъл не се включвали в „общите разходи
по кредита" по см. на § 1, т. 1 от ДР към ЗПК. Поради това и въз основа на
отделно искане от длъжника с него бил сключен ДДУ, съгласно който
кредитодателят „ФРЕШ КРЕДИТ" ЕООД предоставил на кредитополучателя
допълнителна услуга, като поел задължението да заплати на вноски (вместо
кредитополучателя) на третото лице - поръчител („Гаранционен фонд
България" ЕООД) дължимото му се възнаграждение по договора за
поръчителство. Съответно съгласно ДДУ, кредитополучателя връщал/изплащал на
кредитодателя така предоставената сума, на равни месечни вноски, заедно със
сумите по ДПК съгласно График за плащанията, неразделна част от ДДУ. Върху
сумата по ДДУ не се начислявала възнаградителна лихва. Длъжникът следвало да
заплати на трето лице-поръчител възнаграждение (по Договор за поръчителство),
но нямал средства за това и желаел кредиторът да му услужи със средства и да
заплати вместо него това възнаграждение (чл. 4 от ДПК и ДДУ); съответно
кредиторът бил задължен да заплаща на вноски на третото лице, а на свой ред
длъжникът - да връща тази сума на кредитора. В крайна сметка, предвид просрочие
на длъжника на задълженията по ДПК и ДДУ, кредиторът изисквал плащане. Предвид
просрочия на длъжника за плащане на задълженията по горепосочените договори,
„ФРЕШ КРЕДИТ" ЕООД упражнил правото си на вземане към поръчителя
(заявител), като на 09.05.2019 г. писмено го поканил в 30-дневен срок да
заплати задълженията, съгласно представена справка, в общ размер на 332,26 лв.,
която била сбор от остатъка от главниците по двата договора, неизплатената
възнаградителна лихва по договора за кредит и лихва за забава от датата на
първото просрочие до датата на поканата за плащане. На 09.05.2019 г. ищеца
погасил към „ФРЕШ КРЕДИТ" ЕООД солидарно дължимите от него задължения на
длъжника, съобразно поканата за плащане. Предвид това изпълнявайки чуждото
задължение ищеца встъпил в правата на кредитора „ФРЕШ КРЕДИТ" ЕООД по
горепосочените договори относно заплатената сума и сам станал кредитор на
длъжника за същите суми. За заплащане на сумите по ч. гр. д. № 494/2019 г. по
описа на РС - Севлиево била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Иска признаване за установено между
страните, че ответникът дължи на ищеца, сумата от 332,26 лв., от които: 176,25
лв. остатъчна главница и 1,40 лв. договорна лихва от 27.04.2018 г. до
09.05.2019 г. - по Договор за потребителски кредит № 0003084 от 27.04.2018 г.,
49,40 лв. - остатъчна главница по т. I и 86 лв. - главница по т. II (за „СМС известяване") по Договор за допълнителни услуги от
27.04.2018 г., 19,21 лв. - лихва за забава по Договора за потребителски кредит
за периода от 29.05.2018 г. до 09.05.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане, за които задължения била издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 494/2019 г. по описа на РС – Севлиево.
Претендира разноски.
В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с
доказателствата, ответницата, чрез особения си представител е подала писмен
отговор, в който оспорва исковете. Заявява
недопустимост, евентуално неоснователност на исковите претенции. Договорът не
съдържал методика за изчисляване на референтния лихвен процент, как е изчислен
годишният процент на разходите, не съдържал и общата сума, дължима от
кредитополучателя, изчислени към момента на сключване на договора. Съгласно чл.
11, ал. 1, т. 9а от Закона за потребителския кредит договорът за заем следвало
да съдържа методика за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл.
33а от ЗПК. На основание чл. 11, ал. 1, т. 10 Договорът трябвало да съдържа и
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочели
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в Приложение № 1 към Закона начин. В процесния договор
бил посочен годишен лихвен процент и годишен процент на разходите, но не било
ясно нито какво включват, нито как са формирани - изрично бил уговорен само
годишен лихвен процент - 8,38 % и годишен процент на разходите - 46,80 %. Несъобразяването
на Договора с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9а и 10 от ЗПК представлявало
самостоятелно основание по чл. 22 от ЗПК за недействителност. В приложения
Погасителен план към Договора размерът на вноската бил 67,60 лв. на месец. В
Графика на плащанията размерът на главницата се променял. В процесния Договор
било уговорено допълнително плащане за допълнителни услуги - чл. 4 от Договора,
но в Погасителния план и Графика на плащанията такива нямало. Съгласно
разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит бил
обявен за недействителен, потребителят връщал чистата стойност на кредита, без
да дължи лихва или други разходи по кредита. На основание чл. 26 от ЗПК
кредиторът, в случая „ФРЕШ КРЕДИТ" ЕООД трябвало да информира потребителя
- Д.К.Д. за прехвърляне на вземането по Договор за потребителски кредит №
0003084, сключен на 27.04.2018 г.. Съобщението било едностранно изявление, с
което потребителят се известявал, че вземането на неговия кредитор е
прехвърлено на нов кредитор. То било неформално и за да породи действие
трябвало да бъде извършено от стария кредитор. Само това уведомяване щяло да
създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му
кредитор с нов и щяло да обезпечи точното изпълнение на задълженията му.
Предишният кредитор бил длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде
на новия кредитор намиращите се у него документи, които установявали вземането,
както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Съгласно законовите
разпоредби както и чл. 16 от Общите условия към Договора за потребителски
кредит - Прехвърлянето имало действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от
деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. В документите
към исковата молба нямало приложени доказателства, за това Д.Д. да е уведомена
за прехвърляне на вземането. Не на последно място в Договора за гаранционна
сделка /поръчителство/ било посочено, че поръчителят предоставял на кредитора
гаранционна сделка като при условията на договора се задължавал спрямо
кредитора да отговаря за изпълнението на всички задължения на длъжника по
Договора за потребителки кредит № 0003084. Никъде не било посочено, че се
задължава за Договор за допълнителни услуги към Договор за потребителски кредит
№ 0003084. В Договора за допълнителни услуги никъде не било посочено, че същият
е неразделна част от самия Договор за кредит. Напротив записано било, че той
може да се сключи, може и да не се сключи и несключването му не е основание за
отпускането на кредит. Той бил самостоятелен договор, който не бил посочен
изрично в приложения по делото Договор за гаранционна сделка. Моли, да бъде
прекратено гр. дело № 948 по описа за 2019 г. на Районен съд - Севлиево, тъй
като липсвали доказателства за уведомяване на лицето Д.Д. за прехвърленото
вземане и същото не пораждало правни последици за нея. Липсвала процесуална
правоспособност на ищеца. Евентуално иска отхвърляне на исковата молба на
„ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ" ЕООД като неоснователна и недоказана с оглед
приложените доказателства по делото, както и вземане под внимание разпоредбата
на чл. 23 от ЗПК.
В съдебно заседание ищеца не изпраща представител. В писмена молба развива подробни съображения за
основателността на исковете.
В съдебно заседание ответника, чрез назначеният му особен представител, поддържа отговора по съображенията изложени в същия.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от договор за потребителски кредит №
0003084 от 27.04.2018 г., Общи условия и погасителен план, че „ФРЕШ КРЕДИТ" ЕООД е предоставило на
ответницата и кредитополучател Д.К.Д., кредит в размер на 200,00 лв., като
последната се е задължила да върне кредита, заедно с лихвите. Д.К.Д. се е
задължила да заплати на кредитора 3 месечни погасителни вноски в размер на 67,60
лв., за период от 28.05.2018 г. до 30.07.2018 г., уговорен е годишен процент на
разходите 46,80 % и лихвен процент 8,38 %, а общата стойност на плащанията е 202,80
лв.. Съгласно чл. 3 от договора за потребителски кредит, в случаите, когато
кредитополучателя не осигури обезпечение на кредита, изразяващо се или в двама
поръчители, отговарящи на определени изисквания, или банкова гаранция, се
сключва договор за поръчителство с одобрено от кредитодателя трето лице –
дружество поръчител, като поемането от третото лице на поръчителството е срещу
възнаграждение в полза на поръчителя, в размер 74,10 лв..
Установява се от договор за допълнителни услуги от
27.04.2018 г. и искане за сключване на същия договор, че „ФРЕШ КРЕДИТ"
ЕООД е предоставило на ответницата Д.К.Д., допълнителна услуга представляваща
финансиране, разсрочване и заплащане на поръчителя на сумата, която се дължи от
клиента за възнаграждението по договор за поръчителство за кредита в размер на
общата сума от 74,10 лв., на три вноски
по 24,70 лв..
Установява се от договор за гаранционна сделка
(поръчителство) от 27.04.2018 г., между „ФРЕШ КРЕДИТ" ЕООД, Д.К.Д. и „ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД БЪЛГАРИЯ" ЕООД, че между страните е сключен договор по силата, на
който „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ" ЕООД ще отговаря за задълженията на Д.К.Д.
към „ФРЕШ КРЕДИТ" ЕООД по договор за потребителски кредит № 0003084,
срещу възнаграждение в полза на поръчителя,
в размер 74,10 лв..
Видно от разписка от 27.04.2018 г., че Д.К.Д. получила
на посочената дата сумата 200,00 лв. по договор за потребителски кредит № 0003084
от 27.04.2018 г. от „ФРЕШ КРЕДИТ" ЕООД.
Видно от справка за задължения към 09.05.2019 г.
от „ФРЕШ КРЕДИТ" ЕООД, че според същата
към посочената дата Д.К.Д. дължи по договор за потребителски кредит № 0003084 сумата
от 332,26 лв., от които: 176,25 лв., остатъчна главница; 1,40 лв., просрочена
лихва по договор за кредит; 49,40 лв., остатъчна сума по допълнителен пакет; 86,00
лв., такса за „СМС известяване и 19,21 лв., обезщетение за неизпълнение на
договорно задължение.
Видно от покана за плащане от 09.05.2019 г. до „ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД БЪЛГАРИЯ" ЕООД от „ФРЕШ КРЕДИТ" ЕООД, че е отправена такава
покана за заплащане в 30 - дневен срок на сумата 332,26 лв., дължими и
незаплатени от Д.К.Д. по договор за
потребителски кредит № 0003084 и договор за допълнителни услуги № 0003084.
Видно от протокол за прихващане от 09.05.2019 г. между
„ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ" ЕООД и „ФРЕШ КРЕДИТ" ЕООД, че по отправената
покана от същата дата между страните по протокола е прихваната сумата 332,26 лв.,
за длъжника Д.К.Д..
От приложеното ч. гр. д. № 494/2019 г. по описа на Районен съд - Севлиево се
установява, че „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ" ЕООД е подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано посоченото ч. гр. д. в
Районен съд - Севлиево и е издадена срещу Д.К.Д., заповед № 294/13.05.2019 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите : 311,65 лв. - главници; 1,40 лв. - лихва за периода от 27.04.2018 г. до 09.05.2019 г.; 19,21 лв. - лихва за периода от 29.05.2018 г. до 09.05.2019 г.; ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 13.05.2019
г. до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата 25,00 лв. - разноски за
заплатена държавна такса, дължими по договор за потребителски кредит № 0003084
от 27.04.2018 г., договор за допълнителни услуги от 27.04.2018 г. и договор за поръчителство от 27.04.2018 г.. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и последният не е намерен нито на адреса по
заявлението нито на постоянния или на настоящия си адрес, включително след
залепване на уведомление, в изпълнение на указанията на Районен съд – Севлиево,
в законоустановения срок е била
предявена и исковата молба по настоящото дело.
При така установените обстоятелства съдът прие
следното от правна страна:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК.
Уважаването на предявените
установителни искове, с правно основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК, предполага
установяването от ищеца на следните предпоставки: основанието, размера и изискуемостта на
претендираните вземания, т. е. съществуването и валидността на описаните в
исковата молба договори между посочените в исковата молба лица със съществените
им елементи, изпълнението на задълженията на ищеца по договора за поръчителство,
конкретно, че е погасил като поръчител задълженията на ответника по описаните в исковата
молба договори. В тежест на ответника
е да докаже положителните факти, на които основава възраженията си.
Следва в процесните облигационни отношения между
„ФРЕШ КРЕДИТ" ЕООД, Д.К.Д. и „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ" ЕООД да се съобрази и нормата на чл. 142
ЗЗД, съобразно която
поръчителят може да противопостави на кредитора всички възражения, принадлежащи
на длъжника, като той не губи тия права и когато длъжникът се е отказал от тях
или е признал своето задължение. На осн. чл. 143, ал.
2, изр. 2 ЗЗД,
ако поръчителят е изпълнил задължението, без да уведоми за това длъжника,
последният може да му противопостави възраженията, които е могъл да направи на
кредитора. Поръчителят може да иска това, което кредиторът недължимо е получил.
В настоящия случай поръчителят не е противопоставил на кредитора възражения за
нищожност на клаузи в договорните им отношения, каквито е могъл да направи.
Нещо повече - получавайки покана на 09.05.2019 г., на същата дата той е
извършил прихващане на исковата сума, без да уведоми длъжника. Но от цитираните
по-горе разпоредби следва да се направи извод, че това плащане не обвързва
длъжника - той може на собствено основание да направи възраженията си по
валидността на договорите както пред кредитора, така и пред платилия поръчител.
В посочения смисъл е съдебната практика, с която настоящият състав се
солидализира - Решение № 1061 от 29.11.2019 г. по в. гр. д. № 1388 / 2019 г. на
IV състав на Окръжен съд – Бургас; Решение № 74 от 21.01.2020 г. по в. гр. д. №
1877 / 2019 г. на I състав на Окръжен съд – Бургас; Решение № 135 от 24.09.2019
г. по в. гр. д. № 245 / 2019 г. на Окръжен съд – Търговище. Дори и длъжника да
не заяви изрично възражение за нищожност по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, поради
накърняване на добрите нрави, доколкото в трайната си практика ВКС приема, че е
налице служебно задължение съдът да се произнесе по това основание за нищожност,
при наличие на предпоставките за това,
без да е от значение дали такова възражение е заявено и дали това е
станало в преклузивните срокове, такова задължение е налице и за съдебния
състав по настоящото дело - решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр. д. №
4497 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение; определение № 96
от 27.02.2019 г. по ч. гр. д. № 347 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 4-то
гр. отделение; решение № 178 от 26.02.2015 по т. д. № 2945/2013 г., ВКС, II т.
о. и решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., ІІ т. о., ВКС.
При възприемане на посочените по – горе положения
в съдебната практика настоящият състав, намира че по делото се налага извод, че
процесните договорни клаузи обосноваващи претенциите за сумата 74,10 лв. - допълнителна услуга – финансиране
разсрочване на задължението за заплащане на възнаграждението за поръчителство (от която по делото се претендира сумата 49,40 лв - остатъчна главница) и за сумата 86,00 лв. - такса СМС съобщения, които несъмнено са с характер
на неустоечни клаузи (част от целите на същите безспорно са обезпечаване изпълнение на договорни задължения и осигуряване обезщетение за вреди от
неизпълнение, без нужда от доказването им),
следва да бъдат проверени дали са валидни. По процесния договор за потребителски
кредит на ответника е предоставена сума от 200,00 лв., при уговорен лихвен
процент в размер на 8,38 % и годишен процент на разходите в размер на 46,80 %. Уговорено
е в чл. 3 от договора за потребителски кредит, в случаите, когато
кредитополучателя не осигури обезпечение на кредита, изразяващо се или в двама
поръчители, отговарящи на определени изисквания, или банкова гаранция, да се
сключва договор за поръчителство с одобрено от кредитодателя трето лице –
дружество поръчител, като поемането от третото лице на поръчителството е срещу
възнаграждение в полза на поръчителя, в размер 74,10 лв.. Посочената клауза в
договора за потребителски кредит, а също и свързаните с нея клаузи в другите
приложени по делото договори, които без съмнение следва да се разглеждат в
своята взаимна връзка, нарушават принципа на справедливост и създават условия
за неоснователно обогатяване на кредитора. Същите създават явна
нееквивалентност между престациите на страните по договора за потребителски кредит, като
данните по делото не установяват обстоятелства, които да обосновават
определянето на неустойка в претендирания размер, наред с ГЛП и ГПР по
процесния договор в посочените по - горе размери. Обсъжданите неустоечни клаузи,
ведно с горепосочените ГЛП и ГПР водят до нееквивалентност на престациите при
установената стойност на заема и недоказаността на значителни разходи или риск,
поети от заемодателя за срока на договора, които да оправдават договарянето на
неустойка, ГЛП и ГПР в такива високи размери. Накърняване на добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е налице, когато се нарушава правен
принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването
му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право.
Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и
търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото
облагодетелстване на някоя от страните, за сметка на другата. За да се приеме наличие
на нищожност на посоченото основание е необходимо да е налице значителна липса
на еквивалентност на престациите или вземането на едната страна да е в размер,
който чувствително надвишава насрещната престация, като това несъответствие
цели обогатяване, а не само възмездяване, какъвто е настоящият случай. Във
всеки отделен случай, въз основа на доводите на страните и събраните
доказателства по конкретното дело, съдът може да прецени дали поведението на
конкретния правен субект съставлява действие, което накърнява "добрите
нрави", злепоставя чужди интереси с цел извличане на собствена изгода. С
оглед тази конкретна преценка, съдът прави извод дали са налице действия, които
да правят договорката нищожна поради накърняване на добрите нрави. Когато е
налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената за това
цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните
отношения. Понятието добри нрави предполага известна еквивалентност на
насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за
нарушение, водещо до нищожност - решение № 452/25.06.2010 г. по гр. д. №
4277/2008 г. на ВКС, ІV г. о. и решение № 47/21.03.2018г., по в. гр. д. №
48/2018 г. на Габровски окръжен съд. В случая е налице такова явно
несъответствие и липса на еквивалентност на насрещните престации - при
потребителски кредит за сума, в невисок размер - 200,00 лв., със сравнително
кратък срок на ползване – около три месеца, при договорен висок годишен процент
на разходите в размер на - 46,80 %, уговорената неустойка в посочения по – горе
размер, и то за неизпълнение на задължение за предоставяне на допълнително
обезпечение, не е обяснима нито с разходите, които прави заемодателят, нито с
риска, който носи, нито с размера на добросъвестно очакваната от сделката
печалба. С оглед всичко изложено в конкретният случай следва да се приеме, че обсъжданите
неустоечни клаузи са нищожни, тъй като целта, за която същите са уговорени,
излиза извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, като исковете за присъждане на сумите, основани на нищожните клаузи са
неоснователни и следва да се отхвърлят като такива.
При преценка валидността
на правоотношенията между страните следва да се държи сметка също така, че свободата
на договарянето не може да бъде използвана за неоснователно обогатяване на
едната страна по правоотношението за сметка на другата или да води до
нарушаване на други правни принципи, в т.ч. този на добрите нрави -
правоотношенията следва да се сключват при спазване на общоприетите и неписани
правила на добросъвестност. До нарушаване на този принцип се стига, когато
икономически по-силната страна упражнява репресия спрямо икономически
по-слабата страна, поставяйки "допълнителни условия" за сключване на
договора, на които придава привидно доброволен характер и привидно право на
избор. Така чрез поставяне на практически неизпълними условия за обезпечаване
на иска чрез поръчителство или банкова гаранция, длъжникът на практика бива
задължен да се ползва от опция за възмездно поръчителство - сключване на
договор за поръчителство със свързано с кредитора лице, за възнаграждението на
което се сключва друг договор за заем, за сума, близка до тази на договора за
кредит. В посочения смисъл е съдебната практика, постановена в идентични на
процесния случаи - Решение № 1061 от
29.11.2019 г. по в. гр. д. № 1388 / 2019 г. на IV състав на Окръжен съд –
Бургас; Решение № 74 от 21.01.2020 г. по в. гр. д. № 1877 / 2019 г. на I състав
на Окръжен съд – Бургас; Решение № 135 от 24.09.2019 г. по в. гр. д. № 245 /
2019 г. на Окръжен съд – Търговище.
Установи се от представения
протокол за прихващане и изпълнението на задълженията на ищеца по договора за
поръчителство, конкретно, че е погасил като поръчител задълженията на ответника
по описаните в исковата молба договори.
С оглед изложеното, предвид и липсата на изрично
оспорване на изчисленията в справката за
задължения към 09.05.2019 г. от „ФРЕШ КРЕДИТ" ЕООД, което би обусловило изслушване на заключение на
вещо лице със специални знания в областта на счетоводството, след извършена
служебна проверка на изчисленията, установи се основателност на исковете за
176,25 лева - главница, 1,40 лева -
договорна лихва от 27.04.2018 г. до 09.05.2019 г. - по договор за потребителски
кредит № 0003084 от 27.04.2018 г. и 19,21 лв. - лихва за забава по договора за
потребителски кредит за периода от 29.05.2018 г. до 09.05.2019 г., които следва
да бъдат уважени, като основателно е и акцесорното искане за законната лихва за
забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 13.05.2019
г. до окончателното изплащане на вземането. Неоснователни са исковете за
сумите: 49,40 лева - остатъчна главница по т. I и 86,00 лева - главница по т.
II (за „СМС известяване"), поради което същите следва да се отхвърлят.
Неоснователни са доводите на особения представител
на ответницата, че процесния договор за потребителски кредит е несъобразен с изискванията
на чл. 11, ал. 1, т. 9а и 10 от ЗПК, доколкото от подробно обсъденото по – горе
съдържание на същия се установи, че същият е с фиксиран, непроменлив лихвен
процент, поради което чл. 11, ал. 1, т. 9а ЗПК е неприложим в процесния случай,
а годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя са посочени достатъчно ясно и конкретно в договора. Не се установи
по делото да е извършвана и цесия на процесните вземания, поради което без
значение за основателността, а и за допустимостта на предявените искове е уведомяване
на ответницата за прехвърляне на вземания. По отношение останалите възражения в
отговора, доколкото не бяха уважени, същите бяха преценени при обсъждане на
останалите посочени по – горе релевантни факти, поради което не се налага
изрично произнасяне по тези възражения.
Относно разноските, предвид частичното уважаване
на исковете, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът дължи
на ищеца направени по делото разноски. С оглед направеното искане и изхода на
делото, на ищеца следва да се присъдят разноски, в общ размер на сумата от 162,93
лева, за заплатена държавна такса и за заплатено възнаграждение за особения
представител на ответника. С оглед уважаването на исковете, само за част от
предявените суми по реда на заповедното производство, съдът намери, че следва
да се изменят дължимите, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски за заплатена
държавна такса по ч. гр. д. № 494/2019 г. по описа на РС – Севлиево, като се
намалят до сумата 14,81 лева. С оглед изхода по делото, ответника също има право на разноски, но предвид че не е
направил искане и не е представил доказателства за разноски такива не следва да
му се присъждат.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК искове с правно основание чл. 143,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че в полза на „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ"
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж. к.
"Славейков" бл. 161, партер, представлявано от управителя П.С.С.,
съществуват парични вземания за: сумата от 176,25 лева, представляваща главница; сумата от 1,40 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 27.04.2018 г. до 09.05.2019 г. и
сумата от 19,21 лева, представляваща лихва за забава за периода от 29.05.2018
г. до 09.05.2019 г., дължими по договор за потребителски кредит № 0003084 от
27.04.2018 г., договор за допълнителни услуги от 27.04.2018 г., договор за гаранционна сделка (поръчителство)
от 27.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.05.2019
г. до окончателното изплащане на вземането, към длъжника Д.К.Д., с ЕГН **********,***;
като ОТХВЪРЛЯ предявените искове, в ЧАСТИТЕ за сумите: 49,40 лева - остатъчна
главница по т. I и 86,00 лева - главница по т. II (за „СМС известяване"),
като неоснователни; за които вземания е издадена заповед № 294/13.05.2019 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 494/2019 г. по описа на
Районен съд - Севлиево.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Д.К.Д., с
ЕГН **********,*** да заплати на „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж. к.
"Славейков" бл. 161, партер, представлявано от управителя П.С.С., направените
по гр. д. № 948/2019 г. по описа на
Районен съд – Севлиево разноски в размер на сумата от 162,93 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Д.К.Д., с ЕГН **********,*** да заплати на „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД
БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ж. к. "Славейков" бл. 161, партер, представлявано от
управителя П.С.С., направените по ч. гр. д. № 494/2019 г. по описа на Районен
съд - Севлиево разноски в размер на 14,81 лева.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: