Решение по дело №4187/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1308
Дата: 13 април 2022 г.
Съдия: Иван Диянов Мичев
Дело: 20221110204187
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 4 април 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1308
гр. София, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М. М.
в присъствието на прокурора Зл. Хр. К.
като разгледа докладваното от И. М.Частно наказателно дело №
20221110204187 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.156 и сл.от ЗЗ.
Постъпило е Искане от ЦПЗ – София ЕООД, с което се предлага по
отношение на лицето Д. ЕВД. СТ. от гр.София, с ЕГН: ................... за бъде
постановено от съда настаняване на задължително лечение. Посочва се, че
моментното състояние на лицето обуславя риск за неговия живот и здраве.
В съдебно заседание прокурорът поддържа искането и моли същото да
бъде уважено. Намира, че от събраните по делото гласни и писмени
доказателства безспорно се доказва, че моментното психическо състояние на
лицето изисква неговото настаняване на задължително лечение. В заключение
предлага съда да постанови решение, с което да настани за лечение лицето на
задължително лечение.
Лицето, чието настаняване се иска, се явява лично. Служебният му
защитник пледира, че с оглед събраните доказателства и заключението на
вещото лице, следва да бъде постановено задължителното му лечение.
Изразява възражение единствено относно продължителността на лечението
като предлага на съда срока настаняване да бъде три месеца.
1
Съдът, като се запозна с искането, събраните по делото доказателства и
становищата на страните, намира за установено следното:
Депозирано е искане за настаняване на задължително лечение спрямо
Д.С.. Като причината се изтъква нейното моментно здравословно състояние,
обусловило временното й настаняване в ЦПЗ.
В съдебно заседание лицето отговаря неадекватно на поставените му
въпроси.
Разпитано в съдебно заседание, вещото лице заявява, че
освидетевственият страда от психическо заболяване ,,шизофренна психоза“.
Към момента не взима абсолютно никаква терапия.
Също са налице данни за употреба на наркотични вещества от 18г.
възраст. Като писмени доказателства са приложени експертно становище,
фиш за спешна медицинска помощ от 02.04.2022г., експертно становище от
ЦПЗ – София ЕООД и докладна записка до Началник 03 – то РУ – СДВР. От
приобщената документация се доказва, че в момента лицето е с влошено
състояние и е опасен за своите живот и здраве, както и за тези на околните.
Видно от заключението на вещите лица по изготвената КСПЕ е, че
освидетелственият страда от психическо заболяване ,,параноидна
шизофрения“ с придружаваща комбинирана злоупотреба с психоактивни
вещества. Под влияние на персисиращата болестна психотична симптоматика
лицето представлява опасност за себе си и за околните.
Съдът кредитира показанията на вещото лице, както и заключението по
изготвената СПЕ.
Настаняването на едно лице за принудително задължително лечение се
обуславя от кумулативното наличие на две предпоставки, условно обозначени
като „медицински” и „социален” критерии. Първата от тях предполага да се
установи наличието на заболяване по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 1 и/или т. 2
от ЗЗ в освидетелстваното лице.
От заключението на вещото лице се установява, че лицето Д. С. страда
от психическо заболяване, обуславящо неговото задължително лечение.
Диагнозата е за заболяване, фигуриращо в кръга на ревизираните в чл.
146 от ЗЗ, поради което и принудителното лечение, е допустимо.
Видно от събраните по делото писмени доказателства и
2
доказателствени средства е, че е налице и второто кумулативно изискване на
чл. 155 от ЗЗ, а именно - с поведението си Д.С. представлява опасност за
себе си, близките и околните, тъй като причината за неговото настаняване е
агресивното му поведение и реалната опасност за неговия живот и здраве,
както и това на околните.
По отношение на формата на лечение, срока и психиатричното
заведение съдът се солидаризира със заключението на вещите лица.
Предвид моментното състояние на лицето съдът намира, че
определеният за неговото лечение срок следва да бъде предложения от
вещите лица, а именно два месеца в стационарна форма в ЦПЗ ,,Проф. Н.
Шипковенски“. Съдът приема, че продължителността на лечението на лицето
е било съобразено от експертите, които в най – пълна степен биха могли да
преценят колко време би било необходимо за стабилизиране на
здравословното състояние на конкретния пациент.
С оглед приетото заключение по експертизата съдът намира, че не
следва да се спира изпълнението на решението, независимо от
обстоятелството дали същото ще бъде обжалвано.
Според заключението на вещото лице, лицето Д.С. не е в състояние да
изразява информирано съгласие за лечението си. Поради тази причина такова
следва да се дава от неговата майка А.С.
Разноските по делото в размер на 776,40 лева, представляващи
възнаграждение за вещо лице за явяване в съдебно заседание, изготвяне и
защита на заключението по изготвената комплексна съдебно - психиатричната
експертиза, следва да останат в полза на държавата.
Воден от горното и на основание чл. 162, ал.2 от ЗЗ, съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА лицето Д. ЕВД. СТ. - живущ в .................., с ЕГН:
................... на задължително лечение за срок от ДВА МЕСЕЦА в
стационарна форма в ЦПЗ ,,Проф. Н.Шипковенски“.
ДОПУСКА предварително изпълнение на настоящото решение.
ПРИЕМА липса у лицето Д. ЕВД. СТ. - живущ в гр.София,
ж.к.,,Красна поляна“ блок 7, вх.Б, ет.8, ап.45, с ЕГН: ********* да изразява
3
информирано съгласие за лечението си.
ОПРЕДЕЛЯ да дава информирано съгласие за лечението на Д. ЕВД.
СТ. неговата майка А. С.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 165, ал. 1от ЗЗ, сумата в размер на
776,40 лева, представляваща направени разноски за явяване на вещи лица в
съдебно заседание, изготвяне и поддържане на заключението по комплексната
съдебно - психиатрична експертиза, да останат за сметка на държавата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 7 – дневен срок
от днес пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4

Съдържание на мотивите


Постъпило е Искане от ЦПЗ – София ЕООД, с което се предлага по
отношение на лицето Д. ЕВД. СТ. от гр.София, с ЕГН: ................ за бъде
постановено от съда настаняване на задължително лечение. Посочва се, че
моментното състояние на лицето обуславя риск за неговия живот и здраве.
В съдебно заседание прокурорът поддържа искането и моли същото да
бъде уважено. Намира, че от събраните по делото гласни и писмени
доказателства безспорно се доказва, че моментното психическо състояние на
лицето изисква неговото настаняване на задължително лечение. В заключение
предлага съда да постанови решение, с което да настани за лечение лицето на
задължително лечение.
Лицето, чието настаняване се иска, се явява лично. Служебният му
защитник пледира, че с оглед събраните доказателства и заключението на
вещото лице, следва да бъде постановено задължителното му лечение.
Изразява възражение единствено относно продължителността на лечението
като предлага на съда срока настаняване да бъде три месеца.
Съдът, като се запозна с искането, събраните по делото доказателства и
становищата на страните, намира за установено следното:
Депозирано е искане за настаняване на задължително лечение спрямо
Д.С.. Като причината се изтъква нейното моментно здравословно състояние,
обусловило временното й настаняване в ЦПЗ.
В съдебно заседание лицето отговаря неадекватно на поставените му
въпроси.
Разпитано в съдебно заседание, вещото лице заявява, че
освидетевственият страда от психическо заболяване ,,шизофренна психоза“.
Към момента не взима абсолютно никаква терапия.
Също са налице данни за употреба на наркотични вещества от 18г.
възраст. Като писмени доказателства са приложени експертно становище,
фиш за спешна медицинска помощ от 02.04.2022г., експертно становище от
ЦПЗ – София ЕООД и докладна записка до Началник 03 – то РУ – СДВР. От
приобщената документация се доказва, че в момента лицето е с влошено
състояние и е опасен за своите живот и здраве, както и за тези на околните.
Видно от заключението на вещите лица по изготвената КСПЕ е, че
освидетелственият страда от психическо заболяване ,,параноидна
шизофрения“ с придружаваща комбинирана злоупотреба с психоактивни
вещества. Под влияние на персисиращата болестна психотична симптоматика
лицето представлява опасност за себе си и за околните.
Съдът кредитира показанията на вещото лице, както и заключението по
изготвената СПЕ.
Настаняването на едно лице за принудително задължително лечение се
обуславя от кумулативното наличие на две предпоставки, условно обозначени
като „медицински” и „социален” критерии. Първата от тях предполага да се
1
установи наличието на заболяване по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 1 и/или т. 2
от ЗЗ в освидетелстваното лице.
От заключението на вещото лице се установява, че лицето Д.С. страда
от психическо заболяване, обуславящо неговото задължително лечение.
Диагнозата е за заболяване, фигуриращо в кръга на ревизираните в чл.
146 от ЗЗ, поради което и принудителното лечение, е допустимо.
Видно от събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства е, че е налице и второто кумулативно изискване на
чл. 155 от ЗЗ, а именно - с поведението си Д.С. представлява опасност за
себе си, близките и околните, тъй като причината за неговото настаняване е
агресивното му поведение и реалната опасност за неговия живот и здраве,
както и това на околните.
По отношение на формата на лечение, срока и психиатричното
заведение съдът се солидаризира със заключението на вещите лица.
Предвид моментното състояние на лицето съдът намира, че
определеният за неговото лечение срок следва да бъде предложения от
вещите лица, а именно два месеца в стационарна форма в ЦПЗ ,,Проф. Н.
Шипковенски“. Съдът приема, че продължителността на лечението на лицето
е било съобразено от експертите, които в най – пълна степен биха могли да
преценят колко време би било необходимо за стабилизиране на
здравословното състояние на конкретния пациент.
С оглед приетото заключение по експертизата съдът намира, че не
следва да се спира изпълнението на решението, независимо от
обстоятелството дали същото ще бъде обжалвано.
Според заключението на вещото лице, лицето Д.С. не е в състояние да
изразява информирано съгласие за лечението си. Поради тази причина такова
следва да се дава от неговата майка А. С.
Разноските по делото в размер на 776,40 лева, представляващи
възнаграждение за вещо лице за явяване в съдебно заседание, изготвяне и
защита на заключението по изготвената комплексна съдебно - психиатричната
експертиза, следва да останат в полза на държавата.
2