Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260076
гр.Добрич
16.11.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На двадесет и осми октомври 2020 год.
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЖЕЧКА
МАРГЕНОВА
ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
Секретар:РУМЯНА РАДЕВА
Прокурор:………………………
като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
въззивно гражданско дело №325 по описа
за 2020 год.,
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава
ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от Е.М.К. *** срещу решение
№3/03.01.2020 г.,вписано под №3,т.I,стр.4-10/03.01.2020
г. в публичния регистър по чл.235 ал.5 от ГПК,по гр.д.№410/2019 г. на
Каварненския районен съд,с което е отхвърлен предявеният
от въззивницата срещу „Енерго-Про Продажби” АД-гр.В. отрицателен установителен иск с правно основание чл.124
ал.1 от ГПК за недължимост на сумата от 1031,85 лв,представляваща начислена сума по корекционна
процедура за периода от 17.02.2017 г. до 06.04.2017 г. по фактура №**********/18.06.2019 г. за обект,находящ се в гр.К.,ул.
„Б.” №**,бл. „П.”,ет.*,ап.*,с клиентски №*** и абонатен №***,като въззивницата е осъдена да заплати на „Енерго-Про Продажби” АД-гр.В. сумата от 572 лв съдебно-деловодни
разноски.Според въззивницата атакуваното решение е неправилно поради
нарушение на материалния закон и необоснованост.Детайлно са изложени в жалбата
всички доводи по същество на спора,съдържащи се в исковата молба,по повод на
която е образувано делото.Сочи се,че районният съд неправилно приел за
безспорно доказана датата на извършената проверка на СТИ с оглед осъществено от
ищцата и въззивник оспорване на истинността на депозираните по делото
констативни протоколи за проверка и първоначален монтаж на СТИ.Неправилен бил
изводът на съда,че единствено ищцата би имала полза параметрите на СТИ в
невидимия регистър да са с показания различни от нула.Единствено ответното и
въззиваемо дружество разполагало със служители със специални познания,както и с
техника,даваща възможност за изменение параметрите на СТИ.Промяната на параметри
в скрит регистър щяла да облагодетелства именно ответното дружество и да
създаде възможност за неоснователното му обогатяване.Неправилно районният съд
бил приел,че липсата на специална уредба на правото на горното дружество да
извърши корекция на сметка е ирелевантна,като неправилно била приложена и
разпоредбата на чл.183 от ЗЗД.Настоява се за отмяна на решението и за уважаване
на иска.
В писмен отговор и в хода на въззивното
производство въззиваемото дружество „Енерго-Про Продажби” АД-гр.В. изразява становище за неоснователност на жалбата
и настоява за потвърждаване на атакуваното решение.Претендира сторените в
настоящата инстанция разноски,като навежда възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение,платено от другата страна.
Като постави на разглеждане въззивната
жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на
преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивницата е получила препис от
първоинстанционното решение на 14.01.2020 г.,а жалбата е подадена по пощата на 28.01.2020
г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 28.01.2020 г./.Жалбата
е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано
лице-страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното
за него първоинстанционно решение.
Гр.д.№410/2019 г. на КРС е образувано по
повод искова молба вх.№2688/23.07.2019 г. по описа на КРС,уточнена с молба
вх.№260123/14.08.2020 г. по описа на ДОС,с която е предявен отрицателен
установителен иск на основание чл.124 ал.1 от ГПК от Е.М.К. с ЕГН ********** ***
срещу „Енерго-Про Продажби” АД-гр.В. за
установяване,че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 1 031,85 лв,представляваща
начислена сума за ел.енергия по корекционна процедура за периода от
17.02.2017 г. до 06.04.2017 г. по фактура
№**********/18.06.2019 г. за обект,находящ
се в гр.К.,ул. „Б.” №**,бл. „П.”,ет.*,ап.*,с клиентски №*** и абонатен №***.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е отхвърлил горния иск.
В открито съдебно заседание
на 28.10.2020 г. пред ДОС въззивницата и ищец по делото Е.М.К. чрез
упълномощения си процесуален представител заяви отказ от предявения иск на
основание чл.233 от ГПК.При отказ от иска съобразно разпоредбата на чл.233 ал.1
изр.3 от ГПК въззивният съд следва да обезсили обжалваното първоинстанционно
решение и да прекрати производството по делото.
При прекратяване на
производството по делото ответникът и въззиваем „Енерго-Про Продажби” АД-гр.В. има право на основание чл.78 ал.4 от ГПК
на всички сторени от него съдебно-деловодни разноски в първата и въззивната
инстанция,каквито същият е претендирал изрично.Въззивницата и ищец по делото Е.М.К.
няма право на разноски и такива не следва да й се присъждат.
Ответникът „Енерго-Про Продажби” АД-гр.В.
е сторил разноски в първата инстанция,както следва:180 лв възнаграждение за
вещо лице;20 лв депозит за свидетел;372 лв с вкл.ДДС адвокатско
възнаграждение,изплатено съгласно договор за правна защита и съдействие на лист
104 от делото на КРС,фактура на лист 105 и платежно нареждане на лист 106 от
делото на КРС.
Във въззивната инстанция дружеството е
сторило разноски в размер на 372 лв с ДДС адвокатско възнаграждение,изплатено
съгласно договора за правна защита и съдействие,фактура и платежно нареждане на
листи 35-37 от делото на ДОС.
Ищцата и въззивник Е. М.К. навежда
възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на изплатените в двете
инстанции от другата страна адвокатски възнаграждения в размер на 372 лв с ДДС.Възражението
е неоснователно.Към момента на приключване на устните състезания в
настоящата инстанция,която извършва ново преразпределение на отговорността за
разноски в първата инстанция и първо разпределение на отговорността за разноски
във въззивната инстанция,минимално предвиденият размер на адвокатското
възнаграждение за една инстанция при цена на иска 1 031,85 лв възлиза на
сумата от 302,23 лв съгласно чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения според редакцията на
разпоредбата към този момент /ДВ бр.68/31.07.2020 г./.При начисляване на ДДС
минималният размер на възнаграждението става 362,68 лв.Изплатеното от
дружеството възнаграждение в размер на 372 лв с ДДС надвишава само с 9,32 лв
минималното,поради което не може да се възприеме като прекомерно и не следва да
бъде намалявано.Съдът следва да приложи редакцията на горната разпоредба от
цитираната Наредба към момента на приключване на устните състезания в
настоящата инстанция.В случай
че в хода на делото настъпи промяна в
нормативната уредба,с влизането на която в сила бъде установен друг минимален
размер на адвокатското възнаграждение,именно новият размер следва да бъде
съобразяван при произнасяне по искане за
разноски и възражение за прекомерност.Съдът следва да приложи Наредба №1/2004
год. съобразно изменението й към посочения момент,тъй като се касае за материално-правна
норма,която става действащо право и намира приложение с влизането й в сила
занапред.Към датата на приключване на съдебното дирене и даване ход на делото
по същество в настоящата инстанция,когато страните правят искане за разноски,съответно
възражение за прекомерност,при определяне на разноските съдът прилага
нормативната уредба,действаща към този момент,а не нормативната
уредба,действаща към момента на договаряне и заплащане на адвокатското
възнаграждение-така определение №782 от
12.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д.
№3545/2014 г.,II т. о.,ТК и определение №185/16.03.2018 год. на ВКС по
к.гр.д.№3492/2017 год. на ІІІ г.о.
Предвид изложеното в полза на „Енерго-Про
Продажби“ АД-гр.В. следва да се присъдят разноски за първата инстанция в размер
на 572 лв /180 лв възнаграждение на вещо лице,20 лв депозит за свидетел и 372
лв адвокатско възнаграждение с ДДС/.За въззивната инстанция следва да му се
присъдят разноски в размер на 372 лв адвокатско възнаграждение с ДДС.
Водим от гореизложеното,Добричкият
окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОБЕЗСИЛВА решение №3/03.01.2020
г.,вписано под №3,т.I,стр.4-10/03.01.2020 г. в
публичния регистър по чл.235 ал.5 от ГПК,по гр.д.№410/2019 г. на Каварненския
районен съд и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА Е.М.К. с ЕГН ********** *** да
заплати на „Енерго-Про Продажби” АД-гр.В.,ЕИК ***,със седалище и адрес на
управление гр.В.,В.-Т.-Г,бул.“В.В.“ №***сторени в първата инстанция
съдебно-деловодни разноски в размер на 572 лв /петстотин седемдесет и два лева/.
ОСЪЖДА Е.М.К. с ЕГН ********** *** да
заплати на „Енерго-Про Продажби” АД-гр.В.,ЕИК ***,със седалище и адрес на
управление гр.В.,В.-Т.-Г,бул.“В.В.“ №***сторени във въззивната инстанция
съдебно-деловодни разноски в размер на 372 лв /триста седемдесет и два лева/.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.