Р Е Ш Е Н И Е
№ 30 март 2017 година град Стара Загора
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Старозагорският
районен съд, гражданско отделение, VІІ
състав, в публично заседание на.........14 февруари 2017...............година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА МИШОВА
при секретаря.........Н.К.…….....................................................и
с участието на
прокурора................................................., като разгледа
докладваното от …………………съдията Мишова....гр. д. № 3742 по описа за 2016 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск за възстановяване на запазена част на основание чл.30, ал.1 ЗН.
Ищецът Д.М.Д.
твърди, че ответниците са съпругата и дъщерята на брат му Румен М.М., починал
на 02.01.2014 г. Твърди, че на 01.05.2014 г. починала и майка му Йорданка
Ройдева М.. Приживе с нот. акт за дарение № 159, т.ІІІ, рег. № 6948, дело №
381/29.09.2011 г. на нотариус Бойко Георгиев с рег. № 394 на Нотариалната
камара тя дарила на Румен М.М. собствените си 4/6 ид. части от апартамент № 1,
находящ се в гр. Стара Загора на административен адрес: ул. Генерал Скобелев, №
37, вх.А, ет.1 от жилищна сграда, построена въз основа на отстъпено право на
строеж върху бивша държавна, а понастоящем общинска земя, в парцел I-432 в
квартал 419 по плана на града, който апартамент се състои от спалня, дневна,
кухня и сервизни помещения, и е със застроена площ от 56,82 кв.м, при граници:
от север - стълбище и ап.2, от изток - двор, от юг - двор и от запад - улица и
ап.2, заедно с принадлежащото избено помещение № 1 с полезна площ 7,66 кв.м,
при граници на същото: от север -мазе № 14, от изток - коридор, от юг - мазе №
3 и от запад - улица, заедно с 3,20% ид.ч. от общите части на сградата и от
отстъпеното право на строеж върху дворното място, който апартамент представлява
самостоятелен обект в сграда, с предназначение: жилище - апартамент, с
идентификатор 68850.519.116.2.1 по кадастралния план и кадастралните регистри,
одобрени със заповед № РД-18-73/19.11.2007г. на ИД на АГКК, който самостоятелен
обект попада в сграда № 2, разположена в поземлен имот 68850.519.116, при
съседни самостоятелни обекти: на същия етаж 68850.519.116.2.2, под обекта:
няма, над обекта: 68850.519.116.2.4. Ищецът счита, че като низходящ син е
наследник със запазена част. Счита, че с дарственото разпореждане, извършено от
майка му в полза на праводателя на ответниците, е лишен от възможността да
получи полагаемата му се запазена част от наследството. Твърди, че
наследодателката не е направила в негова полза дарения или завещания. Счита, че
запазената му част е в размер на 4/18 ид.ч. от целия имот и моли, съдът да
постановите решение, с което да възстанови запазената му част в размер на 1/3
ид. част от наследството на Йорданка Ройдева М., като намали извършеното
дарение в полза на Румен М.М., починал и оставил за наследници, В.Н.М. и Й.Р.М..
Претендира за направените разноски.
Ответниците В.Н.М. и Й.Р.М. оспорват
предявените исковете като неоснователни. Твърдят, че наследодателката Йорданка
Ройдева М. е оставила и други наследствени недвижими имоти - земеделски земи и
недвижим имот в гр. Павел баня. По тази причина считат, че запазената част на
ищеца Д. от наследството на майка му не се изчерпва с частта му от апартамента.
Възразяват, че не са пасивно легитимирани за участие в процеса като ответници
по иска, тъй като не били наследници по закон на наследодателката Йорданка
Ройдева М.. Твърдият, че няма данни дали ищецът е приел наследството на майка
си по опис.
Съдът, като прецени доказателствата по делото,
становищата на страните и приложимото право, намери за установено следното:
Страните не спорят, че ищецът е
наследник на Йорданка Ройдева М., починала на 01.05.2014 г., и брат на
наследодателя на ответниците – Румен М.М., починал на 02.01.2014 г. Не спорят и
за това, че с
договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 159, т.ІІІ, рег. № 6948,
дело № 381/29.09.2011 г. на нотариус Бойко Георгиев с рег. № 394 на
Нотариалната камара, Йорданка Ройдева М. е дарила на Румен М.М. собствените си
4/6 ид. части от апартамент № 1, находящ се в гр. Стара Загора на
административен адрес: ул. Генерал Скобелев, № 37, вх.А, ет.1 от жилищна
сграда, построена въз основа на отстъпено право на строеж върху бивша държавна,
а понастоящем общинска земя, в парцел I-432 в квартал 419 по плана на града,
който апартамент се състои от спалня, дневна, кухня и сервизни помещения, и е
със застроена площ от 56,82 кв.м, при граници: от север - стълбище и ап.2, от
изток - двор, от юг - двор и от запад - улица и ап.2, заедно с принадлежащото
избено помещение № 1 с полезна площ 7,66 кв.м, при граници на същото: от север
-мазе № 14, от изток - коридор, от юг - мазе № 3 и от запад - улица, заедно с
3,20% ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху
дворното място, който апартамент представлява самостоятелен обект в сграда, с
предназначение: жилище - апартамент, с идентификатор 68850.519.116.2.1 по
кадастралния план и кадастралните регистри, одобрени със заповед №
РД-18-73/19.11.2007г. на ИД на АГКК, който самостоятелен обект попада в сграда
№ 2, разположена в поземлен имот 68850.519.116, при съседни самостоятелни
обекти: на същия етаж 68850.519.116.2.2, под обекта: няма, над обекта:
68850.519.116.2.4.
Няма спор, че наследник с право на запазена
част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или
дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на
неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и
дарения с изключение на обичайните дарове. Вярно е, че съгласно чл.30, ал.2 ЗН,
когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право
спрямо лица, които не са наследници по закон, е необходимо той да е приел
наследството по опис. В случая обаче правилото е неприложимо, тъй като ответниците
по делото са конституирани не защото те са облагодетелствани от дарението, с
което се твърди да е накърнена запазената част на ищеца, а защото са наследници
по закон на облагодетелстваното с дарението лице, а то има качеството наследник
по закон по смисъла на чл.30, ал.2 ЗН.
Съгласно чл.28, ал.1 ЗН, когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може
със завещателни разпореждания или с дарение да накърнява онова, което
съставлява тяхна запазена част от наследството. Вън от тази запазена част е
разполагаемата част на наследодателя, с която той може да се разпорежда чрез
дарение или да завещава. В случая наследодателката е направила дарение в полза
на едното си дете. При това положение, за да се определи размера на запазената,
респ. на разполагаемата част, следва съгласно чл.31 ЗН да се образува една
наследствена маса от всички оценими в пари права, които са принадлежали на
наследодателя към момента на смъртта му. Наследството влиза в масата изцяло.
С молба от 09.11.2006 г. ответниците посочват,
че към момента на смъртта си
наследодателката е притежавала четири земеделски имота, както следва: нива от
12 дка, ІV категория, м. Юрска могила, имот № 033071; нива от 24 дка, ІV
категория, м. Нейков кладенец, имот № 044102; нива от 26,599 дка, ІV категория,
м. Бялата пръст, имот № 013010 и нива от 25,650 дка, ІV категория, м. Василиеви
места, имот № 047100. Първите два имота били наследствени на Йорданка Ройдева М.,
а другите – получени по наследство след смъртта на починалия й съпруг Манол Д.М..
Видно от представения по делото договор за доброволна делба на недвижими имоти
от 29.05.2008 г. в дял на Йорданка Ройдева М. са дадени два имота – нивата в м.
Юрска могила и друг имот, с който тя се е разпоредила приживе чрез
покупко-продажба. С друг договор за доброволна делба от същата дата на Йорданка
Ройдева М. е дадена нивата в м. Нейков кладенец. Според заключението на съдебно
оценителна експертиза стойността на тези два имота към датата на откриване на
наследството (01.05.2014 г.) възлиза на 28 980 лв., от които 9 600 лв. за
първата нива и 19 380 лв. за втората. Към момента на смъртта си
наследодателката е притежавала и идеални части от нивите в м. Бялата пръст и
Василиеви места. Видно от решение № 77 от 05.07.1993 г. на ОбСЗ тези два имота
са възстановени на наследниците на Манол Д.М., починал на 18.06.1957 г. Това
лице обаче не е съпругът на наследодателката на ищеца, а негов дядо. За да
направи този извод съдът прецени обстоятелството, че наследодателят на ищеца -
Манол Д.М. е починал на 10.02.2001 г., а посоченото по-горе решение е
постановено от ОбСЗ по преписка № 3244 от 10.02.1992 г. Няма как, поради
естеството на нещата, наследодателят на ищеца да е посоченият в решението Манол
Д.М., след като към датата на подаване на заявлението за възстановяване на
земеделските земи той е бил жив и не би могъл да бъде наследодател на никого.
При това положение двете ниви са сънаследствени между всички наследници на дядо
Манол Д.М., починал на 18.06.1957 г. Видно от удостоверението за наследниците
му той е оставил пет деца: Г.М.Д., Мария М. Георгиева, Славка М. Караславова, Д.М.Д.
и Руса М. Петкова. Всеки от тях наследява по 1/5 ид.ч. от наследствените имоти.
Д.М.Д., починал на 20.10.1982 г., е наследен от синовете си Манол Д.М. и Петко Д.М..
Манол Д.М. е починал на 10.02.2001 г. и е наследен от съпругата си Йорданка
Ройдева М. и двамата си сина – ищеца Д.М.Д. и наследодателя на ответниците
Румен М.М.. Тъй като към датата на смъртта му имотите са били възстановени,
съпругата му наследява наравно с децата, т.е. по 1/30 ид.ч. от посочените
по-горе ниви (1/5:2:3). От заключението на съдебно оценителната експертиза се
установява, че пазарната цена на тези имоти към датата на откриване на
наследството, останало от Йорданка Ройдева М., е 43 360 лв., от които към
наследствената маса следва да се прибавят 1 445,33 лв. (43 360:30).
Неоснователно
е възражението на ищеца, че в наследствената маса не трябва да се включват
имотите в м. Нейков кладенец и м. Юрска могила, тъй като приживе
наследодателката е сключила предварителен договор за тяхната продажба и за
които имало заведен иск по чл.19, ал.3 ЗЗД. Предварителният договор няма вещно
действие – той не прехвърля права. Затова обещателят остава собственик на
вещта, която ще бъде прехвърлена. Щом към момента на смъртта й Йорданка Ройдева
М. не е сключила окончателен договор за покупко-продажба на двете ниви, тя
остава техен собственик и по силата на наследственото правоприемство тази
собственост преминава към наследниците й. Обстоятелството, че е получила цената
на имотите предварително, не може да доведе до друг извод. Ако при приключване
на съдебното дирене в производството по чл.19, ал.3 ЗЗД наследниците й не са
собственици на имотите, то искът ще бъде отхвърлен и за тях ще се породи
задължение да върнат онова, което е било платено на тяхната наследодателка.
Включването на имотите в наследствената маса няма вещно действие. Те
продължават да бъдат собствени на наследниците по силата на наследственото
правоприемство.
Неоснователно
ищецът счита, че в наследствената маса не трябва да се включват и другите две
ниви, посочени от ответниците. Обстоятелството, че ид.ч. от тях са били дарени
на трето лице е без значение, тъй като това дарение, видно от н.а. № 61, т.
ІІІ, рег. № 3348, дело № 264, е извършено на 25.08.2015 г., т.е. след смъртта
на наследодателката на ищеца. Към датата на смъртта й тя е притежавала идеална
част от тях, която, при наличие на удостоверение за наследниците на общия
наследодател, може лесно да бъде определена, както стори и съдът.
Съгласно
чл. чл.31 ЗН от наследствената маса следва да се извадят задълженията и
увеличението на наследството по чл.12, ал.2 ЗН, но в случая такива не се
установиха по делото. След това следва да се прибавят даренията с изключение на
обичайните такива. С договор за дарение от 29.09.2011 г., обективиран в н.а. №
159, т.ІІІ, рег. № 6948, дело № 381/2011 г. на нотариус Бойко Георгиев с рег. №
394 по списъка на Нотариалната камара, наследодателката Йорданка Ройдева М. е
дарила на сина си Румен М.М. 4/6 ид.ч. от апартамент находящ се в гр. Стара
Загора на административен адрес: ул. Генерал Скобелев, № 37, вх.А, ет.1,
съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.519.116.2.1. Безспорно, това не
е обичайно дарение, поради което съдът намира, че следва да бъде прибавено към
наследствената маса. Съгласно чл.31 ЗН
даренията се прибавят според тяхното положение по време на подаряването
и според стойността им по време на откриване на наследството. Според
заключението на вещото лице от съдебно-оценителната експертиза стойността на
целия имот, определена по посочените горе критерии, е 46 900 лв., а на
подарените 4/6 – 31 266,67 лв. Следователно общо наследствената маса
възлиза на 61 692 лв. Върху
тази цифрова величина следва да се определи стойността на разполагаемата и
запазената част по правилата на чл.29 ЗН и съобразно броя на наследниците със
запазена част.
Съгласно чл.29, ал.1 ЗН, когато наследодателят не е оставил съпруг, а оставил две и повече деца и
низходящи от тях, запазената част на низходящите е равна на 2/3 от имуществото
на наследодателя. В този случай разполагаемата част е равна на 1/3 от
наследството. Проектирано върху настоящия случай, това законоустановено
положение съставлява следните цифрови стойности: разполагаемата част е равна на
20 564 лв. (1/3 от 61 692 лв.), а запазената част на всеки един от низходящите
е равна на 20 564 лв. В полза на ищеца не са направени нито завети, нито
дарения. Наследодателката не се е разпоредила с цялото си имущество.
Следователно е налице имущество, останало в наследството, от което ищецът би
могъл да получи запазената си част, но не изцяло. От чистия актив на
наследството, който е 30 425,30 лв., ищецът ще получи 15 212,65 лв.
или извършеното в полза на наследодателя на ответниците дарение накърнява
запазената му част с 5 351,33 лв. (20 564 лв.-15 212,67 лв.), с
която сума извършеното от наследодателката дарение на 4/6 ид.ч. от апартамента
следва да бъде намалено.
Съгласно чл. 36 ЗН
възстановяването на запазената част се извършва в натура чрез отделяне на имот
(когато в полза на едно лице са завещани или подарени повече от един имот) или
на част от имот. Когато отделянето е невъзможно, заветник или надарен, който не
е наследник със запазена част, може да задържи имота при условията на чл. 36, ал. 1 ЗН, а наследник или надарен, който е наследник със запазена част -
при условията на чл. 36, ал. 2 ЗН. Ако не са налице посочените условия или ако заветникът или
надареният не желае да задържи имота, последният се връща в наследството, т. е.
наследниците по закон стават съсобственици съобразно правата по чл. 5
- 9 ЗН.
Предвиденото обаче в чл. 36 ЗН
връщане на завещан или подарен имот в наследството може да бъде постановено
само ако всички наследници с право на запазена част са поискали
възстановяването й в рамките на един исков процес. Ако някой от наследниците с
право на запазена част, участващ в производството, не е поискал
възстановяването и заветникът или надареният не е поискал или не са налице
условията да задържи имота, както и когато по делото не участва наследник със
запазена част или когато предмет на завета или дарението е идеална част от
недвижим имот, възстановяването се извършва чрез отделяне на идеална част от
имота, съответна на стойността на накърнението на запазената част на
наследника, поискал възстановяването (Р-93-2015, ІІ г.о.). В случая предмет на
дарението е идеална част от недвижим имот, от което следва, че правилата на
чл.36 ЗН за задържане на имота от страна на надарения, респ. от неговите
наследници, не може да намерят приложение. От друга страна, по делото няма и
такова искане, поради което възстановяването на запазената част на Д.М.Д.
следва да се извърши чрез отделяне на идеална част от имота, а именно 5 351,33/46 900 ид.ч.
С
оглед на тези съображения съдът намира, че предявеният иск е основателен и
следва да бъде уважен, като съдът намали безвъзмездното разпореждане, извършено
от наследодателката с дарение в полза на наследодателя на ответниците. На
основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците следва да заплатят на ищеца направените
по делото разноски за платената държавна такса и възнаграждение за вещото лице.
Адвокатско възнаграждение не се дължи, тъй като по делото няма данни такова да
е заплатено.
Воден
от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
НАМАЛЯВА по предявения от Д.М.Д. ***, ЕГН ********** против В.Н.М.
***, ЕГН ********** и Й.Р.М. със същия адрес, ЕГН **********, иск по чл. 30, ал. 1 ЗН, извършеното от Йорданка Ройдева М., починала на 01.05.2014 г. с нотариален акт № 159, т.ІІІ,
рег. № 6948, дело № 381/29.09.2011 г. на нотариус Бойко Георгиев с рег. № 394
на Нотариалната камара в
полза на Румен М.М., починал на 02.01.2014 г., дарение на 4/6 ид. ч. от апартамент № 1, находящ се в
гр. Стара Загора на административен адрес: ул. Ген. Скобелев, № 37, вх.А, ет.1,
състоящ се от спалня, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от
56,82 кв.м, при граници: от север - стълбище и ап.2, от изток - двор, от юг -
двор и от запад - улица и ап.2, заедно с принадлежащото избено помещение № 1 с
полезна площ 7,66 кв.м, при граници на същото: от север -мазе № 14, от изток -
коридор, от юг - мазе № 3 и от запад - улица, заедно с 3,20% ид.ч. от общите части на сградата и от
отстъпеното право на строеж върху дворното място, който апартамент представлява
самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 68850.519.116.2.1 по кадастралния
план и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-73/19.11.2007г. на
ИД на АГКК, със сумата
5 351,33 лв., необходима за възстановяване на запазената част на Д.М.М. от
наследството на Йорданка Ройдева М., като ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на Д.М. ***,
ЕГН ********** от наследството на Йорданка Ройдева М., починала на 01.05.2014
г. с 5 351,33/46
900 ид.ч. от апартамент
№ 1, находящ се в гр. Стара Загора на административен адрес: ул. Ген. Скобелев,
№ 37, вх.А, ет.1, състоящ се от спалня, дневна, кухня и сервизни помещения, със
застроена площ от 56,82 кв.м, при граници: от север - стълбище и ап.2, от изток
- двор, от юг - двор и от запад - улица и ап.2, заедно с принадлежащото избено
помещение № 1 с полезна площ 7,66 кв.м, при граници на същото: от север -мазе №
14, от изток - коридор, от юг - мазе № 3 и от запад - улица, заедно с
3,20% ид.ч. от общите части на сградата
и от отстъпеното право на строеж върху дворното място, който апартамент
представлява самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 68850.519.116.2.1 по
кадастралния план и кадастралните регистри, одобрени със заповед №
РД-18-73/19.11.2007г. на ИД на АГКК.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 ГПК В.Н.М. ***,
ЕГН ********** и Й.Р.М. със същия адрес, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ на Д.М.Д. ***, ЕГН **********, сумата от 314,14
лв., представляваща направените по делото разноски за заплатената държавна
такса и възнаграждение за вещото лице.
Решението
може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: