Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Плевен, 14.06.2018год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в
публично заседание на седемнадесети май през две хиляди и осемнадесетата
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря ………….. Жени Стойчева …..……… и в
присъствието на прокурора
………………………...……….. като разгледа докладваното от ……………. член-съдията Здравков
…………. в.гр. дело № 299 по описа за 2018год. и на основание данните по делото и
Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 291/29.11.2017г. по гр.д. № 273/2017г. на ЧРС, допълнено в
Частта за семейното жилище с решение № 40/27.02.2018г., е прекратен с развод на
основание чл.49 ал.1 от СК сключения между Р.Р.Г. с ЕГН **********, адрес
*** и А.Г.Г. с ЕГН **********, адрес ***, за което е съставен Акт за граждански брак №0018/8.04.2006г. от
длъжностното лице при Община Ч.Б., поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство на брака, като
обявил, че вината за разстройството на брака е и на двете страни.
ПРЕДОСТАВИЛ на основание чл.59, ал.2
упражняването на родителските права върху децата И.Р. Г. с ЕГН **********, родена
на ***г. в гр.Л., и Р.Р. Г. с ЕГН **********,
роден на ***г. в гр. Плевен, на бащата Р.Р.Г. с ЕГН **********,
адрес: ***,
като определил местоживеенето на децата при него.
ОПРЕДЕЛИЛ на основание чл.59, ал.3 СК режим на
лични отношения на А.Г.Г. с ЕГН **********, адрес *** с детето И.Р. Г. с ЕГН **********, както следва:
1/ през
първите три месеца, считано от влизане в
сила на съдебното решение:
- всеки понеделник от
всяка седмица на месеца за времето от 14.00 ч. до 16.00 ч. в сградата на ДСП – Ч.Б.
в присъствие на психолог; в случай , че детето е на училище в предварително
определения от съда час, то времето на провеждане на срещата следва да се
определи от съответния служител при ДСП-Ч.Б.
при съобразяване на възможностите на майката и детето за среща за съответния
ден;
- както и всяка седмица от
18.00 часа в петък до 19.00 часа в събота с право на преспиване в домът на майката;
2/ след
изтичане на трите месеца, както следва:
- всеки понеделник от
всяка седмица на месеца за времето от 15.00 ч. до 16.00 ч. в сградата на ДСП – Ч.Б.
в присъствие на психолог; в случай , че детето е на училище в предварително
определения от съда час, то времето на провеждане на срещата следва да се
определи от съответния служител при ДСП-Ч.Б.
при съобразяване на възможностите
на майката и детето за среща за съответния ден;
- всяка първа и трета събота и неделя от месеца
от 09. 00 часа на съботния ден до 18.00 часа на неделния ден с право на
преспиване в домът на майката,
3/ на рождения ден на
детето за времето от 12.00 ч. до 17.00 ч., както и на рождения ден на майката
за времето от 10.00 ч. до 17.00 ч.;
4/ 30
(тридесет) дни през лятото и съобразно съответната лятна ваканция на детето, по
време, когато не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, като той се
задължава до 30.04. да уведоми писмено майката кога ще ползва същия; ако до
30.04. бащата не уведоми писмено майката, за времето на платения си годишен
отпуск, майката ще има право да определи дните, през които ще вземе детето,
като уведоми бащата писмено до 30.05.
5/ при положение, че родителите не постигнат
съгласие за провеждане на официалните и лични празници, съдът приема, че следва
да постанови следния режим:
- през нечетните години,
майката да взема детето по време на следните официални празници: Трети март,
Гергьовден, Деня на съединението, Коледа (Бъдни вечер и Рождество Христово),
като взема детето в 18.00 часа в деня, в който ги разпускат от училище и да го
връща до 18.00 часа в деня преди детето да тръгне на училище, с изключение на
Коледа, когато да връща детето на 28.12. до 20.00 часа;
- през четните години,
майката да взема детето по време на
Първи май, Двадесет и четвърти май и Великден - неделя и понеделник (които в
съответната година са определени за празнуването му), Деня на независимостта и
Нова година, като взема детето в 17.00 часа, в деня, в който ги разпускат от
училище и го връща до 17.00 часа в деня преди да тръгне на училище, с
изключение на Нова година, когато да взема детето в 16.00 часа на 28.12. и го връща
до 17.00 часа на 02.01. през съответната Нова година. Ако през нечетните години
пролетната ваканция и Великден съвпадат, детето
да остава за цялата пролетна ваканция, включително Великден, с майка си.
За осъществяване на личните контакти майката следва
да взема детето от дома на бащата и съответно да го връща в този дом.
ОПРЕДЕЛИЛ на основание чл.59, ал.3 СК режим на
лични отношения на А.Г.Г. с ЕГН **********, адрес *** с детето Р.Р. Г. с ЕГН **********, както следва:
- всяка седмица от 18.00
часа в петък до 19.00 часа в събота с право
на преспиване в домът на майката по местоживеенето й, както и
- 30 (тридесет) дни през
лятото и съобразно съответната лятна ваканция на детето, по време, когато не
съвпада с платения годишен отпуск на бащата, като той се задължава до 30.04. да
уведоми писмено майката кога ще ползва същия; ако до 30.04. бащата не уведоми
писмено майката, за времето на платения си годишен отпуск, майката ще има право
да определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми бащата писмено до
30.05.;
При положение, че родителите не постигнат съгласие
за провеждане на официалните и лични празници, съдът приема, че следва да
постанови следния режим:
- през нечетните години,
майката да взема детето по време на следните официални празници: Трети март,
Гергьовден, Деня на съединението, Коледа (Бъдни вечер и Рождество Христово),
като взема детето в 18. 00 часа в деня, в който ги разпускат от училище и да го
връща до 18.00 часа в деня преди детето да тръгне на училище, с изключение на
Коледа, когато да връща детето на 28.12. до 20.00 часа;
- през четните години,
майката да взема детето по време на
Първи май, Двадесет и четвърти май и Великден - неделя и понеделник (които в
съответната година са определени за празнуването му), Деня на независимостта и
Нова година, като взема детето в 17.00 часа, в деня, в който ги разпускат от
училище и го връща до 17.00 часа в деня преди да тръгне на училище, с
изключение на Нова година, когато да взема детето в 16.00 часа на 28.12. и го
връща до 17.00 часа на 02.01. през съответната Нова година. Ако през нечетните
години пролетната ваканция и Великден съвпадат, детето да остава за цялата пролетна ваканция,
включително Великден, с майка си.
За осъществяване на личните контакти майката
следва да взема детето от дома на бащата и съответно да го връща в този дом.
ОСЪДИЛ на основание чл.143,
ал.2 вр. чл.59, ал.2 от Семейния кодекс А.Г.Г. с ЕГН **********, адрес *** ДА ЗАПЛАЩА в полза на И.Р. Г. с ЕГН ********** и Р.Р. Г. с ЕГН ********** чрез техния
баща и законен представител Р.Р.Г.
с ЕГН **********, адрес *** месечна издръжка
в размер на 115 лв. /сто и петнадесет лева / за всяко от децата, считано от
влизане в сила на съдебното решение до настъпване на законно основание за
нейното изменяване или прекратяване,
заедно със законната лихва за всяка просрочена вноска, като отхвърлил иска
върху размера до 180 лв. като неоснователен и недоказан.
ПРЕДОСТАВИЛ ползването на семейното
жилище, находящо се в с.***, ул.*** № 5 на А.Г.Г., ЕГН **********.
ОСЪДИЛ на основание Тарифа
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК А.Г.Г. с ЕГН **********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата към бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС-Ч.Б., сумата
356,20 / триста петдесет и шест лева и двадесет стотинки/ лв. общо
държавни такси по делото.
ПОСТАНОВИЛ
на
основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта досежно издръжката.
Недоволна от решението в ЧАСТТА за родителските права за децата И.Р. Г. и Р.Р.
Г. и за осъждането й да заплаща месечна издръжка в размер на 115лв. за всяко от
децата, е останала А.Г.Г., която чрез пълномощника си адв.Л. Г. от ПлАК го
обжалва в законния срок.
Навежда доводи, че съдът не е обсъдил доказателствата, че има възможности и
условия за отглеждане на децата, а изводите му не се подкрепят от събраните по
делото доказателства. В резултат на това твърди, че се е стигнало до
постановяване на необосновано и неправилно решение.
Моли
въззивния съд да отмени съдебния акт на ПлРС в обжалваните му части и да
постанови ново решение, с което да й предостави за
упражняване родителските права над децата И. и Р., да определи подходящ режим
на контакти на децата с бащата – ищецът по делото пред ЧРС и ответник по
насрещния иск, и да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 115лв.
за всяко от децата.
Въззивна жалба срещу решението е подал и Р.Р.Г. с ЕГН **********,
адрес: *** чрез адв.И. В. от ПлАК в Частта за прекратяване на брака с развод по
вина и на двете страни, както и в Частта за определената издръжка на всяко от
двете деца в размер на 115лв. месечно.
Твърди, че
решението за развод е неправилно – разстройството на брака не е по вина на
двете страни, както приема съда, а по вина на съпругата му, която имала
извънбрачна връзка и това в хода на делото пред ЧРС било доказано. Навежда
доводи, че определената месечна издръжка в размер на 115лв. за всяко от децата
е несправедлива, защото от 01.01.2018г. минималната работна заплата за страната
е 510лв. и този размер се оказва под минимума по смисъла на чл.142 ал.2 СК, който размер на издръжката се определя според
нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето,
което я дължи. Минималната издръжка на едно дете обаче е равна на една четвърт от размера на минималната
работна заплата.
Прави искане съдът да го отмени в обжалваните Части, като
вместо него постанови друго, с което да приеме, че бракът следва да се прекрати
с развод по вина изцяло и само на ответницата А.Г.Г. и исковете за издръжка да
се уважат изцяло, както и да му се присъдят разноски по делото за двете
инстанции.
Никоя
от страните не взема становище по жалбата на другата – л.10 – л.13 от в.гр.
дело № 60/2018г., но в съдебно заседание пред ПлОС Р.Р.Г. чрез адвоката си моли
съда да отхвърли жалбата на ответната страна, да уважи неговата въззивна жалба,
защото по време на съдебното дирене, извършено от първоинстанционния съд в Ч.Б.,
е установена фактическа обстановка, която по безспорен начин установява
наличието на друга, извънбрачна връзка на ответната страна, което е доказано в
хода на съдебното дирене. Моли съда да им присъди и разноските по делото за
двете инстанции, които са в размер на адвокатските хонорари.
А.Г.Г. поддържа жалбата си и иска двете деца да
останат при нея.
Въззивният
съд като обсъди оплакванията на жалбоподателите, прецени становищата на
страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, намира за
установено следното:
Жалбата
на А.Г.Г. е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е и е неоснователна.
Жалбата
на Р.Р.Г. е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е и е частично основателна.
В необжалваната му Част решението е добило законна сила и
не е предмет на разглеждане от настоящата инстанция. Така предвид чл.325 ГПК
решението за развод е влязло в сила, независимо че е обжалвано в Частта за
вината и за ползването на семейното жилище.
Безспорно по делото е и се установява от
представеното с исковата молба
удостоверение за сключен граждански брак серия ЧБАБ № 060018/08.04.2006г., че Р.Р.Г.
с ЕГН ********** и А.Г. Х. с ЕГН ********** са сключили граждански брак на 08.04.2006г.
в гр.Ч.Б., за което е съставен акт за граждански брак № 0018/08.04.2006г. от
длъжностното лице при Община Ч.Б.. Съпругата приела да носи фамилното име Г..
Безспорно по делото е и се установява от
представените към исковата молба заверени копия на удостоверения за раждане, че
родители на децата И.Р. Г. с ЕГН ********** и Р.Р. Г. с ЕГН ********** са Р.Р.Г. с ЕГН **********
и А.Г.Г. с ЕГН **********.
Безспорно по делото е и се установява от заверено
копие на трудов договор № 13/30.12.2013г., представен от ищеца Р.Р.Г. и не
оспорен от ответната страна, че между „***“ ООД – гр.София, в качеството на
работодател, и Р.Р.Г., в качеството на работник бил сключен трудов договор, по
силата на който работника приел да изпълнява длъжността шофьор тежкотоварен
автомобил над 12 тона с място на работа с.*** и работно време 8 часа при
5-дневна работна седмица. Договорът бил сключен за неопределен срок, а
уговореното между страните основно месечно трудово възнаграждение възлизало на
сумата от 415лв.
Не се спори между страните и се установява от
служебна бележка изх.№ 449/10.05.2017г. издадена от ОУ „***“ гр. Ч.Б., че А.Г.Г.
работи като учител и получава брутно трудово възнаграждение, което варира в
интервала от 689,58лв. до 1 234,43лв. за периода м.05.2016г. до м.април 2017г.
Няма спор между страните и досежно обстоятелството,
че по смисъла на пар.1 от ДР на СК, предвиждащ че семейно жилище по смисъла на
СК е обитаваното от двамата съпрузи жилище – то това е къщата на родителите на А.Г.Г.
***.
Спорни
по делото са въпросите по чия вина е настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство на брака между страните и на кого от съпрузите да се предоставят за
упражняване родителските права спрямо малолетните деца И. и Р., какъв да бъде
подходящия режим на контакти на децата с други родител и в какъв размер да се
определи дължимата на децата издръжка, както и кой от родителите да я заплаща?
Съгласно чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част,
като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
С други думи на изследване, установяване и отговор подлежат
единствено конкретните оплаквания по въззивните жалби, защото обжалваното
решението е валидно и допустимо.
За
да отговори на спорните по делото въпроси съдът съобрази представените пред ЧРС
писмени доказателства и социални доклади, приетите от ПлОС писмени доказателства
и социален доклад, отговорите по реда на чл.176 ГПК на страните пред ЧРС и
становищета им пред ПлОС, изслушани по реда на чл.59 ал.6 СК по въпросите
относно основанията им за местоживеене на децата, режима на лични отношения на
децата с майката, за действителните отношения между бившите съпрузи по повод на
децата и техните отношения с децата, показанията
на св.М. Г. – майка на ищеца, Е.Д. и В.Л. – свидетели на ищеца, както и тези на
С.М., С.Д. и Д.Д. – свидетели на ответницата, а така също и на св.Б.М. –
логопед, и св.В.И. – ръководител на ЦОП гр.Ч. бряг, св.Т.Л. – социален работник
и А.А. – служител в ЦОП гр.Ч.Б., както и заключенията на психолого –
психиатричната експертиза на вещите лице д-р Н. Л. и психолога А. А., и на
техническата експертиза на в.л. К. Т..
По
жалбата на ищеца относно брачната вина:
Предявен
е насрещен иск за развод от ответницата по вина на Р.Р.Г., по който Отговор не
е постъпил, но с който са допълнени основанията за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака от страна на ответницата – системно е била обект на
физическо и психическо насилие от страна на ищеца, неколкократно ищецът напускал
семейното жилище без каквито и да било обяснения.
Оплакването,
че изводът на ЧРС за взаимна вина за прекратяването на брака е необоснован,
т.к. причината за разстройството на брака е единствено извънбрачната връзка на
ответницата, е неоснователно. Правилно основавайки се на признанието на всяка
от страните, че между тях е настъпило отчуждение и не желаят запазване на
брачната връзка занапред съдът е приел, че взаимното уважение, доверието между
съпрузите и общите грижи за семейството са били компрометирани и от двамата
съпрузи, а с това и взаимността и разбирателството между тях – арг. от чл.14 СК
вр. чл.2 т.7 СК. Досежно съпричастността за брачната вина на ищеца следва да се
добави и установеното със заключението на СТЕ обстоятелство – на 26.09.2016г.
ищецът е изпратил съобщение до ответницата, със съдържание което ако не израз
на психическо въздействие върху нея, то най-малкото не може да се приеме като
отношение на уважение, привързаност и разбирателство, на които се основават
семейните отношения. При условията на чл.272 ГПК ПлОС препраща към мотивите на
ЧРС досежно изводите за вината за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака между страните.
В този смисъл правилно от събраните по делото писмени и гласни
доказателства ЧРС е приел, че между съпрузите са възникнали непреодолими
противоречия и с оглед продължителната фактическа раздяла помежду им – от 27.11.2016г.,
през който период не е настъпило подобряване на отношенията между съпрузите,
съществуващата между тях брачна връзка е окончателно опразнена от дължимото
според Закона и морала вътрешно съдържание и следва да бъде прекратена, като
вината за това е и на двамата съпрузи.
Вярно е, че бракът е сключен при действието на стария СК от
1985г., но след отмяната му със СК от 01.10.2009г. се прилагат правилата на
новия СК. Делото е образувано на 10.04.2017г. и приложимия за развода и
последиците от прекратяването на брака Закон е СК от 01.10.2009г. След като ищеца
изрично е поискал бракът да се прекрати по вина на ответницата, а тя с Отговора
и насрещния иск е твърдяла, че вина за развода има ищеца, то и при съобразяване
на правилата на чл.154 ГПК всяка от страните е доказала твърденията си за
брачна вина на другия съпруг видно от събраните пред ЧРС доказателства, и след
като брачната връзка е изпразнена от съдържанието на регламентираните с чл.14 и
чл.17 СК отношения и не може да постигне
възложените на семейството функции по вина и на двамата съпрузи, то в тази
обжалвана Част решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
По
жалбата на ответницата за предоставяне на родителските права над малолетните
деца за упражняване на нея, определяне на подходящ режим на контакти с децата
на ищеца и отмяната на решението, с коеуто е осъдена тя да заплаща издръжка на
всяко от децата, вместо което да бъде осъден ищецът да заплаща такава:
Съгласно
чл.59 ал.2 СК, озаглавен родителски права след развода, ако не се постигне
споразумение по ал.1, съдът служебно постановява при кого от родителите да
живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските
права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на
личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата.
Видно от представения
пред ПлОС социален доклад, децата И. и Р. са деца в риск по смисъла на параграф
1 т.11 от ДР на ЗЗДет поради нестабилната семейна среда и при двамата родители
– за тях са отворени случаи за мерки за закрила в семейна среда.
При решаване на
въпроса за упражняване на родителските права спрямо всяко от децата съдът взе
предвид най-добрия интерес на децата, легално определение на който се съдържа в
пар.1, т.5 от ДР на ЗЗДет - "Най-добър
интерес на детето" е преценка на:
а) желанията и чувствата на детето;
б) физическите, психическите и емоционалните
потребности на детето;
в) възрастта, пола, миналото и други
характеристики на детето;
г) опасността или вредата, която е причинена
на детето или има вероятност да му бъде причинена;
д) способността на родителите да се грижат за
детето;
е) последиците, които ще настъпят за детето
при промяна на обстоятелствата;
ж) други обстоятелства, имащи отношение към
детето.
В този смисъл детето И., изслушано от ЧРС в
съдебно заседание, категорично е заявило, че желае да остане при бащата предвид
установената от доказателствата по делото връзка на майката с друг партньор – И.,
а местоживеенето на детето в случая определя и кой родител ще упражнява
родителските права спрямо него. Ищецът ще може да разчита и на помощта на св.М.
Г. – учителка по образование и баба на децата при осъществяване на грижите за
децата.
От друга страна предвид възрастта на децата – на девет и на
седем години, принципно положение досежно най-добрия им интерес е разбирането,
че разделянето им няма да се отрази благоприятно на тяхното развитие. С други
думи най-добрия интерес на седемгодишното дете Р. е да се отглежда и възпитава
заедно със сестра си И. от родителя, който ще упражнява родителските права и
спрямо нея.
Оплакванията, че ЧРС не е обсъдил доказателствата,
установяващи че А.Г.Г. има условия и възможности за отглеждане и възпитание на
децата са неоснователни – при отчитане на всички данни по делото – социалните
доклади и показанията на служителите на ЦОП гр.Ч.Б., първоинстанционният съд е
направил верни изводи досежно въпросите кой от родителите да упражнява правата
спрямо малолетните деца и поради това препращайки към неговите мотиви при
условията на чл.272 ГПК, ПлОС намира че решението следва да се потвърди като
законосъобразно.
При липса на конкретни оплаквания от страните досежно
режима на контакти на децата с майката, въззивният съд намира, че ЧРС воден от
разбирането за най-добрия интерес на децата, правилно е приел да определи широк
режим на контакти с майката. Несъмнено предвид ниската им възраст, децата ще се
нуждаят от възможно по-продължителни контакти с майката и поради това решението
е правилно и по този въпрос.
По
жалбата на Р.Р.Г. досежно определената издръжка за децата:
Към
29.11.2017г. ЧРС е определил дължимата от майката издръжка за всяко от двете
деца от по 115лв. месечно, при МРЗ за страната в размер на 460лв.
По принцип размерът на издръжката, която родителят дължи на ненавършилото
пълнолетие дете се определя в зависимост от нуждите на детето и възможностите
на родителя, като минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от
размера на минималната работна заплата /МРЗ/ – арг. от чл.142 СК. Досежно
максимална издръжка липсва регламентация в СК. Понастоящем МРЗ за страната е в
размер на 510лв., считано от 01.01.2018г.
Към датата на постановяване на настоящото решение, детето И. е на девет
години, а детето Р. – на седем, и съдът приема, че нуждите на децата, предвид
възрастта им и конкретните обществено-икономически условия са обичайните за
всяко дете на тяхната възраст.
Предвид чл.235 ГПК, според който съдът взима предвид и фактите, настъпили
след предявяване на иска, то месечната издръжка в размер на 115лв. за всяко от
децата се оказва под предвидения нормативен минимум. Като прецени, че същият в
момента е 127,50лв. месечно и доходите на всеки от двамата родители, съдът
намира, че на всяко от децата се дължи издръжка в размер на 300лв. месечно. От
тях майката следва да поеме сумата от по 130лв. месечно за всяко дете, а
останалата Част следва да се поеме от бащата, като се има предвид, че той
осъществява и непосредствените грижи за децата предвид родителските права и
местоживеенето им. Определянето на по-висок размер издръжка месечно би довел до
намаляване доходите на майката под размера на МРЗ за страната и това би
заплашило нейното съществуване и възстановяване, и не би позволило успешно да
заплаща такава издръжка.
Поради това в тази Част решението следва да се отмени в отхвърлителната
Част за разликата от 115лв. – присъдена издръжка до 130лв. – дължима издръжка,
а в останалата обжалвана Част – до 180лв. месечна издръжка за всяко от децата, решението
следва да се потвърди.
По
разноските:
Ищцовата
страна е направила искане за разноски за въззивното производство, които
възлизат на 415лв., от които адвокатски хонорар от 400лв. и 15лв. д.т. за ВЖ.
Съгласно чл.329 ГПК озаглавен Разноски по делото, с
ъдебните разноски по брачните дела се възлагат върху
виновния или недобросъвестния съпруг. Когато няма вина или недобросъвестност
или когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни, разноските остават
в тежест на всеки от тях, както са ги направили. При отхвърляне на иска за
развод разноските се определят по реда на а
. По този ред се определят разноските и
при обжалване на решението.
Съгласно чл.78
ал.1 ГПК на ищецъ се дължат разноски съразмерно на уважената Част от иска –
решението е обжалвано от ищеза за вината и за издръжките, но в Договорът за
правна помощ не е разграничено колко са договорени и направени за всяка Част от
жалбата затова съдът приема, че 200лв. са за жалбата по вината , а другите
200лв. – за издръжките. От тях се дължат съразмерно на уважената Част от
жалбата разноски в размер на 65лв., от които 60лв. адвокатско възнаграждение и
5лв. д.т. по в.ж.
Предвид уважаването на жалбата за разликата от 115лв. до 130лв. месечна
издръжка за всяко от децата, върху увеличението следва да се присъди държавна
такса в размер на 43.20лв., която ответницата да заплати в полза на Бюджета на
съдебната власт – по сметка на ПлОС – арг. от чл.71 ГПК.
Поради това и на основание чл.271 ал.1, предл.1 ГПК
Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 291/29.11.2017г. по гр.д. № 273/2017г. на ЧРС, допълнено в
Частта за семейното жилище с решение № 40/27.02.2018г., в ЧАСТТА, с която са
отхвърлени като неоснователни исканията на Р.Р.Г. от гр.Ч. бряг, ЕГН **********,
като баща и законен представител на децата И.Р. Г. с ЕГН ********** и Р.Р. Г. с ЕГН ********** против А.Г.Г. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА в
полза на И.Р. Г. с ЕГН ********** и Р.Р. Г. с ЕГН ********** чрез техния
баща и законен представител Р.Р.Г.
с ЕГН **********, адрес *** месечна
издръжка в размер на разликата от 115 лв. /сто и петнадесет лева / до 130лв.
/сто и тридесет лева/ за всяко от децата, считано от влизане в сила на
съдебното решение до настъпване на законно основание за нейното изменяване или
прекратяване, заедно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, като незаконосъобразно и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на осн. чл.143 СК А.Г.Г. с ЕГН **********, адрес *** ДА ЗАПЛАЩА в полза на И.Р. Г. с ЕГН ********** и Р.Р. Г. с ЕГН ********** чрез техния
баща и законен представител Р.Р.Г.
с ЕГН **********, адрес *** месечна
издръжка в размер на още по 15 лв. /петнадесет лева / за всяко от децата или по
130лв месечно за всяко от децата, считано от влизане в сила на съдебното
решение до настъпване на законно основание за нейното изменяване или
прекратяване, заедно със
законната лихва за всяка просрочена вноска.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № № 291/29.11.2017г. по гр.д. № 273/2017г. на ЧРС, допълнено
в Частта за семейното жилище с решение № 40/27.02.2018г. в останалите обжалвани
Части, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА А.Г.Г. с ЕГН **********, адрес *** да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт – по сметка на ПлОС на
основание чл.71 ГПК държавна такса върху увеличения размер на издръжката в
размер на 43.20лв.
ДОПУСКА на осн. чл.242 ал.1 ГПК предварително изпълнение на решението на
ПлРС и настоящото съдебно решение в ЧАСТТА досежно определените на децата
издръжки.
ОСЪЖДА
на осн. чл.78 ал.1 ГПК А.Г.Г. с ЕГН **********, адрес *** да заплати Р.Р.Г. с ЕГН **********, адрес *** сумата от 65лв., представляващи разноски по делото
за тази инстанция, като за разликата до 415лв. – отхвърля искането като
неоснователно.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280 и сл. ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.