№ 2149
гр. София, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгени Георгиев
като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Гражданско дело №
20211100109171 по описа за 2021 година
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ
НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. На ищеца
[1] С.Р. заявява в искова молба от 20.07.2021 г., че с договор за
застраховка с ответника ЗАД „А.“ АД (А.) е застраховал свой автомобил. В
периода от 00:30 часа до 07:00 часа на 28.01.2020 г. автомобилът е бил
откраднат.
[2] Още на 28.01.2020 г. С.Р. е уведомил А. за кражбата. На 04.05.2020
г. А. е отказал да му заплати обезщетение, като е обосновал отказа си с
предоставяне на неверни данни. С. Р. твърди, че не е предоставял неверни
данни и не е имало други основания А. да откаже изплащането на
обезщетение. Затова С.Р. моли съда да осъди А. да му заплати:
- 30 000,00 лева обезщетение;
- законната лихва от 05.05.2020 г. до окончателното изплащане
(исковата молба, л. 2-5; определение, с което съдът е допуснал увеличение на
1
иска, л. 146-гръб).
2. На ответника
[3] А. е оспорил предявения иск. Той е заявил, че не дължи
обезщетение, тъй като:
1. С.Р. е декларирал неверни данни, че автомобилът е бил управляван
късно вечерта на 27.01.2020 г. и бил откраднат рано на 28.01.2020 г., а
всъщност ключът за него е бил използван за последен път на 24.12.2019 г.;
2. ако автомобилът е бил откраднат, това е станало от С.С., който не е
имал застраховка с А. и не е имал основание да ползва автомобила;
3. С. Р. не е уведомил А. за: промяна на собствеността на автомобила в
уговорения едноседмичен срок, а повече от месец след това; за
упълномощаването на трето лице да ползва автомобила;
4. търсеното обезщетение е прекомерно. Затова А. моли съда да
отхвърли предявения иск или да го уважи в намален размер (писмения
отговор, л. 27-33; уточненията, л. 79-80 и л. 146).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД
КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА
СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
1. Обстоятелства, които съдът установява
[4] Не се спори, че З.Й. е притежавала автомобил «БМВ». За него на
19.11.2019 г. тя е сключила с А. застраховка «каско» и «злополука», клауза П
– пълно каско за периода 19.11.2019 г.-18.11.2020 г. (полицата, л. 9). Клауза П
на застраховка «каско» е покривала всички рискове, включително и кражба
(т. 12 от Общите условия, л. 37-гръб). З.Й., като застрахован по договора, е
била длъжна в седмодневен срок да уведоми А. за промени, свързани със
собствеността, или за съществено изменение в ползването на автомобила,
включително и временно ползване (т. 50.7.5, т. 50.7.6 и т. 51 от Общите
2
условия, л. 39-гръб). В същия ден служител на А. е огледал автомобила
(протокола, л 10).
[5] На 10.12.2019 г. З.Й. е продала на С.Р. лекия автомобил «БМВ»
(договора, л. 85). Той е имал един ключ (показанията на вещото лице Д., л.
147; показанията на С.С. и С.Р. на досъдебното производство, л. 146 и л. 164,
които съдът цени като частни свидетелстващи документи; заявлението, л. 87).
За последен път автомобилът е бил привеждан в движение в 23:00 часа на
23.12.2019 г. (заключението на вещото лице Д., л. 126-131; показанията на
вещото лице, л. 146-147).
[6] На 16.01.2020 г. С.Р. е сключил с А. дабавък към договора за
застраховка между З.Й. и А.. С него всички права и задължения по договора
за били прехвърлени на С.Р., като срокът на застраховката се е запазил
(добавъка, л. 11). Липсват доказателства А. да е огледал автомобила на
16.01.2020 г. Затова съдът приема, че А. не го е правил.
[7] На 28.01.2020 г. С.С. е подал пред А. заявление за изплащане на
обезщетение за вреди на МПС. В него той е заявил, че на 28.01.2020 г. е
тръгнал с автомобила «БМВ» от ж. к. «Младост» към Студентски град и
около 00:30 часа го е паркирал в Студентски град, между бл. 13 и 14. Към
07:00 часа на 28.01.2020 г. той е установил, че автомобилът го е нямало
(заявлението, л. 42). С.С. е предал на А. един ключ и един имобилайзер за
автомобила (протокола, л. 14; списъка, л. 15). Същото той е заявил и пред
разследващ полицай (показанията на С.С., л. 166). Това е заявил пред
разследващ полицай и С.Р. (показанията на С.Р. на досъдебното производство,
л 164). Към този момент средната пазарна стойност на автомобила е била
30 820,00 лева (заключението на вещото лице Д., л. 131).
[8] В същия ден С.Р. е упълномощил В.М. да се разпорежда с
автомобила, да го представлява пред когото и да е по отношение на
автомобила и да получава застрахователни обезщетения за него
(пълномощното, л. 6). Не се спори, че А. не е изплащал обезщетения на С.Р..
3
[9] С.Р. е заплатил: 1 200,00 лева държавна такса (л. 24 и л. 149); 125,00
лева възнаграждение за вещо лице (л. 138). А. е заплатил 125,00 лева за вещо
лице (л. 81), 5,00 лева за съдебно удостоверение (л. 82) и е бил представляван
от юрисконсулт (л. 146 и л. 183).
2. Обстоятелства, за които съдът е събрал противоречива
информация
[10] Съдът е събрал противоречива информация относно това колко
ключа е имало за автомобила. От една страна при разпита му вещото лице Д.
е заявил, че за автомобила е имало един ключ. Също така това са заявили пред
разследващия полицай С.С. и С.Р., като С.С. е заявил това и пред А.. От друга
страна свидетелят А. е заявил, че според него ключовете са били два.
[11] Съдът не възприема заявеното от свидетеля А.. Съдът не го
въприема, защото: 1. това е извод на свидетеля А.; А. дори не е твърдял, че
ключовете са били два; 3. съвкупната доказателствена стойност на
показанията на вещото лице Д. и заявеното от С.С. и С.Р. на досъдебното
производство е по-голяма от тази на извода на свидетеля А..
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА
УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И
РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[12] С.Р. е предявил иск по чл. 386, ал. 1 от КЗ за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди. Искът е неоснователен и съдът го
отхвърля.
1. По иска по чл. 386, ал. 1 от КЗ
[13] Съгласно чл. 386, ал. 1 от КЗ, при настъпване на
4
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок. Размерът на това
обезщетение трябва да е равен на размера на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието (чл. 386, ал. 2 от КЗ).
[14] Следователно предпоставките за уважаването на иска са:
1. наличие на валиден договор за имуществена застраховка, по който
ищецът да е бил застрахован, а ответникът застраховател;
2. настъпване на застрахователно събитие - кражба - покрито от
договора за застраховка, по време на действие на договора;
3. вследствие на това застрахователно събитие да са били причинени
вреди на ищеца;
4. ответникът да не е изплатил обезщетение на ищеца или да не е
изплатил целия размер на дължащото се обезщетение.
[15] Съдът установи, че:
1. между С.Р. и А. е бил налице валиден договор за застраховка „каско“
за процесния автомобил „БМВ“;
2. лекият автомобил е бил откраднат, а той е бил застрахован срещу
кражба;
3. от загубата на автомобила С.Р. е претърпял вреди;
4. А. не е изплатил обезщетение на С.Р..
[16] Налице са предпоставките за уважаването на иска. А. е възразил,
че не дължи обезщетение, защото С.Р. е декларирал неверни данни, че
автомобилът е бил управляван късно вечерта на 27.01.2020 г. и е бил
откраднат рано на 28.01.2020 г., а всъщност ключът за него е бил използван за
последен път на 24.12.2019 г. Възражението е основателно.
[17] Възражението е основателно, защото: застрахователят може да
откаже изплащането на застрахователно обезщетение, когато са налице
обстоятелства, чието естество е такова, че те могат да въздействат:
5
1. върху размера на риска;
2. настъпването на застрахователното събитие;
3. обхвата и размера на вредите и тяхното доказване (решения на ВКС
185-2014-I Т. О. по т. д. 350/2011 г.; 15-2012-II Т. О. по т. д. 454/2011 г.):
[18] Съдът установи, че автомобилът е бил последно привеждан в
движение в 23:00 часа на 23.12.2019 г. Следователно той не е бил управляван
от С.С. на 28.01.2020 г. Ето защо съдът приема, че автомобилът е бил
откраднат не на 28.01.2020 г., а още на 23.12.2019 г. С.Р. не е уведомил А. за
това обстоятелство повече от месец. Ако беше го направил, А. би могъл да
подпомогне откриването на автомобила. Така С.Р. е въздействал за
настъпването на вредата. Ето защо съдът приема, че на С.Р. не се дължи
обезщетение.
[19] Също толкова съществено: застрахователят не дължи обезщетение
и, ако застрахованият съзнателно е премълчал обстоятелство, при наличието
на което застрахователят не би сключил договора (чл. 363, ал. 1 от КЗ). В
случая на 16.01.2020 г. С.Р. е сключил с А. добавък към застраховката каско,
въпреки че е знаел, че още на 23.12.2019 г. автомобилът е бил откраднат. Ако
А. е знаел това обстоятелство, никога не би сключил със С.Р. добавъка. Ето
защо А. не дължи обезщетение на С.Р.. Затова съдът отхвърля иска.
2. По разноските
[20] А. търси разноски. Той е направил такива за 130,00 лева и е бил
представляван от юрисконсулт.
[21] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски
съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска изцяло. Затова
съдът осъжда С.Р. да заплати на А. 130,00 лева разноски по делото и 300,00
лева юрисконсултско възнаграждение. Ето защо съдът
6
РЕШИ:
[22] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 386, ал. 1 от Кодекса за застраховане
(КЗ) на СТ. Б. Р. срещу „ЗАД А.“ АД за заплащането на 30 000,00 лева
обезщетение по договор за застраховка от 16.01.2020 г. за откраднат лек
автомобил „БМВ Х6“ с рег. номер *******. С.Р. е със съдебен адрес – адвокат
А.М., гр. Хасково, бул. *******, офис 217. „ЗАД А.“ АД е с адрес в гр. София,
ул. *******
[23] ОСЪЖДА СТ. Б. Р. да заплати на „ЗАД А.“ АД 130,00 лева
разноски по делото и 300,00 лева юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
[24] Ако ищецът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той
следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 600,00 лева
държавна такса по сметка на САС. Ако обжалва частично решението, той
следва да представи доказателство за внесена по сметка на САС държавна
такса от 2% от обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне
въззивната жалба.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7