Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260134
Гр.Нови пазар,08.11.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд Нови пазар в публичното съдебно
заседание,проведено на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:СВЕТЛА РАДЕВА
Секретар:ГАЛИНА АЛЕКСАНДРОВА
Като
разгледа докладваното от съдия Радева гр.дело №271 по описа за 2021 година,за да се произнесе,взе
предвид:
Делото е образувано по обективно и
субективно съединени установителни
искове с правно основание чл.422 във вр.чл.415 ал.1 от ГПК,чл.79 от ЗЗД,чл.430
от ТЗ и чл.86 от ЗЗД, ,предявени от „П.И.Б.“АД ,чрез пълномощник Д. И. Д.–юрисконсулт
на „ПИБ“-АД клон Шумен срещу М.Г.И. и И.Д.И.,двамата с адрес:г***,с цена на
иска 10 995.21 евро.
Ищецът „П.И.Б.“АД твърди,че въз основа на
подадено от него заявление по чл.417 т.2
от ГПК,по ч.гр.д.№948/2020г.по описа на Районен съд –Нови пазар била издадена
заповед за изпълнение от 17.07.2020г.срещу кредитополучателите М.Г.И. и И.Д.И. за сумата от 10 995.21
евро,представляваща главница и лихви по извлечение от счетоводните книги на П.И.Б.
АД София,дължима по Договор №***/16.12.2011г.за банков кредит ,ведно
със законната лихва върху
главницата,считано от датата на завеждане на заявлението до окончателното й
изплащане,на основание чл.78 ал.1 от ГПК –направените разноски в размер на
430.10лв.,както и на основание чл.78 ал.8 от ГПК-юрисконсултско възнаграждение
в размер на 150.00лв.
На основание чл.422 ал.1 във вр.чл.415 ал.1
т.2 от ГПК съдът указал на ищеца,че може да предяви иск за установяване на
вземането си.
Съгласно Договор №***/16.12.2011г.за банков
кредит,Банката предоставила на кредитоискателите банков кредит в размер на
4 050 евро.Те се задължили да погасят ползвания кредит съгласно
погасителен план Приложение №1,неразделна част от договора.Въпреки поетите
задължения,кредитополучателите не извършили плащане на задължението си по
договора за банков кредит.Кредитът бил в просрочие,считано от
26.01.2012г.Поради неплащане в срок на задълженията по договора за кредит,на
основание Раздел Х т.10.1.2 ,буква“а“ от общите условия към договора за
кредит,на ответниците били връчени покани за доброволно изпълнение.Същите не
заплатили в срок задължението си и банката обявила кредита за изцяло и
предсрочно изискуем ,считано от 03.11.2020г.
Ищецът моли да бъде призован на съд с
ответниците и след доказване основателността на твърденията,изложени в исковата
молба,съдът постанови решение,с което признае за установено,че ответниците М.Г.И.
и И.Д.И. дължат на „П.И.Б.“АД съгласно по Договор №***/16.12.2011г.за банков кредит
сумата от 10 995.21 евро,от които 3 994.00 евро-просрочена главница по
претендирано вземане, 4 128.97 евро-непогасена договорна лихва за периода
от 26.01.2012г.до 02.11.2020г.включително,дължима на основание т.4 от договора за кредит, 2 362.17
евро-наказателна лихва за периода от 26.01.2012г.до
12.03.2020г.включително,дължима на основание т.10 от договора за кредит,78.25
евро-непогасена договорна лихва ,начислена за периода от 13.03.2020г.до
13.05.2020г.включително,дължима на основание т.4 от договора за кредит,377.84
евро-наказателна лихва,начислена за периода от 14.05.2020г.до
02.11.2020г.вкл.,дължима на основание .10 от договора за кредит,23.30
евро-законна лихва,начислена за периода от 03.11.2020г.до
23.11.2020г.включително, 30.68 евро-непогасени разноски за връчване на покани
чрез ЧСИ Я. Б. съгласно фактура №*********/25.10.2019г.,ведно със законната
лихва върху главницата,считано от 24.11.2020г.до окончателното изплащане,за
което е издадена Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№1218/2020г.по
описа на Районен съд Нови пазар.
Моли да му бъдат присъдени направените в
заповедното и исковото производство съдебни и деловодни разноски.
Препис от исковата молба и приложенията към
нея са връчени на ответниците,които в законоустановения срок са депозирали
писмен отговор.Оспорват иска,като правят възражение за погасяване по давност на
претендираното от ищеца вземане.
В съдебно заседание за ищеца се явява
юрисконсулт Д.Д. .Поддържа изцяло предявените искове.
Ответниците се явяват лично.Поддържат
възраженията,изложени в писмения им отговор.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,прие за установено от
фактическа страна следното:
От приобщения като писмено доказателство и
неоспорен от страните Договор №***/16.12.2011г.за банков кредит,“П.И.Б.“АД
/банката/ е предоставила на кредитополучателите М.Г.И. и И.Д.И. банков кредит в
размер на 4050 евро по разплащателна сметка с IBAN***а съществуващи
задължения по договор за кредит №**от
17.03.2010г.Срокът за усвояване на кредита е до 23.12.2011г.Крайният срок за
погасяване на кредита е 26.11.2021г.Страните са уговорили лихви,такси и
комисионни по кредита.ГПР е 18.90%,ГЛП-16.5%, РЛП -7.99%,надбавка към
референтен лихвен процент -8.51%.Общо дължимата сума е договорена в размер на
8380.73лв.,платима на 120 месечни вноски,съгласно приложения погасителен
план,неразделна част от договора,подписан и от двете страни.
Искането за отпускане на кредит е подадено от
М.Г.И. и е с вх.№284-74/02.12.2012г.,а като солидарен длъжник задължението е поето от нейния съпруг И.Д.И..
От заключението по назначената
съдебно-счетоводна експертиза,изготвено от вещото лице С.А.,което съдът
кредитира с нужното доверие като обективно,добросъвестно и компетентно,се
установява,че банковият кредит е преведен по разплащателната сметка . IBAN***.12.2011г.
За погасяване на поетите по договора
задължения,кредитополучателите са направили пет погашения,съответно- на
26.12.2011г.- 25.52 евро –главница и 12.99 евро-договорна лихва ,на
16.01.2012г.-30.48 евро-главница, на 26.01.2012г.- 0.19 евро-договорна лихва,
на 16.03.2012г.- 4.62 евро-договорна лихва и на 27.04.2012г.- 4.16
евро-договорна лихва.
Кредитът е в просрочие,считано от
26.01.2012г.
Кредитополучателят и солидарния
длъжник-негов съпруг са извършвали лично плащания за погасяване на задълженията
по предоставения кредит,с вноски на каса,по сметката,както следва: на
16.01.2012г.И.И. е внесъл 62.00лв.с основание „вноска по кредит“,които
превалутирани по обменния курс на банката са заведени като 31.66 евро.На
16.03.2021г.М.И. е внесла 10.0лв.с основание „вноска по кредит“,които превалутирани
по обменния курс на банката са заведени като 5.11 евро.
Във връзка с поставените му конкретни
задачи,вещото лице заключава още:1/размерът на просрочената главница към
24.11.2020г.е 3 994.00 евро, 2/размерът на непогасената договорна лихва за
периода от 26.01.2012г.до 02.11.2020г.вкл.,дължима на основание 4 от договора
за кредит е 4 135.65 евро, 3/размерът на наказателната лихва за периода от
26.01.2012г.до 12.03.2020г.включително ,дължима на основание т.10 от договора
за кредит е 2 536.23 евро, 4/размерът на непогасената договорна лихва,начислена за
периода от 13.03.2020г.до 13.05.2020г.включително,дължима на основание т.4 от
договора за кредит е определена на 50.26 евро, 5/размерът на наказателната
лихва,начислена за периода 04.05.2020г.до 02.11.2020г.вкл.,дължима на основание
т.10 от договора за кредит,според ССЕ е в размер на 189.19 евро и 6/размерът на
законната лихва,начислена да периода от 03.11.2020г.до 23.11.2020г.включително
,според вещото лице е в размер на 23.30 евро.
Чрез ЧСИ Я.Б.,с рег.№*** на КЧСИ, „П.И.Б.
„Е отправила покана до ответниците,в
качеството им на длъжници, за доброволно изпълнение на остатъка по кредита в
общ размер на 9 864.28 евро,в това число просрочени задължения
8 318.62 евро.,в 5-дневен срок от връчване на поканата.,като при
неизпълнение е посочено,че с изтичане на срока,Банката ще упражни правото си да
обяви целия кредит за предсрочно изискуем./на основание раздел Х т.10.1.2
буква“а“ от Общите условия /.
Представена е фактура
№*********/25.10.2019г.за връчване на покани за предсрочна изискуемост чрез ЧСИ
Я. Б. ,на стойност 60.00лв.с ДДС.
По
повод на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК,съдът е издал Заповед № */27.11.2020г.за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по
ч..гр. №1218/2020 г.по описа на НПРС,с която е разпоредил ДЛЪЖНИЦИТЕ М.Г.И.
с ЕГН:**********, с настоящ адрес:с*** и И.Д.И. с ЕГН:**********, с настоящ
адрес:с***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на кредитора “П.И.Б.“ АД, с ЕИК: ***със
седалище и адрес на управление гр. С. ***, представлявана от изпълнителния
директор С.А.П., с пълномощник по делото юрисконсулт Д.И.Д., СУМАТА
от 3 994 евро /три хиляди
деветстотин деветдесет и четири евро/- главница; 4 128,97 евро /четири
хиляди сто двадесет и осем евро и деветдесет и седем евроцента/- договорна
лихва от 26.01.2012 г. до 02.11.2020 г.; 2
362,17евро /две хиляди триста шестдесет и две евро и седемнадесет
евроцента/- наказателна лихва от 26.01.2012 г. до 12.03.2020 г.; 78,25 евро /седемдесет и осем евро и
двадесет и пет евроцента/- договорна лихва от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г.; 377,84 евро /триста седемдесет и седем
евро и осемдесет и четири евроцента/- наказателна лихва за периода от
14.05.2020 г. до 02.11.2020 г.; 23,30
евро /двадесет и три евро и тридесет евроцента/- законна лихва от
03.11.2020 г. до 23.11.2020 г.; 30,68
евро /тридесет евро и шестдесет и осем евроцента/- разноски по връчването,
ведно със законната лихва върху главницата от 24.11.2020 г. до изплащане на
вземането, както и направените по делото разноски от 430,10 лв. /четиристотин и тридесет лева и десет ст./ - заплатена
от заявителя държавна такса и 150 лв. /сто и петдесет лева/-
юрисконсултско възнаграждение.
Посочено е,че вземането
произтича от следните обстоятелства:
извлечение от счетоводни книги по договор за банков кредит №№***от 16.12.2011 г. - документ по чл.417, т.2 от ГПК.
Длъжниците са подали възражение срещу издадената заповед за незабавно
изпълнение ,като съдът е указал на заявителят,че в 1-месечен срок може да
предяви иск за установяване на вземането си,което той е сторил
При така установеното от фактическа страна,съдът направи следните правни
изводи:
Искът е подаден в установения от закона срок,от надлежно легитимирано
лице,при наличие на правен интерес и се явява процесуално допустим,а разгледан
по същество-частично основателен,поради следните съображения:
Исковото производство по реда на чл.422 от ГПК е продължение на заповедното производство,като негов предмет е установяване
със сила на пресъдено нещо дължимостта и
изискуемостта на вземането- предмет на изпълнителното производство и стабилизиране
на изпълнителната сила на заповедта за изпълнение.
По делото безспорно се доказа наличие на
облигационно правоотношение между ищеца и ответниците,по повод на договор за
банков кредит №№***от 16.12.2011 г. –в
размер на 4050 евро,с основание -за
погасяване на съществуващи задължения по договор за кредит №**от 17.03.2010г.
Ответниците са усвоили отпуснатия им
кредит в пълен размер.
Кредитополучателите са извършили частични плащания по договора.Поради
ненадлежно изпълнение на поетите от негова страна договорни
задължения,кредиторът е обявил кредита за предсрочно изискуем.
Съгласно т.18 на Тълкувателно решение
№4/2013г.,в хипотезата на предявен иск по чл.422 ал.1 от ГПК за
вземане,произтичащо от договор за банков кредит,който съдържа уговорка,че
целият кредит става предсрочно изискуем
при неплащане на определен брой вноски,кредиторът може да събере вземането
си,без да уведоми длъжника,като вземането става изискуемо с неплащането или
настъпването на обстоятелствата,след като банката е упражнила правото си да
направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост,като това право следва да е упражнено преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение.
В конкретния случай,банката –кредитор
е уведомила надлежно
ответника-кредитополучател за обявяване на процесния договор за кредит,за
предсрочно изискуем,преди подаването на заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист./на основание
чл.10.1.2.б.“а“ ,раздел Х от Общите условия на „П.И.Б.“АД за кредити на
физически лица,приложени към ч.гд.№1218/2020г.по описа на НПРС/..
Освен главницата по
кредита,кредитополучателят следва да върне на банката и уговорените между тях
договорна лихва , обезщетение за забава/наказателни лихви / и законна лихва за
забава върху главницата.
Съдът намира възражението на ответниците
за погасяване по давност на претендираното от ищеца вземане за
неоснователно,поради следните съображения:
Заповедта за незабавно изпълнение по чл.417
т.2 от ГПК е издадена въз основа на документ-извлечение от сметка,ката
заявителят се позовава на постигнати между страните уговорки относно настъпване
предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит.
Съгласно ТР №4/2013г.на ОСГТК на
ВКС/т.18/и ЗКИ /чл.60 ал.2/, банката може да поиска издаване на заповед за
незабавно изпълнение по реда на чл.418 от ГПК,когато кредитът бъде обявен за
предсрочно изискуем,поради неплащане на една или повече вноски.
Предсрочната изискуемост представлява
изменение на договора,което за разлика от общия принцип в чл.20 ал.2 от ЗЗД
настъпва с волеизявление само на една от страните и при наличието на две
предпоставки:обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право
да обяви кредита за предсрочно изискуем.Обявяването на предсрочната изискуемост
по смисъла на чл.60 ал.2 от Закона за кредитните институции предполага
изявление на кредитора,че ще счита целия кредит или непогасения остатък от
кредита за предсрочно изискуеми,включително и за вноските с ненастъпил
падеж,които към момента на изявлението не са били изискуеми.
Предсрочната изискуемост има действие то
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,ако към този
момент са настъпили обективните факти,обуславящи настъпването й.
В настоящият случай,длъжникът /длъжниците/
е бил уведомен надлежно от кредитора за настъпилата предсрочна изискуемост и
изявлението на кредитора в тази насока е постигнало целеното правно действие ,с
произтичащи от това правни последици.,т.е.към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК
/24.11.2020г./е била налице предсрочна изискуемост на остатъка от вземането.
Срокът на договора е до 26.10.2021г./датата на последната
погасителна вноска,съобразно приложения погасителен план /.
Съгласно чл.114 ал.1 от ЗЗД,давността
започва да тече от деня,в който вземането е станало изискуемо.Както към момента
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК,така и към момента на приключване на устните състезания,срокът на договора
не е изтекъл,поради което вземанията по него са станали изискуеми от момента,в
който остатъка по вземането е обявен за предсрочно
изискуем-т.е.03.11.2020г.,като предвидения в закона петгодишен давностен срок
не е изтекъл.
Ето защо съдът приема,че в случая не са
налице материално-правните предпоставки за погасяване на вземането по давност и
възражението на ответниците е неоснователно.
Ответникът не оспори фактите относно
сключения договор за кредит,касателно договорените главно и акцесорни
задължения,включително санкцията при спиране плащанията по договора.Не оспори
фактите относно усвояване на договорената сума и спиране на плащанията по
договора.Не наведе твърдения и не представи доказателства за последващо
изпълнение задълженията по договора.
Предвид гореизложеното,съдът намира,че предявеният
установителен иск се явява основателен и
доказан ,но само досежно претендираните главница,договорна лихва,обезщетение за
забава/наказателна лихва/ и законна лихва за забава.
Следва да бъде признато за установено,че
ответниците дължат солидарно на ищеца сумите в размер на : 3 994 евро /три хиляди деветстотин деветдесет и четири евро/- главница;
4 128,97 евро /четири хиляди сто двадесет и осем евро и деветдесет и
седем евроцента/- договорна лихва от 26.01.2012 г./деня,в който кредитът е в прочие/ до 02.11.2020 г.деня,предхождащ обявяването на
предсрочната изискуемост на остатъка по вземането/доколкото ищецът не е
увеличил иска си съобразно заключението на вещото лице,което е посочило,че по
този пункт размера на задължението е 4 135.65 евро/,2 362,17евро /две хиляди триста шестдесет и две евро и седемнадесет
евроцента/- наказателна лихва от 26.01.2012 г. до 12.03.2020 г./, 50.26 евро /петдесет евро двадесет и шест евроцента/- договорна лихва
от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г.;/съобразно заключението на ССЕ,като в
останалата му част,искът за присъждане
на договорна лихва за този период за разликата над 50.26 евро до претендираната
в размер на 78.25 евро следва да се отхвърли/, 377,84 евро /триста седемдесет и седем евро и осемдесет и четири
евроцента/- наказателна лихва за периода от 14.05.2020 г. до 02.11.2020 г.; 23,30 евро /двадесет и три евро и
тридесет евроцента/- законна лихва от 03.11.2020 г. до 23.11.2020 г.
Относно присъдените със заповедта за
незабавно изпълнение разноски по връчването в размер на 30.68 евро,съдът намира,че такива не се дължат,поради следните
съображения:
Съдът намира,че уговореното в договора
за дължимост на такси за извънсъдебно
събиране на вземането, противоречи на
закона и добрите нрави.Това са такси по събиране и обслужване на кредита и по естеството са такива по управление на
кредита.Предвид установената в чл.10а,ал.2 от ЗПК забрана за кредитора
да изисква заплащането на такси и
комисионни за действия,свързани с усвояване и управление на кредита ,съдът
счита,че искът,в частта му,в която са претендирани вземанията за тези такси
противоречи на закона –чл.10а,ал.2 от ГПК ,поради което следва да се отхвърли.
С оглед задължителните разяснения,дадени в
ТР №4/18.06-2014г.по т.д.№4/2013г-.,с оглед изхода на спора,съдът следва да се
произнесе по дължимостта на разноските в заповедното производство ,като по арг.на чл.78 ал.1 от ГПК същите следва да
се присъдят в размер на 580.10лв./от които 430.10лв.държавна такса и
150.00лв.-юрисконсултско възнаграждение/.
С оглед изхода на делото,на основание
чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените в исковото производство съдебни и деловодни разноски в общ размер
на 880.10лв.,от които :430.10лв./държавна такса/,300.00лв./депозит за изготвяне
на ССЕ, и юристконсултско възнаграждение
в размер на 150.00лв./определимо на основание чл.78 ал.8 от ГПК във вр.чл.7 ал.2
т.1 от Наредба №1/2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения/.
Водим от гореизложеното,съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,че ответниците М.Г.И.
с ЕГН:**********, с настоящ адрес:с*** и И.Д.И. с ЕГН:**********, с настоящ
адрес:с*** ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО на ищеца“П.И.Б.“
АД, с ЕИК: ***със седалище и адрес на управление гр. С. ***, представлявана от
изпълнителния директор С.А.П., с пълномощник по делото юрисконсулт Д. И. Д.СУМИТЕ в размер на : 3 994 евро /три хиляди деветстотин
деветдесет и четири евро/- главница; 4 128,97 евро /четири
хиляди сто двадесет и осем евро и деветдесет и седем евроцента/- договорна
лихва от 26.01.2012 г. до
02.11.2020 г, 2 362,17евро /две хиляди триста
шестдесет и две евро и седемнадесет евроцента/- наказателна лихва от 26.01.2012
г. до 12.03.2020 г./, 50.26 евро /петдесет евро двадесет и шест
евроцента/- договорна лихва от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г,377,84 евро /триста седемдесет и седем
евро и осемдесет и четири евроцента/- наказателна лихва за периода от
14.05.2020 г. до 02.11.2020 г.; 23,30
евро /двадесет и три евро и тридесет евроцента/- законна лихва от
03.11.2020 г. до 23.11.2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата от 24.11.2020 г. до изплащане на
вземането./за което е издадена Заповед № */27.11.2020г.за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
ГПК по ч..гр. №1218/2020 г.по описа на НПРС /.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца“П.И.Б.“ АД, с
ЕИК: ***със седалище и адрес на управление гр. С. ***, представлявана от
изпълнителния директор С.А.П., с пълномощник по делото юрисконсулт Д. И. Д.срещу ответниците М.Г.И. с ЕГН:**********,
с настоящ адрес:с*** и И.Д.И. с ЕГН:**********, с настоящ адрес:с*** иск с
правно основание .422 във вр.чл.415 ал.1 от ГПК,чл.79 от ЗЗД,чл.430 от ТЗ и
чл.86 от ЗЗД за следните суми: договорна лихва от 13.03.2020 г. до
13.05.2020 г.-/за разликата над 50.26 евро до претендирания размер от 78.25 евро,както
и за сумата от 30.68 евро-/тридесет
евро шестдесет и осем евроцента /- непогасени разноски за връчване на покани
чрез ЧСИ Я. Б. съгласно фактура №*********/25.10.2019г,като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ответниците М.Г.И. с ЕГН:**********,
с настоящ адрес:с*** и И.Д.И. с ЕГН:**********, с настоящ адрес:с*** да
заплатят на ищеца П.И.Б.“ АД, с ЕИК: ***със седалище и адрес на управление гр. С.
***, представлявана от изпълнителния директор С.А.П. направените в заповедното
производство/ч...гр. №1218/2020
г.по описа на НПРС /съдебни и деловодни разноски в размер на
580.10лв./петстотин и осемдесет лева и десет стотинки/..
ОСЪЖДА ответниците М.Г.И. с ЕГН:**********,
с настоящ адрес:с*** и И.Д.И. с ЕГН:**********, с настоящ адрес:с*** да
заплатят на ищеца П.И.Б.“ АД, с ЕИК: ***със седалище и адрес на управление гр. С.
***, представлявана от изпълнителния директор С.А.П. направените в исковото
производство/по гр.д.№271/2021г.по описа на НПРС/съдебни и деловодни разноски в
размер на 880.10лв./осемстотин и осемдесет лева и десет стотинки/.
Решението може да бъде обжалвано пред
Окръжен съд –Шумен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: