№ /05.04.2022 год., гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, ХХVІ състав, в публично заседание на двадесет и първи януари през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА
при
секретаря Ангелина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 2934 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.38 ал.7 от ЗЗЛД вр.чл.145 и
сл. от АПК и е образувано по жалба
от „М.И.Б.“ ООД – Варна, ЕИК ***, представлявано от управителя Д.Д.,
чрез пълномощника й адв.Б. ***, против Решение
№ППН-01-843/18 от 11.09.2019 г на
Комисията за защита на личните
данни – София, в частта, с което по жалба от
Р.Т.С. на осн.чл.58 §2 б.“и“
вр.чл.83 §5 б.“а“ от Регламент (ЕС) 2016/679 – Общия регламент за защита
на данни, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 (петнадесет хиляди) лв.
Дружеството на първо място твърди, че при обработването на личните данни на Р.С.
не е извършено нарушение, нито са настъпили вредоносни последици, поради което
считат, че санкцията е наложена при липса на основание за това. Алтернативно
считат, че дори да е извършено някакво нарушение, то Комисията не е изложила
съображения защо при наличието на няколко възможности по чл.38 ал.2 от ЗЗЛД е
избрала точно налагането на имуществена санкция, и то в такъв голям размер,
несъответен на тежестта на нарушението. Развити са подробни съображения за
допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на
материалния закон при постановяване на оспореното решение, въз основа на които
се претендира отмяната му, както и присъждане на сторените в производството
разноски. В съдебно заседание по същество адв.Д.
поддържа изцяло жалбата на изложените в нея съображения.
Ответната КЗЛД, надлежно уведомени, не се
представляват; с писмени бележки гл.ю.к.Д.Г. оспорва
жалбата като неоснователна, излага мотивирани съображения за неоснователност на
възраженията на дружеството-жалбоподател и настоява за отхвърлянето й, като
претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, и прави възражение за прекомерност на претендираните от
жалбоподателите разноски.
Заинтер.страна Р.Т.С. редовно уведомена не се явява, не се
представлява и не ангажира становище по жалбата. Заинтер.
страна „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД – София чрез
процесуалния си представител ю.к.Д.В. са депозирали
молба с.д.№872/20.01.2020г, с която оспорват жалбата и молят за оставянето й
без уважение.
След преценка на събраните в производство писмени
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Началото на производството е поставено със жалба
вх.№ ППН-01-843/17.10.2018г от Р.Т.С., ЕГН **********,***, против „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, с която излага, че на
27.10.2017г с уведомително писмо била уведомена от застрахователя за установената
от тях злоупотреба с личните й данни в сключена застрахователна полица за
застраховка „Гражданска отговорност“ № BG/30/117000182705 от
05.01.2017г, с валидност една година, за л.а. с рег.
№ В 8974 ВС, рама № VSSZZZ7MZ2V513470. Узнаването станало във връзка с постъпило писмо
от Бюрото на застрахователите в Република Румъния, с което ги уведомили за
настъпило на 09.06.2018г застрахователно събитие – ПТП в гр.Отопени,
Румъния, с горецитирания автомобил, собственост на Р.Т.С., ЕГН **********, управляван
от румънски гражданин, а поводът за уведомяването на жалбоподателката
– предявен иск срещу нея от застрахователя пред РС – Добрич за обявяване
нищожността на застрахователния договор, обективиран в застрахователна полица №
BG/30/117000182705 от
05.01.2017г, с посочено първо основание – липса на съгласие (представителна
власт) за сключването му, а в евентуалност – поради измама при сключването й. Жалбоподателката поискала на осн.чл.28а т.1 вр.чл.3 ал.4
вр.чл.2 ал.2 от ЗЗЛД личните й данни, съхранявани в информационния център на Гаранционния
фонд, да бъдат незабавно заличени – както от застрахователното дружество, така
и от Гаранционния фонд, но получила откази и от двете места. От Гаранционния
фонд – поради това, че такива заличавания е компетентен да направи само
застрахователят, който ги е вкарал в системата, т.е. „ЗАД ДаллБогг:
Живот и здраве“ АД, а от тях – защото били длъжни да съхраняват данните на
всички лица, сключили договор за „Гражданска отговорност“, за срок от 5 години.
Междувременно на 02.01.2018г тя получила справка от ИЦ към Гаранционния фонд,
съдържаща две приложения – копие на полицата за сключен договор „Гражданска
отговорност“ № BG/30/117000182705
от 05.01.2017г, в което името й фигурирало като Р. вместо Р., но останалите
данни (бащино и фамилно име и ЕГН) съответствали на нейните, и Протоколът за
ПТП № 0131717 от 08.06.2018г с настъпили имуществени вреди, с участник –
румънски гражданин, управлявал МПС, посочено и в застрахователната полица. Преди
това, още на 18.11.2017г жалбоподателката се снабдила
с Удостоверение от сектор ПП при ОДМВР- Варна, че към датата на изготвяне на
удостоверението 01.11.2017г в автоматизираната информационна система – КАТ не
съществува информация относно регистрирана бивша, настояща и/или предстояща
собственост на превозни средства за Р.Т.С.. Въз основа на тези факти, както и
на редица още други, изложени подробно в жалбата й, с приложени копия от
водената между страните кореспонденция, с твърдения, че никога не е притежавала
л.а. и не е правоспособен водач, не е била страна по
сключен договор „Гражданска отговорност“ и не е давала съгласието си данните й
да бъдат въвеждани където и да било във връзка с автомобили, застраховки и ПТП-та,
няма спор с дружеството-застраховател за никакви застраховки, а мнението й е,
че данните й нямат място в базата данни на ИЦ на ГФ като данни на собственик на
автомобил, застрахован от когото и да било, причинил и ПТП където и да е, понеже
тя никога не е притежавала автомобил, С. отправила следното искане до
Комисията, формулирано като резюме в началната част на жалбата, е „Моля за
съдействие личните ми данни да бъдат заличени от базата данни на ИЦ към ГФ,
където фигурират като данни за собственик на автомобил, причинил ПТП в Румъния,
тъй като нямам кола и никога не съм имала.“. С имейл от 14.11.2018г тя
уведомила КЗЛД и за образувани прокурорска преписка през м.м.11.2017г, и за
образувано ДП през 2018г от РП – Варна за престъпление по чл.309 от НК –
съставяне на неистински частен документ или преправяне на съдържанието му, с
евентуални данни за престъпление и по чл.209 от НК, с оглед преценка за
необходимостта от спиране на производството пред КЗЛД по жалбата й до
приключване на наказателното производство. С друга молба от 14.11.2018г (л.84 и
сл. по административната преписка) С. уточнява предмета на жалбата си от
17.10.2018г, като сочи, че тя е „само за данните ми във връзка с ПТП-то в
Румъния, т.нар. „Подробна информация за протокол“, съхранявана в
информационната система на Гаранционния фонд“, въведена там на 04.08.2017г от
застрахователя „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД без
основание. Уточнявайки молбата си за съдействие (т.е. действителния предмет на
жалбата) С. моли КЗЛД за съдействие личните й данни да бъдат заличени от ИЦ на
ГФ, където фигурират по недоразумение и без законно основание, като изрично
заявява: „Не настоявам за наказания, глоби и т.н. Единственото ми скромно
желание е да бъдат заличени данните ми от ИЦ на ГФ, т.к.
нямат място там.“. В обобщение отново изрично заявява, че иска от Комисията
да приема за доказано, че застрахователят няма основание за въвеждане на
данните й в ИЦ на ГФ като собственик на л.а., виновно
причинил ПТП в Румъния. По-късно с имейл
от 24.04.2018г С. представила препис от прокурорско постановление по воденото
досъдебно производство, и отново е формулирана молба до КЗЛД за обмяна на данни
с компетентните институции с цел заличаване на нейното ЕГН от базата данни
на ГФ, тъй като не е собственик на л.а. и мястото им
не е там. Накрая, с имейл от 03.07.2019г (деня на откритото заседание на
Комисията), С. за пореден път потвърдила, че поддържа жалбата си, с която през
м.10.2018г била помолила КЗЛД „за съдействие личните ми данни да бъдат
заличени от базата данни на ИЦ на ТФ, където фигурират като данни на собственик
на кола, причинила ПТП в Румъния, тъй като нямам кола и никога не съм имала.“.
Застрахователят ЗАД ДаллБогг:
Живот и здраве“ АД и застрахователният брокер „Мусала Иншурънс
Брокер“ ООД са уведомени за постъпилата жалба по реда на чл.26 ал.1 от АПК, съотв. през м.01.2019г първите и през м.04.2019г вторите,
като им е предоставено копие от жалбата и им е указана възможността по чл.36
ал.1 и ал.2 от АПК за представяне на писмено становище и доказателства в
7-дневен срок. С отговора си управителят на застрахователя посочил, че
застраховката е сключена чрез посредник – дружеството-настоящ жалбоподател, че
те носят отговорност за данните, които попълват в полиците, понеже те лично
контактуват с ФЛ, които желаят да сключат договори за застраховка, и
позовавайки се на чл.7 ал.7 и ал.8 от договора за застрахователно посредничество
помежду им (л.57-61 по преписката) сочат, че отговорността за евентуални
закононарушения се поема от брокера. С отговора си вх.№ППН-01-843#15(18)/09.05.2019г управителят
на „Мусала Иншурънс Брокер“ ООД е декларирала, че
счита за основателно искането на Р.С. за заличаване на личните й данни,
фигуриращи във базата данни на Гаранционния фонд като данни на собственик на
МПС, причинило ПТП, с оглед твърденията й, че не притежава МПС.
С решение по Протокол №21 от проведеното на
15.05.2019г заседание, КЗЛД в тричленен състав е обявила жалбата на Р.С. за
допустима, конституирала е страните в производството – нея като жалбоподател, и
като ответни страни – дружествата застраховател и застрахователен брокер, и
производството е насрочено в открито заседание на 03.07.2019г. Всички страни са
съответно уведомени за това още през м.05.2019г, а от ответните страни са
изискани и доказателства: за начина, по който дружеството-застраховател се е
досегнало до ЕГН на жалб.С., вписан в
застрахователната полица, заверено копие от декларацията на клиента за
сключване на застрахователния договор, и от писмения документ, удостоверяващ
възлагането й от страна на клиента. Такива не били представени от дружествата
поради факта, че нямали законоустановено задължение да ги съхраняват.
В проведеното на 03.07.2019г открито заседание на
КЗЛД отново в тричленен състав жалбоподателката и
ответникът „Мусала Иншурънс Груп“ ООД не се явили и
не били представлявани. За ответника ЗАД ДаллБогг:
Живот и здраве“ АД се явил ю.к.И.В., като видно от
отразеното в протокола, главен фокус на обсъждането и проведените дискусии между
него и членовете на Комисията било бездействието на застрахователя да заличи
личните данни на Р.С. съобразно нейното желание, причините и пречките за това,
предприетите действия и пр.
С оспореното понастоящем свое Решение от
11.09.2019г Комисията възпроизвела всички депозирани в производството фактически
твърдения, правни становища и доказателствата, представени от всички страни.
Прието е, че жалбата е редовна, и че с нея компетентният орган КЗЛД е сезиран
да се произнесе съгл. правомощията си по чл.10 ал.1 т.7 (отм.) от ЗЗЛД,
респ.чл.57 §1 б. „е“ от Регламент (ЕС) 216/679, т.е. по жалба срещу актове и
действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на
физическите лица, свързани с обработването на личните данни, при отсъствие на
изключението по чл.55 §1 от Регламента, понеже случаят не касае дейности по
обработване на лични данни, извършвани от съдилищата. Цитирано е становището на
„Мусала Иншурънс Брокер“ ООД, че след като е вписан в
застрахователната полица, то ЕГН на жалбоподателката
най-вероятно е фигурирал в свидетелството за регистрация на МПС; че липсва
различен начин за въвеждане на ЕГН в единната информационна системата за
издаване на застрахователна полица за „Гражданска отговорност“; че агентът,
сключил договора, не е получил копие от свидетелството за регистрация на л.а. поради липса на законово задължение или на изискване
брокерът да предава на застрахователя или да съхранява при себе си такова
доказателство; че по принцип застрахователните брокери нямат нито правна
възможност, нито установено със закон задължение за проверка истинността на
представените от застрахованите лица официални удостоверителни документи при
сключване на договора. По същество колективният орган посочил, че
застрахователят и брокерът му не оспорват, че Р.С. не е собственик на въпросния
л.а., не е шофьор и не е сключила твърдяната
застраховка „Гражданска отговорност“, от което е направен извод, че личните й
данни в качеството й на страна по застрахователния договор, който не е
сключила, се обработват неправомерно както от застрахователния брокер, така и
от застрахователя при липсата на което и да е от условията по чл.4 ал.1 т.1-7
(отм.) от ЗЗЛД, съотв.чл.6 §1 от Регламента. По-нататък цитирали чл.7 ал.2 от
договора между ответните страни за застрахователно посредничество, според който
брокерът носи пълната юридическа и имуществена отговорност за фактическата
вярност на издадените от него полици, като посочили, че независимо от
предоставената им възможност двете дружества не представили на Комисията
разработени вътрешни правила, регламентиращи дейността им с цел гарантиране
правомерното обработване на личните данни на физическите лица – страни по
сключваните застрахователни договори съобразно принципите по чл.2 ал.2 (отм.)
от ЗЗЛД и чл.5 §1 от ОРЗД. Изложени са и съображения за неоснователност на
възраженията на „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД,
като е прието, че публикуваните в ИЦ към ГФ ЕГН, бащино и фамилно име на Р.С. –
отнасящи се до сключена при условията на измама „Гражданска отговорност“,
представляват нейни лични данни, по отношение на които съгл.чл.17 §1 б.“г“ от ОРЗД следва да бъде гарантирано своевременното им
изтриване при положение, че са били обработени незаконосъобразно. Посочено е,
че при установяване извършването на измама с цел сключване на застрахователен
договор чрез неправомерно ползване на личните данни на Р.С., е следвало
своевременно, без ненужно забавяне
обстоятелството, че тя не е страна по въпросния договор, да бъде
отразено в ИЦ към ГФ, като застрахователят подаде необходимата информация,
което не е сторено и представлява обработване на личните данни на жалбоподателката в противоречие с чл.17 §1 б.“г“ от ОРЗД. Поради изложеното Комисията счела жалбата на
С. като основателна по отношение и на застрахователя, и на застрахователния
брокер, както и поради това, че в хода на административното производство не
била установена нито една от хипотезите на допустимост на обработването на
лични данни, посочени в чл.4 ал.1 т.1 – 7 (отм.) от ЗЗЛД, съотв.
чл.6 §1 от ОРЗД. По отношение на застрахователя е конкретизирано, установявайки
опит за извършване на застрахователна измама и факта, че по отношение на Р.С.
липсват условия за допустимост на обработване на личните й данни, дружеството е
следвало да предприеме действия по предоставяне на нужната информация до ИЦ на
ГФ на РБ за своевременното им заличаване. По отношение на застрахователния
брокер е прието, че извършеното от тях нарушение, изразяващо се в събирането и
разпространението на личните данни на Ревена С. без правно основание, е
довършено, и тежестта му следва да се преценява с оглед настъпилите за жалбоподателката вреди, свързани с инициираното срещу нея
гражданско дело и въвличането й в извършване на застрахователна измама; още
повече – независимо то становището им за основателност на искането на С. за
заличаване на личните й данни, фигуриращи в базата данни на ГФ, дружеството не
предприема своевременни мерки за подаване на информация към застрахователя, въз
основа на която да бъде извършено заличаването. В резултат данните на С. в обем
имена и ЕГН стават част от базата данни на ГФ и присъстват в нея в
продължителен период от време, при това в негативен контекст. С тези
съображения е прието, че налагането на „Мусала Иншурънс
Брокер“ ООД на корективна мярка, различна от
посочената в чл.58 §2 б.“и“ от ОРЗД се явява
неприложимо и незаконосъобразно (т.е. корективните
мерки, предвидени с чл.58 §2 б.“а“, „б“, „в“, „г“,
„д“, „е“, „ж“, „з“ и „й“ биха били неефективни), и че само тя би била възпираща
и пропорционална и с оглед защитата на обществения интерес, с дисциплиниращо
действие за неизвършване на същото нарушение
занапред. Изложени са и аргументи за определяне размера на имуществена санкция
от 15 000лв – минимален в сравнение със средния минимум, предвиден в ОРЗД
за това нарушение, и в границите на предвидения с чл.42 ал.1 (онм.) от ЗЗЛД за нарушение по чл.4 ал.1 (отм.) от ЗЗЛД.
Поради изложеното и на осн.чл.38 ал.3 от ЗЗЛД с т.1 от решението си Комисията обявила
за основателна жалбата на Р.С. против „Мусала Иншурънс
Брокер“ ООД за извършване на неправомерно обработване на личните й данни чрез
събирането и разпространението им, без наличие на предвидените условия за
допустимост на обработването, и с т.3 на осн.чл.58 §2 б.“и“
вр.чл.83 §5 б.“а“ от ОРЗД наложила на дружеството
имуществена санкция в размер на 15 000лв.
С т.2 от решението си КЗЛД обявила за основателна
жалбата на Р.С. и против „ЗАД ДаллБогг: Живот и
здраве“ АД, с т.4 на осн.чл.58 §2 б.“ж“ ги задължил
да подадат нужната информация до ИЦ на ГФ на РБ за изтриване на личните й данни
като страна по застраховка „Гражданска отговорност“ №BG/30/117000182705. С молба от 02.10.2019г
управителят на дружеството-застраховател е уведомило КЗЛД за извършеното
изпълнение на решението им в тази им част, извършено чрез заличаване (анонимизиране) на данните на Р.С. в информационния масив на
дружеството, както и в ИЦ към ГФ, в подкрепа на което е представен протокол
№001/27.09.2019г (л.11 и 13 по адм. преписка).
Горната фактическа обстановка, по същество
безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на писмените
доказателства по административната преписка, които са последователни, взаимно
обвързани и безпротиворечиви, и анализирани в
съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената фактология съдът прави
следите правни изводи:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от
легитимиран субект – адресат на оспорения ИАА, и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява и
като основателна. В производството по издаване на акта в оспорените му части са
допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на
материалния закон, то е и нищожно.
На първо място решението в оспорените му части, а и
като цяло, е постановено при неизяснена фактология в нарушение на изискването
на чл.35 от АПК. Независимо от наличието на следи, че Р.С. е изпращала на
Комисията прокурорски актове от образуваната прокурорска преписка и досъдебно
производство, такива по административната преписка липсват – административният
орган не е изискал от съответната прокуратура данни и доказателства за
образуваните производства, техният обект, предмет и правно основание, за да
прецени съотносимостта им към предмета на своето производство, съответно – не е
съобразявал данните от тях при постановяване на решението си. В тази връзка
дори не е изследвано обстоятелството дали подписът на застрахователната полица
№BG/30/117000182705 е или
не е изпълнен от Р.С. – макар тя да не е собственик на л.а.
Сеат Алхамбра (установено с
представено от нея удостоверение от сектор „Пътна полоция“
при ОДМВР – Варна, не и от административния орган), твърденията й, че не е
подписвала тази полица са останали непроверени било в хода на административното
производство пред Комисията, или чрез приобщаване на прокурорски актове,
съдържащи такава информация. По този начин не е изяснен главният въпрос в това
производство по ЗЗЛД – налице ли е изобщо неправомерно обработване на личните
данни на Р.С. било от застрахователния брокер, или от дружеството-застраховател.
На второ място по делото липсват каквито и да било
доказателства за съпричастност към случая на „Мусала Иншурънс
Брокер“ ООД. В единственото налично копие на застрахователната полица №BG/30/117000182705 (л.115 по
административната преписка) е посочено, че договорът се сключва между Рената Т.С. и „ЗАД ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД чрез посредничеството на „Адмирал Иншурънс Брокер“ ООД с адрес,
различен от този на дружеството-жалбоподател „Мусала Иншурънс
Брокер“ ООД. По делото липсват други данни на какво основание застрахователят е
посочил като застрахователен брокер именно дружеството – настоящ жалбоподател,
или например – дали то не е правоприемник на вписаното различно дружество в
застрахователната полица. Т.е. в конкретния казус Комисията дори не е събрала
доказателства и не е установила кой е застрахователния брокер, чийто служител е
събрал личните данни на застрахованото лице, и в чието присъствие същото се е
подписало на застрахователната полица с оглед реализиране на евентуалната му
отговорност по ЗЗЛД.
На трето място КЗЛД е пристъпила към ангажиране
отговорността на „Мусала Иншурънс Брокер“ ООД при липса на подадена срещу тях жалба,
т.е. при липса на надлежно сезиране по см.38 от ЗЗЛД. Първоначалната жалба на Р.С.,
както и всички последващи уточнения към нея, са насочени единствено срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, не и срещу „Мусала Иншурънс Брокер“ ООД. Съгл.чл.10 т.7 от ЗЗЛД Комисията разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите, с които се нарушават
правата на физическите лица по този закон,
както и жалби на трети лица
във връзка с правата им по
този закон, но няма компетентност да се самосезира
сама по такива въпроси. Произнасянето им с решението в оспорените му части при
липса на надлежно сезиране го квалифицира като недопустимо.
Нещо повече – в конкретния случай самата жалба е
неправилно квалифицирана от Комисията. Съобразно цитираните по-горе изявления и
формулираните многократно искания на Р.С. за заличаване на личните й данни от
ИЦ на ГФ, тази жалба е такава срещу действия и бездействия на администратора на
лични данни – застрахователното дружество, която и по предходния ЗЗЛД (ДВ бр. 7 от 19.01.2018 г.), и при сега действащия ЗЗЛД (ДВ бр.17 от 26.02.2019 г.; Решение № 8 от 15.11.2019 г. на
Конституционния съд на РБ - бр. 93 от 26.11.2019 г.)
се квалифицира по чл.39 от Закона, според който при нарушаване на правата му
по Регламент (ЕС)
2016/679 и по този закон субектът
на данни може да обжалва
действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред
съда по реда
на Административнопроцесуалния
кодекс. Така от една страна Комисията не е компетентен да се произнесе по тази
жалба административен орган, понеже така заявената претенция е изцяло и само в
компетентността на съответния административен съд; от друга страна наложената
на дружеството-жалбоподател имуществена санкция е лишена от правно основание и
е изцяло неотносима към настоящия казус. Гореизложеното
категорично квалифицира решението в обжалваните му части като нищожно – като
постановено от некомпетентен орган, и безалтернативно
налага обявяването му за такова, каквото правомощие съдът има служебно
съгл.чл.168 ал.2 от АПК. Предвид данните по делото, че заличаването вече е
извършено, липсва необходимост да бъде разпоредено на
Комисията изпраща на жалбата на Р.С. на съответния административен съд – по
компетентност.
Само за пълнота на изложението – съдът намира, че в
случая неправилно е приложен и материалния закон. От една страна употребеният
от Р.С. в жалбата й термин „злоупотреба с лични данни“ касае единствено
действията по повод създаването на застрахователната полица като документ с
невярно съдържание от неизвестно лице –
в този смисъл тя е била уведомена от „ЗАД ДаллБогг:
Живот и здраве“ АД за установената от тях „злоупотреба с личните й данни“ при
регистрирането на протокола за ПТП в Румъния. В този контекст терминът
„злоупотреба“ според настоящия съдебен състав е употребен по смисъла на НК с
оглед извършено престъпление от общ характер по чл.309 от НК, а не с оглед
нарушение на правата й по см.чл.38 от ЗЗЛД, каквото тя наистина твърди, но
извършено единствено от застрахователното дружество във връзка с отказа му да
заличи личните й данни в ИЦ на ГФ. В тази насока – ако и след като бъде
установено по надлежния ред, че вписването на личните данни на Р.С. в
застрахователната полица е резултат на престъпление от общ характер, това
изключва възможността същото вписване да е резултат от неправомерна обработка
на личните й данни от брокера (който при това не е „Мусала Иншурънс
Брокер“ ООД) или застрахователя, респективно – и ангажиране на административнонаказателната им отговорност за същото по
реда на ЗЗЛД.
При този изход на делото претенцията на КЗЛД за
присъждане на разноски е неоснователна, съотв. тази
на дружеството-жалбоподател за присъждане на разноски е основателна. По делото
са налице доказателства за сторени разноски в размер на 50лв. ДТ и 1560лв. заплатено
адвокатско възнаграждение за (л.21 -22 по делото). Сдъът
преценява възражението за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение като основателно и счита, че съответно на невисоката фактическа
и правна сложност на производството, както и обема и продължителността на
реално положения квалифициран юридически труд, на жалбоподателите следва да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 800лв, надвишаващ
специалния минимум по чл.8 ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Предвид изложеното и съобразно компетенциите си по
чл.172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Решение №ППН-01-843/18 от 11.09.2019 г на Комисията за защита
на личните данни – София, в частта, с което жалбата от Р.Т.С. против „Мусала Иншурънс Брокер“ ООД – Варна, ЕИК ***, представлявано от управителя Д.Д.,
е обявена за основателна, и в частта, с която на осн.чл.58 §2 б.“и“
вр.чл.83 §5 б.“а“ от Регламент (ЕС) 2016/679 – Общия регламент за защита
на данни на дружеството е наложена имуществена
санкция в размер на 15 000 (петнадесет хиляди) лв.
ОСЪЖДА Комисията за защита на личните данни – София, да заплати на „Мусала Иншурънс Брокер“ ООД – Варна, ЕИК ****, представлявано от управителя Д.Д.,
разноски в производството в размер на 850 (осемстотин и петдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд на РБ.
Преписи от решението да се връчат на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: