О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……….01.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно
заседание на 18.01.2019 г., в състав:
СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1288 по описа за 2018 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава
32 от ГПК.
Постъпила е ИСКОВА
МОЛБА от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД гр. София, с която е предявен иск на кредитор за
присъждане на вземания, произтичащи от договор за банков кредит, предсрочно
обявен в просрочие.
По размяна на книжата: Исковата молба вх.№24274/20.08.2018 г. е
редовна и съдържа изискуемите по чл.127 и 128 ГПК реквизити и приложения. Посочени са фактите, на които ищецът
основава претенцията си и са направени доказателствени искания. С допълнителна
искова молба вх.№ 30607/23.10.18 г.
ищецът е взел становище по възраженията на ответника.
Книжата са връчени
на ответника лично. В срока по чл.367 ГПК е постъпил отговор вх.№
28232/02.10.2018 г. по исковата молба, с който наред с възраженията срещу
редовността и допустимостта на производството, са оспорени предявените искове
по основание и размер и са обективирани искания по доказателствата. Ответницата
обосновала допълнително правни доводи по
защитата си в допълнителен отговор вх.№ 33418/16.11.2018 г..
Страните са
предупредени насрещно за последиците по чл. 40 и 41 от ГПК.
По допустимостта на претенциите:
Легитимацията на
страните съответства на твърденията за неизпълнение по договор за предоставяне
на кредит от банка, с който ответникът е поел задължение за периодично
заплащане на вноски за погасяване на усвоена главница, ведно с уговорени такси и лихви за ползване на
заема и санкции при допускане на забава в падежите. Възражението на ответника
за противоречие между изложените от ищеца факти и искането за присъждане на
паричните суми не е обосновано. Периодите, за които са предявени претенциите по
видове вземания включват конкретните дати в детайлизираната справка по чл. 366 ГПК, а основанията на всеки вид плащане е посочено като конкретна клауза от
договора. Разликата в формулировките на
искането, заявено от кредитора и приетите за разглеждане от съда претенции се
дължи на квалификация, която не променя предмета на делото.
Актуалната
легитимация на ищеца кореспондира с изложеното относно осъщественото
прехвърляне на вземанията по процесния договор на трето спрямо него лице
„БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД и впоследствие обратното им прехвърляне на
ищеца. Интересът от осъдителен иск следва от твърденията за породена от
договорно неизпълнение изискуемост на цялата главница, настъпила след обявяване
на кредита за предсрочно изискуем, ведно със съответно уговорени просрочени
ежемесечно дължими лихви за ползването на кредита и наказателни лихви, както и
дължими такси, застраховки и разноски.
По предварителните въпроси: Процесният кредит е отпуснат от банка и е
абсолютна търговска сделка, поради което и спорът по изпълнението следва да се
разглежда по реда на търговските спорове на осн. чл. 365, т.1 ГПК, вр. чл. 286,
ал.2 вр. чл. 1 ал.1 т. 7 ТЗ. Предявеният
размер на главницата надхвърля 25000 лв., което обосновава родова подсъдност на
съединените искове на окръжен съд.
Възражения срещу
местната подсъдност и търговския характер на спора не са своевременно
предявени. Направеното с отговора общо възражение за недопустимост поради
нередовност на исковата молба не може да се приравни на възражение по реда на
чл.369, ал.1 ГПК, преклудирано в настоящия случай, с оглед въвеждането му едва
с отговора на допълнителната искова молба и то след обосноваване от ищеца, че
спорът подлежи на разглеждане по реда на гл. 32 oт ГПК. Късно заявеното
възражение е и безпредметно, доколкото процесуалните разлики в производството
по търговски спор и по общия ред се концентрират именно в размяната на книжа, а
в случая тя вече е приключила и то след като на ответницата е било указана
преклузия за този вид процесуално възражение при връчване на първото съобщение,
адресирано до нея(л.93). Отделно от това тази страна се позовава на практика
относно прагове за касационен контрол, но те не са обусловени от реда, по който
е разглеждано делото, а от неговия „търговски характер“(което понятие е
по-широко от легално определения спор по чл. 365 ГПК). Поради това направеното
едва с отговора на допълнителната искова молба възражение за разглеждане на
спора по общия ред следва да бъде оставено без разглеждане.
Авансово дължимата
държавна такса е внесена в държавен бюджет, съответно на цената на иска.
Представителната
власт на пълномощниците на насрещните
страни е надлежно учредена (л.77 и
л.105). Кредиторът е посочил банкови сметки за доброволно изпълнение на
спорните задължения.
По доказателствените искания: В исковата молба са посочени като приложение
неоспорени от ответника писмени доказателства, представляващи съглашения, в
които страните са участвали, нотариален акт за учредяване на договорна ипотека,
банкови бордера за усвоените по кредита суми, договори за прехвърляне на
вземания, ведно с уведомления за цесия, както и уведомления за предсрочна
изискуемост и обратни разписки към тях. Счетоводните справки за движение по
сметката на кредитополучателя са относими и допустими.
Предвид насочването
на исковата претенция спрямо само единия кредитополучател, приложените
уведомления за цесия и нотариална покана за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем спрямо другия са неотносими.
Поисканата
счетоводна експертиза за проверка на надлежното отразяване на размерите на
задълженията по процесния договор е допустима, а събирането на това
доказателство е наложително, с оглед липсата на специални знания на съда.
Предметът на изследване на експертизата следва да бъде допълнен от съда във
връзка с релевираните твърдения от длъжника за наличието на неравноправни
клаузи и нужда от алтернативно отчитане на размерите на задълженията по
процесния договор с оглед предприета защита с възражение за давност и с оглед прилагане на императивни правила по
почин на съда.
Направеното с
отговора на исковата молба искане за задължаване на ищеца да представи
протоколи по образец, изготвени съгласно чл.3, ал.3 от представения договор е
неотносимо при липса на оспорване от страна на ответника факта на усвояване на
сумите по договора след съответно
изпълнение на задължението на банката да преведе уговорените суми. Доказването
е предприето единствено за установяване вероятността банката да не отпусне
пълния размер на уговорения по чл.1, ал.3 кредит, което не е предмет на
предявения иск, поради което искането следва да бъде оставено без уважение.
На страните следва да се укаже и необходимостта от
представяне на списък на разноските, на
осн. чл. 80 от ГПК.
За събиране на
становище на страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде
насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и окончателен
устен доклад на съдията.
По тези
съображения, на осн. чл. 374 ГПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА разглеждане по реда на ТЪРГОВСКИТЕ
СПОРОВЕ (гл. 32 от ГПК)
предявени обективно съединени искове на кредитор за присъждане на изискуеми след
предсрочна изискуемост: остатъчна главница по договор за банков кредит, лихви
за ползване на заема и за допускане на забава в падежите, както и такси,
застраховки и разходи.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ преклудирано възражение на ответницата за
разглеждане на делото по общия ред, направено с отговора на допълнителната
искова молба.
ДОПУСКА като доказателства по делото писмените документи, в заверени
по реда на ЗАдв преписи към искова молба: договор за кредит за рефинансиране и ремонт
на недвижим имот HL12567 от 17.08.2006 г. (л. 20-25) нот. акт за учредяване на
ипотека № 155 том XIII с
вх.рег. № 20653 от 18.08.2006 г. при СВ- Варна (л. 26-29); банкови бордера № 758894/21.08.2006 г.,
№16093/12.10.2006 г. и №816016/03.11.2006 за предоставен кредит (л.17-19)
допълнителни споразумения към договора от 17.04.2008 г., от 04.08.2009 г., от 29.07.2010 г. и от 16.05.2013 г. (л.30-36);
договори за цесия от 06.12.2007 г., и 26.11.2009 г., ведно с приложени справки
и уведомление до Д.П.Н. с обратна разписка към него (л. 37-54); нотариална
покана с peг. №3046 том 2 Акт: 38 от 23.10.2017г. (л.58-60); г.; платежни
нареждания и сметки за нотариални
производства (л.64-74), справка за начислени и погасени задължения ( л. 11- 16)
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искане за допускане като доказателства по делото уведомление за
прехвърляне на вземания и нотариална покана до Огнян Димитров Ненков, ведно с
приложени обратни разписки към тях(л. 55-57 и л. 61-63).
ДОПУСКА на осн. чл. 195 ал.1 ГПК
съдебно-счетоводна експертиза
с вещо лице, което след като се запознае с материалите по делото и след като
извърши проверка в счетоводната система на "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД на място,
указано от ищеца в гр. Варна да даде отговор на следните
въпроси:
1. предоставена ли
е по разплащателната сметка, указана в договора за кредит, съответно на
уговорена цел (частично за рефинансиране на кредит и частично за ремонт на
недвижим имот) главницата по кредита в срока за усвояване
2. съответстват ли
периодично начисляваните като задължения на кредитополучателя суми на дължимите
вноски за главница и лихви по първоначални или евентуално променени едностранно
от банката погасителни планове (към договора за кредит и сключените
допълнителни споразумения) и уговорените ежемесечни такси и премии по
застраховки
3. променян ли е
едностранно (с увеличаване или намаляване)
първоначално уговорения лихвен процент, след първоначалния безлихвен
период от 12 месеца, както и след въведеното с допълнителното споразумение от
29.07.2010 г. облекчено погасяване на дълга за период от 12 месеца при
фиксирана годишна лихва в размер на 8.55 % за периода на облекчението, и ако
такава промяна се установи, вещото лице да посочи кога е извършена промяната и
как е формиран приложимия към договора лихвен процент: само с промяна на
Базовия лихвен процент (като в този случай посочи дали промяната е съобразена с
оповестена от банката промяна на този процент) или с промяна на надбавката или
с промяна и на двата компонента. Как всяка от промените е била оповестена на
кредитополучателя и как се е отразила на дължимата лихва и съответно дължимата
анюитетна вноска
4. В случай, че се
установи промяна на БЛП, вещото лице да посочи кои от компонентите, включени в
методиката за негово определяне са общоизвестни и промените в показателите им
се оповестяват публично и има ли компонент, който да не е свързан с външни за
банката фактори и може да се определя по целесъобразност
5. Какъв е общия
размер на внесените за погасяване на задълженията по кредита суми? Съответства
ли осчетоводяването на погасените с плащанията задължения на уговорките за
размера и падежа на вноските, уговорени по съответните актуални размери според
евентуални промени в погасителните планове при съобразяване действието на
сключените допълнителни споразумения при отчитане на поредността по чл. 18 от
първоначалния договор? Кога е направена последната погасителна вноска по договора
за кредит?
6. Вещото лице да
състави ДВА варианта на заключение за размера на дължимите изискуеми вземания като
съобрази различни дати като момент на предсрочна изискуемост 21.05.2014
г. (вариант 1 според посочена от ответница предсрочна изискуемост); 01.12.2017 г. (вариант 2 според дата на
връчване на изявлението на банката на длъжницата), както следва :
А. главница по
погасителен план (съответно с посочване на пропуснатите вноски от последен
актуален погасителен план, отделно от предсрочно изискуем остатък от редовна
главница), с отграничаване на размера, формиран само от вноски с падежи след
20.08.2015г);;
Б. възнаградителна
лихва, начислена от банката като възнаграждение за ползване на кредита до
редовен падеж преди изискуемост; с
отграничаване на размера, формиран само от лихви, включени в анюитетни вноски с
падежи след 20.08.2015г);
В. наказателна
лихва, уговорена по чл.4.4 за целия период от първата допусната забава
до 31.01.2018г , с отграничаване на
начисляване на същата лихва само към просрочени вноски с падежи след
20.08.2015г;
Г. законната лихва
само върху просрочени анюитети ( вкл. лихва и главница) за целия период от
първата допусната забава до 31.01.2018г, с отграничаване на начисляване на
същата лихва само към просрочени вноски след 20.08.2015г;
Д. начислени по чл.
5, т.2 от договора такси за администриране на
кредит (с посочване на периода,
за който са били начислени);
Е. премии за
ипотекирано имущество начислени по чл.15, ал.4 (с посочване на период, за който
са били начислени и счетоводните документи, въз основа на които са били
осчетоводени като заплатени на застраховател за сметка на кредитополучателя).
7. Вещото лице да
състави АЛТЕРНАТИВНИ ТРИ варианта на заключение при отчитане при текущо
формиране на размера на задълженията САМО на първоначалното съдържание на
договора, респективно първия погасителен план уговорен в чл. 7 съответен на
нулева ставка на ГЛП за първа година на издължаване и фиксиран ГЛП 7.4 % и
приспадане на вноските на платеца по реда в чл. 18 от договора, без
съобразяване на каквито и да са изменения на лихвени проценти или действие на
анекси, като посочи размера на същите
дължимите изискуеми вземания: при момент
на предсрочна изискуемост съвпадащ с падежа на последната от три поредни
непогасени изцяло или частично месечни вноски
(вариант 1); 01.12.2017 г., ако към този момент е имало непогасена
вноска за главница или лихва изцяло или
частично (вариант 2) според дата на връчване на изявлението на банката на
длъжницата); към 20.08.2018 г. без отчитане на предсрочна изискуемост (вариант
3)
8. Вещото лице да състави допълнително
АЛТЕРНАТИВНИ погасителни планове за всеки от периодите между анексите и да
определи задълженията при същите три варианта с приспадане на вноските на
платеца по реда в чл. 18 от договора, но
при отчитане на следните обстоятелства:
А.в първи период от
отпускане на кредита до 04.08.2009г действа първия погасителен план уговорен в
чл. 7 съответен на нулева ставка на ГЛП за първа година на издължаване и
фиксиран ГЛП 7.4 % и въз основа на
приспадена на плащанията по този план да се определи алтернативен размер на
просрочена главница, просрочена лихва, редовна лихва и редовна главница, с
които да се заместят сумите по т.I т.1,2,3 и 4 от анекс от 04.08.2009г
Б.във втория период от 04.08.2009г до 29.07.2010г
установените по б. А размери на кредита да се преоформят съответно на
уговорката в т. IV към
редовна главница и новия общ размер да се разпредели за период на облекчено
ползване на равни месечни вноски само за лихва при прилагане на същия фиксиран
ГЛП 7.4 % и въз
основа на приспадане на плащанията по този план да се определи алтернативен размер
на просрочена главница, просрочена лихва, редовна лихва, такси, премии по
застраховки и редовна главница, с които да се заместят сумите по чл. 2
т.1,2,3,4 и 5 от анекс от 29.07.2009г
В. в третия период от 29.07.2010г до 16.05.13г установените по б. Б размери на
кредита да се преоформят съответно на уговорката в чл. 3 към редовна главница и
новия общ размер да се разпредели за период на облекчено ползване 12 месеца на
равни месечни вноски от по 203 евро, включващи начислена лихва по фиксиран ГЛП
8.55% (като в случай че текущо дължимата лихвата не покрива цялата фиксирана
вноска остатъкът се отнася към погасяване на главница), като след облекчения
период се приложи уговорката за капитализиране на непогасена с вноските лихва и
така получената главница се разпредели в алтернативен погасителен план с равни
месечни анюитетни вноски до края на първоначално предвидения по договора срок
включващи и лихва във фиксиран размер от актуалния БЛП и надбавка 1.3 без да се
отчита и допълнителната такса по чл. 12 от този анекс
Г. в четвъртия
период от 16.05.2013 до съответната предсрочна изискуемост да се приложи
погасителен план, при прилагане на фиксиран ГЛП от 8.2% , в случай, че се
установи, че потребителя е ползвал услугите, посочени в чл. 2 от анекс от
16.05.13г или ГЛП от 8.95 % ако не е ползвал или е преустановил ползване на
услуга „ универсален платец“.
При отчитане на
така установен размер на задължения по алтернативните погасителни планове
вещото лице да състави ДРУГИ АЛТЕРНАТИВНИ варианти на заключение за размера на
същите дължимите изискуеми вземания, като се отчете 01.12.2017 г като момент на
предсрочна изискуемост, ако към този момент е имало непогасена вноска за
главница или лихва изцяло или частично( вариант 1) и без отчитане на предсрочна
изискуемост( вариант 2).
ОПРЕДЕЛЯ начален депозит в размер на 1000 лв., вносими от ищеца (в седмичен срок
от връчване на определението по сметка на ВОС IBAN***..
НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата експертиза Р Я Г ( № 236 от списък на вещи лица
за 2019 г. на ВОС).
ОПРЕДЕЛЯ начален срок за изготвяне на заключението от предоставяне на достъп на
вещото лице до счетоводството на банката, след поискване от назначеното вещо
лице и краен срок по чл. 199 ГПК и ЗАДЪЛЖАВА вещото лице, на
основание чл.199 ГПК да представи заключението си в същия срок.
Задължава ищцовото
дружество да окаже съдействие като предостави достъп при поискване, на вещото
лице, назначено от съда по настоящото дело при извършване на оглед на налична
счетоводна и търговска документация, вкл. банкови разплащания по предоставяне
на заетите средства и насочването им към други банки и първични документи за
направени разходи за сметка на кредитополучателя, като при неизпълнение ще бъде
приложена санкция по чл. 161 ГПК.
Да се издаде при
поискване съдебно удостоверение на вещото лице от което да е видно, че
приносителят му е назначен за вещо лице по настоящото дело и следва да му бъде
оказано съдействие като му бъде предоставен достъп при поискване за извършване
на оглед на налична счетоводна и търговска документация.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за задължаване на ищеца да
представи протоколи по образец съгласно чл. 3, ал. 3 от Договора.
На осн. чл.7 от ГПК
допълнително указва на страните, че при пропускане на крайния срок (даване ход
на устните състезания) за представяне на справка за разноските по чл.80 от ГПК с
конкретизиране на точен размер на претенциите по признаване на отделните
разходи, няма да може да искат изменение
на определените от съда размери.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 14.03.2019
г. от 10.00 часа. Да се призоват страните, а вещото лице след представяне
на доказателства за внесен депозит.
На осн. чл. 7 ГПК
допълнително указва на страните, че при отлагане на делото в открито заседание,
съдът с протокола обявява датата на следващото заседание, за което РЕДОВНО
ПРИЗОВАНИТЕ страни се смятат призовани, независимо дали са се явили.
Проекта за устен доклад, представляващ приложение към
настоящото определение да се съобщи на
страните.
Препис от
определение да се изпрати на страните, чрез пълномощници ведно със съобщение за
насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 1 към Наредба № 7 на МП. Към съобщението за ищеца да
се приложи допълнителния отговор вх.№ 33418/16.11.18г.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН
СЪД:
ПРОЕКТ за устен ДОКЛАД
търговско дело номер № 1288 по описа за 2018 г.
Производството е
образувано по реда на гл. 32 от ГПК като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 т.1от ГПК, вр.
чл. 286, ал.2 и чл. 1 ал.1 т.7 ТЗ).
Приети са за разглеждане искове, предявени
от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
"Околовръстен път“ № 260, представлявано от М В и Д Ш, действащи чрез адв. С.З., служ. адрес ***
срещу Д.П.Н., ЕГН ********** ***, като обективно съединени претенции на
кредитор за реално изпълнение на задължения по Договор за кредит за
рефинансиране и ремонт на недвижим имот HL12567 от 17.08.2006г., както следва:
1. връщане на
предсрочно изискуема главница в размер на общо 25 784.65 евро, като сбор от всички падежирали вноски и вноски с
падежи след упражнено право на предсрочна изискуемост, считано от 1.12.2017г.,
ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на подаване на
исковата молба – 20.08.2018 г. до окончателно изплащане на вземането по
посочени от кредитора банкови сметки IBAN *********** ********** в евро:
2. плащане на
сборно вземане от 7 370.67 евро за
договорни лихви, претендирани като начислени върху редовна главница по чл. 4 от
същия договор като ежемесечно възнаграждение за ползване на отпуснатата сума за
периода 21.02.2014 г. – 01.12.17 г.
3. плащане на
сборно вземане от 2 427.85 евро
за договорни мораторни лихви, претендирани като
начислени по чл. 4 ал.4 от същия
договор върху просрочена главница за периода 21.03.2014 г. до 31.01.2018 г.,
4. плащане на сборно вземане от 183.31 евро за начислени такси за
управление по чл. 5 от договора за периода 24.03.14 – 31.01.18г.
5. плащане на
сборно вземане от 180,33 евро за
заплатени за сметка на кредитополучателя застрахователни премии за ипотекирано
имущество начислени по чл. 15 от същия договор за периода 08.09.2014 г. –
31.01.2018 г.
6. плащане на
сборно вземане от 1 091.05 лв. за
заплатени за сметка на кредитополучателя нотариални такси като разходи по
подновяване на ипотека и изпращане на уведомления за цесия и за настъпила
предсрочна изискуемост, начислени по
чл.14, ал.2 от същия договор, респ. на осн. чл.78 от ЗЗД.
Насрещните
страни претендират и за определяне на разноски по делото.
По
твърденията на страните(чл. 148 ал.1 т.1 ГПК) и кои от тях се признават или са безспорни и не се нуждаят от доказване
(чл. 148 ал.1 т.3 и 4 ГПК):
Твърденията на
ищеца са само отчасти оспорени при формиране на защитната теза на ответницата,
като е признато като безспорно
съдържанието на изявената от насрещните страни воля, така, както е
възпроизведена в писмените доказателства:
Ищецът (търговска
банка) предоставил на ответницата и друг кредитополучател сума в размер на 30 670 евро с краен срок на
погасяване 228 месеца, а кредитополучателите учредили обезпечение – ипотека в
полза на банката, по силата на Договор за кредит за рефинансиране и ремонт на
недвижим имот HL12567 от 17.08.2006г.
Ответницата поела
задължение да върне кредита по погасителен план на месечни вноски, формирани от
равни части от главница през първа година и анюитетни вноски до края на срока,
включващи и начислена текуща лихва, съответно определена в чл. 4.2. като
годишна лихва в плаващ размер, формиран от сбор от базов лихвен процент (БЛП) и
фиксирана надбавка 1.4, възлизащ общо при договарянето на годишен лихвен
процент(ГЛП) от 7,4%, съответно с уговорка за едностранна промяна на ГЛП от банката
с уведомяване на клиента при оповестяване в банков салон( чл. 4 ал.6, чл. 7
ал.3).
Допълнително
страните уговорили олихвяване на ползвания кредит със завишена лихва за период
на забавено плащане в размер на ГЛП и надбавка 10 пункта (чл. 4.2). Кредитополучателят поел и задължение
в чл. 5 да заплаща освен еднократната начална такса от 1.5% от разрешения
размер при първо усвояване и периодична
годишна такса за управление от 0.1% от непогасената сума. С уговорки в чл.14
ал.2 и чл.15 ал. 3 и 5 кредитополучателите се задължили да отговарят за
разходите по обслужване на учредената ипотека (учредяване, вписване,
подновяване и заличаване) както и да поемат застраховката за имота, вкл. като
отговарят и за внесени от банката за
тяхна сметка незаплатени годишни застрахователни премии. Страните са уговорили
и право на кредитора да обяви по своя
преценка предсрочна изискуемост при допуснато просрочие на която и да е вноска
отчасти или изцяло за лихва или за главница,
като не се изисква волеизявление за упражняване на това право, а в
случаите на неиздължаване на три последователни вноски предсрочната изискуемост
да настъпва автоматично от падежа на последната просрочена вноска. В общите условия, включени в договора
е предвидено и право на банката да прехвърли вземанията си по договора на
дружества или институции от групата
Eurobank EFG Group, вкл. на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД при съхраняване на
начина на погасяване на задълженията към новия кредитор с наличностите по
същата банкова сметка. ***.12.2007 г. банката прехвърлила всички свои вземания
по процесния договор на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД, а то от своя страна ги
прехвърлило обратно на банката с Договор
за цесия от 26.11.2009 г., при съответно уведомяване на кредитополучателите за
поредицата цесии.
Не е оспорено и
съдържанието на постигнати в хода на изпълнение на договора нови споразумения,
с които е уговорено допълнително обвързване на изискуемост по други кредитни
задължения с изпълнението по този договор(анекс от 17.04.2008г) и
капитализиране на просрочени задължения
с предоставяне на нов 12 месечен период на облекчено обслужване на
кредита само чрез вноски за лихви ( анекс от 04.08.2009г). Допълнително
преоформяне на дълга е договорено с анекс от 29.07.10г, в който отново
просрочени задължения са натрупани към редовен дълг, като за следващия 12
месечен период е предвидена фиксирана годишна лихва от 8.55% и непроменлива
месечна вноска от 203 евро, а след този период на облекчено ползване е
договорен нов погасителен план на равни вноски с плаваща лихва от БЛП с
надбавка 1.3 пункта. В този анекс кредитополучателите са декларирали, че нямат
претенции по счетоводното обслужване на дълга до момента. Допълнително е
уговорена и такса за администриране на просрочен кредит по тарифа, дължима при
забава в плащане на вноски. Последното споразумение е постигнато на 16.05.13г,
като с него освен два нови варианта на плаващ ГЛП, съответно БЛП с надбавка 0.1
при преференциалните условия и допълнителна надбавка от 0.75 без преференция, са установени критерии за определяне на
плаващия БЛП при упражняване на правото на банката да го променя, и съгласието
на клиента да се обвърже с едностранно променен погасителен план при промяна на
условията за облекчение (ползване на допълнителна банкова услуга). В този анекс
отново е включена декларация за одобрение на извършените от банката счетоводни
операции, вкл. промените в лихвените проценти и погасителните планове и
липсата на насрещни претенции, освен за
погасителни вноски по новия погасителен план.
Не е спорно, че
след учредяване на ипотеката и откриване на заемната сметка кредитополучателите
на няколко транша усвоили сумата в размер на 30 670 евро. Не се оспорват
размерите на наличностите, усвоени от средствата по сметките на длъжницата,
доколкото ищецът се позовава на справката за движението по кредита (последно погасяване е отразено на 24.02.2014г), а ответникът
счита, че на 21.05.14г е настъпил падеж на трета поредна непогасена вноска.
Оспорени са конкретните ТВЪРДЕНИЯ НА ИЩЕЦА за размерите на просрочените задължения
(конкретизирани по-детайлно като периоди на начисляването им по сметката на
длъжника в справките по чл. 366 ГПК).
Ищецът, посочва, че
поради непогасяването на 48 вноски за главница, считано от 21.02.2014 г.,
банката упражнила правото си да направи кредита изцяло предсрочно изискуем, за
което на кредитополучателите били изпратени уведомления за предсрочна
изискуемост. Ответницата получила такова уведомление на 01.12.2017 г. при връчване на нот. покана. От
този момент кредиторът счита за дължима цялата остатъчна главница и
преустановил начисляване на възнаградителни лихви, съответно начислявал
мораторна лихва върху целия непогасен кредит. Спорни са последиците от тези
факти.
Ответницата оспорва
начислените задължения и допусната забава, като сочи, че продължилата за три
поредни вноски забава автоматично е породила предсрочната изискуемост, което не
е било надлежно отчетено от банката още към 21.05.2014г. Възразява за
изсрочване по давност на всички задължения, изискуеми до 31.01.15г като се
позовава на тригодишна давност, обхващаща и лихвите и обезщетенията за забава
върху погасените вноски.
Ответницата оспорва
и размера на начислените от банката задължения като твърди, че уговарянето на
отделни клаузи от ипотечния кредит и анексите към него противоречат на
нормативната уредба на потребителско кредитиране. Възразява срещу прилагане на
уговорките за право на банката да променя лихвен процент, съответно вноска по
погасителен план без предизвестие и по неясно определени критерии, включително
и по методика, която съдържа необективен компонент („банков ресурс“), определян
изцяло по волята и в интерес на кредитора, без потребителя да може да съобрази
поведението си с промяната. Твърди, че задълженията на кредитополучателя не са
уговаряни индивидуално, а дори и да е имало такива преговори, потребителя не е
можел да влияе върху тези неравноправни клаузи. Отделно сочи, че наказателна
лихва за просрочие е добавена към възнаградителна лихва, като възразява че при
това уговаряне в размер от 20% се надхвърля прекомерно справедливото
обезщетение за забава.
Оспорено е основанието за начисляване за
сметка на длъжника на нот. такси за уведомяване на кредитополучателите за
извършените цесии и обявената предсрочна изискуемост, като ответницата счита,
че този вид разходи нямат връзка с поддържането на обезпечението.
Ответницата сочи и нарушение на банката по
осигуряване на целевото разходване на средствата за ремонт. Този факт обаче
е изложен като довод за пропуснато въздържане от кредитиране, без да се
обосновава конкретно оспорване на размер или изискуемост на дълга, поради което
съдът не може да квалифицира това обстоятелство като относимо към спора
възражение и го изключва от предмета на делото.
По
правната квалификация (чл. 148 ал.1 т.2 ГПК):
Така очертаните фактически обстоятелства
обуславят квалификацията на основната претенция като осъдителен иск за
присъждане на вземане, подлежащо на изпълнение, породено от упражнено право на
предсрочна изискуемост, чийто фактически състав е довършен преди предявяване на иска. Твърденията за вече възникналото
притезание на кредитора квалифицират иска като претенция за изпълнение на
договорно задължение, поето от кредитополучател за връщане на изискуема
главница, след упражнено потестативно право на кредитора да измени едностранно
договора като отмени занапред разсрочването на задължението на месечни вноски
по погасителен план. Съединени са претенции за заплащане на възнаградителната
лихва за ползване на кредита в рамките на договорения срок до изменението,
както и обезщетения за забава, уговорени в договора като наказателни лихви с
характер на неустойка и съпътстващи изпълнението на договора такси за
управление и разходи за поддържане на обезпечението, вкл. застраховането на
имота. Допълнително се претендират разходи, направени от кредитора за събиране
на дълга.
Релевантните законови текстове, уреждащи
притезанието на ищеца следва да се търсят в нормите, допускащи договорна
свобода и уреждащи отговорността за неизпълнение на договорите (чл. 79 ЗЗД вр.
чл. 20а ЗЗД), правилата уреждащи прехвърляне на вземания (чл.99 и следв. ЗЗД),
а извън конкретните уговорки на страните съответно приложение биха имали общите
норми за валидността на договорите (чл. 26 ал.1 и ал. 4 ЗЗД), както и
специалните диспозитивни (чл. 430 ТЗ, чл. 294 ТЗ) и императивни норми (чл. 58 и
59 от ЗКИ) за банковия кредит, договаряне на срокове за изпълнение (чл. 70 ЗЗД)
и на предсрочна изискуемост (чл. 432 ал.1 ТЗ и чл.60, ал.2 ЗКИ).
Доколкото целта на кредитирането е била
оповестена като рефинансиране на предходен жилищен кредит и ремонт на жилищна
сграда от физически лица, потребителския характер на сделката се предполага.
Ипотечните кредити са изключени от специалната уредба на потребителския кредит (чл.4,
ал.1, т.2 от ЗПК), но не и от общата императивна закрила срещу неравноправно
договаряне( пар. 13 т. 12 от ДР на ЗЗП). Затова
към процесния договор са приложими действащите към момента на
договарянето правила за защита на кредитополучателя като потребител и
по-специално императивната закрила срещу неравноправно договаряне съгласно чл.
143, т.3, 5, 9, 10, 11, 12, както и чл. 144, ал. 2, т. 1 и чл. 146, чл.
147 ЗЗП. Тези норми следва да бъдат съобразени служебно от съда, независимо от
позоваването на страните. При издирване на точното съдържание на императивните
закрилни норми, ще се приложи и тълкуване на тези норми според духа на
общностното право, доколкото ЗЗП е въведен в националното право в изпълнение на
чл. 3 и чл. 6 от Директива 93/13, задължаваща страните-членки да възприемат
уредба, при която включени неравноправни клаузи в договори между потребители и
доставчици няма да са обвързващи за потребителя и че договорът продължава да
действа за страните по останалите условия, когато може да се изпълнява и без
неравноправните клаузи(такива които не са били индивидуално договорени, и
въпреки изискването за добросъвестност, създават в ущърб на потребителя
значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от
договора). Оспорването на валидността на такива клаузи, налага съобразяване на разясненията относно приложимостта на
Директива 93/13/ЕИО за критериите за значителна неравнопоставеност в
задълженията на страните (C-415/11 и С 226/12), критериите за преценка на
интереса на страните от запазване на договора без евентуално установени
неравноправни клаузи(C-453/10 и C-397/11) и въведената забрана за допускане на
изменение на договора от съда (C-618/10 и C-488/11), закрилата на потребител,
който се е договарял без да познава правата си или се въздържа от позоваване на
права поради разноските, които биха произтекли от едно съдебно производство
(C-473/00).
Нормативната обща уредба за уговаряне на
срок в полза на една от страните(чл. 70 ЗЗД), съответно и отпадане на
преимуществото на срока е диспозитивна, съответно за основанията за
предсрочната изискуемост следва да се прилагат уговорките между страните.
Начина на упражняване на това право обаче е уреден императивно, съответно на
указанията по тълкуване на норма на чл.60, ал.2 ЗКИ в т. 18 от ТР 4/2013 на ОСГТК на ВКС.
Съединената претенция за договорена лихва при
просрочие е основана на твърдения за предварително установени по размер
обезщетения като добавка към редовната възнаградителна лихва, дължими след
допускане на просрочие на вноска по погасителен план. Тези специфични белези
съответстват на характеристиката на обезщетение за забава, уговорено като
мораторна неустойка. Този вид уговорки (допустими според общите правила на чл.
92 ЗЗД) се ограничават както от потребителска закрила срещу неравноправно
наложени на потребителя неоправдано високи обезщетения, така и общия принцип на
добросъвестно договаряне в съответствие с морала, изключващ свръхпрекомерни
обезщетения, неоправдани с обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция на
неустойката (според възприетите в задължителната практика критерии на ТРОСГТК 1/2009г
ВКС). Възражението за договаряне на размера на тази лихва в противоречие с
добрите нрави съдът квалифицира като позоваване на основание за нищожност по
чл. 26 ал.1 ЗЗД.
Претенцията за разходи, направени от
кредитора, извън уговорените като плащания за сметка на далия имотното
обезпечение кредитополучател, се обосновава с законово правило на чл. 78 ЗЗД,
възлагащо на длъжника отговорност за разноски, направени за изпълнението на
уговорената престация.
Възраженията на ответницата за погасяване по
давност, налагат квалификация по чл. 111 б. „б“ и „ в“ ЗЗД по отношение на
претенция за лихва и обезщетение за неизпълнение в срок на договорно
задължение. Това възражение може да се отнесе към главницата само при
обосноваване на характера й като периодично плащане. Критериите за такава
квалификация са изяснени в ТРОСГТК
3/2011 на ВКС.
По доказателствената тежест(чл. 148 ал.1 т.5 ГПК) и попълването на делото с
доказателства ( чл. 146 ал.2 ГПК):
По отношение на процесните вземания, ищецът
се е позовал на неоспорените писмени доказателства(договор за кредит,
допълнителни споразумения към него), свои счетоводни записвания и е ангажирал
счетоводна експертиза за проверка на редовното им водене. В тежест на кредитора
е да докаже индивидуалното договаряне или добросъвестно предлагане на клаузи,
предоставящи право на банката да променя едностранно лихвата и таксите по
кредита, както и изпълнението на задълженията му, произтичащи от императивните
правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена
информация за съдържанието на условия по кредитите, вкл. обективните критерии,
въз основа на които разходите могат да се изменят; лихвения процент, изразен
като годишен лихвен процент, метода за изчисляване на лихвата, както и
условията, при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на
кредита и оповестяването на промени на
годишния лихвен процент. За тези обстоятелства кредиторът е представил
безспорните по съдържание писмен договор и поредица от анекси.
Ищецът носи и тежест да установи целия
фактически състав на пораждането на предсрочната изискуемост на дълга(обективно
наличие на факт, договорен между страните като основание за такова право и
субективно изявление на кредитора, достигнало до длъжника с позоваване на този
факт). За допълнителния факт е посочил безспорно автентичен документ с нот.
заверка.
Оспорването е изградено на твърдения, вече
въведени от ищеца като предмет на делото, поради което и ответницата не носи
доказателствена тежест за конкретно посочени факти.
С оглед необходимостта от прилагане на
императивни норми, посочени в настоящия доклад съдът предприема и събиране на
доказателства по служебен почин, доколкото преценката на счетоводните
записвания на банката налагат специални знания ( чл. 195 ал. 1 ГПК).
Служебната преценка на съда за норми от
публичен интерес е изградена на твърдения, вече въведени от ищеца и ответника
като предмет на делото, поради което и на страните не следва да се указва
доказателствена тежест за други конкретни обстоятелства по служебен почин на
съда. Няма наведени релевантни твърдения за които не са посочени и представени
доказателства.
Всяка от страните носи доказателствена
тежест за установяване на действително извършени от нея плащания за разноски по
производството, като доказателства за тях могат да се сочат и събират до
приключване на съдебното дирене.
По възможностите да уреждане на спора ( чл.
145 ал.3 ГПК):
С оглед характера на спора и процесуалното поведение на страните, съдът
намира, че следва да укаже предварително възможността от доброволно уреждане на
спора:
В случаите на постигната спогодба между страните относно дължимостта и
изпълняемостта на вземането половината от дължимата държавна такса в исковото производство ще
бъде опростена. Съдът може да одобри и постигнато под условие за одобрение
доброволно споразумение, което освен конкретния предмет на спора, урежда и
други отношения, включително и преурежда занапред отношенията на страните по
повод реализация на обезпечение. Одобрената от съда спогодба се ползва с
изпълнителна сила и въз основа на нея може да се издаде изпълнителен лист.
С оглед предмета на делото, свързан с обезпечен с ипотека необслужван
потребителски кредит, съдът счита, че
спорът им е подходящ за отнасяне за уреждане чрез съдействие на медиатор.
Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на
спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат
споразумението. Само някои от ползите за страните при прилагане на този метод
са: по- евтина и по-бърза процедура, страните контролират резултата и крайното
решение е резултат само на волята на участниците, но не и на медиатора,
процедурата е поверителна както по отношение на документите, така и на крайния
резултат и междинните стъпки, позволява запазването на търговските отношения
между страните и не-рядко служи за основа на бъдещо партньорство, обикновено
приключва със споразумение което страните доброволно изпълняват, тъй като е
основано само на техни взаимни интереси.
Център за медиация за района на ВОС е разположен на 4 етаж в сградата, в
която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес:
гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12 (http://vos.bg/bg/court/mediation-centre) и
предоставя безвъзмездно възможност на страните по делата да разрешат правния
спор доброволно, посредством медиация и със съдействието на медиатор, всеки
работен ден от 9 до 17 ч.
Списък на медиаторите по Единния регистър е общо достъпен на
интернет-сайта на Министерство на правосъдието.