№ 4804
гр. София, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЦВ. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20221110137970
по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „.... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между
него и ответницата Л. С. И. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на ответницата топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на
адрес: .... но начислените за него суми за цена на същата, формирана на база на прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение, са
останали незаплатени. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че
резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума
за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите
просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016
г., в сила от 11.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-
дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася, което ответницата не е сторила,
поради което претендира от нея сумите, както следва: 2 919,49 лв., представляваща цена на
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.; 495,04 лв., представляваща
лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г.
до 17.11.2021 г.; 39,70 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за
периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., както и 8,65 лв., представляваща лихва за забава
върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 31.12.2018 г. до
17.11.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 06.12.2021 г. до окончателното им заплащане, за които суми
по ч. гр. дело № 69720/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от 17.12.2021 г. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Л. С. И. не е подала отговор на исковата
молба и не е взела становище по предявените искове.
Със становище с вх. № 244064/10.11.2022 г. оспорва същите, навеждайки довод за
1
изтекла погасителна давност на вземанията за периода от 01.05.2018 г. до 31.10.2018 г.,
както и на това по общата фактура от 31.07.2019 г. Поддържа, че не е собственик или
носител на вещно право на ползване по отношение на процесния имот, поради което
оспорва наличието на облигационна връзка с ищеца. Сочи, че отговорен за процесните
вземания следва да е лицето, подало молба за откриване на партида. Позовава се и на
допуснато нарушение на чл. 62 ЗЗП, тъй като не се доказва поръчване на доставката на
топлинна енергия. Оспорва и легитимацията на ищеца да претендира вземането за цена на
услуга за дялово разпределение, тъй като тя се извършва от .... а не от него. Оспорва
изпадането си в забава, тъй като не се доказва публикуването на общата фактура на
интернет – страницата на ищеца. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на
предявените искове. Претендира и разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – ....изразява становище, че в рамките на
исковия период услугата дяловото разпределение в сградата – етажна собственост е била
законосъобразно извършвана.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Най-напред за процесуална яснота следва да се отбележи, че подаденото от
ответницата становище с вх. № 244064/10.11.2022 г. е депозирано извън преклузивния срок,
установен в разпоредбата на чл. 131, ал. 1 ГПК, доколкото видно от разписката на гърба на
съобщението, удостоверяваща получаването от ответницата на препис от исковата молба и
приложенията към нея /л. 52 от делото/, същите са получени на 29.08.2022 г., поради което
едномесечният срок за отговор е изтекъл на 29.09.2022 г., т. е. преди 10.11.2022 г., когато е
депозирано становището по предявените искове. Нещо повече, последното е подадено не
само след изтичане на срока за отговор на исковата молба, но също така и след изготвяне на
доклада по делото – на 14.10.2022 г. Ето защо, съдът приема, че изложените в това
становище правоизключващи и правопогасяващи възражения по същество, насочени към
отричане на облигационната обвързаност между страните и др., както и доводът за изтекла
погасителна давност се явяват преклудирани, като несвоевременно заявени съгласно чл. 133
ГПК, тъй като са могли да бъдат релевирани от ответницата с отговора на исковата молба в
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, но това не е направено, поради което не следва да бъдат
разглеждани и обсъждани от съда в настоящия съдебен акт. В тази връзка съдът съобрази, че
след изтичането на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата може да направи тези
възражения, но само ако докаже, че пропускът се дължи на особени и непредвидени
обстоятелства – в този смисъл е Решение № 440/12.04.2010 г. по гр. дело № 1460/2010 г., ГК,
III г. о. ВКС, наличието на каквито в случая не се твърди и не се установява от ответната
страна. Нещо повече, конкретни възражения по същество на спора в т. ч. и доводът за
изтекла погасителна давност не е релевиран от нея и с възражението по чл. 414 ГПК, поради
което в настоящия случай не намира приложение и хипотезата на т. 11в от ТР №
4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, доколкото в него се съдържа единствено
общо оспорване за недължимост на сумите по заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК от
17.12.2021 г.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ.
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга
за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на следните
предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна
енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя,
в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави
твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е
2
възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена в претендирания
размер, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният имот, е
извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор,
при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената
услуга в претендирания размер.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на
писмените доказателства по делото съдът приема, че в рамките на исковия период
ответницата Л. С. И. се явява пасивно легитимирана да отговаря за вземанията за цена на
топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение, касаещи процесния имот. Това
е така, тъй като от представения нотариален акт за продажба на недвижим имот № 166, том
I, нот. дело № 4133/2020 г. /л. 23-26 от делото/ се установява, че на посочената в него дата –
19.06.2020 г. ... и Л. С. И. са продали в полза на трето за спора лице – .... собствения си
недвижим имот, придобит по време на брака помежду им, а именно: апартамент № 28,
находящ се в ...., ет. 4, ведно с мазе № 1 и припадащите се 1,380 % идеални части от общите
части на сградата и правото на строеж върху мястото. Изрично в рамките на
удостоверителната си компетентност, нотариусът е отразил, че продавачите са придобили
имота по време на брака им, който извод длъжностното лице е формирало, запознавайки се с
представените пред него документи, установяващи правото на собственост върху
апартамента, предмет на сделката, както и семейното положение на продавачите по нея към
момента на изповядването й – 19.06.2020 г., т. е. към момент, следващ по време крайната
дата на исковия период – 30.04.2020 г. На следващото място, относно основанието за
продобиване на процесния апартамент № 28, както и точния момент, в който е станало това,
свидетелстват данните, удостоверени в представения нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 131, том I, нот. дело № 131/1998 г. /л. 19-20 от делото/, по силата на който
на посочената в него дата – 10.11.1998 г., т. е. много преди началната дата на исковия
период – 01.05.2018 г., ... е станал негов собственик, закупувайки го от трето за спора лице –
.... В случая, с оглед удостоверителното изявление на нотариуса, изповядал последващата
прехвърлителна сделка от 19.06.2020 г., съдът приема, че купувачът .... е придобил
процесния имот по време на брака си с ответницата Л. И.. В чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г.
/действащ към релевантния период/ се предвижда, че правата върху вещи, придобити от
съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на
двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити. Съгласно ал. 3 на същата
разпоредба съвместният принос се предполага до доказване на противното. Ето защо, макар
страна по придобивната сделка от 10.11.1998 г. да е единствено съпругът й – ...., то следва да
се направи извод, че въз основа на нея ответницата Л. И. също се легитимира като
собственик на апартамента, предмет на същата, придобивайки го при условията на
съпружеска имуществна общност – арг. чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г. Ето защо, съдът прави
извод, че включително и в рамките на исковия период – 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г. тя се
явява титуляр на правото на собственост върху него и то при условията на съпружеска
имуществена общност, а това означава, че на основание чл. 32 СК следва да отговаря
солидарно за задълженията във връзка с ползването му, вкл. и за това за цената на
3
доставената до него топлинна енергия.
Тук следва да се отбележи, че ирелевантно се явява обстоятелството на чие име е
открита партида с аб. № 56905, отнасяща се за процесния имот, респ. кой е бил
фактическият му ползвател по време на исковия период, тъй като нормативната уредба в
областта на енергетиката обвързва качеството потребител единствено с наличието на право
на собственост или ограничено вещно право на ползване, а в случая първото измежду двете
е установено по делото.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от
абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено
искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се
доказва ответницата да е възразила срещу прилаганите от ищеца общи условия или да е
предложила сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед
изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период Л. И. е била собственик
на процесния апартамент съдът прави извод, че между нея и ищеца е възникнало договорно
правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него
права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия в сградата се осъществява от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия за отопление на
сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от
протокол от общо събрание на етажната собственост от 25.08.2002 г. и списък към него,
договор от 30.09.2002 г. /л. 27-30 от делото/, представените индивидуални справки и
протоколи за отчет /л. 85-88 от делото/, а и с оглед изложеното от вещото лице в
констативната част от заключението по съдебно-техническата експертиза, етажните
собственици в сградата, находяща се на адрес: ...., са възложили извършването на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение
на разходите за отопление и топла вода на третото лице – помагач - ....
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, по делото е прието без оспорване от страните заключение на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза, според което количеството постъпила
топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: ...., е измервана
чрез определено от ЗЕ средство за измерване – общ топломер, който е отчитан в края на
всеки месец, като технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна
енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество. През
процесния период в имота на ответницата са начислявани суми за отопление, битово гореща
вода и сградна инсталация, като детайлно е посочено как се формират те, възприемайки се
крайният извод, че това е ставало съобразно изискванията на действащата нормативна
уредба. Така, сумите за отопление на имота са формирани въз основа на отчтета на 3
отоплителни тела и щранг лира, която през втория отчетен период е била демонтирана;
4
сумите за битово гореща вода са начислявани въз основа на отчета от 1 брой водомер, а
сумите за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, са начислявани на база
посоченото в т. 6.1.1. от Методиката за дялово разпределение към същата Наредба – между
абонатите съобразно пълния отопляем обем на имота - 142 куб. м. и на етажната собственост
– 5 112 куб. м. От техническа гледна точка индивидуалните изравнителни сметки също са
изготвяни в съответствие с нормативните изисквания, с оглед на което вещото лице
изяснява, че е било отразено реално доставеното количество топлинна енергия и е
извършено изравняване между начислената от ищеца и реално дължимата сума. При анализ
на протоколите и свидетелствата за метрологична проверка, касаещи исковия период,
експертът е достигнал до извод, че общият топломер в абонатната станция е преминал
изискуемите метрологични проверки в съответствие с изискванията на ДАМТН. В чл. 155,
ал. 1 ЗЕ от действащата през процесния период нормативна уредба се предвижда, че
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1/ на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2/ на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/ по реална месечна консумация. Ето
защо, при определяне стойността на действително потребената през процесния период
топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в
края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били
завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след
проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. При съобразяване
на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки отчетен период,
експертизата е приела, че реално доставеното до имота на ответницата количество топлинна
енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. възлиза на 2 872,82 лв., представляваща
разлика между прогнозно начислените суми по фактури /3 071,45 лв./ и сумите за
възстановяване на абоната по изравнителните сметки /198,63 лв./, като посочената стойност
е без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях.
Ответницата, която носи тежестта, не доказа допуснати нарушения в качеството на
топлоподаването през процесния период. Ето защо, съдът приема, че въз основа на
заключението по съдебно-техническата експертиза по делото са установени по категоричен
начин доставената и потребена в процесния имота топлоенергия в определено количество и
нейните стойности за исковия период. В случая, от страна на ответницата не се твърди, а и
не се доказва плащане на същата, а освен това тя не заявява своевременно и други
правопогасяващи възражения в т. ч. и за изтекла погасителна давност, поради което следва
да се приеме, че главното задължение за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2018
г. до 30.04.2020 г. се равнява на посочения по-горе размер от 2 872,82 лв., до който
предявеният главен иск за цена на топлинна енергия се явява основателен и следва да бъде
уважен, като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 2 919,49 лв., или за
размера от 46,67 лв.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение за периода от
01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., чиято стойност не се спори, че се равнява на посочения от
ищеца размер от 39,70 лв., в какъвто смисъл е представеното от него извлечение от сметка,
отнасящо се за процесния период /л. 15 от делото/. Това е така, тъй като съгласно чл. 22 от
общите условия на ищеца дяловото разпределение на топлинната енергия се извършва
възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез
възлагане на търговец, избран от клиентите на етажната собственост. Клиентите заплащат
на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях
търговец. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сградата – етажна
5
собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване на
изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Ето защо, предвид ангажираните по делото доказателства, ищецът се легитимира като
носител на вземането за цена на извършваната услуга дялово разпределение за периода от
01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., чиято стойност не се спори, че се равнява на посочената по-
горе сума от 39,70 лв., която също не се твърди и не се доказва да е заплатена от страна на
ответницата.
Ето защо, предявеният главен иск за цена на услуга за дялово разпределение в размер
на 39,70 лв., начислена за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., се явява основателен и
следва да бъде уважен изцяло.
Като законна последица от предявяване на исковете, всяка една от посочените по-горе
суми следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 06.12.2021 г. до окончателното им заплащане.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на следните предпоставки: главен дълг; изпадане на ответницата в забава и
размера на обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 11.08.2016 г.,
относими към релевантния период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за
който се отнасят. Ето защо, за вземанията за цена на топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. не е необходимо отправянето на покана или предприемането
на други действия от страна на ищеца. Определен по реда на чл. 162 ГПК с помощта на
електронен онлайн калкулатор, размерът на акцесорната претенция за лихва за забава върху
главницата за цена на топлинна енергия в размер на 2 872,82 лв., отнасяща се за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., възлиза на 634,41 лв., начислена за претендирания период от
15.09.2019 г. до 17.11.2021 г., т. е. повече от претендирания от ищеца размер от 495,04 лв.,
поради което предявеният акцесорен иск също се явява основателен и следва да бъде уважен
изцяло.
По отношение на задължението за цена за услуга за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.12.2021 г. и касаеща
процесния период, поради което акцесорната претенция в размер на 8,65 лв. за периода от
31.12.2018 г. до 17.11.2021 г. се явява неоснователна и следва да се отхвърли.
По отговорността за разноските:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на
спора – частична основателност на предявените искове, право на разноски има всяка от
страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на заявителя - ищец следва да се присъдят направените разноски в производството по
ч. гр. дело № 69720/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, както и в исковото производство,
съразмерно с уважената част от исковете, които съответно възлизат на 58,68 лв. - платена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение и 485,83 лв. - платена държавна такса,
депозит за СТЕ и юрисконсултско възнаграждение. Съдът определи в минимален размер
юрисконсултското възнаграждение на заявителя - ищец в двете съдебни производства на
6
основание чл. 78, ал. 8 ГПК /изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г./, вр. чл. 37 от Закон за правната помощ
и съответно чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ /по отношение на
юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство/ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ /по отношение на юрисконсултското възнаграждение в
исковото производство/, като съобрази вида и обема на извършената дейност от
процесуалния му представител, както и липсата на фактическа и правна сложност на делото.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., вр. чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на адв. Н. К. следва да се
присъди сумата от 6,39 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство в полза на ответницата в рамките на настоящото
исково производство. Съдът прие, че такова се дължи в нейна полза, тъй като за присъждане
на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. пред съответната инстанция е
достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е
посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от
основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв., както е в настоящия случай на л. 62 от исковото
дело, като не е необходимо страната предварително да установява и доказва съответното
основание за предоставяне на безплатна правна помощ – в този смисъл е определение №
319/09.07.2019 г. по ч. гр. дело № 2186/2019 г. по описа на ВКС, IV г. о. В случая обаче,
няма основание да се приеме, че в полза на адв. Н. К. се следва адвокатско възнаграждение
за осъществено безплатно процесуално представителство и в производството по ч. гр. дело
№ 69720/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, както се претендира от нея с представения
списък по чл. 80 ГПК /л. 64 от делото/, тъй като видно е, че възражението по чл. 414 ГПК е
подадено от ответницата лично, а освен това договорът за правна защита и съдействие
между клиента и адвоката е сключен едва на 26.10.2022 г., т. е. едва в хода на исковото
производство, поради което няма основание да се приеме, че адв. К. е извършвала
процесуални действия от името на Л. И. включително и в рамките на заповедното дело.
Ответницата не претендира, а и не доказва извършването на разноски по делото, поради
което такива не следва да й се присъждат с настоящия съдебен акт, съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „...., ЕИК .... със седалище и адрес
на управление: ... срещу Л. С. И., ЕГН **********, с адрес: ...., установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Л. С. И. дължи на „...., сумата от 2 872,82 лв., представляваща
цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. по отношение на
топлоснабден имот, находящ се на адрес: .... сумата от 39,70 лв., представляваща цена на
услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК - 06.12.2021 г. до окончателното им заплащане, както и сумата от 495,04 лв.,
представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода
от 15.09.2019 г. до 17.11.2021 г., за които суми по ч. гр. дело № 69720/2021 г. по описа на
СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 17.12.2021 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 2 872,82
лв. до пълния предявен размер от 2 919,49 лв., или за размера от 46,67 лв., както и иска за
лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер на
8,65 лв. за периода от 31.12.2018 г. до 17.11.2021 г.
ОСЪЖДА Л. С. И., ЕГН **********, с адрес: .... да заплати на „...., ЕИК .... със
седалище и адрес на управление: ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 58,68 лв.,
7
представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 69720/2021 г. по описа на СРС,
79 състав, както и сумата от 485,83 лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „...., ЕИК .... със седалище и адрес на управление: ... да заплати в полза на
адв. Н. К. с ЛНЧ ... и адрес на кантората: ... на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., вр. чл. 78, ал. 3
ГПК, сумата от 6,39 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство в полза на ответницата в рамките на исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца .... – ....
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8