П Р О Т О К
О Л № 750
Пловдив, 31.12.2019 година
ПЛОВДИВСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, в публично съдебно
заседание, проведено на тридесет и първи декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОЛАРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ВЕЛИЧКА БЕЛЕВА
При участието на съдебния секретар Цветелина Диминова и в присъствието на
прокурора Иван Перпелов, сложи за
разглеждане докладваното от съдията докладчик Христо Крачолов в.ч.н.д. № 634 по описа за 2019 година.
На именното повикване в 12.10 часа в залата се явиха:
Жалбоподателят – обвиняем В.П.П. се явява лично, с
адв. Д.И. и адв. А., упълномощен по делото.
Не се явява адв.Ю.П..
Обвиняемият П. – Не възразявам делото да се гледа в
отсъствието на другия ми защитник П..
За Апелативна прокуратура П. се явява прокурорът Иван
Перпелов.
Прокурорът – Да се даде ход на делото.
Адв. И.– Да се даде ход на делото.
Адв.
А. – Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ДАВА ХОД НА
ДЕЛОТО.
Съдът разясни на страните правата им по чл. 274 и чл.
275 НПК.
ДОКЛАДВА СЕ делото от съдията докладчик Христо Крачолов.
Прокурорът –
Нямам отводи към състава на съда.
Няма да соча нови доказателства.
Адв. И.– Поддържам жалбата. Нямам отводи към състава на съда.
Нямам доказателствени искания.
Адв. А. – Поддържам жалбата. Нямам отводи към състава на съда.
Нямам доказателствени искания.
Съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ДАВА ХОД НА
СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. И.– Уважаеми апелативни съдии, подали сме частна жалба
срещу първоинстанционното определение, в която сме успели в детайли да се спрем
на аргументите на първоинстанционния съд, с които ни се отказва изменението на мярката за неотклонение и сме
се позовали на практиката на ВКС, тълкувателните решения и ЕСЗПЧ.
Ще акцентирам само на две неща, които ми направиха
впечатление в първоинстанционното определение.
Считам, че изцяло определението е необосновано досежно
наличието на реална опасност нашият подзащитен да извърши престъпление. Не се
спори по принцип по това дело, че е налице опасност да се укрие, но като
аргумент остава вероятността той да извърши
престъпление.
Първоинстанционният съд посочва, че тази опасност се
извлича от това, че имало свидетели по делото, които към настоящия момент все
още не са си изплатили задълженията по отпуснатите заеми и това била вероятност
съдът да приеме, че е налице втората кумулативно изискуема предпоставка за наличието
и продължаването на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Считам, че така, както и предходните определения, и
това определение в тази си част е напълно необосновано. Казано е в ТР № 1/2002
г., че тази реална опасност следва да
бъде извлечена от материалите по делото. Ние твърдим, че в събраните до
момента доказателства няма как да бъде
извлечена именно реалната опасност. Нямаме свидетелски показания, които по
някакъв начин не да установяват факти и обстоятелства, а да въвеждат на някакви
индиции за това обвиняемият е извършвал каквито и да било противоправни
действия спрямо своите длъжници. Нямаме, включително и в разпитите, представени
в последните томове от досъдебното производство, нямаме никакви данни, които да
насочат, че обвиняемият под една или друга форма, било то граничеща с нарушение
или престъпление, да е указвал каквото и
да било давление или влияние върху съответните длъжници. Нямаме натиск, нямаме
закани, нямаме заплахи спрямо същите.
Включително в показанията на свидетелите се сочи, че
когато не са имали възможност да изплащат задълженията си, в разговори със
същият са договаряли други срокове. Има данни, че са подписвани записи на
заповеди или договори за заем. По една част от тях задълженията са погасени, но
няма нито едно доказателство нашият подзащитен да е предприемал действия или
опити за втори път събиране на суми при условие, че имаш документи, при които
по гражданско правен път да събереш въпросните суми.
Отношенията, които са изградени между него и съответните
лица, които са търсели заем, са изключително в сферата на договори, които не се
различават от съответни и не противоречат на добрите нрави.
Единственото нарушение, което той е извършил съответно
поради незнание е това, че по някакъв начин са засегнати интересите на
банковите институции в държавата. Тук само ще посоча част от свидетелите,
понеже първоинстанционният съд е
използвал едни клишета и формулировки без каквито и да е доказателства или пък да се
позове на събраните такива по делото, но ще посоча Б.Д., Н.Г., В.Н., П.М., М.Г.,
Д.А. и останалите, разпитани през м.ноември т.г., не само, че не твърдят, че не
са договаряли и не са изплащали лихви към задълженията, но и е налице случай, в
който включително след като един наследствен апартамент е бил преминал във
владение на нашия доверител и единият от наследниците е помолил същият да бъде
върнат след заплащане на самата главница, П. е заличил съответната ипотека
върху имота.
Всичко това на базата на събраните доказателства навежда
на идеята, че това не е лице с трайно изградени престъпни навици.
Минаха повече от 5 месеца откакто същият е задържан и
досъдебното производство се развива в едни нормални темпове, но в крайна сметка
към настоящия момент не са събрани доказателства, които да могат да го охарактеризират
като лице с висока степен на обществена опасност и от там да се презюмира
съответно и реалната опасност от извършване на престъпление.
По отношение на изложеното от първоинстанционния съд -
за да приеме, че е налице висока обществена опасност първоинстанционният съд се
позовава заради извършеното деяние в значителен период от време и изключително
добрата организираност.
Видно и от протоколите за доброволно предаване, и
претърсване и изземване, от страна на нашия подзащитен не са били предприети
каквито и да е било действия за осуетяване на извършваните процесуално-следствени
действия. Не са установени опити да бъдат прикрити част или всичките материали,
свързани с упражняваната от него дейност. Същият е предал доброволно, сам
документите, отворил е касите, в които са се съхранявали такива, което е в
подкрепа на твърдението ни, че неговата обществена опасност е такава, че няма
как да презюмира наличието на реална опасност от извършване на престъпление.
Хипотетичните предположения на първоинстанционния съд
за извършване на престъпление срещу правосъдието, за мен е непонятно как са
изведени и на базата на какви доказателства, но в крайна сметка извършеното от
него деяние по никакъв начин не се отличава от деянията, които са извършвани именно
в тази сфера на обществените отношения. Тук няма нищо специфично, нищо особено.
Да, има по-дълъг период от време, но от събраните по делото доказателства
спокойно може да се заключи, че ако всичко това, както се твърди е налично и е установено още от времето преди 2010 г., по-скоро
вината следва да се търси в органите на изпълнителната власт защо такова нещо
е било оставено и е било допуснато,
което пък естествено, съдейки от цялостното поведение на нашия подзащитен, смея
да твърдя, че никога същият не би извършил такова деяние и такова нарушение при
условие, че е знаел, че е наказуемо.
В този смисъл, моля да отмените първоинстанционното
определение на Окръжен съд П., с което се отказва изменението на мярката за
неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека, като сме предоставили
абсолютно по преценка на съда за това коя от по-леките три мерки, взирани в НК
да бъде приложена, защото смятаме, че с всяка една от тях могат да се постигнат
целите и задачите, визирани в закона, касаещи именно мерките за неотклонение. В
този смисъл аз ще моля да се произнесете.
Адв. А. – Уважаеми апелативни съдии, придържам се към
казаното от колегата, засягайки важните за казуса моменти и моля да отмените
първоинстанционното определение и да постановите по-лека мярка за неотклонение.
ДАДЕ СЕ ДУМА
ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ОБВИНЯЕМИЯ.
Обвиняемият В.П. – Съгласен съм с казаното от адвокатите ми.
Прокурорът –
Уважаеми апелативни съдии, моля да
потвърдите определението на съда, като
правилно и законосъобразно. В момента сме в процедура по чл. 64 НПК.
Установява се, че не са настъпили нови обстоятелства,
които да налагат промяна на мярката за неотклонение.
На първо място, не следва да се изследва срокът на
задържането, той е разумен срок, отговаря на обвинението, касае се за
значителни суми, при продължавана престъпна дейност.
Твърдението на защитата за незнание по принцип е
известно променлива, но доказателства по делото сочат противното. Касае се за
замаскирани договори с пострадалите и от показанията на свидетелите и писмените
доказателства се установява, че са отпускани т. нар. безлихвени заеми, като в
крайната цена до сумата, която е следвало да връщат лицата е била включена и
лихвата, което се установява от доказателствата по делото.
Наред с това деянието е противоправно за всяко едно от
лицата, с което е договарял лихва и е в значителна степен обществена опасност,
защото засяга финансовата система на държавата. Това се касае както за
престъплението по чл. 252, така и по чл. 253 НК, тъй като той е действал един
вид като банкова институция, а е известно че същият е специален разрешителен
ред, за да се извършва такава дейност, която той е нямал право да извършва.
Въпросът има и морална страна, но по отношение
неговата личност моля да обърнете внимание, че някои от свидетелите са искали и
получавали заем от лицето, поради тежко материално и здравословно състояние на
техни близки, принудени, поради тази причина да се срещат с него и да получават
заеми и за продължителен период от време се е наложило за една минимална сума
те да връщат значителни суми в продължение на години.
Например, показанията на св. Н.Б. Т., където е посочил
подробно тежкото здравословно състояние на съпругата си, как е получил заема и
после отново се е наложило да получи заем и така се е заробил за един
продължителен период от време да връща на обвиняемия различни суми.
Има и други доказателства и това са многобройните
вписвания в С.В. за извършени записи на нотариални действия и т. н.
Адв. И./реплика/ –
Уважаеми апелативни съдии, три бяха пунктовете на държавното обвинение. На
първо място, според прокурора не са налице нови обстоятелства. Наличието на
нови обстоятелства в случая не се изисква никъде от закона и на второ място,
следва да се има предвид, че с оглед решенията и трайно установената практика
както на ВКС, така и на ЕС самият продължителен период от време, който е
изтекъл от задържането към настоящия момент, се явява по същността си ново
обстоятелство, което е аргумент да бъде разгледана съответната мярка за
неотклонение. В жалбата съм посочил и конкретно съдебни решения на ЕСПЧ.
Твърди се, че са използвани едни замаскирани договори,
нищо замаскирано няма в тях, това си е гражданско правоотношение, което нито е
прикрито сделки, нито каквото и да е друго в нарушение на свободата на
договаряне, визирано в ЗЗД.
На последно място, що се касае за моралната страна –
пред вас се посочиха показанията на Н.Т., убеден съм, че вие сте обърнали
внимание на тях, в протокола му за разпит от 21.11.2019 г. – на въпросния свид.
Т. са правени два разпита и нещата и в двата стоят по малко по-различен начин и
буди недоумение защо същите са насочени към обслужване именно и само единствено
на обвинителната теза.
Да, в показанията си той е посочил, че са му трябвали
пари за лечение, понеже нито една институция не му отпуснала средства, но в
този разпит е хубаво да се направи преценка и да се прецени доколко може същите
да бъдат кредитирани, защото е посочен
периодът, за който е бил взет заем, периодът в който изплащал заем, размерът, в
който е изплащал и най-интересното е, че от 2008 г. той е бил запазил само и
единствено разписки, за които е връщал лихва в размер на мисля около 120 лв.
само за част от 2009 г. При всички тези твърдения, че е продължил даже и до
настоящия момент това задължение, ние нямаме нито едно доказателство, което да
е в подкрепа на тези негови твърдения.
Ето защо считам, че аргументите на обвинението в тази
си част не следва да бъдат вземани под внимание.
Адв. А. /дуплика/ – Изтъква се също така, че се
касае до един изключително голям период от време, т. е. почти 20 години. Следва
да се има предвид обаче, че през 2012 г. е водено ДП с обвинение по абсолютно
същия текст за период, касаещ 10 години. Там бяха разпитвани всички, като
свидетели, всички лица, които са влизали в някакви финансови взаимодействия с
нашия подзащитен и бе установено, приключвайки с постановление на прокуратурата
за прекратяване на наказателното производство, като изводът на съответния
представил на прокуратурата тогава бе, че по две сделки годишно спокойно би
могъл да осъществява и естествено, уважаеми апелативни съдии, имайки едно
такова съждение на прокуратурата – че 2 сделки годишно могат да бъдат
осъществявани, не е ли логично нашия подзащитен да продължи да осъществява по 2
сделки годишно. Виждаме, че почти по толкова се събира и сега, в рамките на
настоящото производство.
ДАДЕ СЕ
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ.
Обвиняемият В.П.
– Подкрепям това, което каза моята
защита. Не съм убил човек, не съм
обидил човек дори, с всеки съм се отнасял нормално като човек. На фона на
всичко това моля съда да преразгледа мярката, която е най-тежката в момента - Задържане
под стража. Молбата ми е тя да бъде променена в по-лека.
След тайно съвещание, ПАС прие за
установено следното:
Производството е по реда на чл. 65 ал. 8 НПК.
С протоколно определение №
1413/20.12.2019 г. по ЧНД № 2363/2019 г. П. окръжен съд е оставил без уважение
молбата на защитника на обв. В.П.П. за промяна на мярката му за неотклонение по
ДП № 326/2018 г. по описа на отдел И*при О*на М**гр. П..
Недоволен от така посоченото
определение е останал обвиняемият, който чрез своя защитник го е обжалвал с
искане то да бъде отменено и спрямо него се вземе друга по-лека мярка за
неотклонение.
Прокурорът даде заключение, че жалбата е
неоснователна.
П. апелативен съд, след като се запозна със събраните
по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и във връзка с
направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови атакуваното определение,
първоинстанционният съд е направил напълно законосъобразен извод, че както при
първоначалното вземане на мярка за неотклонение, така и към настоящия момент,
все още са актуални изискуемите от закона предпоставки, обуславящи спрямо
обвиняемия да се вземе най-тежката мярка за процесуална принуда. От събраните
до момента доказателства, не само не е разколебано, но е и затвърдено наличието
на обосновано подозрение, че В.П. има голяма доза на съпричастност към
повдигнатите му обвинения по чл. 252 ал. 2 вр. с ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 НК и
чл. 253 ал. 4 вр. с ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 НК.
Впрочем, още при първоначалното вземане на мярката за неотклонение,
решаващите съдилища изрично са посочили, че разпитаните до настоящия момент
свидетели – т. 1 л. 36-82 ДП са единодушни в твърденията си, досежно
възникналите между тях отношения с обвиняемия и предоставените от него парични
средства под формата на заем, срещу уговорена определена лихва. В тази насока
не може да остане и вън от вниманието на съда и приобщената по съответния
процесуален ред информация, изпратена от ИР към АВ, а така също и от
протоколите за претърсване и изземване на обитаваните от обвиняемия жилища.
В настоящото производство не е необходимо да се
преповтарят констатациите, направени при огледа на веществените доказателства,
вкл. и предоставените например от св. Н.Т. разписки, приложени в т. 12 л. 8
ДП.
Правилно първостепенният съд е преценил, че в хода на
разследването са събрани и нови доказателства, които не са били предмет на
обсъждане от предишните съдебни състави, потвърждаващи наличието на обосновано
подозрение досежно наличието на данни за деяние по чл. 252 НК.
Също така отново П. окръжен съд коректно е обърнал
внимание и на наличния дефицит от данни, съотносими към обвинението по чл. 253 НК.
Законосъобразен е изводът на съда за липсата на
опасност обвиняемият да се укрие, но за продължаващото наличие на реална
опасност същият да извърши престъпление. Към настоящия момент е налично
обосновано подозрение за престъпна дейност, продължила в един немалък период от
време, сочеща на една упоритост от страна на обвиняемия.
Не е без значение обстоятелството, че се касае за една
мащабна и организирана по своя характер дейност, поради което и наличието на
постоянен адрес от страна на обвиняемия не може да преодолее опасността той да
извърши престъпление при друга по-лека мярка за неотклонение.
И
настоящата инстанция счита, че е неприемлив доводът на защитата досежно
неразумност на срока на принудителното задържане.
Както правилно е отбелязал П. окръжен съд от
първоначалното задържане на обвиняемия са изминали около пет месеца,
разследването е в активна фаза, поради което не може да се приеме, че срокът на
задържането е неразумен, още повече че той не надхвърля и максималните законови
изисквания регламентирани в нормата на чл. 63 ал. 4 НПК.
С оглед изложеното по-горе, П. апелативен съд счита,
че жалбата е неоснователна, а атакуваното определение следва да бъде
потвърдено.
Ето защо П.ският апелативен съд и
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 1413/20.12.2019 г. по ЧНД
№ 2363/2019г. по отношение на обвиняемия В.П.П.,***.
Определението е окончателно.
Протоколът
изготвен в с.з.
Заседанието
се закри в 10.26 часа.
Председател:
Членове:
Секретар: