О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер
ІV-1446 Година 2020, 05 юни гр.Бургас
Бургаският
окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав
на пети
юни година две хиляди и
двадесета,
в
закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2.
мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
секретар ………………………
като разгледа
докладваното от съдия Даниела Михова
частно гражданско дело
№ 1151 описа за 2020 година
Производството
е по чл.274 и сл., вр.чл.413 от ГПК и е образувано по частната жалба „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД гр.София
с ЕИК *********,
против Разпореждане № 342 по ч.гр.д.161/2020 г. по описа
на Районен съд Срецец, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за
издаване на заповед за изпълнение против длъжника А.М.М. от *** за сумата от 716,04 лв – неплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по договор за паричен
заем № ********** от 08.12.2017 г., съгласно споразумение за предоставяне на
пакет допълнителни услуги, поради наличие на неравноправни клаузи.
Твърди се, че обжалваното разпореждане
на СрРС е неправилно. По-конкретно се твърди, че и след изменението на чл.411,
ал.2, т.3 от ГПК, обн.в ДВ, бр.100 от 2019 г., заповедният съд не разполага с
правомощия да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят
черпи права, а само – дали искането не се основава на неравноправна клауза. Ето
защо се твърди, че неправилно първоинстанционният съд е извършил преценка на
валидността на договора за потребителски кредит, респ.на отделни негови клаузи.
На второ място се твърди, че при предоставеното му от законодателя правомощие
да преценява дали искането на заявителя не се основава на неравноправна клауза,
заповедният съд неправилно не е отчел и разпоредбата на чл.145, ал.2 ЗЗП, че
преценяването на неравноправната клауза не включва определянето на основния
предмет на договора, както и съответствието между цената или възнаграждението
от една страна, и от друга страна - стоката или услугата, която ще бъде
доставена. На следващо място се сочи, че в конкретния случай уговорените със
споразумението допълнителни услуги представляват услуги/дейности, които ще се
извършат по повод договора за кредит – промяна на погасителния план чрез отлагане
или намаляване на до 6 погасителни вноски или промяна на падежа им. На следващо
място се твърди, че сключването на споразумение за предоставяне на допълнителен
пакет услуги, съгласно условията на договора и ОУ, не е задължително условие за
отпускане на кредита, то е по избор на потребителя и зависи само от неговата
воля, поради което разходите за този пакет допълнителни услуги, не се включват
в ГПР, съгласно пар.1 от ДР на ЗПК. От твърдението, че уговарянето на
предоставяне на пакет допълнителни услуги е по избор на кредитополучателя, се
прави извод, че не се касае за неравноправна клауза. Твърди се още, че
споразумението е било предоставено на кредитополучателя при сключването на
договора за потребителски кредит, заедно с останалите изискуеми документи, и той
е могъл да се запознае със съдържанието му, съотв.волята му е била именно за
сключване на това споразумение.
Претендира се отмяна на разпореждането
на СрРС и постановяване издаване на заповед за изпълнение относно всички
претендирани от частния жалбоподател вземания. Не се сочат нови доказателства.
Частната
жалба е подадена против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок,
от легитимирано лице, поради което е допустима.
С оглед твърденията в жалбата и ангажираните по делото
доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред
първоинстанционният Районен съд Средец е образувано по заявлението, подадено от
частния жалбоподател „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД гр.София, за издаване на заповед за изпълнение против длъжника А.М.М.
за сумите:
671,41 лв – неплатена главница; 198,75 лв – неплатено договорно възнаграждение
за периода 15.09.2018 г. – 27.08.2019 г.; 716,04 лв - представляваща неплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги; 30 лв – неплатени такси
по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането; 147,73 лв – лихва за забава,
законна лихва и разноски.
СрРС е
издал исканата Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за
сумите за сумите: 671,41 лв –
неплатена главница; 198,75 лв – неплатено договорно възнаграждение за периода
15.09.2018 г. – 27.08.2019 г.; 30 лв – неплатени такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането; 147,73 лв – лихва за забава, законна лихва
и разноски съобразно уважената част от заявлението. С обжалваното разпореждане
съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение за сумата 716,04 лв -
представляваща неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги,
както и за съдебни разноски над сумата от 21,06 лв до целия търсен размер от 35,38
лв и за юрисконсултско възнаграждение за разликата над 29,76 лв до определения
размер от 50 лв.
Съдът
намира обжалваното разпореждане за допустимо, а по същество – и за правилно.
Видно от
представения ДПК и Споразумение към него, договорът е сключен за сумата от 900
лв, предоставена за срок от 24 месеца, при уговорени ГПР 49,90% и ГЛП 41,17%,
както и при уговорено възнаграждение за избран пакет от допълнителни услуги
„Бонус“ – 1080,48 лв.
Установява
се, че сумата от 1080,48 лв не е предоставена за ползване от страна на длъжника
като заем, а представлява уговорка по сключения договор за потребителски
кредит, която предоставя възможност на длъжника да се ползва от допълнителен
пакет услуги по договора за заем. Установява се и обстоятелството, че
погасителната вноска по договора за кредит, освен главница и възнаградителна
лихва, включва и парична сума по този допълнителен пакет услуги. Заплащането на
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги е уговорено и в т.V от
договора.
По твърденията на заявителя-частен жалбоподател в т.12 от
Заявлението, преди да бъде сключен процесният договор за потребителски кредит
между длъжника и заявителя, длъжникът е отправил до „ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД гр.София искане за отпускане на кредит. На длъжника е
била предоставена предварително цялата изискуема от ЗПК информация досежно
параметрите на договора под формата на Стандартен европейски формуляр. Сочи се,
че след одобряването на отпускането на кредита, между страните е бил сключен
процесният договор за потребителски кредит. Твърди се, че заявителят е изпълнил
коректно задълженията си по договора, като е предоставил на длъжника сумата, а
длъжникът, след погасяване на 4 погасителни вноски, е престанал да изпълнява
задълженията си по договора, поради което дължи непогасената част от
главницата, договорното възнаграждение, неплатеното възнаграждение за
допълнителен пакет услуги, както и лихви.
Заявлението
е подадено след изменението на чл. 410, ал. 3 от ГПК (обн. ДВ, бр.100/2019
г.) и в съответствие с него заявителят е приложил договора за потребителски
кредит, приложенията му и общите условия.
Съгласно чл.411, ал.2, т.2
от ГПК, заповедният
съд следва служебно да извърши проверка и дали искането не противоречи на
закона и добрите нрави, а съгласно т.3 - и дали не се основава на неравноправна
клауза или е налице обоснована вероятност за това. В съответствие с тези си
правомощия в случая първоинстанционният съд е извършил проверка и е приел, че
заявлението е редовно, с който извод се съгласява и въззивната инстанция.
В проверката
по отношение противоречие със закона и добрите нрави и наличие на неравноправни
клаузи, за която съдът е служебно задължен съгласно, чл. 411, ал. 2, т.
2 и т. 3 от ГПК, съставът констатира, че претенциите
за възнаграждение за закупен "Допълнителен пакет от услуги", не
отговаря на въведените законови критерии.
При
съобразяване на разпоредбите на Закона за защита на потребителите и Закона за
потребителския кредит, настоящият състав намира, че клаузата за дължима такса
за допълнителен пакет услуги е нищожна.
На
първо място съдът приема, че възнаграждението, което се е задължил да заплати
потребителят за предоставения му пакет от допълнителни услуги не отговаря на
изискванията на закона, тъй като не е формирана цена за всяка от услугите по
отделно, т.е.така уговореното възнаграждение не отговаря на императивните
изисквания на чл.10а,
ал.4 от ЗПК,
видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да
бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
На второ
място, при така описаните допълнителни услуги, съдът не споделя твърденията на
жалбоподателя, че тези услуги не са свързани с
дейността на заявителя по кредитиране, а само с необходимостта от скорошно
получаване на исканата сума и с непредвидени житейски обстоятелства, които го
препятстват да изпълнява задълженията си по погасителния план, поради което не
е налице забраната по чл.10а, ал.2 от ЗПК. Касае се за дейности, които представляват типични и характерни
договорни права – да се одобри кредитът, да се измени падежната дата, да се
реорганизира правоотношението, да се адаптира към променените условия и т.н.,
които по съществото си произтичат от наличието на договорно правоотношение
между равноправни субекти кредитодател и кредитополучател. Съдът намира, че описаните допълнителни услуги са свързани изцяло с дейността по
усвояване и управление на кредита, поради което съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът не може да въвежда и
изисква заплащане на подобни такси.
На следващо
място, съобразени общо като стойност с останалите договорни ангажименти,
надхвърлят лимита, въведен с чл.19, ал.4 от ЗПК, което определя тази клауза за
неравноправна. Таксата е и несъразмерно висока спрямо отпуснатия кредит - видно
е, че при отпуснат кредит в размер на 900 лв, уговореното възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги е 1080,48 лв, което води до съществено и
неоправдано обременяване на потребителя.
Наред
с това, заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, т.е.
то е дължимо само за "възможността за предоставянето" на изброените
по-горе услуги, както е посочено и в самото Споразумение, и е без значение дали
някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения
между страните Договор. Според настоящия състав възможността за предоставяне на
тези допълнителни услуги не е равностойна на реалното им предоставяне. Отделно,
за да се възползва длъжникът от всички допълнителни услуги по сключеното
споразумение се изисква одобрение от кредитора, което, освен всичко останало,
означава, че той следва да плати предварително за възможност, която обаче
изцяло зависи от волята на кредитора.
Принципът
на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да
заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично
ползване на такава. Следователно налице е неравноправна клауза в договора за
потребителски кредит, с която потребителят се е задължил да заплати
възнаграждение на кредитора за предоставянето на пакет от допълнителни услуги
Проверката за наличие на неравноправни клаузи цели именно
установяване налице ли е равновесие между права и задълженията на страните и
предотвратяване на нарушенията им. Фактът на изразено съгласие на потребителя с
определени клаузи на договора не ги легитимира като законни и не ги изключва от
обхвата на служебната проверка. Не може да се сподели и твърдението за наличие
на индивидуално уговорени клаузи, тъй като видно от представените ДПК и
Споразумение, договорът е предоставен при стандартни, предварително изготвени и
основани на общи условия клаузи, върху които потребителят не е имал никаква
възможност да влияе. Доколкото възнаграждението за пакета от допълнителни
услуги е било предвидено в самия ДПК, едва ли длъжникът е могъл да се откаже от
сключване на това споразумение, без да ме се откаже сключване на самия договор
за потребителски кредит, т.е.длъжникът като кредитополучател, не би могъл да
сключи договора за потребителски кредит без да сключи и Споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Този извод следва и от
разпоредбите на чл.7.1. от ОУ към договора за потребителски кредит, които не
дават възможност на клиента да се откаже, без да дължи неустойка, само от това
споразумение. Напротив, от клаузите на чл.7.1. от ОУ следва, че при описаните в
т.7.1.1 условия, клиентът има право да се откаже, без да дължи неустойка, от
самия договор за потребителски кредит, в който случай дължи връщане на сумата,
която е получил и на лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на
средствата по ДПК до датата на връщане на главницата. По така изложените
съображения, съдът приема, че уговореното възнаграждение за предоставяне на
допълнителен пакет услуги представлява неравноправна клауза, поради което е и
нищожна по смисъла на чл.146, ал.1 и 2 от ЗЗП.
По
изложените съображения съдът намира, че длъжникът не дължи заплащане на
уговорените и начислени суми за допълнителен пакет услуги.
Поради
съвпадане на изводите на двете инстанции, обжалваното разпореждане следва да бъде
потвърдено.
Присъдените
от заповедния съд разноски са съобразени с уважената част на заявлението,
поради което и в тази му част, разпореждането следва да бъде потвърдено.
По така изложените
съображения, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 342 по
ч.гр.д.161/2020 г. по описа на Районен съд Срецец, с което е отхвърлено заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД гр.София
с ЕИК *********
за издаване на заповед за изпълнение
против длъжника А.М.М. от *** за сумата от 716,04 лв – неплатено възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги по договор за паричен заем № **********
от 08.12.2017 г., съгласно споразумение за предоставяне на пакет допълнителни
услуги, поради наличие на неравноправни клаузи.
Определението
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.