РЕШЕНИЕ
№ 397
Велико Търново, 29.12.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII-ми административен
състав, в открито съдебно заседание на първи
декември две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНКА ДАБКОВА
при
секретаря С.Ф.
и
в присъствието на прокурора ………………………………………………..
разгледа
докладваното от съдията адм.дело № 587/2022г.
по описа на съда. При това, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл.186,
ал.4 от Закон за данъка върху добавената стойност/ЗДДС/.
Образувано е по жалба вх. № 4589/01.09.2022г. в АСВТ,
подадена от името на дружеството „ФРЕШ 4“ЕООД гр. В. Търново с ЕИК *********,
действащо чрез упълномощения ***.
Оспорва се Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 11272/ 12.08.2022 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“-В.
Търново в дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“,
ЦУ на НАП – гр. София. Разпоредената ПАМ е запечатване на търговски обект на
жалбоподателя за срок от 7 дни и забрана на достъпа до него.
Жалбоподателят счита, че Заповедта
е незаконосъобразна, защото била необоснована, като постановена
при неизяснена фактическа обстановка, процесуално и материално
незаконосъобразна и в противоречие с целта на закона. Липсват мотиви относно
определения срок на запечатване, което е съществено процесуално нарушение.
Мярката била несъразмерна на вида на твърдяното нарушение и по естеството си се
равнявала на санкция за търговеца.
В о.с.з. страната се представлява от упълномощения ***,
който ангажира допълнителни доказателства и пледира за основателност на
жалбата. Настоява, че е доказано безспорно, че ОП н еса ползвали услугата,
предоставяна от давереното му дружество, поради което е лишена от основание
претенцията за отчитане на продажба и издаване на ФКБ. По изложените
съображения моли съда да отмени оспорената Заповед. Претендира разноски.
Ответникът
по оспорването - началника на отдел „Оперативни дейности“-Велико Търново не се
явява. В о.с.з. се представлява от упълномощения ***, който пледира жалбата
като неоснователна да бъде оставена без уважение. Счита оспорената
Заповед за законосъобразна, тъй като е издадена от компетентен орган, в
предвидената форма, съобразно материалния закон и е спазена законовата цел. Настоява,
че нарушението, предпоставило издаването на ПАМ е доказано. Търговецът е приел
плащане без да издаде ФКБ. ПАМ има превантивен характер – да се предотврати
извършваненто на друго противоправно действие от нарушителя. Сочи, че
организацията на работа в обекта е неправилна. Намира, че срокът на
запечатване, който е 7 дни, т.е. към минималния размер, е съобразен с принципа
на съразмерност. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК. Видно от разписката към самата Заповед, същата е
връчена на 17.08.2022 г., а жалбата е депозирана пред ТД на НАП на 30.08.2022г.
Оспорващият е адресат на разпоредените правни последици, които засягат
неблагоприятно правната му сфера. ЗНПАМ е подлежащ на съдебен контрол
административен акт. Делото е подсъдно на АСВТ по правилата на родовата и
местна подсъдност като съд по седалището на оспорващия търговец, адресат на
Заповедта, съгласно чл.133, ал.1 от АПК.
Предвид изложеното, съдът прие жалбата за допустима.
Разгледана по същество
същата е ОСНОВАТЕЛНА по изложените
по-долу фактически и правни съображения.
Делото е основано изключително на писмени доказателства. Представените
с административната преписка не са оспорени от страните.
Доказателствената тежест е указана върху административния
орган, който следва да установи пред съда съществуването на фактическите
основания, посочени в Заповедта и
изпълнението на законовите изисквания при издаването и. В тази връзка
ответникът представи з.к. от администативната преписка.
От името на дружеството жалбоподател бе оспорено съдържанието
на ПИП от 05.08.2022г./вж. л.14 от делото/. В о.с.з. на 20.10.2022г. бе открито
производство по проверка верностат на
съдържанието му. В тази връзка бяха събрани гласни доказателства, чрез разпит
на двама свидетели служители на НАП и един служител на търговеца.
От ПП на ответника бяха представени и приети писмени
доказателства/вж. л.48 и сл./, които сочат, че за нарушението е издадено НП,
което не е обжалвано и е влязло в сила.
Съдът взе предвид направените в жалбата оплаквания. Съобрази
доводите на страните и констатациите в оспорения акт. От съвкупната преценка на събраните по делото
писмени и гласни доказателствени
средства, съдът намери за установено следното по фактите:
Предмет на оспорване е ЗНПАМ № 11272/12.08.2022г.,
издадена от началник отдел „Оперативни дейност”-Велико Търново в Дирекция „ОД”
в ГД „Фискален контрол” в ЦУ на НАП, с която е наредено запечатване на
търговски обект – надуваемо съоръжение, стопанисван от дружеството, находящ се
в гр. Велико Търново, пл. „Марно поле”№9, както и забрана на достъпа до него за срок от 7 дни,
като запечатването да се извърши след влизането й в сила.
Заповедта е издадена след извършена на 09.08.2022г. проверка
от органите по приходите, резултатите от която са обективирани в Протокол за извършена проверка (ПИП) серия АА-0107380/09.08.2022
г.
Установено е, че обектът представлява надуваемо съоръжение,
което е окол 45кв.м. с капацитет 12 деца, което работи сезонно от м. май до
септември. ОП извършват наблюдение на обекта около полови час, след което
заплащат услуга – скачане на батута за 20 минути, на стойност 4,00лв. Сумата е
заплатена на М.Ч. – организатор дейности, която приема плащането от ИП Ив. Б. и
връща ресто, но не издава фискална касова бележка. След отпечатан от ФУ отчет е
видно, че контролната покупка не е отразена на КЛЕНа. След легитимацията на ОП
е извършен опис на паричните средства ва касата при което е установена положителна
касова разлика в размер на 21,00лв.
При тази фактическа обстановка началникът на отдел
„Оперативни дейности“ – В. Търново издал процесната Заповед за налагане на
принудителна административна мярка с посоченото по-горе съдържание, на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС. Съдържанието
й е „запечатване на обекта“ и „забрана на достъпа” до него за срок от 7 дни. Неиздаването на касова бележка от ФУ е нарушение на
установения ред за документиране на извършената продажба, поради което на
основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС съответният орган по
приходите е приложил и процесната ПАМ. Заповедта е връчена на представляващия
търговеца и е оспорена пред настоящия съд.
Горните фактически констатации са отразени в ПИП, който е
официален удостоверителен документ. Същият има обвързващата материална
доказателствена сила пред съда, съгласно чл.50, ал.1 от ДОПК, който гласи, че
протоколът, съставен по установения ред и форма от орган по
приходите при изпълнение на правомощията му, е доказателство за извършените от
и пред него действия и изявления и установените факти и обстоятелства. ПИП
обаче, бе оспорен и в откритото производство по чл.193 от ГПК за проверка на
верността му съдът установи, че констатацията за извършена контролна покупка е
недоказана. Поради което за извършеното плащане не се дължи издаването на ФКБ.
Тези обстоятелства се установяват от показанията на свидетелите.
Съдът кредитира същите като непротиворечиви и дадени под страх от наказателна
отговорност. Така на изричният въпрос на ПП на жалбоподателя ОП Б. в качестовто
на свидетел пред съда признава, че не са ползвали услугата скачане на батута,
т.к. съоръжението е за деца, а просто са заплатили за такава. С тях не е имало
дете и никой не е ползвал услугата. Взели са им парите и никой реално не е
скачал на батута. Свидетелката Ю., ОП който също участва при проверката
потвържава този факт. Услугата не е ползвана реално, а сумата е заплатена преди
това. Тези еднопосочни показания съвпадат и с твърденията на св. М.Ч., която е
приела плащането. Същата е категорична, че ОП не са консумирали никаква услуга
и заявява, че не е успяла да издаде касова бележка, защото докато разбере кое е
детето и колко време ще играе ОП са се
легитимирали и проверката е започнала. Освен това обяснява, че поради
непостоянтството в поведението на децата, особено по-малките родителите настояват
да заплатят при приключване на сеанса, защото не е ясно детето колко веме ще
задържи интереса си на батута. За разликата в касовата наличност спрямо
показанията на ФУ св. Ч.обяснява, че тази разлика е всъщност от оборотни пари –
20лв., които тя не е била запозната, че трябва да въведе в касата чрез
функцията служебно въведени. Съдът кредитира с доверие и тези показания, макар
да съществуват лични отношения/вж. протокола при снемане самоличността/, които
биха могли да повлияят на свидетеля. Но независимо от това по правилото на
чл.172 от ГПК, съдът цени показанията и на този свидетел, които са дадени под клетва,
последователни са. Освен това, непосредствените впечатления на съда сочат на достоверност
предвид личността на свидетеля, който очевидно изпитва уважение към правилата и
има установени навици за тяхното спазване.
Въз основа на така установените факти настоящият състав на
съда формира следните правни изводи:
Съдът е сезиран с правен спор
между дружество на търговското право, регистрирано и опериращо на територията
на Република България, и държавен орган.
Търси се защита срещу правните последици на принудителна административна мярка,
наложена от административен орган в системата на НАП.
Според конкретното предметно съдържание на спора, приложим процесуален закон
при издаване и обжалване на акта е АПК, а материален такъв специалните
разпоредби на чл.186 до 188 вклч. от ЗДДС. Субсидиарно приложима е Наредба
Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин/за
кратко Наредба Н-18/13.12.2006г./.
След извършване на служебна проверка, на основание чл.168 и
чл.169 от АПК, съдът установи, че обжалваната Заповед е издадена от компетентен
орган, в рамките на правомощията му, поради което е валиден административен
акт. Представената от ответника Заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на ИД на НАП/вж.
л.20/ сочи, че началниците на отдели в дирекция „ОД“ на ГД“Фискален контрол“ в
ЦУ на НАП са оправомощени да налагат ПАМ по чл.186 от ЗДДС, в качеството на
орган по приходите/съгласно чл.7, ал.1, т.3 от ЗНАП/, каквото е изискването на
чл.186, ал.3 от ЗДДС.
Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните
реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта,
адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата,
начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на
физическото лице, персонализиращо административния орган. Същата съдържа
подробно описание на фактическите и правни основания за издаване на акта,
включително и съдържанието на Протокола за извършена проверка. Отделни мотиви
са изложени за продължителността на срока на запечатване на търговския обект и
забраната за достъп до него
При издаването на оспорената Заповед съдът не установи да
са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, довели като резултат до неизяснена
фактическа обстановка, липса на мотиви на акта и/или до нарушаване на правото на защита на
жалбоподателя.
За контролната покупка на стойност 4,00лв. не е бил издаден
фискален бон/касов бон от продавача и има установена положителна разлика в
касовата наличност, което е възприето от ОП като индиция за укрити суми от
оборота. Това са фактическите основания на оспорената Заповед. За установеното
нарушение да е издаден АУАН, а впоследствие и НП, което не е обжалвано и е
влязло в сила.
Заповедта за налагане на ПАМ е ИАА, който съгласно чл.59,
ал.2 от АПК следва да е мотивиран. В обстоятелствената част на Заповедта е
посочено изрично, че при извършена продажба, продавачът не е изпълнил
задължението си при извършено плащане да издаде фискална касова бележка от
налично в обекта ФУ или ръчна касова бележка. Осъществяването на тези факти,
посочени в Заповедта се оспорва от жалбоподателя. Същият в хода на съдебното
следствие ангажира доказателства, които опровергават тези констатации.
Настоящото
производство е независимо от това по издаване на НП, поради което и при липса
на съдебен акт, настоящият състав на АСВТ н е еобвързан от този резултат.
Самостоятелната преценка по фактите на настоящия съдебен състав го доведе до
извода, че фактичаските констатации на процесната ПАМ не са доказани. Поради
което не е възникнало фактическо основание, което да постави в действие правомощието на приходните органи да наложат
същата. След като не са доказани фактите, предвидени в хипотезиса на правната
норма, то не могат да възникнат правните последици по диспозицията на същата.
В оспорената Заповед е посочено нарушението, за което се
прилага ПАМ и неговата адекватна правна квалификация. Съгласно чл. 186, ал. 1
от ЗДДС/в ред. към момента на извършване на нарушението/ ПАМ от вида на
процесната за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което: 1. не спази реда или начина за:
а) издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба по чл.118 от ЗДДС. Следователно,
първата предпоставка за прилагане на процесната ПАМ е извършване на някое от
визираните в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС нарушения. Но, за да е налице такова
нарушение е необходимо логически и юридически една фактическа предпоставка, а
именно да е осъществена продажба на стока или доставка на услуга. Такова
обстоятелство не бе доказано по делото. Простото заплащане на парична сума на
търговеца в случая, без да е ясно в каква връзка, не е продажба, която
последният трябва да регистирира и да издаде касова бележка от ФУ.
Съставеният ПИП е
официален документ, с обвързваща съда материална доказателствена сила, но в
случая същата е опровергана в хода на съдебния процес. Безспорно установено е,
че жалбоподателят не е имал задължението на издаде ФКБ, т.к. не е осъществена
продажба на услуга. ОП са провокирали същия чрез заплащане, но категорично не
са ползвали услуга в обекта, нито лично нито чрез друг клиент. Не просто
заплащането, а заплащането за покупката на стока или предоставянето на улуга е
необходимия повод при приемане на плащането да се издаде ФКБ. В случая продажба
не е осъществена и няма нарушение на реда за отчита не на такава. Следователно предпоставката
за издаване на процесната ПАМ не е доказана и АО не е имал правомощието да
приложи такава. Това на свой ред прави безпредметно обсъждането на срока, за
който е наложена ПАМ.
В заключение по изложените мотиви съдът счита, че при
издаване на обжалваната Заповед за налагане на ПАМ административният орган е
действал в нарушение на приложимия материален закон.
При този изход на спора разноски следва да се присъдят на
жалбоподателя, съгласно доказателствата за сторени такива/вж. л.43/. Направени са разноски за ДТ-50,00лв., депозит
за свидетели - 40,00лв. и АВ-720,00лв.
Или общо 810,00лева. Сумата следва да бъде възложена в тежест на НАП, на
основание §1, т.6 от ДР на АПК.
Воден от горните мотиви, на основание чл. 172, ал.2, предлож.
2-ро от АПК и чл.186, ал.4 от ЗДДС, VII-ми състав на АСВТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ,
по жалба на търговско дружество с фирма „ФРЕШ 4”ЕООД гр.
Велико Търново, с ЕИК *********, Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №11272/12.08.2022г., издадена от началник отдел
„Оперативни дейност”-Велико Търново в Дирекция „ОД” в ГД „ФК” в ЦУ на НАП, с
която е наредено запечатване на търговски обект, стопанисван от търговеца, находящ се вгр.
Велико Търново, пл. „Марно поле”№9 и забрана на достъпа до него за 7 дни.
ОСЪЖДА
Национална агенция за приходите да заплати на дружеството „ФРЕШ 4”ЕООД В.
Търново, с ЕИК ********* сумата от
810,00лв./осемстотин и десет лева/ разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване, пред Върховен административен
съд на Република България, с касационна жалба, която се подава чрез АСВТ, в 14-дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи
от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: