Р Е Ш Е Н И Е № 192
07.11.2019г., град Средец
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, IІ граждански
състав, след проведено открито съдебно заседание на двадесет и четвърти през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
Районен съдия: Сирануш Артинян
При участието на секретаря Маринка
Маринчева, като разгледа докладваното от съдията Артинян гр.дело № 591 по описа
на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от В.Х.Р., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез пълномощника адв.Й.Ж., против Главна Дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ при МВР, с адрес: гр.София,
ул.“Пиротска“, № 171А.
Ищецът твърди се, че през периода
01.08.2016г. до 31.07.2019г. е полагал труд на длъжност „началник дежурна
смяна“ в Районна служба за пожарна безопасност и защита на населението –
гр.Средец, която била структурно подчинена на Главна Дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ при МВР и изпълнявал служебните си
задължения на 24 часови смени по график, при тримесечно сумарно отчитане на
работното време. Той имал статут на държавен служител, работел по служебно
правоотношение съобразно ЗМВР и като такъв получавал брутно месечно
възнаграждение, което се състояло от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения, към които спадало и възнаграждението за извънреден
труд. Излага, че за процесния период са действали последователно Наредба №
8121з-592 от 25.05.2015г. /в сила от 01.04.2015г./ и Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016г. /в сила от 02.08.2016г./, издавани от Министъра на вътрешните
работи и всяка от тях уреждала реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи, като текстовете на
чл.3, ал.3 и в двете наредби били идентични и предвиждали, че при работа на
смени било възможно полагане на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 часа, като
работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24 – часов
период. Наредба № 8121з-592 била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016г. на
ВАС по адм.дело № 5450/2016г., влязло в сила от датата на постановяването му и
обнародвано – 29.07.2016г. Тези две наредби се предхождали от друга аналогична
Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г., която уреждала същите въпроси за работното
време и в която изрично било предвидено, че при сумарно отчитане на
отработеното време общия брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 часа за
отчетения период се умножавали по 0,143 – чл.31, ал.2 от наредбата. Релевира,
че в следващите две наредби изрична регламентация за преизчисляване липсвало,
предвид което по аналогия се прилагал Кодексът на труда и по специално чл.9,
ал.2 от Наредбата за структурата за организацията на работната заплата,
предвиждаща, че при сумарно изчисляване на работното време, нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощно работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място или 8:7 = 1.143.
Ищецът излага, че за периода от 01.08.2016г. до 31.07.2019г. бил положил около
2016 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143 възлизал на 2304
часа. Преизчисляването нощния към дневни труд водело до извънреден труд, който
следвало да бъде допълнително платен от ответника, като преизчисляването било
на база основното месечно възнаграждение, увеличено с 50%, като до 2018г.
основното месечно възнаграждение било в размер на 673 лева, след това било
изменено на 809 лева, а от 01.01.2019г. било 890 лева. Р. твърди, че е
получавал заплащане за извънреден труд, но до определен брой часове, който е
отчел и може да заплаща – т.е. по 70 часа на тримесечие, като извънредният труд
получен след преизчисляването на нощен в дневен такъв, не бил платен до момента
на ищеца. Отправя искане да се уважи исковата претенция и да бъде осъдена
Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ да заплати
дължимите суми за извънреден труд, а именно: сумата от 1872 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер
на 288 часа за целия процесния период от 01.08.2016г. до 31.07.2019г. по конкретния иск, получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата. Претендира разноски.
С определение по чл.214 от ГПК в открито
съдебно заседание на 24.10.2019г. съдът е допуснал изменение на иска, като
следва да се счита за предявен за сумата от 1312,98 лева /хиляда триста и
дванадесет лева и деветдесет и осем стотинки/, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането,
представляващо възнаграждение за извънреден труд.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1
от ГПК ответникът Главна Дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ при МВР, чрез
пълномощника ст.юрисконсулт Т.С., е ангажирала отговор, с който взема
становище, че искът е допустим, като не оспорва, че през процесния период
ищецът е бил в служебно правоотношение с Главна Дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ при МВР и е заемал длъжността „Началник дежурна смяна“ в
РСПБЗН-Средец към РДПБЗН – Бургас при ГДПБЗН – МВР. Оспорва предявените искове
по основание и размер, като неоснователни и недоказани и
в тази връзка излага подробни съображения. Излага, че правилото за
преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневните часове се прилагало
за работещите по трудово правоотношение, защото в КТ била регламентирана
различна нормална продължителност на дневния и нощен труд, но не и за
работещите по служебно правоотношение по ЗМВР. По специалния закон ЗМВР
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР
била 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5 – дневна работна седмица, като
нормалната продължителност на работното време през нощта била 8 часа и не била
налице твърдяната от ищеца празнота на правната уредба. Счита, че нямало
основание да се приложи общата разпоредба за структурата и организацията на
работната заплата, а специалната разпоредба на чл.187, ал.1 и ал.3 от ЗМВР и
издадената наредба в изпълнение на същия закон. Счита, че положения от ищеца
нощен труд не следва да се трансформира в дневен такъв, а да се заплати по смисъла на Заповед №
8121з-791/28.10.2014г. на министъра на вътрешните работи по 0,25 лева на час.
Релевира, че искът е неоснователен и поради изтичане на погасителна давност за
част от посочения исков период – исковата молба била подадена на 23.08.2019г. и
всички права на ищеца преди 23.08.2016г. били погасени по давност, като в тази
връзка прави възражение за изтекла погасителна 3-годишна давност на основание
чл.114 от ЗЗД. Счита, че извънреден труд е този, който се полага от служителя
по разпореждане или без, но със знанието и без противопоставянето на работодателя
и който труд попада извън установеното за служителя работно време, като
полагането на нощен труд, когато е в рамките на установеното работно време, не
се явявало извънреден труд и с оглед неговата продължителност от 8 часа не се
преобразувал в дневен, умножен по съответния коефициент, а се заплащал като
нощен по смисъла на т.1 от Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. на Министъра на
вътрешните работи. Относно претенцията за лихви, излага, че същата има
акцесорен характер и е в пряка зависимост от дължимостта на главницата, като я
счита за неоснователна. Претендира разноски.
Районен съд – Средец, като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните, съобразно нормата на чл.235, ал.2 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно
основание чл.178,
ал.1, т.3 във вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР.
Основателността на иска за заплащане на
извънреден труд е обусловена от установяването на следните материално правни
предпоставки: 1. че между страните е съществувало служебно правоотношение по
ЗМВР през процесния период; 2. че ищецът е заемал посочената в исковата молба
длъжност; 3. че положеният от ищеца труд
през процесния период надхвърля продължителността на нормативно определеното
работното време, изчислявано всеки месец и съответно и на тримесечие; 4.
продължителността на работното време и 5. подлежащия на заплащане размер на
трудовото възнаграждение.
Не е спорно
между страните, че за периода, за който се претендира трудовото възнаграждение
за извънреден труд – от 01.08.2016г. до 31.07.2019г., В.Р. е бил в служебно
правоотношение по ЗМВР с Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ при МВР и е заемал длъжността „Началник дежурна смяна“ в РСПБЗН –
Средец към РДПБЗН – Бургас при Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ при МВР.
Видно от
заключението на вещото лице по допуснатата Съдебно –икономическа експертиза,
което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че
за периода от 01.08.2016г. до 31.07.2019г. В.Х.Р. положил нощен труд, равняващ
се общо на 1322 часа /видно от
колона 5 от Приложение № 1/. Положеният нощен труд в размер на 1322 часа не бил
преизчислен от ответника с коефициент 1,143 за превръщането му в дневен труд.
Преизчислен в дневен труд с коефициент 1,143 нощният труд от 1322 часа ставал
на 1511,05 часа /видно от колона 7 от Приложение № 1/. В резултат от
преизчисляване на нощния труд с посочения коефициент, се получавала разлика
между преизчисления и отчетения по протоколи и платен нощен труд в размер на 189,05
часа /видно от колона 8 от Приложение 1/, като въпросната разлика от
преизчисления нощен труд не е отчитана, съответно не е заплащана от ответника.
Общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд за 189,05 часа с
50% увеличение върху основното месечно възнаграждение възлизал на 1312,98 лева,
като нетното трудово възнаграждение било
изчислено от вещото лице по размер за всеки месец на час, съобразно основното
месечно възнаграждение и броя на отработените часове в месеца през нощта.
Получаваното
трудово възнаграждение от ищеца през процесния период се установява от
представените от ответника платежни бележки, а положения нощен труд от него –
от протоколите за отчитане на отработеното време за процесния период, които
документи са приобщени в доказателствената съвкупност по делото.
В
доказателствената съвкупност е приобщена и Заповед № 8121з-791-28.10.2014г. на
Министъра на вътрешните работи относно определяне размерите на допълнителните
възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22.00 часа и 6.00 часа, за
полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, условията
и редът за тяхното изплащане на държавните служители в Министерство на
вътрешните работи, видно от която за всеки отработен нощен час или за част от
него между 22.00 и 6.00 часа на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лева. Представена е и докладна
записка до Министъра на вътрешните работи относно проект на Наредба за реда и
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работното време извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство
на вътрешните работи, в което е взето становище относно приравняването на
нощния труд в дневен, обусловен от това, че нощният труд, полаган от
работниците и служителите по КТ, не
следва да надвишава 7 часа. Това не се налагало при служителите по ЗМВР, тъй
като за тях изрично било предвидено, че положения труд между 22.00 часа и 6.00
часа не следва да превишава 8 часа за всеки 24 – часов период, който като
времетраене бил равен с продължителността на работното време полагано през
деня, а именно също 8 часа. По делото е представено писмо изх.№ 94-НН-198 от
29.08.2011г. на МТСП относно: увеличеното заплащане на нощен труд при сумарно
изчисляване на работното време се извършва ежемесечно, но доколкото в същото е
обективирано тълкуване на закона и са направени правни изводи на база същия, не
представлява по същността си документ с релевантни данни за настоящото
производство и не следва да се цени като доказателство.
Спорен в
настоящото производство е въпросът за начина на изчисляване на положените часове
труд, респективно следва ли да се превръщат часовете положен нощен труд в
дневни и следва ли да се заплаща извънреден труд за така преобразуваните
часове.
Съобразно
новелата на чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения, като в чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР е предвидено, че допълнително
възнаграждение е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд.
Нормата на чл.187, ал.3 от ЗМВР предвижда, че работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни подневно, а за работещите на 8, 12 или 24
часови смени – сумирано за тримесечен период, като ал.5 на чл.187 от ЗМВР
урежда, че работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен
платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за
извънреден труд за работата в почивни и празнични дни за служителите на
ненормиран работен ден или с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на отчетен период – за служители, работещи на смени. В ал.6 на чл.187
от ЗМВР е предвидено, че извънредният труд по ал.5 се заплаща с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън работно време, режимът
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи, съобразно чл.187, ал.9 от ЗМВР. За
процесния период, за който се претендира възнаграждението за извънреден труд –
от 01.08.2016г. до 31.07.2017г. са действали последователно Наредба № 8121з-407
от 11.08.2014г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016г. на Министъра на вътрешните работи. В трите наредби нормата на
чл.3, ал.3 са идентични и предвиждат, че при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 часа, като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 – часов период. Наредба №
8121з-407 от 11.08.2014г., в чл.31, ал.2 регламентира, че при сумирано отчитане
на отработеното време общия брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 часа за
отчетения период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия
брой отработени часове за отчетения период. В следващите Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. не е уредено нормативно
преизчисляването на нощния труд в дневен. Във въпросните две наредби не е
упоменат начина на преизчисляване на нощния в дневен труд, но става ясно, че
отново се касае за сумарно отчитане на работното време, което следва да се
извърши с протокол. При това положение съдът намира, че
е налице празнота в уредбата относно реда за организацията и разпределението на
работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата извън
редовното работно време и следва да намери приложение общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата, в която на основание чл.9,
ал.2 е определена методология за превръщането на отработените нощни часове в
дневни със съответен коефициент в случаите, когато работното време се изчислява
сумирано за определен период, какъвто е и настоящият случай. Предвид изричната
норма на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното място, т.е. с коефициент 1,143. Обратното разбиране би
поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо
работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.
В тази връзка релевираните съображения, че положеният труд се заплаща
допълнително, видно от представената Заповед № 8121з-791-28.10.2014г. на
Министъра на вътрешните работи, не обуславя като последица отричане на
възможността да бъде преобразуван нощния труд в дневен и съответно положените
часове труд над установеното нормативно време, да се отчетат за извънреден
труд. Изцяло са неоснователни и доводите, че предвид обстоятелството, че
продължителността на нощния труд на служителите по ЗМВР е 8 часа, за разлика от
този, който се полага от служителите и работниците по КТ, който е 7 часа, да се
изключва възможността, същият да бъде начислен с коефициента 1.143. Не следва
да бъде отричано да бъде приложена общата разпоредба на КТ и Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, при наличието на празнота по
въпроса за преизчисляването на нощния в дневен труд в приложимите в случая
наредби, издадени по прилагане на ЗМВР.
Относно
релевираното възражение за изтекла погасителна давност от страна на ответника
за периода от 01.08.2016г. до 23.08.016г., съдът намира, че е
неоснователно. Действително разпоредбата
на чл.111, б.“а“ от ЗЗД предвижда, че се погасяват с изтичане на тригодишна
давност вземанията за възнаграждение за труд. В този период /от 01.08.2016г. до
23.08.2016г./, начина на изплащане на извънредния труд се е определял в Наредба
№ 8121з-407 от 11.08.2014г. и Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г., на Министъра
на вътрешните работи, като в нормите на чл.34, ал.3 от първата наредба и чл.33,
ал.1 от втората наредба се предвижда, че възнагражденията за труд извън редовно
работно време се включват в месечното възнаграждение и се изплащат в месеца,
следващ месеца, в който е положен трудът, при своевременно представяне на
протоколите във финансовите звена. Ето защо възнаграждението за положен
извънреден труд за месец август 2016г. е
дължимо до края на месец септември 2016г. – т.е. тогава настъпва падежа
на вземането, съответно от тогава тече и давностният срок. В случая процесния
иск за извънреден труд е подаден в Районен съд – Средец на дата 23.08.2019г.,
към която дата не е изтекъл тригодишния давностен срок за претендираните
вземания в настоящото производство.
Ето защо исковата претенция за
заплащане на извънреден труд за периода от 01.08.2016г. до 31.07.2019г.,
получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява
доказана по основание. От събраните по делото доказателства се установи, че
ищецът е положил 1322 часа нощен труд, който изчислен с коефициент 1,143 за
превръщането му в дневен труд възлиза общо на 1511,05 часа. Разликата между
тези стойности е в размер на 189,05 часа, което представлява положен от ищеца
извънреден труд, поради което дължимото възнаграждение, пресметнато с 50 %
увеличение върху основното месечно възнаграждение, според заключението на
Съдебно –икономическата експертиза, възлиза в размер на 1312,98 лева, като
ищецът претендира именно сумата от 1312,98 лева, с оглед на което искът ще се
уважи изцяло.
Претенцията за законна
лихва е акцесорна по отношение на иска за главното вземане. С оглед уважаването на
главния иск подлежи на уважаване и обусловената претенция.
При този изход на спора на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът Главна Дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ при МВР следва да
бъде осъден да заплати на ищеца В.Х.Р. сумата от 300.00 лева, представляващо
заплатено адвокатско възнаграждение, уговорено в договор за правна защита и
съдействие между Р. и адв.Ж. от 23.10.2019г. /л.147 от делото/.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК на
ответника следва да бъдат възложени и всички дължащи се такси и разноски по
делото – държавна такса в размер на 52,52 лева за предявения иск, разгледан в
настоящото производство, както и държавна такса от 5,00 лева в случай на
издаване на изпълнителен лист. Ответникът следва да понесе и разноските по
изготвеното заключение на експертизата по делото в размер на 100.00 лева,
платени от бюджета на съда.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна
Дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ при МВР, с адрес: гр.София, ул.“Пиротска“, № 171А, представлявана
от директора главен комисар Н. С. Н., да
заплати на В.Х.Р.,
ЕГН **********, с адрес: ***, по иска с
правно основание чл.
178, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР сумата от 1312,98 лева /хиляда триста
и дванадесет лева и деветдесет и осем стотинки/,
представляваща дължимо допълнително трудово възнаграждение за положен
извънреден труд за периода 01.08.2016г. – 31.07.2019г., получен след преобразуване на положени часове нощен труд в
дневен, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
предявяване на исковата молба на 23.08.2019 г.
до окончателното
й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените по
делото разноски в размер на 300,00 лева
/триста лева/, представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Главна Дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР, с адрес: гр.София,
ул.“Пиротска“, № 171А, представлявана от главен комисар Н. С. Н., да
заплати по сметката на Районен съд – Средец държавна такса в размер на 52,52 лева /петдесет и два лева и петдесет
и две стотинки/, държавна такса от 5,00
лева /пет лева/ в случай на издаване на изпълнителен лист, както и разноски
за експертиза в размер на 100,00 лева
/сто лева/.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1
от ГПК предварително изпълнение на решението.
Решението
да се връчи на страните по делото. Същото подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от 07.11.2019
г. /съгласно чл. 315, ал. 2 от ГПК/.
Районен съдия:……………………..