РЕШЕНИЕ
№ ……….
Гр. В., ………………... 2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. В., Трети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
втори януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина
РАЧЕВА
при секретаря Марияна Д. и с участието на
прокурора от
ВОП , като разгледа докладваното
от съдията адм. дело № 2048 по описа на Административен съд – гр. В. за 2017
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 215, ал. 1
от Закона за устройство на територията.
Производството е образувано по жалби от С.Д. ***, ЕГН ********** и от А. ***, ЕГН ********** срещу Заповед № Г-110/25.04.2017 г. на Заместник-кмета на Община В., с която е одобрено изменение на ПУП-ПРЗ и РУП за УПИ ІІІ-1005 в кв. 330 по плана на 9 м.р. на гр. В., ПИ № 10135.1501.1005 по КККР на гр. В..
Жалбоподателите твърдят, че заповедта е нищожна
като издадена от некомпетентен орган, че са нарушени изискванията за форма по
чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от АПК, поради липсата на мотиви. Считат, че са
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, тъй
като в производството не са били уведомени и не са участвали собствениците на
имотите през улица, въпреки допуснатите намалени отстояния. Считат, че не са налице
основания по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ за изменение на действащ подробен
устройствен план и са накърнени интересите им като собственици на съседните
имоти. Посочват, че промяната в характера на застрояването и предвиждането за
свързано застрояване са извършени без тяхно съгласие и в нарушение на чл. 31—36
от ЗУТ относно отстоянието между сградите спрямо височината на предвиденото
застрояване и чл. 24 от ЗУТ относно височината на предвиденото застрояване. Твърдят,
че са нарушени и показателите за плътност на застрояването, интензивност на
застрояването, процент озеленена площ и дървесна растителност, както и че не са
предвидени места за паркиране, въпреки че имотът се намира в края на тупик.
Считат, че имотът попада в територия с режим на културно-историческа защита,
което не е съобразено при проектирането и не е проведено съгласуване с НИНКН и
Министерство на културата. Твърдят, че с одобрените изменения се нарушава целта
на закона, тъй като от южната страна на улицата няма други сгради с такава височина.
Искат отмяна на обжалваната заповед и присъждане на направените по делото
разноски.
Ответната страна, Заместник-кмета на Община В., не
изразява становище по жалбата.
Заинтересованите страни М.К.Н. и Т.К.Д. считат жалбата за неоснователна. Твърдят, че при изработването и
процедирането на ПУП са спазени всички изисквания за закона, поради което молят
жалбата да бъде оставена без уважение и да им бъдат присъдени направените по
делото съдебно-деловодни разноски.
Заинтересованите страни Ж.К.М., Т.К.В., Г.И.Ч., Г.П.Р., А.Я.А.,
Б.Й.Ч., Р.И.Р., И.И.И., М.В.Н., М.В.Л., К.Т.Х.,
„Рудистрой И.” ООД, А.В.М., Г.Х.Г., Д.Т.Г.,
З.Я.В., М.Е.З., Б.В.Д.,***, Я.В.В., М.В.В., К.В.В., Й.Д.С., А.Г.Н., М.Г.Й.,
Г.С.Й., Г.Г.Й. чрез законен
представител М.Г.Й., В.П.Д., С.И.К., М.И.И., А.С.Д., Д.Г.Д., А.Д.К., Е.Г.К., П.К.С.,
С.П.С. не изразяват становище по спора.
Съдът,
след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и
събраните доказателства, приема за установено следното:
Жалбоподателката С.Д.К. се легитимира като съсобственик на ПИ с
идентификатор 10135.1501.1003 и на разположената в него жилищна сграда с
идентификатор 10135.1501.1003.1 по силата на нотариални актове № 101, т. ІІІ,
рег. № 7010/2012 г., № 99, т. ІІІ, рег. № 7008, дело 488/2012 г. на Нотариус
рег. № 147 с район на действие ВРС, и № 151, том XLІ, дело 10958/1996 г. на Нотариат при
ВРС. Съгласно данните от кадастралния регистър, жалбоподателят А.В.А. е
съсобственик на ПИ с идентификатор 10135.1501.1007 с н.а. № 59, том ІV, д.
1553/1972 г. на Нотариат при ВРС. Съгласно ПУП – ПРЗ и РУП, одобрен с
обжалваната заповед, и заключението на вещото лице, прието по делото,
устройственият план, разработен за ПИ 10135.1501.1005 предвижда свързано
застрояване с имоти 10135.1501.1003, 10135.1501.1007, поради което лицата, които
имат вещни права върху тези имоти имат качеството заинтересувани лица по чл.
131, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
Жалбите
са подадени в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, отчетен от 17.05.2017 г.
за жалбоподателя А. и от 16.05.2017 г. за жалбоподателката К., поради което са
допустими.
Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.
Административното
производство е образувано по заявление рег. № АУ030128ОД/31.03.2016 г.,
подадено от Т.К.Д. и М.К.Н., да се допусне проучване и проектиране на изменение
на ПУП за ПИ 10135.1501.1005, кв. 330 по плана на 9-ти м.р. на гр. В.. Към
заявлението са приложени мотиви от страна на заявителите, а именно, че искането
е във връзка с одобрения и влязъл в сила ОУП на гр. В. и И.иционните им
намерения за строителство на нова жилищна сграда. Приложена е и
скица-предложение.
Със свое
решение по т. 6 от Протокол № 15/12.04.2016 г., ЕСУТ дава положително становище
и предлага на компетентния орган да издаде заповед на основание чл. 135, ал. 3
от ЗУТ. Заповед № 172/17.05.2016 г. е издадена от главния архитект на Община В.
на основание чл. 135, ал. 3 от ЗУТ във връзка с чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ и
чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, като правомощията си черпи от Заповед № 4785/25.11/2015 г., с т. 2.4 от която
кметът на Община В. му предоставя да изпълнява функциите по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ да разрешава или да отказва да се изработват проекти за изменение на ПУП.
Със
заявление рег. № АУ060858ОД/11.07.2016 г. е поискано приемането и одобряването
на ПУП- ПРЗ и РУП за УПИ ІІІ-4, ПИ 10135.1501.1005 в кв. 330, 9-ти м.р на гр. В..
Към заявлението са представени инженерно-геоложко становище по чл. 103, ал. 6
от ЗУТ, скица на поземления имот от 02.02.2016 г., проекти за ПУП – ПРЗ и РУП и
обяснителна записка. Проектите са съгласувани от ЕСУТ с решение по т. 7 от
Протокол № 28/26.07.2016 г.
За
изработените проекти за ПУП – ПРЗ и РУП са уведомени заинтересуваните лица по
чл. 131 от ЗУТ съгласно представения от административния орган списък, а именно
собствениците и носителите на вещни права върху ПИ 10135.1501.1005,
10135.1501.1003, 10135.1501.1006 (етажна собственост, чрез управителя),
10135.1501.1178 (етажна собственост, чрез управителя), 10135.1501.1007,
10135.1501.999.
В законоустановения
срок са постъпили възражения от С.Д.К., А.В.А. (жалбоподатели в настоящото
производство) и С Х. С. Тези възражения са разгледани от ЕСУТ по т. 8 от
Протокол № 37/11.10.2016 г., като са уважени частично по отношение на кота
корниз към ул. „Ал. К“, с указание проектът да се коригира, а в останалата част
са отхвърлени. За резултата са уведомени подалите възражения лица.
Със
заявление рег. № АУ060858ОДІ009ОД/23.11.2016 г. е внесен коригираният проект,
който е обявен на заинтересованите лица.
С решение по
т. 7 от Протокол № 10/21.03.2017 г. ЕСУТ приема представения ПУП – ПРЗ и РУП за
УПИ ІІІ-1003 и предлага да бъде издадена заповед по чл. 129, ал. 2 от ЗУТ.
Процесната
заповед № Г-110 е издадена на 25.04.2017 г. и е обявена на заинтересованите
лица по чл. 131 от ЗУТ. Съгласно мотивите на заповедта, същата се издава на
основание чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, във връзка с чл. 134, ал. 1, т. 1 и чл. 134,
ал. 2, т. 6 от ЗУТ и в условията на чл. 103, ал. 6 от ЗУТ.
За
изясняване на твърденията на жалбоподателите за допуснати нарушения на
правилата и нормативите при изработване на плана, в съдебното производство е
назначена съдебно-техническа експертиза със задача: вещото лице след като се запознае
с административната преписка, представена в съда, с относимите общ и подробни
устройствени планове в Община В., да отговори дали има предходни подробни устройствени планове за УПИ ІІ-1003, ІІІ-1005 и
ІV-1007, кв.330 по плана на гр.В., кой е
последният действащ план за имотите и какви са неговите предвиждания; попада ли имот ІІІ-1005 в защитена
територия на културно-историческото наследство; какви са предвижданията на ПУП, одобрен с обжалваната заповед, относно
застрояването на УПИ ІІІ-1005, изменя ли се начинът, характерът на
застрояването или предназначението на този имот; представлява ли сградата, предвидена в одобрения с обжалваната заповед
план, сграда на основното застрояване; допуснати ли са с обжалвания ПУП намалени разстояния и спрямо кои имоти,
като върху комбинирана скица отрази имота, предмет на ПУП и съседните имоти,
включително през улица, като отрази намалените разстояния, ако са налице
такива; засягат ли предвижданията на
одобрения с обжалваната заповед ПУП права и законни интереси на собственици на
съседни имоти и имоти през улица, и на кои; съответства ли предвиденото застрояване на предвижданията на ОУП за
територията и устройствената зона, в която се намира имота, на правилата и
нормативите в ЗУТ и приложимите наредби. В зависимост от отговора дали
предвидената сграда е сграда на основното застрояване, съответстват ли
предвижданията на одобрения с обжалваната заповед ПУП на изискванията на чл.
21, ал. 2 от ЗУТ; предвижда ли
одобреният с оспорената заповед РУП отклонения от правилата и нормативите за
застрояване по чл. 36 от ЗУТ и какви? Какви са предвижданията на РУП за
етажност, форма и наклон на покрива, спазени ли са изискванията на чл. 113, ал.
4 от ЗУТ.
Според
заключението на вещото лице по приетата от съда съдебно-техническа експертиза,
за УПИ ІІ-1003,
ІІІ-1005 и ІV-1007, кв.330 по плана на 9-ти м.р. на гр. В. действа ИЗРП,
одобрен със Заповед № Г-35/30.03.1993 г. на Кмета на Община В.. Кв. 330 е бил отреден за
жилищно строителство съобразно чл. 2 от Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ
от 1990 г. и ОГП на гр. В., одобрен с Решение № ТСУ-7/31.12.1982 г. на КТСУ при
МС. ИЗРП от 1993 г. предвижда като начин на застрояване свързано застрояване на жилищни сгради – основно застрояване на 2, 3 и
4 етажа по целия фронт на квартала. Между трите имота (на жалбоподателите и
на заинтересованите страни М.Н. и Т.Д.) е предвиден начин на застрояване
свързано застрояване, а характерът на застрояването е малкоетажно застрояване.
Съгласно ОУП на гр. В., имотът-предмет на разработката попада в устройствена
зона СМФ (смесена многофункционална устройствена зона), и не попада в защитени
територии на културно-историческо наследство. Според предвижданията на
одобрения с обжалваната заповед ПУП, в УПИ ІІІ-1005 е предвидено свързано
застрояване с другите два съседни имота, характер на застрояването – средно с
височина 15 м, и устройствени показатели плътност на застрояване 60 %,
коефициент на интензивност 5,0, озеленяване мин. 30 % и ¼ дървесна растителност,
височина – ненормирана без посочена стойност в таблицата към плана. От тези
данни вещото лице прави извод, че процесният ПУП-ПРЗ и РУП е съобразен с
устройствените показатели на зона СМФ по ОУП на гр. В., че одобреният ПУП не
променя предназначението на имота, не променя начина на застрояване, но изменя
характера на застрояването. Във връзка с разстоянията между сградите, вещото
лице установява, че поради отдръпване на застройката в УПИ ІІІ-1005 на 2,50 м от улицата и на застройката в имота през
улица – УПИ ХІV-16 на 2,60 м, и предвид широчината на улицата – 10 м,
разстоянието между жилищните сгради на основното застрояване през улицата е
по-голямо от височината на жилищната сграда в УПИ ІІІ-1005, следователно е спазена нормата на чл. 32, ал. 1
от ЗУТ. До границата към дъното на имота отстоянието на процесната застройка е
6,50 м, и съответства на правилото на чл. 32, ал. 2 от ЗУТ предвид височината
на процесната застройка на югозапад от 19,50 м. Тези обстоятелства са дали на
вещото лице основание да приеме, че не са налице намалени отстояния в
предвижданията на процесния ПРЗ и ПУП. Посочва, че предвижданията на одобрения
с обжалваната заповед план засягат УПИ ІІ-1003 и
ІV-1007,
като тези предвиждания удовлетворяват изискванията на чл. 21, ал. 2 от ЗУТ и не
са предвидени отклонения от правилата и нормативите за застрояване по чл. 36 от ЗУТ и са спазени изискванията на чл. 113, ал. 4, т. 1 и 2 от ЗУТ.
На
въпроси, поставени в съдебното заседание, вещото лице пояснява, че
устройствените показатели в графичната част на плана съответстват на посочените
в таблицата към плана и на предвижданията на ОУП, с който следва да се съобрази
подробният план. По отношение на паркоместата посочва, че този въпрос подлежи
на разрешаване с проекта и с неговата реализация, но не е предмет на ПУП.
Същото посочва и за озеленяването. Уточнява, че ПУП не изследва ослънчаването,
освен по отношение на фасадите, за да не се засенчва имот през улица или през
дъно на имот, и това е съобразено по отношение на сградата през улица.
След като разгледа
оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на
страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 от АПК, съдът приема
следното:
Като индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, заповедта следва да
отговаря на изискванията на законосъобразност по кодекса – да е издадена от
компетентен орган, при спазване на установената форма и процедура, при правилно
приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона.
Съдът намира, че
обжалваният акт е издаден от компетентен орган – Заместник-кмет на Община В., на когото
със Заповед № 4786/25.11.2015 г. Кметът на общината е предоставил на своя
заместник П П своите функции по ЗУТ, и по-специално да одобрява или да отказва
одобряване на ПУП и техните изменения с оглед предоставената съгласно чл. 129,
ал. 2 от ЗУТ компетентност на кметовете на общини.
Не се установяват съществени нарушения
на административно-производствените норми при издаване на акта. От приетата
от съда съдебно-техническа експертиза не се установяват намалени отстояния
спрямо имотите през улица, поради което собствениците и носителите на вещни
права върху тези имоти нямат качеството заинтересовани страни в това
производство.
Обжалваният акт
отговаря на изискванията за писмена форма и съдържа фактическите и правните
основания за издаването си в достатъчно подробен вид, позволяващ съдебен
контрол.
По
материалната законосъобразност на обжалвания акт, във връзка с твърденията на
жалбоподателите, че липсват основания по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ за изменение на действащ подробен
устройствен план, съдът намира, че такова основание е Общият устройствен план
на община В., одобрен със Заповед № РД-02-14-2200 от 03.09.2012 г. на Министъра
на регионалното развитие и благоустройството. Доколкото предходната разработка
за имота, засегнат от плана, е от 1993 г., съдът счита, че този общ устройствен
план представлява основание по последната хипотеза на чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ и тези твърдения на жалбоподателите са неоснователни.
Неоснователен е и доводът, че промяната в характера на застрояването и предвиждането за свързано застрояване са извършени без съгласие от жалбоподателите, което води до незаконосъобразност на плана и обжалваната заповед. Съгласно предвижданията на предходния, влязъл в сила, устройствен план, изменен с обжалваната заповед, между имота на заинтересованите страни Н. и Д. и имотите на жалбоподателите, разположени от двете му страни, е установено свързано нискоетажно застрояване по страничните регулационни линии. С ПУП – ПРЗ, одобрен с обжалваната заповед, се допуска свързано средно застрояване. Чл. 21, ал. 5 от ЗУТ предвижда съгласие от собствениците на съседните урегулирани имоти само в хипотезата когато се установява свързано ниско застрояване. Тази норма е формулирана ясно и безпротиворечиво и въвежда допълнително изискване за промяна в начина на застрояване. Начинът на застрояване обаче е предвиден още в предходния, действащ устройствен план и не се променя с плана, одобрен с процесната заповед. Следователно, като ясно формулирана ограничителна норма тя не допуска разширително тълкуване, в смисъл че да включи и случаите на допускане на свързано застрояване при средно и високо застрояване, след като направеният от законодателя избор е изискването да се отнася само до ниското застрояване, и още повече, когато свързаното ниско застрояване вече е било допуснато с предходна, влязла в сила, разработка.
От заключението на вещото лице, прието в съдебното
производство, се установява още, че не са допуснати твърдяните от
жалбоподателите нарушения на чл. 31—35 от ЗУТ относно отстоянието между
сградите спрямо височината на предвиденото застрояване, и по-специално тези
през улицата по чл. 32, ал. 1 и 2 от ЗУТ. Не се доказват и твърденията за
отклонение от изискванията по чл. 24 от ЗУТ относно височината на предвиденото
застрояване и за липса на инженерно-геоложко проучване.
В съдебното производство не бяха събрани
доказателства, че имотът попада в територия с режим на културно-историческа
защита, което да налага съгласуване с НИНКН и Министерство на културата. Вещото
лице дава по този въпрос заключение за обратното.
При преценката относно спазването на изискванията
за устройствените показатели, съдът възприема изцяло заключението на
съдебно-техническата експертиза, съгласно която с РУП отклонения от правилата и
нормативите по чл. 36 от ЗУТ не са допуснати и са спазени изискванията на чл.
113, ал. 4, т. 1 и 2 от ЗУТ. Предвижданията на плана са съобразени и с
приложимите за територията плътност на застрояването, интензивност на
застрояването, процент озеленена площ и дървесна растителност.
От своя страна, доводите за неспазени изисквания
за ослънчаване, за паркоместа и за достъпност на сградите са неотносими при
обсъжданията на устройствения план, доколкото изискванията към изложението на
жилищните помещения са въпроси на проектирането, подлежащи на разрешаване с И.иционния
проект. Първото от тях е и неоснователно, тъй като при определяне на местоположението
на бъдещото застрояване в имота на заинтересованите лица устройственият план
следва да се съобрази с действащите предвиждания за съседните имоти, но не и
със заварените сгради, особено с тези, които не подлежат на запазване по
действащите за съответния имот устройствени планове.
Във връзка с твърденията на жалбоподателите, че с
одобрените изменения се нарушава целта на закона, тъй като от южната страна на
улицата няма други сгради с такава височина, съдът отбелязва, че предвижданията
на одобрения с процесната заповед план са съобразени с предвижданията на
одобрения ОУП, който определя общия режим на устройство на територията на
община В., като отразява градоустройствените концепции и перспективите за
развитие на тази територия. След като не се установяват противоречия и
несъответствия на одобрения с процесната заповед устройствен план с плана от
по-горна степен, не може да се приеме, че са допуснати нарушения на някоя от
целите, които си поставя закона.
Предвид гореизложеното съдът намира, че не се
установяват твърдяните основания за отмяна на обжалваната заповед, поради което
жалбите следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. При този изход от спора
и с оглед направеното искане от страна на заинтересованата страна М.К., за
която обжалваният акт е благоприятен, следва да бъдат присъдени направените
съдебно-деловодни разноски по представен списък в размер на 725 лева.
Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбите
на С.Д. ***, ЕГН **********, и А. ***, ЕГН **********, срещу Заповед №
Г-110/25.04.2017 г. на Заместник-кмета на Община В., с която е одобрено
изменение на ПУП-ПРЗ и РУП за УПИ ІІІ-1005 в кв. 330 по плана на 9 м.р. на гр. В.,
ПИ № 10135.1501.1005 по КККР на гр. В..
ОСЪЖДА С.Д. ***, ЕГН **********, и А. ***, ЕГН **********, да заплатят на М.К.Н. ***, ЕГН **********,
сумата 725 (Седемстотин двадесет и пет цяло) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: