Р
Е Ш Е Н И Е
№ 815/2.11.2022г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик – І – административен състав, в открито съдебно заседание на десети
октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
при секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Шотева
адм. дело № 65 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по
реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Делото е
образувано по жалба на О.П.П., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, чрез
адв.Н.Б. против Ревизионен акт / РА/ № Р-16001321000544-091-001 от 24.09.2021г.
, издаден за определени данъчни и осигурителни задължения, по ЗДДФЛ, ЗДДС и КСО
за ревизиран период 01.01.2016г. – 31.12.2017г., потвърден ИЗЦЯЛО с Решение №
643/ 13.12.2021г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП.
РА е оспорен
изцяло, като незаконосъобразен и постановен в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Твърди се, че в случая не е налице явно и съществено
несъответствие между приходите и разходите за 2016 и 2017 г., че такива са
установени единствено поради използваната от органа по приходите методика,счита
че неправилно органите по приходи не са приели, че през 2016 и 2017 година му е
възстановен даден от него заем в размер на 8000лв. Счита, че при съпоставяне на
извършените разходи с получените приходи на годишна база, не се установява
фактическият състав на чл. 123, ал.1, т.1 и 2 от ДОПК, тъй като не е налице съществено
несъответствие между приходите и разходите. Моли съда да отмени обжалвания РА.
Претендира присъждане на разноски.
Ответникът -
Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив
при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, поддържа становище за
неоснователност на жалбата и отхвърлянето й. Поискано е присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е
процесуално допустима, подадена в предвидения за това срок от страна с право и
интерес от оспорването. Упражненото процесуално право на жалба е по реда на чл.
156, ал. 2 от ДОПК.
Със Заповед за
възлагане на ревизия № Р-16001321000544-020-001 / 01.02.2021, изменяна със
Заповеди Р-16001321000544-020-002 / 02.02.2021, Р-16001321000544-020-003 /
17.03.2021, Р-16001321000544-020-004 / 27.04.2021, Р-16001321000544-020-005 /
07.06.2021, спирана със Заповеди Р-16001321000544-023-001 / 05.07.2021,
възобновявана със Заповеди Р-16001321000544-143-001 / 18.08.2021, от екип от
ревизори - Н.И.П.- Главен инспектор по приходите(ръководител на ревизията) и В.Т.Г.-
Инспектор по е извършена ревизия на О.П.П., която обхваща задълженията за данък
върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2016 г.
до 31.12.2017 г., ДОО за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2017 г.,и здравно
осигуряване за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2017 г.
Жалбоподателят П.
е местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ и е данъчно-задължено лице
по смисъла на чл. 6 от ЗДДФЛ, за доходите, получени през отделните данъчни
години, попадащи в обхвата на ревизията.
Жалбоподателят П.
е регистрирал ЕТ „Ацилар-О.П.", като търговецът е с прекратена
регистрация. За задълженото лице е констатирано, че е бил изпълнителен директор
на „Мрамор и гранит - 2000" АД с ЕИК *********, с прекратена регистрация.
Констатирано по
време на ревизията, че за ревизираните данъчни периоди жалбоподателя П. е
подавал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Лицето е декларирало получени доходи от трудови
правоотношения със ЗД „Евроинс" АД и „Ивенна" ЕООД, описани по години
и суми в таблици на стр. 7 от РД /стр.46 от делото /, и доходи от наеми на
недвижимо имущество за 2016 г. в размер на 840,00 лв. и за 2017 г. общо за 5
280,00 лв. Установено е, че ревизираното лице е получило доходи от аренда на
земеделска земя по години и суми, описани на стр. 11 от РД/стр.50 от делото/ за
2016г. – 1397.70лв. и за 2017г. – 2997.50лв.
Жалбоподателят П.
е семеен - съпруга П.Н.П..
С РА органите по
приходите са установили задължения за данък върху годишната данъчна основа по
чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016 г. и за 2017 г. общо в размер на 1 724,00 лв. и лихви
611,86 лв.
С протокол №:
1686828/01.07.2021 г. са присъединени доказателства, събрани в хода на
извършена проверка за съпоставка на имуществото и доходите на
ревизираното лице,
документирана с протокол
№ П-16001320027165-073-001/ 15.12.2020 г.
При ревизията било
установено, че по банковата сметка на ревизираното лице в „Юробанк България“ АД
са внасяни парични средства от С.Е. през 2016 г. общо в размер на 1 887,00 лв.
и през 2017 г. - 771,20 лв. с основание „захранване на сметка". Получените
парични средства са определени от органите по приходите като недекларирани от
ревизираното лице доходи с неизяснен произход.
В представени от
О.П. обяснения с вх. № 94-00-1079/ 25.02.2021 г. /стр.581/е посочено, че е
получавал на вноски парични средства от И.П.Ф. от гр. Велинград, представляващи
върнат заем от 2014 г. От И.Ф. с искане за представяне на документи, сведения и
обяснения от трети лица № Р-16001321000544-041-006/25.03.2021 г. са изискани
обяснения и документи относно получен заем от ревизираното лице и доказателства
за получаването им. С писмо вх. № 94-00-2281/12.05.2021 г./стр.380/ от И.П.Ф.
са представени писмените обяснения, в които лицето декларира, че в края на 2014
г. получава сумата от 8 000,00 лв. като заем от О.П.П., като за сумата
подписват запис на заповед и се уговарят да връща заема на вноски при финансова
възможност от негова страна. Заемът основно е върнат на вноски през 2016 г. и
2017 г. В обяснението се твърди, че не си спомня на кои точно дати е връщал и
какъв е бил размерът на вноските. След окончателното възстановяване на заема,
запис на заповед е унищожена (скъсана). Посочва, че не е плащал лихви, тъй като
семействата им са в добри взаимоотношения от много години. От ревизираното лице
са изискани доказателства за предоставяне на паричен заем в размер на 8 000,00
лв. на И.Ф., и документи за връщането на сумата. На 21.07.2021 г. /стр.684/ от жалбоподателя
са представени писмени обяснения, запис на заповед от И.П.Ф. (издател), и
платежни документи (приходни касови
ордери и разписки)/ от стр.676 до стр.683/ за
получени от ревизираното лице парични средства в брой, във връзка с
дадения през 2014г. заем в размер на 8000лв.
С искания за
представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице от
ревизираното лице е изискано да предостави информация за наличните парични
средства в брой към 01.01. и към 31.12. на всяка ревизирана година, ведно със
съответните документи, удостоверяващи придобиването им преди 01.01.2016 г. О.П.П.
не е посочил налични парични средства в брой в началото и в края на
ревизираните данъчни периоди и не представя документи за произход на такива към
01.01.2016 г.Жалбоподателят дава обяснение, че става въпрос за парични средства
с които е разполагал преди 3-4 години и не си спомня размера на паричните
средства, с които е разполагал в началото на 2016г. и 2017г. С оглед изложеното
органите по приходите приемат налични парични средства в брой към 01.01.2016 г.
в размер на 5 000,00 лв. В отговор на ИПДПОЗЛ № Р-16001321000544-040-001/
11.02.2021 г. задълженото лице твърди, че годишните му разходи за живот и
издръжка за ревизираните периоди са в размер на 3 000,00 лв.
На ревизираното
лице е извършена съпоставка на получените доходи и средства и на извършените
разходи за ревизирания период, при която за лицето е установено несъответствие
за 2017 г. в размер на 16 105,40 лв. Основно несъответствието за 2017 г. се
формира от направени разходи за придобиване на автомобил през 2017 г. на обща
стойност 35 091,00 лв.
След извършен
анализ на всички представени документи, писмени обяснения, декларации, отговори
от направени запитвания до трети лица, получена информация от други контролни
органи е било констатирано според
проверяващите несъответствие на извършените разходи с получените доходи и
доказаните ресурси за 2017г.-наличие на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2
и т. 7 от ДОПК, според които „налице са данни за укрити приходи или
доходи" и „декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на
формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската
дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му
състояние за ревизирания период", което води до определяне на данъчните
основи за посочения период по реда на чл. 122, ал. 2 от същия кодекс. С оглед
на това, на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК на лицето е връчено Уведомление, с
които е уведомено, че при извършването на ревизията са установени обстоятелства
по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, поради което основата за облагане с
данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ ще бъде определена по
реда на чл. 122 от ДОПК.
Предвид
установеното обстоятелство, по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, органът по приходите
пристъпва към определяне на основата за облагане с данъци като взема предвид
всяко от относимите към лицето обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК.
Установените източници и размерът на доходите/ приходите за ревизираните
периоди са описани в РД, по години, както следва:
За 2016 г. е
определена годишна данъчна основа по чл. 122 от ДОПК на доходите за облагане по ЗДДФЛ в размер на 3 963,44 лв. и дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ -/10 %/
в размер на 396,34 лв. Удържан и внесен данък 227.89 лв. Допълнително определен
с РА данък в размер на 168,45 лв.
За 2017 г. е
определена годишна данъчна основа по чл. 122 от ДОПК на доходите за облагане по ЗДДФЛ в размер на 20 190,73 лв. и дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ /10 %/
в размер на 2 019,07 лв. Удържан и внесен данък 462,95 лв. Допълнително
определен с РА данък за внасяне 1 556,00 лв.
Жалбоподателят
оспорва издадения ревизионен акт, с който са установени задължения за данък
върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и лихви за 2016 г. и за 2017
г. като неправилен и необоснован, издаден при нарушение на процесуалните
правила.
Ревизираното
лице възразява срещу изводите в РА относно произхода на постъпилите по
банковата сметка парични средства от С.Е., тъй като от лицето са изискани и представени
обяснения, които не са взети предвид от органите по приходите.
В жалбата се
възразява и срещу непризнаването на върнат заем в размер на 8 000,00 лв. от П.
И. Ф.. Според жалбоподателя неоснователно не е призната сумата за действително
получена, независимо от факта, че и двете страни са потвърдили предоставянето
през 2014 г. и съответно връщането му през 2016 г. и 2017 г.
Жалбоподателят
счита, че неправилни са направените от органите по приходите изводи в РА
относно произхода и предназначението на средствата, постъпили по банковата
сметка на О.П. от С.Н.Е.. Към жалбата е приложена декларация, в която С.Е.
твърди, че всички постъпили по банковата сметка на ревизираното лице парични
средства са единствено и само за заплащане на премии по застрахователни полици
за издадените от нея и членове на семейството й застраховки.
Въпреки
представените доказателства и пред решаващия орган, същият се е произнесъл с
Решение № 643/13.12.2021г. с което изцяло е потвърдил обжалваният РА.Мотивите
са следните :
Ревизията на О.П.П.
е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК. Разпоредбата на чл. 122 в ДОПК се
намира в част, озаглавена „Ревизия при особени случаи". При такава ревизия
органите по приходите разполагат с правомощието да определят данъчната основа
по собствена преценка и да приложат установения в съответния материален закон
размер на данъка към нея. За да се приложи чл. 122 от ДОПК, при установяването
на дължимия данък следва да е налице особен случай, който да препятства
извършването на ревизия по общия ред. Наличието на един от тях е достатъчно
основание за приложимостта на нормата. Констатациите при ревизията показват, че
за О.П.П. са налице предпоставките и се реализира съставът на чл. 122, ал. 1,
т. 2 и т. 7 от ДОПК, а от тук и възможността за определяне на данъчната основа
и данъка по реда на ал. 2 от чл. 122 на ДОПК, при съблюдаване на текста на чл.
123 и особените правила на чл. 124 от ДОПК.
Основно
несъответствието за 2017 г, се формира от направени разходи за придобиване на
автомобил на обща стойност 35 091,00 лв. Изготвянето на съпоставка на
притежаваните имущества и направените разходи с декларираните и/или получени
доходи за съответната година е способ за установяване размера на доходите с
неустановен произход, при липса на други - доказателства. Съществената
отрицателна разлика между доказано извършените разходи и декларираните и
установени като получени от ревизираното лице средства е безспорно
доказателство за получени, но недекларирани доходи.
Твърди се, че при
ревизията било установено, че получените от И.Ф. през 2016 г. и през 2017 г.
доходи покриват разходите му за живот и издръжка, но не и възможността същите
да бъдат спестени и да бъдат върнати за заем на ревизираното лице. Следователно
възражението на О.П. в тази част е прието за неоснователно. Освен това е
посочено, че приложените към преписката доказателства са частни свидетелстващи
документи, от които в конкретния случай жалбоподателят черпи изгодни за себе си
правни последици, с оглед на което и достоверността на същите следва да бъде
преценена във връзка с останалите събрани при ревизията доказателства.
Според О.П.
неправилни са и направените от органите по приходите изводи в РА относно
произхода и предназначението на средствата, постъпили по банковата сметка на
ревизираното лице от С.Н.Е.. Към жалбата е приложена декларация, в която С.Е.
твърди, че всички постъпили по банковата сметка на ревизираното лице парични
средства са единствено и само за заплащане на премии по застрахователни полици
за издадените от нея и членове на семейството й застраховки, но доказателства в
подкрепа на тези твърдения не са представени.
Решаващият орган
в акта си е посочил, че съобразно събраните доказателства ревизиращите органи
правилно са изградили и обосновали своите констатации и правни изводи в
ревизионния доклад, от които се изграждат мотивите в обжалвания акт.
От ревизиращия
екип както се посочи по-горе било установено, че за 2017 г. е налице превишение
на извършените от жалбоподателя П. разходи над доказаните приходи/доходи, което
представлява подлежащ на облагане доход на основание чл. 123, ал. 1 от ДОПК и
съгласно разпоредбата на чл. 124а от с.з. се дължат ЗОВ. Задълженото лице не е
представило доказателства за произхода на средствата, необходими за покриване
на извършените от него разходи през ревизираните години, поради което органът
по приходите е приел, че то е извършвало трудова дейност, от която са
реализирани доходи и на основание чл. 124а от ДОПК следва да се установят
задълженията му за ЗОВ в качеството му на самоосигуряващо се лице, върху дохода
с неустановен произход определен по реда на чл. 122 - 124 от ДОПК.
След извършен
анализ на относимите обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК, органите по
приходите са приели, че от задълженото лице не са представени доказателства за
произхода на средствата, необходими за покриване на извършените от него разходи
през ревизираните години, както и че сумите на установеното превишение са в
резултат на дейност, за която не подлежи на осигуряване като самоосигуряващо се
лице. Върху установения с ревизията нов размер на осигурителния доход на
задълженото лице, определен на база дохода с недоказан произход, на основание
чл. 124а от ДОПК, във връзка с чл. 6, ал. 8 (предишна ал. 7 - ДВ, бр. 61 от
2015 г., в "сила от 01.01.2016г./ и ал.9 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО за 2017 г.
са установени задължения за осигурителни вноски за ДОО и за здравно осигуряване
и прилежащите лихви, предмет на обжалване.
Допълнително
установените задължения за ЗОВ на жалбоподателя в качеството му на
самоосигуряващото се лице за 2017 г. са в резултат на установения с РА №
Р-16001321000544-091-001/24.09.2021 г. осигурителен доход по реда на чл. „122 -
124 от ДОПК, във връзка с чл. 124а от: с.з. Размерът на осигурителните вноски е
определен съгласно чл. 6, ал. 1, т. 1 (за фонд „Пенсии" - 18,8% ) от КСО.
На основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО и съобразно размера на
здравноосигурителната вноска, посочена в чл. 2 от Закона за бюджета на НЗОК - 8%, е определена
вноската за довнасяне в приход на НЗОК. За невнесените в законоустановения срок
задължения за ЗОВ са начислени дължимите лихви на основание чл. 113 от КСО и
чл. 107 от 330, във връзка с чл. 175, ал. 1 от ДОПК.
Недоволен от
така постановеното решение, жалбоподателят П. го обжалва и по съдебен ред.
В съдебното
производство са приети всички писмени доказателства използвани в
административнто производство, представени са нови такива, разпитан е свидетеля
Ф., приета е съдебно-счетоводна експертиза.Съдът цени изцяло така приетата
съдебно-счетоводна експертиза.Същата е изготвена изцяло безпристрастно с оглед
приетите по делото писмени доказателства. Неоснователно ответникът я оспорва с
твърдението, че не следва да се вземат в предвид тези 8000лв. като сума, която
е възстановена от предоставен заем през 2014г. от жалбоподателя на св.Ф..
Вещото лице с оглед на спорната сума е изготвила два варианта.Освен това именно
така и е поставен въпросът.
Настоящият
съдебен състав счита, че по делото са сабрани и приети доказателства от които
се установява, че в действителност св.Ф. е получил заем през 2014г. от
жалбоподателя в размер на 8000лдв. В действителност в обясненията си пред
ревизиращият екип е посочил , че не си спомня точно на кои дати са възстановени
средствата, но по делото и пред ревизиращите още в административното
производство от страна на жалбоподателя са предоставени приходни касови ордери
и разписки подписани и от жалбоподателя и от св.Ф. , от които се установява
точно кога са върнати получените средства от страна на св.Ф..Предоставено е и
копие от запис на заповед, макар и св.Ф. в обясненията си да твърди, че същата
е била скъсана.Дали тази Запис на заповед / стр.676/ отговаря на изискванията
на закона е без значение в настоящето производсво.Неоснователни са твърденията
на ответника , че била извършена проверка на св.Ф. и се установило, че той
получава доход, който е необходим за неговото нормално съществуване и няма
възможност да върне заема. По делото е видно, че св.Ф. живее при родителите си.
Техният доход не е установен, видно е , че има и две деца, като при разпита му
в съдебно заседание той заявява, че живее на семейни начала с майката на децата
си.Нейните доходи също не са изследвани. Освен това жалбоподтаелят не е длъжен
да знае от къде са средствата , които му връща св.Ф., още повече, че не ги
връща на веднъж а на вноски.
Правилно вещото
лице е съобразило връщането на заемната сума от 8000 лв. на вноски през 2016 г.
и 2017 г. В тази насока са приетите писмени доказателства - разписки и ПКО,
описани на стр.18 от РД, / л.677 и сл., т.3 прил. от делото/. Вместо да обсъди
съществуващите доказателства и установените източници на заемните средства, НАП
се фокусира върху граматика на ползваните изрази - заемът изцяло е погасен, а Ф.
сочил, че заемът е основно върнат. Семантиката на отделните изрази не може да
обоснове подобни констатации. Св. Ф. ясно заяви, че е върнал целия заем на 6-7
вноски и източника на средствата за това. Така и писмените доказателства,както
посочихме по-горе,в тази насока не бяха оспорени по предвидения за това
процесуален ред. „Ако такова оспорване не е извършено, а само в
административния акт е записано, че документите са неистински, съдът изгражда правните
си изводи и се позовава в мотивите си и върху неоспорените доказателства,
независимо от мотивите на административния орган в обжалвания акт" -
Решение № 720 от 16.01.2009 г. на ВАС, 5-членен състав.
Според чл. 49 от ДОПК - "Писмени доказателства се допускат за установяване на всички факти
и обстоятелства от значение за производствата по този кодекс". Съответно
според чл. 57 от ДОПК - С писмени обяснения могат да се установяват факти от
значение за ревизията, като се допускат само за установяване на: достоверността
или авторството на данни от технически носител и неподписани документи;
обстоятелствата, за доказването на които законът изисква писмен документ, ако
документът е загубен или унищожен не по вина на ревизираното лице или третото
лице, както и за установяването на обстоятелства, за доказването на които
законът не изисква писмен документ; фактите, за които не са съставени
документи, когато е имало задължение за това. В чл.56, ал.1 от ДОПК е посочено,
че "По искане на органа по приходите ревизираното, съответно проверяваното
лице, както и лицата, които го представляват, са длъжни да дадат писмени
обяснения относно фактите и обстоятелствата от значение за съответното производство.",
като в ал.3 на същият текст е пояснено, че "Осигурителен доход не се
доказва само с писмени обяснения." Следователно във всички останали
случаи, писмените обяснения /респ. свидетелски показания с арг. на чл. 158,
ал.1 от ДОПК/могат да бъдат зачетени с оглед установяване на факти от значение
за съответното производство. Реалното предаване на заемна парична сума е
напълно допустимо да се извърши посредством писмени обяснения /респ.
свидетелски показания/, доколкото несъмнено става реч за - установяването на
факти и обстоятелства, за доказването на които законът не изисква писмен
документ, по смисъла на чл. 57, ал.2, т.2, пр. последно от ДОПК. Нещо повече, в
настоящата ревизия са приложени първичните документи за връщане на заема.
Неоснователно
проверяващите не са възприели, че разходите за ток и вода са за сметка на
наемателите на помещенията за които още по време на административното
производство е представил договори за наем. Така в таблицата на стр. 17 от
доклада са отбелязани суми 1217.62 лв. за 2016 г. и 1406.40 лв за 2017 г. за
имота във Велинград, респ. 482.42 лв. и 515.36 лв. за имота в Батак /разходите
за ел. енергия за имота в гр. Велинград, ул. „Пионерска“4 № 28 са безспорни,
тъй като това е семейното жилище/. Няма как тези консумативи да бъдат
възприемани като разходи на жалбоподателя П.. Действително, в приложените
наемни договори няма изричен текст в тази насока. За неуредени въпроси обаче се
прилагат гражданско-правните норми. Така, съгласно чл. 232, ал.2 от ЗЗД
наемателят е длъжен да плаща разходите, свързани с ползването на вещта.
Впрочем, освен правна, няма и житейска логика за обратното. Видно от таблиците
на стр. 10 от РД е, че наемателят Карол стандарт ЕООД е заплащало годишно
сумата от 840 лв. за двата офиса /за Велинград 50 лв/месечно и за Батак 20
лв/месечно/. Така е посочило и дружеството при насрещната проверка. Това е
видно от справката на НАП по чл. 73 от ЗДДФЛ - стр. 8 от доклада. По
„логиката" на проверяващите жалбоподателя П. получава приходи от наем от
двата офиса 840 лв/годишно, но заплаща за същите ел. енергия и ТБО около 2000
лв/годишно.
От приетата по
делото експертиза се установи, че О.П.П. не е извършвал сделки с имоти и няма
данни за пътувания в чужбина за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2017г. Единственият
значителен разход е свързан със закупуването на автомобил на стойност 38 724
лв. с ДДС, за който са заплатени 3900 лв. през 2016г. и 35 091,00 лв. през
2017г.
При направената
съпоставка между доходи и плащания за 2016г., не е констатирано превишение на
разходите спрямо доходите.
При направената
съпоставка между доходи и плащания за 2017г. е получено превишение на
извършените разходи над наличните парични средства и доходи със сума в размер
на 16 105,40 лв.
При възприето
възстановяване на заем от 8000 лв. /стр.18 от РД/ и разполагаемите суми при
съпругата, без двойно отчитане на разходи за издръжка и комунални такива, така
както настоящият съдебен състав счита, че следва да бъде,то :
Не е
констатирано двойно отчитане на комунални разходи по фактури от доставчици при
жалбоподателя и съпругата му. Експертизата счита, че посочените от О.П.П.
годишни разходи за издръжка в размер на 3000.00 лв. не следва да се включват
при анализа на паричните потоците, тъй като такива разходи са отчетени при
съпругата му и няма констатирани при жалбоподателя.
В таблица №1 от
настоящата експертиза са изготвени парични потоци по отделно и общо за
жалбоподателя и съпругата му, при възприето възстановяване на заем в размер на
8000 лв. /стр.18 от РД/ и при изключване на посочените от жалбоподателя разходи
за издръжка в размер на 3000 лв. В резултат е получено превишение на разходите
при жалбоподателя за 2017г. в размер на 2 105.40 лв.
Разбира се
следва да се има в предвид и обстоятелството, че токът и водата са заплащани от
наемателите а не от наемодателя – жалбоподателя П..
Неправилното
определените данъчни основи по ЗДДФЛ са довели и до незаконосъобразно
определените ЗОВ. Неправилно са начислени допълнително осигурителните вноски за
ДОО и ЗО за 2017 г. върху „недостига на парични средства" при изготвените
парични потоци на физическото лице. В настоящия процес не се доказа, че са от
трудова дейност. Страната, която твърди положителния факт - укрити приходи от
трудова дейност следва да го докаже. Няма как такива да се обосноват с връчено
уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК. Последното е част от процедурата в процеса
/задължение/ на проверяващите, но не представлява доказателство. По същество
облагаемия доход, определен по чл.122, ал.1, т.7 се приравнява на осигурителен
такъв. Така, на стр. 36 от РД е отбелязано:
„През периода
01-31.12.2017 г. е установено превишение на разходите над
доходите...Ревизиращият екип приема, че това са доходи от трудова дейност, за
която от лицето се дължат ЗОВ, като самоосигуряващо се лице."
Така се
„обосновава", че П. е извършвал трудова дейност, от която е реализирал
укрити доходи - чл.124а от ДОПК. Точно в обратния смисъл е приетото в
Тълкувателно решение № 1 от 18.05.2016 г. на ВАС по т. д. № 3/2015 г., ОСС.
Законодателят не
е предвидил законова презумпция, нито фикция, че доходът с неустановен произход
е от трудова дейност и представлява осигурителен доход, когато данъчната основа
се определя по чл. 122, ал. 2 от ДОПК и представлява установен при ревизията
недостиг на парични средства, които са били необходими на ревизираното лице, за
да направи доказаните разходи, но не е установен източникът им. Обратно,
ответникът процедира в противоречие със задължителната касационна практика -
Тълкувателно Решение № 2/02.02.2022 г. по т. д. № 8/2020 г. на ВАС:
„..не е налице
законова презумпция, че доходът с неустановен произход е от трудова дейност,
което води и до извод, че този доход не представлява осигурителен доход в
случаите на определена данъчна основа за облагане по чл. 122, ал. 2 ДОПК при
установени при ревизията фактически установявания на обстоятелства по чл. 122,
ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК - укрит доход или недостиг на парични средства на
ревизираното лице... не следва да се възлага на ревизираното лице да доказва
отрицателния факт, че не извършва трудова дейност, а приходните органи са
длъжни да докажат, че установения недостиг на парични средства и/или укрит
доход е от трудова дейност."
Съгласно
забраната по чл. 160, ал. 3 ДОПК, при обжалване на ревизионен акт съдът няма
правомощието да го отмени при констатирани от него процесуални нарушения в
ревизионното производство и да върне преписката на компетентния орган по
приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
С оглед на
гореизложеното съдът стига до следните изводи:
При извършване
на служебната проверка по чл. 160, ал.2 от ДОПК, съдът констатира, че
настоящата ревизия е възложена от компетентен орган и е приключила в
определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от компетентен орган.
Същият е издаден в изискуемата форма и има съдържание, в което са изложени
фактическите и правните основания за постановяването му. При извършването на
ревизията не са били допуснати нарушения на процесуалните разпоредби, визирани
в ДОПК, поради което обжалваният РА № Р-16001321000544-091-001/24.09.2021г. не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност.
На ревизираното
лице е извършена съпоставка на получените доходи и средства и на извършените
разходи за ревизирания период, при която за лицето е установено несъответствие
за 2017 г. в размер на 16 105,40 лв. Основно несъответствието за 2017 г. се
формира от направени разходи за придобиване на автомобил през 2017 г. на обща
стойност 35 091,00 лв.
Било
констатирано несъответствие на извършените разходи с получените доходи и
доказаните ресурси за 2017 г.-наличие на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т.:
2 и т. 7 от ДОПК, според които „налице са данни за укрити приходи или
доходи" и „декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на
формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската
дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му
състояние за ревизирания период", което води до определяне на данъчните
основи за посочения период по реда на чл. 122, ал. 2 от същия кодекс. С оглед
на това, на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК на лицето е връчено Уведомление, с
които е уведомено, че при извършването на ревизията са установени обстоятелства
по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, поради което основата за облагане с данък
върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ ще бъде определена по реда на
чл. 122 от ДОПК.
Жалбоподателят
оспорва изводите на органа по приходите като посочва, че не са налице
предпоставките на чл. 122 от ДОПК, както и че не са налице укрити доходи и
приходи през ревизирания период 2016-2017г.
Основанията за
извършване на ревизия по особения ред са изрично изброени от закона в
разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 1 - 7 ДОПК. В конкретния случай, с
уведомление по чл. 124 от ДОПК, лицето е уведомено за констатациите на органа
по приходите, както и че по отношение на него са установени обстоятелства по
чл. 122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК - данни за укрити приходи или доходи и
декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения
капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното
лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания
период, поради което и данъчната му основа за облагане с данък върху доходите
по ЗДДФЛ за периода 2016 -2017 г. ще бъде установена по особения ред.
Уведомлението е редовно връчено, като от страна на лицето са представени
декларации по чл. 124, ал.3 от ДОПК, поради което процедурата по чл. 124, вр.
чл. 122 от ДОПК за преминаване към облагане по аналог формално се явява
спазена.
Съгласно чл.
124, ал. 2 ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена
ревизия по чл. 122 ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до
доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е
подкрепено от събраните в хода на ревизията доказателства. Така установената
презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима и доказателствената
тежест за това носи жалбоподателят. Следователно в производството по съдебно
обжалване на РА издаден по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по
приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени
случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест
на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване
твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите
констатации в акта. За да се приложи обаче презумпцията по чл. 124, ал.2 от ДОПК, фактическите констатации на които се позовават органите по приходите,
следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай тежестта
за опровергаването им не може да се възлага на ревизирания субект.
Съгласно
разпоредбата на чл. 123, ал.1 от ДОПК, в случаите по чл. 122, ал.1 при
определяне на основата по реда на чл. 122, ал.2 ДОПК, се смята до доказване на
противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба, респективно
доход, когато: 1/ стойността на имуществото на лицето явно съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи,
източници на формиране на собствения капитал или безвъзмездно финансиране,
получени от него и 2/ направените разходи от лицето и свързаните с него лица по
§ 1, т.3, б "а" от допълнителните разпоредби, явно и съществено
превишават размера на декларираните получени средства.
Съдът намира, че
неправилно органът по приходите е приел, че за 2017 г. са налице
обстоятелствата по чл. 122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК, с оглед на което са
установили задълженията на лицето за данък върху доходите за този период по
особения ред. Изводите на органа по приходите, че през определени периоди на
годината е налице недостиг на парични средства, в размер общо на 16 105.40
лв., които произлизат от укрити доходи от лицето подлежащи на облагане, за
които същото не е доказал произход и не ги е декларирало, не се подкрепят от
събраните по делото доказателства. Тези изводи на органа по приходите се
опровергават и от приетата по делото ССЕ,
която съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадена.
Видно от
доказателствата събрани в хода на ревизията безспорно е установено, че жалбоподателя
е дал през 2014г. заем на св.Ф. в размер на 8000лв., а св.Ф. е възстановил
същият на вноски – една през 2016г. , а останалите през 2017г. – това
обстоятелство се доказва от приетите по делото писмени доказателства – макар и
частни такива, и от показанията на св.Ф..
Освен това както
се помена и по-горе е прието , че разходите за ел.енергия и вода заплащани от
наемателе на жалбоподателя са за сметка на наемодателя – напротив, това
обстоятелство е абсолютно нелогично.Следва да се приспаднат и разходите –
обичайните разходи от 3000лв., тъй като същите са взети в предвид при съпругата
му.
Неправилно е
определен паричният поток на жалбоподателя П. за 2016 г. и 2017 г., поради
което органът по приходите е направил необосновани фактически и правни
изводи. Данъчното законодателство не
следва да бъде тълкувано разширително и не е възможно да се прилага по
аналогия, досежно определянето на размера на данъчната основа и размера на
дължимия данък. Това е съобразно въведеният с разпоредбата на чл. 60 от Конституцията на Република България, принцип за законоустановеност на данъците.
В този смисъл се е произнесъл и Върховния административен съд на Република
България, който в тълкувателно решение № 3 от 06.06.2008 г., постановено по
тълк. дело № 2/2008 г. изрично посочва, че "данъчни задължения не могат да
се извличат по тълкувателен път, данъчните закони не могат да се тълкуват
стеснително, разширително или да се прилагат по аналогия". Нещо повече, в
свое решение № 3 от 9 февруари 1996 г. по к.д. № 2/1996 г. Конституционният съд
на Република България приема, че "принципът за законоустановеност на данъчните
задължения се отнася до всички елементи, определящи размера на данъка –
данъчния субект, данъчната основа и данъчна ставка.
Независимо, че
облагането се извършва по реда на чл. 122 от ДОПК, изчисляването на данъка е
следвало да се извърши от органа по приходите в съответствие с материалния
закон, в който е предвиден, което в конкретния случай не е сторено. Видно от приетата
ССЕ на лицето в края на 2017г.на годината превишението на разходите над
приходите е в размер на 2 105.40лв. Това превишение съдът намира за несъществено.
Видно е, че няма превишение за 2016г.Не са налице предпоставките на чл. 122,
ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК.
По тези
съображения съдът счита, че обжалваният РА е незаконосъобразен, фактическите
констатации в него не кореспондират със събраните доказателства, поради което
жалбата се явява основателна и следва да се уважи, а РА да бъде отменен.
Предвид изхода
на спора, искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът намира за неоснователно. Основателно е направеното искане
от жалбоподателя за присъждане на разноските по делото, предвид изхода по
делото и разпоредбата на чл. 161, ал.1 от ДОПК. На жалбоподателя следва да се
присъдят сторените разноски по делото общо в размер на 910лв. / 10 лв. д.т.,
400,00 лв. депозит за вещо лице и 500.00 лв. за адвокатско възнаграждение/.
Така мотивиран и
на основание чл. 160, ал.1 от ДОПК, Административен съд – гр. Пазарджик, I
състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба
на О.П.П., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, чрез адв.Н.Б. ,Ревизионен
акт / РА/ № Р-16001321000544-091-001 от 24.09.2021г. , издаден за определени
данъчни и осигурителни задължения, по ЗДДФЛ, ЗДДС и КСО за ревизиран период
01.01.2016г. – 31.12.2017г. , потвърден ИЗЦЯЛО с Решение № 643/ 13.12.2021г. на
Директора на Дирекция „обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив
при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Дирекция
"ОДОП" гр.Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на по жалба на О.П.П., ЕГН
********** *** сумата в размер на 910 / деветстотин и десет/ лева,
представляващи разноски по делото.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд по реда на
АПК в 14 – дневен срок от деня на съобщението, че същото е изготвено.
СЪДИЯ: /П/