Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София,.......02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, XIV-ти
въззивен състав,
в публично съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ
АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ДЕЧЕВ
СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при
секретаря Даниела Генчева и
прокурора Ахмед Кокоев, като разгледа докладваното от съдията
ДЕЧЕВ ВНОХД № 5244/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава 21 от НПК.
С присъда от 31.10.2017 г.
по НОХД № 16799/17 г. Софийски районен съд, НО, 108-ми състав е признал обвиняемия
И.Г.М. за виновен в извършването на престъпление по чл.354а, ал.5, вр, ал.3,
пр.2, т.1, пр.1 от НК и на основание чл.378,
ал.4, т.1 НПК във вр. с чл.78а, ал.1 НК го е освободил от наказателна
отговорност, като му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на
1000 лв. В тежест на обвиняемия на основание чл.189, ал.3 НПК са възложени
направените по делото разноски.
Против присъдата е постъпила
въззивна жалба от обвиняемия И.Г.М., в която се поддържа, че присъдата е
неправилна, несправедлива и незаконосъобразна, постановена в нарушение на
материалния закон и при съществени процесуални нарушения, а наложеното
наказание е явно несправедливо. Твърди се, че има нарушение на материалния
закон, тъй като не е приложен чл.9, ал.2 НК, като в тази насока трябва да се отчете
количеството, стойността и вида на държаното от
наркотично вещество, както и положителното му процесуално поведение. Предлага
се присъдата да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена нова, с която
подсъдимия да бъде оправдан.
В съдебно заседание на 16.01.2019 г. въззивният
съдебен състав е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото е
необходимо събирането на нови доказателства, поради което е дал ход на
съдебното следствие. В хода на съдебното следствие са прочетени и приети
представените с въззивната жалба Епикриза от Отделение по „Урология“ към МБАЛ
„Дева Мария“, гр. Бургас от 25.03.2016 г. и Уверение от УНСС № 358/13.11.2017
г.
В открито заседание пред въззивната инстанция обвиняемия М. се явява лично без
упълномощен защитник. В даденият ход по същество, обвиняемия поддържа
въззивната жалба и изразява съжаление за извършеното от него деяние.
Представителят
на прокуратурата не споделя аргументите на обвиняемия относно обществената
опасност на деянието. Счита, че количеството марихуана, както и стойността на
веществото, са адекватно съотнесени към определената от съда санкция, с оглед
на което моли за потвърждаване на първоинстанционното съдебно решение.
В
предоставената му последна дума обвиняемия М. изразява съжаление за постъпката
си.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
XIV-ти въззивен състав, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени
в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл.314 НПК провери
изцяло правилността на атакуваното решение, констатира следното:
Първоинстанционното
производство по делото е протекло по реда на глава 28 от НПК. За да постанови обжалваната
присъда, СРС, на осн. чл. 378, ал. 2 от НПК е съобразил събраните в хода на
досъдебното производство /ДП/ доказателства. Първоинстанционното решение е
постановено при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се
установява от събраните в хода на съдебното следствие и на ДП доказателствени
материали. Чрез законосъобразно извършени процесуални действия са събрани
необходимите от гледна точка на разпоредбата на чл.102 НПК доказателства.
Въззивният съд, след като подложи на анализ доказателствената съвкупност по
делото, не
намери основания за съществено ревизиране на фактическата обстановка, приета от първия съд и изразяваща
се в следното:
Обвиняемият И.Г.М.,
е роден на *** *** -107, българин, български гражданин, , със средно
образование, неженен, студент, неосъждан, с ЕГН: **********.
Полицейският служител Е.Х.О., работил
в сектор „ПКП“, група 01 „Тежки престъпления“ при 07 РУ-СДВР, когато на
31.05.2017 г. получил сигнал за лице с малко име „И.“***, което живее на
общежитие в ж.к „Студентски град“, бл.**, което притежавало марихуана и
системно нарушавало правилника за вътрешния ред в общежитието. Свидетелят О.
потърсил съдействие от колегата си В. В.Й., също полицейски служител в сектор „ПКП“, група 01 „Тежки престъпления“
при 07 РУ-СДВР и двамата на същия ден около 17:10 часа отишли на адреса на ж.к
„Студентски град“, *******, за да извършат проверка. При пристигането си там
разбрали, че сигналът бил подаден срещу лицето И.Г.М., който бил настанен в качеството
на студент в ж.к
„Студентски град“, *******. Почукали на вратата, но след като никой не им
отворил, потърсили съдействие от портиера и домакинката на общежитието, които
отключили стаята. След като влезли вътре, полицейските служители установили, че
няма никой в стаята и видели, че отдясно има бюро, върху което е бил поставен
прозрачен буркан с растителна маса. Полицейските служители веднага уведомили
началника на 01 група и запазили местопроизшествието до пристигането на дежурна
оперативна група. Извършено било претърсване и изземване в условията на
неотложност в присъствието на две поемни лица, при което са иззети: 1 брой
пластмасов буркан със синя капачка и етикет, съдържащ растителна маса, 1 брой
пластмасов бял буркан с надпис „креатин“ с останали късове от растителна маса,
1 брой пластмасова зелена чаша за кафе с останки от растителна маса, 1 брой
метална хромирана малка табакера с лик на лъв с останки от растителна маса, 1
брой малка електронна везна с дигитален дисплей и 1 брой кутийка с надпис
„ОСВ“. Протоколът за претърсване и изземване бил одобрен с определение по НЧД №
9243/01.06.2017 г. по описа на СРС-НО, 106 състав.
В хода на досъдебното производство
била изготвена физико-химична експертиза, от заключението на която се
установило, че предоставеното за изследване вещество представлява коноп
/марихуана/, с общо нетно тегло 7,33 /седем грама и триста и тридесет
милиграма/ грама, с процентно съдържание на активен наркотично действащ
компонент тетрахидроканабинол 15,0-15,9% на стойност 43, 98 /четиридесет и три
лева и двадесет и осем стотинки/ лева.
Била извършена и комплексна
съдебно-психиатрична и психологическа експертиза на обвиняемия, от чието заключение се установило,
че той не бил зависим към наркотични вещества, като при него бил налице
епизодичен прием на марихуана, без формирана зависимост. По време на деянието той
разбирал свойството и значението на извършеното и можел да ръководи постъпките
си.
Изложената фактическа обстановка въззивният
съд приема за установена след анализ на следните събрани в хода на наказателното
производство доказателства -
показанията на свидетелите В. В.Й., Е.Х.О., С.Г.С., Г.Н.П., Ж.В.А., и Р.Х.Н.
/л.7-14 и л.62 от ДП/, справка за
съдимост /л.55 от ДП/, заключенията по извършените ФХЕ /л.29-33 от ДП/, ДЕ
/л.34-36 от ДП/, КСППЕ /л.38 – 43 от ДП/, протокол за претърсване и изземване
/л.16 от ДП/, приемо-предавателен протокол № 48461 от 06.07.2017 /л.54 от ДП/,
опаковки коноп, два пластмасови буркана, табакера, електронна везна и
пластмасова чаша.
Възприетите
от първата инстанция фактически положения относно основните факти са правилно
установени. При оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати
логически грешки. Съдът прецизно и в съответствие със изискванията на
процесуалния закон е анализирал доказателствените източници, като е обосновал
съображенията си, въз основа на които ги е кредитирал. Липсват основания, които
да мотивират въззивният съд да промени съществено направените в
първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му
са обсъдени доказателствените материали, обосноваващи приетата фактология, без
да е допуснато превратното им тълкуване. В тази връзка е необходимо да се
отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от
предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно
доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за
да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста
/р.372/01.10.2012г. по н.д. № 1158/2012г., ВКС, Н.К., ІІІ Н.О/.
Следва
да се отбележи изрично, че във въззивната жалба не са изложени доводи, с които
да се оспорват събраните доказателствени материали по делото и въз основа на
гореизложеното, настоящия съд няма намерение да ги обсъжда повторно.
Уместно,
показанията на свидетелите Й., О., С., П., А., и Н. са били кредитирани от
първостепенния съд. Същите са изчерпателни, логични, последователни и
безпротиворечиви помежду си, като не само съответстват на останалите доказателствени
материали, а и не се оспорват от защитата на обвиняемия. Изложеното от двамата
полицейски служители е основният източник на информация досежно стеклите се
събития, като в случая не са налице основания за съмнение в достоверността на
техните разкази, с оглед на което и въззивният съд им даде пълна вяра.
Настоящият състав приема за обективни и компетентни
заключенията на извършените в ДП ФХЕ и КСППЕ, въз основа на които се установяват
характеристиките на процесното вещество и психическото състояние на обвиняемия М..
СГС кредитира заключенията на експертизите, като обосновани, изготвени от лица
с нужните специални знания и отговарящи с необходимата прецизност на
поставените въпроси. Заключенията са били уместно възприети и от СРС при формирането
на фактическите и правни изводи по делото.
Съгласявайки се с правните изводи на първата инстанция
и на основата на така изяснената
фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна страна следното:
Обвиняемият И.Г.М. е осъществил
състава на престъплението по чл.354а, ал.5, вр, ал.3,
пр.2, т.1, пр.1 от НК, както от обективна,
така и от субективна страна.
Непосредственият обект на това престъпление са
обществените отношения свързани със здравето на гражданите и правния режим на
наркотичните вещества и контрола върху тяхното разпространение.
Предмет на престъплението са високорискови наркотични
вещества и/или техни аналози. Легални дефиниции на тези понятия се съдържат в Закона
за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, което придава
елемент на бланкетност на наказателноправната диспозиция на нормата. Според §
1, т.11 от ЗКНВП „Наркотично вещество“
означава всяко упойващо и психотропно вещество, включено в списъците по чл. 3,
ал. 2, т. 1, 2 и 3. Наркотично вещество е и всяко друго природно и синтетично
вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, което може да
предизвика състояние на зависимост и има стимулиращо или депресивно въздействие
върху централната нервна система, предизвиква халюцинации или нарушения на
двигателната функция, мисловната дейност, поведението, възприятията и
настроението, както и други вредни въздействия върху човешкия организъм. Според
§ 1, т.17 ЗКНВП „Аналог“ означава всяко
вещество, което не е включено в списъците по чл. 3, ал. 2, но има сходен
химически строеж с някое наркотично вещество и предизвиква аналогично действие
върху човешкия организъм. Според чл.3, ал.2 ЗКНВП, с наредба, приета от Министерския съвет, се определя редът за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, като наименованията
на наркотичните вещества се съдържат в списъци, както следва: 1. Списък I -
Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина; 2. Списък II - Вещества с висока степен на риск,
намиращи приложение в хуманната и ветеринарната медицина; 3. Списък III -
Рискови вещества. Цитираните списъци представляват приложения към чл. 3 на
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични
/НРКРВН/.
Изпълнителното деяние в конкретния случай се изразява
в държане на високорисково наркотично вещество без надлежно разрешение. В
съдебната практика трайно се приема, че държането се изразява в осъществяване
на фактическа власт върху наркотичните вещества от страна на лицето, като за
съставомерността не е необходимо наркотичните вещества да се намират постоянно
у него. Достатъчно е деецът да има такова фактическо отношение към наркотичните
вещества, че да може да упражнява контрол върху тях и да извършва фактически
действия с тях, съзнавайки, че те са във фактическата му власт. Престъплението по
чл.354а, ал.5 вр.ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК е единно, трае продължително във
времето и държането като проявление на фактическото господство върху вещта се
осъществява по едно и също време.
Съставомерен признак на разглежданото престъпление е и
липсата на надлежно разрешение за държането на високорисковите наркотични
вещества. Това налага в случая изясняването и разглеждането на тези правила
съдържащи се в ЗКНВП установяващи законовите изисквания за правомерно
извършване на различните дейности с наркотични вещества. Общият принцип е
установен в чл.7 от ЗКНВП, където е въведена забрана за производството,
преработването, пренасянето и превозването, търговията, вносът, износът,
транзитът и съхраняването на наркотични вещества от лица без лицензия, издадена
при условията и по реда на този закон. От друга страна в зависимост от вида
наркотични вещества законът предвижда два забранителни режима за различните
дейности с тях очертани в глава трета и глава четвърта от него. Единият е
лицензионен по отношение на рисковите и високорисковите, но намиращи приложение
в хуманната и ветеринарната медицина, ката самият режим съдържа в себе си
ограничения, предвид обстоятелството, че лицензията се издава само за
медицински или ветеринаромедицински цели. Другият е изцяло забранителен –
спрямо веществата, които поради високата степен на риск за общественото здраве
с оглед на вредния ефект от злоупотребата с тях не са приложими в медицината. Следователно признакът „без
надлежно разрешително“ означава от една страна всяка дейност с наркотични
вещества, извън изключението на чл.31, съответно чл.32, ал.5 ЗКНВП и от друга
извършването на тези дейности без лицензия, съответно разрешение, когато това е
необходимо, или извън техните параметри.
Така от обективна страна, обвиняемият М. на 31.05.2017 г. в гр. София, ж.к „Студентски
град“, ******* е държал високорисково
наркотично вещество без надлежно разрешително - обособена в отделни обекти
тревиста маса, съдържаща високорисково наркотично вещество, както следва:
Обект № 1 – коноп /марихуана/ с нето тегло 0,03 /нула
цяло и нула три грама/ грама с процентно съдържание на активен наркотично
действащ компонент тетрахидроканабинол 15,9 % /петнадесет цяло и девет
процента/ на стойност 0,18 / осемнадесет стотинки/ лева.
Обект № 2 – коноп /марихуана/ с нето тегло 0,08 /нула
цяло и нула осем грама/ грама с процентно съдържание на активен наркотично
действащ компонент тетрахидроканабинол 15,0 % /петнадесет процента/ на стойност
0,48 /четиридесет и осем стотинки/ лева.
Обект № 3 - коноп /марихуана/ с нето тегло 7,22 /седем
цяло и двадесет и два грама/ грама с процентно съдържание на активен наркотично
действащ компонент тетрахидроканабинол 15,9 % /петнадесет цяло и девет
процента/ на стойност 43,42 /четиридесет и три лева и четиридесет и две
стотинки/ лева.
От заключението на изготвената по делото физико-химична
експертиза се установява, че държаната от М. тревиста маса представлява коноп /марихуана/. Конопът е наркотично
вещество, поставено под контрола на Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите и същото безспорно представлява високорисково
наркотично вещество без легална употреба, пазар и производство. Конопът е
включен в Списък I – „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина“, съдържащ се в Приложение №1
към чл.3, т.1 НРКРВН. Включен е и в Единната конвенция за наркотичните вещества
на ООН от 1961г., ратифицирана от РБ, а също и в Конвенцията на ООН от 1988г.
за борба срещу незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества,
ратифицирана от РБ. Видно от заключението на експертизата, наркотичното
вещество е с концентрация /процентното съдържание/ на активен наркотичен
компонент - тетрахидроканабинол от 15, 9 %.
Престъпният състав на чл.354а, ал.3 НК за разлика от този по чл.354а,
ал.1 НК не обхваща случаите, в които държането на наркотичните вещества е с цел
разпространение, както и самото им разпространение. В конкретния случай е
категорично установено, че обвиняемият М. е държал конопа с
цел лична употреба, а не за разпространение.
От субективна страна, съдът намира, че деянието е
осъществено при форма на вината пряк умисъл, тъй като обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Той е
наказателноотговорно лице, без данни, изключващи възможността му да носи
наказателна отговорност или такива, подлагащи на съмнение неговата вменяемост, което
се установява по несъмнен начин от изготвената на ДП КСППЕ. С оглед възприетото,
М. е знаел, че тревистата маса, върху която упражнява фактическа власт е съдържала
високорисково наркотично вещество. У него е било налице и знание за
фактическото ѝ държане - обстоятелство, което принадлежи към състава на
престъплението по повдигнатото му обвинение. Той е съзнавал също така, че не
може да държи наркотици, но въпреки това ги е държал, без да има съответното
разрешение за това. Именно с това си поведение, при наличие на съзнание за
липса на съответното разрешително, обвиняемият осъществява състава на
престъплението чл.354а, ал.5, вр, ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК.
Във въззивната жалба обвиняемият е посочил, че
неправилно срещу него е внесен обвинителен акт, а не предложение за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание. Действително СРП е внесла обвинителен акт вместо постановление по
чл.375 от НПК. Това обаче не е съществено нарушение на процесуалните правила,
тъй като впоследствие съдията докладчик с разпореждане е насрочил делото за
разглеждане по реда на глава ХХVІІІ от НПК. Няма процесуална пречка, след като
се установи, че са налице основания за прилагането на чл.78а от НК, въпреки че
не е внесено постановление с предложение за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание да се премине към особените
правила на глава 28 от НПК по аргумент от чл.252, ал.1 НПК (стара редакция
отпреди). В конкретния случай първоинстанционното производство по делото е
протекло именно по реда на глава 28 от НПК, поради което не се констатира
нарушение на процесуалните правила.
Правилно първоинстанционния съд е преценил, че
установените по делото смекчаващи обстоятелства обуславят маловажност, но не и
малозначителност на конкретния случай. Съгласно легалното определение на чл.93,
т.9 от НК, маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед
на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи от съответния вид. Въпросите, които
разглежданата разпоредба поставя се отнасят до това кои обстоятелства имат
значение при преценката дали деянието е маловажно или не, както и в какво се
изразява различието между нея и нормата на чл.9, ал.2 от НК, съдържаща
основания, при които деянието не е престъпно.
Безспорно е, че
по-ниската степен на обществена опасност в случая се предопределя отново от
количеството и вида на наркотичното вещество, чистотата на активната му
субстанция, мястото където е открито, начинът по който е съхранявано, дали
деецът е наркозависим и процесуалното му поведение. Проблемът идва от това, че
същите обстоятелства са и в основата на преценката за малозначителност на
деянието. Макар и до някъде субективна и зависеща от особеностите на конкретния
случай, тази преценка на съда правилно се основава на сравнително обективни
критерии, като например пренебрежимо малкото количество на наркотичното
вещество (макар и високорисково), ниското съдържание на активната му субстанция
и минималната парична стойност. В практиката си ВКС по посочените критерий неведнъж
е оправдавал подсъдимите на основание чл.9, ал.2 от НК (Решение № 110 от
14.02.2007 г. по н. д. № 786/2006 г., I н.о; Решение № 870 от 17.10.2005 г. по н.д. № 242/2005. II н.о; Решение № 414 от
26.10.2009 г. н.д. № 429/2005. II н.о).
Във
връзка с посоченото, въззивният съд намира за обоснован извода на районния, че
извършеното от обвиняемия деяние представлява маловажен случай по
смисъла на чл. 93, т. 9 НК, предвид количеството наркотично вещество – 7,33
грама и неговата стойност – 43,42 лв, като въззивната инстанция прецени в тази
връзката и обстоятелството, че държаната от М. тревиста маса представлява коноп /марихуана/. Освен това, деянието касае единствено държане
на наркотични вещества, но не с цел да бъдат разпространявани, а и деецът е с
добри характеристични данни, с оглед на което деянието разкрива по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
същия вид. В същото време, както правилно е приел и СРС, към конкретния случай не
е приложима хипотезата на чл.9, ал.2 НК. Съгласно нормата на чл.9, ал.2 НК не е
престъпно деянието, което макар и формално да осъществява признаците на
предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е
общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Теорията
и практиката са категорични, предвид анализа на тази норма, че приемането на
едно деяние за малозначително е възможно да се осъществи при наличието на два хипотези
- липса на обществена опасност поради малозначителност на деянието или
извеждане на обществена опасност на деянието, но с характеристиката на явна
нейна незначителност. Резонно първоинстанционният съд е счел, че в конкретиката
на настоящият случай обществената
опасност не е явно незначителна. Разпоредбата на чл.354а НК защитава важни
обществени отношения, свързани със здравето на гражданите. Това обстоятелство е
преценено от законодателя принципно при
криминализирането на държането на високорискови наркотични вещества. За
да бъде определено като престъпно, конкретното поведение следва да покаже
типичната за този вид прояви степен на засягане на обекта на деянието, което да
обоснове използването на санкционните средства на наказателното право и да ги
направи обществено приемливи. Изяснената фактическа обстановка по делото по
категоричен начин установява ниска степен на увреждане на обществените
отношения и съответно маловажност на случая, но не и явна незначителност.
Действително обвиняемият е с добро процесуално поведение, но поддържаното от него становище,
че е употребявал марихуана заради болки вследствие на претърпяна от него
операция на тестисите не следва да бъде кредитирано, т.к от свидетелските
показания безспорно бе установено, че същият е държал в студентската си стая и
употребявал марихуана много преди да се появят при него здравословни проблеми.
Осъщественото от него деяние не еднократен проява и не е изолирано. Изрично е
потвърдено, че обвиняемият е използвал дори иззетата от стаята везна,
посредством която е отмервал необходимото количеството марихуана, което след
това е свивал в една или повече цигари. На следващо място въззивният съд взе
предвид, че обществената опасност на деянието не може да се квалифицира като
явно незначителна и защото обвиняемият е съхранявал наркотичното вещество в
стая, в която са живели още двама младежи студенти, което безспорно излага на
риск от злоупотреба с наркотични вещества и тези лица.
Ето
защо, правилно първоинстанционният съд не е приложил хипотезата на чл. 9, ал.2 НК, доколкото деянието, извършено от обвиняемия М. се подвежда изцяло под престъпния състав на
чл.354а, ал.5, вр, ал.3, , пр.2, т.1, пр.1НК. Всички смекчаващи отговорността обстоятелства
са взети предвид, поради което правилно деянието е квалифицирано като маловажен
случай. Прилагането на чл.9, ал.2 НК в конкретния
случай и оправдаването на обвиняемия би създало, както у него в частност, така и у
обществото като цяло, усещане за липса на наказателна репресия срещу лица,
държащи неголеми количества наркотични вещества.
Цялостната преценка на обстановката показва,
че обвиняемия М. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.354а, ал.5, вр, ал.3, , пр.2, т.1, пр. НК.
Поради това, въззивната инстанция отхвърля, като неоснователно, искането на обвиняемия
за отмяна на първоинстанционното решение и
постановяване на ново, с което да бъде признат за невиновен по повдигнатото
обвинение.
При определяне на наказанието
първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 НК и
е освободил М. от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление.
За това умишлено престъпление законът предвижда наказание „глоба“ до хиляда
лева, като от него няма настъпили съставомерни имуществени вреди, а обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност.
Неправилно районният съд, извършвайки преценка
на релевантните за индивидуализацията на наказанието фактори, е възприел като
смекчаващо отговорността обстоятелство чистото съдебно минало на обвиняемия. Същото не следва да бъде
взето предвид като смекчаващо, доколкото липсата на предишни осъждания за
престъпления от общ характер и на наложени наказания по реда на глава VIII от НК е
отчетено от законодателя като предпоставка за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, поради което не може да
бъде едновременно и смекчаващо обстоятелство при определяне на отговорността на
дееца, тъй като това би означавало един и същ факт да бъде взет предвид два
пъти в полза на извършителя, каквато не е целта на закона. Въпреки горното, уместни
са изводите на СРС, че обществената
опасност на деянието е сравнително ниска за този вид престъпления, което се
отнася и за обществената опасност на обвиняемия. Действително липсват и
отегчаващи отговорността обстоятелства.
Доколкото производството по делото е протекло по реда
на глава 28 от НПК, санкционната норма на чл.78а НК предвижда административно
наказание глоба от 1000 лв. до 5000 лв. Според въззивната инстанция,
определеното наказание в размер на законовия минимум - „глоба“ в размер на 1000
лева, изцяло съответства на целите, визирани в нормата на чл. 36 НК. С
наложеното наказание в пълна степен ще се въздейства поправително,
превъзпитателно и предупредително върху обвиняемия, като наред с това ще се
въздейства възпитателно и предупредително и спрямо останалите членове на
обществото. В същото време, ще се даде възможност на обвиняемия да се поправи и превъзпита, без да бъде демотивиран
от едно ненужно тежко наказание.
Предвид изхода на делото, районният съд правилно и
законосъобразно, на основание чл. 189, ал.3 НПК, е възложил в тежест на обвиняемия направените по делото разноски.
Въз основа на изложеното и с оглед съвпадението на
крайните изводи на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема,
че обжалваната решение е правилна и законосъобразна и като такава следва да се
потвърди. Същото е постановена при безспорна и коректно изяснена фактическа
обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните правила и на
материалния закон. Определеното наказание не е явно несправедливо и съответства
на обществената опасност на деянието и дееца.
Така,
при извършената на
основание чл.314, ал.1, вр. чл.313 НПК цялостна служебна
проверка на правилността на
атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира наличие на основания,
налагащи неговата отмяна или изменение, поради което същият
следва да бъде потвърден, а въззивната жалба - да бъде оставена без уважение,
като неоснователна.
Мотивиран
от горното и на основание чл.334, ал.1, т.6 вр. чл.338 НПК, Софийски градски
съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от
31.10.2017 г., постановено от СРС,
НК, 108-ми състав по НОХД № 16799/17 г.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.