Решение по дело №2456/2020 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер   867     Година  2021, 26.04.              Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд.,VІІ състав

 

   на 10.03.2021 година

 

в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

 

Секретар: С.С.

                                        

при присъствието на прокурора АНЕЛИЯ ТРИФОНОВА, като разгледа доклад­ваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 2456 по описа за 2020 година и като обсъди:

    

Производство пред първа инстанция.

Ищецът И.Ц.В., с адрес *** чрез адв.В.С. е предявил срещу ответника Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията”/ГДИН/ - София, бул.”Н. Столетов”№21 претенция за присъждане на сумата от 10 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното и изпла­щане, за периода от 06.01.2020г. до 02.09.2020г., в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на мярка за неотклонение „задър­жане под стража“ в Арест – Смолян.

Твърди се, че на лицето са нарушени правата по чл.3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека/ЕКЗПЧ/ и чл.3 от Закона за изпъл­нение на наказанията и задържането под стража/ЗИНЗС/. Конкретно се сочи липса на достатъчно жилищна площ, без условия за раздвижване, в т.ч. в събо­та и в неделя не е било осигурявано т.нар.“каре“; лишаване от адекватно меди­цинско обслужване, тъй като е нямало лекар и зъболекар близо една седмица, а ищецът е бил с болни зъби; тоалетната е била изградена наполовина; наличие на хлебарки, дървеници, гризачи и мухъл; предоставяната храна – млека и десерти е с изтекъл срок на годност, в т.ч. в лавката се предлага храна с изтекъл срок на годност. Всичко това причинило на ищеца неимуществени вре­ди, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, вну­шаване на чувство на малоценност и др.под.

Претендира се присъждане на сторените разноски.

Ответникът – Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София, чрез процесуалния си представител, счита така предявените претенции за неос­но­ва­телни, поради което настоява за отхвърлянето им.Претендира юрис­консултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на иска, алтернативно се навеждат твърдения за съпричиня­ване от страна на ищеца.

Пловдивският административен съд – Второ отделение, Седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

От представена от ответника Докладна записка от мл. експ. З.П.Х.– командир на отделение в Арест – Смолян/л.35/ се установя­ва, че И.Ц.В. е задържан в Арест – Смолян към Затвор – Пловдив на 07.01.2020г. в 18.00 часа и при приемането си е бил настанен в килия №2 с още две задържани лица. Капацитетът на килията е за 3 задържани лица, като общата и площ е 16 кв.м., от които 1 кв.м. санитарен възел с мивка с течаща вода, като за всяко от задържаните лица се полагат по 5 кв.м. жилищна площ. Установява се също така, че Арест – Смолян е изграден по всички евро­пейски стандарти, в т.ч. има налична кабелна телевизия. Битовите условия са нормални за живот на пребиваващите задържани лица, всяка килия е със самостоятелен санитарен възел, изграден на височина 110 см, маса за хранене – 1 бр. с размери 82/80/80, столове – 3 бр. с размери 43/35/35, шкаф за лични вещи – 3 бр. с размери 60/40/35, легла – 3 бр. с размери 190/68 и прозорци с алуминиева дограма с размери 136/115. Има достъп до дневна светлина и чист въздух, а проветряването зависи от задържаните лица. За личната хигиена е осигурена баня два пъти седмично през летния период, а през зимния – един път седмично. При приемане на задържаните лица се осигурява постелъчно бельо, което се подменя всяка седмица, като през целия престой на лицето е наблюдавана изключително лоша лична хигиена – при приемане е настанен с дрехи от първа необходимост, без тоалетни принадлежности и необходимите му хавлии и други за лична хигиена. На ищеца е осигуряван ежедневен престой на открито/без събота и неделя/ с времетраене минимум 60 минути, като през делничните дни карето е компенсирано като времетраене повече за дните събота и неделя. Мястото за престой на открито е с площ от 80 кв.м.

Задържаното лице е прието от служителите на ОЗ“Охрана“ – гр.Смолян с медицинско направление от 06.01.2020г. След този период лицето е преглеж­дано от медицински специалист – два пъти, а по негова молба е извеждан за стоматологична помощ на 07.05.2020г., на 13.05.2020г. и на 18.05.2020г. През иско­вия период Арест – Смолян не е разполагал с медицинско лице, което да преглежда задържаните лица и да назначава лечение, но при нужда от други профилактични прегледи, такива са били осигурявани. Лицето е подавало жалба за режим на водата. Всяка килия ежедневно се дезинфекцира от задър­жаните лица, но договори за обезпаразитяване и протоколи за ДДС няма, тъй като заведението е на подчинение на Затвора – Пловдив. В. е освободен на 02.09.2020г.

Представени от Арест – Смолян са Медицинско направление от 06.01. 2020г., издадено от МИ – МВР, ОСМ/л.37/, съгласно което И.Ц.В. не желае медицински преглед, към момента няма видими данни за остро начеващо заболяване; Седмичен график по дни за мероприятията в Арест – Смолян към Затвора – Пловдив, издаден на 23.01.2020г./л.38/, от който се установява, че за дните събота и неделя няма предвиден престой на открито; Правилник за вътрешния ред в Арест – Смолян/л.39/; График относно ограничените водни количества и ремонт на водоизточник, считано от 30.07. 2019г./л.40/, от който се установява, че на желаещите да се осигури вода за пиене в часовете, в които е спряна водата, е указано да предоставят празни туби до водоноската с надписани на тях номера на стая, а вода за миене и други нужди е разпоредено да се ползва от водоноската; Докладна записка от д-р Р. Д. – лекар – ординатор МЦ Затвора – Пловдив/л.41/, от която се установява, че и към 26.01.2021г. няма назначено медицинско лице в Арест – Смолян, като всички извършени прегледи са били на доброволни начала; Договор от 13.11.2018г., сключен между ГДИН и „ДДД-1“ООД с предмет дезинсекция и дератизация, ведно с 3 бр. протоколи за извършени услуги през исковия период, а именно от 04.02.2020г., от 16.03.2020г. и от 15.07.2020г./л.42-51/.

По делото е разпитан като свидетел А.А.К., който заявява, че познава ищеца, тъй като са били заедно в Арест – Смолян от 04.03. 2020г. до 07.07.2020г., като са пребивавали в едно помещение през целия прес­той на свидетеля. В килията са били настанени три задържани лица, която килия е била с площ от около 10-15 кв.м., условията не са били много приятни, но са имали всичко – шкафчета, нормални легла – 3 бр., матрак, имало е парно, било е топло, имало е постоянно светеща лампа, която са нямали право да гасят, имали са възможност да проветряват килията. Твърди обаче, че са има­ли хлебарки и дървеници, но в тази връзка не са правили оплаквания, по-скоро са се оплаквали от хигиената като цяло. Не е пръскано срещу хлебарки, само, когато са влезли в пандемията – през пролетта, са пръскали в тази връзка като епидемични мерки. Свидетелят К. твърди, че са им предоставяни препа­рати за почистване, като ищецът дори през по-голямата част от времето е бил хигиенист не само на килията, а на целия арест и най-добре е знаел състоя­нието там. Уточнява, че който е настанен в килията, е длъжен да си чисти, а не само въпросният хигиенист, като през седмицата по два, три пъти се е чистило изцяло, имали са метла, парцал и съответните препарати, които са им разда­вани от ареста – за тоалетна и за под, като, ако решат да си чистят килията, е трябвало да се обърнат към надзирателите, които понякога са им отказвали препарати, тъй като не са ги приемали на сериозно. Посочва също така, че тоалетната е била наполовина изградена, не е затворено помещение, вътре в самата килия е, не е напълно обособена, а се издига на около един метър. Имало е мивка, от която е текла само студена вода, нямало е топла, като и студената не е била постоянно течаща, тъй като е имало режим, но е нямало закономерност на режима – всеки ден е било различно, като е имало случаи, когато студена вода е имало най-много по 2-3 часа на ден. Според свидетеля, първите два-три месеца, когато той е бил там, са излизали на каре, което е било около 7-8 кв.м. и което е било в приемната стая, което представлява помещение с таван и не са излизали на открито. Само през последния месец, в който свидетелят е бил в ареста – юни или юли месец са започнали да излизат на открито. Хранили са се в самата килия, където е била тази недоизградена тоалетна и е имало миризми, за което ищецът се е оплаквал. Имал е и едно-две здравословни оплаквания, тъй като е имал проблеми със зъбите, пуснал е молба да бъде отведен на зъболекар, тъй като в ареста нямало нито лекар, нито зъболекар. Молбата му е била изпълнена, но на по-късен етап, като единия път се е бил подул. За зъба са му давали аналгин, след това са го завели да му правят процедури, като е споменавал, че са му умъртвявали зъб. По отношение на храната твърди, че често не е била хубава, но е имало и хубава, понякога са им давали млека с изтекла годност, като както храната, която им се полагала, така и храната, която си купували от лавката, е била с изтекъл срок на годност. По време на престоя на свидетеля в ареста поне два пъти месечно му се е случвало да има проблем с храна, която е била с изтекъл срок на годност, доста често са се оплаквали и понякога са я връщали и са им давали друга. Задържаните са се оплаквали на надзирателя и той им е казвал да пишат оплаквания, но тъй като задържаните лица лично не пазарували, а са давали на надзирателите, понякога, когато са констатирали, че стоката е с изтекъл срок на годност, им казвали, но те са отказвали да я сменят.

Съдът кредитира показанията на свидетеля, като същите ще бъдат комен­тирани по-долу в решението.

Други доказателства в хода на съдебното производство не са ангажирани от страните.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното.

Както вече се посочи, ищецът претендира обезщетение за понесени неимуществени вреди в периода от 06.01.2020г. до 02.09.2020г. по време на пребиваване от него в Арест – Смолян, пряка последица от допуснатото от страна на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ нарушение на чл.3 КЗПЧОС и чл.3 ЗИНЗС.

На първо място следва да бъде съобразено, че разпоредбата на чл.284 ал.1 ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 ЗИНЗС. Така, съгласно чл.285 ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл.284 ал.1 се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а ал.2 на текста/в приложимата редакция/ сочи като ответници органите по чл.284 ал.1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.

Последните, според правилото на чл.205 АПК са юридическите лица, представлявани от органа/в случая от специализираните органи по изпълнение на наказанията/, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище гр.София, съгласно чл.12 ал.2 ЗИНЗС е юриди­ческо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръко­водство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и про­ба­ционните служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпъл­нение на наказанията“ съгласно чл.12 ал.1 и 3 ЗИНЗС. За вредите, при­чи­не­ни от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на админист­рацията на затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за про­цесния период има както процесуална, така и материалноправна легитима­ция да отговаря по предявения иск.

На следващо място е необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС правила не въвеждат като предпоставка за успешно про­веждане на исковата претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт.

За да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл.284 ал.1 ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неиму­ществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказ­ване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл.284 ал.5 ЗИНЗС оборима презумпция.

Или иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение/чл.3 ал.1/, както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтър­пяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изра­зяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отоп­ление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двига­телна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необос­нована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност/чл.3 ал.2/.

Ефектът от неизпълнението на задълженията от страна на затворни­ческата администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимущест­вени вреди, следва да се отчита в съвкупност от преживяното, независимо, че за всяко от бездействията е налице различна законова регламентация. Според Европейския съд по правата на човека/решение от 10.02.2012г. по делото на Шахънов срещу България/, разделянето на исковата претенция като се раз­глежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от свобода като отде­лен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца, както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплак­ванията не е само по себе си достатъчно сериозно, за да изисква обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния затворник, ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига прага по чл.3 от Конвенцията. Такова разрешение на въпроса дава и разпоредбата на чл.284 ал.2 ЗИНЗС, според която в случаите по чл.3 ал.2 от с.з. съдът взема предвид кумулативното въз­действие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лиша­ване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.

Съгласно чл.3 ал.1 ЗИНЗС/в редакцията ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 7.02.2017г./ осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. В ал.2 от същата разпоредба е указано, че за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслуж­­ване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човеш­кото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или мало­ценност.

В най-общ план тази разпоредба е еманация на установените в практиката на ЕСПЧ стандарти за защита на жертвите на нечовешко или унизително отношение по смисъла на чл.3 ЕКПЧ. В тази връзка, разпоредбите на чл.3 и чл.43 ал.2, ал.4 и ал.5/предишна ал.4/ от ЗИНЗС са законови гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода. Тези разпоредби са действали през процесния период, което е осно­вание за преценка във всеки конкретен случай при предявен иск за обезще­тение на това основание доколко тази законова гаранция е реализирана в конк­ретната битова среда на конкретното място, където ищецът изтърпява мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Все в тази насока следва да се посочи, че според чл.43 ал.2 ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въз­дейст­вие, а арестите – за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.

В чл.43 ал.4 ЗИНЗС/в сила от 7.02.2017г./ е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефи­ниция на понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общо­приетите правила, а именно като се измерва по контура на съответните верти­кални конструктивни елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телеви­зия, четене на книги и т.н.

Според чл.43 ал.5 ЗИНЗС/предишна ал.4 – ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 7.02.2017г./, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветле­ние, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с пра­вил­ника за прилагане на закона, като в чл.20 ал.3 ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите полз­ването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помеще­ния.

Относима към спора е и материалноправната разпоредба на чл.3 от Евро­пейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, коя­то е ратифицирана от България през 1992г. и съгласно чл.5 ал.4 от Консти­ту­цията на Република България е част от вътрешното право на страната и има пре­димст­во пред тези норми на вътрешното законодателство, които и противо­речат. Според посочената разпоредба от Конвенцията, никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.

Според Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първия конгрес на Организацията на обединените нации по предотв­ра­тяване на престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955г. и утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от 31.07.1957г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977г., които нямат задължи­телна сила, но спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и демократичния характер на държавите: “10. Всички помещения, от кои­то се ползват лица, лишени от свобода, и особено помещенията, в които те спят, трябва да отговарят на всички санитарни изисквания, като следва да се обръща дължимото внимание на климатичните условия, особено на кубатурата на тези помещения, на тяхната минимална площ, осветление, отопление и провет­ряване. 11. Във всички помещения, в които живеят и работят лица, лишени от свобода: а) прозорците трябва да имат достатъчни размери, за да могат тези лица да четат и работят на дневна светлина, като прозорците тряб­ва да са така конструирани, че да осигуряват приток на пресен въздух, неза­висимо от наличието или липсата на вентилационна уредба; б) изкуственото осветление трябва да е достатъчно, за да могат лицата, лишени от свобода, да четат или работят без опасност за тяхното зрение. 12. Санитарните възли тряб­ва да са достатъчни, за да може всяко лице, лишено от свобода, да удовлет­ворява своите естествени потребности тогава, когато изпитва нужда, и в усло­вията на чистота и пристойност. 13. Къпалните помещения и броят на душовете трябва да са достатъчни за това всяко лице, лишено от свобода, да може и да е задължено да се къпе или да взема душ при подходяща за съответния климат температура и толкова често, колкото това се изисква от общата хигиена, като се отчитат сезонът и географският район, тоест във всеки случай поне един път седмично в районите с умерен климат.“.

По казуси като процесния е налице и съдебна практика на българските съдилища/решение №10166 от 11.07.2012г. на ВАС по адм.д. №15508/2011г., решение №6667 от 15.05.2013г. на ВАС по адм.д. №13664/2012г., решение №104 от 20.02.2009г. на ВКС по гр.д. №5895/2007г., решение №538 от 22.10. 2009г. на ВКС по гр.д. № 1648/2008г., решение №15 от 29.01.2009г. на ВКС по гр.д. №4427/2007г./, в която се приема, че липсата на достатъчно жилищна площ, постоянен достъп до санитарен възел, достатъчен приток на слънчева светлина и възможност за проветряване в местата за лишаване от свобода, е отклонение от подходящата жизнена среда за осъденото лице, независимо, че към релевантните периоди не са действали нормите от ЗИНЗС, регламенти­ращи минималната разполагаема жилищна площ на лишените от свобода и дру­ги критерии, на които следва да отговарят условията в местата за лишаване от свобода.

При разрешаване на настоящия правен спор следва да се има предвид и съдържанието на множество решения на Съда по правата на човека по дела, заведени пред този съд от български граждани срещу България, в които се е твърдяло нарушение на чл.3 от Конвенцията, произтичащо от битовите условия в местата за лишаване от свобода/решение от 10.06.2006г. по делото Й. срещу България, решение от 02.02.2006г. на ЕСПЧ по делото Й.срещу Бъл­гария, решение от 24.05.2007г. на ЕСПЧ по делото Навущаров срещу Бъл­га­рия, решение от 28.06.2007г. на ЕСПЧ по делото М. срещу България, решение от 27.11.2008г. на ЕСПЧ по делото С. К.срещу България, решение от 27 януари 2015г. по шест съединени дела Н. и други срещу България/. Последното е пилотно решение по своя характер. Това е нов меха­низъм, уреден в глава V от правилата на съда, чл.61 Пилотно решение Pilot Judgment приложим при наличие на структурни или системни проблеми в държава член на Съвета на Европа.

Така например, в пилотното решение от 27 Януари 2015г. за условията в бъл­гарските затвори „Н. и други против България“, жалба №36925/10, Съдът прие, че провеждането на исково производство по чл.1 ЗОДОВ от зат­ворници за обезщетяване за претърпени от тях неимуществени вреди във връз­ка с лошите условия в българските затвори, не е ефективно средство за защи­та, което би поправило нарушението, заради формалистичния подход на съди­лищата при разглеждането на този тип дела във връзка с преценката на редов­ност на исковата молба, указанията до ищеца за посочване на надлежния ответ­ник по исковете, оценката на доказателствата, в частност – на свиде­телски показания; възлагане на доказателствената тежест върху ищците, в разрез с изискванията на чл.3 от Конвенцията, относно установяване наличието и размера на претърпените от тях неимуществени вреди във връзка с лошите условия в затворите. Наред с това, в посочените съдебни решения се съдържат критерии от значение за преценката дали условията за изтърпяване на един ограничителен режим могат да достигнат до третиране в нарушение на чл. 3 от Конвенцията.

Съотнасянето на описаните по-горе данни в решението, цитираните правни норми и съдебна практика, в т.ч. и на ЕСПЧ, налага да се приеме, че деликтната отговорност на държавата не се презюмира от закона, поради което в тежест на ищеца/по аргумент от чл.154 ал.1 ГПК, вр. чл.144 АПК/ е да проведе главно и пълно доказване на осъществено нарушение на чл.3 от страна на органите по чл.284 ал.1 ЗИНЗС.

Доказването на настъпването на неимуществени вреди, за които нормата на чл.284 ал.5 ЗИНЗС е въвела оборима презумпция, не подлежи на главно доказване от ищеца, а на оборване от ответника по пътя на обратното доказва­не, което също следва да бъде пълно.

Тази оборима презумпция се простира и върху третия елемент на факти­ческия състав на деликтната отговорност – причинна връзка между нарушение­то на чл.3 ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат. В тази връзка и на стра­ните са дадени нарочни указания.

 Както вече се посочи, претендираното от ищеца обезщетение за поне­сени неимуществени вреди е за периода от 06.01.2020г. до 02.09.2020г., когато се твърди, че е пребивавал в Арест – Смолян, които неимуществени вреди се твърди да са пряка последица от допуснатото от страна на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ нарушение на чл. 3 от КЗПЧОС и чл. 3 от ЗИНЗС.

На първо място, с оглед събраните по делото доказателства, следва да се посочи, че се установява В. да е постъпил в Арест – Смолян на 07.01.2020г. и да е престоял там до 02.09.2020г., или на 06.01.2020г. не се установява ищецът да е пребивавал на територията на Арест – Смолян, поради което и следва да се приеме, че за 06.01.2020г. искът е недоказан, доколкото не се установява в този период ищецът да е пребивавал в посоченото от него заведение, което е самостоятелно основание в тази част исковата молба да бъде отхвърлена, без да се обсъждат наведените твърдения за извършени нарушения на чл.3 ЗИНЗС от органите по чл.284 ал.1 ЗИНЗС.

По отношение на останалата част от исковата претенция, касаеща престоя на ищеца в Арест – Смолян, който се установи, че е от 07.01.2020г. до 02.09.2020г., от събраните по делото доказателства се установява доказаност на извършени нарушения на чл.3 ЗИНЗС от страна на органите по чл.284 ал.1 ЗИНЗС, но само в една част, като подробни съображения за всяко едно от наведените твърдения за допуснати нарушения ще бъдат изложени по-долу в настоящото решение.

На първо място, както вече се посочи, в тежест на ищеца е да проведе главно и пълно доказване на твърдяните от него нарушения: „…пренаселена килия, без условия за раздвижване.“; „В събота и неделя нямали каре един час.“; „Нямало е лекар и зъболекар близо една седмица е бил с болни зъби.“; „Тоалетната е изградена наполовина. Докато някой се храни друг ходи до тоалетната, която е в килията.“; „В килията има хлебарки, дървеници и гризачи. Има и мухъл,“; „Дават са храна млека и десерти с изтекъл срок. И в лавката храната е с изтекъл срок.“, като в тази връзка следва да ангажира доказателства, каквито намери за необходимо.

По отношение на първото наведено твърдение за „…пренаселена килия, без условия за раздвижване.“, от събраните в хода на съдебното производство доказателства се установява, че по време на престоя на ищеца в Арест –Смолян в килията, в която е пребивавал, а именно №2, на всеки задържан е осигурена минималната жилищна площ от 4 кв.м., доколкото същата е била с площ от 16 кв.м., от които 1 кв.м. санитарен възел, била е обзаведена за три задържани лица и съответно в нея са настанявани до три задържани лица. Така за всяко едно от задържаните лица, настанени в килия №2 са били осигурени по 5 кв.м. жилищна площ. Впрочем, в тази насока са и показанията на разпи­тания по делото свидетел, допуснат по искане на ищеца. Или, твърденията на ищеца за пренаселеност на помещенията, в които е пребивавал, останаха недо­казани.

Във връзка със следващото оплакване свързано с неосигуряване едно­часов престой на открито, т.нар.“каре“ през събота и неделя, следва да се посо­чи, че съгласно разпоредбата на чл.128 ал.1 ЗИНЗС, при изпълнение наказа­нието „лишаване от свобода“ се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. Съгласно разпоредбата на чл.43 ал.2 ЗИНЗС всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на попра­вително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и психи­ческо здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица. Разпоредбата на чл.86 ал.1, т.1 ЗИНЗС предвижда правото на лишените от свобода на престой на открито не по-малко от един час на ден. По аргумент на чл.240 ЗИНЗС, такова право имат и задържаните лица при изпълнение на нало­жена мярка за неотклонение „задържане под стража“.

От ответника са представени доказателства, от които се установява, че на ищеца е осигуряван ежедневен престой на открито/без събота и неделя/ с време­траене минимум 60 минути, като през делнични дни, карето се компен­сира като времетраене повече за дните събота и неделя, а мястото за престой на открито е с площ от 80 кв.м.

Тук следва да се посочи, че ищецът, комуто е доказателствената тежест да проведе главно и пълно доказване на осъществено нарушение на чл.3 от страна на органите по чл.284 ал.1 ЗИНЗС, свързано с липсата на осигурен прес­той на открито в събота и в неделя, не ангажира надлежни доказателства. Действително, разпитан по делото е свидетел, който е бил за част от исковия период заедно с ищеца в една килия, но същият навежда единствено твърде­ния, че т.нар.“каре“ е било в закрито помещение/каквито възражения обаче от страна на ищеца не са наведени/, но не споменава нищо за липсата на осигу­рен престой на открито в събота и неделя.

В тази връзка следва да се посочи, че в ал.4 на чл.86 ЗИНЗС е предви­дено вътрешният ред в арестите, броят свиждания и времето за престой на открито да се определят със заповед на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. В заповеди като предвидена в цитираната прав­на норма, главният директор на ГДИН определя освен времето за престой на открито, така и възможността за компенсиране на дните, през които по една или друга причина е било невъзможно извеждането на задържаните лица с по-дълъг период на открито през дните, в които има възможност това да бъде сторено. Доказателствени искания за изискване на заповедта по чл.86 ал.4 ЗИНЗНС обаче липсват, поради което и следва да се приеме, че твърденията на ответника, че в събота и неделя не е осигуряван престой на открито, но същият е бил компенсиран през останалите дни чрез удължаване на престоя на открито, не се оспорват от ищеца. Или, това твърдение за извършване на нару­ше­ние от страна на органите по чл.284 ал.1 ЗИНЗС, също остана недоказано.

По отношение на твърдяната липса на медицинско обслужване, както вече се посочи, съгласно разпоредбата на чл.128 ЗИНЗС, при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физи­ческото и психическото здраве на лишените от свобода. За всеки лишен от сво­бода се създава медицинско досие, което съдържа информация и постоянно поддържани данни за здравословното му състояние. При преместване на лише­ния от свобода в друг затвор медицинското досие се изпраща незабавно на приемащата териториална служба. Условията и редът за медицинско обслуж­ване в местата за лишаване от свобода са определени в Наредба №2/2010г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобо­да, издадена от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието на основание чл.128 ал.3 ЗИНЗС. Налице е обаче разлика между дължимата административна дейност по материално-битово осигуряване, оборудване с медицинска техника, снабдяването с лекарства и др. и медицинската такава - профилактична, диагностична и лечебна, като качеството на последната след­ва да се основава на медицински стандарти и добра медицинска практика. Това следва от разпоредбите на чл.3 и 4 от Правилника за устройството и дейността на лечебните заведения към Министерството на правосъдието, приет с ПМС №159 от 17.07.2003г., както и тези на чл.3, 4 и 5 от Наредба №2/2010г.

Все в тази насока следва да се посочи, че според чл.133 ЗИНЗС, към затворите, затворническите общежития и поправителните домове се създават медицински центрове, а съгласно чл.134 от същия закон в тях се осъществяват: 1. спешна медицинска и дентална помощ; 2. първична медицинска помощ; 3. специализирана извънболнична медицинска помощ; 4. дентално обслужване; 5. профилактична, рехабилитационна и хигиенно-противоепидемична дейност за поддържане и укрепване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода; 6. медицинско освидетелстване на здравословното състояние на лише­ните от свобода.

С други думи казано, относимото в случая обстоятелство е не дали по принцип съществува медицински център на територията на Арест – Смолян, а дали ищецът е имал конкретни здравословни проблеми, на които специализи­раните органи по изпълнение на наказанията да не са реагирали своевре­менно, съответно да не му е било осигурено адекватно медицинско обслуж­ване.

Преди всичко следва да се посочи, че от фактите, изложени в исковата молба, а именно: „Нямало е лекар и зъболекар близо една седмица е бил с болни зъби.“, съдът е препятстван да разбере какво точно е твърдението на ищеца и каква медицинска и/или стоматологична помощ твърди, че не е полу­чил, доколкото, видно от представената докладна записка и приложено към нея медицинско направление, В. е постъпил в ареста без здравословни проб­леми, в т.ч. не е пожелал медицински преглед при постъпването си. Отделно от това, от ищеца не са ангажирани конкретни доказателства, с изключение на раз­питания по делото свидетел, от чиито показания обаче може да се установи единствено, че ищецът е имал зъбобол, за който първоначално му е отпуснат обезболяващ лекарствен продукт – аналгин, а впоследствие същият е бил извеж­дан на зъболекар. Така дадените свидетелски показания кореспондират и с твърденията на Командир на отделение в Арест – Смолян, обективирани в докладна записка от 25.01.2021г. и които са в насока, че по молба на ищеца, същият е бил извеждан за стоматологична помощ на 07.05.2020г., на 13.05. 2020г. и на 18.05.2020г.

Или, не се установява ищецът да е имал конкретни здравословни оплак­ва­ния, на които да не е получил полагащата се медицинска и/или стоматоло­гична помощ.

По делото не се установиха и данни да има дървеници и хлебарки, в каквато насока са твърденията на ищеца и разпитания свидетел. Обратно, от страна на администрацията са представени конкретни данни за извършвана периодично дезинфекция, третираща именно хлебарки и дървеници, в изпъл­нение на сключен от ГДИН с „ДДД-1“ООД договор. Отделно от това, свидетелят К. заявява, че не са подавани оплаквания във връзка с наличието на хлебарки и дървеници. Данни за оплаквания в тази насока не са изложени и от ищеца и ответника, поради което и следва да се приеме, че вследствие на регу­лярно обезпаразитяване, в Арест – Смолян, за което са представени доказа­телства, няма дървеници и хлебарки. За пълнота следва да се посочи, че съгласно представения договор, сключен с „ДДД-1“ООД, в т.1.2. е уговорена клауза за допълнителни, т.е. извънредни дезинсекция и дератизация, и в слу­чай, че ищецът бе подал оплакване, ответникът именно въз основа на склю­чения договор за извършване на ДДД обработки, би следвало да сезира изпъл­нителя да извърши извънредно третиране и едва ако това не бе сторено, ище­цът би могъл да се позове на бездействие от негова страна. По отношение на твър­денията на ищеца за наличие на мухъл в килията, както и гризачи, от негова страна не са ангажирани доказателства, а и свидетелят не дава показа­ния в тази насока, поради което следва да се приеме, че и тези твърдения също са недоказани.

По отношение на следващото оплакване за предоставяна храна – млека и десерти, в т.ч. предлагани такива в лавката с изтекъл срок на годност, следва да се посочи, че от страна на ищеца отново не бяха ангажирани конкретни доказателства. Исканата от него справка от затворническото заведение касае единствено и само условията, по-конкретно размер на килиите, брой на задър­жаните лица в същите и справка за санитарния възел, който се ползва от ищеца, каквато справка от Арест – Смолян е представена. Действително, анга­жирани са свидетелски показания, но свидетелят К. посочва, че се е случвало да им бъде предоставяна храна с изтекъл срок на годност, но същият заявява и че след оплакване същата им е била заменяна. Не следва да бъде подминаван и фактът, че свидетелят заявява също така, че след направено оплакване на надзирателите, същите са им указали да напишат оплакване, такива оплаквания обаче нито се твърди, че са били подадени, нито е напра­вено доказателствено искане в тази насока, а именно, да бъде изискана съот­ветната справка от Арест – Смолян през исковия период от ищеца В. какви оплаквания са били подавани, в т.ч. и такива относно качеството на пре­доставяната храна, поради което и това оплакване следва да се приеме, че е недоказано.

А по отношение на твърденията за храна с изтекъл срок на годност, предлагана в лавката, следва да се посочи, че лавката представлява търговски обект, в който се извършва продажба на стоки, следователно ищецът, който твър­ди, че е закупил стока с изтекъл срок на годност, е разполагал с правата, предоставени му от Закона за защита на потребителите, в т.ч. да предяви рекламация, от които права няма данни същият да се е възползвал. Ето защо в тази част наведените възражения съдът намира за неоснователни.

Не така стои въпросът обаче с липсата на обособен отделен санитарен възел, по-конкретно тоалетна. От събраните по делото доказателства се уста­но­вява, че има изграден санитарен възел в килията, в която е пребивавал ище­цът, както и че същият е изграден на височина 110 см. Действително, няма преч­ка тоалетната в килията да бъде само с преграда, но липсата на уединение е факт, който принизява човешкото достойнство и е несъвместимо със забра­ната по чл.3 ЕКПЧ и чл.3 ЗИНЗС. Това само е достатъчно в тази част твърде­нията на ищеца да бъдат приети за доказани, при съобразяване с показанията на разпитания по делото свидетел и липсата на отричане на този факт от ответ­ника.

При това положение съдът намира, че е налице незаконосъобразно без­действие от страна на служителите на ответника ГД „Изпълнение на наказания­та“ по отношение на конкретно установените факти по делото относно неосигу­ряване на уединение при задоволяване на физиологични нужди, които водят до извода, че битовите условия в Арест – Смолян създават предпоставки за увреж­дане на психическото и физическото здраве на задържаните лица, съз­дават предпоставка за уронване на човешкото им достойнство. Тези неблаго­приятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение към задържаните лица, водят и до извода за заплаха за здравето им поради липса на осъществени елементарни хигиенни стандарти.

Отговорността на държавата за причинените вреди по чл.284 ал.1 ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конк­ретно длъжностно лице. Обективният характер означава още, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица от незаконо­съобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са причи­нени виновно от тях.

Разпоредбата на чл.284 ал.5 ЗИНЗС въвежда презумпцията, че в случаи­те по ал.1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. Следователно, успешно проведеното по делото доказване на осъществено нарушение на чл.3 от страна на органите по чл.284 ал.1 ЗИНЗС, налага извод, че за В. са настъпили неимуществени вреди.

При това положение, правилото на чл.284 ал.5, във връзка с ал.1 ЗИНЗС налага да се приеме, че ищецът е претърпял посочените по-горе неимущест­вени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния.

Така, съгласно чл.52 ЗЗД, обезщетението за неимуществените вреди се присъжда от съда по справедливост, като неговият размер зависи от степента и характера на вредите и от продължителността на периода, през който са били претърпени. С оглед характера на деянието, естеството и степента на претър­пе­ните вредни последици от ищеца и периода, през който е търпял неприем­ливите условия при изтърпяване на мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Арест – Смолян, изразяващи се в липса на уединение през целия период на пребиваване в това заведение, според настоящия състав, обезще­тението, което е най-справедливо в този случай да се присъди, е в размер на 1 000 лева при съобразяване на актуалната практика по идентични дела, в т.ч. на ЕСПЧ и последно постановеното на 04.06.2020г. решение по делата Й. и Д. срещу България и И. и други срещу България.

Според този съд именно посоченият размер най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените психически увреждания от ищеца и този размер имен­но съответства на конкретната преценка, направена от състава на база устано­вените по делото факти и съобразно обществения критерий за справедливост.

В останалата част за разликата над 1 000 лева до пълния предявен раз­мер от 10 000 лева, за периода от 07.01.2020г. до 02.09.2020г., както и за  06.01.2020г., в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтър­пяване на мярката за неотклонение „задържане под стража“ в Арест – Смолян, искът следва да бъде отхвърлен.

Съответно, спрямо този размер на главния иск/в размер на 1 000 лева/, ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обез­щетение за забавено плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от 30.09.2020г. – датата на предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.

По разноските.

С оглед изхода от спора, ответникът следва бъде осъден да заплати на ище­ца сторените в процеса разноски, които се констатираха в размер на 10 ле­ва заплатена държавна такса.

По отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като производството по делото е водено по специалния ред по чл.284 ЗИНЗС, а в ал.2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл.286 ал.2 и ал.3 ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл.10 ал.4 ЗОДОВ и чл.78 ал.8 ГПК, във връзка с чл.144 АПК и чл.143 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи. Или, искането на ответника за присъждане на разноски следва да се остави без уважение.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –  ІІ отд., VІІ състав:

 

Р      Е      Ш      И

 

ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ - София, бул. ”Н.Столетов”№21 да заплати на И.Ц.В., с адрес ***, сумата от 1 000/хиляда/ лева, представ­ля­ваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в Арест – Смолян за периода 07.01.2020г. – 02.09.2020г., както и законната лихва върху главницата, начиная от 30.09.2020г. – датата на подаване на иско­вата молба до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковата претен­ция до пълния и предявен размер от 10 000 лева, а за 06.01.2020г. изцяло, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София, бул. ”Н.Столетов”№21 да заплати на И.Ц.В., с адрес ***, сумата от 10/десет/ лева, представлява­ща сторените по делото разноски.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна Дирекция “Изпълнение на нака­занията” – София, бул.”Н. Столетов”№21 за присъждане на разноски по дело­то.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред тричленен състав на Адми­нист­ративен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

                                                             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: