Р Е Ш
Е Н И Е
№ 206
Гр. Перник, 22.12.2023 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд –
Перник, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и девети ноември през
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при съдебния секретар Наталия С. и с участието на прокурора Бисер Ковачки от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Мария Христова КАНД № 178/2023 година по описа съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на В.И.М., ЕГН **********,
подадена чрез адв. А.С. ***, против Решение № 31 от 20.06.2023 г. на Районен
съд – Радомир, постановено по АНД № 88 по описа на съда за 2023 г.
С обжалвания съдебен акт е изменено Наказателно постановление
(НП) № 22-0328-000122 от 24.10.2022 г., издадено от Началник група към ОД на
МВР – Перник, РУ-Радомир, с което на В.И.М., ЕГН ********** е наложено
административно наказание по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП – „глоба“ в размер на
300 лева, като първоинстанционният съд е намалил наказанието на 100 лева.
В касационната жалба се съдържат оплаквания, че на
посочените в наказателното постановление дата, час и място жалбоподателят не е
управлявал процесния автомобил и следователно не е имал качеството водач, като
се излагат аргументи, че АУАН е съставен въз основа единствено на свидетелски
показания. Твърди се също, че както АУАН, така и НП не съдържат основните
елементи на нарушението по чл. 150 от ЗДвП. Излагат се съображения относно
фактическото описание на нарушението с оглед разпоредбите на чл. 150 от ЗДвП и
чл. 151а, ал. 1 от ЗДвП, като изрично е подчертано, че нормата на чл. 150 от ЗДвП (която в АУАН и НП е посочена като нарушена) не предвижда съставомерен
белег от обективна страна „без да притежава СУМПС“, от което в жалбата е
изложен аргумент, че притежаването на СУМПС е възведено като съставомерен белег
на нормата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. Въз основа на изложените в касационната
жалба съображения, касаторът моли да бъде отменено решението на районната
инстанция, с което е изменено наказателното постановление, като
незаконосъобразно, немотивирано и неправилно и да бъде отменено изцяло
Наказателно постановление № 22-0328-000122 от 24.10.2022 г., издадено от Началник
група към ОД на МВР – Перник, РУ-Радомир, като незаконосъобразно и неправилно.
Ответникът по касационната жалба в срока по чл. 213а,
ал. 4 от АПК не депозира отговор.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се
явява, и не се представлява. По делото е
депозирана молба вх. № 3559/27.11.2023 г. от адв. А.С. – процесуален
представител на касатора, в която заявява, че поддържа жалбата и пледира за отмяна
на обжалваното решение на първоистанционния съд. Претендира съдебни разноски за
двете съдебни инстанции.
Ответникът по жалбата, не изпраща представител и не
изразява писмено становище по същество.
В проведеното съдебното заседание представителят на Окръжна
прокуратура - Перник предлага на съда да остави в сила решението на районния
съд, като правилно и законосъобразно.
Административен съд – Перник, като прецени събраните
по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата
на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като
подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа инстанция, за
която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е
основателна.
След извършена проверка в пределите на чл. 218, ал. 2
от АПК, настоящият съдебен състав намира, че решението на районния съд е
валидно и допустимо като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона
форма, по допустима жалба. Същото е постановено при неправилно прилагане на
материалния и процесуалния закон, а основанията за това са следните:
С НП № 22-0328-000122 от 24.10.2022 г. на Началник
група към ОД на МВР – Перник, РУ-Радомир, е наложил на В.И.М. административни
наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева, за това че на 09.10.2022 г., в
03:30 часа, в гр. Радомир на улица без име, като неправоспособен водач на
Фолксваген „Голф“ с рег. № ****, а по данни от свидетели от АУАН в с. Г., на
безименен път, посока центъра на селото управлява собствения си лек автомобил
Фолксваген „Голф“ с рег. № ****, като при извършената проверка се установява,
че водачът не представя СУМПС, което му е отнето по административен ред по чл.
171, т. 4 от ЗДвП. С оглед на изложеното срещу М., в качеството му на
собственик на превозното средство е издадено наказателно постановление, за деяние
квалифицирано като административно нарушение по чл. 150 от ЗДвП, с предвидено
съгласно нормата на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, наказание.
Наказателното постановление е обжалвано пред Районен
съд – Радомир, който с Решение № 31 от 20.06.2023 г., постановено по АНД № 88
по описа на съда за 2023 г., го е изменил, като е намалил размера на наложеното
административно наказание по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП от „глоба“ в размер
на 300 лева на 100 лева.
За да постанови обжалвания акт районният съд е приел,
че производството по налагане на административно наказание е протекло без
допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка в АУАН и НП
е достатъчно конкретизирана, не е налице противоречие между изложеното в акта и
НП, като е счел за несъществено процесуално нарушение отбелязването на две
населени места в обжалваното НП (гр. Радомир и с. Г.) и е приел, че от всички
събрани по делото доказателства безспорно е видно, че става въпрос за
нарушение, извършено в с. Гълъбник. По същество, след преценка на събраните и
приобщени по повод спора писмени и гласни доказателства, решаващият състав е
приел за безспорно установено и доказано по делото, че на 09.10.2022 г., в
03:30 часа в с. Гълъбник, на безименен път, посока центъра на селото В.И.М.,
като неправоспособен водач, управлява собствения си лек автомобил Фолксваген
„Голф“ с рег. № ****, като при извършената проверка водачът не представя СУМПС,
което му е отнето по административен ред по чл. 171, т. 4 от ЗДвП. Счел е, че АНО не е съобразил нормата на чл.
27, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която при определяне на наказанието се взема предвид
тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства. Обосновал е намаляването на наложеното
административно наказание „глоба“ от 300 на 100 лева с липсата на доказателства
за наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства, като е изменил размера
на наложеното наказание в предвидения от закона минимум.
Решението е правилно.
Пред настоящата съдебна инстанция не са представени
писмени доказателства. Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи
произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи
служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон. Настоящата касационна инстанция намира обжалваното решение за
валидно и допустимо.
Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция
възприема установена от Районен съд - Перник фактическа обстановка, която
напълно кореспондира на събраните по делото доказателства.
При анализ на всички приети доказателства, настоящият
състав приема, че съдебното решение е правилно и не е налице основанието за
неговото касиране по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във връзка с което
излага следните правни съображения:
Съдът е събрал доказателствата по реда и със
средствата, предвидени в НПК, в изпълнение на задължението си да вземе всички
мерки, за да осигури разкриването на обективната истина – чрез всестранно и
пълно изследване на всички обстоятелства по делото (чл. 13 и чл. 14 от НПК във
вр. с чл. 84 от ЗАНН). Въз основа на това Районен съд – Перник правилно е
установил фактическата обстановка. Събрал е гласни и писмени доказателства,
относими към всички обстоятелства, предмет на доказване по делото. Изводите са
формирани след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен
материал в неговата съвкупност. При разглеждането на делото не са допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в каквато посока се
преценяват доводите в жалбата. Мотивиран така, настоящият касационен състав
намира атакуваното в настоящото производство решение на Районен съд Радомир за
законосъобразно, в това число правилно и обосновано.
Необходимо е да бъде посочено, че решаващият съд е
изпълнил вмененото му от закона задължение да извърши цялостна проверка за
законосъобразност на издаденото наказателното постановление, както и да изложи
аргументите си по всеки един довод на жалбоподателя защо обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразно. Обстоятелството, че изводите,
които съдът е направил, анализирайки събраните доказателства, не съвпадат с
тези, които жалбоподателят счита, че следва да бъдат направени от така
събраните доказателства не е порок на съдебното решение и не е основание за
отмяната му като неправилно.
Настоящият съдебен състав намира за правилна и преценката
на районния съд, основана в доказателствата по делото, за съответно приложен от
наказващия орган материален закон. Изведената в акта и НП правна квалификация за
извършено нарушение по чл. 150 от ЗДвП, разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, напълно съответства на обстоятелствено предявеното фактическо
административнонаказателно обвинение, състоящо се в установено и съответно
доказано в производството по издаване на НП, респективно и в производството
пред районния съд, че на посочените дата и място и при сочените обстоятелства,
касаторът е управлявал пътно превозно средство без да е правоспособен водач. За
извършеното административно нарушение е предвидено налагането на
административно наказание – "глоба" от 100 до 300 лв. Правилно
първоистонционния съд съобразявайки се с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН е намалил наложеното
административно наказание "глоба" до законовоопределения за това
нарушение минимум. В случая не са налице данни за проява на отегчаващи
отговорността на водача обстоятелства, обуславящи налагането на по-тежко по
размер наказание, поради което настоящият състав изцяло споделя доводите на
районния съд, с които е приел, че наказанието следва да бъде изменено по
размер, с което успешно се постигат целите по чл. 12 от ЗАНН.
Предвид горното, като е изменил наказателното
постановление, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен
акт. Обжалваното решение не страда от посочените в касационната жалба пороци.
При извършената съдебна проверка на обжалваното решение не се установиха пороци
и във връзка с неговите валидност и допустимост. Съдебният акт е постановен и
при правилно приложение на материалния закон, предвид на което същият следва да
бъде оставен в сила.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и съобразно разпоредбите на
чл. 63д, ал. 3, във връзка с ал. 1 от ЗАНН на ответната страна по касационната
жалба се дължат разноски. Такива в настоящото производство не се претендират,
поради което и не следва да се присъждат.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2
от АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, настоящия касационен състав на
Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 31 от 20.06.2023 г. на Районен
съд – Радомир, постановено по АНД № 88 по описа на съда за 2023 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/