Решение по дело №2216/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

 

№        221             19.02.2020 година      гр.Пловдив

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ХV граждански състав на двадесет и  трети януари две хиляди и двадесета година в публичното заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРЪСТИНА ДИМИТРОВА

 

 

СЕКРЕТАР: ТОДОРКА МАВРОДИЕВА, като разгледа докладваното от председателя гр.д.№2216 по описа за 2019г., намира за установено следното:

 

Предявен е иск с правна квалификация чл.240, ал.1 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на Д.Д.Д., ЕГН ********** *** против А.Д.М., ЕГН ********** ***. Ищецът твърди, че по силата на договор за паричен заем от ****г. е предоставил на ответницата сума в размер на 40000,00 лева, като по указание на последната е превел сумата по три различни банкови сметки, принадлежащи на трети лица, с посочване на основание за плащане „екскурзия – А.М.“. Твърди се, че сумата е преведена още в деня на подписване на договора, а именно: сума в размер на 18 000,00 лева е внесена по сметка на „*****“ЕООД; сума в размер на 1500,00 лева е внесена по сметка на Г. В. Г.; сума в размер на 20500,00 лева е внесена по сметка на Д. Д. Б. Твърди се, че въпреки своевременното и точно изпълнение на договора от страна на ищеца и настъпилия падеж на *****г., ответницата не е изпълнила своето задължение да върне заетата сума. Ето защо от съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати на ищеца сумата 40 000,00 лева, представляваща дадената на заем сума, ведно със законна лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендират се и направените по делото разноски.

Ответницата е подала писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва иска като неоснователен. Не оспорва, че е подписала договор за заем с ищеца, но твърди, че ищецът не е изпълнил задължението си да й предаде сумата по банков път или в брой; не е представил вноска бележка или подписана от нея разписка. Не оспорва, че ищецът е превел суми на трети лица така, както се твърди в исковата молба, но поддържа, че тези преводи  нямат нищо общо с представения договор за заем и не представляват плащания по него. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Видно от представения договор за заем, сключен на ****г., Д.Д.Д. в качеството си на заемодател е поел задължение да предаде в собственост на заемателя А.Д.М. сума в размер на 40 000,00 лева в брой или по банков път в срок до 3 дни от сключване на договора. М. е поела задължението да върне сумата в срок до *****г.

Съгласно представените платежни нареждания, в деня на подписване на договора – ****г., Д. е извършил банкови преводи, както следва: по сметка на „*****“ е превел 18 000,00 лева, по сметка на Д. Д. Б. е превел 20 500,00 лева, по сметка на Г. В. Г. е превел 1500,00 лева или общо 40 000,00 лева. И в трите платежни нареждания като основание за превода е посочил „екскурзия А.М.“.

С исковата молба е представена на хартиен носител разпечатка от електронна кореспонденция на А.М. с друго лице /ищецът според неговите твърдения/, в която се коментира сумата 40 000,00 лева, изпратена с основание „екскурзия“. Това електронно изявление не е подписано с електронен подпис, поради което не се ползва с формална доказателствена сила. Същото обаче не е оспорено от ответницата в срока за отговор на исковата молба, поради което може да се кредитира за изясняване на действителните отношения по повод сключения договор за заем, заедно с останалите доказателства по делото.

Разменената в електронен вид кореспонденция, представена на хартиен носител от ищеца в съдебно заседание, е оспорена от ответната страна относно авторството на съобщенията, поради което не следва да се обсъжда като доказателство.

Свидетелят М. М. е присъствал на място при подписване на договора между страните. Според показанията му след срещата двамата с ищеца отишли в банката, за да преведе последният парите по договора. Докато ищецът шофирал, ответницата му се обадила и казала парите да не се превеждат на нея, а на други три лица, едно от които юридическо лице. На въпроса защо да не се преведат по нейна сметка, тя отговорила, че има някакъв проблем, няма да може да ги изтегли веднага и това налага парите да се преведат по сметка на други лица. След приключване на разговора, М. започнала да изпраща съобщения, съдържащи имена, лични документи, номера на банкови сметки на получателите на парите.  След като превел парите в банката, Д. снимал преводните нареждания и ги изпратил на ответницата.

Съдът намира, че така събраните доказателства в тяхната съвкупност установяват по безспорен начин, че след подписване на договора за заем А.М. като заемополучател е поискала заемните средства да се преведат по банковите сметки на други лица. Въпреки, че такъв начин на изпълнение на поетото задължение не е изрично предвиден в договора, няма пречка изпълнението да се съобрази с допълнителните уговорки между страните и с волята на заемополучателя относно начина на плащане – на кого каква част от обещаната сума да се плати. Облигационното отношение е възникнало с плащането на обещаната сума в общ размер на 40 000,00 лева, което се установява от представените платежни нареждания. С това плащане заемодателят Д.Д. е изпълнил поетото задължение за предоставяне на сумата, съответно за ответницата е възникнало задължение за връщане на тази сума. Не се събраха доказателства ответницата да е изпълнила задължението си след настъпване на падежа, поради  което искът като основателен следва да се уважи. Сумата ще се присъди ведно със законна лихва, считано от подаване на исковата молба на 24.09.2019г. до окончателното изплащане.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 4900,00 лева, от които: 1600,00 лева – платена държавна такса и 3300,00 лева – платено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита от ****г. и разписка за получена сума от ****г.

По изложените съображения съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА А.Д.М., ЕГН ********** *** да заплати на Д.Д.Д., ЕГН ********** *** сумата 40 000,00/четиридесет хиляди/ лева, дължима по договор за паричен заем от ******г., с падеж ******г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от ******г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА А.Д.М., ЕГН ********** *** да заплати на Д.Д.Д., ЕГН ********** *** сумата 4900,00 лева – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: