№ 1129
гр. София, 27.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Георги Стоев
при участието на секретаря Кристина П. Г.
като разгледа докладваното от Георги Стоев Въззивно гражданско дело №
20221100502375 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок
въззивна жалба на ответника А. Г. Д. срещу решение № 3245/22.10.2021 г., постановено по
гр.д. № 25039/2021 г. по описа на СРС, 157 състав, в частта, с която са уважени предявените
от „Топлофикация София“ ЕАД положителни установителни искове с правно основание чл.
422 ГПК, вр. с чл. 150 ЗЕ, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. 86 ЗЗД за сумата от 1159,20 лв.,
стойност на потребена топлинна енергия за периода м. 07.2017 г. – м. 04.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 25.08.2020 г. до окончателното й изплащане, за сумата
от 147,91 лв., лихва за забава върху главницата за периода 15.09.2018 г. – 18.08.2020 г., за
сумата от 41,36 лв., такса за дялово разпределение за периода м. 07.2017 г. – м. 04.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 25.08.2020 г. до окончателното й изплащане,
както и за сумата от 8,75 лв., лихва за забава върху таксата за дялово разпределение за
периода 31.08.2017 г. – 18.08.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 39668/2020 г. по описа на СРС, 157 състав.
Въззивницата поддържа, че решението на СРС в обжалваната част е неправилно, тъй
като е постановено в нарушение на материалния закон и на съществени процесуални
правила и при погрешна интерпретация на събраните доказателства, като съдът неправилно
не е уважил релевираните в срока за отговор на исковата молба доказателствени искания
(без такива да са релевирани пред въззивната инстанция). Счита, че претенциите не са
доказани от приложените от ищеца писмени доказателства, като същите били неоснователни
1
и предвид наведеното възражение за изтекла погасителна давност. Намира, че подадената
искова молба е била нередовна и претенциите не са били индивидуализирани по основание
и размер, а топлопреносното предприятие неоснователно претендира потребена топлинна
енергия от лира в банята на жилището, което не отразява реално доставеното количество.
Ето защо моли решението в обжалваната част да бъде отменено, а предявените искове да
бъдат отхвърлени изцяло.
Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД счита, че въззивната жалба е
неоснователна и моли решението на СРС в обжалваната част да бъде потвърдено.
Третото лице-помагач на страната на въззиваемия „Техем Сървисис“ ЕООД не
изразява становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението
на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от
въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй
като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно
правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение,
следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може
въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до
посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно в
обжалваната част, като въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд,
поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. По делото не се констатира
нарушение на императивна материалноправна норма, като във връзка с доводите в жалбата
следва да се добави и следното:
По делото не се спори, а и от приетите писмени доказателства се установява, че през
процесния период ответницата е била собственик на топлоснабденото жилище, поради което
на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012
г.) същата се явява потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия за битови нужди в
имота през процесния период. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи
условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
2
В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30
дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях,
имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има
данни, че ответницата е упражнила правото си на възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между страните по делото са
били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, през
периода м. 07.2017 г. – м. 04.2019 г.
Възраженията на въззивницата относно липсата на доказателства за доставка на
претендираното количество топлинна енергия са несъстоятелни. А. Д. е оспорила
приложените към исковата молба фактури и съобщения към тях, но същите са ирелевантни
към предмета на доказване, тъй като представляват едностранно съставени частни
свидетелстващи документи от страна на топлопреносното предприятие, които нямат
материална доказателствена сила и удостоверените в тях факти подлежат на доказване по
общия ред с всички допустими доказателствени средства. Потреблението на топлинна
енергия в жилището се установява от представените от третото лице-помагач индивидуални
справки за отопление и топла вода и главни отчети за двата отчетни периода, които са
подписани от ответницата и не са оспорени от нея и в които е посочено реално отчетено
количество топлинна енергия в имота. Въз основа на посочените документи и след
извършване на съответните справки е изготвено и прието заключение на СТЕ, неоспорено от
ответницата, според което в процесната сграда е извършван реален отчет на уредите за
измерване на топлинна енергия и дялово разпределение, резултатът от което е обективиран
в издавани за всеки отоплителен сезон изравнителни сметки, отразяващи реално
потребеното количество енергия във всеки имот, включително в собствения на ответницата
апартамент. Видно от изводите на вещото лице, през процесния период уредите на двата
радиатора в хола и кухнята на жилището са с нулеви показания, което е отбелязано в
отчетните формуляри, а топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е отчетена по
монтиран годен водомер, като посоченото от него количество е коригирано (в посока
намаление) спрямо показанието на общия водомер в абонатната станция.
Във връзка с възраженията във въззивната жалба следва да се добави, че съобразно
експертните изводи, в банята е налице отоплително тяло – щранг-лира, без техническа
възможност за монтаж на уред за индивидуално измерване, поради което в съответствие с
нормативните разпоредби отдаваната от това тяло енергия се изчислява служебно на база
инсталирана мощност. При съобразяване на заключението на СТЕ, което е компетентно
изготвено и липсват данни за неговата необоснованост (поради което и доводите на
въззивницата за несъобразяване с възраженията й за назначаване на вещо лице от друг
съдебен район са ирелевантни), първоинстанционният съд правилно е приел, че стойността
на реално потребеното количество топлинна енергия в процесния имот за периода м. 05.2017
3
г. – м. 04.2019 г. е в размер на 1219,33 лв., респ. при съобразяване на възражението за
изтекла погасителна давност е уважил иска за периода м. 07.2017 г. – м. 04.2019 г., за който
вземанията не са погасени.
С оглед на изложеното, СРС е постановил правилно съдебно решение по отношение на
претендираната главница за топлинна енергия, което следва да бъде потвърдено в тази част.
По отношение на уважените претенции за лихва за забава и такса за дялово разпределение
не са изложени конкретни доводи за неправилност на съдебния акт във въззивната жалба,
поради което не са налице основания за отмяна на обжалвания акт и в останалата част.
При този изход на спора въззиваемият има право на направените пред въззивната
инстанция разноски в размер на 100 лв., юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3245/22.10.2021 г., постановено по гр.д. № 25039/2021 г.
по описа на СРС, 157 състав, в частта, с която са уважени предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *******, срещу А. Г. Д., ЕГН **********, положителни установителни
искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 150 ЗЕ, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. 86 ЗЗД за
сумата от 1159,20 лв., стойност на потребена топлинна енергия за периода м. 07.2017 г. – м.
04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 25.08.2020 г. до окончателното й
изплащане, за сумата от 147,91 лв., лихва за забава върху главницата за периода 15.09.2018 г. –
18.08.2020 г., за сумата от 41,36 лв., такса за дялово разпределение за периода м. 07.2017 г. – м.
04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 25.08.2020 г. до окончателното й
изплащане, както и за сумата от 8,75 лв., лихва за забава върху таксата за дялово разпределение
за периода 31.08.2017 г. – 18.08.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 39668/2020 г. по описа на СРС, 157 състав.
ОСЪЖДА А. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „*******, *******, да
заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „*******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 100 лв.,
разноски пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
въззиваемия „Топлофикация София” ЕАД – „Техем Сървисис” ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5