Определение по дело №42/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството по делото е въззивно и е образувано въз основа на постъпила жалба от Г. Й. Т., живущ в С., община П., У.”Л.” № 1, против присъда №562/11.V.2010 год., постановена по НОХД №1987/2009 год. по описа на Районен съд – Г..

В жалбата се твърди, че постановения съдебен акт се явява неправилен. Обвинението не било доказано по несъмнен начин, тъй като се базирало единствено на показанията на обвиняемия. Не бил изяснен механизмът на извършване на деянието. Моли се съда да отмени присъдата на РС и постанови нова, с която признае жалбоподателят за невиновен.

В съдебно заседание Т. се явява лично. Поддържа жалбата си изцяло, като не сочи нови доказателства.

Представителят на ОП и Г.ищец молят съда да отхвърли жалбата като неоснователна и потвърди първоинстанционната присъда. Също не сочат доказателства.

Окръжният съд, след като се съобрази с разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и всички обстоятелства, от значение за правилното му решаване, вземайки предвид изложеното в жалбата и становището на страните в съдебно заседание, намира следното:

С атакуваният съдебен акт първата инстанция е признала Г. Т., с ЕГН *, за виновен в това, че на неустановена дата през месец февруари 2009 година в землището на С., община П., от нивата на К. А. К. от същото село, отнел чужди движими вещи – 25 броя метални тръби за оранжерия, от които 10 броя с дължина 8 метра и 15 броя с дължина 6 метра, всичките на обща стойност 480,00 лева от владението на собственика К. А. К. от С., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена при условията на опасен рецидив, след като подсъдимият е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на „Лишаване от свобода” не по-малко от 1 година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК с присъда по НОХД№ 1133/2003 година, влязла в законна сила на 11.05.2004 година по описа на Районен съд Г., поради което и на основание чл.196 ал.1 т.1, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.29 ал.1 б”а”, чл.36 и чл.54 от НК го осъдила на „лишаване от свобода” за срок от 2 години. На основание чл.60 ал.1 от ЗИНЗС във връзка с чл.61 т.2 от ЗИНЗС определила първоначален “строг” режим за изтърпяване на наказанието в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип. Т. бил осъден да върне на К. А. К. от С., община П., У.”А. П.” № 27 движими вещи, представляващи 25 броя метални тръби, части от оранжерия, представляващи шевни черни тръби с дебелина 25,44 мм – Фи 25, от които 15 броя тръби с дължина 6 метра и 10 броя тръби с дължина 8 метра, всичко на обща стойност 480,00 лева. На Т. били възложени и сторените по делото разноски, както и ДТ върху Г.иск.

За да постанови присъдата си, РС приел за установено следното :

Т. бил обвинен затова, че на неустановена дата през месец февруари 2009 година в землището на С., община П. от нивата на К. А. К. от същото село е отнел чужди движими вещи – 25 броя метални тръби за оранжерия, от които 10 броя с дължина 8 метра и 15 броя с дължина 6 метра, всичките на обща стойност 480,00 лева от владението на собственика К. А. К. от С., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена при условията на опасен рецидив, след като подсъдимият е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода” не по-малко от 1 година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК с присъда по нох дело № 1133/2003 година, влязла в законна сила на 11.05.2004 година по описа на Районен съд Г. – престъпление по смисъла на чл.196 ал.1 т.1 от НК във връзка с чл.194 ал.1 от НК във връзка с чл.29 ал.1 б”а” от НК.

РС е приел за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск, предявен от К. А. К. против Г. Й. Т., с който се претендира връщането на движими вещи - 25 броя метални шевни черни тръби / части от оранжерия/, с дебелина 25,44 мм,Ǿ – 25, от които 15 броя тръби с дължина 6 метра и 10 броя тръби с дължина 8 метра, всичко на обща стойност 480,00 лева..

Въз основа на събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал било прието, че Т. и К. се познават – живеят в едно село, като имотите на двамата, находящи се в землището на С. се намират в близост. Така подсъдимият Т. знаел, че двора си Г.ищец държи части от оранжерия – метални тръби. Същите К. закупил през 1989 година.

Т. решил да засее лозница – асма, за скелето(одърна) на която се нуждаел от такива метални тръби. Намислил да вземе тези на съседа си. В изпълнение на взетото решение подсъдимият Т. влязъл в нивата на К. К. и измъкнал част от тръбите, които били зарити в единия край на нивата. След това ги нарязал, за да ги извади по-лесно от градината на К. и така ги изнесъл от имота на пострадалия. Тъй като тръбите били извити, подсъдимият започнал да ги изправя на метална преса, когато по улицата минала свид.К. и видяла действията на подсъдимия. Останалите тръби подсъдимият натрупал в двора зад къщата си и оттам използвал необходимите му за изграждането на одърната в двора си. След като изградил металната конструкция, подсъдимият боядисал тръбите в зелен цвят.

При извършения оглед на местопроизшествие, обективиран в протокол за оглед на местопроизшествие от 30.10.2009 година е установено, че в двора на къщата има циментови стълбове, върху които са поставени кръгли, метални тръби, всички боядисани в зелено. Единият вид тръби, от които е изградена металната конструкция са с Ǿ50, а другият вид е с Ǿ 25, като последните били разположени в северната част на двора на къщата на подсъдимия – общо 7 броя с дължина 6 метра и още 8 броя от същия вид и дължина около къщата на подсъдимия. В южната част на къщата е установено, че има отново метална конструкция изградена от метални тръби с Ǿ 25, отново боядисани в зелено и общо 10 броя.

От приетата по делото съдебно оценителна експертиза се установява, че стойността на вещите е в размер на общо 480 лева.

Видно от справката за съдимост рег.№ 274/16.02.2010 година на Т. е, че същият е осъждан както следва:

- с присъда № 1150/25.11.2002 година, постановена по нох дело № 1056/2001 година по описа на Районен съд Г., влязла в законна сила на 28.12.2002 година, за престъпление по чл.325 ал.1 от НК, извършено на 09.01.1999 година, за което му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 година, което да изтърпи при първоначален строг режим на изтърпяване и наказание „Обществено порицание” Ч. прочитане на присъдата по Общинско радио – Г.;

- с присъда № 1184/02.12.2002 година, постановена по нох дело № 57/2002 година по описа на Районен съд Г., влязла в законна сила на 03.01.2003 година, за престъпление по чл.325 ал.1 от НК, извършено на 01.10.2001 година, за което му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 година, което да изтърпи при първоначален строг режим на изтърпяване и наказание „Обществено порицание” Ч. прочитане на присъдата по Общинско радио – Г.;

С протоколно определине от 05.03.2003 година съдът е определил на основание чл.25 ал.1 от НК във връзка с чл.23 ал.1 от НК за деянията по горните две присъди едно общо наказание по отношение на подсъдимия Т. – „Лишаване от свобода” за срок от 1 година и 6 месеца, при първоначален строг режим на изтърпяване, към което е присъединил наказанието „Обществено порицание”. От изтърпяването на наказанието „Лишаване от свобода” подсъдимият е бил условно предсрочно освободен с протоколно определение от 19.09.2003 година на Районен съд Г.Д. с остатък за доизтърпяване от 3 месеца и 20 дни, видно от отбелязванията сторени в бюлетините за съдимост, като е изтърпял наказанието „Обществено порицание” на 16.01.2003 година.

- с Присъда № 126/22.04.1999 година, постановена по нох дело № 120/1999 година по описа на Районен съд Г., влязла в законна сила на 30.04.1999 година, за престъпление по чл.339 ал.1 от НК, извършено през периода м.март 1995 година -16.04.1999 година, за което му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 6/шест/ месеца, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е било отложено за срок от 3 години;

- с Присъда № 53/26.06.2002 година, постановена по нох дело № 539/2001 година по описа на Окръжен съд – Б., влязла в законна сила на 29.07.2002 година, за престъпление по чл.131 ал.1 пр.последно, т.2 във връзка с чл.129 ал.2, пр.2 от НК, извършено на 03.10.2000 година, за което му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 година и 6 месеца, при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието. Това деяние, е включено в съвкупността от деяния заедно с тези, за които е осъден по нох дело № 57/2002 година и по нох дело № 1056/2001 година и двете на Районен съд Г..

- с Присъда № 525/22.04.2004 година, постановена по нох дело № 1133/2003 година по описа на Районен съд Г., влязла в законна сила на 11.05.2004 година, за престъпление по чл.194 ал.1 от НК, извършено на 26/27.10.2001 година, за което му е наложено наказание „Лишаване от свобода” при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието. С тази присъда на основание чл.25 ал.1 от НК във връзка с чл.23 ал.1 от НК на подсъдимия е наложено едно общо наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 година и 6 месеца, за деянията за които е осъден по нох дело № 57/2002 година на Районен съд Г., нох дело № 539/2001 година на Окръжен съд – Б. и нох дело № 1056/2001 година отново на Районен съд Г., което наказание да бъде изтърпяно при първоначален общ режим на изтърпяване.

Предвид така установеното във фактическо отношение съдът приел, че с деянието си подсъдимият осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.196, ал.1 т.1 от НК във връзка с чл.194 ал.1 от НК във връзка с чл.29 ал.1 б.”а” от НК.

С оглед на изложеното Окръжният съд в настоящия състав намира жалбата за неоснователна.

Твърдението, че за да признае подсъдимия за виновен РС взел предвид единствено неговите обяснения, категорично се опровергава от съдържанието на изложените към присъдата мотиви. В същите, макар и необособено в отделен анализ, първата инстанция е посочила достатъчно ясно и задълбочено, какво е намерила за установено и въз основа на кои доказателства. Ето защо и следва да се приеме, че изложеното от Т., че тръбите били и негови са единствено негова защитна позиция, некореспондираща с останалия доказателствен материал по делото.

Наложеното наказание е съобразено с тежестта на деянието и целите на наказателната репресия, поради което се явява справедливо.

Проверявайки изцяло присъдата съобразно правомощията си, въззивната инстанция констатира следния проблем, касаещ гражданския иск:

Предмет на същият могат да бъдат единствено вреди, причинени на пострадалия от престъплението, предмет на ОА. Т.е. отговорността на гражданския ответник в този случай е единствено деликтна. От своя страна вредите могат да бъдат имуществени и неимуществени. За тяхното репариране съдът може да присъди единствено парично обезщетение. Непозволеното увреждане като източник на облигационно отношение не предполага размяна на блага такива, каквито би имало напр.при валидно сключен Г.договор. Ето защо и престацията на длъжника в разглеждания случай не може да се състои в предаването на вещи. В тази насока е и текста на чл.51, ал.1, пр.2 от ЗЗД съгласно който обезщетението може да бъде платено еднократно или периодически, от което следва, че същото се изразява само в плащане на известна сума пари. Към тези аргументи следва да се добави този, че доказателственият материал по делото сочи на осъществена преработка на тръбите Ч. тяхното огъване и заваряване по начин, че същите понастоящем се явяват част от метална конструкция. Това обстоятелство само по себе си не позволява реалното изпълнение на престацията. С оглед на това гражданско правната част на присъдата следва да бъде изменена, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение в размер на 480 лв., но не и да върне процесните тръби.

ОС не констатира нарушения, налагащи отмяната на проверявания съдебен акт.

Водим от горното и на основание чл.334, т.6, във вр. с чл.338 от НПК, съдът

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА присъда №562/11.V.2010 год., постановена по НОХД №1987/2009 год. по описа на Районен съд – Г., като ОТМЕНЯВА същата в гражданско-правната й част и вместо нея ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА Г. Й. Т., живущ в С., Община – Г., У.”Л.” № 1, с ЕГН *, да заплати на К. А. К. от С., У.”А.П.”, №., Община – П., сумата от 480(четиристотин и осемдесет) лева, представляваща обезщетение за нанесени му имуществени вреди в резултат на престъплението, в което Т. бе признат за виновен.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :