РЕШЕНИЕ
№ 397
гр. Б., 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б. в публично заседание на двадесет и осми март през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Антоанета Др. Андонова
Парашкевова
при участието на секретаря Красимира М. Андонова
като разгледа докладваното от Антоанета Др. Андонова Парашкевова
Гражданско дело № 20212100100729 по описа за 2021 година
Ищецът Д. С. В. от гр.С. с посочени съдебни адресати адв. Георги Костов и
адв. Христина Хаджиатанасова с адрес на кантората : гр. Бургас,
ул.“Пиротска“,№ 13,ет.2 е предявил иск против П. С. М. от гр.С. З. за
установяване по отношение на ответницата, че той е изключителен
собственик в резултат на пълна трансформация ,поради влагане на
извънбрачни средства в придобиването, на следния недвижим имот–
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.615.219.1.8 по КККР на
гр. Б., с адрес на имота: гр. Б., ул.“С.П. Е.“ № *,ет.*, който самостоятелен
обект се намира на етаж * в сграда с идентификатор 07079.615.219.1 с
предназначение:жилищна сграда-многофамилна, разположена в поземлен
имот с идентификатор 07079.615.219, с предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент,брой нива на обекта:2, с посочени в документа
площи: 126,95 кв. м.,приложащи части:изба с площ от 8,75 кв.м. при съседни
самостоятелни обекти в сградата:ниво 1- на същия етаж:
07079.615.219.1.7,под обекта: 07079.615.219.1.6,над обекта :
07079.615.219.1.7,ниво 2- на същия етаж - 07079.615.219.1.7, под обекта –
няма , над обекта –няма ,както и на 15,10/243 кв.м. от поземлен имот с
идентификатор 07079.615.219 по КККР с адрес на поземления имот
1
гр.Б.,ул.“С.П. Е.“ № * с площ от 243 кв.м.,трайно предназначение на
територията:урбанизирана,начин на трайно ползване:ниско застрояване/до 10
м./,предишен идентификатор-няма номер по предходен план:191,квалтал
15,парцел 12,съседи 07079.615.220, 07079.615.218, 07079.615.210. Твърди, че
с ответницата са били в брак във времето от 10.06.2000 г. до влизане в сила на
решение № 683 от 14.06.2005 год. по гр.д.№ 2058 по описа за 2004 год. на
Районен съд Б.,с което бракът им е бил прекратен. Заявява, че по време на
брака,като съпрузи са придобили процесния имот , като сделката е
обективирана в нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №
53, том 2а,рег. №3912, дело 277 от 27.12.2000.Твърди, че посоченият имот е
закупен лично от него без участието на съпругата му и без неин принос. В
тази връзка посочва, че продажната цена е изплатена изцяло от него на
вноски преди сключване на брака , с негови лични средства в изпълнение на
задълженията му по предварителен договор за покупко продажба,който също
е бил сключен преди сключването на брака му с ответницата. Посочената
сума заявява,че е заплатил на осем вноски,от които първа вноска -направена
на 06.01.1999 г.,а последната вноска- на 11.05.2000 год. Поради изложеното
заявява, че цялата продажна цена е заплатена от него преди сключване на
брака му с ответницата. Представя доказателства. Претендира разноски.
Предявеният иск е положителен установителен и е с правно основание в
чл.124,ал.1,предл.2 от ГПК вр. чл. 23, ал. 1 СК.
Ответницата П. С. М. чрез пълномощника си адв. Петко Кънев с адрес на
кантората гр.Стара Загора,бул.“Св.Патриарх Евтимий“ № 23а,офис 2 оспорва
иска като неоснователен и недоказан. Оспорва твърдението на ищеца, че
изцяло и със собствени средства е заплатил цялата покупна цена на имотите
преди сключване на гражданския брак помежду им.Признава,че бракът е бил
сключен на 10.06.2000 год. ,но заявява,че от м. юни 1999 год. двамата са
живели на семейни начала в апартамент собственост на бащата на
ищеца.Заявява,че двамата са решили да закупят съвместно собствен
имот,където да живеят самостоятелно. Твърди,че няколко месеца преди да
сключат брак са оглеждали имотите предмет на спора,заедно на оглед с тях са
били и родителите й.Сочи,че малко след сключване на брака са постигнали
договорка с продавача-собственик на имота,като една част от сумата за
закупуване на имота е осигурена от сумите ,получени от младоженците от
гостите и роднините на сватбата,а другата част са осигурени от родителите
2
й.Посочва,че ищецът в този период е бил в изключително тежко финансово
положение,тъй като не е получавал никакви доходи.Твърди,че в деня на
изповядване на сделката пред нотариус е заплатена сумата в размер на 32000
лв.,представляваща стойността на имотите,описани в нотариалния акт на
нотариус Диана Райнова.Заявява,че след закупуване на имотите са
извършени редица СМР,за да бъде приведен апартамента в състояние годно
за живеене.Сочи,че закупеният имот е бил в степен на завършеност груб
строеж,всички довършителни СМР в имотите са заплащани от нея със
средства осигурени и от нейните родители,като лично баща й е контролирал
извършването на СМР.Твърди,че сумата заплатена за довършителни СМР е
около 10000 лв. Оспорва формалната доказателствена сила на представените
от ищеца договор за покупко-продажба на недвижим имот от 22.12.1998 год.
и 8 броя квитанции,като счита че са съставени за нуждите на производството
по делото,достоверността на посочените в документите дати,като твърди,че те
са изготвени след закупуване на недвижимите имоти с нотариален акт и
датата, посочена в документите не е достоверна.Оспорва и автентичността на
подписите както на квитанциите,така и на продавача в договора за покупко-
продажба,оспорва и верността на изложените факти в документите.Позовава
се на обстоятелството,че закупения от двамата като съпрузи, по време на
брака им недвижим имот е бил тяхно семейно жилище, след прекратяване на
брака е бил предоставен за ползване на ищеца именно тъй като е бил
семейно жилище, докато тя заедно с роденото дете се е върнала в гр.С.
З..Посочва,че през 2010 год. ищецът се е установил трайно да живее в гр.С. и
е създал ново семейство,а от м. януари 2011 год. апартамента е обитаван и
посещаван от нея и нейния син,който и в момента живее в жилището,тъй като
учи и работи в гр.Б..Твърди,че тя се е грижила и е стопанисвала имота с
ясното съзнание,че е собственик на ½ ид.ч. от него,всяко лято е ходила на
почивка заедно със сина си и е отсядала в съсобственото жилище,заплащала е
данъчните задължения за притежаваните ½ ид.ч.,поради това,че живее по-
близо до гр.Б. тя изключително често е посещавала имота,за да следи
състоянието му.С оглед на така изложеното е заявила евентуално възражение
за придобивна давност на ½ ид.ч. от посочените имоти на основание
чл.79,ал.2 от ЗС.Моли да бъде призната за собственик на ½ ид.ч. от
посочените недвижими имоти по давност чрез добросъвестно владение в
период по-дълъг от 5 години само в случай,че бъде уважен иска на ищеца на
3
посоченото в исковата молба основание.Счита,че е необходимо доказване на
произхода на средствата,с които е платена цената на имота при неговото
придобиване,като счита,че такива твърдения не са въведени и доказателства
в тази насока не са представени.Претендира разноски.Представя и ангажира
доказателства.
Евентуалното възражение на ответницата е с правно основание в
чл.124,ал.1,предл.2 от ГПК във вр. с чл.79,ал.2 от ЗС.
Бургаски окръжен съд като обсъди доводите на страните и представените и
събрани по делото доказателства намира за установено от фактическа страна
следното:
Безспорно е между страните,че ищецът и ответницата са бивши
съпрузи,сключили граждански брак на 10.06.2000 год.Безспорно е също
така,че бракът е прекратен с влязло в сила решение № № 683 от 14.06.2005
год. по гр.д.№ 2058 по описа за 2004 год. на Районен съд Б..Не е спорно,а това
е видно и от представения на лист 14 от делото нотариален акт в заверено
копие,че около шест месеца след сключване на брака и по-точно на
27.12.2000 год. ищецът и ответницата като съпрузи заедно са участвали в
нотариално производство ,като са закупили от едноличен търговец „Стоник-
Стоян Стоянов“ и З. Д. С. следните недвижими имоти– мезонетен
апартамент № 2 в груб строеж,на етаж * жилищен и мансарден етаж в
масивната жилищна сграда със сутеренен,партерен,четири жилищни и
мансарден етажи,построена в гр.Б. ,ул.“П. Е.“ № * ,който мезонетен
апартамент е с обща застроена площ 126,95 кв.м. ,като първо ниво,находящо
се на етаж * –жилищен ,е с площ 66,68 кв.м. и се състои от кухня,дневна-
трапезария,баня-WC,антре,вътрено стълбище,две тераси,при
граници:северозапад-калк.зид,североизток-двор,югоизток-двор,югозапад-
стълбищна клетка и мезонет № 1,а второ ниво на мезонетния апартамент
,находящо се на мансардния етаж е с площ 60,27 кв.м. и се състои от две
спални,баня- WC,антре,вътрешно стълбище и две тераси при граници:
северозапад-калканен зид,североизток-двор,югоизток-двор,югозапад-
стълбищна клетка и мезонет № 1,ведно с прилежащото складово помещение
№ 2 в сутерена,с площ 8,75 кв.м. при граници: северозапад-склад №
1,североизток- коридор,югоизток- складово помещение № 2а,югозапад-
ул.“П.Е.“,както и съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото
4
на строеж върху дворното място,в което е построена сградата,ведно с
15,10/240,40 кв.м. ид.ч. от застроената площ в това дворно
място,съставляващо урегулиран парцел XIII-191 в кв.(152 по плана на
гр.Б.,целия с площ 240,40 кв.м. по нот. акт,а по скица 240 кв.м. ,от които
собствени на продавачите 73,39 кв.м. ид.ч. при граници на парцела: изток и
юг-парцел XII-190,север-парцел XIV-192,запад-ул.“П.Е.“. За договора за
покупко-продажба е оформен нот. акт под № 53 от дата 27.12.2000 год. на
нотариус Диана Райнова,вписан в Агенция по вписвания на следващия ден
28.12.2000 год. с акт № 207,т.21,дело 6577.Договорената продажна цена
,съгласно посочения по-горе нотариален акт, е в размер на сумата от 32000
лв., за която сума е записано,че продавачите са заявили ,че са получили
напълно и в брой от купувачите,а купувачите са заявили,че са изплатили
напълно и в брой на продавачите.Видно от съдържанието на нотариалния акт
,вписаната продажна цена е незначително по-висока от данъчната оценка на
същия имот към този момент,като последната е била 31206,60 лв.
Не е спорно между страните,че в така закупения апартамент са заживели като
семейство и той е представлявал тяхно семейно жилище до момента,в който
П.М. заедно с роденото от брака дете го е напуснала и се е установила да
живее при своите родители в друго населено място.Няма спор и по
обстоятелството,че след това ,тя е подала и искова молба за
развод.Безспорно е между страните,а това е видно и от съдържанието на
решението по бракоразводното дело,че с него упражняването на
родителските права по отношение на роденото в брака дете през м. януари
2001 год. Стоян е предоставено на майката,а ползването на процесния
апартамент-семейно жилище-на ищеца.
Към настоящия момент в кадастъра,видно от приложената схема на
самостоятелен обект в сграда и скица на ПИ , имотите са описани така:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.615.219.1.8 по КККР на
гр. Б., с адрес на имота: гр. Б., ул.“С.П. Е.“ № *,ет.*, който самостоятелен
обект се намира на етаж * в сграда с идентификатор 07079.615.219.1 с
предназначение:жилищна сграда-многофамилна, разположена в поземлен
имот с идентификатор 07079.615.219, с предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент,брой нива на обекта:2, с посочени в документа
площи: 126,95 кв. м.,приложащи части:изба с площ от 8,75 кв.м. при съседни
самостоятелни обекти в сградата:ниво 1- на същия етаж:
5
07079.615.219.1.7,под обекта: 07079.615.219.1.6,над обекта :
07079.615.219.1.7,ниво 2- на същия етаж - 07079.615.219.1.7, под обекта –
няма , над обекта –няма,както и на 15,10/243 кв.м. от поземлен имот с
идентификатор 07079.615.219 по КККР с адрес на поземления имот
гр.Б.,ул.“С.П. Е.“ № * с площ от 243 кв.м.,трайно предназначение на
територията:урбанизирана,начин на трайно ползване:ниско застрояване/до 10
м./,предишен идентификатор-няма номер по предходен план:191,квалтал
15,парцел 12,съседи 07079.615.220, 07079.615.218, 07079.615.210;В схемата
на самостоятелния обект в сграда-лист 15 от делото, като собственици са
записани ищецът и ответницата.В удостоверението за данъчна оценка на лист
17 от делото като собственици с по ½ ид.ч. от имотите са записани отново
ищецът и ответницата.
От събраните по делото доказателства е видно,че имотът се намира в
сграда,чийто строеж е разрешен съгласно разрешение за строеж № 186 от
11.10.1996 год.Разрешението е издадено на две физически лица с
адреси,адресите на сградата, и на едноличен търговец „Стоник-Стоян
Стоянов“ ,като в края му е посочено:нот. акт за суперфиция и
разпределение.На 16.12.1996 год. е съставен и протокол за определяне на
строителна линия и ниво в присъствие на С. С.,представител на инвеститора
и изпълнителя-ЕТ „Стоник-Стоян Стоянов“.
Ищецът е представил сключен на 22.12.1998 год. с фигуриращия в
разрешението за строеж и протокола за строителна линия и ниво едноличен
търговец „Стоник-Стоян Стоянов“ писмен договор за покупко-продажба на
процесния недвижим имот като липсва нотариално удостоверяване на
подписи,дата или съдържание на този документ. С този договор продавачът-
едноличен търговец ,се е задължил да предаде на ищеца като купувач
процесния апартамент през м. февруари 2000 год. в описана по раздел II
степен на завършеност.Договорена е също така и продажна цена от 13100
долара,платима на 4 вноски с фиксирани дати и размери също в щатски
долари.Представени са осем квитанции към ПКО ,в които продавачът по
писмения договор за покупко-продажба е приел от ищеца по делото в
периода 1999 год.-2000 год. парични суми в щатски долари,с основание-
вноска за жилище.В квитанциите от 2000 год. са вписани следните дати на
издаването им:05.03.2000 год.,06.05.2000 год. и 11.05.2022 год.От
6
извършената по делото и приета без възражения на страните съдебно-
почеркова експертиза,която съдът изцяло възприема,тъй като е обоснована,не
страда от вътрешни противоречия и не бяха ангажирани доказателства,които
да я опровергават,се установява,че писмения договор и осемте квитанции са
подписани от посочения в тях издател: продавач,гл. счетоводител и касиер
С. Н. С.
От събраните от свидетеля С. С. гласни доказателства се констатира,е той е
контактувал в своя офис само с ищеца,като той му е предавал лично
вноските,за които е съставил квитанции.Заявява,че с ответницата се е
запознал и я е видял за първи път при изповядване на нот. акт на 27.12.2000
год. Там тя е била в качеството си на съпруга на ищеца,свидетелят не е имал
никаква предварителна уговорка за нейното присъствие,а когато е отишъл
при нотариуса,е заварил там двамата съпрузи.Контакти само с ищеца е
осъществявал и свидетеля А. К.-посредник в отношенията между строителя
на сградата и ищеца.С него е започнал процеса по закупуване на имота,като
ищецът е отишъл в офиса му и се е поинтересувал от апартамент.Свидетелят
е завел Д.В. до сградата на ул.“П. Е.“ № * ,която тогава е била в груб
строеж и му е показал жилището.Той го е завел и при строителя С. като
клиент.В сключването на предварителния договор свидетелят К. не е
участал,нито чрез него са заплащани вноските,ролята му е била само на
посредник.Той не е участвал и при изповядване на нотариалния акт,но тъй
като е намирал клиенти за обектите в сградата,участвал е със средства в
самото строителство,самия той е имал обекти в сградата,които е
продавал,разяснява и практиката на продажбите:сключване на предварителен
договор при разсрочено плащане,внасяне на сумата на вноски,подписване на
по-късен етап на нотариален акт.Свидетелят не е присъствал при
изповядване на сделката пред нотариуса,тъй като не се е наложило и не знае
кой е участвал в нея.
От показанията на свидетелката М. С.,която заявява,че са приятелки с
ответницата и се познават от деца,се установява,че тя не е присъствала на
сватбата на страните,виждала е ищеца един или два пъти,но не го
познава,знае,че са се оженили през 2000-та година.Посочва,че родителите на
П. са й помагали много,като са й помагали много и за обзавеждането.Извън
тази помощ, посочва,че заедно с ответницата са ходили на село при бащата
на П.М.,за да вземе тя сумата от 20000 лв. за закупуване на процесния
7
апартамент.Посочва,че пътуването е било през зимата, преди празниците в
края на 2000 год.,когато и двете са били бременни,като инициатор на
пътуването е била ответницата и тя е заявила на свидетелката ,че парите са
необходими за апартамент,който ще купуват семейно в гр.Б..Свидетелката е
присъствала и на предаването на пачка пари от бащата,но нито свидетелката
ги е броила,нито ответницата и баща й са броили парите пред нея.Останала е
с впечатление,че сумата е такава от разговора помежду им.Парите,
свидетелката заявява,че са пренесели с колата й в гр.С. З.,където е оставила
ответницата.Заявява,че не е била с П.М.,когато последната е носила парите в
Б.,като предполага,че са били дадени за това,за което са били взети.
Посочва,че е идвала в процесния апартамент,когато ответницата не е
живеела постоянно в него,идвала е три-четири пъти в жилището в гр.Б. след
като страните по делото са се разделили,като е преспивала там,ответницата е
имала ключове и е почиствала.
Страните не спорят,а това се установява и от показанията на родителите на
ответницата,че тя и ищеца са живели заедно около една година преди да
сключат граждански брак ,като са обитавали жилище собственост на бащата
на ищеца.Това жилище са ползвали и след като са се оженили в средата на
2000 год.,както и няколко месеца след като се е родило детето им.След това
са се преместили в закупеното през м. декември 2000 год. процесно
жилище.По време на съвместното съжителство,а впоследствие и като
семейство,родителите на ответницата са оказвали финансова подкрепа като
са им изпращали пари с пощенски записи,а майката на ответницата ги е и
посещавала,за да им помага.След сватбата са ходили да огледат
жилището,което е било на груб строеж,за да видят докъде са стигнали с
ремонта.Бащата е помагал лично ,когато жилището е било обособено,като е
носил тухли и материали за замазване,изпращали са пари за
обзавеждане,купили са кухненско обзавеждане.Въпреки,че бащата на
ответницата си спомня,че сватбата е била в луксозно заведение в Свети Влас
и повечето разходи за нея е направил той,не си спомня дали на сватбата са
събрали някакви пари,изразява предположение,че това се е случило,не се
сеща и дали им е дал пари на сватбата,като отново изразява предположение,че
е сторил това.Изразява и предположение,че фирма е строила сградата.И
двамата родители споделят спомен относно посещение на тяхната дъщеря и
свидетелката М. С. в къщата им на село в края на 2000 год.,преди
8
новогодишните празници,когато бащата е предоставил сума от 20000 лв. на
П.М..Показанията на бащата са противоречиви относно целта ,за която е
дадена тази парична сума:първоначално заявява,че тя е била
предназначена,за да си оправят апартамента,като тази цена го е шокирала,а
после заявява,че мисли,че парите са били ,за да закупят апартамента.В
показанията си майката на ответницата заявява,че помощта с пари е търсена
,за да си заплатят жилището и да направят договора.И двамата свидетели
посочват,че внукът им е живял в жилището около година,тъй като е играел
във футболен клуб „Ч.“.Майката на ответницата посочва,че дъщеря й е
идвала през лятото на почивка,както и че е плащала данъци.Синът на
страните също заявява,че е живял през 2021 год. в жилището,понеже играе
във футболен отбор в гр.Б.,като през периода,когато е бил сам,той се е
грижил за апартамента.Посочва, че е посещавал апартамента и с двамата си
родители поотделно след като са се развели,както и с приятелка на своята
майка и нейния син.Заявява,че е имал ключове и не е имало проблем,че
идва.Твърди,че и майка му е идвала доста чести и е оправяла жилището.Както
родителите на ответницата ,така и синът на страните заявяват,че не знаят да е
имало спор или проблем между бившите съпрузи някой от тях да ползва
жилището,не е имало конфликт ,не е имало случай ответницата да не може да
влезе.
Свидетелката К.,живуща в съседна сграда, не познава ответницата,видяла я е
когато след построяване на кооперацията семейството е дошло да се нанася,а
след това още два пъти,не се е запознавала с нея,виждала е сина на
страните,но по времето когато е бил съвсем малък.Останалите показания на
тази свидетелка не следва да бъдат обсъдени и съобразени,тъй като не се
отнасят до факти,за чието установяване е допусната до разпит.
При така установените факти съдът направи следните изводи от правна
страна:
Безспорно е,че процесният недвижим имот е придобит по време на брака
между страните и по-точно шест месеца след сключването му.Ищецът
твърди,че въпреки това,той не е станал съпружеска имуществена общност,тъй
като продажната цена е заплатена изцяло и само от него в пълен размер
преди сключване на гражданския брак.Следователно,ищецът твърди,че е
вложил лични свои средства,преди сключване на брака , в закупуването на
9
апартамента.Ответницата от своя страна твърди,че сумата от 32000 лв. по
нотариалния акт е била заплатена в деня на нотариалното изповядване на
сделката пред нотариус,като една част от сумата е била осигурена от
сумите получени от младоженците от гостите и роднините на сватбата,а
другата част са осигурени от родителите й.Съдът намира за установени
фактическите твърдения на ищеца с оглед на всички събрани по делото
доказателства, независимо,че конкретният произход или източник на
средствата, с които е извършено плащането на цената ,не е установен по
делото.
Придобиването на недвижим имот и в частност на жилище,обичайно не
представлява еднократен и спонтанен акт,а осмислен процес.Този процес
започва със зараждане на идеята за необходимост от притежание на такава
вещ, търсене и намиране на подходяща недвижимотст ,която да отговаря на
определени представи и потребности,намиране на финансови средства за
осъществяване на придобиването-отделяне на част от наличните
такива,набиране на такива,ако наличните не са достатъчни,водене на
преговори с продавачи,в зависимост от ситуацията-подписване на
предварителен договор или директно сключване на окончателен договор.В
този процес,особено когато става дума за жилище,което ще бъде семейно
такова,обичайно участват и двамата съпрузи,когато са сключили граждански
брак, или съвместно съжителстващите ,когато не са сключили граждански
брак,евентуално когато сключване на такъв предстои.С отделните етапи на
този процес обичайно са запознати хора от най-близкия семеен кръг на двете
лица-родители,братя , сестри,както и най-близки приятели,които често се
налага и да оказват помощ,преимуществено с предоставяне или осигуряване
по друг начин на необходимите парични средства за покупката.Всички тези
обстоятелства сочат на намерение и у двамата съпрузи или съвместно
съжителстващи да придобият общо недвижимистта- семейно жилище,както
и на осъществяване с общи усилия и действия на това намерение.
От събраните доказателства на първо място не се установява общност на
намерението да се придобие жилище.В тази насока фактическите твърдения
на ответницата не се подкрепят от ангажираните от нея доказателства.Няма
данни в показанията на родителите и приятелката на ответницата бившите
съпрузи във времето когато са живели заедно в жилище,собственост на
бащата на Д.В.,преди сключване на гражданския брак,да са имали идея или да
10
са решили да закупят съвместно собствен имот където да живеят
самостоятелно като семейство.Няма данни и да са оглеждали заедно имота
,предмет на спор в настоящия процес,няколко месеца преди да сключат
граждански брак,вкючително и заедно с родителите на ответницата.От
показанията на родителите се констатира,че жилището са видели ,когато вече
е било обособено,в груб вид, едва след сватбата,с предстоящи по него
довършителни работи,за да бъде приведено в годен за ползване по
предназначението му вид. Показанията на свидетелите,ангажирани от
ответната страна, касаят един конкретен момент,който поради
заинтересоваността на свидетелите и противоречията в показанията им, и не
може да се приеме,че е свързан точно с процеса на покупката на жилището
на ул.“П. Е.“.Този конкретен момент е преди новогодишните празници на
2000 год.,шест месеца след сключване на брака,когато очевидно решението
за придобиване на процесния недвижим имот е било окончателно взето-
ответницата е отишла при родителите си ,за да поиска голяма по размер
парична сума-20000 лв. според всички свидетели.Свидетелката М. С.
възпроизвежда не собствените си възприятия на факта на плащане на част от
цената на продавача по нот. акт от 2000 год. ,а предположенията си и
получената информация от ответницата за предназначението на паричната
сума.Показанията на бащата на ответницата са противоречиви:първоначално
посочва,че парите са били ,“за да си оправят апартамента“,а след това
изразява предположение :“Мисля,че парите бяха,за да закупят
апартамента“.Единствено в показанията на майката на ответницата е налице
яснота“…да им помогнем с пари,за да си заплатят жилището и да направят
договора“.Тези показания обаче не могат да бъдат възприети,тъй като са
заинтересовани,не се подкрепят от показанията на останалите двама
свидетели,а и такива фактически твърдения в писмения отговор на
ответницата няма.По отношение на заплащането на цената в писмения
отговор са въведени най-общи и неконкретизирани твърдения:“Една част от
сумата за закупуване на имота е осигурена от сумите получени от
младоженците от гостите и роднините на сватбата,а другата част са
осигурени от родителите на П.М..“.С оглед на горното съдът намира,че
сумата от 20000 лв. е предоставена именно за довършване на жилището,а не
за заплащане на цената му,като именно в довършването са участвали
родителите й,включително нейния баща с личен труд.В този смисъл
11
показанията на свидетелите са в подкрепа на фактическите твърдения по
писмения отговор за финансово и лично участие на бащата на ответницата в
довършителните СМР на стойност около 10000 лв. Не се установява от
показанията на свидетелите на сватбеното тържество младоженците да са
получили парични средства,било от гости,било от роднини,било от
родителите на П.М..Не се установява договорката с продавача-собственик на
имота,да е постигната малко след сключване на брака.Никой от
ангажираните от ответната страна свидетели не познава,нито е виждал,нито е
разговарял с продавача,нито знае по какъв начин е било извършено
строителството на сградата,в която се намира апартамента.Нито един от
свидетелите не посочва каква е била действителната продажна цена,нито
дали сумата от 20000 лв.,за която приятелката и родителите на ответницата
говорят е покривала цялата продажна цена или част от нея,а ако е покривала
част от продажната цена,от кого и как е осигурен остатъка и какъв е той по
размер.Това са все обстоятелства,които при съществуващо общо намерение
за придобиване на апартамента,при поискана значителна по размер парична
сума и при предварителен оглед на място,няма как да са останали
некоментирани или неизвестни. Не се установява и как сумата от 20000 лв. е
достигнала от гр.С. З. до гр. Б. и как е предадена на продавача С. С.Твърдения
в писмения отговор в тази насока също липсват. От съдържанието на
нотариалния акт, също така ,не се установява продажната цена посочена в
него,да е заплатена пред нотариус в деня на изповядване на
сделката.Изявление на нотариуса в нотариалния акт в този смисъл няма.Това,
което нотариусът е удостоверил са изявления на двете страни по сделката:на
продавачите,че са получили напълно и в брой от купувачите сумата от 32000
лв.,а на купувачите:че са изплатили тази сума напълно и в брой на
продавачите.Нотариусът не е удостоверил възприет от него и извършен в
негово присъствие факт-плащане в брой на парична сума,а е удостоверил
това,което страните по сделката са му заявили относно продажната цена и
плащането й.Извод за плащане на цената в деня на изповядване на сделката не
може да се направи и от граматическото тълкуване на записаните от
нотариуса изявления на страните по сделката:изявленията са в минало
неопределено време,без допълнително посочен конкретен момент на
извършване на плащането. Следователно,плащането,според изявленията, е
осъществено в неопределен минал момент,който би могъл да е и в деня на
12
изповядване на сделката, преди нея,но и в който и да е друг минал момент.
От събраните писмени и гласни доказателства ,ангажирани от ищеца,се
установява цялостния процес на закупуване на жилището -от търсенето ,през
свързването със строителя на сградата,в която жилището се намира,процесът
на преговори и сключването на предварителен договор,плащането на цената
на вноски,подписването на нотариален акт.В нито един от тези етапи ,освен в
последния-изповядване на сделката,ответницата или родителите й ,не са
участвали.В този смисъл показанията на всички свидетели и тези ангажирани
от ищеца и тези ангажирани от ответницата ,са безпротиворечиви и ясно
установяват,че решението за придобиване на процесния недвижим имот и
изпълнението на това решение,са били на ищеца.Начинът на договаряне
напълно съответства на общоизвестния и обичаен начин на закупуване на
недвижим имот „на зелено“ ,в хода на строителния процес в
България,приложим без прекъсване както в периода 1996 год. ,така и до
момента-сключване на предварителен договор с договаряне на цена във
валута-щатски долари до около 2007 год.,когато България е приета в ЕС и в
евро,след 2007 год.,уговорка за заплащане на цената на вноски, и
финализиране на договорната връзка със сключване на нотариален акт. С
оглед на горното съдът изцяло възприема показанията на свидетеля
К.,включително и в частта,в която той заявява,че е контактувал само с ищеца
и преди сключване на гражданския му брак. Обстоятелството,че договорената
в предварителния договор продажна цена не съответства на продажната цена
в нотариалния акт,не разколебава извода за връзката между двата
документа,а именно подписания през 2000 год. договор за покупко-
продажба във форма на нотариален акт ,представлява окончателен договор,с
който са изпълнени поетите задължения по сключения преди това през
1998 год. предварителен договор.Разминаването на продажната цена на
недвижим имот по подписан предварителен договор и по сключения след
това в негово изпълнение окончателен договора не е
необичайно.Общоизвестно е,както бе посочено и по-горе,че от 1997 год. ,а
и до сега, в предварителните договори за покупко-продажба на недвижими
имоти между частни лица,продажната цена обичайно се договаря във валута
като защитна мярка срещу инфлация и хиперинфлация ,а и с оглед
печалба,както и че в окончателните договори,сключвани в изпълнение на
така подписаните предварителни договори , продажната цена е равна или
13
много близка до данъчната оценка на имота,за да се заплатят по-малко
разноски по прехвърлянето на имотите,включително и данъци.Видно от нот.
акт ,вписаната продажна цена е незначително по-висока от данъчната
оценка: 32000 лв. при данъчна оценка 31206,60 лв. Освен това,нотариалният
акт обективира само покупко-продажба на недвижимия имот,а
предварителния договор има смесен характер-както за покупко-продажба
така и за изработка,различна е и степента на завършеност по двата
документа:в нот. акт е записано,че мезонетния апартамент се продава в груб
строеж,в предварителния договор раздел II е договорено извършване на
редица довършителни СМР,осъществявани след грубия строеж. Без
значение е и курса на българския лев към щатския долар публикуван от БНБ
за съответните дати,на които са издадени квитанциите. Този курс се ползва
за счетоводни и статистически цели,а не представлява цена ,по която БНБ
или лицензираните за търговия с чуждестранна валута финансови
институции продават или купуват валута от физически лица.Ето защо
довода черпен от несъответствието на равностойността на продажната цена
в щатски долари с курсовете на българския лев ,публикувани от БНБ за
съответните дни, вписани в квитанциите, е несъстоятелен. По тези причини
съдът намира,че разминаването в продажната цена на имота по двата
документа не води до извод за антидатиране и съставяне на предварителния
договор за нуждите на настоящия процес или до липса на връзка между двете
договорености.Същото се отнася и до представените квитанции.
Установи се безспорно,че съставените предварителен договор и квитанции са
подписани от издателя:продавач,гл. счетводител,касиер С. С.При това
положение тези документи не са неистински и не са налице основания да
бъдат изключени от доказателствата по делото при приложение на
чл.194,ал.2 от ГПК.Тъй като се касае за частни документи,разпоредбите на
чл.193 и чл.194 от ГПК се прилагат само относно подписите в документа,не
и относно останалите им реквизити и по-точно дата на съставяне.Посочената
в частните документи дата не се ползва на основание чл.180 от ГПК с
формална доказателствена сила,но дали документът е антидатиран или не, се
преценява с оглед на всички събрани доказателства по делото.В настоящия
случай съдът намира,че не са налице основания да се приеме антидатиране
на предварителния договор и квитанциите.Действително , ищцовата страна не
ангажира преки доказателства,от които да се установи подписване на горните
14
документи на посочените в тях дати.Изводът за съставянето на тези
документи на записаните в тях дати се подкрепя от показанията на
свидетеля А. К.,а и не са налице други събрани по делото
доказателства,включително и ангажирани от ответната страна,които да
установяват други дати на съставяне на тези документи освен записаните в
тях.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счита,че процесния имот е
собствен само на ищеца,тъй като въпреки,че договорът за покупко-продажба
във форма на нотариален акт е съставен шест месеца след сключване на
брака,продажната цена е изцяло заплатена от ищеца преди сключване на
брака,като от доказателствата по делото не се установява продажната цена да
е заплатена по време на брака ,в деня на сключване на сделката пред
нотариус и парични средства от родителите на ответницата и събрани на
сватбеното тържество да са влагани в нея.При заявените фактически
твърдения на страните относно продажната цена и нейното заплащане, е
ненужно изследване на произхода и по-точно на конкретния източник на
средствата на ищеца,вложени в покупката.С оглед установеното осигуряване
от страна на родителите на ответницата на парични средства и положен от
баща й личен труд в СМР по привеждане на жилището в годен за ползване
от семейството на страните вид и в обзавеждането му,съдът намира,че
именно поради тези обстоятелства и П.М. е участвала в нотариалното
производство като купувач ,наред със съпруга си. Безспорно е, обаче, в
съдебната практика и теория,че този вид принос не води до възникване на
вещни права и съсобственост ,а поражда обилигационни отношения между
съпрузите.
Поради гореизложеното съдът счита,че имотите по нот. акт от 2000 год. са
изцяло лична собственост на ищеца като придобити изцяло със средства
заплатени преди сключване на гражданския брак.
С оглед на горния извод следва да се разгледа възражението за придобивна
давност на ½ част от имота,направено в писмения отговор на ответницата
.Като начален момент на давността П.М. сочи януари 2011 год. и счита,че е
за нея приложима кратката 5 годишна такава.
На първо място съдът намира,че не са налице основания да се приеме за
приложима кратката 5 годишна давност,тъй като не са налице предпоставките
15
за това. Краткият петгодишен срок се прилага само, ако е налице владение,
основано на юридическо основание и субективна добросъвестност към
момента на възникване на това основание.Ответницата твърди,че както тя
така и сина на страните , са посещавали и обитавали апартамента от м.
януари 2011 год. след като през 2010 год. ищецът трайно се е установил да
живее в гр.С. ,като е създал и свое семейство.Не се сочи обаче юридическо
основание на твърдяната установена фактическа власт.Ответницата не е
имала правно основание да упражнява фактическа власт върху
апартамента.Съгласно решението по бракоразводното дело ползването е
било предоставено изцяло на ищеца,като няма данни,а и ответницата не
твърди,че е поискала с оглед на променените обстоятелсва-трайно
установяване на ищеца в гр.С. и създаване на друго семейство,промяна в
разпределението на ползването на жилището.Следователно, приложима в
настоящия случай е общата 10 годишна давност.При твърдения ,че
владението е установено от януари 2011 год.,до завеждане на делото -
05.05.2021 год. действително са изтекли 10 години.Не е спорно и ,че съгласно
разпоредбите на ЗС,се счита,че който упражнява фактическа власт я
упражнява за себе си.Ответницата,обаче,въпреки,че твърди,че е ползвала
целия имот,признава и правата на ищеца върху апартамента,т.е. заявява,че
счита,че са съсобственици.При това положение ,за да се приеме,че тя е
установила фактическа власт , тъй като е считала че е съсобственик, е
следвало да извърши такива действия, с които явно и недвусмислено да
демонстрира спрямо ищеца собственическите си намерения.Такова действие
би представлявало отправено до съда искане,при настъпилата промяна в
обстоятелствата-трайно установяване на ищеца в гр.С. и създаване от него на
ново семейство , за промяна в ползването на семейното жилище,което по
силата на съдебното решение е било предоставено и би следвало да се
ползва само ищеца.Ответницата не твърди,а и няма данни да е разговаряла с
ищеца относно възможността при горните обстоятелства-трайното му
установяване в друго населено място, да ползва жилището.П.М. не твърди, а
и не са събрани доказателства лично на нея да е даден ключ от
апартамента.Безспорно е ,че синът на страните е имал ключ,както и че е
посещавал мезонета с всеки от двамата си родители,но поотделно.При това
положение ответницата е могла да ползва неговия ключ,както и да се снабди
с дубликат от ключа на сина си.От друга страна, е възможно и след
16
бракоразводното дело бравата да е останала несменена.Следователно ,без
значение обстоятелството ,че ответтицата разполага с ключ,от значение е по
какъв начин тя е получила този ключ.Както се установи от показанията на
свидетелите,ползването е било спорадично и кратковременно-жилището е
предоставяно само за преспиване на приятелката на ответницата 3-4
пъти,като почистването за което свидетелката говори , очевидно е било
именно с оглед на тези посещения,същото е положението и със сина на
страните.Посещенията са били винаги в отсъствие на ищеца и без данни да е
бил предварително уведомяван за тях.Няма данни за самостоятелни
посещения,без придружители. С оглед на тези данни съдът намира,че П.М. е
ходила в имота, само във време,в което е било сигурно,че ищецът няма да
бъде в него, само с други хора-приятелка,сина на страните, като техен
придружител,който се грижи за пребиваването им в имота, а не като
пълноправен собственик, без ищецът да е бил известяван предварително за
посещенията и да е искано съгласието му.С оглед характера на
посещенията,те по същество представляват търпими и съизволителни
действия чрез които не може да бъде обективирано собственическо
намерение.Това е така,тъй като те създават незначително безпокойство за
ищеца като собственик,поради което може да се допусне, че той би търпял
да се извършват само от обикновена любезност или тъй като са свързани и с
продължително или кратковременно пребиваване на сина на страните в
имота.Синът на страните е пребивавал там на свое собствено основание,няма
данни взамоотношенията баща и син да са обтегнати или изострени.Данни
за самостоятелно заплащане на данъци за имота са представени само за 2019
год. ,независимо,че както бе посочено и по-горе в съответните служби
имотът се е водил и продължава да се води на двамата бивши съпрузи и до
момента.При това положение доказателствата сочат на намерение за
непостоянно, случайно,безконфликтно кратковременно ползване,но не и за
упражняване на фактическа власт със съзнание за своене,обективирано по
начин да бъде възприето като такова от ищеца.
Ето защо съдът намира възражението за придобиване по давност на 1/ 2
идеална част от имота и прилежащите към него сдлаково
помещение,съответни идеални части от общите части н асградата и от
правото на строеж ,ведно с ид.части от застроената площ на дворното място
за недоказано.
17
Предявеният иск е изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен
като с оглед на този изход на делото на ищеца следва да се присъдят и
претендираните от него разноски. Приложен е списък на разноски,който не е
допълнен ,поправен или изменен,въпреки ,че е представен при устните
състезания,след приемане на заключението на вещото лице.Съдът е обвързан
от посоченото в списъка по чл.80 от ГПК,поради което и именно от него
следва да изхожда при преценка на размера и вида на разноските,които
присъжда.Претендират се разноски за държавна такса ,експертиза и
адвокатсто възнаграждение,като са приложени доказателства за реалното им
извършване-банков документ,документ за паричен превод,договор за правна
защита и съдействие,служещ и като разписка за плащането в брой.Не е
направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
пълномощниците на ищеца.Не следва да се присъждат разноски за такса
служба по вписванията,тъй като не е представен документа,удостоверяващ
плащането.Приложен е препис на вписана искова молба на листи 23 и 24 от
делото с печат на съответната служба,но местата в този печат за посочване
на размер на д.т. и кв. № не са попълнени.Безспорно е,че в производството по
вписване правилата за освобождаване от държавна такса не важат и за
действието такса се дължи,а ако е извършено е и заплатена,но платежния
документ установява сумата и платеца.Съдът не може да изчислява сам
платената за вписване такса въз основа на данните,че вписване е
извършено,нито може да предполага,кой е платеца.При това положение на
ищеца се дължат разноски в размер на 4074,45 лв.
По изложените съображения и на основание чл.124,ал.1,предл.2 от ГПК вр.
чл. 23, ал. 1 СК съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено по предявения от Д. С. В. с постоянен адрес
гр.С.,ж.к. "М. л." № *,ет.*,ап.* с посочени съдебни адресати адв. Георги
Костов и адв. Христина Хаджиатанасова, с адрес на кантората : гр. Б.,
ул.“Пиротска“,№ 13,ет.2 против П. С. М. с постоянен адрес гр.С. З.,бул."М.
М. К." № *,вх. *,ет.*,ап.* иск за установяване в отношенията между
страните,че Д. С. В. е собственик в резултат на пълна трансформация ,поради
влагане на извънбрачни средства в придобиването, на следния недвижим
18
имот– самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.615.219.1.8 по
КККР на гр. Б., с адрес на имота: гр. Б., ул.“С.П. Е.“ № *,ет.*, който
самостоятелен обект се намира на етаж * в сграда с идентификатор
07079.615.219.1 с предназначение:жилищна сграда-многофамилна,
разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.615.219, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент,брой нива на
обекта:2, с посочени в документа площи: 126,95 кв. м.,прилежащи
части:изба с площ от 8,75 кв.м. при съседни самостоятелни обекти в
сградата:ниво 1- на същия етаж: 07079.615.219.1.7,под обекта:
07079.615.219.1.6,над обекта : 07079.615.219.1.7,ниво 2- на същия етаж -
07079.615.219.1.7, под обекта – няма , над обекта –няма ,както и на 15,10/243
кв.м. от поземлен имот с идентификатор 07079.615.219 по КККР с адрес на
поземления имот гр.Б.,ул.“С.П. Е.“ № * с площ от 243 кв.м.,трайно
предназначение на територията:урбанизирана,начин на трайно
ползване:ниско застрояване/до 10 м./,предишен идентификатор-няма номер
по предходен план:191,квалтал 15,парцел 12,съседи: 07079.615.220,
07079.615.218, 07079.615.210.
ОСЪЖДА П. С. М. от гр.С. З. да заплати на Д. С. В. от гр.С. с посочени
съдебни адресати адв. Георги Костов и адв. Христина Хаджиатанасова с
адрес на кантората : гр. Б., ул.“Пиротска“,№ 13,ет.2 сумата от 4074,45 лв.
,представляваща разноски за първоинстанционното производство по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Б. с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Окръжен съд – Б.: _______________________
19