Р Е Ш Е Н И Е
(по чл. 238 от ГПК -
Неприсъствено)
№
..................
гр. Кюстендил, 11.06.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и шести май, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета
Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа
докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д.
№ 2460 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Част
Втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс.
Образувано е по искова молба, депозирана от
„Кредитреформ България“ ЕООД
против А.Г.Г..
В исковата молба се твърди, че на 15.12.2016г. между ответника и „4финанс“
ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус“,
бил сключен Договор за кредит № **********, по реда на чл. 6 от ЗПФУР, който
бил пети по ред договор между страните. Сключването на договора ставало
съобразно подробно посочена в молбата процедура при спазване на относимото
законодателство досежно договорите за предоставяне на финансови услуги от
разстояние.
Кредитът бил отпуснат за сумата от 160.00 лв., за срок от 30 дни и с
падежна дата 14.01.2017 г., като била заявена и незадължителната услуга за експресно
разглеждане на кандидатурата. Усвояването на паричния ресурс станало чрез
паричен превод посредством „Изипей“АД на
10.01.2017г. Към датата на падежа
ответникът е следвало да заплати сума от 209,99 лв., от която: 160,00 лв.
главница; 44,61 лв. такса за експресно разглеждане и 5,38 лв. лихва за периода
на отпускане на кредита.
В последствие, на 16.12.2016г. ответникът направил допълнителна заявка за
отпускане на допълнителен кредит от 130,00 лв. като отново било заявено искане
за ползване на услугата „експресно разглеждане“. Усвояването на паричния ресурс
отново станало чрез паричен превод посредством „Изипей“АД и доколкото падежната
дата не била променяна, то към 14.01.2017г. общо дължимата сума възлизала на
377,01 лв., от които 290,00 лв. главница, 77,40 такса експресно разглеждане на
кандидатурата и 9,61 лв. лихва за периода на отпускане на кредита.
Твърди се, че на 18.12.2016 г. ответникът направил допълнителна заявка за
отпускане на допълнителен кредит от 60,00 лв. като отново било заявено искане за
ползване на услугата „експресно разглеждане“. Сумата отново била усвоена, като
към непроменената падежна дата 14.02.2017г. общият размер на дължимата сума бил
432,47 лв, от които: 350,00 лв. главница, 71,05 лв. такса експресно разглеждане
на кандидатурата, 11,42 лв. лихва за периода на отпускане на кредита.
Ответникът се възползвал от договорните условия да му бъде удължен срока за
връщане на кредита, което само по себе си представлявало допълнителна услуга, и
падежната дата била изменена на 13.02.2017г.
На 23.12.2016г. ответникът подал четвърта заявка за отпускане на
допълнителен кредит от 100,00 лв., ведно с услугата експресно разглеждане на
кандидатурата, като сумата била отпусната същия ден, а към падежната дата
дължимата такава била: 450,00 лв. главница; 77,18 лв. такса експресно
разглеждане на кандидатурата и 14,78 лв. лихва за периода на отпускане на
кредита.
На 28.12.2016 г. Г. подал пета заявка за отпускане на допълнителен кредит в
размер на 270,00 лв., ведно с услугата експресно разглеждане, която сума му
била отпусната още на същия ден, а към падежната дата – 13.02.2017г. – дължими
били 720,00 лв. главница; 140,98 лв. такса експресно разглеждане и 23,87 лв.
лихва за периода на отпускане на кредита.
Шестата си заявка за допълнителен кредит Г. направил на 03.01.2017г. за
сума в размер на 150,00 лв. отново с допълнителна услуга за експресно
разглеждане на кандидатурата. Сумата му била отпусната същия ден, а общо
дължимата такава към падежната дата била 870,00 лв. главница; 171,91 лв. такса
експресно разглеждане и 28,92 лв. лихва за периода на отпускане на кредита.
С настъпването на падежа ответникът не погасил дължимите към кредитора суми
и изпаднал в забава, поради което и съгласно клаузите на Общите условия
започнала да му се начислява наказателна лихва. Били изпратени до ответника
четири напомнителни писма от „Вивус“ с информация относно актуалния размер на
задължението, дни просрочие и начислена наказателна лихва.
На 23.11.2018г. „4финанс“ ЕООД прехвърлило на ищцовото дружество посредством
Договор за прехвърляне №BGF-2018-033/23.11.2018г. вземанията по процесния
договор за кредит в размер на 1911,39 лв., от които: 790 лв. главница; 171,91
лв. такса „експресно разглеждане на кандидатурата“; 28,92 лв. лихва за периода
на отпускане на кредита; 790,56 лв. наказателна лихва и 50,00 лв. отписани
такси за събиране. Вземанията били подробно описани в Приложение № 1,
представляващо неразделна част от договора за цесия.
Ищцовото дружество, надлежно упълномощено от цедента, изпратило на
кредитополучателя уведомление за извършената цесия, като пратката била останала
неполучена. Поради това, за нуждите на уведомяване на длъжника за станалото
прехвърляне на процесното вземане, препис от уведомлението бил приложен към
исковата молба, с която да му бъде връчено.
Предвид горното се иска да бъде постановено решение, с което да се осъди А. Г. Г., с адрес: *** да
заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10 сумата от 870,00 лв.,
представляваща главница по Договор за кредит № **********, както и 183,68 лв. –
лихва за забава, начислена за периода 24.11.2018г. до 22.12.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата
молба (23.12.2020 г.) до окончателното изплащане на вземането.
В условията на евентуалност
се иска да бъде осъден А. Г. Г., с адрес: *** да заплати на „Кредитреформ
България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Шандор Петьофи“ № 10 сумата от сумата от 870,00 лв., представляваща
главница по Договор за кредит № **********, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба (23.12.2020 г.) до окончателното изплащане на вземането като
получена без правно основание – по чл. 55, ал.1 от ЗЗД.
Претендират се сторените в производството разноски, в т.ч. за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лв.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
ответникът не е упражнил правото си на
отговор.
В съдебно заседание исковата претенция се
поддържа посредством предварително депозирано от ищеца становище в посочения
смисъл, а ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител,
без да е направено искане за разглеждането на делото в негово отсъствие.
С оглед процесуалното му поведение ищецът сочи, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК
и моли за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът е
приел молбата за основателна, приключил е съдебното дирене, дал е ход на
устните състезания и е уведомил страните, че ще постанови неприсъствено
решение.
За прецизност отново следва да се посочи, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1,
т. 1 от ГПК
за постановяване на неприсъствено решение, а именно:
ответната
страна е получила препис от исковата молба и приложенията към
нея (връчени на 21.01.2021 г. при усл. на чл. 44 от ГПК) с указание да подаде писмен отговор в едномесечен срок,
както и за последиците при непредставянето на такъв. Въпреки това отговор не е
постъпил. Наред с това, макар и редовно призован, не
се явява в
първото заседание по делото (призовката е връчена на
29.04.2021г. отново при усл. на чл. 44 от ГПК) и не се представлява. Не
е направил искане за разглеждането
му в негово
отсъствие, макар и изрично да са указани последиците от
предприетото процесуално поведение.
Налице са и предпоставките по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявените искове са вероятно основателни с оглед посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
С оглед изложеното и процесуалното бездействие
от страна на ответника, съдът приема, че исковата претенция е основателна и ще бъде
уважена в претендирания размер.
Съгласно
нормата на
чл. 239, ал. 2, изр. 1
от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, поради което съдът не
излага подробни съображения.
Уважаването на главната претенция не налага
произнасяне по евентуалната такава.
С
оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответната страна следва да бъде
осъдена да заплати на ищцовото
дружество направените разноски по настоящото производство. Т.к.
страната е била представлявана от юрисконсулт, производството по делото е
приключено в едно заседание, в което е уважено искането за постановяване на
неприсъствено решение, а към датата на постановяване на настоящото решение
разпоредбата на чл. 78, ал.8 от ГПК в редакция по ЗИДГПК, обн.ДВ,
бр.8/24.01.2017 г. е влязла в сила, размерът на възнаграждението му следва да
се определи съгласно чл. 78, ал.8 ГПК вр. чл. 37 от
Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ в размер на 100,00 лв. Доказани са и
разходи за платена държавна такса в размер на 100,00 лв.
По
изложените съображения и на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА А. Г. Г., ЕГН:
**********, с адрес: ***, да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“
№ 10 сумата от 870,00 лв.
(осемстотин и седемдесет лева и нула стотинки), представляваща главница по
Договор за кредит № **********, както и 183,68
лв. (сто осемдесет и три лева и шестдесет и осем стотинки) – лихва за забава,
начислена за периода 24.11.2018г. до 22.12.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба (23.12.2020
г.) до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА А. Г. Г., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на „Кредитреформ
България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Шандор Петьофи“ № 10 сумата от 200,00 лв. (двеста лева), представляващи
сторени по делото разноски.
Решението не подлежи на обжалване - арг. от разпоредбата на чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис
от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд –
Кюстендил:______________