О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 16.02.2021 г. гр. Бургас
БУРГАСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
шестнадесети февруари две хиляди двадесет и
първа година
в закрито заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гражданско дело № 8555 по
описа за 2020 г., за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молба
„ЕЛПАК ТРЕЙДИНГ“ ЕООД против „БИОВЕТ 72“ ЕООД, с която е
предявен установителен иск за присъждане на законна
лихва в размер на 0,50 лева, изчислена върху главница от 78 лева, считано от
датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение –
30.09.2020 г. до окончателното изплащане на главницата на 22.10.2020 г.
В
законоустановения едномесечен
срок постъпва
отговор на исковата молба, с който на първо място се твърди, че искът е
недопустим.
Съдът, след
като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Въз основа на заявление на „ЕЛПАК ТРЕЙДИНГ“ ЕООД е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 260208/01.10.2020 г. против
„БИОВЕТ 72“ ООД по ч. гр. дело № 5997/2020 г. по описа на БРС за следните суми:
78 лева, представляваща
главница по фактура № **********/01.06.2018 г. за
извършени услуги; 18,46 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 02.06.2018 г. до
29.09.2020 г.; законната
лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението 30.09.2020 г. до
окончателното й изплащане.
Длъжникът получава препис от заповедта за изпълнение на
20.10.2020 г. и в срок, на 09.11.2020 г., депозира възражение, че не дължи. Във
възражението не се твърди, че част от вземането по заповедта е изплатено. С
оглед горното с разпореждане от 10.11.2020 г. съдът е указал на дружеството да
предяви установителни искове за вземанията си.
В срок дружеството заявител предявява установителен
иск само за законна лихва.
Според разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК искът
за съществуване на вземането се
смята предявен от момента на
подаването на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение. Вземането
за лихва е акцесорно и зависи от това, дали
ще се уважи
иска за основното
вземане и в какъв размер. Докато съдът не се
е произнесъл за главното задължение, той не може
да се произнесе
и за лихвата. Така,
докато е висящо делото за присъждане
на основното вземане, е висящо и производството за присъждане на законната
лихва,
щом тя е претендирана със
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Присъждането й е последица от уважаване на
иска за предявеното
вземане, поради което производството за нея остава
висящо до влизане в сила на решението за
основното вземане. Когато няма присъдена главница, няма база за присъждане
на лихва – аргумент от Решение
№ 180 от 21.05.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 486/2012
г., IV г. о.
Предвид
акцесорния характер на вземането на
законната лихва, тя не може
да се присъди
преди да е присъдена главницата, т. е. по
искането за присъждане на законна лихва
съдът може да се произнесе
едва след разрешаване на въпроса за дължимостта
на вземането и размера
му – в този
смисъл Определение
№ 381 от 11.07.2019 г. на
ВКС по гр. д. № 101/2019
г., I г. о.
Безспорно установителен иск за
вземането за главница не е предявен в указания от заповедния съд срок, който е преклузивен. След като такъв липсва, то заповедта за
изпълнение не може да влезе в сила и подлежи на обезсилване (правомощие на
заповедния съд). При това положение исковият съд не е „обвързан“ с факта, че
ответникът дължи сумата от 78 лева. Твърдението на ищеца, че длъжникът е
извършил плащане на сумата след депозиране на заявлението, е факт, който следва
да бъде съобразен от исковия съд по чл.235, ал.3 от ГПК, но е нужно да бъде
предявен установителен иск за главницата, след като е
налице възражение против заповедта и указание на заповедния съд за предявяване
на иска.
Предвид изложеното искът се явява недопустим и
производството по него следва да бъде прекратено, а заповедта за изпълнение в
тази й част обезсилена.
Предвид
изложеното и на основание чл. 130 от
ГПК Бургаският районен съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 8555/2020 г. по описа на БРС
поради недопустимост на предявения от „ЕЛПАК ТРЕЙДИНГ“ ЕООД против „БИОВЕТ 72“
ЕООД установителен иск за присъждане на законна лихва
в размер на 0,50 лева, изчислена върху главница от 78 лева, считано от датата
на депозиране на заявление по ч. гр. дело № 5997/2020 г. по описа на БРС за
издаване на заповед за изпълнение – 30.09.2020 г. до окончателното изплащане на
главницата на 22.10.2020 г.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение №
260208/01.10.2020 г. по ч. гр. дело № 5997/2020 г. по описа на БРС в частта, с
която в полза на „ЕЛПАК ТРЕЙДИНГ“ ЕООД е присъдена законна лихва върху главница
от 78 лева, считано от датата на депозиране на заявлението на 30.09.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Определението
подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Бургас с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: