РЕШЕНИЕ
№ 797
Смолян, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Смолян - I състав, в съдебно заседание на първи юли две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ИГНАТ КОЛЧЕВ |
При секретар ВЕСЕЛКА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ИГНАТ КОЛЧЕВ административно дело № 20257230700083 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на П. В. Д., (означена като „искане“). С молба вх. № 1119/03.06.2025г. същия сочи, че иска прогласяване на нищожност на АУЗД № 960/11.10.2024г. и Протокол № 185/04.11.2024г. С определение № 668/11.06.2025г. съдът е приел, че оспорването на Протокол № 185/04.11.2024г. е процесуално недопустимо, тъй като този акт не притежава белезите на ИАА и е прекратил производството в тази му част.
Срещу прекратителното определение е постъпила частна жалба, означена като „искова молба“, оставена от съда без движение с дадени указания по отстраняването на констатираните пороци с разпореждане № 749/25.06.2025г. Разпореждането е изпратено на жалбоподателя на 25.06.2025г. и в указания от съда срок указанията не са изпълнени, вследствие на което прекратителното определение е влязло в законна сила.При това положение предмет на съдебен контрол се явява само АУЗД № 960/11.10.2024г. В ЧАСТТА, в която се иска прогласяване на неговата нищожност с твърдения за грубо нарушаване на съдопроизводствените правила.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата. Предоставен е срок за депозиране на писмена защита, в който е представена отново „искова молба“. В нея се съдържат ирелевантни за правоотношението твърдения, поради което съдът не счита за необходимо да я анализира.
Също в предоставената от съда възможност от юриск. К., в качеството на процесуален представител на административния орган са постъпили писмени бележкиь в които излага своето становище за оставяне на подадената жалба без уважение. Сочи се, че оспорения административен акт е връчен на жалбоподателя на 18.10.2024г.
След преценка на изложеното в жалбата, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема за безспорно, независимо от твърденията на жалбоподателя Д., че оспореният АУЗД № 960/11.10.2024г. му е връчен. Това обстоятелство е ирелеватно за допустимостта на оспорването, тъй като сезирането на съда с твърдения за нищожност на един ИАА не се преклудира за разлика от оспорването за незаконосъобразност, което е свързано с влизане в сила на акта поради необжалването му-чл. 149, ал.5 АПК. С оспорения акт са начислени ДНИ и ТБО към 11.10.2024г. в общ размер на 220,46 лв., с включена лихва за забава.
Оспореният АУЗД е издаден от Т. Г. С. на длъжност гл. експерт в отдел „Местни приходи“ в община [област]. По делото в съдебно заседание бяха представени Заповед № РД-0132 от 04.02.2020г. и длъжностна характеристика за заеманата от издателя на акта длъжност. От тях съдът установява безспорно, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия като орган по приходите.
При така установеното съдът приема от правна страна следното: Съгласно теорията на административното право и трайната съдебна практика критерии за нищожност на административен акт е наличието на основни недостатъци, засягащи компетентността на органа, който го издава, формата, в която е издаден актът, съдържанието му. За да е нищожен един административен акт, той трябва да е засегнат от толкова тежък порок, който го дисквалифицира като административен акт, което прави невъзможно и недопустимо съществуването му в правната действителност. Следва да бъде преценено всяко едно от изискванията за законосъобразност на административния акт, така, както те са регламентирани в нормата на чл. 146 от АПК, и в случай, че се констатира нарушение на някое от изискванията, неговата интензивност и тежест следва да бъде от степен на същественост достатъчна, за да обоснове извод за нищожност. В административното правораздаване гореописаната преценка за незаконосъобразност, в смисъл на нищожност, освен служебна е и конкретна, в зависимост от тежестта на констатирания порок, с изключение на случаите, когато определени пороци по дефиниция водят до нищожност на акта, каквато е и хипотезата на липса на материална компетентност на съответния административен орган.
В настоящият случай оспореният АУЗД № 960/11.10.2024г. е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма. Извън тези разсъждения, при липса на законоустановени критерии за нищожност, един административен акт следва да се приеме за нищожен и тогава, когато е издаден от некомпетентен по място и време орган, което не се установява по делото Порокът във формата на акта и съществените нарушения на административнопроизводствените правила водят до нищожност, само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление. Нищожен поради противоречие с материалния закон би бил само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. издаден е при пълна липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма, и не е налице възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание. Несъответствието с целта на закона би обосновало нищожност, ако актът не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или когато правните последици от акта са нетърпими от правовия ред. Тези пороци също не са налице в случая, при което жалбата се явява изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Като последица от това на жалбоподателя следва да се възложат разноски по делото в размер на юриск. възнаграждение от 100 лв. за процесуално представителство на ответника.
Мотивиран от горното АССм в настоящия си съдебен състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба вх. № 761/08.04.2025г.на П. В. Д., [ЕГН], с адрес за призоваване [населено място], [улица], вх. „*“, ет.*, ап. * срещу АУЗД № 960/11.10.2024г. издаден от Т. Г. С. на длъжност гл. експерт в отдел „Местни приходи“ в община [област].
ОСЪЖДА П. В. Д., [ЕГН] ДА ЗАПЛАТИ на община [област] юриск. възнаграждение в размер на 100 лв.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО.
| Съдия: | |