№ 42
гр. Варна, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
в присъствието на прокурора Ст. Д. Анд.
като разгледа докладваното от Даниела П. Костова Въззивно частно
наказателно дело № 20223000600008 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.436 ал.2 НПК.
Постъпил е протест от Шуменска окръжна прокуратура срещу определение
№ 204/07.12.2021г. по ЧНД №420/2021г. на ОС Шумен, с което ХР. Р. СТ. бил
реабилитирано по отношение осъжданията му по следните присъди: по НОХД
№ 1377/2003г. по описа на РС - Шумен, по НОХД № 1498/2005г. по описа на
РС - Шумен; по НОХД № 496/2007г. по описа на ОС - Сливен и по НОХД №
215/2011 г. по описа на ОС - Шумен. Навеждат се доводи за
незаконосъобразност на съдебния акт. Моли се постановяване на решение, с
което атакуваното определение да бъде отменено и молбата на С. за
реабилитация да бъде оставена без уважение.
В съдебно заседание протестът се поддържа изцяло.
Процесуалният представител на молителя изразява становище протестът
като неоснователен да бъде оставен без уважение, а протестираният съдебен
акт – потвърден като правилен и законосъобразен.
Въззивният съд на основание чл.436 ал.2 вр. чл.313 и чл.314 от НПК
извърши проверка на атакувания съдебен акт, и след като взе предвид
1
изложените в протеста съображения, както и становищата на страните в
съдебно заседание, констатира:
Протестът e неоснователен.
Основното възражение в протеста е за липсата на реабилитация по
наказанието „глоба“, наложено по НОХД № 496/2007г. по описа на ОС –
Сливен. Не се спори по удовлетворените в останалата част изисквания на
нормата на чл.87 от НК.
От фактическа страна първостепенният съд акуратно е установил
следното:
ХР. Р. СТ. бил осъден както следва:
1. С определение по НОХД № 1377/2003г. по описа на РС - Шумен за
престъпление по чл.198 ал.1 от НК, извършено на 25.05.2003г. му било
наложено наказание “Лишаване от свобода” в размер на 6 месеца,
изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 от НК било отложено за срок
от 3 години. Наказанието било изтърпяно на 28.12.2010г.
2. С определение по НОХД № 1498/2005г. по описа на РС - Шумен за
престъпление по чл.346а т.1 вр. с чл.346 ал.1 от НК, извършено на
12.10.2005г. му било наложено наказание “Пробация” както следва:
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година,
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1
година, безвъзмезден труд в полза на обществото по 160 часа годишно за срок
от две години. Наказанието било изтърпяно на 26.02.2007г.
3. С присъда по НОХД № 496/2007г. по описа на ОС - Сливен за
престъпление по чл.354а ал.1 предл.трето и четвърто от НК, извършено на
22.05.2007г. му е наложено наказание “Лишаване от свобода” в размер на 3
години и „Глоба“ в размер на 5 000 лева. На основание чл.68 ал.1 от НК било
приведено в изпълнение наказанието „Лишаване от свобода“ по НОХД №
1377/2003г. на РС -Шумен.
4. С присъда по НОХД № 215/2011г. по описа на ОС - Шумен за
престъпление по чл.343 ал.4 вр. чл.343 ал.3 предл.3 б.“а“ „б“ вр. чл.342 ал.1 от
НК, извършено на 16.0.2007г. му било наложено наказание “Лишаване от
свобода” в размер на 3 години. На основание чл.343г от НК във вр. с чл.37
ал.1 т.7 от НК му било наложено наказание „Лишаване от право да управлява
2
МПС“ за срок от 3 години. На основание чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК
му било определено едно общо наказание измежду наложените по НОХД №
496/2007г. по описа на ОС - Сливен и НОХД № 215/2011г. по описа на ОС -
Шумен, а именно 3 години „Лишаване от свобода“. На основание чл.23 ал.3
от НК към така определеното общо наказание е присъединено и наказанието
„Глоба“ от 5 000 лева, наложено по НОХД № 496/2007 г. по описа на ОС -
Сливен. На основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение
наказанието „Лишаване от свобода“ по НОХД № 1377/2003 г. на РС - Шумен.
Наказанието било изтърпяно на 19.08.2013г.
5. С определение по НОХД № 339/2015г. по описа на ОС - Шумен за
престъпление по чл.354а ал.1 предл.трето и четвърто от НК, във вр. с чл.29
ал.1, б.“а“ и „б“ от НК, извършено на 05.06.2005г. му било наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година. Наказанието било
изтърпяно на 15.03.2016г.
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че
наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 години
било изтърпяно на 30.11.2014г. Видно е от изложеното горе кога са изтърпени
наказанията лишаване от свобода по всяко едно от осъжданията. Съдът
установил, съобразявайки съдебната практика, че тригодишния срок по чл.87
ал.1 от НК, който започва да тече от изтичане на срока на наложеното с
последната присъда наказание, когато те са повече от една, е изтекъл на
13.03.2019г. От събраните доказателства установил, че след това последно
осъждане - по НОХД № 339/2015г. по описа на ОС-Шумен, С. няма други
осъждания, както и че спрямо него няма заведени дела от общ характер и
образувани досъдебни производства за престъпления, наказуеми с лишаване
от свобода или с по-тежко наказание. От характеристиката от РУ гр.Шумен
съдът установил, че след изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода”
липсват данни Х.С. да е регистриран като извършител на престъпления от
общ характер или да е допуснал нарушения на обществения ред. От гласните
доказателства в съдебно заседание установил, че от момента на изтърпяване
на наказанието осъденото лице С. е започнал да работи и да се грижи за
родителите си, осъзнал е допуснатите от него правонарушения и желае да
промени живота си в позитивна насока. Съдът установил още, че по
осъждането по НОХД № 339/2015г. на ОС-Шумен, не са налице данни за
умишлено нанесени имуществени вреди, които да са предмет на
3
възстановяване. Т.е. установил всички изискуеми от закона положителни
предпоставки за постановяване на съдебна реабилитация на молителя.
Спорът по делото е относно момента на изтичането на погасителната
давност на наложеното наказание „Глоба“ в размер на 5 000лв. ОС – Шумен е
достигнал до следните изводи в тази посока: В контекста на разпоредбата на
чл.87 ал.3 пр.последно от НК „Когато е наложена глоба тя трябва да е
изплатена“ установил, следното: „според справка с изх.№ С210027-178-
0029951/25.11.2021г. на ТД на НАП- Варна, офис Шумен, постановлението
за налагане на обезпечителни мерки с Изх.№ С170027-022-
0043825/03.08.2017г., с което е наложен запор върху банкови сметки на
задълженото лице, е последното извършено действие по събиране на
глобата. Визирана от закона предпоставка при наложена наред с
наказанието лишаване от свобода глоба, тя да бъде платена, не препятства
съдебната реабилитация, когато задължението за изплащане на глобата не
е изпълнено, включително и при образувано изпълнително производство. В
конкретният случай изпълнението на наказанието глоба се е погасило на
03.08.2019г. Абсолютната давност за изпълнение е настъпила на 03.08.2020
г. Изтичането на давността за изпълнение на наказанието глоба на
основание чл.82 ал.4 във вр. с чл.82 ал.1 т.5 от НК по правното си действие
има погасителен ефект, прави го неизпълнимо. В такъв случай реалното
неплащане на глобата не е пречка по чл.87 ал.3 пр.последно от НК за
постановяване на съдебна реабилитация, защото по силата на закона
държавата е загубила правото си да изпълни наложеното наказание, а
процедурата по изпълнението му е станала недопустима. При
освобождаване от изпълнение на наложеното наказание на това основание
статусът на осъдения се приравнява с положението на лице, което е
изтърпяло напълно своето наказание, т.е. изплатило изцяло наложената
глоба. В този смисъл е и ТР № 2/2018 г. на ВКС по т.д. №2/2017г. на ОСНК,
решение № 61/2016г. по н.д.№ 150/2016г., II н.о. на ВКС. Предвид
изложеното без уважение следва да се остави довода на прокурора, че не е
изтекъл тригодишния срок по чл.87 ал.1 от НК след изтичането на срока за
изпълнение на наказанието „глоба“ по чл.82 ал.1 т.5 от НК. Законодателят
не е въвел като изискване изтичането на такъв срок по отношение на
наказанието глоба, когато същото е наложено наред с наказание лишаване
от свобода.“ Прокурорът в протеста възразил именно срещу този извод,
4
считайки, че при налагане на наказание „Глоба“ наред с други наказания
(какъвто е настоящият случай), то следва последователно да изтекат
сроковете по чл.82 ал.1 т.5 и по чл.87 ал.1 от НК, като се позовал че това не е
факт, визирайки последното действие на НАП от 2017г. (налагане на запор),
от което направил аритметична сметка, че срокът по чл.87 ал.1 от НК изтича
на 03.08.2022г., поради което счел съдебното определение за
незаконосъобразно и с протеста си заявил молба за неговата отмяна и за
постановяване на отказ от съдебна реабилитация.
Според настоящата инстанция давностният срок за изпълнение на
наказанието „Глоба“ е изтекъл далеч преди момента, коментиран от съда и от
прокурора. Както по-горе се посочи това наказание е наложено кумулативно
с наказание „Лишаване от свобода“ с присъда по НОХД № 496/2007г. по
описа на ОС – Сливен. По НОХД № 215/2011г. по описа на ОС - Шумен било
извършено групиране с посочената горе присъда, като на основание чл.25 ал.1
във вр. с чл.23 ал.1 от НК било определено едно общо наказание измежду
наложените по НОХД № 496/2007г. по описа на ОС - Сливен и НОХД №
215/2011г. по описа на ОС - Шумен, а именно 3 години „Лишаване от
свобода“; на основание чл.23 ал.3 от НК към така определеното общо
наказание е присъединено и наказанието „Глоба“ от 5 000 лева, наложено по
НОХД № 496/2007г. по описа на ОС – Сливен; на основание чл.68 ал.1 от НК
било приведено в изпълнение наказанието „Лишаване от свобода“ по НОХД
№ 1377/2003г. на РС – Шумен. По НОХД № 496/2007г. на ОС -Сливен за
наложеното наказание „Глоба“ в размер на 5 000 лв. издал изпълнителен лист
на 11.06.2009г. С разпореждане за присъединяване с изх.
№8162/2003/000006/30.11.2012г. посоченото публично вземане било
присъединено към изпълнително дело № 27030008162/2003г. по описа на ТД
на НАП офис Шумен. Последното действие, извършено по събиране на
глобата било Постановление за налагане на обезпечителни мерки от Изх.№
С170027-022-0007162/16.02.2017г., с което бил наложен запор на МПС и
Постановление за налагане на обезпечителни мерки с Изх.№С170027-022-
0043825/03.08.2017г., с което бил наложен запор върху банкови сметки на
задълженото лице. С разпореждане за частично прекратяване на
производството по принудително изпълнение, съгласно чл.225 от ДОПК с
изх.№С200027-035-0023241/10.01.2020г. задължението по НОХД №
496/2007г. по описа на ОС- Сливен било служебно отписано на основание
5
чл.173 ал.2 от ДОПК.
Видно от изложеното присъдата по НОХД 496/2007г. влязла в законна
сила на 04.06.2009г., а изпълнителният лист за наказанието „Глоба“ бил
издаден на 11.06.2009г. Първото действие на НАП по събиране на
задължението било осъществено едва на 30.11.2012г., когато това вземане
било присъединено към вече образувано изпълнително дело срещу същото
лице през далечната 2003г. Въззивната инстанция намира, че още към този
момент е била изтекла давността за изпълнение на коментираното наказание
„Глоба“, тъй като двугодишния срок по чл.82 ал.1 т.5 от НК изтекъл на
11.06.2011г., а този по чл.82 ал.4 от НК - на 11.06.2012г., т.е. отново преди да
бъде предприето каквото и да е действие от органите по изпълнение. В
самото ТР № 2/2018г. на ВКС по т.д. №2/2017г. на ОСНК е коментирана
изпълнителската давност в светлината на стимулиране на органите по
изпълнението към навременно упражняване на правомощията им с цел
недопускане на трайна несигурност в правния мир при продължително
бездействие на администрацията. В посоченото ТР категорично и ясно в т.2
и т.4 е даден отговор на момента, в който настъпва изпълнителска
давност за наложено наказание „Глоба“, като е пояснено, че
изпълнително производство може да се образува само за изискуемо
вземане – т.е. такова, което не е вече погасено поради изтекла в
сроковете на НК. В случая с наказанието „Глоба“ – изпълнително
производство трябва да бъде образувано преди изтичане на две години от
влизане на присъдата в сила или три години, ако междувременно
давността е спирана или прекъсвана с издаване на изпълнителен лист
(какъвто е именно настоящият случай с издаден изпълнителен лист).
Присъдата по НОХД 496/2007г. влязла в законна сила на 04.06.2009г., след
което последвало издаване на изпълнителен лист на 11.06.2009г. От този
момент изтекли повече от три години до първото действие на НАП от
30.11.2012г., с което вземането било присъединено към друго изпълнително
дело. Заради това и в смисловия контекст на ТР на ВКС, вземането вече е
станало неизпълнимо поради изтекла давност. Поради което и тълкуванията
на съда и прокурора по действията на НАП (които действия не задължават
съда относно прилагането на разпоредбата на чл.82 от НК) са
незаконосъобразни. Така настъпилата според настоящият състав давност за
изпълнение на наказанието „Глоба“ още на 11.06.2012г. води до отпадане на
6
предмета на дискутирания между първостепенния съд и прокурора спор. С
оглед изложеното и при кумулативната даденост на всички необходими
предпоставки по чл.87 ал.1 НК, то постановеното определение на ОС –
Шумен като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Предвид изложеното и на основание чл.436 ал.2 от НПК Варненският
апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 204 от 07.12.2021г. по ЧНД №420/2021г.
по описа на ОС - Шумен.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7