№ 2
гр. София , 07.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на втори декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
Секретар:Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело
№ 20201001002490 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 258 ГПК - чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Строителна компания” ЕООД срещу
решение № 260000 от 14.08.2020г. по т.д. № 126/2019г. по описа на Софийски окръжен съд,
с което са отхвърлени предявените от него срещу Община *** искове с правно основание
чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата 50 597,20 лв. – възнаграждение за изпълнени работи по договор
от 06.04.2017г., за което е издадена фактура № 1984/03.01.2019г., с претенция за законни
лихви върху главницата и иск по чл. 86 ЗЗД за сумата 1 447,64 лв. – обезщетение за забавено
изпълнение на главния дълг за периода 07.02.2019г. до 20.05.2019г. Жалбоподателят
поддържа обжалваното решение да е неправилно предвид постановяването му в нарушение
на процесуалния закон, материалния закон и с оглед неговата необоснованост. Излага
първоинстанционният съд да не е изпълнил задължението си за обсъждане на всички
събрани по делото доказателства, въз основа на които и с оглед на разпределената по спора
доказателствена тежест да достигне до обоснования извод, че по делото се установяват
всички предпоставки за присъждане на претендираното от ищеца възнаграждение за
изпълнени и приети допълнителни непредвидени СМР по договора. Поддържа съдът
необосновано и да не е отчел извънсъдебното признание от ответника на дължимостта на
претендираната сума, като отказът му да плати е обоснован само с липса на средства.
Оспорва решението и като необосновано с оглед основаването му на факти, които не са
въвеждани от страните като спорни по делото, нито са отразени като такива в доклада на
съда. Поддържа да е доказал наличието на всички релевантни факти съобразно клаузата на
1
чл. 7, ал. 3 от процесния договор, които обосновават правото му да претендира исковата
сума, а именно възлагане на допълнителни СМР от възложителя ответник, действителното
извършване на тези СМР при спазване на ЗУТ, установимо от приетите по делото заповеди
и протоколи, изготвени в хода на строителството. Жалбоподателят оспорва като
необоснован и извода на първоинстанционния съд, че ищецът не е доказал, че не е могъл да
предвиди допълнителните работи, както и че последните е следвало да бъдат включени в
договорената цена. Излага именно предвид обстоятелството, че допълнителните работи са
непредвидими и установени в хода на строителството, да е било невъзможно да бъдат
заложени в уговорената при сключването на договора цена, като от самото съдържание на
договора следва и че страните по същия са предвидили възможността от възникването на
такива разходи. Оспорва като неотносими доводите на първоинстанционния съд досежно
евентуално изменение на договора като поддържа такова да не се твърди и да е различно от
твърденията на ищеца за възникнали и изпълнени непредвидени работи по договора. Излага
в последния смисъл да са и признанията по приложените по делото и изходящи от ответника
писма изх.н. 3500-76/31.08.2017г. и изх.н. 0404-78/24.11.2017г. Оспорва като необосновани и
изводите на съда за основателност на възраженията на ответника, че тъй като ищецът е
извършил дейностите по изработка на проект, последният е отговорен за непредвиждането
на разходите като част от предмета на договора, като поддържа от заключението по
повторната СТЕ да се установява, че е възложено еднофазно проектиране и именно по
причина на последното се е достигнало до възникването на дейности, които не са заложени в
предварителното задание за проектиране. Жалбоподателят поддържа да е налице и
последната предпоставка за дължимост на претендираната сума, а именно непредвидените
разходи да не надвишават 10 % от стойността на договора, в който смисъл е разписаната
воля на страните по чл. 7, ал. 3 от договора, а и правилата на приложимото Постановление
на МС № 18 от 02.02.2015г. за приемане на Национална програма за енергийна ефективност
на многофамилните жилищни сгради, за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по програмата, и за определяне на органите, отговорни за реализацията й.
Сочи с ценовото си предложение да е уточнил изрично стойността на непредвидените
дейности на сумата 99 628,42 лв. с ДДС, или в размер на до 10 % от стойността на
договорените СМР, предвид на което и с оглед приемането им като надлежно изпълнени от
възложителя Община ***, последният му дължи заплащане на договореното
възнаграждение. Оспорва като необосновани доводите на ответника, че не е задължено лице
за претендираната сума с оглед клаузата на чл. 38 от договора и че само посредничил за
осигуряване на финансирането, като излага сключеният между страните договор по ЗОП да
е такъв за изработка и задължено лице, съобразно клаузите на последния, включително за
дължимото възнаграждение да е ответната община, в който смисъл поддържа да е и
нормативната уредба по ПМС 18/02.02.2015г. Излага да е доказана претенцията му и по
размер от събраните по делото СТЕ-зи и актове за приемане на работата. По тези доводи
моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените
искове да бъдат уважени. Претендира присъждане на разноски по делото.
2
Въззиваемият ответник, Община ***, оспорва жалбата като неоснователна. Излага
първоинстанционният съд точно да е установил фактическата обстановка по спора и
обосновано да е формирал правния си извод за неоснователност на исковата претенция
предвид недоказаност на фактическия състав по чл. 7, ал. 3 от процесния договор, при
наличието само на който за ищеца би възникнало правото на възнаграждение за изпълнени
допълнителни работи. Оспорва да е налице възлагане изпълнението на допълнителни СМР
от ответника, да е недоказано процесните СМР да са непредвидени такива – да не са могли
да бъдат предвидени при сключване на договора, както и да се установява, че
възнаграждението за последните не може да бъде включено в договорената обща сума по
чл. 7, ал. 1 от договора. В тази насока поддържа заключенията по приетите СТЕ-зи,
противно поддържаното в жалбата на ищеца, да не дават заключение процесните СМР да са
такива, които не са могли да бъдат предвидени при сключване на договора. Оспорва и да са
възлагани от ответника с писмено съгласие за извършването и плащането им, като такова
изрично съгласие не може да бъде изведено от волята на лицата, на които общината е
възложила функции в строителния процес. На самостоятелно основание поддържа
процесният договор да е част от сложни отношения, развили се във връзка с одобрената с
Постановление на МС № 18/02.02.2015г. Национална програма за енергийна ефективност на
многофамилни жилищни сгради, в които отношения Общината има задължения за
координиране на целия процес и осигуряване на финансиране, а задължението за плащане
по сключения с изпълнител договор не може да надхвърля осигуреното финансиране от
„Българска банка за развитие“ АД, каквото се домогва да постигне ищецът. Излага с
договора реално да е обещал плащане от трето лице, но иск по чл. 23 ЗЗД да не е предявен
по делото, предвид на което и такава негова евентуална отговорност не може да бъде
търсена. Сочи всички плащания по договора да са извършвани от „Българска банка за
развитие“ АД директно по сметката на изпълнителя. Поддържа да е изпълнил точно
задълженията си по договора при съобразяване на нормативната уредба като е сключил
договори със сдружението на етажните собственици, „ББР“ АД и с изпълнителя, с което е
координирал и съдействал за осигуряване на финансиране по Националната програмата за
енергийна ефективност и предвид точното изпълнение на договорните му задължение
отговорността му да не може да бъде ангажирана на основание предявения иск за
изпълнение на договора по чл. 79 ЗЗД. По изложените доводи моли решението да бъде
потвърдено. Претендира разноски по делото за пред въззивната инстанция.
Третото лице помагач на страната на ответника, „Българска банка за развитие“ АД,
оспорва въззивната жалба на ищеца като неоснователна. Излага обжалваното решение да е
правилно, обосновано от събраните по делото доказателства и постановено при правилно
приложение на закона, предвид на което моли да бъде потвърдено.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка
за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а
за правилността му единствено на въведените в жалбата основания и при
3
съблюдаване правилното приложение на относимите императивни
материалноправни норми.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно по
следните мотиви:
Предвид нормата на чл. 6, ал. 2 ГПК предметът на делото и дължимата
защита и съдействие се определят от страните.
Съобразно очертания от ищеца с исковата му молба предмет на делото е
предявен иск за изпълнение на задължение за плащане на възнаграждение за
извършени допълнителни работи по договор от 06.04.2017г. с предмет
„Инженеринг – проектиране, авторски надзор и изпълнение на СМР във
връзка с реализацията на националната програма за енергийна ефективност
на многофамилни жилищни сгради на територията на гр. ***“ за
многофамилна жилищна сграда на адрес гр. ***, бул. *** № ***, вх. А, Б, В,
Г, за които е подписан протокол № 4 от 09.05.2018г. и издадена фактура №
1984/03.01.2019г., и иск за забавено изпълнение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Не е налице спор между страните относно сключването на процесния
договор, който е представен по делото.
Въведените в срок с писмения отговор от ответника и поддържани пред
въззивния съд възражения са досежно легитимацията му да отговаря за
дължими по договора възнаграждения, с оглед възложените му функции с
Постановление на МС № 18 от 02.02.2015г. за приемане на Национална
програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради, за
условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по
програмата, и за определяне на органите, отговорни за реализацията й, и
предвид клаузата на чл. 38 от договора, предвиждаща, че задължението му е
само да съдейства за извършването на дължимите по договора плащания,
както и че не са налице уговорените в чл. 7, ал. 3 от договора предпоставки за
възникване в полза на ищеца на претендираното право на възнаграждение за
процесните СМР.
По първото възражение на ответника не е налице спор по фактите
между страните. Същите се установяват и от събраните по делото
4
доказателства, а именно, че процесният договор е сключен в изпълнение на
Постановление на МС № 18 от 02.02.2015г. за приемане на Национална
програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради,
между Община ***, на чиято територия се намира етажната собственост, на
сдружението на етажните собственици в която се предоставя безвъзмездна
помощ по програмата, и ищецът като изпълнител на дейностите по
обновяване за постигане на целената енергийна ефективност.
Съобразно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Постановление на МС № 18 от
02.02.2015г. кметовете на общини отговарят за цялостното техническо и
финансово администриране на дейностите по обновяване на сградите,
намиращи се на територията им, включително като „договарят и разплащат
всички дейности по обновяването“. Нормативната разпоредба е ясна и според
настоящият състав на съда сочи адресат на задължението, както за възлагане
на третите лица изпълнители на дейностите по обновяване на сградите, така
и на задължението за заплащане на дължимите за последното изпълнение
възнаграждения да е общината, на чиято територия се намира сградата, и
която е сключила договор с изпълнителя за възлагане на същите дейности.
Такива са и разясненията и в Методическите указания по изпълнението на
Програмата, където общината е определена за възложител по договорите за
изпълнение на дейностите по обновяване, като изрично е разграничена от
ползващите лица по програмата – сдруженията на етажните собственици.
Сключеният между страните договор не се отклонява от горната
нормативна уредба, като с клаузата на чл. 8 от договора е предвидено
задължение за плащане на уговореното възнаграждение по договора в тежест
на възложителя – Община ***. Обратното не следва от цитираната от
ответника клауза на чл. 38 от договора, която само пояснява задълженията на
възложителя за осигуряване на финансирането на проекта и на плащанията по
договора съобразно установения с Постановлението и Националната
програма за енергийна ефективност на многофамилни жилища ред и в
частност сключване на договор за целево финансиране с „Българска банка за
развитие“ АД и областния управител.
По тези доводи и първото поддържано от ответника възражение за
липса на материална легитимация да отговаря по предявения иск за реално
5
изпълнение на процесния договор, е неоснователно, като именно Община ***
е задължено лице за плащането на уговорените с договора възнаграждения.
По втората група възражения не е налице спор между страните, че
договорът е изпълнен в срок и качествено от изпълнителя, както и че
договорената цена – като възнаграждение за възложените дейности и
определена като твърд размер в чл. 7, ал. 1 от договора за сумата общо
1 053 214,70 лв. с ДДС, е заплатена на изпълнителя, като за установяване на
последните факти по делото са събрани и писмени доказателства и
заключения по СТЕ-зи.
Не се оспорва от ответника, а и от събраните по делото протокол № 4 от
09.05.2018г., подписан от представител на ответника за възложител,
строителен надзор, инвеститорски контрол, представител на изпълнителя и на
сдружението на собствениците, както и от заключенията по двете приети
СТЕ-зи, се установява, реалното изпълнение на видовете и количества СМР,
възнаграждение за изпълнението на които претендира ищецът.
Съобразно твърденията на ищеца, а и установимо от заключенията на
вещите лица по двете СТЕ, не е налице припокриване между актуваните с
горния протокол СМР и тези по предходните протоколи 1 и 2, съставени за
СМР по количествено стойностната сметка по процесния договор.
Процесните СМР не са били част от КСС и изготвения от изпълнителя
работен проект. Изпълнени са във връзка с издадени заповеди на проектанта
№ 1 до № 7, като е налице съответствие между нареденото със заповедите и
извършените дейности. Съобразно заключението на вещите лица последните
дейности, доколкото не са част от количествено стойностната сметка,
приложение към договора, и са наредени допълнително със заповед на
проектанта, се явяват допълнителни такива към договора.
Вещите лица не дават категоричен отговор на поставените им въпроси
от ответника било ли е възможно предвиждането на процесните СМР към
датата на сключване на договора, като вещото лице Б. Т. при разпита му в
о.с.з. на 18.02.2020г. пояснява, че всичко е можело да бъде предвидено, като
не му е известно защо не са включени в договора и да не може да гадае, а
вещото лице Н. Н. с депозираното заключение дава становище, че това
вероятно се дължи на изготвянето само на работен проект, без да се развие
6
многофазово проектиране с предходни идеен и технически проект.
При горните факти спорът между страните е по тълкуването на клаузата
на чл. 7 от договора и по приложение на правото и дали същите имат
твърдените от ищеца последици за възникване задължение за ответника да му
заплати изпълнените допълнителни СМР.
Предвид нормата на чл. 20 ЗЗД при тълкуването на договорите трябва
да се търси действителната обща воля на страните, отделните уговорки трябва
да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла,
който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в
практиката и добросъвестността.
Предвид клаузата на чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от процесния договор страните
са постигнали съгласие цената за изпълнението на договора да е 1 053 214,70
лв. с вкл. ДДС, от които за изготвяне на работен проект по всички части и
упражняване на авторски надзор възнаграждението е 56 930,52 лв. с вкл. ДДС,
а за изпълнение на СМР за енергоспестяващи мерки, включително
съпътстващи СМР цената е 996 284,18 лв. с вкл. ДДС.
С разпоредбата ал. 3 на чл. 7 от договора страните са постигнали
съгласие непредвидени разходи /до 10% от стойността на СМР/, невключени
в настоящия договор, да подлежат на заплащане при извършване на
окончателно плащане само в случай, че са били предварително съгласувани с
представител на възложителя и при условие, че не надхвърлят сумата за тях,
посочена в чл. 7, ал. 1. Предвидено е възлагането на тези работи да става в
писмена форма и да следва да бъде резултат от настъпването на непредвидени
обстоятелства, както и, че дейностите трябва да отговарят на условията за
допустимост на Националната програма. С ал. 4 на същата договорна клауза
е дадена дефиниция на понятието непредвидени разходи за строителни и
монтажни работи, като такива са приети да са разходите, свързани с
увеличаване на заложените количества строителни и монтажни работи и/или
добавяне на нови количества или видове строителни и монтажни работи,
които към момента на разработване и одобряване на работния инвестиционен
проект обективно не са могли да бъдат предвидени, но при изпълнение на
обекта са обективно необходими за въвеждане на обекта в експлоатация.
7
Горната воля на страните настоящият състав на съда намира за ясна в
изведения от първоинстанционния съд смисъл, а именно, че по процесния
договор ще е дължимо възнаграждение за непредвидени работи/разходи,
такива които стоят извън договорения вид и обем СМР, само ако общо
плащанията по договора – за реално изпълнени СМР, съобразно
договореното, и за допълнително изпълнените непредвидени разходи, не
надвишават уговорената с чл. 7, ал. 1 обща цена по договора от 1 053 214,70
лв.
Тълкуване в горепосочения смисъл е изводимо не само от ясно
разписаната воля на страните, но е съответно и на предмета на договора и
установения с приложимата нормативна уредба сложен състав на
финансирането на средствата за заплащане на дължимото по договора
възнаграждение, описан в Постановление на МС № 18 от 02.02.2015г. за
приемане на Национална програма за енергийна ефективност на
многофамилните жилищни сгради, за условията и реда за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по програмата, и за определяне на органите,
отговорни за реализацията й, който изисква предварително плануване,
договаряне и специален ред за плащане и отчет на извършените разходи по
дейността.
Доводите на ищеца за наличие на предвидено нещо различно в
нормативната уредба и книжата по обявяване на обществената поръчка, не са
съответни на последните. Видно от Методическите указания към
Националната програма, приложение към Постановление на МС № 18 от
02.02.2015г. непредвидените разходи трябва да са в размер максимум до 10 %
от стойността на СМР и в договора, сключен с изпълнителя на СМР, следва
да е включена клауза, която да касае третирането на тези разходи, като могат
да бъдат признавани само разходи в резултат от настъпването на
непредвидени обстоятелства.
Горните методологически указания са точно спазени, както при
изготвяне на документите по обществената поръчка, така и при сключването
на процесния договор, като в съдържанието на последния са включени
изрични и ясни клаузи, които да уреждат третирането на евентуални
непредвидени разходи, възникнали и изпълнени в хода на изпълнение на
8
договора. Ищецът е подписал договора с това му съдържание и се е съгласил
с клаузите на същия и е недопустимо да избягва точното им приложение с
доводи да е заявил различно в ценовото си предложение при участието му в
обществената поръчка. Само за пълнота следва да бъде добавено, че
посочената с последното предложение цена е именно вписаната в договора от
1 053 214,70 лв., с неясна добавка, извън приложеното съдържание на
образеца за ценово предложение, че предлага включване и на непредвидени
разходи от 10 %.
По вече изложените доводи на съда между страните не е налице спор и
ищецът признава да му е платена в пълен размер договорената с чл. 7, ал. 1 от
договора цена по същия от 1 053 214,70 лв., предвид на което и само по
горните мотиви при приложение на ясната разпоредба на чл. 7, ал. 3 от
договора не може да иска плащане по същия договор за допълнителни СМР
за сума в по-голям от договорения размер.
Съдът не приема и с подписването на протокола за приемане на
изпълнението на тези допълнителни работи № 4 от 09.05.2018г. да може да се
приеме, че ответникът валидно е възложил на ищеца изпълнението на същите
работи, за което да му дължи възнаграждение в повече от договорената цена.
Волята на страните по договора за пределна цена на извършените в
изпълнение на същия СМР по горните мотиви на съда е ясна и фактът, че
работи в повече са приети не може да бъде тълкуван като съгласие за
изменение на тази ясна воля на страните. Такова съдържание нямат и
цитираните в жалбата писма, изходящи от ответната община. Отделно от
горното, настоящият състав на съда споделя доводите на първоинстанционния
съд и такова изменение на договора, касаещо негов основен елемент – цената
по договора, да е недопустимо, а ако се приеме, че е постигнато, е нищожно
на основание разпоредбата на чл. 116 ЗОП.
С последната императивна разпоредба на закона е предвидена забрана
страните по договор за обществена поръчка да изменят договора като
променят съществените му параметри, както и да добавят допълнителен
предмет към същия, с цел да не бъде допуснато заобикаляне на установената в
закона процедура, която гарантира прозрачност и защита на публичния
интерес при разходването на публични средства. Съдът съобразява и
9
съдебната практика по постановените по реда на чл. 290 ГПК решение 95 от
26.06.2017г. по т.д. 60211/2016г. на ВКС, ГК, III ГО, решение 82 от
19.07.2011г. по т.д. 658/2010г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, решение 131 от
21.03.2014г. по т.д. 1121/2011г. по описа на ВКС, ТК, I ТО и др., с които се
приема, че цената по договора, сключен след проведена процедура по ЗОП, е
съществен елемент на договора и не подлежи на промяна, включително и
след като договорът е изпълнен. Прието е, че последната забрана изключва
изпълнителят да претендира заплащане на допълнително възнаграждение за
изпълнени по договора допълнителни СМР, независимо дали са били
необходими, доколкото това би означавало да се осигури в полза на
изпълнителя ред да заобикаля ЗОП като определя по-ниска цена за
възложените дейности и не калкулира всички необходими такива за
изпълнение на предмета на договора, с която по-ниска цена печели
обществената поръчка, а в последствие под формата на допълнителни
необходими за изпълнение на договора дейности, претендира по-висок размер
на възнаграждението от заявения от него, с който е спечелил поръчката.
На самостоятелно основание съдът приема по делото при
доказателствена тежест за ищеца да не се установяват и въведените с нормите
на чл. 7, ал. 3 и ал. 4 от договора условия, за да бъде признато правото на
възнаграждение за извършените допълнителни работи, дори да не бе
надхвърлен пределния размер на цена по договора.
Съобразно клаузата на чл. 7, ал. 3 на заплащане подлежат само такива
извършени от изпълнителя допълнителни СМР, които не са предмет на
договора и са резултат от непредвидени обстоятелства. Съобразно цитираната
и от първоинстанционния съд разпоредба на параграф 2, т. 27 от ДР на ЗОП
терминът непредвидени обстоятелства е законово дефиниран като
обстоятелства, които са възникнали след сключването на договора, не са
могли да бъдат предвидени при полагане на дължимата грижа, не са резултат
от действие или бездействие на страните, но правят невъзможно
изпълнението при договорените условия.
С ал. 4 на чл. 7 от договора е дадена и договорна дефиниция на
понятието непредвидени разходи за строителни и монтажни работи, като
такива са приети да са разходите, свързани с увеличаване на заложените
10
количества строителни и монтажни работи и/или добавяне на нови
количества или видове строителни и монтажни работи, които към момента на
разработване и одобряване на работния инвестиционен проект обективно не
са могли да бъдат предвидени, но при изпълнение на обекта са обективно
необходими за въвеждане на обекта в експлоатация.
Доказателства за наличие на непредвидени обстоятелства, съобразно
последната тяхна законова дефиниция, които да са имали за последица
възникването на необходимост от непредвидени работи, съобразно
дефиницията на чл. 7, ал. 4 от договора, не са събрани по делото при
доказателствена тежест за въвелият и ползващ се от тези твърдения ищец –
чл. 154, ал. 1 ГПК, предвид на което и доколкото същите факти са спорни
съдът приема да не са се осъществили.
Събраните по делото заповеди на проектанта, въз основа на които се
твърди да е възникнала необходимостта от изпълнението на допълнителните
работи, не са непредвидени обстоятелства сами по себе си, доколкото същите
са нормален и закономерен резултат от изпълнението на възложените на
последния функции при извършване на строителството, както и последните
имат за основание и цел отстраняване на непълноти или неточности в
изработения работен проект и първоначална количествено стойностна сметка.
Противно доводите по жалбата на ищеца събраните по делото две
заключения по основна и повторна СТЕ-зи не съдържат изводи на вещите
лица или техни констатации, които да сочат на факти и обстоятелства,
възникнали след сключването на договора, които да не са могли да бъдат
предвидени към датата на сключване на договора и изработка на работния
проект и които да са причина за възникване на необходимостта от
извършване на процесните допълнителни работи. Напротив, вещите лица
заявяват да не могат да гадаят каква е причината за невключването на
процесните необходими СМР в първоначалния проект и КСС, както и че
същите са принципно предвидими и да е могло да бъдат включени при
изготвянето на проекта. В заключението по повторната СТЕ вещото лице е
дало заключение, че дори в еднофазното проектиране – изготвяне на работен
проект, същият следва да се предхожда от подробен оглед на сградата и
11
проверка на архитектурното заснемане.
Съдът съобразява и видно от представения протокол № 4 от
09.05.2018г. процесните СМР да са такива по: демонтаж на метална дограма;
демонтаж на метални шапки на комини; доставка и поставяне на
хидроизолация на покрив; топлоизолация, доставка и полагане на мазилка по
бордове на фасадата; обмазване с цел изолация; доставка и монтаж на ПВЦ
прозорци и врати, козирки; боядисване с алкална боя; кофраж, армировка и
бетон на борд по конструкцията на сградата; доставка и монтаж на капаци за
разклонителни кутии на слаботокови и силнотокови инсталации; демонтаж на
изолация и стара дограма и др. Както дават заключение вещите лица, а и за
неспециалист е видно, че гореописаните видове СМР са такива, които при
положена грижа на добър търговец – специалист при извършването на СМР,
какъвто е ищецът – чл. 302 ТЗ, и при дължимото обследване на сградата е
било не само възможно, но е и бил длъжен да ги предвиди и включи в общата
цена по договора и в ценовото си предложение, с което е участвал в
процедурата по ЗОП, предвид на което и същите не могат да бъдат
квалифицирани като непредвидени допълнителни работи по чл. 7, ал. 3 и ал. 4
от договора и за извършването на същите на ищеца не се дължи
допълнително възнаграждение, съобразно постигнатите с процесния договор
уговорки.
Обратен извод съдът не може да формира само на основание
изходящите от ответника писма изх.н. 3500-76/31.08.2017г. и изх.н. 0404-
78/24.11.2017г., доколкото съобразно нормата на чл. 175 ГПК направеното от
страна по делото или неин представител съдебно признание на факт се
преценява от съда с оглед на всички доказателства по делото, като последното
на още по - силно основание е приложимо и към извънпроцесуалните и
предхождащи спора изявления на страните. В случая е налице изолирано
изявление на ответника, че е подал неправилна информация към „Българска
банка за развитие“ АД във връзка с финансиране на процесния договор, от
която позиция ответникът се е отказал преди образуване на съдебния спор,
като не извършва признания в друг смисъл и пред съда, предвид на което и
само въз основа на последното изявление и при гореустановената по делото
обстановка съдът приема, че не може да бъде формиран извод за
основателност на сезиралите го искове по чл. 266, ал. 1 ЗЗД и по обусловената
12
претенция за обезщетение за забавено изпълнение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По изложените мотиви и предвид съвпадението в изводите на двете
инстанции обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно.
С оглед изхода на спора право на разноски пред САС има въззиваемият
ответник на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Доказва извършването на такива в
размер на сумата 2509,61 лв. по приложен списък за заплатено адвокатско
възнаграждение, който разход ще му бъде присъден от съда с настоящото
решение.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260000 от 14.08.2020г. по т.д. №
126/2019г. по описа на Софийски окръжен съд.
ОСЪЖДА „Строителна компания“ ЕООД, ЕИК ***, да заплати на
Община ***, БУЛСТАТ ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 2509,61
лв. – разноски по делото пред САС.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ответника - „Българска банка за развитие“ АД, ЕИК ***.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13