№ 13383
гр. София, 27.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. И.
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И. Гражданско дело №
20231110141453 по описа за 2023 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Производството е образувано по предявени от етажните собственици от сграда в
режим на етажна собственост с административен адрес: ...................., представлявани от
управителя на ЕС Б. И., срещу „..............“ ЕАД кумулативно обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата
от 9 100 лева, представляваща обезщетение за неоснователно ползване през периода
07.08.2018 г. – 01.07.2020 г от ответника на покривното пространство – обща част на
сградата в режим на ЕС, равняващо се на притежаваните от етажните собственици 50,60 %
идеални части от общите части на сградата, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 25.07.2023 г. до окончателното
изплащане и на сумата от 1 756,81 лева, представляваща лихва за забава за периода от
25.07.2020 г. да 24.07.2023 г.
Ищците твърдят, че са собственици на самостоятелни обекти във вход А от блок № 1,
намиращ се в ............... и представляващ многофамилна жилищна сграда с два входа – вход
А и вход Б, с обособени отделни етажни собствености. Заявяват, че притежават общо 50,60
% идеални части от общите части на сградата. Поддържат, че от месец април 2002 г. до
настоящия момент без съгласието на етажните собственици от вход А на жилищната сграда
ответното дружество „..............“ използва покривното пространство на блока,
представляващо обща част на сградата и обща собственост на всички собственици на
апартаменти в същата, чрез разполагане на мястото на своя базова станция върху площ от
общо 48 кв.м., от които 25 кв.м. за монтиране на контейнер, на две места по 9 кв.м. за
инсталиране на антени и 5 кв.м. за поставяне на кабелни скари. Ищците сочат, че вследствие
от действията на ответника търпят негативното влияние на радиационното и
електромагнитно поле от излъчвателя на базовата станция, както и неудобства, свързани с
посещения на изпращани от дружеството специалисти във връзка с поддръжката и
обслужване на съоръжението. Наред с това били лишени от възможността да ползват
съсобствената им обща част, както за собствени нужди, така и за евентуално предоставяне
ползването й под наем на други субекти. Излагат, че на 13.09.2012 г. изпратили до
ответника нотариална покана, получена от адресата на 14.09.2012 г., с която същият бил
поканен да заплати на ищците обезщетение за времето, през което дружеството е използвало
имота без тяхно съгласие, както и за заплащане занапред на месечен наем при сключване на
договор между страните, а при липсата на такъв – по 450 лева месечно. Твърди се, че
1
дружеството не заплатило претендираните суми и не сключило договор за наем с ищците.
По образувано по искова молба на етажните собственици от сграда в режим на етажна
собственост с административен адрес: .................... гражданско дело № 22366/2013 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 32 състав било постановено Решение от 25.07.2014 г., с
което ответникът е осъден да заплати на ищците сумата от 8572,58 лева, представляваща
обезщетение за ползване без основание на покривното пространство за периода от
14.09.2009 г. до 23.05.2013 г. Това решение било потвърдено с влязло в сила Решение №
686/02.02.2017 г. по гр. дело № 18039/2014 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, II-А
въззивен състав. Ищците твърдят, че ответното дружество продължило да ползва
покривното пространство на сградата без основание, което наложило да бъде предявен
втори иск за осъждането му – този път за сумата от 18 000 лева, представляваща
обезщетение за периода 07.08.2013 г. – 06.08.2018 г, който иск бил уважен с Решение №
170775/06.08.2020 г. по гр. дело № 52052/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 48-
ми състав, потвърдено с Решение № 262868/31.08.2022 г. по гр. дело № 14286/2022 г. по
описа на Софийски градски съд, ГО, IV-Г въззивне състав и влязло в законна сила.
Поддържат, че въпреки наличието на две влезли в сила съдебни решения „..............“ ЕАД
продължило неоснователното ползване на покривното пространство на сградата и към
датата на подаване на исковата молба, създавайки пречки на етажните собственици да
упражняват в пълен обем правото си на собственост върху него. Посочват, че изградената от
ответника базова станция върху покрива на жилищната сграда не е премахната, като след
01.07.2020 г. е станала собственост на трето за спора лице - „..............“ ЕАД. Ето защо,
етажните собственици от сграда в режим на етажна собственост с административен адрес:
.................... претендират присъждане на процесното обезщетение в размер на сумата от 9
100 лева за неоснователно използване на покривното пространство на сградата за периода от
07.08.2018 г. до 01.07.2020 г., равняващо се на притежаваните от ищците 50,60 % идеални
части от общите части на сградата, както и на лихва за забава за периода от 25.07.2020 г. до
24.07.2023 г. в размер от 1 756,81 лева, както и законната лихва върху главницата, считано
от 25.07.2023 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното изплащане на
вземането. С тези съображения се отправя искане уважаване на исковете и за присъждане на
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е подаден писмен отговор от ответника
„..............“, чрез пълномощника си юрк. И., с който дружеството заявява, че признава
предявените искове, с които се претендира заплащане от ответника на сумата от 9 100 лева,
представляваща обезщетение за неоснователно ползване на общи части на сградата и на
сумата от 1 756,81 лева, представляваща лихва за забава за периода от 25.07.2020 г. да
24.07.2023 г. Отправя искане, предвид направеното признание, с решението по делото да не
бъдат присъждани разноски на ищцовата страна, предвид и липсата на фактическа и правна
сложност на производството. Прави възражение за прекомерност на претендираното от
ищците адвокатско възнаграждение.
Съдът, при извършена на основание чл. 140 ГПК служебна проверка относно
редовността на исковата молба и допустимостта на предявените искови претенции,
изричния довод от ответната страна в тази насока, намира, че на ищците следва да бъде
указано да посочат банкова сметка/друг начин за плащане в случай на уважаване на
исковите претенции – арг. чл. 127, ал. 4 ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените осъдителни
искове, както следва:
По иска с правно основание чл. 59 ЗЗД:
В тежест на ищците е да установят, при условията на пълно и главно доказване
наличието на елементите от фактическия състав на твърдяното неоснователно обогатяване,
2
а именно: 1). обогатяване на ответното дружество, чрез използване през процесния период –
посредством разполагане на базова станция, контейнер с оборудване и кабелни скари и
използването им, в частта от покривното пространство на сградата в режим на етажна
собственост, без основание за това; 2). ищците да са собственици на съответните идеални
части от общата част на сградата; 3). обедняване на ищците вследствие от това обогатяване;
4). наличието на връзка между обогатяването и обедняването, липсата на основание за
обогатяването на ответното дружество.
При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответното дружество е да
установи съществуването на основание за обогатяването си.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищците е да докажат, пълно и главно, възникването на главен дълг,
изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответното дружество е да докаже,
че е погасило дълга на падежа, в случай че твърди това.
С оглед изричното признание на исковете, направено от ответника с отговора на
исковата молба и липсата на проведено оспорване на изложените в исковата молба
фактически твърдения съдът отделя подлежащите на доказване факти по двете
претенции като безспорни между страните – на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК.
По доказателствените искания:
Представените от ищците писмени материали съдът намира за относими към предмета
на делото, поради което следва да бъдат приобщени към доказателствената съвкупност.
С оглед направеното от ответника признание на исковете, искането на ищците за
изискване и прилагане по настоящото дело на гр. дело № 22366/2013 г. по описа на СРС,
ГО, 32 състав, предвид налични писмени документи в същото – разрешение за строеж на
процесната базова станция и цялата административна преписка за извършване на
строителството й, и гр. дело № 52052/2018 г. на СРС, ГО, 48 състав по идентичен спор
между страните, както и искането за допускане на съдебно-техническа експертиза по
въпросите формулирани в исковата молба, следва да бъдат оставени без уважение – като
ненеобходими. Като от СРС, ГО, 48 състав следва да бъде изискан единствено заверен
препис от постановеното по гр. дело № 52052/2018 г. по описа му краен съдебен акт.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с
призоваване на страните.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.05.2024 г. от
11:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищците - с препис
от депозирания писмен отговор.
УКАЗВА на ищците най-късно в първото по делото открито съдебно заседание да
посочат банкова сметка/друг начин за плащане на процесните суми, в случай на уважаване
на исковите претенции – арг. чл. 127, ал. 4 ГПК.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
ищците писмени материали.
ДА СЕ ИЗИСКА от Софийски районен съд, ГО, 48 състав заверен препис от
постановения по гр. дело № 52052/2018 г. по описа му краен съдебен акт.
3
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ – като насочени към установяване на безспорни
обстоятелства исканията на ищците за изискване за прилагане на гр. дело № 22366/2013 г.
по описа на СРС, ГО, 32 състав и на гр. дело № 52052/2018 г. на СРС, ГО, 48 състав – в
цялост, както и искането им за допускане изслушване на съдебно – техническа (оценителна)
експертиза по задачите, формулирани в исковата молба.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекто –
доклада най–късно в първото по делото открито съдебно заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ, като
ги ПРИКАНВА към доброволното му уреждане. При постигане на спогодба дължимата
държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждане на
медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да с връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по
делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си
адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване;
същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4