№ 6357
гр. София, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20241110167779 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „А“ АД, ЕИК: ************, със
седалище и адрес на управление: **************** срещу М. Н. Н., ЕГН: **********, с
адрес: *************, с която се моли съда да приеме за установено, че ответницата дължи
на ищеца:
-сумата от 3000 лева (три хиляди лева), представляваща дължима главница –
задължение по договор за паричен заем № *********** /28.01.2022 г., сключен между „В”
ООД и ответника,
-сумата от 774.60 лева (седемстотин седемдесет и четири лева и шестдесет стотинки)
договорна лихва за периода 11.02.2022 г. – 24.03.2023 г.,
-сумата от 565.04 лева (двадесет и два лева и шестнадесет стотинки) обезщетение за
забава, начислено върху главницата за периода 12.02.2022 г. – 28.05.2023 г.,
-ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 06.06.2024 г. до изплащане на вземането, по отношение на които суми е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №34334/2024 г., по описа на
СРС, 46 състав.
Ищецът твърди, че между М. Н. Н. и „В“ ООД е сключен Договор за паричен заем №
*********** от 28 януари 2022 г. Съгласно същият, заемодателят се е задължил да
предостави на заемателя паричен заем в размер на 3000 лв., която сума е предоставена на
Заемателя, като с подписването на процесния договор последният е удостоверил, че е
получил същата. По този начин Заемодателят е изпълнил задължението си. Длъжникът се е
задължил да върне отпуснатата сума, ведно с дължимата договорна лихва в размер на 774.60
лв,, съгласно условията на сключения договор, като заплати общо сума в размер на 3774.60
лв. на 30 двуседмични погасителни вноски. По договора за паричен заем, М. Н. Н. не е
извършвала плащания.
Излагат се доводи, че размерът на ГПР по договора е фиксиран и е определен в
съответствие с изискванията на чл. 19 ал. 2 от ЗПК, съгласно формулата по Приложение № 1
към ЗПК и включва единствено договорената между страните възнаградителна лихва.
Разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК предвижда, че при изчисляване на ГПР не се включват
разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора
за потребителски кредит, както и такси за допълнителни, незадължителни услуги,
предоставени на Кредитополучателя по негово искане. Следва заключението, че
1
законодателят е предвидил възможността за начисляването на такива разходи, като изрично
ги е изключил при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита.
Твърди се, че с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
01.12.2016 г. и Приложение № 1 към него от 02 март 2023 г. г. „В“ ООД, ЕИК *************
е прехвърлило на ищеца вземането изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности. „В“ ООД е упълномощило „А“ АД, в качеството си на цесионер от името
на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. На 08.03.2023г.
до длъжникът е изпратено уведомление за извършена цесия с писмо с обратна разписка, като
същата се е върнала със статус „ Писмото не е потърсено“. Уведомление за извършената
цесия се прилага и като приложение към исковата молба.
Представени са писмени доказателства.
Иска се да бъде допусната съдебно-икономическа експертиза със следните задачи:
1.Какъв е размерът на усвоения кредит? 2.На коя дата е извършено последното плащане по
кредита и от кой момент длъжника е изпаднал в забава съгласно договора?; 3. Погасени ли
са сумите по претендираните вземания с исковата молба от страна на ответника?; 4.Как са
отразявани извършваните от лицето плащания, ако има такива и при отразяването на същите
спазен ли е договорения между страните ред за погасяване на дължимите суми по
договора?; 5. На база отговора на предходните въпроси, да бъде изчислен размерът на всяко
от претендираните вземания и общият размер на задължението.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът М. Н. Н. чрез назначения й особен представител е
подала отговор на исковата молба, с който се оспорват исковете.
Сочи се, че в исковата молба, ищеца признава, че цесията не е съобщена на длъжника,
като качеството на особен представител на позволява на назначения адвокат да извършва
уведомителни действия по отношения на ответника, които са извън водения процес. Оспорва
се легитимацията на ищеца като кредитор на ответника.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Приложен по делото е Договор за паричен заем “*************” №***********,
сключен на 28.01.2022 г. между “В“ ООД, ЕИК ************* и АНИ Видно от договора
заемодателят е предоставил на ищеца заем в размер на 3000 лева при размер на двуседмична
погасителна вноска от 188.72 лева, срок на договора 60 седмици, фиксиран годишен лихвен
процент 40.32 %, ГПР 49.37 % и общ размер на всички плащания 5661.60 лева.
В чл. 1, ал. 3 от договора е посочено, че за извършената от кредитора допълнителна
услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за
експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 1887 лева.
В чл. 4 от договора е уговорено, че заемателят се задължава в 3-дневен срок от
усвояване на сумпата да представи на заемодателя едно от следните обезпечения:
1/ физическо лице, което да представи на Заемодателя бележка от работодателя си,
издадена не по - рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания:
да е навършило 21 годишна възраст; да работи по безсрочен трудов договор; да има
минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в
размер на 1000 лв.; през последните 5 (пет) години да няма кредитна история в Централен
кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочне
от 0 до 30 дни“; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен
договор за паричен заем в качеството си на заемател, или
2/Банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на
цялото задължение на заемателя по договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по
договора. Банковата гаранция се изпраща от заемателя в срока по предходното изречение в
2
оригинал на адреса за кореспонденция на Заемодателя.
Съгласно чл. 4, ал. 2 от договора страните се съгласяват, че в случай на неизпълнение
на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в ал. 1, заемателят дължи
неустойка в размер на 1257.90 лева. Страните се уговарят, неустойката да се разсрочи и да
се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, посочени в чл. 2, ал. 1, т.4
като в този случай дължимата вноска е в размер на 230.65 лева, а общото задължение по
Договора става в размер на 6919.50 лева.
Представен по делото е разходен касов ордер от „В“ ООД за сумата от 3000 лева с
отбелязване „отпускане на кредит ***********“ на дата 28.01.2022 г.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е
изслушано и прието в съдебно заседание и се кредитира като компетентно изготвено и
следва да бъде поставено в основите на доказателствените изводи на съда. Вещото лице е
констатирало, че съгласно представените по делото документи и Справка от системата на
************** Справка, предоставена от „В” АД, относно: погасителен план по договора,
справка за постъпили плащания; Справка за извършено погасяване с постъпилите суми,
заемът е усвоен на дата 28.01.2022г.- Съгласно Разходен касов ордер № ************** от
„В” ООД е броена на М. Н. Н. сума в размер на 3000.00 лв. В РКО е записано : отпускане на
кредит ***********. От прегледа на предоставената информация се установява, че
Заемателят М. Н. Н. не е направила нито една вноска за погасяване на задължения по
процесния договор за кредит. Длъжникът е в забава от 12.02.2022г. Тъй като всички вноски
са с настъпил падеж, договорната лихва е в размер на 774.60 лв. Тъй като няма извършени
плащания, върху вноските за главница по договора за заем е начислена лихва за забава, в
размер на 565.04 лв Изчислената лихва за забава от вещото лице е в размер на 629.52 лв.
Изчисленият размер на законната лихва превишава начислената лихва за забава от
кредитора. Вещото лице е изчислло размер на ПР по Договор за паричен заем
№***********/28.01.2022 г. като при изчисляването е включило в размера на ГПР и
предвидените в договора суми за такса експресно разглеждане – 1887 лв. и неустойка –
1257.90 лв. В този случай ГПР е в размер на 421.36 %.
Представено е копие на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания(цесия)
от 01.12.2016 г., сключен между „В“ ООД–цедент и „А“ ООД –цесионер и Анекс към
същия- Приложение №1/02.03.2023 г., с който „В“ ООД е прехвърлило на „А“ АД вземането
си към различни длъжници, индивидуализирани с приложение №1. Видно от същото,
извадка от която се намира по делото е цедирано вземане под №782 по договор ***********
от 28.01.2022 г. с длъжник М. Н. Н..
Съгласно т.3.7. от Рамковия договор, цесионерът е изрично упълномощен за
уведомяване на длъжниците, чиито вземания се прехвърлят, за цесията. Представено е и
пълномощно, с което цедентът „В“ ООД е упълномощил цесионера „А“ АД да уведоми от
името на цедента всички длъжници по всички вземания на дружеството, които то е
цедирало съгласно договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.02.2016 г. и
Приложение №1 към него. Представено е писмено потвърждение по чл. 99, ал. 3 за
извършената цесия от страна на цедента В“ ООД.
По делото е представено и уведомително писмо с адресат М. Н. Н., с които
заемодателят „В“ ООД чрез „А“ АД го уведомява за извършеното на 02.03.2023 в полза на
„„А“ АД прехвърляне на вземанията си по договора за паричен заем. Няма доказателства то
да е връчено на наследодателя на ответниците.. Независимо от това уведомителното писмо е
връчено, ведно с исковата молба, в която са направени изявления за уведомяване за цесията.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на
Софийският районен съд достига до следните правни изводи:
Правната квалификация на предявените искове е чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл.
3
240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД във вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК във вр. чл. 415
ГПК..
От представените по делото писмени доказателства се установява, че „В“ ООД и
ответницата са били в облигационни отношения, възникнали по силата на договор за
потребителски кредит. Спрямо този договор се прилагат разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.
Ответникът е усвоил изцяло сумата от 3000 лева, което се установи от изслушаната и приета
съдебно-счетоводна експертиза. Настъпил е крайния срок на договора- 24.03.2023. и всички
вземания по него са изискуеми.
С цесията кредиторът прехвърля вземането си на трето лице. За да е налице сключен
договор за цесия и вземането да премине върху третото лице е достатъчно постигане на
съгласие между него и кредитора. Приемането на цесията от длъжника и неговото участие
при сключването на договора не е необходимо. За да породи действие по отношение на
длъжника, цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор - чл. 99,
ал. 3 и ал.4 от ЗЗД. Установеното в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента има за
цел да обвърже длъжника с договора за цесия и да го защити срещу ненадлежно изпълнение
на неговото задължение. Уведомяването създава достатъчна сигурност за длъжника за
извършената замяна на стария кредитор и гарантира точно изпълнение на задължението му
спрямо лице, легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД. Това не означава, че
предишният кредитор няма право да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението
до длъжника, като негов пълномощник, каквото е налице в настоящия случай, предвид
приложеното към договора пълномощно. Съгласно разпоредбата на чл. 36 от ЗЗД
представителната власт възниква по волята на представлявания, като нейният обем се
определя според волеизявлението на упълномощителя /чл. 39 от ЗЗД/ и не са предвидени
никакви изрични ограничения посредством императивни правни норми на тази власт,
свързани с уведомяването за цесията. По силата на принципа за свобода на договаряне няма
пречка старият кредитор да упълномощи новия за извършване на уведомлението. Това
упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД.
Предвид изложеното, установеното в чл. 99, ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента да съобщи
на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника
срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице,
което не е носител на вземането. Ненадлежното уведомяване или липсата на такова, за
прехвърляне на вземането, би имало значение, само при условие, че ответникът е платил
своето задължение по договора за кредит. В случая, няма твърдение че ответникът е платил
преди връчване преписа от исковата молба на различно от цесионера-ищец лице. Не се
твърди по делото да е извършено плащане на стария кредитор /цедента/, в който случай
неуведомяването на длъжника за извършената цесия би имало значение.
Още с Решение № 123 / 24.06.2009 год. по т.д.№ 12 / 2009 год. на ІІ т.о. на ВКС е
прието, че уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на
цесионера и достигнало до длъжника със същата , съставлява надлежно съобщаване за
цесията, съгласно чл. 99 ал.3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника , на основание чл.99 ал.4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като
факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска , на основание чл.
235 ал.3 ГПК. В този смисъл е константната практика на върховната инстанция: Р. №
3/16.04.2014 г., т. д. № 1711/2013 г., I т. о., Р. № 78/09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г., II т. о., Р.
№ 114/07.09.2016 г., т. д. № 362/2015 г., ІІ т. о, Р. №46/25.05.2017 г., т.д.№572/2016 I т.о. и др.
Ето защо в процесния случай с оглед доказателствата за връчване на съобщението,
както преди завеждането на делото, така и като част от преписката към исковата молба на
ответниците, както и поради изричното изявление, инкорпорирано в исковата молба, е
изпълнено изискването длъжникът да е уведомен за цесията Следователно цесията на осн.
4
чл.99, ал.4 ЗЗД е породила своето действие спрямо кредитополучателя и ищецът има
качеството кредитор спрямо ответника.
Връчването на материалноправно изявление/в случая съобщаване за цесията/ и на
особения представител, представлява надлежно уведомяване на длъжника - ответник. В този
смисъл е Решение № 198 от 18.01.2019г. по т.д. № 193/2018 на Първо т.о. ВКС
Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да
отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно
посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съдът е указал на страните, че следи служебно за неравноправни клаузи в
потребителски договори.
Начислената в договора такса за експресно разглеждане на заявката за отпускане на
кредита е свързана с усвояване на кредита и е начислена в противоречие с разпоредбата на
чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Правната норма на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК установява забрана за
начисляване на такси и разноски, свързани с усвояване и управление на кредита, поради
което начисляването на такава в противоречие със закона и е недължима от ответника.
Неравноправността на клауза в посочената хипотеза представлява частен случай на
противоречие с добрите нрави, а като допълнителен аргумент за това е и обстоятелството, че
размерът й е несъвместим и с краткия срок за погасяване на задължението за връщане на
заетата сума. Затова такава също е неоснователно начислена в тежест на ищеца като част от
платените от него за погасяване кредита суми. Таксата за тази услуга, дължима отделно от
главницата и възнаградителната лихва по договора за кредит, би следвало да представлява
възнаграждение за извършена от кредитора конкретна дейност или услуга и би следвало
дължимостта й да е обусловена от това дали кредиторът е изпълнил насрещното си
задължение - да извърши дейността или да предостави услугата, като освен това както
възнаграждението за това е следвало да се включи в ГПР, а в случая това видно от
правилото, посочено в общите условия не е сторено.
В случая в чл. 1, ал. 3 от договора само формално е уговорена такса, а СРС намира, че
фактически се дължи не такса, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на
кредитора. Същата такса е включена изначално в бланков договор. За съда е неясно как
кредитополучателя би могъл да избегне заплащането на тази такса в рамките на
автоматизирания процес за предоставяне на финансови услуги, организиран дружеството,
отпускащо кредита. Налага се извода, че таксата за т.н. „услуга“ не е нито допълнителна
нито незадължителна. Напротив, във всички случаи вземането за тази такса ще възникне в
сферата на кредитора. Тя затова е уговорена и като сигурна част от дълга, като следва да се
заплаща, заедно с общата дължима сума по кредита.
Фактически не се касае за такса за извършване на допълнителна услуга, а за вземане,
което се плаща заедно с вноската за главница и лихва, което вземане представлява
допълнителна печалба за кредитора, освен лихвата. В конкретния случай фактически е
уговорена допълнителна договорна лихва, която да плаща длъжникът и която е печалба за
кредитора. След като тази такса е нищожна, тя не се дължи от ответника. След като това е
така, налага се извод, че договорът за заем противоречи на част от императивните
постановки на ЗПК. В случая следва да се приложи чл.21, ал.1 ЗПК, който гласи, че всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна.
По отношение на неустойката: В случая в чл.4 от договора формално е уговорена
неустойка за неизпълнение за задължение на ищеца, но СРС намира, че фактически се дължи
не неустойка, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора. Това
5
е така, доколкото за да не възникне вземането за неустойка, договорът предвижда редица
условия, които са кумулативно дадени, следва да бъдат изпълнени в много кратък срок,
поради което е обективно трудно да бъдат покрити от заемателя. Кредиторът е дал
възможност на насрещната страна в едва 3-дневен срок да му предостави поръчител, който
обаче трябва да отговаря на множество изисквания – за работа по трудов договор, за
сравнително висок осигурителен доход, да не е заемател или поръчител по друг договор, да
няма лоша кредитна история. Налагането на толкова къс срок за ангажиране на поръчител,
въобще препятства всички възможности на длъжника да реагира и да изпълни условията.
Той обективно е в затруднение дори да направи опит да потърси поръчител, още по-малко да
намери такъв, които следва да отговаря и на всички посочени условия. Всички тези
кумулативно дадени условия навеждат на извод, че изначално е трудно, ако не и
невъзможно тяхното изпълнение. Що се отнася до алтернативната опция за обезпечение, то
СРС намира, че тя също поставя мъчно преодолими пречки пред заемателя. Касае се за
снабдяване с банкова гаранция, в размер за цялото задължение, валидна за срока на
договора. Доколкото срокът за снабдяване с такава гаранция е едва 3 дни, предвид
практиката на банките по проучване на лицата, кандидатстващи за такова обезпечение,
фактически е невъзможно за длъжника да придобие такава гаранция. Налага се извод, че и
двете опции по чл.4 от договора всъщност не дават възможност на длъжника да избегне
плащането на неустойка, тъй като са много трудно изпълними. След като това е така, във
всички случаи вземането за неустойка ще възникне в сферата на кредитора. Тя затова е
уговорена и като сигурна част от дълга, като следва да се заплаща разсрочено, на равни
части, заедно с всяка погасителна вноска.
При тези трудно изпълними условия, за да не възникне задължението за неустойка,
както и предвид размера от 1257.90 лева/ съобразно общия размер на дълга/, СРС счита,
че неустойката излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и наказателна
функции и се превръща само в средство обогатяването на кредитора. Ето защо тя е
нищожна. Фактически не се касае за дължима неустойка, а за вземане, което се плаща заедно
с вноските за главница и лихва, което вземане представлява допълнителна печалба за
кредитора, освен лихвата. В конкретния случай фактически е уговорена допълнителна
договорна лихва, която да плаща длъжникът и която е печалба за кредитора. След като
неустойката е нищожна, тя не се дължи от заемателя.
След като това е така, налага се извод, че договорът за заем противоречи на част от
императивните постановки на ЗПК. В случая следва да се приложи чл.21, ал.1 ЗПК, който
гласи, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
В договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната
хипотеза в този процент трябва да е включено и възнаграждението за „неустойка“ и „такса
за експресно разглеждане“, които са сигурна печалба за кредитора. Следователно годишният
лихвен процент няма да е 40.32%, както е записано, а следва да е по-голяма число, ако в него
участва и вземането от 1257.90 лева, формално уговорено като неустойка и вземането от
1887 лева, формално уговорено като такса за експресно разглеждане. Нарушен е чл.11, ал.1,
т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен процент.
Освен това, доколкото тези суми са част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер
на ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участват и сумите от 1257.90
лева и 1887 лева, изразени като процент. Това не е сторено, поради което е нарушен чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК. С включването й размера на ГПР става 421.36 %., както е изчислен и от
вещото лице, надвишаващ законовия максимум- пет пъти размера на законната лихва- 50
%/ към месец януари 2022 г. законната лихва е 10 % + основния лихвен процент на БНБ -0
%/, а имено представлява близо четиристотин двадесет и един пъти размера на законна
лихва -/чл.19, ал.4 ЗПК/.
6
В процесният случай в самия договор е посочен грешен ГПР. В решение по дело
C‑714/22 на СЕС е прието, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48
трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен
годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази
директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен
от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Или иначе
казано грешно посочен ГПР води до нищожност на договора и връщане само на
чистата стойност.
По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10
ЗПК, целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен – чл.22 ЗПК. На
основание чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят заплаща само чистата стойност на кредита- в процесния случай 3000 лева,
като не дължи лихва или други разходи по кредита.
В процесният случай нищожните клаузи не могат да бъдат заменени по смисъла на чл.
26, ал. 4 от ЗЗД от императивни правила досежно максимално допустимия размер на
договорната лихва, нито да бъде прието, че единствено частично недействителна е клаузата
на чл. 4 от договора за заем. Ако съдът изменя съдържанието на неравноправните и
нищожните клаузи, съдържащи се в потребителски договор, това ще навреди на постигането
на дългосрочната цел, предвидена в член 7 от Директива 93/13. Това действие на съда би
способствало за премахването на възпиращия ефект, упражняван върху продавачите и
доставчиците чрез самото неприлагане на такива неравноправни клаузи спрямо потребителя,
тъй като продавачите и доставчиците биха останали изкушени да използват посочените
клаузи, ако знаят, че дори и последните да бъдат обявени за недействителни, договорът все
пак ще може да бъде допълнен в нужната степен от националния съд, така че да се
гарантират интересите на тези продавачи и доставчици. / в т. см. решения от 14 юни 2012 г.,
Banco Español de Crédito, C‑618/10, EU:C:2012:349, т. 69, от 30 април 2014 г., Kásler и
Káslerné Rábai, C‑26/13, EU:C:2014:282, т. 79 и от 26 март 2019 г., Abanca Corporación
Bancaria и Bankia, C‑70/17 и C‑179/17, EU:C:2019:250/.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца се следват деловодни разноски за
настоящото производство, чийто размер, възлиза на 613.04 лева от пълен претендиран
размер от 886.79 лева- 86.79 лева държавна такса, 300 лева- депозит за вещо лице, 400 лева-
депозит за особен представител и и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в
размер на 100 лева по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ/.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за
делимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Видно от приложените към заповедното производство доказателства следва
да се присъдят разноски в размер от 94.56 лева от пълен претендиран размер от 136.79 лева.
Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Н. Н., ЕГН: **********, с
адрес: *************, че дължи на „А“ АД, ЕИК: ************, със седалище и адрес на
управление: **************** на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, във вр. чл. 240,
7
ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 9 ЗПК във вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 422 ГПК сумата от 3000 лева (три
хиляди лева), представляваща дължима главница – задължение по недействителния на
основание чл. 23 ЗПК договор за паричен заем № *********** /28.01.2022 г., сключен между
„В” ООД и ответника, по отношение на които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. №34334/2024 г., по описа на СРС, 46 състав.
ОТХВЪРЛЯ, предявените от „А“ АД, ЕИК: ************ срещу М. Н. Н., ЕГН:
**********, искове с правно основание чл. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, във вр. чл. 240, ал.
1 ЗЗД във вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 422 ГПК за признаване за
установено дължимостта на сумата от 774.60 лева (седемстотин седемдесет и четири лева и
шестдесет стотинки) договорна лихва за периода 11.02.2022 г. – 24.03.2023 г.,сумата от
565.04 лева (двадесет и два лева и шестнадесет стотинки) обезщетение за забава, начислено
върху главницата за периода 12.02.2022 г. – 28.05.2023 г. и законната лихва върху главницата
от 3000 лева, считано от датата на подаване на заявлението – 06.06.2024 г. до изплащане на
вземането, по отношение на които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. №34334/2024 г., по описа на СРС, 46 състав.
ОСЪЖДА М. Н. Н., ЕГН: **********, с адрес: *************, да заплати на „А“
АД, ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление: ****************, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, деловодни разноски в размер на 613.04 лева за настоящото
производство и 39.55 лева за производството по ч.гр.д. №34334/2024 г., по описа на СРС,
46 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8