Решение по дело №5879/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5317
Дата: 12 юли 2019 г. (в сила от 12 юли 2019 г.)
Съдия: Николай Димитров Димов
Дело: 20191100505879
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 май 2019 г.

Съдържание на акта

                 

           

                       Р Е Ш Е Н И Е

                                               гр.София, 12.07.2019 г.

                    В    И  М  Е  Т  О    Н А     Н  А  Р  О  Д  А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                               ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                                     Мл.с-я: РОСИ МИХАЙЛОВА

                                   

като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ ч.гр.дело № 5879 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 435, ал. 2 от  ГПК.

Образувано е по жалба на „К К.“ ЕАД, *** – длъжник по изпълнително дело № 20198510400411 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851, подадена чрез пълномощника адв.С.Е., срещу отказ от 10.04.2019 г. на ЧСИ за прекратяване на изпълнителното дело. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания отказ. Твърди се, че в П.ния случай след обявяване за недействителен на договор за цесия от 30.05.2015 г., който пораждал след себе си и недействителност на договор за цесия от 13.06.2016 г., по силата на който „П.“-ООД, гр.Плевен се легитимирал, като взискател по изпълнителното дело, считано от 08.04.2019 г., взискателят по изп.дело „П.“-ООД, гр.Плевен нямал вземане от длъжника „К К.“ ЕАД, ***, което да подлежало на принудително изпълнение.  В тази връзка жалбоподателят моли съда да отмени отказа на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство. Прави се искане за спиране на изпълнението по реда на чл.438 от ГПК. 

Ответникът по жалбата и взискател по изпълнението „П.“ ООД, гр.Плевен, чрез П.уалния си представител в писмено възражение и чрез пълномощника си адв.С.Г.в депозиран отговор на жалбата, оспорва жалбата по подробно изложени съображения и моли съда да я остави без уважение, като неоснователна.

           ЧСИ М.П. е изложил мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, в които поддържа становище за неоснователност на жалбата.

           Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Изпълнително дело № 20198510400411 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 е образувано по молба на „П.“ ООД въз основа на изпълнителен лист от 19.02.2019 год., издаден от Апелативен съд- гр.София, Търговска колегия, 13-ти състав, на основание Решение № 2933/12.12.2018 год. по търговско дело № 2763/2018 год.

На 10.04.2019 год. е депозирана молба с вх. № 27785/10.04.2019 год., с която длъжникът „К К.“ ЕАД, ***, чрез пълномощника си е направил искане за прекратяване на изпълнително дело № 20198510400411. С разпореждане от 10.04.2019 год. съдебният изпълнител е отказал да прекрати производството по делото, като се е мотивирал, че няма основание за прекратяване на изпълнителното дело.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК е предоставена П.уална възможност на длъжника да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение. Жалбата е подадена в законоустановения едноседмичен срок по чл.436, ал.1 от ГПК, от активно легитимирана страна, поради което е П.уално допустима и следва да бъде разгледана по същество относно нейната основателност.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА:

    В разпоредбата на чл. 433, ал. 1 от ГПК са изброени изчерпателно и лимитативно основанията за прекратяване на изпълнителното производство от страна на съдебния изпълнител. Съдът приема, че основанията, осуетяващи реализацията на правото на взискателя, са изрично и изчерпателно уредени в разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК. Само настъпването на някоя от законоустановените хипотези освобождава съдебния изпълнител от служебните му задължения по отношение на взискателя. Без да е констатирал такова основание, органът по изпълнението няма свободата да го преустанови. В П.ния случай длъжникът не се позовава на нито едно от установените в горепосочената правна норма основания за прекратяване на изпълнителното производство. Съдебният изпълнител дължи подчинение на изпълнителния лист, като същият няма правомощия да осъществява преценка дали вземанията, които се изпълняват принудително, съществуват и са изискуеми, т.е. дали имат качеството на изпълняеми права. Подобна проверка не може да бъде извършвана и от съда в рамките на настоящото производство по обжалване на действията на съдебния изпълнител, още по-малко той може да обезсилва издаден изпълнителен лист и да извършва контрол за законосъобразност по отношение на разпореждане за издаване на изпълнителен лист. До обезсилване на изпълнителния лист действията на изпълнителния орган са П.уално законосъобразни, така че длъжникът е длъжен да им се подчини /изпълнителният лист се обезсилва, когато признато с него право за принудително изпълнение се окаже, че не е съществувало или пък впоследствие се погаси – виж чл. 433, ал. 1, т. 3, 4 и 7 от ГПК/. Доводите изложени в жалбата са изцяло неоснователни. Изводите на ЧСИ, че не е налице основание за прекратяване на изпълнителното дело са обосновани в П.ния случай, с оглед данните по делото. В тази връзка, съдът приема, че обжалваният отказ на съдебния изпълнител се явява законосъобразен акт, поради което и жалбата на длъжника срещу него, следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

По отношение на искането за спиране на изпълнението, по реда на чл.438 от ГПК, съдът намира същото за неоснователно и като такова следва да се остави без уважение. Спирането на изпълнението по чл.438 от ГПК има обезпечителна функция за жалбоподателя по време на производството по разглеждане на жалбата и се обуславя от това, жалбата да е вероятно основателна. В настоящия случай и с оглед на изложените по-горе правни аргументи жалбата, подадена от длъжника е неоснователна, поради което искането за спиране на изпълнението по П.ното изпълнително дело следва да се остави без уважение.

Водим от горното СГС, Г.О., ІІІ-В състав,

 

                                            Р      Е     Ш    И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „К К.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** – длъжник по изпълнително дело № 20198510400411 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851, район на действие СГС, подадена чрез пълномощника адв.С.Е., срещу отказ от 10.04.2019 г. на ЧСИ за прекратяване на изпълнителното дело,  като неоснователна.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „К К.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** – длъжник по изпълнително дело № 20198510400411 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851, район на действие СГС за спиране на изпълнението по реда на чл.438 от ГПК, като неоснователно.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  

 

                                                 

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                                2.