О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
458
гр.Пловдив, 13..11.2019г.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи граждански състав, на 13.11.2019г., в
закрито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА
АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
след като разгледа
докладваното от съдия Ел.Арнаучкова възз.ч.гр.дело № 542
по описа на АС - Пловдив за 2019г. и, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Въззивно производство по реда на
чл.274 - 279 ГПК.
Постъпила
е частна жалба,
вх.№ 7614/08.08.2016г., подадена от К. Л. И., Л.К.И. и А.Н.И.,
чрез адв.Цв.М., против Разпореждане № 649 от 19.07.2019г., постановено по възз.гр.дело № 203/2019г. по описа на Окръжен
съд - Хасково, с което е
върната подадената от тях касационна жалба, вх.№ 6864/15.07.2019г.,
против Решение № 190/23.05.2019г., постановено по възз.гр.д.№ 203/2019г., по
описа на Окръжен съд - Хасково.
В частната жалба са изложени
доводи за незаконосъобразност
на обжалваното разпореждане
за връщане на касационната жалба против постановеното по
делото въззивно решение, като е поддържано, че въззивното решение подлежи на
касационно обжалване, тъй като не се касае за търговско дело, а за гражданско-правен
спор.Искането в частната жалба е за отмяна на обжалваното разпореждане и за
връщане на делото на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Въззиваемата страна „Р. Б.“ ЕАД не взема становище.
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като прецени
данните по делото, намира следното:
Постъпилата въззивна частна
жалба е допустима, като подадена в срока
по чл.275, ал.1 от ГПК; изхождаща от активно процесуално легитимирани лица, имащи интерес от въззивно обжалване;
касаеща обжалваемо, съгласно
чл.274, ал.1, т.2 ГПК, тъй като е изрично предвидено (чл.286, ал.2 ГПК) да подлежи на
обжалване, разпореждане на въззивна инстанция за връщане на касационна жалба, редовна
по съдържание и приложения и е изпълнена процедурата за връчване на препис на
насрещната страна.
Разгледана по същество, въззивната частна жалба е неоснователна, поради следните съображения:
Предявени са от Б. Б.ЕАД против К. Л. И., Л.К.И. и А.Н.И.
искове с правно основание чл.135 ЗЗД за обявяване за относително недействителни
по отношение на Б. Б.ЕАД, като кредитор на К.И. и А. И., с парично вземане,
произтичащо от Договор за
овърдрафт № 68 993/31.03.2010г. и анекси към него, на сключените между, от една
страна, К.И. и А. И. и, от друга страна, Л.К.И., разпоредителни сделки с предмет
три недвижими имота, гаражи, с данъчни оценки съответно 6 719.70лв., 8 598.90лв. и 5 081.70лв.(вж удостоверения за дан. оценка на л.98 и 99 и л.108 от
първоинстанционното дело).
Производството, в което е постановено обжалваното
разпореждане, е въззивно, като в постановеното въззивно решение е посочено, че
подлежи на касационно обжалване.
За да постанови обжалваното разпореждане за връщане на подадената
касационна жалба против въззивното решение, е прието, че е неправилно
посоченото във въззивното решение, че подлежи на касационно обжалване, а същото
е неподлежащо на касационно обжалване, тъй като е спорът е търговски по см. на
чл. 365, ал.1 ГПК с цена на исковете съответно 13 667.60лв. и 6719.70лв..
Съгласно приложимата към момента на постановяване на
въззивното решение императивна норма на чл.280, ал.3 т.1 ГПК, редакцията след изм. с ДВ бр.50/2015г., достъпът до касационно
обжалване е ограничен за решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000лв. -
за граждански дела, и до 20 000лв. - за търговски дела, с изключение на
решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и
по съединените с тях искове, които имат обуславящо означение за иска за
собственост.
По отношение на понятието „търговско дело“ липсва легална дефиниция в закона. Последователно
в съдебната практика се приема, че търговските спорове по Глава ХХХII на ГПК
обуславят търговски характер на делото, но „търговските дела“, по смисъла на
чл. 280, ал.3 ГПК, не се изчерпват единствено с тях, а „търговско дело“ по
смисъла на чл. 280, ал. 3 ГПК е всеки спор относно вземане във връзка с
търговска сделка - обективна (286, ал.2 вр.чл.1, ал.1 ТЗ) и субективна (чл.286, ал.1 вр. ал.3 ТЗ).
Искът по чл. 135 ЗЗД не е иск за собственост или други
вещни права, а е облигационен иск, поради което не попада в изключението по
чл.280, ал.3, т.1, пр.посл. ГПК и не е от категорията на тези, подлежащи на
касация, независимо от цената на иска.
Действително, предмет на иска по чл.135 ЗЗД не е
вземането на кредитора, а - потестативното му право да се обяви за
недействителна по отношение на него сделка (или друго действие), с която
длъжникът го уврежда.Искът с правно основание чл.135 ЗЗД обаче има
обезпечителна функция спрямо сделката, чието изпълнение се цели да бъде
гарантирано, тъй като с предявяването му се цели да се постигне удовлетворяване
на ищеца, кредитор по обезпечената сделка.Ето защо, е налице е налице връзка на
обусловеност между вземането на ищеца и предмета на делото по иска по чл.135 ЗЗД. и търговският характер на сделката, от която произтича вземането на ищеца,
чието удовлетворяване се иска да бъде гарантирано, обуславя търговския характер
на делото по иска по чл.135 ЗЗД. В този смисъл са и Определение № 23 от
26.01.2018г. на ВКС по ч.т.д.№ 43/2018г., I
т.о., както и цитираните в него Определение №
28/19.01.2012г. по ч.т.д.№ 12/2012г. I т.о.; Определение № 355/08.05.2014г.
по ч.т.д.№ 18/2014г. I т.о., Определение № 576/17.11.2017г. по ч.т.д.№
2700/2017г. I
т.о.
Искът по чл.135 ЗЗД е оценяем, а цената му се определя по
реда, посочен в препращащата норма на чл.69, ал.1, т.4, във вр.с т.2 ГПК - от
данъчната оценка на имотите, предмет на разпоредителната сделка, в който смисъл
е трайно установената съдебна практика (Определение № 141/26.02.2014г. по
ч.т.д.№ 160/2014, II т.о.; Определение № 395/08.07.2015г. по ч.т.д.№
1779/2015г., I т.о.; Определение № 122/18.03.2016г. по ч.т.д.№ 857/2016, III
т.о.; Определение № 141/26.02.2014г. по ч.т.д.№ 160/2014, II т.о.; Определение
№ 147/03.05.2016г. по ч.т.д.№ 1600/2016, III т.о.; Определение № 4/05.01.2017г.
по ч.т.д.№ 2383/2016, II т.о.; Определение № 28/16.01.2017г. по ч.т.д.№
5515/2016, IV г.о. и др.)
В случая, спорът, по който е постановено въззивното
решение, е търговски, тъй като паричното вземане на ищеца, чието
удовлетворяване се цели да бъде обезпечено с иска по чл.135 ЗЗД, произтича от договор за овърдрафт, който е банкова
сделка, абсолютна търговска сделка, по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ.Предявени
са няколко обективно съединени искове по чл.135 ЗЗД, а цената на всеки от
исковете, определена чл.69, ал.1, т.4, във вр.с т.2 - от данъчната оценка на
имотите, предмет на съответната разпоредителната сделка, е под минимума по
чл.280, ал.3, т.1, пр.2 ГПК от 20 000лв.
Ето защо, независимо от това, че претенцията на
въззиваемото дружество - ищец не се основава пряко на сключена с въззивниците -
ответници търговска сделка, търговският характер на делото следва от
обусловеността на претендираното потестативно право от ищеца за обявяване на
разпоредителните сделки между ответниците за относително недействителни от
вземането, произтичащо от сключената между ищеца и първите двама ответници
абсолютна търговска сделка и, с оглед цената на всеки от съединените искове под
20 000лв., е приложимо ограничението за достъп до касационно обжалване на
въззивното решение по
чл.280, ал.3 т.1 ГПК.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че, тъй
като право на касационно обжалване възниква по силата на закона, такова процесуално
право за въззивниците не създава погрешно посоченото в този смисъл във
въззивното решение.
Налице е, следователно, основанието на чл.286, ал.1, т.3
от ГПК за връщане на касационната жалба против въззивното решение, каквото
законосъобразно е постановено от въззивна инстанция в изпълнение на
правомощията й с обжалваното разпореждане.
Поради изложеното, обжалваното разпореждане е законосъобразно
и следва да бъде потвърдено, въззивната частна жалба е неоснователна и се
оставя без уважение.
Мотивиран от това,
съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане № 649 от 19.07.2019г., постановено по
възз.гр.дело № 203/2019г. по описа на Окръжен съд - Хасково, с което е върната
касационна жалба вх.№ 6864/15.07.2019г., подадена против Решение №
190/23.05.2019г., постановено по възз.гр.д.№ 203/2019г., по описа на Окръжен
съд - Хасково.
Определението подлежи на
обжалване пред ВКС с частна жалба, при
условията на чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: