Р Е Ш Е Н И Е

№ 52

гр.Габрово, 24.03.2022 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО в открито съдебно заседание на девети март две хиляди двадесет и втора година  в състав:

             

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ

           ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ

                                ЕМИЛИЯ КИРОВА-

                                              ТОДОРОВА

 

при секретаря Радослава Кънева и в присъствието на прокурора Александър Александров като разгледа докладваното от съдия Рачев к.а.н.д. № 8 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

         Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба на „****“ ЕООД – Севлиево, ул. *******№ 121, с ЕИК *******, чрез адв. С.Б.,***, сочена и като съдебен адрес против Решение № 99 от 8.11.2021 година на Районен съд Севлиево постановено по АНД № 386 по описа за 2021 година. С посоченото решение Районен съд – Севлиево е потвърдил Наказателно постановление № 559053-F571291 от 4.02.2021 година на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в ЦУ на НАП, с което на дружеството касатор, за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба Н-18/, на основание чл. 185, ал.2, изр. „второ“, във връзка с чл. 185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500.- лева.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Налице била неправилна и неточна правна квалификация на деянието, което правело наказателното постановление незаконосъобразно. Като приел обратното районният съд бил постановил съдебен акт, който следвало да бъде касиран. Прави се искане за отмяна на обжалваното съдебно решение, като бъде отменено, потвърденото с него НП. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и искането за отмяна на обжалвания съдебен акт. Претендира се присъждане на разноските направени пред първата инстанция.

         Ответната страна – ЦУ на НАП, редовно призовано, се представлява в открито съдебно заседание от юрисконсулт Д.. Излагат се подробни съображения в полза на решението на районния съд  и на потвърденото наказателно постановление. Последното не страдала от твърдяните пороци. Иска се оставяне в сила на обжалвания съдебен акт и присъждане на разноски за тази инстанция.

            Представителят на Окръжна прокуратура Габрово дава заключение за неоснователност на жалбата и правилност на решението на районния съд. Решението следвало да бъде оставено в сила.

         Пред настоящата съдебна инстанция не са представени и приети нови доказателства.

            Касационната жалба е допустима като подадена в срок от процесуално легитимирано лице – страна в производството пред Районен съд - Севлиево.

            Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК/, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения: 

            Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на Решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящия състав на съда.

         От тази фактическа обстановка се установява по несъмнен начин, че е налице извършено от наказаното дружество, административно нарушение, изразяващо се в това, че на датата на проверката същото не е изпълнило задължението си да отрази във фискалното устройство сумата 1 104,60 лева използвайки операцията „служебно изведени“ суми. В тази връзка следва да се отбележи, че в мотивната част на наказателното постановление деянието е описано пълно и точно. Не е оставено никакво съмнение каква е формата на изпълнителното деяние – „извърши“  или „допусне“, противно на това, което се твърди в касационната жалба. Изрично е записано, че „****“ ЕООД не е изпълнило задължението си …. да отбележи всяка промяна на касовата наличност. Така изписания текст недвусмислено описва първата от двете форми на изпълнителното деяние.

         Доводите за неправилна квалификация, също са неоснователни. В жалбата си, касаторът е посочил каква би трябвало да бъде вярната квалификация. Касационната инстанция намира че правната квалификация на деянието дадена в процесното наказателно постановление е lege artis и изцяло съвпада с тази която самият касатор счита за правилна. Изрично в квалификацията е посочен чл. 185, ал.2, от ЗДДС изр. второ, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС. Нито контролните органи нито санкционният такъв твърдят, че са налице „неотразени приходи“, поради тази причина разсъжденията в тази насока, свързани с деяние по ал.1, изр.1 на чл.185 от ЗЗД са неотносими.    

По тези съображения решението на Районен съд – Севлиево не следва да бъде касирано.

 

При този изход на делото основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В полза на НАП следва да бъдат присъдени 100.- лева.

 

           Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК съдът

 

            Р Е Ш И :

 

           ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 99 от 8.11.2021 година на Районен съд Севлиево постановено по АНД № 386 по описа за 2021 година.

 

            ОСЪЖДА ****“ ЕООД – Севлиево, ул. *******№ 121, с ЕИК ******* да заплати на Националната агенция за приходите – София, бул. Дондуков № 52 сумата 100,- /сто/ лева деловодни разходи – юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция.

 

           Решението е окончателно.

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ:    1.

 

 

                                                                                             2.