Р Е Ш Е Н И Е  № 30

 

Гр. Сливен  05.06.2020г.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публично  заседание на…………първи юни.………………………

през две хиляди и двадесета година в състав:

                                           Председател: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

при секретаря………Радост Гърдева…… …………..……и с участието на прокурора…………………….……..като разгледа  докладваното от  съдията Снежана Бакалова…………….….т.дело № 81 по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази:

          При условията на евентуалност са предявени искове с правно основание чл. 240  ал.2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „……………..“ ООД твърди в исковата си молба, че с договор за заем от 12.11.2013 год., в качеството си на кредитор е предоставил на „……………паричен заем в размер на 21 000 лв., при 3 % месечна лихва ежемесечно, до пълното изплащане на сумата. Твърди, че ипотекарният длъжник „……………….се е задължил да отговаря солидарно за всички задължения на заемателя. Твърди, че бил уговорен погасителен план и тъй като заемът бил краткосрочен за срок от 6 месеца, договорената лихва била в по-висок размер, а именно 3 % месечно или 18 % до датата на падежа. Общият размер на лихвата възлизал на 25 200 лв. върху главницата от 21 000 лв. за периода от 02.03.2016 год. до 02.07.2019 год. На 05.03.2014 год. било вписано заличаване на ипотеките върху двата имота, учредени за обезпечение, а на 02.07.2014 год. бил подписан договор за заместване в дълг с нотариална заверка на подписите, чрез който „Конарт“ ЕООД заместил длъжника „Ривона“ ЕООД.  Твърди, че на 28.02.2014 год. подал молба за заличаване на ипотеките, учредени с нотариалния акт от 12.11.2013 год., които били заличени на 05.03.2014 год. На 08.07.2014 год. била учредена повторна ипотека, с която длъжниците признали, че дължат главница от 21 000 лв. и изтекли законни лихви 4 410 лв. Счита, че с това признание е прекъсната давността. Моли съда да осъди ответниците да му заплатят солидарно сумата 25 200 лв., представляваща договорна лихва от 3 % месечно върху заемната сума от 21 000 лв. въз основа на договор за паричен заем, дължима за периода 02.03.2016 год. до 02.07.2019 год. В случая, че отхвърли иска в условията на евентуалност претендира да му бъде присъдена сумата от 6 393.32 лв., представляваща законната лихва върху заемната сума от 21 000 лв., дължима за периода 02.07.2016 год. до 02.07.2019 год.

Ответниците не са депозирали в срок писмен отговор.

Ищецът чрез представителя си по пълномощие, чрез писмени становища поддържа предявените искове. Претендира разноски. Моли съда да постанови неприсъствено решение.

Ответниците, редовно призовани по реда на чл. 50 ал.2 от ГПК не са депозирали отговори и не изпращат представител в с.з. Въпреки наличието на тези предпоставки за постановяване на неприсъствено решение, съдът не е пристъпил към такова, тъй като от представените доказателства не може да се направи извод за вероятната основателност на първия от предявените искове.

          От събраните по делото доказателства, съдът прие за установен следното от фактическа страна:

На 12.11.2013 г. по силата на договор за заем, обективиран в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 13, том VI, per. № 8216, дело № 993 от 2013 г. на нотариус Л.Ч.,*** в РНК, който акт е вписан в СВ- гр. Несебър като акт №3 0, том 2, дело № 5696/2013 г., ищецът „……………… (тогава ЕООД) е предоставил на „………………, паричен заем в размер на сумата от 21 000 лв., при 3% месечна лихва, начисляване ежемесечно до пълното изплащане на заемната сума.

Съгласно чл. 14 от Нотариалния акт заемателят и ипотекарния длъжник " ……………." ЕООД, отговарят солидарно за всички задължения на заемателя по Договора. Съгласно чл. 15 от Нотариалния акт ипотекарният длъжник е учредил договорна ипотека върху подробно описания в нотариалния акт свой недвижим имот - за обезпечаване на задълженията на заемателя по договора за заем.

При подписването на нотариалния акт „………………ЕООД са били представлявани от едно и също лице – И.В.Ш.Г., което е било изрично упълномощено за това.

Уговорен е погасителен план за плащане на сумата на шест вноски и 3% месечна лихва върху всяка вноска от датата на падежа до окончателното изплащане на сумата.

На 05.03.2014 г. в Имотния регистър било вписано заличаване на ипотеките върху двата недвижими имота, като изрично в молбата било отбелязано, че заемната сума не е върната.

На 02.07.2014 г. е подписан договор за заместване в дълг с нотариална заверка на подписите с per. № 1230 по описа на нотариус Милена Илчева, с per. № 257 в РНК, по силата на който „…………, с в качеството си на заместващ длъжник е заместил заемателя „Ривона" ЕООД, във всички негови задължения по договора за заем, като заместването е извършено по реда на чл.102 ЗЗД.

Съгласно чл. 2 ал. 5 от Договора за заместване в дълг поемателят и ипотекарният длъжник "……………. отговарят солидарно за всички задължения по договора за заем. С цитираната клауза ипотекарният длъжник се е съгласил предоставеното от него обезпечение, включително и пасивната солидарност, да служи и за новия длъжник.

В б. "С" от Договора за заместване в дълг страните са признали за безспорно установено помежду си, че кредиторът е изпълнил надлежно всички свои задължения към първоначалния длъжник по сключения помежду им договор за заем. В чл. 1 ал. 2 и ал. 3 от договора за заместване в дълг поемателят и ипотекарният длъжник са признали, че дължат заемната сума от 21 000 лв., както и, че същата не е върната на заемодателя. В чл. 1 ал. 2 от договора за заместване в дълг длъжниците са размер на задължението за договорна лихва.

На 08.07.2014 г. е подписан нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, с който длъжниците по договора за заем признават, че дължат главницата от 21 000 лв. и съответните договори лихви. Признанията са направени в б. "Е" от преамбюла на нотариалния акт В  чл. 1 длъжниците признават задължение от 25 410 лева, представляващи сбор от главница от 21 000 лв. и изтекли законни лихви в размер на 4 410 лева. Всички описани в нотариалния акт вземания са обезпечени с трета по ред договорна ипотека върху недвижимия имот, описан в нотариалния акт. Признават, че задължението не е платено към момента на подписване на договора. Уговорена е пасивна солидарност на двамата длъжници за задължението за връщане на сумата и лихвите.

Размерът на законната лихва за забава върху главница от 21 000лв. за периода от 02.07.2016г. до 01.07.2019г. е в размер на 6 393,32лв., видно от представеното справка, неоспорена от ответниците.

Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на събраните по делото доказателства, представени от ищеца и неоспорени от ответниците.

          На базата на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

          Предявеният иск намира правното си основание в чл. 240 ал. 2 от ЗЗД. Искът е местно подсъден на СлОС на основание договорна посъдност.

          Същият е основателен и доказан, но не в предявения размер, а до размера от 6 393,32лв. и следва да бъде уважен до него и отхвърлен до пълния предявен размер.

          Безспорно е установено от събраните доказателства, че между ищеца, в качеството на заемодател и ответниците, в качеството на солидарни длъжници е налице договор за заем по см. на чл. 240 от ЗЗД. Сделката е търговска. Безспорно е установено от събраните доказателства, че ищецът е изпълнил задължението си по договора, като е предоставил заетата сума, а ответниците не са изпълнили задължението си да я върнат в срок или след него и да заплатят дължимата лихва. Това се установява от признанията на страните в договор за заместване в дълг от 02.07.2014г.

В договора за заем е уговорена и възнаградителна лихва, каквато уговорка е допустима съобразно чл. 240 ал.2 от ЗЗД. Същата е в размер на 3% месечно или 36% годишно.

Уговорената в случая лихва е възнаграждение за ползване на парична сума, но размера на същата не може да бъде по-висок от нормативно определения -  чл. 10, ал. 2 от ЗЗД.  Такъв в момента не е регламентиран в нашето законодателство. Съдът служебно преценява действителността на сключените договори. В конкретния случай намира, че уговорката в договора за заем за месечна лихва от 3% върху сумата е нищожна, като противоречаща на добрите нрави.

Добрите нрави, според определението на съдебната практика, са критерии за норми за поведение, които се установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които се цели неоснователно разместване на блага. Уговорената лихва следва да възмезди заемодателя за липсата на сумата в неговия патримониум за определен период от време, а не да бъде средство за обогатяване при използване на икономическата зависимост на друг субект. Обстоятелството, че всички страни по договора за заем са търговци не променя извода относно нищожността на клаузата за лихва в посочения размер.

С оглед разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, тази уговорка следва да се замести по право от повелителни правила на закона, т. е. да се приеме, че се дължи законната лихва за забава. По изложените съображения следва да се уважи първоначалния иск до размера на законната лихва за забава за периода от 02.07.2016г. до 01.07.2019г. върху главницата от 21 000лв.

Ищецът е коментирал подробно в исковата молба изтичане на давностни срокове, то такова възражение липсва и за давността съдът не се произнася служебно.

          Тъй като съдът се е произнесъл по първоначално предявения иск не следва да се произнася по евентуалния такъв с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

          При този изход на производството на ищеца се дължат направените разноски съразмерно на уважената част от иска за държавна такса – 255,73лв.

          Ответниците не са претендирали разноски.

          Ръководен от изложените съображения, съдът

 

 

 

Р     Е     Ш     И   :

 

            ОСЪЖДА  ……………със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. ……………№ 36,  представлявано от Н.А.В. и „………………, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „……………, с адрес за кореспонденция гр. София, ж.к. „………….., със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ж.к. „………………представлявано от управителя В.Ч., със съдебен адрес ***, чрез адв. Д.Д., по банкова сметка ***, по иск с правно основание чл. 240 ал.2 от ЗЗД,  сумата 6 393,32лв. ( шест хиляди триста деветдесет и три лева и тридесет и две стотинки), представляваща дължима лихва по сключен между тях договор за заем на сумата 21 000лв от 12.11.2013г. за периода от 02.07.2016г. до 01.07.2019г. и сумата 255,73 лв., представляваща направените в производството разноски.

          ОТХВЪРЛЯ предявения иск до пълния му размер като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

          Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд – гр. Бургас.

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: