РЕШЕНИЕ
№ 325
гр. Благоевград, 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Екатерина П. Николова
при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно
наказателно дело № 20241210200852 по описа за 2024 година
Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН .
Образувано е по жалба на Б. Д. Б. с местоживеене в Благоевград, против
НП №24-1116-001842/17.05.2024г., издадено от Началник Група, Сектор
“Пътна полиция” при ОДМВР-Благоевград, с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание “Глоба” в размер на 200.00 лв. и
кумулативно с това-“Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 6
месеца, във връзка с вменено му административно нарушение по чл.103 от
ЗДвП.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваният
административен акт. Поддържа се, че при издаването на НП са допуснати
съществени процесуални нарушения. Алтернативно се застъпва, че
жалбоподателят не е извършил вменените му административни нарушения от
обективна и субективна страна, а ако е извършил такова, то е маловажен
случай по чл.28 от ЗАНН, каквато преценка за маловажност въобще не била
направена от наказващият орган. Иска се отмяна на обжалваният акт .
Административно-наказващият орган, редовно и своевременно призован,
не се явява по делото и не ангажира свой процесуален представител. В
1
придружително писмо с преписката до съда, се твърди, че жалбата е
неоснователна, а обжалваното НП е правилно и законосъобразно.Прави се и
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за защитника
на жалбоподателя по чл.63д, ал.2 от ЗАНН.
РП-Благоевград редовно призовани, не ангажират представител и
становище по жалбата.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните и анализира
събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира
за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице , което
има право да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл.59, ал.2 от
ЗАНН./НП е връчено лично на жалбоподателя на 10.06.2024г. , а жалбата
срещу него е подадена на 14.06.2024г./
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. Аргументи:
ПО ФАКТИТЕ В ПРОЦЕСА
С ангажираните по делото писмени и гласни доказателства се установи,
че на 13.04.2024г., свидетелите Я. В. и Х* С., двамата на длъжност “младши
автоконтрольор“ при наказващият орган, били на работа и изпълнявали своите
задължения по контрол за движението и спазването на ЗДвП на територията
на община С*обл.Б*, като се намирали на ПП1 Е79, км.373.Двамата били в
полицейски униформи, както и с отличителните знаци върху униформите си
за сектор „Пътна полиция“. Около 11.00 часа, свидетелите забелязали да се
движи по този път и с посока на движение от Благоевград към гр.С*,
мотоциклет с марка“С*“, с рег.№*. Св.В. подал своевременно ясен сигнал
/знак/ за спиране на водача със „стоп-палка“ по образец „МВР“, но този водач
въпреки че първоначално намалил скоростта на мотоциклета, изведнъж
увеличил последната, не се подчинил на този сигнал за спиране на
контролните органи и продължил движението си с голяма скорост по пътя.
Свидетелите В. и С. се опитали да го достигнат със служебния си автомобил,
но поради високата скорост на мотоциклетиста не успели и се отказали да го
преследват по пътя, за да не създадат риск за живота и здравето както на себе
си, така и на останалите участници в движението. Тъй като успели да видят
2
регистрационния номер на мотоциклета, свидетеля В. подал устен сигнал при
дежурния ОДЧ във 02 РУ на ОД на МВР-Благоевград за случая, като била
направена и справка в регистъра за собственост и така било установено, че
собственик на въпросния мотоциклет е лицето Б. Д. Б., който „не се издирва“
от органите на МВР. Св.В. изготвил Докладна записка за случая на
13.04.2024г./съботен и неработен за деловодството на санкционният орган
ден/, поради което тази докладна записка била регистрирана в Сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР-Благоевград с рег.№Р-3767 на 16.04.2024г. На тази
дата, Началникът на сектора е поставил резолюция за последващи действия
на друг служител /Бучков/, а последният е възложил за взимане на отношение
на инспектор К* К*. Последният също е изготвил Докладна записка за взетото
отношение по случая , а именно такава с рег.№116р-4430/08.05.2024г., като в
нея е посочил, че е установен собственика на мотоциклета с рег.№*и това е
жалбоподателя Б. Б., който на 22.04.2024г. е призован за явяване в Сектор
„Пътна полиция“-Благоевград за снемане на обяснения. В докладната записка
е посочено също, че жалбоподателят е отишъл на тази дата в сградата на
санкционният орган и са му снети писмени обяснения по случая, като същият
е попълнил и декларация по чл. 188 от ЗДвП, че не е управлявал въобще
мотоциклета си на 13.04.2024г. Въпреки това и въз основа на докладната
записка на св.В. и показанията на св. С., на 03.05.2024г. на собственика на
мотоциклета, който е приет и за водач на това ППС на процесната дата, е
издаден АУАН, който му бил връчен. В тази връзка по делото е представен
този акт и той е с №162853, изготвен от св.В. и в присъствието на св.С.. С него
е прието, че жалбоподателят е извършил административно нарушение по
чл.103 от ЗДвП за това, че на 13.04.2024г., около 11.00 часа, в Община-
Симитли, на път ПП1 Е79, км.373, е управлявал собствения си мотоциклет с
марка и модел “С*, с рег.№*, с посока на движение от гр.Благоевград към
гр.Симитли, като при подаден му своевременно ясен сигнал за спиране със
„стоп-палка“ по образец“МВР“, не се подчинил на този сигнал и продължил
движението на мотоциклета си по пътя. АУАН е връчен лично на дееца на
датата на съставянето му.
Въпреки така изготвената Докладна записка по случая от страна на св.В. и
извършените по нея проверки от инспектори и други длъжностни лица при
санкционният орган, с Писмо Изх.№001506:04.05.2025г. на Началника на 02
РУ на ОД на МВР-Благоевград се установи, че подаденият сигнал на св.В. по
3
случая до дежурен „ОДЧ“ при това полицейско управление, не е заведен в
нарочен Входящ дневник за сигнали на дата 13.04.2024г., като за последното
обстоятелство не бяха посочени никакви конкретни причини от страна на
полицейският орган. Незавеждането на подаденият сигнал по случая от
страна на св.В. именно на дата 13.04.2024г., се оказа неизвестно обстоятелство
и за Началника на Сектор“Пътна полиция“ при ОД на МВР-Благоевград, който
представи и цяла преписка по допълнителни действия във връзка с този
сигнал, обективиран на практика само в Докладната записка на св.В. от
13.04.2024г. по описа на Сектор“ Пътна полиция“-Благоевград .
Въз основа на АУАН, на 17.05.2024г., Началникът на Група в Сектор
“Пътна полиция” при ОДМВР-Благоевград, е издал атакуваното НП№24-1116-
001842, с което на основание чл. 175, ал.1 т.4 от ЗДвП, е наложил на
жалбоподателя административно наказание–“Глоба” в размер на 200.00лв. и
кумулативно с това –“Лишаване от право за управление на МПС” за срок от 6
месеца, за нарушението по чл.103 от ЗДвП. НП също е лично връчено на
жалбоподателя срещу негов подпис на 10.06.2024г.
Със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните
работи, са делегирани правомощия за констатиране на нарушения по ЗДвП на
мл.автоконтрольорите при с-р“ПП“, а на ръководителят група на този сектор
при ОДМВР, са делегира правомощия по налагане на наказания за такива
нарушения и издаването на НП за тях .
Видно от приложената Справка за нарушител/водач/ , издадена на
жалбоподателя, по отношение на същият са налагани множество
административни наказания за нарушения по ЗДвП до датата на твърдяното
нарушение в настоящия казус.
Изложената фактическа обстановка се извежда въз основа на
ангажираните гласни доказателства –разпит на свидетелите-очевидци В. и С.,
чийто показания са логични, последователни и напълно кореспондиращи по
между си /както при първоначалното им депозиране, така и в хода на
извършените очни ставки между тях и жалбоподателя/. Показанията на тези
свидетели кореспондират и със събраните писмени доказателства-АУАН,
Докладна записка на св.В. от 13.04.2024г., докладна записка на инспектор К*
от 08.05.2024г., Писмо на Началника на Сектор“Пътна полиция“ от
04.06.2025г. по делото /л.86-87/, както с извлечение от Регистъра за
4
собственост на МПС. Двамата свидетели В. и С. са категорични, че лично са
възприели извършването на твърдяното нарушение на процесната дата и
място, както и, че именно жалбоподателят е бил водача на процесния
мотоциклет в този случай, който видели достатъчно ясно и добре при
подаването на сигнала със стоп-палка както като физиономия, така и като
телосложение, защото той първоначално намалил скоростта на мотоциклета
си при приближаването им и едва след това ускорил тази скорост и продължил
движението си, без да се подчини на сигнала за спиране. Именно последното
твърдят, че ги мотивира при провеждане на очните ставки с жалбоподателя и
двамата свидетели да потвърдят, че водача на мотоциклета за процесния
случай е Б. Б.. Ето защо съдът кредитира като достоверни тези показания на
свидетелите-очевидци и годни такива за изясняване на обективната истина в
този казус, след като не се установи, че тези полицейски служители се
намират в някакви, включително и влошени отношения с жалбоподателя по
делото към датата на твърдяното нарушение.
Изложената фактическа обстановка се обосновава с посочените гласни и
писмени доказателства, които са логични, напълно кореспондиращи по между
си и съдът приема за годни и достоверни за изясняване на настоящия спор и
обективната истина по него.
Съдът не кредитира като достоверни дадените обяснения на
жалбоподателя в обратна насока, а именно, че не бил управлявал въобще
мотоциклета си на дата 13.04.2024г., след като и той самият не можа да посочи
никаква логична причина, защо се е стигнало до доклада от св.В. за
твърдяното нарушение именно с притежаваният от него мотоциклет, след като
жалбоподателят не познава свидетелите по акта, те също не го познават и до
датата на деЯ.ето не са се намирали в никакви отношения. Не е доказателство
в подкрепа на обясненията на жалбоподателя и представено извлечение –
пътен лист , който не касае процесния мотоциклет и негово движение на
13.04.2024г. , а наред с това извлечението е за часови пояс от 00.05 часа до
01.02 часа, което е далеч преди часа на твърдяното нарушение /11.00 часа/ на
същата дата.
Съдът не кредитира като достоверни за случая и показанията на
съпругата на жалбоподателя –св. Г* тъй като от една страна същата сама
заяви, че не е имала информация и не е била с Б. към часа на твърдяното
5
нарушение, а от друга страна, с оглед на личните им отношения, съдът счита,
че не могат да бъдат ценени тези показания безкритично, защото несъмнено
те са субективни и насочени основно към изграждането на една защитна и
по-благоприятна версия по случая за жалбоподателя Б., а не към разкриване
и допринасяне за разкриване на обективната истина в процеса. Допълнителен
аргумент на съда за тази негова преценка е и обстоятелството, че показанията
на св.Георгиева и обясненията на подсъдимото лице не се подкрепят от
никакви други доказателства в процеса и още повече такива, които да не
създават съмнение за субективност и необективност .
ПО ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ И ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРАВОТО
При така направените фактически констатации, районният съд счита, че
с обжалваното наказателно постановление, законосъобразно е ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за
извършено от него нарушение по чл.103 от ЗДвП.
Постановлението е издадено от компетентен орган и в тази насока е
представена нарочна Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на
вътрешните работа за делегирани правомощия на ръководителя група на
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР, във връзка с издаване на НП за
нарушения по ЗДвП.
НП и АУАН са изготвени в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и са надлежно
връчени /лично/ на жалбоподателя.
В АУАН и в НП се съдържат и всички изискуеми се реквизити за тях по чл.
42 и респ. по чл.57 от ЗАНН, в това число и дата и място на издаването им,
издател, дата и място на установяване на нарушението, фактически
обстоятелства свързани с нарушението и начина на извършването му, правна
квалификация на нарушението, доказателства които го обосновават, като в НП
е посочена и конкретна санкционна норма кореспондираща с правната
квалификация на деЯ.ето.
Предвид изложеното съдът приема, че атакуваното НП е процесуално
законосъобразно и възраженията на жалбоподателя и неговият защитник в
обратна насока са неоснователни.
6
Наред с това, от ангажираните по делото доказателства се установи по
несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят е и извършил от
обективна и субективна страна вмененото му административно
нарушение по чл. 103 от ЗДвП.
Според нормата на чл.103 от ЗДвП, при подаден сигнал за спиране от
контролните органи, водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре
плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
указания.
От обективна страна, на процесната дата /13.04.2024г., около 11.00
часа/ и на процесното място /на територията на община Симитли,
обл.Благоевград, по ПП1 Е79, км.373/, жалбоподателят е управлявал МПС
/мотоциклет с марка“С*“, с рег.№*/ като при подаден му ясен и своевременно
сигнал за спиране със „стоп-палка“ по образец „МВР“, от страна на св.В.,
същият не се подчинил на този сигнал за спиране на контролните органи и
продължил движението си с голяма скорост по пътя, вместо да спре плавно
в най-дясната част на платното за движение./В тази насока са
категоричните и напълно кореспондиращи по между си показания на
свидетелите очевидци-В. и С., докладна записка на св.В., докладна запаска на
инспектор Калпачки и извлечение от регистър за собственост на процесното
МПС./
За да бъде ангажирана отговорност за нарушение по чл.103 от ЗДвП е от
съществено значение да се установи, че контролният орган е подал
своевременно ясен сигнал на водача за спиране със стоп - палка по образец, с
който знак във водача на управляваното МПС да се създаде убеждението, че
сигнала е предназначен именно за него и за това той следва да изпълни
задължението си за спиране най-вдясно на платното за движение или на място
посочено от контролният орган. /В тази насока е и съдебната практика-
Решение №1120/09.04.2024г., постановено по кнахд №140 от 2024г. по описа
на БлАС и Решение №2455 от 22.05.2025г., постановено по кнахд №65 от
2025г. по описа на БлАС./ В разглеждания случай, двамата свидетели-
очевидци В. и С., лично са възприели движещият се по процесния път
мотоциклет, управляван именно от жалбоподателя като не се установи да е
имало трафик и други МПС преди това ППС към момента, в който св.В. ясно,
7
недвусмислено и своевременно е подал сигнал за спиране към жалбоподателя
със стоп-палка по образец „МВР“. Не се установи да е имало и метрологични
пречки да бъде възприет този сигнала за спиране, предназначен именно за
водача Б., но въпреки това, последният не е спрял мотоциклета си плътно в
дясно на пътното платно, а след като първоначално намалил скоростта му, в
последствие я увеличил и без да спре продължил движението си по пътя.
Свидетелите В. и С. са категорични също така, че лично и добре са възприели
водача на мотоциклета по физиономия и телосложение и разпознаха същия в
лицето на жалбоподателя по делото в съдебните заседанияс тяхно участие.
Съдът не счита, че в казуса са налице основания за приложението на
чл.28 от ЗАНН , вр. с пар.1, т.4 от ДР към ЗАНН и маловажност на случая,
каквато хипотеза по принцип е приложима към момента и при нарушения по
ЗДвП съгласно Решение на КС №4/30.04.2025г., постановено по
конституционно дело №29/2024г. Този извод на съда се обосновава с
констатацията, че извършеното нарушение на жалбоподателя по чл.103 от
ЗДвП е формално и не се характеризира по принцип с вредни последици, а от
друга страна, не са налице някакви други смекчаващи обстоятелства , които
да го характеризират като деЯ.е с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение по този законов текст. Нещо
повече, налице е отегчаващо отговорността на дееца обстоятелство и това са
множеството му други налагани санкции за редица нарушения по ЗДвП до
процесната дата, което характеризира жалбоподатея като деец със завишена
степен на обществена опасност при извършване на административни
нарушения на пътя .
От субективна страна, в качеството си на правоспособен водач на
МПС, жалбоподателя е бил запознат с правилата за движение по ЗДвП, в това
число и с правилото на чл.103 от ЗДвП, което в казуса виновно и съзнателно е
нарушил, след като е възприел ясно и своевременно, че подаденият му
сигнал за спиране със стоп-палка по образец от св.В. е предназначен за него,
респ. възприел е, че св.В. е контролен орган в полицейска униформа и е в
правомощията му да го спира за проверка по този начин и по ЗДвП и въпреки
това е продължил движението на мотоциклета си и то с такава скорост, че не
могъл да бъде последван и спрян и в последствие от свидетелите В. и С..
Предвид изложеното, съдът приема, че обжалваното НП е издадено и
8
в пълно съответствие с материалния закон.
ОТНОСНО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАКАЗАНИЯ
След като правилно е квалифицирал нарушението по чл.103 от ЗДвП, с
обжалваното НП, санкционният орган е отмерил на основание чл.175, ал.1,т.4
от ЗДвП, административно наказание за жалбоподателя- „Глоба“ в размер на
200.00лв. и кумулативно с това „Лишаване от право да се управлява МПС“ за
срок от 6 месеца, което е максималният размер за деЯ.е като процесното.
Съгласно нормата на чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП, се наказва с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с
глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже да изпълни нареждане на органите
за контрол и регулиране на движението.
В казуса, съдът отчете като отегчаващо отговорността на дееца
обстоятелство, множеството административни наказания, които са му
наложени до момента процесното деЯ.е за нарушения по ЗДвП, съгласно
представената Справка за нарушения на водач на МПС. Като смекчаващи
обстоятелства от друга страна съдът отчете дадените от жалбоподателя
обяснения, с които спомогна за разкриване на обективната истина и
кредитиране на ангажираните по делото доказателства, както и
обстоятелството, че същият е семеен и по професия международен шофьор,
като напрактика издържа и семейството си с управление на МПС. При тези
индивидуализиращи деЯ.ето и дееца обстоятелства, съдът намира, че
наложените административни санкции на Б. за процесното нарушение са
завишени и необосновани такива и следва да се редуцират до размер около
средния такъв, посочен от законодателят. В тази връзка съдът приема за
адекватно и справедливо административно наказание „Глоба“ в размер на
100.00лв., а за административното наказание „Лишаване от право да се
управлява МПС“, съдът счита за адекватен и справедлив срока от 3 месеца, в
каквато насока НП следва да се измени.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.4 от ЗАНН,
съдът
9
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №24-1116-001842/17.05.2024г.,
издадено от Началник група при ОДМВР-Благоевград, сектор „ПП“, с което
на Б. Д. Б., с ЕГН ********** и с адрес : Благоевград, ул.“Я* е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 200.00лв. и „Лишаване от
право да се управлява МПС“ за срок от 6 месеца, във връзка с извършено
нарушение по чл.103 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера на тази „Глоба“ до
100.00лв./сто лева/, както и срока на административното наказание
„Лишаване от право да се управлява МПС“ до срока от 3/три/ месеца.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Административен
съд Благоевград в 14 - дневен срок, считано от съобщението му на всяка от
тях.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
10