№ 117
гр. гр.Велинград, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Административно
наказателно дело № 20225210200153 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от ИСМ. С. Ц., ЕГН **********, с
адрес: гр. Сърница, ул. *********** № 4, чрез адв. Е.С., против Наказателно
постановление № 58/05.04.2022 г. на Директора на Регионална дирекция по
горите - Пазарджик, с което на жалбоподателя ИСМ. С. Ц. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. (сто лева), на
основание чл. 266, ал. 1, чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите (ЗГ), за
извършено административно нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ.
В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното наказателно постановление (НП). Твърди се,
че същото е издадено при съществени нарушения на материалния закон и
процесуалните правила. Жалбоподателят оспорва фактическите констатации,
отразени в НП. Отрича извършването на вмененото му административно
нарушение. Прави искане за отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят И.Ц., чрез процесуалния си
представител адв. Е.С., поддържа жалбата, излага доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното НП и моли за неговата отмяна.
1
Претендира разноски.
Въззиваемата страна - административнонаказващият орган, чрез юрк.
Н.Ш., оспорва въззивната жалба. Моли обжалваното НП да бъде потвърдено,
като правилно и законосъобразно.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания,
становищата на страните и след като анализира събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 17.08.2021 г. служители на РДГ – Пазарджик – свидетелите И.Б. и
Г.П. и колегата им М.Е. изпълнявали служебните си задължения, съгласно
утвърден график, на територията на ДГС Селище ЮЦДП. При извършван на
посочената дата обход на територията на гр. Сърница забелязали, че от
паркиран в частен имот товарен автомобил „Щаер“, с рег. № ******, с бяла
кабина, се разтоварват иглолисти дърва от вида бял бор за огрев. Горските
служители решили да извършат проверка за законния произход на
дървесината. Спрели до имота и поискали да им бъде предоставен превозен
билет за разтоварваната дървесина. В хода на проверката свидетелите И.Б.,
Г.П. и колегата им М.Е. установили, че товарният автомобил „Щаер“, с рег.
№ ******, е собственост на жалбоподателя ИСМ. С. Ц.. Последният
разтоварвал дървата от камиона в имота, собственост на А.А., намиращ се в
началото на гр. Сърница, с GPS координати 41.742995;24.014092. От
представения им превозен билет № 7974/00048 от 16.08.2021 г. горските
служители установили, че същият е издаден за 6 плътни куб.м. дърва от
дървесен вид бял бор, което се равнява на 10 пространствени куб.м. дърва. В
превозния билет като получател на дървесината било посочено лицето Р.Т.,
като превозът следвало да бъде осъществен с автомобил с рег. № ****** от
жалбоподателя И.Ц.. Посоченият в превозния билет адрес, до който следвало
да бъде доставена дървесната, бил гр. Сърница, ул. ********** № 25.
Горските служители установили, че освен, че адресът на който се разтоварва
дървесината не съответства на този, посочен в превозния билет, но и че
разтоварваното количество дърва е повече от посоченото в превозния билет.
Извършили замерване на процесния дървен материал и установили, че е
около 27 куб.м. На 10 пространствени куб.м. от дървесината имало поставена
контролна горска марка (КГМ) – зелена А3071. За установеното в хода на
2
проверката бил съставен Констативен протокол № 161159/17.08.2021 г. Тъй
като повече от 30 % от разтоварваната дървесина имала поставена КГМ в
констативния протокол свид. Г.П. отразил, че процесната дървесина е
маркирана, доколкото били спазени изискванията на Закона за горите и
Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.
Във връзка с установеното в хода на проверката било образувано
досъдебно производство № 4195/2021 г. по описа РУ – Велинград, пр.
преписка № 392/2021 г. по описа на РП-Пазарджик, ТО-Велинград, за
престъпление по чл. 235, ал. 2 от НК.
С Постановление от 17.01.2022 г. наблюдаващият прокурор при РП-
Пазарджик, ТО-Велинград, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т.
1 от НПК вр. чл. 9, ал. 2 от НК, прекратил наказателното производство по
досъдебно производство № 4195/2021 г. по описа РУ-Велинград, пр. преписка
№ 392/2021 г. по описа на РП-Пазарджик, ТО-Велинград, водено за
престъпление по чл. 235, ал. 2 от НК.
Препис от постановлението от 17.01.2022 г., ведно с копие на
материалите от досъдебното производство, били изпратени на РДГ -
Пазарджик, относно преценка за реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Въз основа на Постановлението от 17.01.2022 г. за прекратяване на
наказателното производство по досъдебно производство № 4195/2021 г. по
описа РУ-Велинград, пр. преписка № 392/2021 г. по описа на РП-Пазарджик,
ТО-Велинград, свид. ИВ. Г. Б. съставил Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) с бл. № 000431/14.02.2022 г. в
присъствието на жалбоподателя и на свид. М.Е.. Актът бил надлежно
предявен на жалбоподателя, който го подписал без възражения. На
жалбоподателя бил връчен срещу подпис препис от АУАН.
Въз основа на съставения АУАН и Постановлението от 17.01.2022 г. за
прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №
4195/2021 г. по описа РУ-Велинград, пр. преписка № 392/2021 г. по описа на
РП-Пазарджик, ТО-Велинград, било издадено обжалваното НП, с което на
жалбоподателя ИСМ. С. Ц. било наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 100 лв., на основание чл. 266, ал. 1, чл. 275, ал. 1, т. 2 от
ЗГ, за извършено административно нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1 от НК за
3
това, че 17.08.2021 г. в гр. Сърница, общ. Сърница, на адрес с GPS координати
41.742995;24.014092 разтоварвал от товарен автомобил „Щаер“, с бяла
кабина, с рег. № ******, иглолистни дърва от вид бял бор с дължина 1 м. с
общ обем 17,00 пр.куб.м., немаркирани с КГМ. НП било връчено на
жалбоподателя на 12.04.2022 г., видно от приложеното по делото известие за
доставяне.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от
доказателствената съвкупност по делото, включваща писмените
доказателства, приложени по административнонаказателната преписка,
надлежно приобщени по делото и гласните и писмени доказателства, събрани
в хода на съдебното следствие.
Разпитан като свидетел актосъставителят ИВ. Г. Б. потвърждава
авторството на АУАН и направените в него констатации. Същият уточнява,
че 10 пр.куб.м. от разтоварваната дървесина са били маркирани с КГМ.
Останалите 17 пр.куб.м. от дървесината не били маркирани с КГМ.
Изложеното от актосъставителя се подкрепя от показанията на свид. Г.П.,
присъствал при установяване на нарушението и съставил Констативен
протокол № 161159/17.08.2021 г. Същият разказва подробно за
констатираното при извършената проверка, като акцентира, че е отразил в
констативния протокол, че дървесината е маркирана, тъй като била маркирана
повече от 30 % от разтоварваната дървесина.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите И.Б. и Г.П.. Всеки
един от тях е присъствал на място по време на извършване на проверката и
пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Двамата дават
последователни, логични, еднопосочни, непротиворечиви сведения относно
констатациите на проверката, които кореспондират помежду си и се
подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. Не се
установява свидетелите И.Б. и Г.П. да са се намирали в някакви особени
отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си.
Поради това съдът намира, че същите не са заинтересовани и предубедени от
изхода на делото и кредитира показанията им, като достоверни и правдиви.
Съдът кредитира изцяло приобщените по делото писмени
доказателства, тъй като същите са непротиворечиви и изясняват фактическата
обстановка по начина, възприет от съда.
4
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт,
подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно
постановление, т.е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган – Директора на
Регионална дирекция по горите – Пазарджик. Компетентността на
административнонаказващия орган, издал обжалваното НП, следва от чл. 275,
ал. 1, т. 2 от ЗГ и представената по делото Заповед № РД49-199/16.09.2011г.
на Министъра на земеделието и храните.
Следва да се отбележи, че в процесния случай при издаването на
обжалваното НП са смесени общата хипотеза за издаване на НП след
съставянето на АУАН и изключението по чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, когато НП се
издава без съставянето на АУАН. В случая след прекратяване на
наказателното производство по досъдебно производство № 4195/2021 г. по
описа РУ-Велинград, пр. преписка № 392/2021 г. по описа на РП-Пазарджик,
ТО-Велинград и изпращането му на наказващия орган не е следвало да се
издава АУАН, а въз основа на прокурорското постановление за прекратяване
на наказателното производство е следвало да бъде издадено само НП, на
основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН.
Съставянето на АУАН обаче не представлява съществено процесуално
нарушение (в този смисъл Решение № 106/02.06.2022 г. по к.а.н.д. № 95/2022
г. на Административен съд – Видин). В случая АУАН с бл. №
000431/14.02.2022 г., посочен в НП, наред с прокурорското постановление от
17.01.2022 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство № 4195/2021 г. по описа РУ-Велинград, пр. преписка №
392/2021 г. по описа на РП-Пазарджик, ТО-Велинград, няма значението на
5
акт, поставящ началото на административнонаказателното производство.
Съставянето на АУАН не води до ограничаване правото на защита на
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да разбере
за какво административно нарушение му се търси отговорност.
В хипотезите на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН наказателното постановление
следва да се издаде в шестмесечен срок от получаване на материалите по
преписката от наказващия орган. В случая този срок е спазен.
При издаване на НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, водещи до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.
Спазена е разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН. В НП са посочени датата и
мястото на извършване на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено, пълно, точно, ясно и в достатъчна степен е индивидуализирано
вмененото на въззивника административно нарушение, позволяващо на
жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и срещу какви факти да се
защитава.
Съгласно нормата на чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ забраняват се покупко-
продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането,
разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на
дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с
производствена марка.
Според чл. 204 от ЗГ определените за сеч дървета, когато това се
изисква по наредбата по чл. 101, ал. 3, както и дървесината преди нейното
транспортиране от временен склад се маркират с контролна горска марка при
условия и по ред, определени с наредбата по чл. 148, ал. 11 от същия закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии преди експедиране от временен
склад дървесината се маркира с контролна горска марка като: 1) при едрата и
средната строителна дървесина, както и при обли занаятчийски материали се
маркира един от отрезите на всяка секция, на който предварително с траен
знак е отбелязан обемът й; 2) при дребната строителна дървесина,
дървесината за технологична преработка и дървата за горене се маркира най -
малко 30 на сто от обема на натоварената на транспортното средство
дървесина чрез поставяне на марката на видимия при транспортиране отрез
като задължително се маркират всички отрези с диаметър над 20 сантиметра.
6
Според чл. 63, ал. 2 от визираната наредба маркирането по ал. 1 се извършва
преди транспортиране на дървесината и по начин, позволяващ контрол по
време на транспорта.
Според чл. 70 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии дървесината, натоварена на превозно средство от
временен склад или от обекти, в които постъпва, преработва се или се
експедира дървесина преди нейното транспортиране, се маркира само с една
контролна горска марка или общинска марка, съответно с една
производствена марка, като се използва само един цвят боя.
В процесния случай се установява, че общият обем на разтоварваната от
жалбоподателя от товарен автомобил „Щаер“, с рег. № ******, дървесина е
27 пр.куб.м. Видно от показанията на свидетелите И.Б. и Г.П. 10 пр.куб.м от
процесната дървесина е била маркирана с КГМ, което е повече от 30 % от
общо транспортираната и разтоварвана дървесина. Изложеното от двамата
свидетели кореспондира и с отразеното в Констативен протокол №
161159/17.08.2021 г., където е посочено, че дървесината е маркирана с КГМ,
като разпитан в съдебно заседание свид. Г.П. заявява, че е записал в
констативния протокол, че дървесината е маркирана, тъй като маркирането е
било извършено, съгласно изискванията на Наредба № 1/30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии, доколкото повече от 30 % от
дървесината е била маркирана.
Съобразявайки гореизложеното съдът намира, че жалбоподателят не е
извършил вмененото му административно нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1 от
ЗГ. Няма законово изискване цялата натоварена на камиона и разтоварвана
дървесина да е маркирана с КГМ. Съгласно чл. 63, ал. 1, т. 2 от Наредба №
1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии е необходимо
да е маркирана най - малко 30 на сто от обема на натоварената на товарен
автомобил „Щаер“, с рег. № ******, дървесина, което в случая, видно от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, е било сторено. След
като не е следвало задължително цялата натоварена на камиона и
разтоварвана от жалбоподателя дървесина да бъде маркирана с КГМ, а е
съществувало задължение най-малко 30 % от дървесината да е маркирана с
КГМ, което е било изпълнено, то жалбоподателят не е осъществил състава на
вмененото му административно нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ.
7
Ето защо съдът намира, че деянието на жалбоподателя е
несъставомерно по вменения му административен състав на чл. 213, ал. 1, т. 1
от ЗГ и неправилно е била ангажирана административнонаказателната му
отговорност на основание чл. 266, ал. 1 от ЗГ.
Мотивиран от гореизложеното съдът намира, че атакуваното НП е
неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
По разноските:
При този изход на правния спор, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН,
право на разноски има жалбоподателят. В процесния случай същият е
направил своевременно искане за присъждане на разноски в настоящото
съдебно производство и е ангажирал доказателства за реалното извършване
на такива. От представения по делото договор за правна защита и съдействие
се установява, че жалбоподателят е заплатил в брой сумата от 300 лева за
адвокатски хонорар на представляващия го процесуален представител в
процеса. Ето защо в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 58/05.04.2022 г. на Директора
на Регионална дирекция по горите - Пазарджик, с което на жалбоподателя
ИСМ. С. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. Сърница, ул. *********** № 4, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. (сто лева),
на основание чл. 266, ал. 1, чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ, за извършено
административно нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите - Пазарджик, с адрес: гр.
Пазарджик, ул. „Александър Стамболийски“ № 50 да заплати на ИСМ. С. Ц.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Сърница, ул. *********** № 4, сумата в размер
на 300 лв. (триста лева), представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Пазарджик.
8
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
9