Р Е Ш Е Н И Е
№
09.06.2020 година, гр. Троян
В ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски районен съд,
втори граждански състав в проведеното на втори юни, две хиляди и двадесета година
публично заседание в следния състав:
Съдия
: Светла Иванова
секретар Емилия Петрова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1221 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск от Д. Николаоева Т., ЕГН********** – непълнолетна, действаща със съгласието
на своята майка и законен представител Р.С.Н.,
ЕГН **********, против Н.Б.Т., с посочено от ищеца правно основание чл.144 от
СК.
На
ответника по делото е връчен препис от
исковата молба и приложенията към нея.
В срока
по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който счита иска
за допустим, но неоснователен.
В депозирана по делото искова молба се твърди, че ответника е неин баща, че по гр.д.№582/2018г.
по описа на ТРС е постановено решение, по силата на което бащата е осъден да
заплаща на непълнолетната си дъщеря месечна издръжка, което обстоятелство е
прекратено на 11.10.2019г. с
навършването и на пълнолетие, което се установява от приложеното по делото
у-ние за раждане /л.4/. Твърди се, че през учебната 2019-2020г. ищцата продължава
да учи в ***.
Моли
съда да постанови решение, с което ответника да бъде осъден да заплаща месечна
издръжка в размер на 220.00 лева, считано от 19.12.2019г. за в бъдеще, до
настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване.
В
проведеното на 02.06.2020г. открито с.з., по реда на чл.214 ал.1 от ГПК е
направено изменение на исковата претенция досежно размера, като е намален на 200.00 лева.
Ангажира
доказателства.
В
съдебно заседание, ищцата се представлява от адв.С. С. – упълномощен защитник.
Адвокат С. поддържа становището за основателност на исковата претенция в хода
на производството и по съществото на спора.
Ответника,
чрез упълномощен защитник – адв. Л.Б. е депозирал писмен отговор, с който не
оспорва иска по основание, а досежно размера. В проведеното на 02.06.2020г.
открито с.з., ответникът не се явява и не се представлява. В депозирана по
делото молба вх.№2315 от 01.06.2020г. по описа на ТРС, адв.Б. моли делото да се
гледа в тяхно отсъствие, като поддържа становището си в депозирания по делото
отговор на исковата молба.
За
Д “СП” – гр.Троян, редовно призовани, в съдебно заседание не се явява представител.
Депозирали са социален доклад.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата
на страните, намери за установена следната фактическа обстановка:
Не
е спорно по делото, че непълнолетната Д.Т.
е дъщеря на страните, което обстоятелство е видно от приложеното по делото заверено
копие на у-ние за раждане на Община Троян- л.4.
Не се оспорва и обстоятелството, че непълнолетната
ищца е ученичка в 12-ти клас на ***, през учебната 2019/2020г.
От приложения
по делото соц.доклад, изготвен от ДСП-Троян се установява, че изцяло грижите по
отглеждането и възпитанието на детето са поети от майката, като бащата не е
осъществявал никакви контакти с дъщеря си, но е предоставял необходимите
средства за издръжка, до навършване на пълнолетието и. Изложено е, че емоционалната
връзка между ищцата и нейния баща е прекъсната. Излага се, че майката не може
самостоятелно да се справя с увеличаващите се финансови потребности на Д., тъй
като обучението и изисква влагане на
доста средства, с оглед на обстоятелството, че ищцата посещава и допълнителни
уроци по химия и биология, готвейки се за кандидат студентски изпити. В доклада е отразено, че след
извършено проучване и по данни на майката, месечните разходи за детето възлизат
на около 430.00 лева, като в тази сума не са включени „ лекарства при
необходимост, автобусни билети до гр.Ловеч и направен разход за шофьорски курс -
800 лева“.
По делото са ангажирани гласни
доказателства, посредством разпита на свидетелката Г.Х.Н..
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за
установено от фактическа страна следното:
Между
страните не се спори, а и от представеното по делото удостоверение за раждане
/л. 4/ се установява, че ищцата Д.Т. е дъщеря на Н.Б.Т. и Р.С.П.. Извън горното не са налице факти, които
не се нуждаят от доказване. Видно
от приложеното Удостоверение /л. 65 от делото/ се установява, че непълнолетната
ищца е ученичка в 12-ти клас на ***, през учебната 2019/2020г. Видно
от приетата по делото Декларация /л.6/ се установява, че ищцата не притежава на
свое име движимо и недвижимо имущество, пари, ценности и влогове. От приложеното на л.5 Удостоверение се установява, че
майката на ищцата реализира месечен доход в размер на 560.00 лева, а от
приложеното удостоверение за раждане
/л.3/ се установява, че тя има още едно дете – малолетния С.Ц.Н., ЕГН **********. От приетата
по делото служебна справка от НАП за актуално състояние на трудови договори към
дата 02.06.2020г. се установява, че ответникът работи във фирма „***“ ЕООД, гр.
София, по силата на трудов договор,
сключен на 17.10.2014 г., / последна промяна от 01.04.2017 г./, за който, към
момента на приключване на с.з. по същество - 02.06.2020г., няма данни да е
прекратен. Видно е, че длъжността, която ответникът заема в упоменатото дружество
е „търговски представител“, но липсват данни за размера на трудовото
възнаграждение. От приложените към
отговора на исковата молба писмени доказателства се установява, че от втория си брак, сключен на 06.03.2011г.
/л.16/, ответникът има две малолетни деца – Д.Н.Т., ЕГН **********/ л.17/ и Н.Н.Т., ЕГН **********/л.18/. От
приложените по делото писмени доказателства / л.20-56/ се установява, че месечните
разходи на ответника, възлизат на около
1000 лева, в които не са включени ежемесечните лекарства, във връзка с хронично
заболяване на ответника. От разпита на допуснатия свидетел на
ищцовата страна Г.Х.Н., без родство със страните, става ясно, че същата е
приятелка на ищцата и нейната майка.
Твърди, че майката не разполагала с достатъчно
средства, за да покрива нуждите на Д., поради което бабата и дядото на Д.
по майчина линия и помагат. Освен за
транспорт, ищцата имала и други разходи - храна, дрехи, учебни материали, такса
за общежитието, в което живее, частни уроци, „…. Два пъти седмично по 30 лева,
всеки урок по химия и по биология…. Отделно има нужда от социален живот, да си
излезе с приятели, …..като всяка жена има нужда от козметични продукти за
нормална поддръжка….Имаше проблем със зъбите, който също трябваше да се
коригира. Често им се случва да боледува, още от дете си е така и това са пари за
лекарства, които не са малко и като се разпределят са доста…..“ . Свидетелката
излага, че „…Д. ще бъде абитуриентка тази година, очакват я кандидатстудентски
изпити, като всеки изпит е по 100 лева. Балът е едно голямо бреме за
родителя…“. Съдът кредитира депозираните
свидетелски показания, намирайки ги за обективни, последователни, допълващи се
от писмените доказателства по делото и допринасящи за изясняването на
релевантните обстоятелства.
При така установените
факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи: За да възникне правото на ищцата да получава издръжка по чл. 144 от СК е необходимо същата да
докаже, че е дъщеря на ответникът, че е пълнолетна, но няма навършена двадесет
и пет годишна възраст, че учи редовно във висше учебно заведение, че не може да
се издържа от своите доходи и от използване на имуществото си, а родителят, към
когото е насочена исковата претенция, може да дава месечна издръжка без особени
затруднения, като законът изисква всички тези условия да са изпълнени
кумулативно. В случая, при преценка на дължимостта на месечната издръжка, която
ищцата претендира от своя баща, следва да бъдат отчетени обстоятелствата, не
само обуславящи нуждата на ищцата - необходимостта от средства за обучение,
учебни пособия, средства за транспорт, храна, облекло и пр., но следва да бъдат
отчетени и тези обстоятелства, касаещи възможностите на родителя да издържа
детето си, без това да създава особени затруднения за задълженото лице. Липсва легална дефиниция на понятието “без особени затруднения”, но във
всеки конкретен случай следва да се преценяват възможностите на родителя за
задоволяване на неговите елементарни ежедневни нужди, като се отчете и
задължението му към ненавършили пълнолетие деца, за които е длъжен да се грижи
и по отношение на които задължението за издръжка е безусловно, както и
разходите на родителя. Заплащането от родителя на издръжка на пълнолетно му
дете предвид изискванията на чл. 144 от СК предпоставя материални възможности
на този родител, които следва да са реални и обективно да съществуват, не да са
преценени с оглед на неговата трудоспособност, възраст и професия, а само с
оглед на действително реализираните доходи и материално състояние, така че
доставянето на издръжка на пълнолетното дете да не поставя родителя в невъзможност
да осигурява собствена си издръжка за нормално съществуване и да изпълнява
безусловното задължение за издръжка на непълнолетно си дете. С оглед на
изложеното, от събраните по делото доказателства се установи, че ответникът е
баща на ищцата, която е навършила пълнолетие на 11.10.2019г. и през учебната 2019/2020 г. продължава образованието си в *** – 12-ти
клас. Категорично
изяснено е също, че ищцата не може да се издържа сама, защото до завършване на
средното си образование няма възможност да работи, респ. няма доходи от труд, а
няма и имущество, от което да генерира достатъчни за издръжката си доходи. Същевременно
няма спор, че в периода до завършване на
средното си образование пълнолетната Д. се нуждае от средства за задоволяване
на своите потребностите от храна, облекло, транспорт, учебници, учебни помагала
и пособия, частни уроци. Касае се за необходими обикновени, а не луксозни
разходи, възлизащи според настоящата съдебна инстанция средно на поне 400.00
лева месечно, от които минимум 200.00 лева за покриване на базови ежедневни
нужди. Следователно, ищцата
несъмнено е лице, което
се нуждае от издръжка и има право да получава такава. Установи се, че майката на ищцата има задължение за издръжка към друг свой
низходящ, като успоредно с това се установи, че и ответникът има задължение за
издръжка към свои низходящи - две малолетни деца, в който смисъл това задължение и за двамата
е приоритетно и винаги следва да се ползва с предимство пред търсената издръжка
от пълнолетното дете. Задължението за издръжка е
семейноправно задължение, в основата му лежи определена семейна връзка – в
случая кръвно родство, то е законно- самият закон определя условията,
предпоставките, при които се поражда, променя или погасява, и е строго лично –
неразривно свързано с личността на задължения и оправомощения. Задължението на
родителите да издържат децата си е в основата си морално задължение, но докато
задължението за издръжка по чл. 143 СК –
при ненавършили пълнолетие деца е безусловно от гледна точка на положението на
детето, то при издръжката на пълнолетен учащ, пълна безусловност на
задължението не е налице. Необходимо е детето да не може да се издържа от
доходите/имуществото си и даването на издръжка да не създава особено
затруднение за родителя. В
настоящия случай се установява, че пълнолетната ищца не може да се издържа от
имуществото си и даването на издръжка в размер от 200.00 лева не би затруднило
ответникът, който до навършване на нейното пълнолетие е заплащащ на дъщеря си
по 180.00 лева месечно, по силата на сключена между родителите спогодба от
08.08.2018г..
Предвид гореизложеното и доколкото родителят-ответник
не е задължен да осигурява изцяло издръжката на пълнолетния си низходящ, то
съдът приема, че месечно са възможни по 200 лева, като заплащането на тази сума
не би оставило ответника без необходимите средства за собствената му
издръжка, както и за издръжката на малолетните му деца, още повече, че се касае за определяне на суми
за издръжка, дължими за сравнително непродължителен период от време –
от 11.10.2019г. до приключване обучението
на ищеца в средното учебно заведение (т.е до края на учебната 2019/2020г.). С оглед на
изложеното, съобразявайки нуждите на ищцата и възможностите на ответникът,
съдът приема, че Н.Т. следва да заплаща издръжка на ищцата в размер на 200
лева, месечно за периода от 11.10.2019г. до настъпване на законоустановена
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва при
просрочие. За пълнота на
изложеното, съдът следва да отбележи, че разходите за абитуриентския бал на
ищцата са извънредни такива и не представляват разходи за задоволяване на нейните
основни ежедневни нужди, както и твърдяните разходите за придобиването на правоспособност
за управление на моторни превозни средства от ищцата, които освен че са
еднократен разход, също не обосновават извод за специална нужда на учащия се
пълнолетен. Макар от страна на ищцата да не е
поискано допускане на предварително изпълнение, то до доколкото се касае за
уважаване на иск за издръжка, следва на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК да бъде
постановено предварително изпълнение на решението в частта относно издръжката
занапред.
По отговорността за
разноските:
Съдът определя окончателна държавна такса в
производството в размер на 288 лева /двеста осемдесет и осем лева/, която
следва да бъде заплатена от ответникът
предвид изхода на спора и на
основание чл. 78 ал. 6 от ГПК във връзка
с чл. 69 ал. 1 т. 6 и т. 7 от ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК.
Ищцата претендира разноски. Същите се констатираха да са в размер на 250.00
лева – заплатено адвокатско възнаграждение. Предвид факта, че
искът по чл. 144 от СК беше
уважен, ответникът следва да заплати сторените от ищцата разноски.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Н.Б.Т., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАЩА
на пълнолетната си дъщеря Д.Н.Т., ЕГН **********, по 200.00 – двеста лева месечна издръжка, считано от
11.10.2019 година, до завършването от Д.Н.Т. на средното и образование за
предвидения срок на обучение, до навършване на 20-годишна възраст, или до
настъпването на друго обстоятелство, обуславящо изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна
вноска до окончателното й изплащане.
ДОПУСКА на
основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението в частта
относно присъдените суми за издръжка.
ОСЪЖДА Н.Б.Т., ЕГН ********** да заплати по сметка
на Районен съд - Троян сумата от 288 лева /двеста осемдесет и осем лева/ -
държавна такса относно определената издръжка занапред. ОСЪЖДА
Н.Б.Т., ЕГН ********** да заплати на
Д.Н.Т., ЕГН ********** направените по делото разноски от последната в размер на
250.00 лева /двеста и
петдесет лева/, съобразно уваженият
размер на иска.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата на съобщаването му на страните пред ОС- Ловеч.
Препис
от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: