№ 2706
гр. София, 17.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20211110212657 по описа за 2021
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
С Наказателно постановление (НП) изх. № РД-05-0031 от 13.07.2021г., издадено от д-
р ДИП. - Директор на Столичната РЗИ на основание чл.209а, ал.1 и ал.4 от Закона за
здравето е наложена на ХР. М. П. „глоба” в размер на 1000 (хиляда) лева за нарушение на
т.I, т.11 от Заповед № РД-01-677 от 25.11.2020г. на Министъра на здравеопазването, вр.
чл.63, ал.1 и ал.4 от Закона за здравето (ЗЗ).
Срещу това Наказателно постановление е подадена жалба от ХР. М. П. чрез адв. С.. В
жалбата се казва, че Наказателното постановление е незаконосъобразно, издадено в
противоречие с материалния и процесуалния закон. Не било ясно защо жалбоподателят е
определен за нарушител. По време на проверката не били изискани доказателства за
длъжността на П. и кой е действителният управител на ресторант „Стария Чинар“. Не
ставало ясно и защо НП е издадено срещу ХР. М. П. в лично качество и с кои свои действия
той е нарушил посочените разпоредби, както и от кои фактически обстоятелства
наказващият орган е приел, че поведението на жалбоподателя е виновно. В жалбата се
твърди, че ХР. М. П. е сервитьор, а не е управител на обекта. Посочва се, че сервитьорът не
може да прави преценка кого да допуска в заведението и кого не. Според жалбоподателя не
са описани обстоятелства, от които да е видно, че физическото лице Х.П. е пряко
ангажирано и отговаря за правилното и законосъобразно функциониране на обекта, в който
се твърди да е допуснато нарушение. Упрекват се служителите на СРЗИ, че не са положили
усилия, за да установят дали консумиращите хора са били клиенти на заведението, дали са
1
консумирали нещо, имало ли е открита сметка за тях, издавани ли са фискални бележки и
т.н. Не било ясно кои са тези хора и в какво качество присъстват в заведението.
Жалбоподателят твърди, че тези лица са били служители на заведението и доставчици на
храна за вкъщи, а не клиенти на ресторанта. Присъстващите са били малък брой и не
можело от това да се направи извод, че са клиенти на заведението. Заемането само на една
маса с три лице не е според жалбоподателя достатъчно доказателство, за да се приеме, че
заведението допуска и работи с клиенти, при условие, че цялото заведение е с капацитет 100
души и е било празно. Посочва се, че към януари 2021г. Полихонов е бил ангажиран с
разнос на храна, а не като сервитьор. Поради това се твърди, че са нарушени чл.42, т.4 и
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Нарушено било правото на защита на жалбоподателя да узнае
какво нарушение му се вменява, за да може да организира защитата си. Като порок на АУАН
се сочи и това, че не е посочено ЕГН на свидетеля К.. Твърди се, че непосочването на ЕГН и
личния адрес на свидетеля водело до невъзможност лицето да се индивидуализира. Като
необоснованост и немотивираност на НП се сочи и това, че не било отразено дали АУАН е
връчен и дали има подадени възражения срещу него. По-нататък в жалбата се развиват
съображения за приложимост на чл.28 от ЗАНН. Критикува се административно –
наказващият орган, че не е отчел, че нарушението е първо по ред и не е с голяма степен на
обществена опасност. С тези мотиви се иска СРС да отмени изцяло процесното Наказателно
постановелние. Алтернативно се иска съдът да приложи чл.28 от ЗАНН. Претендират се и
сторените в производството съдебни разноски.
Пред СРС, НО, 10 състав не се явява жалбоподателят ХР. М. П.. В съдебно заседание
на 25.01.2022г. не се явява и негов процесуален представител. В съдебно заседание на
19.04.2022г. пред СРС жалбоподателят се представлява от адв. Д.. По време на съдебните
прения пред СРС тя казва, че поддържа жалбата срещу процесното НП, тъй като от
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че Х.П. не е бил
управител на проверявания обект, нито на Дружеството, което стопанисва ресторанта. Иска
се по съображения, изложени в жалбата, съдът да приеме, че НП е неправилно,
незаконосъобразно и съставено при съществено нарушение на административно –
производствените правила. Пледира се за отмяна на Наказателното постановление и за
присъждане на разноските, направени от жалбоподателя в настоящото производство, във
връзка с което адв. Д. представя списък с разноски, фактура и преводно нареждане.
Въззиваемата страна (до 23.12.2021г. - СРЗИ; след 23.12.2021г. - Директор на СРЗИ)
не изпраща представител пред СРС и не изразява становище по спора.
По делото е депозирано писмо с вх. № 50133/03.09.2021г. от СРЗИ, според което
наказващият орган е връчил лично на П. Наказателното постановление на 11.08.2021г. и
подадената от него жалба по куриер от 18.08.2021г. е подадена след изтичане на 7-дневния
срок за обжалване. Поради това се претендира за недопустимост на жалбата на П. и се иска
тя да бъде оставена без разглеждане, а производството да бъде прекратено. По отношение на
доводите, изложени в жалбата, се твърди, че те са неоснователни. В писмото се цитират
чл.63, ал.1, ал.3 и ал.4 от Закона за здравето, Заповед № РД-01-677 от 25.11.2020г. и §1а от
2
Закона за туризма. Твърди се, че жалбоподателят като управител на ресторант „Стария
чинар“ не е преустановил работата на обекта с клиенти и че това нарушение е констатирано
с Протокол от 21.01.2021г., в който е описана установената в заведението фактическа
обстановка. Твърди се, че П. сам е посочил, че е управител, поради което се прави извод, че
или той е предоставил неверни данни на проверяващите, или приложеният към жалбата
трудов договор е изготвен след проверката с цел възпрепятстване на административно-
наказателното производство. Отрича се да е възпрепятствано или ограничено правото на
защита на П.. Твърди се, че в АУАН пълно и точно са посочени съставомерните признаци –
липса на изпълнение на задължението по смисъла на т.11, раздел I от Заповед № РД-01-677
от 25.11.2020г. лицето да изпълни въведената противоепидемична мярка по време на
извънредната епидемична обстановка да преустанови посещенията на клиенти в заведението
във връзка с чл.63, ал.4 от ЗЗ. Посочва се, че чл.63, ал.4 и ал.7 от ЗЗ са бланкетни и
препращат към съответната Заповед на Министъра на здравеопазването, която съгласно
чл.63, ал.11 от ЗЗ е общ административен акт и подлежи на предварително изпълнение.
Твърди се, че АУАН е съставен от оправомощено длъжностно лице. Посочва се, че НП
съдържа реквизитите по чл.57, ал.1 от ЗАНН. Уточнява се, че бланкетните норми могат да се
конкретизират и с ненормативни правила, стига задължението за тяхното спазване да е
предвидено в нормативен акт, а в случая с чл.63, ал.4 и ал.11 от ЗЗ е предвидено безусловно
задължение за спазване на предвидените от Министъра на здравеопазването
противоепидемични мерки, като дори е придадено предварително изпълнение на
Заповедите. Доколкото санкционираното поведение засяга жизненоважни интереси на
гражданите, се твърди, че е неприложим чл.28 от ЗАНН, тъй като се създава риск за живота
и здравето на неограничен кръг лица. Твърди се, че конкретното деяние не разкрива по-
ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения с подобна правна
квалификация. Претендира се даже завишена степен на опасност, тъй като нарушението е
извършено не на открито място, а в закрит обект. Твърди се, че към датата на нарушението е
било разпространението на третата силна върна на заразата от ковид-19, с много смъртни
случаи, което обуславяло особена обществена нетърпимост към извършеното. Заявява се, че
ресторантът е бил в работен режим, имало е клиенти, поради което обществените
отношения са не само потенциално, но и реално са били засегнати и в случая е било
демонстрирано явно незачитане правото на живот и здраве на останалите членове на
обществото. Поради това при определяне на размера на наказанието административно –
наказващият орган е приел, че противоепидемичните мерки са въведени за предотвратяване
увреждането на здравето на околните, при това поради непосредствена опасност за живота и
здравето им от епидемично разпространение на заразна болест и заради това е наложено
максималното по размер наказание.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено следното
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
Жалбоподателят ХР. М. П. е бил назначен като сервитьор при работодател „Чинар
3
Дондуков“ ООД на 20.12.2019г. Местоработата му била ресторант „Стария чинар“ на бул.
„Дондуков“ № 71 в гр. София.
Във връзка с противоепидемиологичната обстановка в страна на 21.01.2021г.
ресторант „Стария чинар“ не работел с клиенти. Служителите на ресторанта извършвали
само доставка на храна. На 21.01.2021г. свидетелите ДС И КС (служители по това време в
СРЗИ) извършили проверка на ресторант „Стария чинар”, стопанисван от „Чинар Дондуков“
ООД, находящ се в гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков” № 71 и установили, че на една от
масите има чинии и чаши. На тази проверка присъствали жалбоподателят Х.П. и св. Ц.Д.,
който по това време извършвал доставки от ресторант „Стария чинар”. Те обяснили на
проверяващите лица, че въпросната маса е на персонала, а не е с клиенти. Въпреки това
свидетелите СС. приели, че ресторантът работи с клиенти в нарушение на Заповед № РД-01-
677 от 25.11.2020г. на Министъра на здравеопазването. За извършената проверка бил
съставен Констативен протокол от 21.01.2021г., подписан от свидетелите СС. и от
жалбоподателя П.. Освен това на място – на 21.01.2021г. св. ДС. (в присъствието на св. КС.
и св. Ц.Д.) съставила срещу ХР. М. П. Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) с бланков № ********** за това, че на 21.01.2021г. в ресторант „Стария чинар“
лицето, което работи като управител е допуснало заведението, регистрирано като ресторант,
да работи с клиенти в нарушение на точка 11 от Заповед № РД-01-677/25.11.2020г. и чл.63,
ал.4 от ЗЗ. Препис от Акта бил връчен срещу подпис на П..
Въз основа на този АУАН е издадено атакуваното Наказателно постановление с изх.
№ РД-05-0031 от 13.07.2021г., с което д-р ДИП. - Директор на СРЗИ на основание чл.209а,
ал.1 и ал.4 от ЗЗ, е наложил на ХР. М. П. „глоба” в размер на 1000 (хиляда) лева за
нарушение на т.I, т.11 от Заповед № РД-01-677 от 25.11.2020г. на Министъра на
здравеопазването, вр. чл.63, ал.1 и ал.4 от Закона за здравето за това, че П. в качеството си
на управител на ресторант „Стария чинар“ е допуснал ресторантът да работи с клиенти,
което е установено при извършена на място проверка на 21.01.2021г., тъй като изискването
за преустановяване на посещенията във всички заведения за хранене и развлечение по
смисъла на чл.124 от Закона за туризма е установено като противоепидемична мярка в т.I,
т.11 от Заповед № РД-01-677/25.11.2020г. на Министъра на здравеопазването.
Наказателното постановление било изпратено по пощата и видно от известието за
неговото доставяне /на лист 25 от делото/ НП е било получено от Х.П. на 11.08.2021г.
Срещу това Наказателно постановление П. подава жалба по пощата на 18.08.2021г.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА :
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото гласни доказателства (показанията на свидетелите ДС., КС. и Ц.Д.) и писмените
такива, приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК
(АУАН с бланков № ********** от 21.01.2021г.; Заповед № РД-15-01-25/26.09.2019г. на
Директора на СРЗИ; справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ от
20.12.2019г.; справка за актуално състояние на действащи трудови договори към
14.08.2021г.; трудов договор № 032 от 20.12.2019г.; длъжностна характеристика за
4
длъжността „сервитьор“ на фирма „Чинар Дондуков“ ООД; длъжностна характеристика на
Д.; Констативен протокол от 21.01.2021г.; известие за доставяне на НП; известие за
изпращане на жалба по пощата; Трудов договор № РД-15-672/01.04.2021г.; Заповеди на
Директора на СРЗИ с № РД-15-01-16/28.07.2020г. и с № РД-15-04-10/24.02.2021г.)
Показанията на свидетелите ДС И КС са еднопосочни и намират опора в
Констативния протокол, АУАН, длъжностната характеристика на Д. и Заповедите на
Директора на СРЗИ с № РД-15-01-25/26.09.2019г., с № РД-15-01-16/28.07.2020г. и с № РД-
15-04-10/24.02.2021г. Поради това съдът ги кредитира. Настоящият съдебен състав дава вяра
и на показанията на св. Ц.Д., тъй като думите му звучат житейски достоверно, възможно,
обективно и съдържат вътрешна последователност и логика. Този съдебен състав не счита,
че между показанията на СС. /от една страна/ и Д. /от друга страна/ има противоречие, тъй
като и тримата свидетелстват за това, че в ресторант „Старият чинар“ по време на
проверката е имало маса с чинии и чаши /за консумация/. Свидетелите ДС И КС са приели,
че на масата има клиенти и така са отразили това обстоятелство в Констативния протокол и
АУАН, а св. Д. твърди, че това не са били клиенти, а хора от персонала на заведението,
които са се хранили на въпросната маса. Доколкото нито в Констативния протокол, нито в
Акта или друг документ не е посочено по имена кои са били присъстващите лица на
въпросната маса – не може да се бъде установено по несъмнен начин дали въпросните трима
човека са персонал от заведението или клиенти на ресторанта. Поради това СРС приема това
обстоятелство за недоказано, но счита за установено, че на 21.01.2021г. в ресторант
„Старият чинар” в гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков” № 71 на една от масите е имало
чинии и чаши, за които св. Д. обяснил на проверяващите, че са на персонала, но свидетелите
СС. приели, че са на клиенти.
Приложените на лист 13-20 от делото писмени доказателства се явяват относими,
информативни и взаимно допълващи се. Поради това съдът ги кредитира напълно. От
съвкупната им преценка се установява, че работодател на жалбоподателя е „Чинар
Дондуков“ ООД и на 20.12.2019г. ХР. М. П. е бил назначен на длъжност сервитьор в
ресторант „Стария чинар“ в гр. София, бул. „Дондуков“ № 71. Доколкото справката за
приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ има достоверна дата (20.12.2019г.) не
може да бъде споделено виждането, застъпено в писмо с вх. № 50133/03.09.2021г., че
приложеният към жалбата трудов договор е изготвен след проверката с цел възпрепятстване
на административно-наказателното производство.
Приложените по делото длъжностна характеристика на Д., Трудов договор № РД-15-
672 от 01.04.2021г. и Заповедите на Директора на СРЗИ с № РД-15-01-16/28.07.2020г., с №
РД-15-04-10/24.02.2021г. и с № РД-15-01-25/26.09.2019г. изхождат от държавен орган,
обективни и достоверни са и имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства.
Поради това съдът ги кредитира изцяло. От Заповедите на Директора на СРЗИ с № РД-15-
01-16/28.07.2020г. и с № РД-15-04-10/24.02.2021г. се установява, че св. КС. е заемал
длъжността „главен инспектор“ в Отдел „Интегрирана профилактика“, Дирекция
„Профилактика на болестите и промоция на здравето“ в СРЗИ от 03.08.2020г. до
5
01.03.2021г., т.е. към датата на проверката 21.01.2021г. той е бил служител на СРЗИ. От
Заповед на Директора на СРЗИ с № РД-15-01-25/26.09.2019г. се доказва, че св. ДС., считано
от 01.10.2019г. е заемала длъжността „главен инспектор“ в Отдел „Превенция на
зависимостите“, Дирекция „Профилактика на болестите и промоция на здравето“ в СРЗИ.
От длъжностната й характеристика, приложена на лист 21-23 от делото, не може да се
направи извод, че тя е имала задължения за съставя АУАН – доколкото няма подобно
отбелязване в длъжностната й характеристика. По делото няма доказателства св. Спасова да
е заемала длъжността „държавен здравен инспектор“ към 21.01.2021г., нито има
представени доказателства /например нарочна Заповед от Директора на СРЗИ/, по силата на
които ДС. да е определена от Директора на СРЗИ да издава АУАН. Поради това СРС
приема, че въззиваемата страна не е успяла да докаже в рамките на настоящото
производство, че са изпълнени изискванията на чл.209а, ал.3 от Закона за здравето и че
АУАН с бланков № ********** от 21.01.2021г. е съставен от компетентно лице. Въз основа
на Трудов договор № РД-15-672 от 01.04.2021г. се налага изводът, че към датата на издаване
на процесното НП д-р Данчо Пенчев е изпълнявал длъжността „директор“ на СРЗИ и на
основание чл.209а, ал.4 от ЗЗ е имал право да издава НП, вкл. и процесното Наказателно
постановление.
Констатациите в Констативния протокол от 21.01.2021г., доколкото намира опора в
думите на свидетелите СС., следва да се кредитират от съда.
Известията за доставяне на НП и за изпращане на жалбата (приложени на лист 25 и
лист 26 от делото) имат достоверна дата. Поради това СРС ги кредитира и установява, че
Наказателното постановление е получено от Х.П. на 11.08.2021г. и е обжалвано с жалба,
подадена по пощата на 18.08.2021г. Поради това СРС приема, че жалбата е подадена в
законоустановения (към август 2021г.) 7-дневен срок и твърдението от писмо с вх. №
50133/03.09.2021г. за просроченост на жалбата се явява оборено от писмените доказателства,
приложени на лист 25 - 26 от делото. Поради това и не е било уважено искането за оставяне
на жалбата без разглеждане и за прекратяване на съдебното производство.
По отношение на констатациите от АУАН този съдебен състав счита, че твърдението,
че П. е управител на ресторант „Стария чинар“ е изцяло опровергано от приложените на
лист 13-20 от делото писмени доказателства, поради което в тази част съдът не кредитира
Акта. Относно наличието на клиенти в ресторанта, както стана дума и по-горе,
констатацията намира подкрепа в показанията на свидетелите СС., както и в Констативния
протокол от 21.01.2021г., но същевременно е разколебана от думите на св. Д. и поради това
съдът приема, че въпросът дали лицата от въпросната маса са били персонал или клиенти на
заведението е останал неизяснен, като е доказано само, че проверяващите лица от СРЗИ са
приели, че лицата от въпросната маса са клиенти на заведението.
ОТ ПРАВНА СТРАНА :
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред СРС
административни актове. Жалба е депозирана в преклузивния процесуален срок (с оглед на
изложените по-горе мотиви относно датата на получаване на НП и датата на подаване на
6
жалбата по пощата). Жалбата изхожда от легитимирана страна в процеса. Поради това тя се
явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Настоящият съдебен състав намира, че процесното Наказателно постановление е
издадено от компетентно лице, но по делото не е доказано, че АУАН е съставен от лице,
измежду посочените в чл.209а, ал.3 от ЗЗ. Поради това съдът приема, че Актът е съставен от
лице, което не е било надлежно оправомощено да съставя Актове за административни
нарушения по ЗЗ.
Нарушението се твърди да е извършено и установено на 21.01.2021г., когато е
съставен и АУАН. Наказателното постановление е издадено след по-малко от 6 месеца след
21.01.2021г. Поради това СРС приема, че са спазени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от
ЗАНН.
Принципно липсата на ЕГН на свидетелите в Акта или на техен личен адрес /при
посочване на служебен такъв/ не е съществено процесуално нарушение, тъй като на база три
имена и посочен адрес /дори и служебен/ свидетелите могат да бъдат установени. Поради
това релевираните в обратния смисъл аргументи в жалбата се явяват неоснователни, още
повече, че ЕГН попадат под защита на Закона за защита на личните данни, който като по-
нов от ЗАНН, следва да се прилага с приоритет. В случая, обаче, в Акта, който е приложен
по делото, има вписани ЕГН-та на свидетелите, поради което твърдението на жалбоподателя
за нарушение на чл.42, т.7 от ЗАНН не само е неоснователно, но е и невярно.
В хода на извършената от съда служебна проверка се констатираха следните
съществени процесуални нарушения :
1. В АУАН и НП е посочено, че лицето ХР. М. П. в качеството си на управител на
ресторант „Стария чинар” е допуснал ресторантът да работи с клиенти. Същевременно
в АУАН и НП са посочени като нарушени следните норми : т.I, т.11 от Заповед № РД-
01-677 от 25.11.2020г. на Министъра на здравеопазването, вр. чл.63, ал.1 и ал.4 от
Закона за здравето. Член 63, ал.1 от ЗЗ гласи : „При непосредствена опасност за живота
и здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна болест по чл.61,
ал.1, с цел защита и опазване живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна
епидемична обстановка“. Член 63, ал.4 от ЗЗ (в сила към 21.01.2021г.) е предвиждал
при обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1 министърът на
здравеопазването да въвежда със Заповед временни противоепидемични мерки по
предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или
за отделна област. Според т.I, т.11 от Заповед № РД-01-677 от 25.11.2020г. на
Министъра на здравеопазването считано от 23.30 часа на 27.11.2020г. до 21.12.2020г.
се преустановяват посещенията на всички заведения за хранене и развлечения по
смисъла на чл.124 от Закона за туризма и се допуска само доставки или вземане на
храна за дома и офиса. Така цитираните норми показват, че нито една от тях не
съдържа правило за поведение с адресат управителя или персонала на ресторантите.
Посочената като нарушена норма на чл.63, ал.1 и ал.4 от ЗЗ се отнася до обявяване на
извънредна епидемична обстановка и въвеждане от Министъра на здравеопазването на
7
временни противоепидемични мерки. Поради това тези норми принципно няма как да
бъдат нарушени от посочения в АУАН и НП нарушител. По отношение на т.I, т.11 от
Заповед № РД-01-677 от 25.11.2020г. на Министъра на здравеопазването следва да се
посочи, че тази Заповед касае периода от 23.30 часа на 27.11.2020г. до 21.12.2020г.,
нарушението се твърди да е извършено след това - на 21.01.2021г. Не е посочено дали
действието на тази Заповед е продължено и ако да – с какъв акт. Освен това
цитираната в АУАН и НП като нарушена точка от въпросната Заповед е адресирана
към посетителите на заведения за хранене и развлечения по смисъла на чл.124 от
Закона за туризма, а не към управителите на търговските обекти. Поради всичко това
СРС приема, че както в Акта, така и в Наказателното постановление е допуснато
съществено разминаване между словесното и цифровото описание на нарушението.
Това означава, че в хода на административно – наказателното производство е било
допуснато нарушение на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН.
2. В Акта и в НП се сочи, че е допуснато ресторантът да работи с клиенти.
Същевременно, обаче, тези клиенти не са индивидуализирани с три имена, не е
посочено какво са правили в заведението. Не е посочено дали въпросните хора са
консумирали нещо, имало ли е открита сметка за тях, издавани ли са фискални
бележки и т.н. Поради това правилно жалбоподателят посочва, че не му е ясно кои са
тези хора и в какво качество са присъствали в заведението. Тази неяснота показва, че
Актът и Наказателното постановление страдат и от друг порок – липса на описание на
нарушението и на обстоятелствата, при които то е извършено, т.е. налице е още едно
основание да се приеме, че нарушен чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
3. Доколкото в НП изрично не е посочено, че лицето, чиято административна
отговорност се ангажира, е нарушило или не е изпълнило противоепидемиологичната
мярка по т.I, т.11 от Заповед № РД-01-677 от 25.11.2020г. на Министъра на
здравеопазването, а е записано, че е допуснало като управител на ресторант „Стария
чинар“ заведението да работи с клиенти, има допуснато несъответствие между
вмененото /с думи/ на П. деяние и приложената спрямо него санкционна норма,
поради което СРС приема, че е допуснато и нарушение на чл.57, ал.1, т.5 и т.7 от
ЗАНН.
Горепосочените нарушения са съществени, тъй като влияят върху правото на защита
на наказаното лице своевременно (със започване на административното производство) да
разбере срещу кои факти следва да се защитава и в какво се изразява повдигнатото срещу
него административно-наказателно обвинение. Посочените по-горе нарушения са от
категорията на съществените и винаги ограничават правото на защита на санкционираното
лице, поставяйки го в невъзможност да организира по адекватен начин защитата си срещу
повдигнатото му обвинение. Поради това, а и защото АУАН е съставен от некомпетентно
лице, настоящият съдебен състав прие, че атакуваното Наказателно постановление следва да
бъде отменено изцяло на формално основание, без да се обсъжда спорът по същество.
Въпреки това и във връзка с аргументите от жалбата следва да се посочи, че дори и да
8
се разгледа спорът по същество, приложените на лист 13-20 от делото писмени
доказателства опровергават тезата на наказващия орган, че П. е управител на ресторант
„Стария чинар“. Основателни в тази връзка са доводите на жалбоподателя, че ХР. М. П. е
сервитьор, а не е управител на обекта и като такъв той не може да прави преценка кого да
допуска в заведението и кого - не. Освен това, както беше посочено и по-горе, по делото не
са събрани доказателства за конкретните лица, установени на въпросната маса с чаши и
чинии в заведението по време на проверката на 21.01.2021г. Поради това не може да се
направи безспорен и несъмнен извод дали тези лица в действителност са имали качеството
на клиенти на ресторанта или са били част от неговия персонал, зает с доставки на храна за
дома и офиса. Поради тези съображения, дори и да се разгледа по същество спорът,
обвинението /така, както е повдигнато срещу П. с процесното НП/ не може да бъде доказано
по безспорен и несъмнен начин. Това означава, че и по същество, ако се разгледа спорът, би
се стигнало до отмяна на Наказателното постановление.
Водим от изложеното съдът прие, че следва да отмени обжалваното Наказателно
постановление по съображения, подробно посочени по-горе.
Доколкото според чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния съд
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК, съдът следва да се
произнесе и по искането на адв. С. /от жалбата/ и адв. Д. /от съдебните прения пред СРС/ за
присъждане на разноски в полза на жалбоподателя. Въпросът за разноските е уреден в
чл.143 от АПК, който е част от Дял III - „Производства пред съд“ и за неуредените в този
дял въпроси се прилага ГПК /според чл.144 от АПК/. Според чл.80 от ГПК страната, която е
поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В случая това законово
изискване е изпълнено, тъй като в съдебно заседание на 19.04.2022г. адв. Д. е представила
списък с разноски, който съответства по размер на изплатено възнаграждение за адвокат –
540 лева според фактурата и платежното нареждане на лист 87-88 от делото. Според чл.18,
ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения – при глоба от 1 000 до 5 000 лева (както в случая – 1 000
лева) минималният размер на адвокатското възнаграждение е „300 лв. + 7 % за горницата
над 1000 лв.”. В случая наложената на П. „глоба“ е била в размер на 1000 лева, поради което
минималното адвокатско възнаграждение е 300 лева. Същевременно изплатено
възнаграждение на адв. С. /видно от лист 87 от делото/ е над тази сума, а именно 450 лв. без
ДДС или 540 лв. с ДДС. Доколкото адвокат на П. /адв. Д. – преупълномощена от адв. С./ е
взел участие само в едно съдебно заседание пред СРС, продължило около 15 минути, както
и предвид липсата на фактическа и правна сложност на казуса, този съдебен състав счита, че
поисканото адвокатско възнаграждение е завишено и следва да бъде редуцирано до размера
на минимално определеното адвокатско възнаграждение според чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2
от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
т.е. до сумата от 300 лева. На тази сума следва да се начисли и ДДС, тъй като от фактурата
на лист 87 от делото следва, че адв. С. е регистриран по ДДС, а §2а от Допълнителните
9
разпоредби на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения гласи, че за регистрираните по ДДС адвокати дължимият данък върху
добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази Наредба и се счита за
неразделна част от дължимото адвокатско възнаграждение. Поради това към сумата от 300
лева минимално адвокатско възнаграждение следва да се прибави и 20 % от 300 лв., т.е. и
сумата от 60 лева. В този смисъл са и Определение № 266/18.04.2019г. на ВКС, ТК, II т.о.;
Определение № 349/01.07.2021г. на ВКС, ТК, I т.о.; Определение № 60385/29.10.2021г. на
ВКС, ТК, II т.о.; Определение № 60309/02.08.2021г. на ВКС, ТК, II т.о. и други. Водим от
всичко изложено по-горе СРС прие, че дължимото адвокатско възнаграждение не следва да
е повече от 300 лв. плюс 60 лв. или общо 360 лева, а не претендираните от адв. С. 540 лв. с
ДДС. За да бъде осъден, обаче, органът, издал процесното НП да заплати на жалбоподателя
сумата от 360 лв. за разноски, направени по делото за адвокат, следва да е доказано, че тези
разноски са направени от жалбоподателя П.. Това е така защото според чл.63д, ал.1 от ЗАНН
„страните имат право на присъждане на разноски“, а в случая от лист 87 и лист 88 от делото
се вижда, че възнаграждението на адв. С. е било платено от „Чинар Дондуков“ ООД, а не от
жалбоподателя Х.П.. Поради това съдът не може, въпреки изхода от делото, да присъди
сумата от 360 лева да бъде платено от СРЗИ на П., тъй като реално той не е платил
адвокатското възнаграждение по делото. Същевременно лицето, платило адвокатското
възнаграждение, няма качеството нито на страна по делото, нито на „заинтересована страна“
по смисъла на чл.143, ал.4 от АПК. Поради това не следва да бъде уважено искането на адв.
С. и адв. Д. за присъждане на адвокатско възнаграждение, тъй като по делото се доказа, че
тези разноски не са били направени от жалбоподателя, а от трето лице, поради което те
следва да останат за негова сметка. В случай на претенции за възстановяване на платеното
„Чинар Дондуков“ ООД следва да насочи претенцията си към П. по реда на ГПК в нарочно
производство, а не в рамките на този казус и пред този съдебен състав. Водим от
изложеното съдът прецени, че не следва да уважава искането за присъждане на адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление изх. № РД-05-0031 от 13.07.2021г., издадено
от д-р ДИП. - Директор на СРЗИ, с което на основание чл.209а, ал.1 и ал.4 от Закона за
здравето, за нарушение на т.I, т.11 от Заповед № РД-01-677 от 25.11.2020г. на Министъра на
здравеопазването, вр. чл.63, ал.1 и ал.4 от Закона за здравето, на ХР. М. П. е наложена
„глоба” в размер на 1000 (хиляда) лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. С. /от жалбата/ и на адв. Д. /направено
по време на съдебните прения пред СРС/ за присъждане в полза на жалбоподателя на
платено по делото възнаграждение за адвокат.
Решението може да се обжалване по реда на АПК пред Административен съд –
10
София град с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11