№ 2274
гр. София , 13.09.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ в закрито заседание на
тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Биляна Магделинова
като разгледа докладваното от Биляна Магделинова Гражданско дело №
20211100110365 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Л.С. Й. и А.М. Й., с която са предявени,
срещу К. П. СТ., следните искове:
1. За установяване по отношение на ответника К. П. СТ., че на основание чл. 26, ал.
1, предложение 3 от ЗЗД е нищожна клаузата за неустойка, уговорена в т.2 от нот.акт №15,
том I, дело№15/2017г. на Нотариус Д., поради противоречие с морала и добрите нрави, в
частта в която е предвидено, че ако в едномесечен срок от днес върху продаваните имоти
бъдат наложени възбрани или други тежести, или бъдат предявени искови претенции,
произтичащи от правоотношения, възникнали преди днешната покупко-продажба,
продавачите ще заплатят на купувача обезщетение в двоен размер на продажната цена по
този нотариален акт“.
2. На основание чл.34, ал.1 от ЗЗД вр. С чл.55, ал.1 от ЗЗД да бъде осъден ответника
да върне на ищците получената без основание сума в размер на 108 962,83лева, на
основание горепосочената клауза след обявяването й за нищожна.
3. На основание чл.45 от ЗЗД да бъде осъден ответника да заплати сумата в размер
на 25 888,73лева, обезщетение за имуществени вреди, представляващи такси по тарифата на
ЗЧСИ, събрани по изп.дело №201785104006127 по описа на ЧСИ М.П..
В исковата молба са изложени съображения, че въз основа на горепосочения нот.акт,
в който се съдържа процесната клауза, ответникът подал заявление за издаване на заповед
по чл.417 от ГПК, по което е образувано ч.гр.дело№ 40444/2017г. на СРС, 52-ри състав. По
същото дело на 08.11.2017г. е издадена заповед по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за
солидарно заплащане от ищците на сумата от 240 000лева-главница, представляваща
уговорената неустойка в процесната договорна клауза, и 8700лева деловодни разноски.
Образувано е изп.дело №20178510406127 по описа на ЧСИ М.П. по молба на ответника, по
което са наложени запори на сметките на ищците, и по сметка на ЧСИ е преведена сума в
размер на 134 851,56лева. Изпълнителното дело е прехвърлено за продължаване на
производството на друг ЧСИ и е образувано дело №20219060400222.
1
В изпълнение на дадени от съда указания ищците заявяват, че не са подавали
възражение срещу заповедта по чл.417 от ГПК по ч.гр.дело №40444/2017г. на СРС, 52-ри
състав и не е образувано исково производство по реда на чл.422, ал.1 от ГПК за
установяване задълженията по издадената заповед.
Съдът приема, че предявените искове са процесуално недопустими по следните
съображения:
От изложеното в обстоятелствената част на исковата молба следва, че искът за
установяване нищожност на договорна клауза за неустойка се основава на обстоятелства,
които са били известни на ищците при получаване на покана за доброволно изпълнение по
образуваното, въз основа на заповедта по чл.417 от ГПК, изпълнително дело. Тези
обстоятелства ищците са имали възможност да заявяват чрез подаване на възражение по
чл.414 от ГПК срещу издадената заповед по чл.417 от ГПК по ч.гр.дело №40444/2017г. на
СРС, 52-ри състав. Същите произтичат от самото съдържание на договорната клауза и не се
основават на нововъзникнали факти или неизвестни на ищците обстоятелства, при
получаване на покана за доброволно изпълнение, от която дата е започнал да тече срокът за
подаване на възражение по чл.414 от ГПК. Ищците изрично заявяват, че не са подали
възражение срещу издадената заповед, същата е породила правни последици, образувано е
изпълнително дело, по което са извършени действия по принудително събиране на сумата,
за която е издадена заповедта, и разноските по заповедното и изпълнителното производство.
В чл.424, ал.1 от ГПК е предвидена процесуална възможност за длъжника да оспори
вземането, за което е издадена заповед по чл.410/417 от ГПК, по исков ред, но когато се
намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено
значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичане на срока за подаване
на възражение. Следователно, единственият допустим процесуален ред за защита на
длъжника в заповедното производство е чрез подаване на възражение по чл.414 от ГПК и
оспорване на вземането в рамките на производство по иск с правно основание чл.422 от
ГПК. В този срок ищецът следва да направи всички свои възражения срещу вземането,
включително и това, че същото произтича от нищожна клауза за неустойка.
Не е допустимо в срока за подаване на възражение в заповедното производство или
след изтичане на този срок и влизане в сила на заповедта по чл.417 от ГПК, длъжникът да
предяви положителен или отрицателен установителен иск по отношение на същото вземане
или да направи своите възражения срещу документите, от които произтича вземането, чрез
предявяване на установителен иск за нищожност на договорна клауза, по отношение на
договор, въз основа на който е издадена заповед по чл.417 от ГПК, при положение че не се е
възползвал от възможността да ги направи в заповедното производство.
Настоящият съдебен състав приема, че всички предявени искове се основават на
възражения, които ищците са могли да направят в заповедното производство и които е
следвало да бъдат предмет на преценка в производството по иск с правно основание чл.422
от ГПК, който би бил предявен при наличие на подадено в срок възражение по чл.414 от
2
ГПК, а при непредявяване на такъв заповедта подлежи на обезсилване.
С оглед установените в настоящото производство факти следва да се направи извод
за процесуална недопустимост на предявените искове, в които се съдържат възражения
срещу издадената по ч.гр.дело №40444 /2017г. на СРС, 52-ри състав заповед по чл.417 от
ГПК, които не са направени в рамките на заповедното производство. Следва да се има
предвид, че страната пропуснала възможността да направи тези възражения може да подаде
възражение по чл.423 от ГПК, при приемане на което разглеждането на делото продължава
от първоинстационния съд с указания по чл.415 от ГПК за предявяване на положителен
установителен иск.
На следващо място, съгласно т.13 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 4/2013г на
ОСГТКВКС „При отхвърляне изцяло или частично на иска, предявен по реда на чл.422 ГПК,
поради невъзникване на вземането; недействителност на основанието, от което произтича
вземането, или поради погасяване на вземането по давност, на ответника се издава обратен
изпълнителен лист съгласно чл.245, ал.3,изр.2 ГПК за сумата, предмет на отхвърлената част
на иска, но само ако има получени от взискателя за удовлетворяването му суми чрез
осъществено принудително събиране на вземането по издадения изпълнителен лист въз
основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес, и
до размер на тези суми“. Следователно при отхвърляне на иск с правно основание чл.422 от
ГПК ищците ще имат възможност за издаване на обратен изпълнителен лист за събраните в
изпълнителното производство суми. В същото производство се разрешава и въпросът за
размера и дължимостта на разноските, които ищците претендират да им бъдат върнати под
формата на имуществени вреди.
От изложеното следва да се направи извод, че предвиденото в закона средство за
защита на ищците срещу издадената заповед по чл.417 от ГПК е подаване на възражение по
чл.414 от ГПК в рамките на заповедното производство и доказване възраженията на ищците
срещу документите, въз основа на които е издадена заповедта, в исковото производство по
чл.422 от ГПК. Пропускането на тази процесуална възможност не може да се преодолее чрез
предявяване на възраженията в отделно исково производството или предявяване на
осъдителни искове за постигане на правните последици, които биха настъпили при
отхвърляне на иска по чл.422 от ГПК.
Предвид изложеното предявените искове са процесуално недопустими и исковата
молба следва да бъде върната.
Така мотивиран и на основание чл. 130 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА ИСКОВАТА МОЛБА на Л.С. Й. и А.М. Й., с която са предявени, срещу К. П.
СТ., следните искове:
1. За установяване по отношение на ответника К. П. СТ., че на основание чл.26, ал. 1,
3
предложение 3 от ЗЗД е нищожна клаузата за неустойка, уговорена в т.2 от нот.акт №15, том
I, дело№15/2017г. на Нотариус Д., поради противоречие с морала и добрите нрави, в частта
в която е предвидено, че ако в едномесечен срок от днес върху продаваните имоти бъдат
наложени възбрани или други тежести, или бъдат предявени искови претенции,
произтичащи от правоотношения, възникнали преди днешната покупко-продажба,
продавачите ще заплатят на купувача обезщетение в двоен размер на продажната цена по
този нотариален акт“.
2. На основание чл.34, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.55, ал.1 от ЗЗД да бъде осъден ответника
да върне на ищците получената без основание сума в размер на 108 962,83лева, на
основание горепосочената клауза след обявяването й за нищожна.
3. На основание чл.45 от ЗЗД да бъде осъден ответника да заплати сумата в размер
на 25 888,73лева, обезщетение за имуществени вреди, представляващи такси по тарифата на
ЗЧСИ, събрани по изп.дело №201785104006127 по описа на ЧСИ М.П..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Софийски апелативен
съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4