№ 141
гр. Радомир, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
Административно наказателно дело № 20241730200187 по описа за 2024
година
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН .
С електронен фиш серия К № ., издаден от ОДМВР, гр. Перник, е наложено на
жалбоподателката А. Г. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. „Н.“ № ., ет. ., ап. .,
административно наказание „глоба“ в размер на 400,00 лева за нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1
ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП.
Недоволна от така наложеното ú наказание, жалбоподателката е обжалвала електронния
фиш, като по изложени в жалбата правни доводи моли съда да отмени същия изцяло, като
незаконосъобразен.
Въззиваемата страна – ОДМВР – Перник, редовно и своевременно призована, не изпраща
представител и не изразява становище по жалбата.
Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, приема следното:
Съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което е допустима и
съдът дължи разглеждането ù по същество.
От фактическа страна:
В представения и атакуван в настоящото производство електронен фиш е отразено, че на
процесната дата – 16.09.2022 г., в 14,17 ч., в община Радомир, АМ „Струма“, км 34+900, ПВ с.
Старо село, с посока към гр. Дупница, при ограничение на скоростта от 120 км/ч, въведено с ПЗ „В
26“, жалбоподателката, като водач на МПС „Т.“, с рег. № . е управлявала МПС със скорост 161
км/ч.
1
В хода на съдебното следствие, предвид представените по делото писмени доказателства от
административнонаказващия орган в административнонаказателната преписка, се установява, че
атакуваният в настоящото производство електронен фиш е издаден въз основа на заснет снимков
материал с автоматизирано техническо средство, а именно автоматизирано техническо средство,
тип „ARH CAM S1“, с идент. № 11743d0, което се води на отчет в сектор „Пътна полиция” при ОД
МВР - Перник. Тези обстоятелства се установяват от протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 1158p-8396/20.09.2022 г.
По делото безспорно се установява, че на 16.09.2022 г., в 14,17 ч., в община Радомир, АМ
„Струма“, км 34+900, ПВ с. Старо село, с посока към гр. Дупница, се е движело МПС - л. а. „Т.“, с
рег. № СВ 3009 РН. В същия район, в община Радомир, АМ „Струма“, с автоматизирано
техническо средство, тип „ARH CAM S1“, с идент. № 11743d0, се е извършвало измерване на
скоростта на преминаващите пътни превозни средства в стационарен режим чрез заснемане.
Разрешената в този участък на АМ „Струма“ скорост е 120 км/ч, което се установява от приетото
по делото писмо с рег. № 3358/05.07.2024 г. от Областно пътно управление – Перник и приложената
към него схема на организацията на движението. В 14,17 ч. през обсега на АТСС преминал и
горепосоченият автомобил. След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил
протокол/приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда
за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата.
След справка в ЦБД КАТ - МВР се установило, че превозното средство, с което е извършено
нарушението, е собственост на жалбоподателката А. Г. П.. Затова и с оглед разпоредбата на чл. 188,
ал. 1 от ЗДвП, срещу нея бил издаден електронен фиш, серия К № . на ОД МВР - Перник, с който на
основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП ú е наложена глоба в размер на
400,00 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП. След връчване на
електронния фиш жалбоподателката не е упражнила правата си по чл. 189, ал. 5 и 9 от ЗДвП.
От правна страна:
Приложената справка от централна база данни по регистрация на пътни превозни средства
доказва, че А. Г. П. е собственик на автомобила, чиято скорост е била фиксирана от
автоматизираното техническо средство, което кореспондира и с вещественото доказателствено
средство - разпечатката от показанията на последното, съдържаща снимка, документираща именно
индивидуализирания автомобил. Предвид на тези доказателства, съдът прие за безспорно доказано,
че жалбоподателката е субект на извършеното нарушение по силата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, като
собственик на автомобила, с който е извършено нарушението, като липсват данни в АНП П. да се е
възползвала от възможността за възражение по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.
По делото се установи, че процесното нарушение е фиксирано с преносима система за
контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации, тип „ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо средство № 11743d0. Безспорно,
от приложеното по административнонаказателната преписка удостоверение № 17.09.5126 от
Българския институт по метрология се установява, че преносимата система за контрол на скоростта
на моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип „ARH CAM
S1“, е одобрен тип средство за измерване, която е вписана в регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване под № 5126 и е със срок на валидност от 07.09.2017 г. до 07.09.2027 г.
Същата работи в автоматичен и автономен режим, без участие и намеса от служител, който само
2
разполага техническото средство, въвежда необходимите параметри за контрол и изключва същото
при приключване на работа. Самата система измерва скоростта на преминаващите автомобили,
като заснема само тези, движещи се с превишена скорост и автоматично разпознава
регистрационния номер на МПС-то. В приложението, което е неразделна част от удостоверението
за одобрен тип, като средство за измерване на процесната система, подробно е описана
процедурата по обработване на данните, които са получени от лазерния модул, като събраните
данни не могат да бъдат променени от човешки фактор. Същевременно АТСС, освен че е одобрено
по реда на Закона за измерванията, същото е било и технически годно съгласно чл. 38 от Закона за
измерванията, тъй като е преминало последваща проверка за съответствие с техническите
изисквания, предвид приложените към административнонаказателната преписка писмени
доказателства, а именно: протокол за проверка № 03-СГ-ИСИС/11.02.2022 г. на отдел „Изпитване
на средства за измерване и софтуер“ на Дирекция „Изпитване на средства за измерване, устройства
и съоръжения“ на Българския институт по метрология. Предвид изложеното, АНО е доказал
установяването и заснемането на нарушението с годно за използване техническо средство.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е категорична, че когато самото нарушение е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган, на
нарушителя се издава ЕФ. Това е специална норма по отношение на разпоредбите, регулиращи
общия ред за налагане на административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира
приложението на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
В ЕФ коректно е приспаднат в полза на нарушителя толеранса от допустимата техническа
грешка при измерването на скоростта (-3%), като същата е редуцирана на 161 км/ч, като е
конкретизирана и разликата между засечената и разрешената скорост - 41 км/ч. Следва да се
отбележи, че в ЕФ изрично е посочено, че в него е отбелязана не измерената скорост, а установена
стойност на скоростта, от което следва, че не е налице несъответствие или неяснота при
определянето на наказуемата скорост, поради което и липсата на изрично отбелязване дали е
приспаднат или не този толеранс, не съставлява нарушение на процесуалните правила, доколкото
не ограничава правото на защита на санкционираното лице.
На снимковия материал се наблюдава именно автомобилът, визиран в ЕФ, заснет при
приближаващ трафик, съответен на движението на превозното средство на жалбоподателката,
поради което всяко съмнение чия скорост е регистрирало автоматизираното техническо средство е
изключено. Дори и при наличие на второ превозно средство на изображението, то същото не може
да разколебае горния извод, тъй като съгласно приложението към удостоверение за одобрен тип №
17.09.5126 на Българския институт по метрология, превозното средство, чиято скорост е измервал
лазерният лъч на модула в момента на заснемане на изображението, е определяем от пресичането
на маркерите на четирите страни на изображението. В случая, пресечната точка на маркерите е
върху автомобила, посочен в ЕФ, който е ясно разпознаваем по марка и регистрационен номер и е
идентичен с посочения в ЕФ.
Не е спорно по делото и обстоятелството, както се посочи по-горе в настоящия съдебен акт,
че за използването на системата за видеоконтрол на процесното място е изготвен приложения по
административнонаказателната преписка протокол съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 г. В тази връзка настоящият състав следва да отбележи, че от неговото съдържание
следва да може да се удостоверят следните обстоятелства: информация за точното
местонахождение на мястото за контрол, датата на използване на автоматизираното техническо
средство, разположението на автоматизираното техническо средство спрямо посоката на движение
3
на контролираните моторни превозни средства, ограничителните пътни знаци, ако са налице
такива, разрешения скоростен режим, начало и край на участъка, начало и край на работата с
автоматизирано техническо средство и др., което удостоверяване се извършва чрез посочване на
имената на удостоверилото ги лице, което лице (в случая полицейският служител) с изготвянето на
протокола декларира, че автоматизираното техническо средство е използвано съгласно
нормативните предписания и изискванията, въведени в инструкцията за неговата експлоатация.
Този протокол по своята същност представлява официален документ, тъй като се съставя от
длъжностно лице в кръга на службата му и се ползва с обвързваща доказателствена сила.
Съставеният протокол съдържа всички нормативно изискуеми реквизити, а записите в
съдържанието му, съпоставени с данните в ЕФ, позволяват формиране на еднозначен извод, че
протоколът е относим към описаното в ЕФ нарушение. Протоколът по чл. 10 от Наредбата има
удостоверителна функция относно използването на конкретно мобилно АТСС, на конкретни дата и
място, за установяване на нарушения, свързани със скоростния режим, установен в ЗДвП. В тази
връзка съдът констатира, че записите в съдържанието на съставения протокол за използването на
мобилно АТСС, с което процесното нарушение е установено, съпоставени със съдържанието на
процесния фиш, позволяват формиране на еднозначен извод, че протоколът е относим именно към
описаното в него нарушение – че на посочените в електронния фиш място, дата и час именно с тази
техническа система е установено нарушение при управление на процесното МПС (в същия смисъл:
решение № 102/11.07.2022 г. на Административен съд - Перник по к. а. н. д. № 121/2022 г.).
Предвид всичко гореизложено, съдебният състав приема, че обсъдените доказателствени
материали удостоверяват с необходимата достоверност, че отразените в съдържанието на
електронния фиш обстоятелства относно съответната пътна структура и скоростен режим,
измерената скорост на движение, отчетеното превишение по отношение разрешената максимална
скорост и превозното средство, при управлението на което е извършено нарушението, съответстват
на действителното положение, интерпретирани са обективно и са оценени правилно в съответствие
с материалния закон, а оттук - че квалифицирането на нарушението съответства на изложените
факти и е извършено законосъобразно. Безспорно доказано е, че жалбоподателката е субект на
установеното административно нарушение и следва да понесе отговорност за него, съгласно чл.
188, ал. 1 ЗДвП, в качеството си на собственик на процесното МПС. Поради това законосъобразно
именно по отношение на нея е образувано административнонаказателното производство. Самата тя
не се е възползвала от възможността по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, поради което законосъобразно е
ангажирана отговорността ú за установеното и доказано по несъмнен начин административно
нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
Не на последно място, обжалваният електронен фиш съответства на утвърдения със заповед
№ Iз - 305 от 04.02.2011 г. на министъра на вътрешните работи образец, носи лимитативно
установеното в нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП съдържание, поради което е редовен от процесуална
страна. Изискванията към формата, съдържанието, реквизитите и реда за издаване на АУАН и НП
са неприложими по отношение на ЕФ. Същият се издава по алтернативна, съкратена процедура,
законосъобразното протичане на която се предпоставя единствено от съблюдаването на
специалните правила и изисквания, регламентирани в нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, а те в случая
са спазени - отразени са данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване
на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство, собственикът, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
4
размерът на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното ú заплащане.
Изложеното дотук мотивира съдебния състав да приеме, че доказателствената съвкупност е
достатъчна за несъмнен извод, че на посочените дата и място жалбоподателката е управлявала
описаното превозно средство със скорост над разрешената, установена с технически изправно
АТСС – преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и
комуникации, тип АRH САМ S1, № 11743d0, поради което законосъобразно отговорността ú е
ангажирана по реда на чл. 189, ал. 4 ЗДвП с издаване на електронен фиш.
По отношение вида и размера на наложеното административно наказание:
За констатираното нарушение – превишаване на разрешената максимална скорост извън
населено място, санкцията се съдържа в разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 5 ЗДвП, видът и размерът
на която е определена в зависимост от стойността на превишението на скоростта. В конкретния
случай скоростта е превишена с 41 км/ч (стойност, получена след приспадане на допустимата
техническа грешка при изчисляване скоростта на движение), поради което за нарушението е
приложима санкцията по т. 5 от визираната разпоредба. Последната предвижда за превишаване на
разрешената максимална скорост от 41 до 50 км/ч наказание, определено в абсолютен размер –
глоба от 400,00 лева, изключващо възможността за преценка на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2
ЗАНН. В случая именно такова наказание е наложено на жалбоподателката и предвид
законосъобразното му определяне, обжалваният електронен фиш следва да бъде потвърден.
Намаляване на наказанието под законоустановения размер е недопустимо.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш, серия К № . на ОДМВР - Перник, с който на основание
чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП на А. Г. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С.,
ул. „Н.“ № ., ет. ., ап. ., е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400,00 лева за
нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Перник в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
5